Ще опитам да бъда кратка, за да не изпиша темата. Публикувам ви двете тестчета. Най-напред направих евтината лентичка, а след това за да се уверя, че очите не ме лъжат, направих и Шуър чека.
Та, започвам. Беше август 2013 г, когато ММ за пръв път повдигна въпроса за бебе. Не реагирах, защото мислех, че е нещо, което е все още далеч във времето.
На 14.09.2013 г беше първият ни опит, единственият кекс в месеца(разказвала съм вече, че бяхме скарани и се сдобрихме в банята). Изненадата беше огромна за мен. Не очаквах, че ще свърши в мен.Да бяхме го говориши, но все си мислех, че е още рано за бебе. Пришежно се подмих, а в главата ми изплува мисълта, че последният ми цикъл беше на 31.08. Значи..значи бях в О. Може да забременея. Да бе, кой забременява от първия път?!
Да обаче забременях, няма да изпадам в подробности, защото наистина ще изпиша темата. Само ще кажа, че на 11.11. Празникът на Дома и семейството получих силен лръвоизлив и късно вечерта ме кюртираха. Бях празна,буквално и преносно. Физически се възстанових бързо, но изпаднах в тежка депресия след която качих 8 кг.
Март 2014 беше първият МЦ, който посрещнах с рев. Добре де, първият път стана от раз.Защо сега не стана така?! Искам бебе и го искам на момента! Търся информация, трябва да се образовам по въпроса и така попадам на Зачатие. Не посмявам да се регистирам, но изчитам всичко в библиотеката. Започвам да меря БТ и О с ТО. В следващите няколко месеца от лаик съм достигнала левела на ниво почти про. Не спирам да чета Зачатие и тайно се надявам и радвам с момичетата от темата за опитите. Не съм сама има и други като мен!
Следващите няколко месеца се лутам между надеждата и пълното отчаяние. Депресията ме натиска все по-силно. Единственото ми спасение е работата и децата.
Май 2014 ми донесе първото закъснение от месеци наред мислех, че съм бременна, бях сигурна в това. Двата отрицателни ТБ хич не не обезнадеждиха.Щом няма М съм бременна. Да, ама не бях..дойде ми най-кошмарният М в живота ми. Сринах се и плаках цял следобед. ММ мълча и на него не му беше лесно. Решихме юни да починем, за да се успокоя. И това не се случи -като за мой ужас започнаха да ме преследват бебезнаци. Не стига това, ами всичко живо около мен забременяваше, само аз не. Тогава реших да се обърна към себе си. И вече съм ви описвала каква практика опитах за медитация. Тогава се срещнах с душата на детето ми. Каза ми, че ще дойде когато има много слънчогледи. Успокоявам се, вече знам! Ще бъда майка, само търпение.
Следващите няколко месеца са тежки за ММ, идва му в повече неидването на бебето. Вече си мисли, че имаме проблем.
Ноември 2014 отивам на лекар, поставят ми диагноза хипопластична матка - матката ми е с размерите на 12-год момиче. Плача пред доки. Той бащински ме прегръща и ми обещава, че каквото може ще направи за да имам бебе, ако не може познавал един негов колега, който ще ни помогне - д-р Даскалов. Излизам спокойна от кабинета. Правим изследвания, всичко в норма и при него и при мен. Тогава моля доки за Клостил. Той се дърпа - нямам ЦС. В крайна сметка, след много молби от моя страна се съгласява.
Декември 2014 за първи път от година и половина се радеам на МЦ. Почваме с Клостила. Следват ФМ, за които не плащам й лев. На 18.12 съм в О и с най-бързият кекс в живота ни чудото е станало. Дори не можах да вирна крака, че ни дойдпха напредвидени гости. ММ яярва, че това е нашият месец. Аз вече не вярвам в нищо само чакам. Почнах да пия Дуфастон. След като го спрях ме почнаха симптомите, които ви описах в по-преден пост. На 02.01 трябваше да ми дойде, ама не ми дойде.
След кратка разходка из квартала и след като в Мания едва не припаднах от силната миризма изтичах до аптеката и взех 2 теста( които съм приложила). Прибирам се у нас и направо във вц без и думата да кажа на мм и майка ми. Минават 3 мин и аз виждам 2 черта и не мога да повярвам. Не смея да се зарадвам, ама никак..вадя СЧ препикавам и него. И ОМГ по-ясна е от на първия тест, а урината дори не е първа. Бременна съм! Боже, ами сега..излизам от банята и влетявам в кухнята завирам глава в гърдите на ММ и плача. Бременна съм! Следва мълчание и тиха радост. За втори път , откакто познавам ММ виждам сълзи в очите му. А майка ми не може да си намери място. Тихичко се радваме.. Останалото вече е история..Няма да ви разказвам за страховете, част от които още не са си отишли.Надявам се много скоро да гушна детенцето си.
Дано моите ТБ, история и прашец ви донесат успех от сърце ви го желая!