Темата на Денят на Репродуктивното Здраве 2018 е „30 години инвитро в България – минало, настояще и бъдеще“. По този повод „Сдружение Зачатие“ ви среща с Илияна Тирилова – първото бебе у нас, родено с помощта на този метод. Илияна живее в САЩ от 2002 година, а днес е 30 годишна, красива и щастливо влюбена в приятеля си Майкъл, млада дама.
Как се чувствате от факта, че в България сте известна като “Илияна Тирилова- първото инвитро бебе”?
Да призная, като дете не бях особено щастлива от този факт. Сега, като по-голяма се чувствам горда от това, че съм първото инвитро бебе в България. Благодарна и изключително щастлива съм, че страхотни лекари, като д-р Ватев, са успели да помогнат на майка ми да изпита невероятното чувство да бъде майка.
Кога разбрахте, че сте зачената с помощта на асистирана технология?
Имам чувството, че винаги съм го знаела. Не си спомням точния момент, в който съм разбрала. Майка ми ми разказваше, че веднага щом съм пораснала достатъчно, за да мога да го разбера, ми е казала. Дори сме гледали записа на раждането ми редовно хахаха…
Чувствала ли сте се някога “различна” от връстниците си, заченати по “нормален начин”?
Никога не съм се чувствала различна. Бях си едно нормално дете като всички останали. Не мисля, че някой трябва да се чувства различен, само защото е заченат с помощта на медицината.
Чували ли сте някога неприятни изрази за себе си?
Единственият израз, който съм чувала е „бебе - епруветка“, но това беше в училище, когато бях още дете. Признавам, че не бях особено щастлива като ме наричаха така.
Кога научихте на кого сте кръстена?
И това е нещо, което винаги съм знаела.Много съм горда с факта, че нося името на един, не само невероятен лекар, но и прекрасен човек, д-р Ватев, когото много обичам.
Спомняте ли си първата среща с д-р Ватев?
Д-р Ватев често идваше на гости в родния ми град Рила. В главата ми се а запечатал момент как веднъж вкъщи дойде един висок и строен мъж с бежево дълго манто… Вероятно това е първият ми далечен спомен за него.
Кога за последно се срещнахте с него?
Последно се видяхме когато си бях в България, преди четири години. Но въпреки разстоянието ние поддържаме редовно връзка.
Какво бихте искали да му кажете сега?
Искам да му кажа същото, което ми казах и през далечната 2002 година, когато заминавах за Щатите. Тогава отидох при него, за да си направим снимки и на една от снимките написах „ Чичко доктор Ватев, благодаря ти, че ме има!“. Сега бих допълнила само „Благодаря, че и теб те има! Обичам те!“
Какво искате на кажете на хилядите “инвитро” деца у нас?
Искам да им пожелая да бъдат много здрави. Никога да не се чувстват по-различни и да помнят, че са едни от най-желаните бебета на света.
Какво ще пожелаете на Сдружение Зачатие?
Искам първо да благодаря за проявеното внимание и интереса към мен. За мен е голяма чест да бъда по някакъв начин част от това уникално събитие - Ден на Репродуктивното Здраве. Бъдете здрави! Обичайте се и продължавайте да помагате и да вярвате заедно с всички! На добър час!
www.zachatie.org/drz2018
Ден на репродуктивното здраве
9 юни 2018, 11 ч.
Зала Плевен
Областна администрация
Плевен
Уважаеми членове на сдружение "Зачатие", УС на Сдружение "Зачатие" Ви удведомява, че годишното Общо събрание на сдружение "Зачатие" ще се проведе на 09 юни 2018г. от 17:30 ч. в Зала Плевен, Областна администрация Плевен при следния дневен ред:
1. Избор на нов управителен съвет.
