Аз упойки няма да ползвам надявам се, но винаги е приятно да се събудиш рано сутрин и да прочетеш някой друг пост на Jbrul и изобщо не се майтапя.
А иначе ако трябва да избирам бих се спряла на спинална, защото толкова пъти вече съм била под обща анестезия, че лошо ми става като си помисля. А ми предстои и още един и не знам как ще го понеса с бебе на ръце.

Веситаа, страхотно че бебетата са добре, а пола ще го видиш споко.

Основната причина да се предпочита спиналната пред общата анестезия е във влиянието им върху бебето! Общата натоварва изключително много и поради тази причина се избягва.
Аз като една "чула" три пъти жена мога да коментирам и трите вида - обща, спинална и без. Първият път стана гаф със спиналната. Не ме хвана и се наложи да ме приспят. Видях дълго чаканото си бебе след 6 часа, защо много трудно излязох от упойката. Беше кошмар за психиката ми.
Второто родих пак секцио по медицински причини, но този път с перфектно поставена спинална. Беше разкош да чуя първата глътка въздух на дъщеря ни.
Третото за по лесно го родих нормално, без никакви упойки. На това му казвам аз "пей сърце".
Живи, здрави и около терми. Това е най-важното.

White, изкушавам се да попитам как изглежда гаф със спинална ?

Бях разговаряла предварително с анестезиолога, защото имах проблем (главоболие) със спинална при предишна операция на коляното. При второто раждане (отново той беше анестезиолог) ми обясни, че е използвал много тънка игла. Иначе просто започнаха да ме режат и аз им казах да спрат, защото ме боли. Не можаха да повярват и ме помолиха да си раздвижа пръстите на краката. Мърдах и усещах съвсем спокойно. Веднага ми сложиха маска и ... операцията продължи по план. Мал шанс е било. Анестезиологът беше с отлична репутация.

мал шанс , голям шанс .....
Благоденствието ти е в подписа 

Претенции за раждането - естествено, оперативно - нямам. за това са лекарите - да преценят. Кандидат-баткото се роди с пълна упойка секцио, в държавна АГ и веднага след като ме преместиха в интензивното, мъжо ми показа снимка на бебчо. Нито той, нито докторът очакваха да помня този момент, но си бях съвсем добре и в съзнание До последно планът беше за нормално раждане, ама бебето като се врътна седалищно... Радвам се, че и двамата излязохме живи и здрави от болницата.
Сега не сме обсъждали даже вариантите. Страх ме е да си правя планове, докато не видя 9тия месец да се задава. за това пък ходя при трима доктори да се следя + една позната акушерка. Като се опари човек веднъж и прави тройна проверка. Пак вярвам, че всичко е Божа работа, ноо "помогни си сам, че да ти помогне и Господ". На всяка жена пожелавам да излиза от АГ-то здрава и със здрави бебе(та) в прегръдката, без значение от метода на раждане. защото другото е страшно, особено ако докато си лежала за задържане си видяла десетки щастливи изписвания с греещи майки, роднини... 

White е права за един от аргументите да се предпочита спинална, пред пълна анестезия при секцио - в полза на бебето. Въпреки, че и при пълна се отваря и вади бебето оптимално бързо, за да не достигнат до него част от медикаментите, все пак - оперция е това. Може да има има някакви проблеми с "достъпа", да има забавяне и бебето малко да се "успи". А в края на краищата при пълна анестезия - медикаментите попадат в кръвния поток на майката и няма как бебето да бъде напълно изолирано от тях, докато още е свързано с майчиното тяло и нейната кръвоносна система. Не, че е фатално и това и "голямата драма", но разбира се - за предпочитане е да се избегне тази вероятност когато може. На теория - така, на практика - каквото се наложи се прави, важен е крайният добър и щастлив резултат. Преди и у нас масово да започне да се ползва спинална анестезия, все пак хиляди оперативно родени деца са се появили на бял свят, докато майките им са били под обща анестезия - живи и здрави са си и те, та чак "паника и истерия" по тези въпроси точно - според мен е излишна. 
За случай на фал с епидурална упойка при естествено раждане (в Токуда пак) и аз знам, с моя приятелка беше. Как не е поставен стабилно катетъра и защо - нямам представа, ама й е текло по гърба каквото са вливали, просто се е измъкнал някак и така си роди без обезболяване момичето. За спиналната, предвид че все пак ще оперират - обичайно се тества за чувствителност, преди старта на операцията. Че фал като при White, "да не хване" по някаква причина е възможен - не се съмнявам, странното ми е в случая, че не са проверили тя усеща ли, не усеща ли преди да започнат.

