Vistal,мила това което си преживяла е ужасно дано не се случва на никоя майка.Само по това,че имаш сили да се бориш за друго детенце личи,че си силна.Смятам,че психолог наистина ще ти помогне в това няма нищо лошо,нито срамно моето образование един вид е свързано с това.Съветвам те,ако имаш възможност да посетиш опитен паихолог,защото колкото и да искат нито близките ти,нито приятели ще успеят да ти помогнат по-добре от специалист.Аз вярвам,че и при теб всичко ще се нареди въпреки,че и аз в момента съм малко като в депресия покрай проблемите,които се появиха,но знам,че всичко ще се нареди.Изпращам ви много положителна енергия и целувки на всички.

Вистал, форума познава много болка.Ако се разровиш в дневниците ще видиш какви загуби са имали момичетата тук.Но споделянето на болката ни, не затварянето в себе си, помощта от хора в подобно положение помага и те вдига на крака.

Пожелавам ви успех момичета и не губете надежда, защото ако искате и се борите, то със сигурност ще се случи по един или друг начин!

Благодаря момичета, предположих, че ще изникне въпроса за психолога.

Да, имах срещи с психолог в болницата, след раждането, но на този етап най-вече поради финансови причини, нямам възможност да посещавам такъв, тъй като трябваше да съм по майчинство сега и да си гледам другото дете в къщи, а след случилото се, останах без майчинство и пак се гледаме с малката в къщи, и за съжаление почти всичко отива по лекари...
Знам, че това определено би помогнало да тушира малко стресът и ако се отвори възможност, веднага пак ще посетя такъв специалист, но за съжаление нито ще премахне чувството ми на страх да не се повтори същото, нито ще прогони напрежението от притискащото ни време, нито ще спре всички проблеми, които ежеседмично ни се стоварват на главата и не спират от много време насам, което силно спомага за налегналото ме отчаяние.

Знам, че не съм единствената, покрай това, което ни сполетя, за съжаление разбрах, че е често срещано явление по различни причини и обстоятелства, говорила съм с много хора по темата, преживели същото и ги е крепяло единствено надеждата да си родят друго живо и здраво бебе, това ми даде сили и на мен в началото, но усещането, че ми се изплъзва все повече и повече това, ме кара да губя почвата под краката си...

Съжалявам, че ви натоварвам с това, малко "искрено и лично" се получи, но се опитах да обясня защо съм настроена по този начин в момента...

Сигурна съм, че на всички вас изобщо не ви е леко в борбата за бебче и от все сърце се надявам всички да се похвалят в даден момент, че са спечелили битката!

Не ни натоварваш! 

Vistal,ако можем да ти помогнем дори само с изслушване за мен ще е чест.Нали затова е тази тема да се подкрепяме.Не мисля,че натоварваш някой.Разбирам те щом нямаш възможност за специалист ние сме тук,за да те изслушаме и ако можем да си помогнем взаимно.Прегръдки от мен 💋

Здравейте момичета.Имам едно чудене-правим опити за бебе от 5 месеца и миналият месец пуснахме изследване на  TSH и FT4.Оказа се,че TSH е доста завишен - 6,6  като нормалните стойности са между 0,5 и 2.След прегледа ендокреноложката стигна до заключението,че имам Хашимото и ми изписа Еутирокс за смъкване на нивото на хормона.Дали има бъдеща майка с подобен проблем и след започването на приема на лекарства за смъкване на хормона след колко време е забременяла?

Vistal, никого не натоварваш, форумът е за това - да споделяме и да се подкрепяме, прегръщам те! Аз имах спонтанна бременност, която завърши с успешно раждане, но за съжаление загубихме детенцето няколко месеца след раждането. Много е тежко, друг човек съм след това, което се случи. Но животът продължава, сега се радваме на двете ни момиченца.
Мен ме крепеше всяка следваща стъпка, която планирах, за да имаме дете отново и също подкрепата на хората тук в Зачатие. Защото, както и Маги е написала, много момичета тук са минали през трудности и много тежки моменти, за да постигнат мечтата си за дете и имат разбиране за ситуацията. От близки и приятели усетих обич и съчувствие, но най-силна подкрепа за всичко през което минах в следващите месеци и години, получих от момичетата тук.
Ти имаш по- голямото си детенце, което се нуждае от теб, а за следваща бременност, разбира се, ще направите каквото зависи от вас. И дано да се получи отново, дано да е по- скоро!!!

