Детайли
Категория: Ден на репродуктивното здраве

На 9 юни 2018 в град Плевен се проведе тринадесетото поред издание на Ден на репродуктивното здраве. Мотото тази година бе "30 години ин витро в България", тъй като се навършват 30 години от раждането на първото дете, заченато по метода ин витро у нас - Илияна Тирилова. Сградата на Областна администрация Плевен бе препълнена от пациенти, лекари, доброволци от Сдружение "Зачатие".



Стефка Сарафова - Захариева председател на сдружение Зачатие откри тържествено събитието. Официални гости на срещата бяха д-р Султанка Петрова – Зам. министър на труда и социалната политика, д-р Калин Поповски – народен представител, проф. д-р Атанас Щерев – национален консултант по асистирана репродукция, Мартин Митев – председател на Общински съвет Плевен, д-р Мария Георгиева – Директор на „Център за асистирана репродукция”, д-р Мариела Даскалова – медицински консултант на Сдружение „Зачатие”, д-р Елза Пачева – Дирекция „Здравеопазване” Община Плевен. 

145 хиляди са двойките у нас, които имат нужда от репродуктивна помощ. Освен  фонда, който подпомага двойки със стерилитет, над 40 общини у нас също предвиждат финансова подкрепа за свои граждани с репродуктивни проблеми. Сред тях е и Община Плевен. За миналата година с по 500 лева за изследвания са подпомогнати 50 двойки, тази година до момента са 28, като още 10 са подали документи, които предстои да бъдат разглеждани. Според д-р Поповски сумата за финансово подпомагане от страна на Община Плевен от 500 лева не е достатъчна и ще подготвят промяна тя да бъде увеличена на 1000 лева. През изминалата година е имало само 5 отказани молби за финансиране, защото не са били жители на общината. 

Д-р Мариела Даскалова очерта рамката на събитието в светлината на 30 годишнината от раждането на първото дете, заченато по метода ин витро. 

 

С видеообръщение проф. д-р Илия Ватев приветства гостите и участниците в събитието. 

С видеообръщение от САЩ се включиха и първото дете, заченато по метода ин витро Илияна Тирилова и нейната майка - Таня Златинова.  Те пожелаха кураж на двойките с репродуктивни проблеми и да вярват на лекарите.



Проф. д-р Атанас Щерев направи подробна презентаци за пътят на репродуктивната медицина от първото ин витро бебе дно днес.

Д-р Йосиф Димитров представи интересни данни за историята и развитието на асистираната репродукция у нас. 

 

Доц. д-р Емилияна Конова запозна аудиторията с темата за Репродуктивната имунология. Държавата е направила каквото трябва за репродуктивната медицина, подчерта тя. „Проблемът идва от това, че все повече се увеличава стерилитетът, все по-трудно се забременява, все повече пада възрастта на двойките с репродуктивни проблеми. Оттам нататък се покачват и изискванията към нас, лекарите, да търсим нови подходи, нови диагностики”, коментира доц. Конова. По думите й медиците от редица специалности трябва да работят в екип за решаването на този проблем – не само акушер-гинеколози, а и генетици, ендокринолози, имунолози, както и репродуктивни психолози. „Хората не бива да се притесняват да търсят консултация със специалист, ако след 6-12 месеца няма бременност. 

 

Д-р Симона Анжел представи историята на Медицински център за асистирана репродукция във Варна. 

 

С жребий най-малките участници в деня на репродуктивното здраве изтеглиха двойките, които ще получат ваучери на стойност 500 лева за финансиране на диагностика и лечение на репродуктивни проблеми. Раздадени бяха общо 7 ваучера - 5 от тях предоставени от Сдружение "Зачатие". Два допълнителни ваучера дариха зам. министърът на труда и социалната политика д-р Султанка Петрова и народният представител д-р Калин Поповски. Продукти от фирма "Биоконсепт" получи един от участниците в Деня на репродуктивното здраве.

 

Десетки гости на деня на репродуктивното здраве проведоха безплатни консултации на Експо алеята на репродуктивните клиники в България. 

 

Всички посетители имаха възможност да закупят благотворително от прекрасните сувенири на Зачатие.

