0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Нашите пораснали деца през февруари 2016 г.
« Отговор #160 -: Февруари 29, 2016, 21:34:01 pm »
От тази тема ще се загубят на Вени идеята с цветните кръгове, коментарите ни за писането и финната моторика и евентуално новите неща за математиката, които и аз чакам с нетърпение!

на мен затова ми се искаше Вени да преведе презентацията на български и да я пуснем в отделна тема тук - във форума за развитие е идеалното място, наистина.

въобще съм забравила и за коя презентация иде реч. За пиктограмите или кръговете? Мисля, че обясних кръговете, но може и да съм забравила, само да съм си мислила.

сега взимаме материал за проблеми тип  логопедични или развитие на езика, проблеми, забавяноия. Чакайте факсове по темата :)
[/url][/url]
*
Re: Нашите пораснали деца през февруари 2016 г.
« Отговор #161 -: Февруари 29, 2016, 22:47:13 pm »
Аз пък не съм за крайностите  :)
Моите деца израснаха с айподи, айпади, и много наброй компютри в къщи. Все пак на баща им това му е работата. Имат си и по един собствен айпад, ами ако ви кажа че си стоят в шкафа и не се поглеждат със седмици. Кому е необходимо да им ги забраняваме категорично, ами в един момент ще започнат да се оглеждат в съученици и приятели. Това са нещата от днешния свят, за съжаление, да, аз не използвам такива неща, но те използват и това не ги прави в никакъв случай по-слаби ученици. Елена е първи клас, ами на всички състезания детето се записва само, и изкарва максималните точки, всеки може да го провери, има резултати в нета. :) Четат книги преди да си легнат, тогава имат време. Учила съм с Деси в първи клас, във втори баща й решаваше задачи с нея. А ако ви кажа, че Елена сама се справя с всичко, дори не знам какво учи, едва ли ще ми повярвате, но е факт. Справя се повече от перфектно, а дори не можеше да чете преди да тръгне на училище, за смятане да не говорим :lol:
Ходят на баскетбол три пъти седмично и допълнително на английски и испански език по два пъти, на плуване веднъж седмично, карат ски на доста прилично ниво, бих казала по-добре от мен, не че съм критерий де  :lol: Ти да видиш, и таблети са виждали, а Деси има и телефон от нова година :wink:
Иначе съм съгласна, основата е много важна, навиците са пътя към добрите възможности. И аз съм на принципа, че сега е времето да им се изградят, защото след 4-5 г. едва ли бих могла да ги накарам да правят всичко това, но тогава те ще го правят, защото са свикнали :)
Обаче, има едно обаче, аз не искам да го правят, защото са ми подчинени на 100%, а защото съм успяла да им обясня и те наистина са разбрали, че това е правилния начин и нещата които е полезно да правят. Ключа е - разбрали, а не аз съм им наложила на 100% :)
Та, така, разсъждавам си аз по нощите, не ми обръщайте внимание  :)
*
Re: Нашите пораснали деца през февруари 2016 г.
« Отговор #162 -: Февруари 29, 2016, 23:29:42 pm »
Обаче, има едно обаче, аз не искам да го правят, защото са ми подчинени на 100%, а защото съм успяла да им обясня и те наистина са разбрали, че това е правилния начин и нещата които е полезно да правят. Ключа е - разбрали, а не аз съм им наложила на 100% :)
Та, така, разсъждавам си аз по нощите, не ми обръщайте внимание  :)

Обръщаме, обръщаме. :) Ей това се опитвам и аз да прилагам, а дали съм успяла ще се разбере след няколко години.  :wink: Неща, които считам, че не им е времето или е добре да не са основно занимание - просто не ги предлагам и насочвам вниманието в друга посока.
*
Re: Нашите пораснали деца през февруари 2016 г.
« Отговор #163 -: Февруари 29, 2016, 23:37:28 pm »
аз не искам да го правят, защото са ми подчинени на 100%, а защото съм успяла да им обясня и те наистина са разбрали, че това е правилния начин и нещата които е полезно да правят. Ключа е - разбрали, а не аз съм им наложила на 100% :)