2. Избор на председател
3. Доклад за дейността и финансов доклад
4. Разни
Често две жени, станали близки приятелки по време на общата си борба със стерилитета, попадат в ситуация, в която едната забременява, а другата все още не. В някои случаи това провокира трудно разпознаваема криза и се превръща в тема табу. Някои го описват като дълбока пропаст помежду им, която поставя и двете в трудна позиция. Промяната е внезапна и екстремна и се случва да превърне приятели във врагове. Бременността на приятелката дава надежда, но може и да предизвика мощни чувства на конкуренция, завист, изоставяне, загуба, гняв, предателство, които да проникнат и да замърсят здравата им връзка. За някои жени това се оказва твърде натоварващо.
Рядко се среща жена, преживяла трудности със забременяването, която да не е изпитвала нито веднъж нежелани емоции на гняв или завист по отношение на бременностите на други жени. Някои смятат този аспект на стерилитета за най-труден. Жените като цяло трудно се справят с чувства като конкуренция и завист; те са по-комфортно свързани помежду си чрез сътрудничество и подкрепа.
Стерилитетът често кара тези жени да се почувстват внезапно „от другата страна”, без подкрепа и разбиране от приятелки, на които са имали доверие. Жените със стерилитет често са неспособни да окажат подкрепа на бременна приятелка, защото това е много болезнено за тях. Атаката на болезнени, примитивни емоции, които те могат да изпитат в отговор на бременността на други жени, понякога е доста шокираща: Някои може да смятат, че вече не могат да се познаят и се разочароват от самите себе си. Често се отдръпват и изолират от околните.
Чрез участието си в пациентски организации, форуми и групи в социалните мрежи жените със стерилитет намират начин да им бъде обърнато персонално внимание, да бъдат разбрани, приети и отново да бъдат като останалите хора. Това им осигурява възможност да бъдат отново сред себеподобни. Има незабавно облекчение и "нормализиране" и животът отново е поносим. Намират безопасно място, убежище във враждебен, неприятелски и безразличен свят. Приятелствата, формирали се там, могат да бъдат изковани от силни и дълбоки връзки. Жените, преминаващи заедно през безплодието, посрещат взаимно нуждите си и си осигуряват това, което им липсва в собственото им ежедневно общуване. И в този защитен кръг те споделят какво ги е засегнало, включително и най-дълбоките и най-трудни чувства по отношение на бременността на приятелки, сестри, съпруги на братя, братовчедки, колежки и целия останал фертилен свят. Тази подкрепа, тези връзки се възприемат от тях като жизненоважни елементи.
При навлизането на бременността в това уютно убежище, приятелството, изградено на основа на споделен опит със стерилитета, може да се окаже застрашено.
И двете жени могат да се почувстват изоставени и предадени. Тези чувства са много логични и дори да не изглеждат цивилизовани, са дълбоко човешки и много реални. Трябва да признати, уважавани и почувствани.
След настъпването на бременност при едната, приятелките с общ опит с проблемно забременяване, се оказват във възможна ситуация, в която и двете губят. Техният общ източник на подкрепа сега се е превърнал в потенциален източник на болка. За да предпазят себе си, възможно е да почувстват необходимост да бъдат дистанцирани една от друга, но това също им причинява болка. По пътя си със стерилитета те са загубили толкова много и да загубят приятелка, свързана с това, е като да загубят основна житейска линия и да се почувстват отново сами.
Има възможност да намерим мост към този остров на оцеляване, да намерим връзка помежду си, независимо от моментните разлики. Предназначението на спокойните оазиси на тези групи и форуми е да бъдат временно убежище, където хората са защитени от останалата част от света. Това също е част от това да бъдеш човек. Понякога всички се нуждаем от житейски линии и спокойни убежища, но също и от това да намерим начини да продължим взаимоотношенията си, когато тези връзки са заплашени.
При преминаването от индивидуалното оцеляване до обмислянето на нуждите на двете жени, се изисква разширяване, активно създаване на споделено пространство, в което да се разпознаят две личности с отделни и еднакво валидни, макар и съвсем различни перспективи. Това е трудно, но не е невъзможно.
Ето няколко предложения:
Бременната:
Жената, която не е бременна:
Накратко, трябва да има място за двете жени да имат свой собствен отделен опит, без да се налага да се извиняват или обясняват.