Изказваме своите благодарности към всички лекари, които отново отделиха своя почивен ден за да направят добро и да станат част от това прекрасно събитие:

Проф. д-р. Атанас Щерев - Медицински комплекс "Д-р Щерев" – София; 

Д-р Йосиф Димитров -Ин витро АГ МЦ "Димитров" – София;

Доц. д-р. Емилияна Конова, д-р Добринка Гинчева , д-р Татяна Бодурска , д-р Даря Първанова - КИРМ "Света Елисавета" – Плевен;

Д-р Мариела Даскалова, Д-р Васил Даскалов - ЦРЗ "Д-р Васил Даскалов" – Пловдив;

Д-р Веселин Пенков - МЦ "Репромед" Плевен;

Д-р Даниел Димов - МЦ "Свети Иван Рилски" Шумен;

Д-р Симона Анжел - МЦ за асистирана репродукция Варна" ООД – Варна;

Д-р Мефтуне Шефкетова - Аджъбадем Сити Клиник - Болница "Токуда" - София;

Д-р Александър Кунев - МЦ "Д-р Кунев" - Русе; 

Консултантите от фирма "Биоконсепт", 

Благодарим на проф. д-р. Илия Ватев, Илияна Тирилова - първото дете, родено чрез оплождане ин витро в България и нейната майка Таня Златинова, които се присединиха макар и дистанционно към нашето събитие. 

Благодарим на всички лекари и специалисти, които които са част от дългия път, който репродуктивната медицина в България извървя и за хилядите деца, които са родени благодарение на нея.

Сърдечни благодарности към Д-р Султанка Петрова зам. министър на Труда и социалната политика и народният представител д-р Калин Поповски, които дариха още 2 ваучера за двойки с репродуктивни проблеми и с тях броят на семействата, които бяха подпомогнати финансово на Деня на репродуктивното здраве станаха 7. 

 БЛАГОДАРИМ на всички дарители, които спомогнаха този ден освен полезен, да бъде и много ароматен, вкусен и красив!

"Ер Джи Консултинг" ООД,
"Бианчи кафе" ЕООД (Bianchi Coffee,)
"Булминвекс ГБ" ЕООД (Булминвекс Г Б),
"Витанеа" ЕООД (Vitanea Ltd)
Handmade by Vanya!

 Благодарим на всички представители на държавната, областна и общинска администрация за техния принос към това събитие и най-вече на доброволците от Сдружение Зачатие, някои от които пропътуваха километри и които вложиха душа и сърце в организацията на този ден.

 

Щастливи сме, че има такива като вас!

 

Детайли
Категория: 30 години ин витро България

Много или малко са 30 години? Точно толкова са изминали от първия успешен инвитро опит в България. Представяме ви Таня Златинова – майката на Илияна, първото бебе у нас, заченато с помощта на този метод.  Заповядайте на 9-ти юни в Плевен, където ще се проведе 13-тото поред издание на Деня на Репродуктивното Здраве, организиран от Сдружение Зачатие под надслов „30 години инвитро в България – минало настояще и бъдеще“, където ще се срещнете с водещи специалисти у нас, специализирали в областта на репродуктивната медицина. 

Таня, кое Ви липсваше най-много в онова време, преди 30 години?

В личен план – най-вече това, което липсва ужасно много на една млада и омъжена жена - да има своя рожба и да бъде майка. 
Преди 30 години липсваше също така достатъчно информация, избор на клиники, опит в България именно в тази сфера. Липсваха и пациентски организации, които да подкрепят двойките с проблеми в забременяването. 

 

Колко време продължи периода, в който да гушнете собствена рожба беше само мечта? 

За мое щастие, този период не беше много дълъг. Приблизително около една година и няколко месеца.

 

Как приемаше обществото преди 30 години, че някой дълго време няма деца? 

Признавам, че не се гледаше с добро око на жените, които не могат да имат деца.

 

Кои са най-неприятните епитети, които сте чували по адрес на бездетните семейства?

Най-грозният епитет, който съм чувала, се отнасяше до жената в семейството. Думата, която съм слушала най-често да се споменава беше „ялова“. За съжаление 30 години по-късно този епитет все още не е изчезнал от речника ни.

 

Пазихте ли в тайна от познатите си че имате репродуктивен проблем? 

