Сдружение „Зачатие“ участва в един уникален проект, наречен „Together For Fertility“. Партньори сме със сдружение RODA - Roditelji u akciji от Хърватска, сдружение Stowarzyszenie "Nasz Bocian" от Полша и Progress Consult от Унгария.
Като пациентска организация на хората с репродуктивни проблеми, ние знаем, че много от тях срещат трудности с достъпа до надеждна и достъпна информация за тяхното здраве. Ето защо решихме да създадем комплект от материали с лесна за разбиране информация за фертилитета и безплодието и да обучим нашите доброволци да създават образователни програми по тази тема.
Като част от проекта ще организираме различни събития и на първо място ще издадем печатна книга за фертилитета и безплодието за възрастни на пет езика! Нашата цел е да повишим осведомеността относно репродуктивните проблеми в Централна и Източна Европа и да достигнем до хора с най-различни нива на образованост. Книгата ще бъде достъпна и в електронен вариант на нашия сайт.
Ние сме много развълнувани и горди от участието си в този проект, който е първи международен проект за сдружението! Следвайте ни, за да научите повече за дейността ни в рамките на проект „Together For Fertility“!
Проектът е съфинансиран по програма Еразъм+.
Кампанията за Европейската седмица на фертилността хвърля светлина върху 25-те милиона европейци, засегнати от репродуктивни проблеми
25 милиона европейски граждани понастоящем имат репродуктивни проблеми. Тази година Европейската седмица на фертилността се фокусира върху необходимостта от осигуряване на равен, справедлив и безопасен достъп до лечение и обществено образование относно фертилността.
Брюсел, 13 ноември 2022 –Европейската седмица на фертилността за 2022 година е под надслов „25 милиона съдби: Едно и също предизвикателство“ и се провежда от 7 до 13 ноември, като се фокусира върху личните съдби, пропуските и бариерите по отношение на лечението на пациентите с репродуктивни проблеми. От 2016 година насам Fertility Europe, нейните членове и партньорски организации обединяват усилията си, за да повишат обществената осведоменост за фертилността и репродуктивните проблеми чрез Европейската седмица на фертилността.
25 милиона души в Европейския съюз страдат от безплодие. Засегнати са средно около една десета от населението на страните-членки на ЕС. Жителите на различните държави и градове в рамките на ЕС са обект на различни услуги и политики по отношение на фертилитета. Тази институционална и правна фрагментация води до неравенства в предоставянето на информация и достъпа до лечение за гражданите на Европа.
Вътрешното проучване на Fertility Europe разкрива, че основните пречки пред диагностицирането и лечението на инфертилитета включват ограничения и забавен достъп до лечение. Други идентифицирани проблеми включват липсата на психологическа подкрепа, дългото време на изчакване и слабата осведоменост за фертилността. Възможните решения на тези проблеми включват осигуряване на пълно публично финансиране, психологическа подкрепа и информационни кампании.
За Fertility Europe
Fertility Europe е организация, обединяваща асоциации на пациенти с репродуктивни проблеми от 28 държави и е пациентска партньорска организация на ESHRE. Fertility Europe е базирана в Брюксел.
За Сдружение Зачатие
Сдружение Зачатие е неправителствена организация на хората с репродуктивни проблеми в България. Създадена е през 2004 година за защита на техните права и е активен партньор на държавните и местни институции.
ДО
ПРОФ. АСЕНА СЕРБЕЗОВА
МИНИСТЪР
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
СТАНОВИЩЕ
От СДРУЖЕНИЕ „ЗАЧАТИЕ“
ОТНОСНО ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА ДЕЙНОСТИ ПО АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ
УВАЖАЕМА Г-ЖО МИНИСТЪР,
Сдружение „Зачатие“ като неправителствена организация на пациентите с репродуктивни проблеми в България приветства появата на дългоочаквания нормативен документ за регулиране на дейностите по асистирана репродукция и оценява работата на експертите по неговото написване.
Във връзка с общественото обсъждане на проекта за наредба, изразяваме следните бележки, коментари и предложения.
1. В целия документ да се заменят думите, както следва:
• сперма – сперматозоиди;
• овоцити – яйцеклетки;
• Anti HBc – Anti HBc IgM;
• нормоспермия – нормозооспермия.
Съответно, в „ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА“, § 1, да се премахне т. 21 "Овоцити" са "яйцеклетки".