Ние уж щяхме да чакаме, а докторът реши да ми пусне хормони за изследване. Това, което успях да видя е LH 7,6, FSH 9,26. Сестрата кажа, че са в норма според референтните стойности. Във вторник повече информация от лекаря.

Марси, нали ще дойдете с двете госпожици в Бургас?Искам да ги запозная с Моника!Те са ми много специални! <3

Вистал, ние сме до теб!Когато имаш нужда, ще те изслушаме!

Мери, това на кой ден е?Ако е между 3-5 са добре, но ФСХ:ЛХ трябва да са 1:1, тая малка разлика идва от някъде.Говори с лекаря.

Маги мей, високо е ТСХ-то, най-вероятно е Хашимото.Хубаво е да пуснеш и антителата да видиш колко са високи.Сега е по-добре да поспрете с опитите и да продължите като вкараш ТСХ в норми.Аз съм с Хашимото и имам една дъщеря.Но много стриктно си следя жлезата.Има тема и за щитовидната жлеза във форума, разгледай я, може да видиш интересни неща в нея!

Да, с децата ще бъдем, Маги. Много се радвам, че ще се видим на ДРЗ и ще запознаем децата 

Сърдечно ви благодаря, мили момичета! 

Марси, съжалявам да прочета, че те е сполетяла същата мъка, както казах, никоя майка не трябва да преживява тази ужасна мъка! Аз също не съм същия човек, понякога още ми се струва, че сънувам, но...

Искам да те попитам само, ако е удобно разбира се, защо след тази спонтанна бременност сте предприели инвитро?

Vistal, правехме спонтанни опити в началото, а успоредно с това някои изследвания (полови хормони, хормони на щитовидна жлеза, ехографско проследяване), на съпруга ми спермограма и хормони. Установи се завишено ФСХ и намален брой антрални фоликули, спермалните показатели също влошени.
Но бяхме наясно, че ще направим всичко възможно да имаме дете отново. След около година направихме първото ин витро, междувременно подадохме документи за осиновяване, там също процедурата е продължителна и не става бързо.
След неуспешния ин витро опит последваха още изследвания: цветна снимка за проходимост на тръбите (въпреки, че имах една правена преди бременността), имунологични, хистероскопия. Оказа се, че имам проблем с лигавицата и въпреки ежемесечната терапия, лигавицата си оставаше много тънка (проследявахме я всеки месец за около година). Междувременно събирахме ембриони на естествен цикъл или с лека стимулация, но се оказа, че не е добро качеството на ембрионите, затова подадохме заявка за процедура с донорски яйцеклетки. Последваха два трансфера (донорски)- с много добри бластоцисти, но сравнително тънка лигавица и съответно неуспешни, и при двата опита имаше имплантиране, но за кратко. Скоро след това получихме предложение за осиновяване. И така, след три години, през които множество изследвания и няколко ин витро опита, осиновихме нашите момиченца.
През цялото време правехме изследвания и опити, защото това ме крепеше психически. Още от началото лекарите бяха коректни с нас и ни казаха, че вероятността е малка, първо заради годините ни и лошите ембриони, след това заради лигавицата ми, но аз имах нужда от това да правя някакви стъпки в поетата посока, да следвам някакъв план.

Марси, ужасно много съжалявам, че си минала през всичко това, вие със съпруга ти сте много силни хора и заслужавате да сте много щастливи!

Мен най-много ме е страх, че след две толкова лесни забременявания, сега може да има някакъв скрит проблем и да не се получи. За една година толкова много неща могат да се случат в човешкия организъм.
Особено след толкова много постоянен стрес и напрежение...