Ох, Стефи, успокоих се, че не съм само аз ;).Никога не съм го карала (за Коко говоря) да прави нещо, което не е разбрал ЗАЩО трябва да се направи. Повтарям като радио, докато разбере.
Като резултат веднъж в парка ме постави в доста неудобна ситуация. Играеха си с няколко деца, тичат, гонят се и крещят (от кеф, де). Минава една възрастна г-жа и им прави забележка. Коко я попита защо трябва да не викат, нали са в парка? Тя му каза "защото така". А той се обърна и най-спокойно й отговори ""ЗАЩОТО ТАКА" не е отговор. Или ми обяснете ЗАЩО наистина не трябва да викаме, или не ни казвайте нищо"...
Та, със сигурност не съм възпитала войник вкъщи.
А относно новите технологии - Мими, децата как се чувстват между съучениците си, когато заговорят за подобни неща? Имам приятелка, която по същия начин не позволи на детето си да доближи телефон или таблет. Дори махна компютъра си, само за да няма той достъп. По някое време детето започна да ходи с огромно нежелание на училище,имаше проблеми, стигнаха до психолог. Оказа се, че причината е точно в това - децата го изолирали от разговорите си, унижавали го, че няма представа за какво става въпрос. Бързо навакса и проблемите приключиха. И аз смятах да го огранича, но това ми беше за урок. Сега, като каже, че еди-кой си играе някаква игра на таблета - лично му я свалям, разглеждаме я заедно и толкова. След това обикновено сам я изтрива, но е доволен вече...



Re: Нашите пораснали деца през февруари 2016 г.
« Отговор #164 -: Февруари 29, 2016, 23:42:01 pm »
аз не искам да го правят, защото са ми подчинени на 100%, а защото съм успяла да им обясня и те наистина са разбрали, че това е правилния начин и нещата които е полезно да правят. Ключа е - разбрали, а не аз съм им наложила на 100% :)

Ох, Стефи, успокоих се, че не съм само аз ;).Никога не съм го карала (за Коко говоря) да прави нещо, което не е разбрал ЗАЩО трябва да се направи. Повтарям като радио, докато разбере.
Като резултат веднъж в парка ме постави в доста неудобна ситуация. Играеха си с няколко деца, тичат, гонят се и крещят (от кеф, де). Минава една възрастна г-жа и им прави забележка. Коко я попита защо трябва да не викат, нали са в парка? Тя му каза "защото така". А той се обърна и най-спокойно й отговори ""ЗАЩОТО ТАКА" не е отговор. Или ми обяснете ЗАЩО наистина не трябва да викаме, или не ни казвайте нищо"...


Коко президент :jump12: аз щях с глас да се смея това ако го чуя, право е детето!
[/url][/url]
*
Re: Нашите пораснали деца през февруари 2016 г.
« Отговор #165 -: Февруари 29, 2016, 23:46:26 pm »
Неда, аз винаги съм била на този принцип, а за баща им да не говорим, той пък обяснява до посиняване, аз чак толко нерви нямам :lol:
Брат ми така възпитаваше племеницата - щото така казах, ами на края кво стана, стигнахме до психолог и антидепресанти, та си преосмислиха начина на възпитание и детето сега е много добре. Иначе си е една прекрасна, умна, добра и възпитана млада дама, но защо трябваше да се минава през това.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14911
Re: Нашите пораснали деца през февруари 2016 г.
« Отговор #166 -: Март 01, 2016, 00:15:57 am »
Имам приятелка, която по същия начин не позволи на детето си да доближи телефон или таблет. Дори махна компютъра си, само за да няма той достъп. По някое време детето започна да ходи с огромно нежелание на училище,имаше проблеми, стигнаха до психолог. Оказа се, че причината е точно в това - децата го изолирали от разговорите си, унижавали го, че няма представа за какво става въпрос. Бързо навакса и проблемите приключиха. И аз смятах да го огранича, но това ми беше за урок. Сега, като каже, че еди-кой си играе някаква игра на таблета - лично му я свалям, разглеждаме я заедно и толкова. След това обикновено сам я изтрива, но е доволен вече...

