Маки, аз ти казах да потърсиш данни конкретно за употребата на форцепс в Англия и да видиш същите данни за още няколко други държави (по твой избор)
Не съм писала за "по-опасно" и "по-безопасно раждане" - таман напротив - писах, че няма лесно раждане та затова се пада на нас, а не на мъжете.
Също така, ми е не особено разбираемо, да говорим за "безопасно раждане" по принцип. Безопасно за кого? За мен, или за бебето? Визираш опасности за единия и другия в хода на раждането, или евентуалното възникване на неприятности след самото раждане (все едно естествено, или оперативно). Мисълта ми е, че можем да говорим за рискове за едно, или друго при родилката, при бебето - да. Но ей така, съвсем обобщено да изкоментираме "ей това е по-безопасно от онова" - просто не е коректно. За секциото се казва, че е по-безопасният
за бебето метод, понеже така реално се избягват рисковете от какъв да е родов травматизъм за него. Това е факт. В същият този момент - никой не твърди, че една оперативна намеса при мама, е по-малко рискова за мама от липсата на оперативна намеса. Всякаква операция си носи потенциалните рискове за оперирания, все едно дали ще ти вадят апендикса, или ще вадят бебе. Т.е. няма как да обобщим, че то секциото е по-безопасно, без да конкретизираме в какви аспекти и за кого, ами ей така "по принцип".
Когато говорим за естествено раждане - важи същото. Ако то протече както при
Вени, или
Блу, е как някой, който и да било и с какви аргументи ще каже: "Ааааа аман-заман, то секцио е трябвало, че по-добре/безопасно така"
В същото време, трябва да се вземат предвид и някои други неща. При една недобра предварителна оценка от страна на лекар, за конкретна майка, с нейните конкретни физиологични особености, състояние, размер, позиция на плода и пр. Ако за същата се подценят налични хронични заболявания от определен вид - то да й бъде препоръчано естествено раждане - реално е по-опасното и за нея и за бебето й от едно планово секцио. Давам пример с моя приятелка, първо раждане, тя беше на 20 г., бебето близо 4 кг., тя е дребничка, слабичка, с недобре развит таз и в добавка - с епилепсия. И нашите умници (лекари с огромен стаж, опит и име в бранша) - я опънаха да ражда естествено, без упойки и общо 36 часа мъки са били. Тя им прави гърч на родилната маса. Замалко и нея и бебето да изпуснат. Малкия си е жив и здрав, с една счупена ключица се размина тогава. Тя обаче...и до ден днешен си е с тежки проблеми като следствие от раждането, яки разкъсвания е имало, после правиха две операции и на маточната шийка и да не ви стресирам сега, НО. Ето ви и пример как млада жена бива реално осакатена, излишно измъчена, бебето й макар и леко е пострадало, заради една неадекватна преценка какъв начин да се избере за нейното раждане. И това изобщо не е причина да кажем "то естественото е по-опасно", дори предвид, че случаи като нейния не са особено изключение и до днес.
За всяка от вас, нейният си лекар би следвало да има най-адекватната преценка по тези въпроси. И дори вашето желание да не съвпада с неговите съвети - вероятността вие да грешите, а не той все пак е по-голяма. Неслучайно в тази тема все пилим до синьо - внимателно проучвайте и избирайте лекар/екип, четете, питайте, разпитвайте бивши пациентки на въпросния, за да се доверите на преценката му лично за вашия случай с "чисто сърце". "Много е мил и симпатичен" - не е достатъчно основание за избор да напомня. Един от най-добрите коремни хирурзи, когото познавам е такъв чешит и темерут, че Д-р Хаус пред него е мил, усмихнат и бъбрив човек.
Ама ако опра до нужда от такава операция - със зъби и нокти ще лазя да оперира той. Предполагам ми разбираш добре мисълта.
Аз също считам, че както в Канада процедират, което
Вени ни е разказвала е най-добрият подход. При изгледи бременната Х да си роди естествено, без да се случи особен проблем - опитват така. Обаче за разлика от Англия - тръгне ли да се закучва това естествено - не го мъчат до последно, до форцепс и "разпаряне". Има си точен протокол кое, докъде и колко може да се изчака и при налични еди какви си показания - режат също без "хър-мър". И в Канада - си има доволно много родилки, които биват насочени към секцио, при определени показания и естествено раждане за тях - не се обсъжда. Знам го от друга приятелка, която отиде там преди повече от 15 години и двете й деца роди с планово секцио, по препоръка на лекаря си, защото рисковете за нея при естествено раждане са били преценени като твърде високи и точка.
По тези въпроси за България...реално никой от нас не може да има обективно мнение, в колко от случаите на оперативни раждания (извън тези по искане на самата родилка) - лекарят е препоръчал да е така, защото наистина се е налагало, в колко е било с "гранични показания" и за "презастраховка" и в колко лекарят е натиснал да е така, понеже на него по някакви причини така му е било по-удобно. Просто, ако погледнем всички документи, за всяко едно секцио у нас - там ще видим изрядно написани показания за същото, пък дали ги е имало реално, или не в онзи момент - върви провери. Няма как да стане. Въпреки, че аз самата предпочитам оперативно раждане за себе си, няма да се кривя, че сред мои близки - съм била свидетел лекарите им да ги навиват да е така, без ни едно реално показание към момента на това навиване. И разбира се - не одобрявам такова поведение. Била съм свидетел и на нелепи майчини инати в обратната посока - 7 диоптъра, високо кръвно, диабет и седалищно разположено бебе и се запъва тази девойка и не и не искала естествено. Обиколи м'найсе АГ-та, белким някой се навие да й води естествено раждане при тази ситуация и до последно си остана с убеждението, че й отказват от проклетия. Няколко човека й казаха откровено, че и другото да го поемат като риск - те само в учебник са виждали как се води раждане с такова придлежание на плода и не се наемат да си правят експерименти с нея. Накрая отиде по спешност да ражда в държавното АГ, при който се случи на смяна, щото нямало да й знаят предварително историята видиш ли ти и докато се опомнят - тя ще си роди естествено и готоУ.
Естествено, само като са видели на УЗ как седи бебето и са я бутнали в операционната, та всичко мина добре.
Та така момичета мили - четете, информирайте се, но помнете че това не е математика и на нищо "по принцип" и "обобщено" не можете да разчитате за един наистина информиран избор. Такъв можете да направите обаче за лекар, болница и екип, та отделете време и внимание на това предимно бих ви посъветвала аз.
На всички да е леко до края и да раждате коя, както си мечтае пожелавам!
