0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #220 -: Януари 29, 2019, 19:41:41 pm »
Благодаря Ви, в събота на пазар в Бургас :)
Форми всякакви, пластелин, за сладки (ама за нея са) и т.н.
Аз китара търся но със струни, като истинска. Купих за Коледа една китара, но със струни нарисувани и пак се свири на тях, но иска иска истински струни и сега се чудя, прави се на рокаджия, свири на малка китарка със струни, мята коси....
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2323
  • мама на две слънца
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #221 -: Януари 31, 2019, 16:51:11 pm »
Здравейте и от нас.
Стефи или Пешек, ако може рецептата за махане на кокоши трън моля. Аз си имам доста по ходилата и от време на време си болят. Пробвах някакви китайски лепенки - сякаш само се впи навътре и май станаха след това повече.
И ние изкарахме грипа - малката с бонус гнойна ангина и 1 седмица АБ, баткото с хрема и зверски херпес, аз го усетих уж на време и с Тамифлу и сиропчета за 3-4 дни го стопирах. Боляха ме кокалите на таза все едно бях в последните месеци на бременността. Таткото ни го лепна последен и сега и той е с ангина и АБ. Такова грипясване не ни се беше случвало! Дано сме вече здрави, че ми се доревава като кихне някой.
Аз си имам една тревога покрай напишквания :( Малката ни госпожица от около 3 седмици си спеше без памперс. В понеделник тръгна на градина след ваканция и 2 седмици боледуване - понеделник се напишка и на градината и удома вечерта. Вторник пак на градината на обяд. Вчера пропусна на градината, а удома тая нощ подгизна. И връщам памперса, че да не се разболее пък все мокра. Тъкмо се успокоих, че най-сетне го махнахме тоя памперс... Не знам какво стана. И баткото има някои нощи да се изпусне, но рядко и обикновено я е понастинал, я е прекалил с вода и чай вечерта. Четох, че от време на време е нормално. Но не знам до кога ще влачим с малкото памперса и дали не е грешка връщането му. Уфф


*
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #222 -: Януари 31, 2019, 17:03:15 pm »
Бебе, мазилото за кокошите тръни е това - https://sopharmacy.bg/galapharm-gala-salex-drops-10ml.html

и за памперса да кажа, че според мен не е грешка, не се измъчвай, малка е още, слагай й памперс и си спете спокойно всички.
Моята голямата имаше нощни напишквания до 3 клас, памперса махнахме още на 2 г. и го върнах около 4, не си спомням точно. Минахме през всякакви чалъми - не пиене на вода след 6 часа, изпишкване като си лягаме ние и всичко каквото се сетиш, нищо нямаше ефект. така че си върнахме нощния памперс и добре, че е кльощава така си изкара до 3 клас, купувах й най-големия размер от бебешките гащи памперс. Дори на зелено училище като ходеше си ги носеше, хич не й пукаше, защото реално няма от какво. Никога не сме го коментирали като нещо срамно или грешно и детето така го възприе.
Дори машинка против напишкване й бях купила от някакъв немски сайт, че тук не ги продаваха. Като пейсмейкър е, закача се на пижамката и датчика за гащите и започва да пищи още при първи капки, познай, цялата къща ставаше на крак само тя си спи блаженно :lol:
Причините са много за нощните напикавания, но в 99% от случаите се израстват, така че не си го слагай. :)
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2323
  • мама на две слънца
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #223 -: Февруари 01, 2019, 16:42:10 pm »
Стефи, благодаря за лекарството - ще го пробвам, дано се отърва от гадинките. И за успокоението за напишкването - благодаря! Сетих се, че ти беше споделяла май за подобни тревоги с едната ти госпожица. За такава машинка изоообщо не си и помислям - представям си как ще подскачаме всички, после айде разсънени и върви заспи. По-добре наспали се добре с памперс, отколкото недоспали и с голямото дебнене и писукане на машинки - така си мисля поне аз. Иначе и двамата сме ги водили като бебета още при Доц. Буева за преглед и всичко си им е наред. Тая си надежда да е понастинала и да е от това за няколко дни само, ама ... Каквото е! Да сме живи и здрави.
stoeka71, вижте в ОЛХ за китара детска. Ние първата китара на Божидар я взехме така за 50 лв (да не инвестираме много, докато видим как ще потръгнат нещата) и си изкара с нея 5 месеца, докато израсте за по-голяма. Мисля, че 2/4 се води размерът като за вас (и за нас до скоро).


Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #224 -: Март 13, 2019, 09:34:52 am »
Добро утро.Как сте малки и големи?Включвам се с малко абсурдни неволи от последните дни при нас.
Не спираме рехабилитацията с малката,всичко вървеше перфектно,с добър напредък докато в средата на февруари не хвана леко вирусче и близо 2 седмици след него влоши походката.Този път беше видимо не само от мен,но и за рехабилитаторите(беше се влошила за 3-4 дни и по Коледа когато боледува).Рехабилитаторката предложи да направим един ренген на тазаобедрени стави и целите крачета,да не би да се е получила някакво ортопедично усложняване.Говори тя с  лекарката по образна диганостика в мед.център към педиатрята,правим ренгена и  постава диагноза -сублуксация на дясна тазобедрена става и скъсяване на лява тазобедрена става с около 10мм.Света ми се срина ,защото от всичките ми ортопедични познания знам,че за деца след 1г единствения начин за оправяне на сублуксацията е операция,за скъсяването въобще не исках и да мисля,да може да го израсте,но може и да се влоши и да се наложат няколко операции до пубертета.Три-четири дни беше пълен ад,докато се организираме да намерим втори лекар по образна диагностика и ортопед.В крайна сметка се обърнахме към докторът ,който разчете ЯМРто и ортопедът от Надежда и 2-мата потвърдиха,че такова нещо няма.
В същото време се свързахме с клиника Рибем в Турция,изпратихме 2 клипчета.На базата на тях в рамките на 15 мин. казаха основните проблеми на детето и дадоха предложение за лечение.Това,което аз събирам като информация в последните 4-5м от толкова много лекари.Поканиха ни на 2седмична рехабилитация,след която ще могат да направят по-реален план за лечение.Получихме и информация,че 2ма от лекарите от тази клиника всяка година идват тук и правят консултации с предварително записване в рамките на няколко дни,като планират за тази година това да се случи през м.април.
Определено вървим в насока консултация/лечение в чужбина,разучавам и клиника в Мюнхен.
Надявам се до края на месеца да вземем решение и в средата на април да действаме.Нямам сили вече да се занимавам с лекарите тук,макар и да знам,че някъде  има и добри специалисти.Едно е да обикалям няколко години в търсене на правилния доктор за мен,друго е за нея.Процеса е обратим,знам че сега е момента и не искам да го изпускаме.
Усмихнат ден.
*
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #225 -: Март 13, 2019, 10:46:38 am »
Лелеее бебешок, няма спокойствие за теб. В крайна сметка няма сублокация и скъсяване на тазобедрените стави, нали така?
И турците каква диагноза поставят?
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #226 -: Март 13, 2019, 11:43:55 am »
Няма сублуксация.Единия доктор вижда скъсяване около 3мм,за който не е сигурен дали въобще са реални.Това го казва докторът образна диагностика.Но едно е 3мм ,друго е 10,в крайна сметка при всеки човек 2те половини са различни и дори да ги има тези 3мм не мисля ,че е притеснително.
Към турците се обърнахме направо с въпрос за терапия с ботокс.Те помолиха за клипче,след което казаха  десностранна хемипареза(не сме им предоставили информацията за дефицита на Б12),от походката се вижда проблем с тазобедрените стави и че трябва да се види от къде идва(тук не могат да определят дали идва от таза,от коляното или глезена и петата).Заради него при нея ще е по - подходящо да се сложи ортеза и евентуално ботокс.До колкото разбрах настояват повече за ортезата,защото тя ще рефлектира право върху костите и ще я предпази от евентуални усложнения,а след много четене и консултации последните дни с различни специалисти се оказва ,че при нейното състояние е много често срещано усложнения точно от този тип -луксация,скъсяване на крайник,сколиоза.Това никой не ми го каза през всичкото време,а не е да не съм питала какви усложнения може да има и какво да наблюдавам.
За сега клоним към тях,защото едната им рехабилитаторка и тази при която ходим ,от миналата година си правят обмен на информация и най-малкото могат да дадът насоки за работа на нашата тук
*
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #227 -: Март 13, 2019, 12:35:15 pm »
ясно, важното е че все пак имат предложение как да се действа. Стискам палци да намерите верния път и резултатите да са повече от добри! :D
*
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #228 -: Март 13, 2019, 13:09:29 pm »
Леле Бебешок, наистина много проблеми при вас!Браво на теб, че си се стегнала и си търсила второ и трето мнение!Ще се оправи девойката, но няма да ти е лесно!Кураж!