Не, никога не съм крила от близките си. Не съм се чувствала виновна за проблема, затова и не смятах, че това е нещо, което трябва да пазя в тайна. 

 

Как разбрахте за съществуването на метода “инвитро”?

Бях след операция от извънматочна бременност. Оказа се, че ще имам проблем да забременея отново. И така, 6 месеца по-късно споделих с моя приятелка. Тя ми каза за съществуването на някакъв „експеримент“ и така се озовах в Ендокринологичната болница. Там вече бях запозната с всички подробности за метода. 

 

Кой Ви насочи към д-р Ватев?

По това време д-р Ватев беше биолога, сформирал този екип. Намерих го в болницата.

 

Как приехте идеята да се подложите на нещо, за което няма нито един пример за успешен резултат у нас?

Да ви призная честно, не мислих много, много. Съгласих се веднага. Чувствах се по-скоро развълнувана, отколкото притеснена от предложението на лекарите. 

 

Как приеха близките Ви решението да се подложите на “инвитро”? 

Не им разказах предварително какво започвам. Казах им след като вече бях бременна. 

 

Как се чувствахте по време на самата процедура?

Бях много напрегната, но и много щастлива от факта, че имам възможност да бъда част от този експеримент. Притесненията, дали всичко ще е наред с бременността и с бебето, предполагам, че изпитва всяка една бъдеща майка. 

 

Кога и как разбрахте, че опитът е успешен? Как се почувствахте?

След връщането на оплодения ембрион в мен, д-р Ватев направи теста за установяване на бременност. И се оказа, че чудото е станало. Бях най-щастливият човек на Земята, никога няма да забравя това усещане. 

 

Кои са най-неприятните въпроси, които са ви задавали след като се роди детето?

Неприятни не знам… Но най-глупавия въпрос, който ми беше задаван е как ще обясня на Илияна, че тя НЕ е мое дете… Надявам се, че в днешно време на никой не би му хрумнало да каже подобна глупост .

 

Мислили ли сте някога да скриете от детето си, че е заченато с помощта на асистираните технологии?

Никога и през ум не ми е минавало да крия този факт.

 

Кога й казахте, че точно тя е първото инвитро бебе в България?

От много малка знаеше. Често й пусках видеокасетата със запис от раждането. Когато стана  време да тръгне на училище й обясних, защо е зачената по този начин.

 

Какво според вас е различното отпреди 30 години и сега?

Много неща са се променили оттогава до днес. Технологията е много по-напреднала, лекарите са с много по-голям опит, има голям избор от клиники и специалисти, хората са много по-информирани.

 

Какво искате да кажете на д-р Ватев?

Това, което винаги съм му казвала – „Да си жив и здрав и още дълги години да помагаш на хората. Техните мечти се сбъдват в твоите ръце. Ти се не само доктор, ти си човек с голямо сърце и винаги ще заемаш специално място в моето семейство. Благодаря ти, че те има“ 

 

Какво искате да кажете на всички лекари у нас, посветили се на това да помагат на двойките, страдащи от стерилитет?

Едно голямо благодаря от името на всички, които имат нужда от тях. Да продължат да се развиват и да помагат да се сбъдват мечти.

 

Какво искате да кажете на жените, които имат репродуктивни проблеми?

Мили жени, не спирайте да вярвате и мечтаете. Чудеса стават. И ние с Илияна сме едно живо доказателство за това.

 

Пожелайте нещо на Сдружение Зачатие: 

Бъдете живи и здрави! Приемете поздравления за усилията, които полагате в подкрепата за двойките, страдащи от стерилитет. Благодаря ви за вниманието и за това, че ме накарахте да се върна 30 години назад и да изживея всички усещания наново.



www.zachatie.org/drz2018

Ден на репродуктивното здраве
9 юни 2018, 11 ч.
Зала Плевен
Областна администрация
Плевен

Детайли
Категория: 30 години ин витро България

Темата на Денят на Репродуктивното Здраве 2018 е „30 години инвитро в България – минало, настояще и бъдеще“. По този повод „Сдружение Зачатие“ ви среща с Илияна Тирилова – първото бебе у нас, родено с помощта на този метод.  Илияна живее в САЩ от 2002 година, а днес  е 30 годишна,  красива и щастливо влюбена в приятеля си Майкъл, млада дама. 