по тая логика... ако в училище всички деца вземат дрога и се подиграват на твоето, че не взема - ще му купиш ли, за да не се чувства унизено и изолирано?

знам, че примерът е пресилен, но пък последното нещо, което би трябвало да ни накара да постъпим по един или друг начин, е натискът на тълпата и оправдението "ми така правят всички"....

така  сами влизаме в матрицата на възпроизвеждането на консуматорския модел - искам смартфон, щото всички имат и ми се подиграват, че нямам; искам еди кво си, щото всички имат, искам еди къде си, щото всички ще ходят...
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Нашите пораснали деца през февруари 2016 г.
« Отговор #167 -: Март 01, 2016, 09:15:17 am »
Както за почти всичко в живота, така и по отношение отглеждането на детето съм на принципа "мярка да има". Разбира се, че е моя работа и задължение да го насочвам, да му изграждам позитивни навици, ама както казва Стефи - не, защото "аз казах" и в момента за почти всичко зависи от моята воля. А опитвам да го увлека за едно и друго, да му хареса, да му бъде устойчив във времето навик/нужда, а не да чака само момента в който аз няма да мога да се меся и да прави обратното. Било за миене на зъби, начин на хранене, електронни джаджи, книги, спорт.... От досегашният ми опит с Дани (въпрос и на характер при него разбира се) съм се убедила, че ако не е забранено то не е и интересно за особено дълго време. От бебе пие само вода и у нас друго за пиене (безалкохолно де  :lol:) по принцип няма, защото аз не пия. Е, в един момент по детски събирачки откри сокчетата. Вместо да забранявам, да се запъвам и да се пеня - дадох му да пие от тези боклуци, купувах му когато поиска... 2-3 седмици беше цялата работа да ви кажа. Пък не ги и пиеше всъщност. Купувам, отварям, смукне 1-2 пъти и дотам. Започнах да питам иска ли да купим сок - не, не искал били гадни. И дотам беше. Същият филм имаше с вафли, пак беше видял друго дете да ги яде. Така и изгниха в шкафа 10-ина бройки. Бях накупила и а каже, че иска - давам. Отваря, гризне 1-2 пъти, хвърляме я. И за соковете и вафлите презентирах с: "Щом искаш тези боклуци и да ти се развалят зъбите и да станат черни и грозни - ти си знаеш, ти няма да имаш хубави зъби", ама давам ги. Сега сам им казва боклуци и предупреждава другите хора в магазина какво ще им се случи на зъбите, като ги види с такива неща на касата.  :lol:  Да, можех да не купувам такива неща, да не ги дам нито веднъж и да играя в този цирк с години. Моето си е просто такова и при него работи описаната нагоре схема, не забраните. От друга страна пък, когато има няколко неща, които реално съм забранила - няма отпор за тях, мрънкоч и опити да се заобикалят забраните. Примерно, че в колата се вози само в столче и закопчан, че на градина не се носят скъпи играчки, да не говорим за таблет (щото други деца си носели видиш ли ти), че може сладолед, торта и шоколад, ама след като първо се яде "нормална храна" (след поемането на която обикновено няма място за десерт и се отказва от него).
Конкретно за електронните джаджи и телевизията - отдавна са "аварийни забавления", когато сме у дома, времето е лошо, няма други деца, с които да играе...При всякаква възможност да се прави друго - предпочита другото. Ползването им ни най-малко не му е навредило на интереса към книгите, но пък още не може да чете сам, което ограничава тези му занимания до времето, което аз, или някой друг отделя да му чете. Факт е обаче, че силният мерак "и той да може" се появи виждайки ме аз да чета. Нормално е да иска да прави неща, които аз мога, та не съм притеснена, че ще е от тези дето "книга не пипват", когато усвои четенето. Нито считам, че ще му създам любов към книгите, ако го лиша, или му огранича силно възможността за някакви други занимания. За всичко има време и момент, ако както казах човек "има мярка". Пък и човек има различни момент (настроения) и по себе си съдя. Има седмици, в които изобщо не включвам телевизора и се забивам в книгите, имам моменти в които предпочитам компа и зазяпвам хистори каналите, когато просто имам нужда да не задълбавам в нещо и да релаксирам с лековати за мозъка забавления. Не считам за невъзможно, или вредно за детето ми да си изгради подобни навици, което няма да стане от днес за утре естествено.