*
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #229 -: Март 13, 2019, 21:51:54 pm »
Бебешок, ти си голям боец. Свалям ти шапка.
При нас 8 март беше почивен ден. Да, де, ама моят син, както никога не боледува, направи остър ларингит и си изкарах акъла. Изпратих малкото да спи при съседите, грабнах го и го заведох в спешното (откакто имам деца това ми е второто ходене в Спешното). Направиха му инхалация с адреналин и ни пратиха по живо, по здраво. Изкарах си акъла, но след два дена вече беше по-добре. Сега ходи на у-ще, но му взех бележка да не участва по физическо тази седмица. А същия ден, когато направи тази криза, сутринта бяхме при педиатъра. Но е факт, че тогава не беше толкова зле (обичайните - темп., хрема, кашлица). Не ме питайте за инхалатор! Тук може да се вземе под наем от аптеката, но когато е през нощта и е спешно, няма как. Май ще трябва да си купя за собствено спокойствие. Въпреки че това е първият случай, когато реално ми трябва.

Бъдете здрави, малки и големи!

Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #230 -: Април 09, 2019, 12:55:34 pm »
Хей банда.Къде сте изчезнали всички?Само аз ли си пиша тук?
Да си продължа нашата мелодрама.Седмица след стреса от ренгена малката получи 2 кризи с влошаване на походката ,едната от 10 мин,която оправдах по някакъв начин,но другата от над 12 часа,което ме изкара извън релси и в голяма паника.Твърдо решени вече за лечение в чужбина и най -вече ботокс в Турция,се ориентирахме към клиники там.В паниката обаче от тези кризи минаваме през невролог.Отиваме при д-р Тачева и тя твърдо заявява,че за нея детето не става за ботокс ,отхвърля за пореден път диагнозата ДЦП,но незнае какво да ни посъветва.Запазва ни час за д-р Литвиненко,а ние в същия ден запазваме час и при д-р Кадъм.Така се озоваваме първо с Тачева и Литвиненко на едно място,после Тачева и Кадъм.Първите 2ма стоят и цъкат,че детето било загадка и започват да се чудят дали проблема идва въобще от централаната нервна система.Ние предлагаме да направим ЕМГ,а доктор Литвиненко категорично отказва да го направи,защото в нейната ситуация ще трябва да се забиват игли в мускулите,а тя през това време ще трябва да отпуска и свива мускулите,а вероятността проблема да е от преиферната нервна система е минимална.Предложиха при следващата криза продължила над 1 ч да тръгнем по спешност към педиатрията за прием,а през това време да звънна на някой от тях,за да предупредят какво да пускат,ако ги няма в болницата.Искат да пускаме лактат,а от там той да ги насочи за метаболитни и генетични изледвания.
След това доктор Кадъм предложи същото,като тя имаше предположение,че след приема на Б12 е паднал магнезия и калция и от там идват кризите и съответно ни назначи лечение.Малко ме хвана яд,че не пуснах изледване ,а на сляпо ги започнах,но в паниката....
Вчера бяхме на друг преглед,опитваме се да ходим на още едно място на рехабилитация,а след време реално и да сменим,ако ни хареса.Прегледа продължи близо 2 часа.От там ни посъветваха да не чакаме следваща криза,а да помолим Кадъм да ни каже какво да пуснем и къде и да се опитаме най-скоро да открием ключа към бараката.Обсъждахме и това,че в момента в България Кадъм е една от малкото здраво мислещи лекари в тази насока и ,че реално няма нейна алтернатива.Писала съм и ,надявам се да ни насочи какви точно изледвания да пусна.Не ми се мисли ако тя откаже,найстина не се сещам за алтернатива.
Иначе за краткото време в което приема терапията се вижда видимо подобрение,със скенара правим някакви нови неща,което също води до подобрение,сложихме и супинатори и така,борбата продължава :D
*
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #231 -: Април 09, 2019, 13:19:09 pm »
лелее бебшок, голям стрес сте преживяли, но важното е че нещата са се нормализирали и все пак имате някаква идея как да действате.
стискам силно палци :)
*
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #232 -: Април 10, 2019, 18:18:07 pm »
Бебешок, минаваш през ужасни периоди.Дано скоро намеите решение!