 

 Как се чувствате от факта, че в България  сте известна като “Илияна Тирилова- първото инвитро бебе”? 

Да призная, като дете не бях особено щастлива от този факт. Сега, като по-голяма се чувствам горда от това, че съм първото инвитро бебе в България. Благодарна и изключително щастлива съм, че  страхотни  лекари,  като д-р Ватев,  са успели да помогнат на майка ми да изпита невероятното чувство да бъде майка.

Кога разбрахте, че сте зачената с помощта на асистирана технология? 

Имам чувството, че винаги съм го знаела. Не си спомням точния момент, в който съм разбрала. Майка ми ми разказваше, че веднага щом съм пораснала достатъчно, за да мога да го разбера, ми е казала. Дори сме гледали записа на раждането ми редовно хахаха…

Чувствала ли сте се някога “различна” от връстниците си, заченати по “нормален начин”? 

Никога не съм се чувствала различна. Бях си едно нормално дете като всички останали. Не мисля, че някой трябва да се чувства различен, само защото е заченат с помощта на медицината.

Чували ли сте някога неприятни изрази за себе си? 

Единственият израз, който съм чувала е „бебе - епруветка“, но това беше в училище, когато бях още дете. Признавам, че не бях особено щастлива като ме наричаха така.

Кога научихте на кого сте кръстена?

И това е нещо, което винаги съм знаела.Много съм горда с факта, че нося името на един, не само невероятен лекар, но и прекрасен човек, д-р Ватев, когото много обичам.

Спомняте ли си първата среща с д-р Ватев?

 Д-р Ватев често идваше на гости в родния ми град Рила. В главата ми се а запечатал момент как веднъж вкъщи дойде един висок и строен мъж с бежево дълго манто… Вероятно това е първият ми далечен спомен за него.

Кога за последно се срещнахте с него? 

Последно се видяхме когато си бях в България, преди четири години. Но въпреки разстоянието ние поддържаме редовно връзка.

Какво бихте искали да му кажете сега? 

Искам да му кажа същото, което ми казах и през далечната 2002 година, когато заминавах за Щатите. Тогава отидох при него, за да си направим снимки и на една от снимките написах „ Чичко доктор Ватев, благодаря  ти, че ме има!“. Сега бих допълнила само „Благодаря, че и теб те има! Обичам те!“

Какво искате на кажете на хилядите “инвитро” деца у нас? 

Искам да им пожелая да бъдат много здрави. Никога да не се чувстват по-различни и да помнят, че са едни от най-желаните бебета на света.

Какво ще пожелаете на Сдружение Зачатие?

Искам първо да благодаря за проявеното внимание и интереса към мен. За мен е голяма чест да бъда по някакъв начин част от това уникално събитие - Ден на Репродуктивното Здраве. Бъдете здрави! Обичайте се и продължавайте да помагате и да вярвате заедно с всички! На добър час!


www.zachatie.org/drz2018
Ден на репродуктивното здраве
9 юни 2018, 11 ч.
Зала Плевен
Областна администрация
Плевен

Детайли
Категория: Какво прави Зачатие

Уважаеми членове на сдружение "Зачатие", УС на Сдружение "Зачатие" Ви удведомява, че годишното Общо събрание на сдружение "Зачатие" ще се проведе на 09 юни 2018г. от 17:30 ч. в Зала Плевен, Областна администрация Плевен при следния дневен ред:

1. Избор на нов управителен съвет.

2. Избор на председател

3. Доклад за дейността и финансов доклад

4. Разни

Детайли
Категория: Общество и емоционални проблеми

Често две жени, станали близки приятелки по време на общата си борба със стерилитета, попадат в ситуация, в която едната забременява, а другата все още не. В някои случаи това провокира трудно разпознаваема криза и се превръща в тема табу. Някои го описват като дълбока пропаст помежду им, която поставя и двете в трудна позиция. Промяната е внезапна и екстремна и се случва да превърне приятели във врагове. Бременността на приятелката дава надежда, но може и да предизвика мощни чувства на конкуренция, завист, изоставяне, загуба, гняв, предателство, които да проникнат и да замърсят здравата им връзка. За някои жени това се оказва твърде натоварващо.