След този период настройка, трябва да има място за всички възможности:
И накрая, независимо от това дали жените решават да поддържат връзка или не помежду си, борбата да се работи чрез тези трудни чувства и разбирането на положението на другия човек разширява способността на всеки човек да разбира себе си и другите.
Всички ние се нуждаем от способността си да разпознаваме и да сме толерантни към конфликтни състояния на двусмисленост, при които могат да присъстват едновременно силно контрастиращи емоции. Трябва да се научим как да изясняваме и да получаваме по-голяма яснота в отношенията си, отколкото да предприемем директно действия, за които може по-късно да съжаляваме.
Важно е да намерим баланс в отношенията си, които винаги включват различия. Трябва да се научим да приемаме и да сме толерантни към несъвършенството. В крайна сметка всеки със стерилитет трябва да живее и да има отношения с другите в свят, който е до голяма степен фертилен. И в крайна сметка най-добре чрез личния си опит може да научиш повече за това, какво означава да бъдеш човек, да разшириш усещането за себе си и личната си идентичност, да станеш малко по-добър за всеки един и да се присъединиш към други в споделено пътуване през живота.
Dr. Malavé, PhD, Клиничен психолог. Източник: resolve.org
https://resolve.org/support/pregnancy-after-infertility/pregnancy-between-infertility-friends/
Понякога изразът преминаване през ин витро не е достатъчно силен, за да опише изолацията и емоционалното изтощение, което понасят някои жени. Причините, поради които жените прибягват до ин витро лечение са различни. Най-често това са репродуктивни проблеми, но понякога те са съсипани от загуба на дете или имат генетично заболяване, което изисква изследване преди бременност.
Независимо каква е причината една жена да поеме по този дълъг път, за нея това е период на емоционално и физическо изтощение. В това време приятелите и близките трябва да бъдат много внимателни какво споделят или коментират с нея. Някои коментари могат да те накарат да се разплачеш, да се съмняваш в себе си и да се почувстваш още по-сам и уплашен по време на лечението.
12 неща, които да не казвате на жените в ин витро процедура
Успокоявате: "С ин витро вече ще стане!"
Не може да сте сигурни! Ами ако вече е опитвала и не е станало? Така че простете нейния скептицизъм.
Разказвате: "Имам една позната, която направи ин витро..."
Историята на всеки е различна. Разказът ви с нищо не помага.
Хвалите се: "Аз пък забременях спонтанно."
Това наистина причинява болка, когато жената отчаяно иска да забременее и прави всичко възможно, но знае, че няма гаранции.
Отсъждате: "Ако е писано - ще стане!"
Може да звучи много мъдро, но ако всяка вечер се инжектирате с хормони, примирението не е от полза.
Предупреждавате: "Инвитрото може да доведе до рак!"
Не е измислица, някои наистина си позволяват да кажат такова нещо на жени в ин витро процедура.
Споделяте: "И аз щях да правя ин витро, но тогава разбрах, че вече съм бременна."
Колко мило! С какво помагате така?
Анализирате:"Какво ще правите, ако не се получи?"
Да, тя не заспива всяка нощ, обсебена от тази тревога. И няма идея какво ще прави, ако не се получи. Знае само, че това ще разбие сърцето й.
Утешавате: "В крайна сметка нали си имаш едно дете..."
Вторичният стерилитет е много труден за разбиране от някои хора. Независимо от броя деца, сърцето боли еднакво силно, когато не можеш да имаш мечтаното семейство.
Съчувствате: "Не мога да си представя през какво минавате!"
Тя знае това. И точно заради това се чувства сама.
Тревожите: Споделяте тревожни и разстройващи неща.
Хормоналните инжекции и напрежението около процедурата са взривоопасен коктейл и човек може да се разплаче от всичко. Така много лесно можете да я прогоните несъзнателно.
Загрижени сте: "Толкова се притеснявам за теб!"
Това, от което се нуждае тази жена, е подкрепа, а не негативни емоции.
Разпитвате: за резултата от ин витро процедурата.