2. Да се посочат конкретните региони навсякъде в документа, където има изискване:
• „Задължително изследване за наличие на антитела срещу HTLV-I се извършва на донорите, които живеят в региони с висока болестност или произхождат от такива региони.“
и
• „Задължително изследване за наличие на антитела срещу HTLV-I се извършва на донорите, чиито сексуални партньори или чиито родители произхождат от такива региони.“
3. Да се посочат конкретни държави и/или региони навсякъде в документа, където има изискване:
• „Допълнителни изследвания за малария, CMV, RhD, Trypanosoma cruzi се извършват при анамнеза за пътувания в чужбина или наличие на други рискови фактори за тези заболявания.“
4. Да се мотивите за включване и вида на лечебните заведения, посочени в Глава първа, чл. 2, т. 3:
• „Лечебните заведения, които осъществяват дейности по асистирана репродукция и по осигуряване, използване и съхраняване на яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи, са:
... 3. лечебни заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта и съобщенията“
5. В Глава трета, чл. 4 (1), в текста:
• „Сперматозоиди могат да бъдат вземани от всеки пълнолетен мъж, който не страда от наследствено хронично заболяване….“
Да се конкретизира вида на „наследствено хронично заболяване“ тъй като текущата обща формулировка изключва и мъжете с наследствени хронични заболявания, които нямат отношение към сперматогенезата.
6. В глава трета, текстът на чл. 7 (1):
• „Чл. 7. (1) Донорът на сперматозоиди при непартньорско даряване се подбира на базата на неговата възраст, здравословно състояние и медицинска история чрез попълване на въпросник и чрез интервю (снемане на анамнеза).“
Да се промени на:
• „Чл. 7. (1) Донорът на сперматозоиди при непартньорско даряване се подбира на базата на неговата възраст, здравословно състояние и медицинска история чрез попълване на въпросник и чрез интервю (снемане на анамнеза); допустима възраст на донора е между 18 и 49 навършени години.“
Мотиви:
В действащия стандарт по акушерство и гинекология е заложено следното определение:
„От клинична гледна точка изследването и лечението на стерилитета трябва да започнат:
- след повече от 12 месеца без настъпване на бременност, ако жената е на възраст до 29 години, а партньорът и - до 39 години;
- след повече от 6 месеца без настъпване на бременност, ако възрастта на жената и/или партньора и надвишава възрастта по предходната точка.“
Репродуктивната възраст на мъжа има значение за качеството на сперматозоидите, поради което е в интерес на реципиентите да се въведе възрастово ограничение за донорите на сперматозоиди.
7. В глава трета, текстът на чл. 13 (1), т. 1:
• „1. донорът е на възраст над 18 години и не е поставен под запрещение; допустимата възраст, до която могат да се даряват яйцеклетки, се определя по преценка на лекаря, извършващ оценката на донора, при отчитане на индивидуалните показатели на фертилността, като е препоръчително възрастта на донора да не надхвърля 38 години, както при родствено, така и при неродствено даряване когато донорът е на 38 и повече години, задължително се извършва предимплантационен генетичен скрининг на ембрионите;“
Да се промени на:
• „1. донорът е на възраст над 18 години и не е поставен под запрещение; допустимата възраст, до която могат да се даряват яйцеклетки, не надхвърля 35 години при неродствено и 38 години при родствено даряване, при използване на донор над 35 години да се уведоми устно и писмено реципиента за рисковете, които носи възрастта на донора;“
Мотиви:
Възрастовото ограничение на донорите е в полза на реципиента на яйцеклетки, тъй като възрастта на донора като самостоятелен и независим фактор увеличава риска от анеуплоидни яйцеклетки, респективно ембриони с генетични заболявания, което води до неуспешни трансфери и/или бременности.
В мотивите за промяна в проекта на наредба пише: „С тези изисквания се дава възможност горната възрастова граница да се определя изцяло по медицински критерии и специалистите да имат индивидуален подход при оценката на донорите на яйцеклетки, като въз основа на показателите за фертилност експертно да преценяват качеството на генетичния материал, което може да бъде доста различно при различните индивиди на една възраст. Така се осигурява и допълнителна възможност за реализиране на донорство на яйцеклетки, което и без това не е много добре развито в нашата страна. Допълнителното условие за предимплантационен генетичен скрининг на ембрионите пък е свързано с предотвратяване на риска от генетични аномалии в потомството, нарастващ с възрастта на донора, като по този начин се гарантира здравето на поколението от донорските яйцеклетки.“
Макар да разбираме мотивите за, възраженията ни относно отмяната на възрастовата граница на донора на яйцеклетки са следните:
• Качеството на генетичния материал (яйцеклетките) може да се прецени частично само при направена вече яйчникова пункция и добити яйцеклетки. Дори яйцеклетки с отлично качество могат да бъдат анеуплоидни.