П.П. Независимо дали ни се нрави, или не - технологиите се развиват, навлизат все повече в живота ни, стават нещо необходимо и обичайно и по време на обучение и после в работата ни. Което от моя гледна точка означава, че е добре да науча детето си как, колко и докъде бива да се борави с тях, но че има и много други неща на този свят и те си имат своето място. Това, което поне аз съм виждала при по-големи деца край мен, на които тотално е било забранено да боравят с такива джаджи, та телевизия е била забранявана напълно...еми станат на 10-ина години и следва тотално избухване по темата. Вместо в училище да си гледат уроците - цъка се по телефоните и таблетите на другарчетата. Или ходенето на гости при еди кой си "да учим заедно, или да поиграем" - протичат в ударно гледане на телевизия, игри на конзоли и пр. Аз ползи не виждам от подобни ситуации.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Нашите пораснали деца през февруари 2016 г.
« Отговор #168 -: Март 01, 2016, 09:42:38 am »
така  сами влизаме в матрицата на възпроизвеждането на консуматорския модел - искам смартфон, щото всички имат и ми се подиграват, че нямам; искам еди кво си, щото всички имат, искам еди къде си, щото всички ще ходят...

Че ние не сме ли в нея, така или иначе?
Смартфон не иска - нищо, че другите имат, защото му е обяснено, че не му е нужен в момента.
Моите лични драми от детските години, които помня добре, са свързани точно с това - непускането някъде, където ще ходят другите. Много тежко ги изживявах.
Виж, за наркотиците - не съм се замисляла  :lol:



*
Re: Нашите пораснали деца през февруари 2016 г.
« Отговор #169 -: Март 01, 2016, 09:58:04 am »
           Мда, знаех си аз, че така ще стане, спомена ли таблетите :)
           Прочетох си поста отново, но никъде не видях да съм писала "забранявам". Писах единствено за телефона "баща им ако разреши", защото знаят, че чужди вещи не се пипат без разрешение. и второ - най-важното - те не проявяват желание за компютър, таблет и т.н., защото имат предостатъчно настолни игри, енциклопедии, лего и др., и им е в пъти по-хубаво и интересно да играем заедно или дори само двамата, отколкото всеки сам да си маже по телефон или таблет. И никога няма да забравя думите на Джам по повод навлизането на технологиите (цитирам по памет) - "Това, че може да маже по таблета, не означава, че ще разбира от компютри". Е, аз съм комп.инж.и без да съм мазала по таблети и да играя игри. Седнах на комп. (в 4ти клас), когато осъзнавах какво правя и седнах да си пиша алгоритми и програмки на древния език Паскал.
Неда, отново пиша - има разлика между "забранявам" и "запълвам времето с по-интересни занимания". Децата на тяхната възраст са на компютъра или таблета от скука, или защото на майката и е по-спокойно така - да не я занимава. В тяхното училище телефоните в първи клас са забранени - никой не носи. Много добре си имат представа какво е компютър, телефон и таблет (не живеем в пещера все пак).  Не се чувстват неудобно, или пренебрегнати, или каквото там се сетиш. Ваканцията се случихме на почивката с едно дете, което друго освен Майнкрафт не знаеше. И въпреки, че моите не са играли (представете си и аз незнам какво представлява - колко съм изостанала само...), нито се чувстваха подтиснати, нито имаха нужда от психолог, дори напротив, намериха още 100 теми за разговор и точно другото дете се почувства ограничено.
Друг пример - на нова година са се събрали 4 дни 7 деца на възраст от 4 до 9год. Ами точно 9год. беше като зомби - таблет, компютър, то друго освен това не знаеше, една игра настолна не седна да изиграе, една нормална приказка не можа да каже освен за играта си. Още на първия ден точно то беше изолирано от другите, точно то се чувстваше не на място. И какво от това, че може да играе и да говори по Скайп, като му е ограничем светогледа и познанията му за компютрите свършват до стрелбата по противниците и разпръсната кръв по екрана.
Всеки гледа детето си както прецени. Попитахте ме за математиката, разказах какво правя. Нещата са комплексни, нямаше как да кажа за това, без да засегна темата  - ябълка на раздора.
Аз искам да им открия света не през компютъра, а като го видят с очите си, като го пипнат с ръцете си и като усетят, че са в него.
*
Re: Нашите пораснали деца през февруари 2016 г.
« Отговор #170 -: Март 01, 2016, 10:23:44 am »
Мими, ама нали това казваме, без крайности, а ти пак говориш за такива. Зомбита дето седят само на таблетите си, т.е. всяко дето което се е докоснало до такъв и край, зомбира се и по 24 часа "маже" по него :wink:
Защо бе хора толкова се плашите, явно сами не се чувствате уверени, че няма да можете да поставите нещата в някакви разумни граници и да се постигне т.нар. златна среда, та е необходимо сами да се убеждаваме как едни били изолирани щото не са виждали, да ама пък не, другите били зомбита щото са виждали.
Ами не съм съгласна, ето, ние до преди 2 г. нямахме телевизор, сега като имаме какво, не се сещаме да го пускаме с дни. Децата изобщо не се сещат да искат да гледат детско. Както писах по-горе и аз съм на тоя принцип, че е хубаво да са заети, отделно ние също много се занимаваме с тях, да гърч си е за нас родителите, но всичко е до време, след няколко години ще са самостоятелни, но се надявам както Мими казва да сме поставили правилните основи. Но ми се иска да е някак разумно това поставяне на основи. И аз имам своите колебания и в никакъв случай не мога да кажа, че съм сигурна в методите и начините си на възпитание.
*
Re: Нашите пораснали деца през февруари 2016 г.
« Отговор #171 -: Март 01, 2016, 10:49:06 am »
Защо бе хора толкова се плашите, явно сами не се чувствате уверени, че няма да можете да поставите нещата в някакви разумни граници и да се постигне т.нар. златна среда, та е необходимо сами да се убеждаваме как едни били изолирани щото не са виждали, да ама пък не, другите били зомбита щото са виждали.
Стефи, златна среда за всеки е различна среда ;) Аз съм Уверена, че съм намерила нашата златна среда, ти си уверена, че си намерила вашата, всеки друг - своята. Може и да ни съвпадат средите, може и да не съвпадат, все пак сме различни хора, различни характери (някои по-криви (като мен), други по-малко), различен житейски опит и мироглед.
Пак казвам - моите деца не са в технологична и информационна изолация, предизвикана от мен. Тяхното е, ако мога така да се изразя, незаинтересованост и са непривлечени от изброеното по-горе, защото за тях има поне 50 други по-интересни занимания. Те като видни Близнаци (по зодия), обичат контакта с хората, разговорите, комуникацията. Не искат да бъдат по сами, не им е интересно като не споделят забавлението с някой. По хубаво им е двамката. От няколко дни Дани си прави книжка - измисля си, рисува и пише истории с Мечо Пух, но всяка една страничка я показва на брат си и обсъждат идеята му.
Не съм изпаднала в крайности, ако така ви се струва, но това е недостатъка на невербалната комуникация, и като не съм многословна и обстоятелствена като Джбрул, винаги на четящия му се струва, че съм остра, крайна, крива и т.н.

П.П. Толкова не съм писала цяла година, май си взех полагаемото и за година напред :)