Рядко се среща жена, преживяла трудности със забременяването, която да не е изпитвала нито веднъж нежелани емоции на гняв или завист по отношение на бременностите на други жени. Някои смятат този аспект на стерилитета за най-труден. Жените като цяло трудно се справят с чувства като конкуренция и завист; те са по-комфортно свързани помежду си чрез сътрудничество и подкрепа. 

Стерилитетът често кара тези жени да се почувстват внезапно „от другата страна”, без подкрепа и разбиране от приятелки, на които са имали доверие. Жените със стерилитет често са неспособни да окажат подкрепа на бременна приятелка, защото това е много болезнено за тях. Атаката на болезнени, примитивни емоции, които те могат да изпитат в отговор на бременността на други жени, понякога е доста шокираща: Някои може да смятат, че вече не могат да се познаят и се разочароват от самите себе си. Често се отдръпват и изолират от околните.

Чрез участието си в пациентски организации, форуми и групи в социалните мрежи жените със стерилитет намират начин да им бъде обърнато персонално внимание, да бъдат разбрани, приети и отново да бъдат като останалите хора. Това им осигурява възможност да бъдат отново сред себеподобни. Има незабавно облекчение и "нормализиране" и животът отново е поносим. Намират безопасно място, убежище във враждебен, неприятелски и безразличен свят. Приятелствата, формирали се там, могат да бъдат изковани от силни и дълбоки връзки. Жените, преминаващи заедно през безплодието, посрещат взаимно нуждите си и си осигуряват това, което им липсва в собственото им ежедневно общуване. И в този защитен кръг те споделят какво ги е засегнало, включително и най-дълбоките и най-трудни чувства по отношение на бременността на приятелки, сестри, съпруги на братя, братовчедки, колежки и целия останал фертилен свят. Тази подкрепа, тези връзки се възприемат от тях като жизненоважни елементи.

 

При навлизането на бременността в това уютно убежище, приятелството, изградено на основа на споделен опит със стерилитета, може  да се окаже застрашено. 

  • От гледна точка на бременната жена: Тя може да се почувства виновна за щастието си и в същото време да се страхува от загуба на подкрепа от страна на приятелката си във време, когато е уязвима и притеснена. Много жени, бременни след стерилитет, се чувстват като върху нестабилна основа, с многобройни нови страхове, захванати между два свята. Това е така, защото те продължават да се идентифицират със стерилитета, чувстват се различни от леснозабремяващите жени.
  • Жената, която не е бременна: Тя може наистина да е щастлива от бременността на приятелката си и да изпитва надежда, че и тя скоро ще забременее. Но е възможно също да почувства и завист и да не е способна да окаже подкрепа

И двете жени могат да се почувстват изоставени и предадени. Тези чувства са много логични и дори да не изглеждат цивилизовани, са дълбоко човешки и много реални. Трябва да признати, уважавани и почувствани.

 

След настъпването на бременност при едната, приятелките с общ опит с проблемно забременяване, се оказват във възможна ситуация, в която и двете губят. Техният общ източник на подкрепа сега се е превърнал в потенциален източник на болка. За да предпазят себе си, възможно е да почувстват необходимост да бъдат дистанцирани една от друга, но това също им причинява болка. По пътя си със стерилитета те са загубили толкова много и да загубят приятелка, свързана с това, е като да загубят основна житейска линия и да се почувстват отново сами. 

Има възможност да намерим мост към този остров на оцеляване, да намерим връзка помежду си, независимо от моментните разлики. Предназначението на спокойните оазиси на тези групи и форуми е да бъдат временно убежище, където хората са защитени от останалата част от света. Това също е част от това да бъдеш човек. Понякога всички се нуждаем от житейски линии и спокойни убежища, но също и от това да намерим начини да продължим взаимоотношенията си, когато тези връзки са заплашени. 

При преминаването от индивидуалното оцеляване до обмислянето на нуждите на двете жени, се изисква разширяване, активно създаване на споделено пространство, в което да се разпознаят две личности с отделни и еднакво валидни, макар и съвсем различни перспективи. Това е трудно, но не е невъзможно. 