• Реализирането на донорство на яйцеклетки не може да е самоцел, то се прави с идеята да се получат здрави ембриони и да се родят здрави деца. Възрастта на донора като самостоятелен фактор увеличава риска от яйцеклетки с нарушен генетичен набор.
• В препоръките на БДАГ „Специализирани правила за добра медицинска практика за първоначална консултация на двойки, търсещи лечение на безплодие“, е отбелязано:
„Препоръчва се лечение (1) след 12 месеца неуспешно зачеване след редовни сексуални контакти без предпазни средства при възраст на жената под 35 години, (2) след 6 месеца неуспешно зачеване след редовни сексуални контакти без предпазни средства при възраст на жената 35-40 години и (3) незабавна оценка и евентуално лечение при жени над 40 години.“
Както и:
„По-ранно насочване към консултация с репродуктивен специалист за обсъждане на опции за зачеване, както и допълнителни изследвания и подходящо лечение е подходящо, в случаите когато жената е на възраст ≥ 35 години и/или има известна клинична причина или рискови фактори за безплодие.“
А също и:
„Информирайте двойките, които имат притеснения за плодовитостта, че женската плодовитост, както и мъжката, макар и в по-малка степен, намаляват с напредването на възрастта.“
• С тези текстове специалистите отчитат възрастта на жената като самостоятелен фактор за понижаване на нейната фертилност.
• В програмата „Майчино здравеопазване“ на НЗОК бременностите при жени на възраст над 35 години се класифицират като бременност с риск и се проследяват като такива с код по МКБ Z 35.5.
• Донорството на яйцеклетки не е много добре развито в нашата страна, като в тази насока могат да се обмислят и приложат други методи за насърчаването му, като информационни кампании, облекчаване на условията за донорство, получаване на допълнителен платен отпуск и т.н.
• Основни усилия според нас трябва да бъдат насочени към намаляване на броя жени, нуждаещи се от донорски яйцеклетки. Това може да стане с редица мерки на държавно ниво, като напр. по-строг контрол върху оперативното премахване на яйчниците; алгоритъм за скрининг за преждевременно намаляване на яйчниковия резерв; образователни кампании за осъзнаване на фактора възраст върху фертилността на жената, както и факторите за намаляване на резерва; задължително информиране на жените във фертилна възраст от общопрактикуващия лекар за възрастовите рискове и т.н. В този смисъл припомняме, че сдружение „Зачатие“ от години предлага да се включи поне един час по репродуктивно здраве в училищата.
• Извършването на предимплантационен генетичен скрининг на ембрионите не предотвратява всички рискове, както и допълнително оскъпява процедурата.
• По последни данни на Евростат България е страната в Европа с най-ниска средна възраст на първо родено дете, което ни дава основание да предположим, че у нас отлагането на майчинството може и да не е основен фактор за висок брой жени, нуждаещи се от донорски яйцеклетки. Липсата на публични данни за тези причини, както и за броя жени, които ползват донорски яйцеклетки и причините за това, са допълнителен фактор, който не дава възможност да се направи обективна оценка на този проблем и да се предприемат правилните действия от страна на държавата.
• Стремежът ни като общество да намалим броя на жените, нуждаещи се от донорски яйцеклетки, в дългосрочен план ще има значително по-голям позитивен ефект, отколкото увеличаването на възрастта за донорство.