Ако тестът е положителен - жената е толкова притеснена от новото си състояние, че има нужда да го запази известно време само за себе си. Или пък се плаши от «урочасване». Ако тестът е отрицателен - разочарованието е толкова голямо, че тя има нужда да поплаче сама, да приеме неуспеха и да се подготви психически за следващите стъпки.
А какво да кажете на жена, която преминава през ин витро?
Честно казано, не е нужно да казвате нищо. Внимателното и тактично изслушване е всичко, от което тя се нуждае. А ако тя не иска да говори за това, уважете решението й.
Европейският ден за правата на пациента се отбелязва от 2007 г. на 18 април в страните на Европейския съюз и има за цел да популяризира хартата с 14 основни права на пациента. Задачата му е да определи приоритетите в европейската политика на здравеопазването, институциите в съответните държави да предприемат политически действия за дефиниране и спазване на правата на пациента. От тогава Active Citizenship Network и с граждански организации на пациенти от всички страни на ЕС започват отбелязването на Европейския ден на правата на пациента за информиране, обсъждане и предприемане на действия за подобряване на правата на пациентите в цяла Европа.
Европейска харта за правата на пациентите
1. Право на превантивни мерки
Всяко лице има право на подходящи услуги, предпазващи го от заболяване.
2. Право на достъп
Всяко лице има право на достъп до здравни услуги в съответствие със своите здравни нужди. Здравните услуги трябва да гарантират равен достъп за всеки, без каквато и да е дискриминация от гледна точка на финансови ресурси, местоживеене, вид на заболяването или момент на достъпа.
3. Право на информация
Всяко лице има право на достъп до каквато и да е информация във връзка с неговото здравословно състояние, медицинските услуги и начина на тяхното прилагане, както и относно постиженията на научно-изследователския прогрес.
4. Право на съгласие
Всяко лице има право на достъп до всяка информация, която може да му позволи да участва активно във вземането на решения за неговото здраве; тази информация е предпоставка за всяка процедура и лечение, включително и за участие в научни изследвания.
5. Право на свободен избор
Всяко лице има право на свободен избор между различни лечения и изпълнители на медицинска помощ на базата на адекватна информация.
6. Право на тайна и конфиденциалност
Всяко лице има право на конфиденциалност по отношение на неговата лична информация, включително информацията за неговото здравословно състояние и за възможните диагностични или терапевтични процедури, както и на защита на личната му тайна по време на извършване на диагностични прегледи, посещения на специалисти и общо медицинско лечение/хирургически намеси. Всяко лице има право на свободен избор между различни лечения и изпълнители на медицинска помощ на базата на адекватна информация.
7. Право на уважение към времето на пациента
Всяко лице има право да получи необходимото му лечение своевременно и в рамките на предварително установен срок. Това право е приложимо на всеки отделен етап на лечение.
8. Право на спазване на стандартите за качество
Всяко лице има право на достъп до висококачествени здравни услуги на основата на определяне и спазване на прецизни стандарти.
9. Право на безопасност
Всяко лице има право на защита от опасности, породени от лошо функциониращи здравни услуги, медицинска небрежност и грешки, както и право на достъп до здравни услуги и лечения, покриващи изискванията за висок стандарт на безопасност.
10. Право на иновации
Всяко лице има право на достъп до иновационни процедури, включително диагностични, в съответствие с международните стандарти, независимо от икономическите или финансови съображения.
11. Право на избягване на ненужно страдание и болка
Всяко лице, индивид има право да избягва, доколкото е възможно, страданието и болката във всяка фаза на заболяването си.
12. Право на индивидуално лечение
Всяко лице има право на диагностични или терапевтични програми за лечение, пригодени колкото е възможно повече към неговите лични потребности.
13. Право на жалване
В случай на понесени вреди всяко лице има право да подаде жалба и да получи отговор или друга обратна информация.
14. Право на обезщетение
Всяко лице има право на достатъчно обезщетение в рамките на разумен срок в случай на понесена физическа, морална или психологическа вреда, причинени от здравни услуги и лечение.