Ето например, от както ми свърши овулацията, БТ се покачи до 37 и замръзна на толкова, а си мисля, че ако е имало оплождане все пак трябваше да дръпне по-високо малко поне. Все има нещо да се притеснява човек, всеки месец напрежение, очакване, разочарование.

Vistal това за температурата не е така.Моята просто се задържа на 37 и не падна чак след 2 седмици се покачи на 37,2 и после пак на 37.И аз смятах,че темп. трябва да е над 37 за да има бременност ,но очевидно не е така,тъй че не се притеснявай за температурата.Дано този месец е вашия 💋

Момичета, следя ви и стискам палци в най-скоро време да се преместите в темата на бременните. Много от вас са доказателство, че ако една жена иска да бъде майка, тя го постига по един или друг начин.

Magi mei, тъй като си попитала за завишеното ТСХ, да ти споделя, че преди да забременея, моето беше на горна граница, но не се установи Хашимото. Изписаха ми Еутирокс и с него за месец хормонът ми беше паднал под 2(около1.5), което го дават идеална стойност за забременяване и същия месец бях бременна вече. Не знам дали това е бил проблемът, но така се случи при мен. В темата за щитовидната жлеза момичетата могат да ти помогнат с информация. Стискам палци!

Даная, благодаря 💝!

Момичета, аз обаче с нов казус и се обръщам първо към вас, защото поне след седмица съм на гинеколог да се види дали сме преборили ешерихията.

Та, понеже бях месеци наред със задържания фуликул, с АГ се разбрахме да си направя изследване на хормоните този месец, ако ми дойде, че да не губим време.
А, прогестеронът нали се прави още в лутеалната фаза (31ви ден на цикъла ми е днес, 7-8 ден след овулацията), реших да се възползвам от това, че имах фуликулометрия и две чертички на лентичките за ову, един вид доказана овулция този месец и да проверя нивото му.
Резултатът е готов и нивото на прогестерона е малко над горната граница:

при реф. стойности
Лут. 5.82 - 75.9; 

резултатът е
79.130  nmol/l

Сега, не вярвам, ако януари питият 10 дена утрогестан (след некоректно направеното изледване на прогестерона между 23-25 ден при овулация на 23-24 ден тогава) и действително не съм имала дефицит по това време, това да е в следствие на някакво пренасищане след приема на прогестероновия препарат, защото минаха близо 4 месеца от тогава.

Та, питането ми е, на какво би могло да се дължи това и лошо ли е, че е завишен?
Той би трябвало да расте до 7-8 ден след овуто и после да почне да пада с наближаване на цикъла, което определя и БТ по-нататък, ако не се лъжа, нали така?

P.S. Като написах "един вид доказана овулация", имах предвид, че не съм била на фуликулометрия след двете чертички на ову тест лентичките, проследихме нарастването на фуликула, лигавицата беше удебелена, той беше готов за пукване и няколко дни след това лентичките с двете чертички, също и БТ от средно 36.5-36.6, плавно мина през 36.7, 36.8, 36.9 и накрая 37 вече 5-6 дена...

...
Та, питането ми е, на какво би могло да се дължи това и лошо ли е, че е завишен?
Той би трябвало да расте до 7-8 ден след овуто и после да почне да пада с наближаване на цикъла, което определя и БТ по-нататък, ако не се лъжа, нали така?

Не е от Утрогестана (от преди 4 месеца). Много добро ниво на прогестерона, говори за добре работещо жълто тяло. Не е лошо, че е по-високо.
Да, точно такава е зависимостта между прогестерона и базалната температура. Графиката ти изглежда много добре дотук, късмет в този цикъл 

Благодаря за бързото включване, Марси !!!

Vistal пожелавам ти успех.Ня колко дни ти беше цикъла може някъде да си писала,но не помня?Дано температурата си остане така завишена и да има бебче 💋

Даная,

Рано е още, на минимум 35-36 дни ми е цикъла ...