8. В глава пета, текстът на чл. 20:
• „Чл. 20. Експертиза, обработка, етикетиране и съхраняване на яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи се осъществява от квалифицирани лица съгласно изискванията по приложение № 1.“
Да се промени на:
• „Чл. 20. Експертиза, обработка, етикетиране и съхраняване на яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи се осъществява в лечебни заведения по чл. 131 , ал. 1от ЗЗ от квалифицирани лица съгласно изискванията по приложение № 1.“
9. В Раздел IV „Медицински дейности и биологично-лабораторни методи, прилагани при асистирана репродукция“ текстът:
• „6. При осъществяване на асистирана репродукция не се препоръчва:“
Да се промени на:
• „6. При осъществяване на асистирана репродукция не се разрешава:„
10. В Раздел VІ „Методични указания за медицински дейности при извършване на асистирана репродукция“ текстът:
• „3.11.4. неизяснен стерилитет, лекуван без успех с конвенционални методи (различни от IVF-ET) в продължение на 1,5 години при жени до 35 години и 6 месеца при жени над 35 години;“
Да се промени на:
• „3.11.4. неизяснен стерилитет, лекуван без успех с конвенционални методи (различни от IVF-ET) в продължение на 1 година при жени до 35 години и 6 месеца при жени над 35 години;“
11. В Раздел VІ „Методични указания за медицински дейности при извършване на асистирана репродукция“ текстът:
• „3.12.1. контраиндикациите за яйчникова фоликулна пункция;“
Да се промени на:
• „3.12.1. контраиндикациите за яйчникова фоликулна пункция (отнася се само за дейности с автоложни яйцеклетки);“
12. В Раздел VІ „Методични указания за медицински дейности при извършване на асистирана репродукция“ в текста:
• „10.6. извършва се след подготовка на жената, както при амниоцентеза;“
Да се уточни каква е подготовката - никъде в проекта на наредба не е описано какво включва тази подготовка поради факта, че амниоцентезата не е обект на регламент в този документ.
13. В Раздел VІ „Методични указания за медицински дейности при извършване на асистирана репродукция“ в текста:
• „11.1.7. възможно е донорите на овоцити да бъдат обезщетявани в разумни размери за направени разходи, като общият размер на компенсацията за една процедура по даряване не може да надхвърля 2000 лв. за:“
Да се премахне фиксираната сума от 2000 лв. и да се замести с текста „три минимални работни заплати“. Това ще отрази евентуални инфлационни промени и няма да има нужда от текущи промени.
14. Предложение за допълнителни изисквания
Предлагаме да се заложат изисквания за повече прозрачност в работата на лечебните заведения, като се събират и докладват данни относно възраст, заболявания, причини за асистирана репродукция и т.н. за донорите и реципиентите, брой извършени процедури по възраст, причини и изход, като тези данни да бъдат публично достъпни на сайта на ИАМН.
С УВАЖЕНИЕ:
СТЕФКА САРАФОВА-ЗАХАРИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ ЗАЧАТИЕ
Дата:21.06.2022 г.
Уважаеми партньори и съмишленици,
Информираме ви, че утре, 17 юни 2022 г. (петък), от 14.00 до 16.00 ч във фейсбук страниците на Фондация „Искам бебе“ и Сдружение „Зачатие“ ще се проведе публично обсъждане на Проекта за Наредбата на МЗ за регламентиране дейностите за асистирана репродукция в България.
Като организации с дългогодишен опит във включването при разглеждане на различни казуси, свързани с пациентите с репродуктивни проблеми, екипите на фондация „Искам бебе“ и Сдружение „Зачатие“ имат желание да спомогнат за насърчаване на диалога между заинтересованите страни, касаещи регламентирането на дейностите по АРТ в България. Обсъждането на Проекто-наредбата е съинициирано от народния представител Йорданка Костадинова – член на Комисията по здравеопазване и Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество
В срещата са заявили участие представители на Министерство на здравеопазването, медицински специалисти и юристи.
Целта на проекта на наредба за дейностите по асистирана репродукция е да компенсира нормативната празнота и да създаде ясен регламент за условията и реда, при които могат и трябва да се извършват тези дейности, както и по отношение на изискванията към самите дейности. В тази връзка е важно да отбележим, че проектът на наредба не въвежда изцяло нови изисквания спрямо лечебните заведения по асистирана репродукция и пациентите, различни от тези, които бяха регламентирани с отменената Наредба № 28 от 20 юни 2007 г. Същевременно, както отбелязахме по-горе, материята се нуждае от осъвременяване чрез отразяване на някои по-нови изисквания към дейностите и достиженията в тях през последните години, включително на европейско и световно ниво. Затова в настоящото изложение ще бъдат засегнати основно тези нови моменти, спрямо предишния регламент на дейностите по асистирана репродукция, като се даде яснота относно тяхната целесъобразност и необходимост.
Дата на откриване: 23.5.2022 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Здравеопазване
Дата на приключване: 22.6.2022 г.
https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6854