*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2323
  • мама на две слънца
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #233 -: Април 19, 2019, 10:09:15 am »
Бебешок, дано се оправи детенцето - миличкото! А мама сигурно побеля покрай тези тревоги. Господ живот и здраве да дава на децата ни, че и на нас - това е най-важното, ама с пусти ежедневни грижи, понякога го забравяме.
И аз току погледна тука, ама явно всички сме все с много задачи и по-рядко пишем. Като ми викаха докато бях майчинство - "гледай си детето, това ти е най-хубавото време" - не ги разбирах :) Пък и нали ми се наредиха двете майчинства едно след друго и вече бях луднала след 5 г. удома.
Сега други бели кахъри имаме - баткото ни вече чете, опитва се да смята и се чудим дали да не го пускаме на 6 г. на училище. Мислим си - още 1 година ако чакаме, дали няма да му е супер скучно в 1ви клас? От друга страна пък да е най-малкото дете в класа, пак не е много добре, а и нали цял живот ще учи и работи, в училище не се спи на обяд и децата се уморяват. Ако има мами с ученици вече, ще се радвам да споделят техния опит.


Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #234 -: Април 19, 2019, 10:35:38 am »
Добро утро банда.Преврърнах темичката малко в личен блог,но пък дано да е в помощ на някого след време.
Незнам как ще мога да се отблагодаря на доктор Кадъм,доц.Литвиненко,доц.Авджиева,всичките мед.сестри и въобще цялото отделение по геневтика в Педиатрията.На 16.04 ни приеха по спешност в отделението за лактат,метаболитни и митохондриални ДНК изледвания.Лактата е малко над горна граница,което е показател за недостиг на кислород в тъканите,кръвната захар е в норма,а другите изледвания ще излезнат между 1 и 3 месеца.Освен тях правиха и ЕЕГ,което доц.Литвиненко ще разчете до 23.04 и най-вероятно ще ни назначат терапия с хранителни добавки преди да излезнат другите изследвания,за да се опитат да подобрят положението.Доктор Делчев се надява да не излезе нищо от митохондриалните изледвания,не искаше да ми обяснява кой знае колко в тази насока,защото там са доста редки и тежки синдроми и не искаше да ме шашка.Не ,че не прочетох доста в тази насока.Винаги гледам да мисля,че всичко хванато на време е лечимо и поправимо.Вярвам,че и сега ще е така.На този етап съм много доволна,защото вървим към изясняване на нещата.
Бебе, относно най-малкото в класа:нямам представа дали яслата и училището могат да се сравняват,но малката е най-малка в групата си и виждам само плюсове от всичко това.Аз ако имам твоята дилема може би ще я пусна.Братовчедка ми беше в твоята ситуация,тя реши   да си я пусне с връсниците и сега найстина и е скучно,още повече че учителките много я хвалеха и там където трябваше да сяда да учи или подобри нещо, малката отговаряше"Ама аз съм най-добрата" и се скатава :).
За побеляването-все повече отказвам да се оглеждам в огледалото.Положението е страшно в последните 6м.Това да е проблема.Такива моменти много пречупват мисленето,надявам се да е трайно обаче,защото както казваш забравяме колко са важни малките неща.
« Последна редакция: Април 19, 2019, 10:47:30 am от bebeshok0326 »
*
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #235 -: Април 19, 2019, 11:16:57 am »
Привет и от мен.