 

Ето няколко предложения:

  1. Двете жени се чувстват неудобно и болезнено. Чувстват загубата на споделена връзка и знаят, че тяхното приятелство може и да не оцелее.  Те трябва да понесат несигурността, че не знаят какво следва. Приятелките, които започнат да разпознават това тази взаимна ситуация, могат да намерят начин да се ориентират внимателно и с взаимно уважение към нея.
  2. И двете трябва да си предоставят време и пространство след първоначалното споделяне на новините за бременността. Трябва да си осигурят период на настройка. 
  3. Приятелките да намерят начини да работят с трудните чувства една към друга по време на този период от време. Може би се иска съвсем малко повече от тях, за да споделят своите чувства за ситуацията:

Бременната: 

  • много е важно да си спомни колко трудно е било за нея, когато е била в обувките на другата жена;
  • да очаква, че нейната приятелка може да срещне затруднения при посрещането новините й;
  • да намери подкрепа за бременност след безплодие на други места, или чрез други жени във форумите, организациите или групите, които са бременни след стерилитет или чрез търсене на краткосрочна професионална помощ;
  • да изказва коментарите за бременността си пестеливо и лаконично;
  • да НЕ се опитва да споделя страховете си или да компенсира неудобството си от ситуацията, като говори за това колко трудна е бременността. 


Жената, която не е бременна: 

  • да намери подобна подкрепа и на друго място; 
  • да се наложи да я поздрави кратко и да НЕ се опитва да компенсира трудните си чувства, като задава въпроси за бременността, ако самата тя не е готова да се справи с отговорите. 

Накратко, трябва да има място за двете жени да имат свой собствен отделен опит, без да се налага да се извиняват или обясняват.

 

След този период настройка, трябва да има място за всички възможности:

  • Възможност за взаимно оттегляне една от друга - временно или чрез окончателно прекратяване на връзката. Тази опция трябва да бъде уважена и приета и да бъде направена деликатно с възможно най-голяма взаимна чувствителност. И двете жени трябва да имат предвид, че всеки има личен живот, както и минало и актуална реалност, за които другата може да знае малко. Може да се окаже полезно да запомните, че не всички взаимоотношения остават завинаги и да приемете, че това не намалява стойността на това приятелство. Има  възможност то да има добър край, с достойнство и взаимно уважение;
  • Прекратяване на връзката от страна на едната приятелка - естествено, тази опция причинява най-голяма болка, защото тя не е избрана взаимно. Ако това се случи, двете жени трябва да обмислят работата с тези трудни чувства на отхвърляне и изоставяне на други места, тъй като може да не е възможно да направят това една с друга. Важно е да сте в течение с нея и да сте чувствителни към това, което може да е премълчано;
  • Да останат приятелки - За тези жени се препоръчва да намерят други начини за връзка помежду им, както и да останат чувствителни към областите на потенциална трудност между тях. Често това се случва отново, когато и двете са намерили път  напред, в която и да е посока. За някои борбата със стерилитета е опит, който ги прави ангажирани за цял живот, много и от тези, които забременяват. Те продължават активна работа в организациите, форумите и групите в социалните мрежи.  

 

И накрая, независимо от това дали жените решават да поддържат връзка или не помежду си, борбата да се работи чрез тези трудни чувства и разбирането на  положението на другия човек разширява способността на всеки човек да разбира себе си и другите.

Всички ние се нуждаем от способността си да разпознаваме и да сме толерантни към  конфликтни състояния на двусмисленост,  при които могат да присъстват едновременно силно контрастиращи емоции. Трябва да се научим как да изясняваме и да получаваме по-голяма яснота в отношенията си, отколкото да предприемем директно действия, за които може по-късно да съжаляваме. 

Важно е да намерим баланс в отношенията си, които винаги включват различия. Трябва да се научим да приемаме и да сме толерантни към несъвършенството. В крайна сметка всеки със стерилитет трябва да живее и да има отношения с другите в свят, който е до голяма степен фертилен. И в крайна сметка най-добре чрез личния си опит може да научиш повече за това, какво означава да бъдеш човек, да разшириш усещането за себе си и личната си идентичност, да станеш малко по-добър за всеки един и да се присъединиш към други в споделено  пътуване през живота.

Dr. Malavé, PhD, Клиничен психолог. Източник: resolve.org
https://resolve.org/support/pregnancy-after-infertility/pregnancy-between-infertility-friends/