Бебе, вие си познавате детето най-добре, виждате го как е с деца от групата си.Дали се разбира с тях, дали са му интересни игрите им, дали не е по-зрял за възрастта си от другите.Аз гледам Моника и тя ми е една идея по-мислеща от другите деца.Не е вундеркинд, абсурд, просто много ги мисли нещата, но няма никакво желание да учи цифри и букви  :lol:

Бебешок, косата няма да я коментирам, аз съм на бели кичури като си оставя естествения цвят  :? Така се получи просто.

Много ама много се радвам, че имате някакво положително развитие и сте намерили правилните доктори.Стискам палци да е лечимо и всичко да влезе в норми!

Пиши, ние сме насреща.

Моята госпоица расте, не слуша въобще, поне мен не ме слуша и така.Хубавото е, че вместо да иска постоянно играчки иска книжки.Много лесно се пазарим какво да купим и съм доволна от това.Но ината и е огромен, има една хитра усмивка и като я видя на лицето значи е измислила нещо и трябва да съм изключително бдителна. Не знам дали да се притеснявам, но няма приятелка с която да играе.Другите деца са по двойки, играят заедно, разбират се, нашата е малко свободен електрон.Играе с много деца, има кръг от по-близки деца, но няма силно изявена приятелка.Не мога да преценя още това лошо ли е.А тя е една добра и честолюбива и си има едни момиченца дето на моменти я използват и ме е много яд, но с времето ще се научи, надявам се, да различава лицемерието!

*
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #236 -: Април 19, 2019, 13:16:56 pm »
Здравейте и от мен :)
Бебе, и аз като теб в началото си мислех да го пускам от 6 год., но ме разубедиха познати, а и системата за кандидатстване не дава да вкарваш ЕГН освен набора който кандидатства. Трябваше да пиша молби, детето на изпит пред педагози и т.н. за да е в първи клас на 6г. Оставих го да си изиграе детството :) Сега е един от най-добрите в класа, но това не му пречи и си учи старателно, най-вече е добър в математиката и четенето, но писането....да не говоря /малко по-добре от доктор :)/. Виж, поразпитай при вас как са нещата с кандидатстването! Успех!
Бебешок, дано всичко лошо да ви е зад гърба и само хубави мооменти да имате вече! Стиснати палци и от мен! Дай Боже всичко да е наред!
Маги, ще се научи Мони! Стаси до миналата година все угаждаше на някого - "този искаше да направя това, онзи да му дам онова", все ги слушаше и изпълняваше. Говорих, обяснявах, че така не бива, че го използват, но той не и не. Тази година до сега не съм чула или видяла нещо подобно. Дано се е осъзнал!


*
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #237 -: Април 19, 2019, 15:44:52 pm »
Бебешок, много се радвам, че нещата вървят в положителна посока, стискам палци, знаеш :D

За тръгването на 6 г. ще кажа, че само и единствено зависи от детето, и не от това дали може да чете и смята, а дали е готово чисто психически и физически за прехода от ДГ към училище. Ще поясня какво имам предвид. Моята дъщеря не обичаше изобщо да ходи на ДГ. Не е имало ревове, тръшкане, драми от това естество. Поради това, че беше доста зряла за възрастта си знаеше, че няма друг избор и ходеше. Не спеше на обяд там, в къщи също много рано, не помня точно, но някъде около 3 г. спря да спи на обяд. Дразнеше я цялата обстановка, децата, учителките... Има много силно чувство за справедливост и ред и го прилагаше навсякъде, което разбира се не беше в нейна полза  :lol:
Поради това тръгна на училище на 6 г. и 6м. без да може да чете, познаваше около 10-на букви, защото категорично отказваше да ги учи целенасочено. Вече е в 4 клас, отлична ученичка е, ако това има някакво значение в нашата образователна система, защото според мен не е никак трудно да си. Не полага почти никакви усилия, за да е на това ниво, дори бих казала, че е мързелива  :lol:
Маги, тази същата госпожица нито в ДГ, нито в училище или извън е имала най-добра приятелка. Разбира се с всички, играе и с момичетата и с момчетата, но държи дистанция. Не страда от това, напротив, чувства много добре. Лошото, според мен е, че не изпитва необходимост от такъв вид приятелство, първо защото си е самодостатъчна и второ, защото тя наистина е по-зряла за възрастта си и смята, че останалите са лигльовци, сръдльовци, интриганти и т.н. :lol: Абе не е лесно да си Елена  :lol: :lol:
*

    Pesheck

  • *
  • 5814
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #238 -: Април 19, 2019, 16:09:28 pm »
По някое време се осъзнават обикновено. И ние минахме през такъв период. После пък плака, че най-добрата ѝ приятелка, предпочела, да играе с 4 годишния си братовчед, а не с нея. Ей, мазоли ми излязоха от обясняване. Но я забелязвам, как дава втори шанс на някое дете и после тотално го отрязва. За сега поне.

Бебешок, радвам се за развитието на нещата при вас.

Аз само дето не ревах от страх тая сутрин. От известно време Ники споделя, че като закрие дясното око, с лявото не вижда добре. Лани я водих на профилактичен, нищо ѝ нямаше. Понеже все не успявам да се свържа с един тукашен доктор, заведох я в поликлиниката, също е добър. Първо ме нахока, че съм се забавила, защото постави диагноза иридоциоклт (неустановен). Да съм отивала днес в Окръжна, да ни приемали и да оперираме. И това пред Ники. И тя се уплаши, и аз. Даже нямах време, да помисля и проуча кое, какво. Днес се оказа, че не се влошава, както той се опасяваше - гледаха я поне 3 ма доктори - никой не бърза за операция, даже няма да ни приемат (то и за какво да висим там уикенда). Праща ни на консултация при д.р Маринова в София, работела на бул. Христо Ботев. Ще вървим сега при нея, тя да назначи изследвания и евентуално лечение. Доктора ѝ предписа капки само за сега. Аз пък си набелязах още 1 - 2 клиники тук, то така или иначе месеца ей сега ще свърши - отивам за ново направление и пробваме пак.
Но установих, че трудно я лъжа за някои неща. Аз се опитвам, да я успокоявам, а ме е страх, та чак ми се подкосяват краката. И тя ме усети - искала тати, да ѝ казва „няма страшно“, защото на него по му вярвала.
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2323
  • мама на две слънца
Re: Нашите пораснали деца през 2018 г.
« Отговор #239 -: Април 19, 2019, 16:22:36 pm »
Пеше, все нещо да има да ни се свие сърцето. Този иридоциоклт само оперативно ли се лекува? Преди 2 г. моят Убавец като си гръмна окото с един арбалет такъв кошмар изживяхме - не вярвах, че ще се оправи без последствия. Дано страшното мине и при вас.
Bebeshok, голям зор е да ти се наложи да се бориш с някакъв здравословен проблем :( Половин доктор ставаш, особено докато се луташ в търсене на добър лекар. Като се сетя покрай забременяването на колко пишман специалисти попаднах, как ми изписваха лекарства "наизуст", колко изчетох и пак добре, че открих Зачатие за насоки. Дано вече сте попаднали на вашите Лекари и да помогнат на детенцето мило! И, което хич не е маловажно в такива тежки моменти, явно сте попадали на човечни лекари.

Не мога да преценя пък дали психически е готов за ученик, ама не знаех пък, че специални молби, комисии и т.н. има, за да тръгне предходен набор :) Мога само да говоря с учителките му в градината - те ще имат професионален поглед. Ще го мислим още малко.

И нашата госпоица от непослушките - ама то тръшкане и рев за безумни дреболии. Неописуемо е просто на моменти. И никакви доводи и обяснения не помагат, не щото не разбира лисичето хитро, а щото не и изнася. Дано е период и отмине, че сериозно ни опъва нервите в къщи. Най ме доядява като се наложи и батко и да и търпи истериите - айде ние сме си я искали, мама и тати ще си я обичаме всякак, ама то детето от сега да свиква да търпи такива ревове. Чак си запушва ушите понякога.

Не знам вие как сте, момичета, но ми се свива сърцето всеки път като кажат, че нещо ги боли. Все филми си вкарвам някакви. Толкова сме ги искали тези деца, толкова ги обичаме... Аз ли не съм наред или всички майки са така?