Аз, поради твърде високата си поносимост към всякакви опиати, също имах опасения на времето, не баш, че "няма да ме хване", ами че ще ми трябва повече от стандартното количество вещество (което е за моите килограми), за да е напълно безчувствена зоната. И сигурно милион пъти го повторих на анестезиолога това (не знам как ме изтърпя горкия)  Катетър ми поставиха след анестезията и въпреки, че нищо, ама нищо не усещах от кръста надолу и на Док казах, първо да провери дали усещам нещо, че тогава да реже (че той не моЙ се сети сам сигурно, ама... ). Той ми показа една пицента за вежди, каза че ще ме щипне с нея първо, че ако не усещам - тогава. И аз чакам нали да ме щипят, питат и пр. Ама той си ми е "нащипал" Док, аз не съм разбрала разбира се, срязал, извади малкия...., а аз нали "чакам да почнат" (както споменах и в предишен пост). Всъщност не съм сигурна, че така са тествали баш дали усещам нещо, може би с това заиграха мен тогава, а си имат други методи да проверяват такива неща. Когато лекарят бръкне, за да извади бебето - вътрешните органи за момент се изстласкват по-нагоре в гръдния кош (където имате чувствителност) и това се усеща, като натиск. Не е болезнено, просто моментен натиск. Аз понеже не го очаквах като усещане и явно в този момент съм направила някаква гримаса, тип "неприятно ми е", което осъзнах едва при незабавния въпрос на анестезиолога дали ме боли, дали ми е лошо. Отговорих, че всичко е ОК, но въпреки това той подаде още някакви вещества в системата. В 10:04 точно го извадиха Дани, към 19ч. вечерта - вече си станах от леглото и малко се разтъпках т.е. по това време вече ми беше възстановена и чувствителността и подвижността, след спиналната. Споделям го просто информативно - колко време "държи" такава анестезия. Разбира се, часове по-рано започва да се възстановява чувствителността малко по малко, казвам колко време средно след поставянето - си усещате пак всичко напълно. За след това - има епидурал, или поне при мен - такова беше обезболяването. По принцип докъм 48 часа след операцията обезболяват така, но аз се оказах "тип гущер"  и епидуралният катетър го махнахме някъде към 36-я час, по преценка на анестезиолога. После обезболяването беше с обикновен парацетамол, ама честно казано - нямах нужда от никакво и то още в болницата, явно са до организъм тези неща.
Както и да се ражда момичета - да мине леко и да завърши щастливо пожелавам на всички ви!

П.П. kategori4nost, пълно е в нет-а разбира се с клипчета и на секцио и на естествени раждания. Аз не е да не бях изгледала 10-ина такива операции преди моята. Много ясно.  Просто ми беше любопитно тогава самата себе си да видя, понеже явно съм откачалка и при наличието на разни смехотворни фобии при мен - баш към такива неща нямам и не ми е било страшно като гледка. "Любопитно" е наистина най-точната дума. Считам обаче, че е съвсем правилно да не допускат пациента да гледа, дори ако въпросният не изпитва страх от такива гледки, защото е много важно все пак показателите му да са стабилни, особено кръвното налягане. А то както знаем - не се вдига само от стрес и шубе, а и от друг вид вълнения, дори приятни, ама се отразява. Ясно си спомням какъв пик в кръвното налягане имах за момент (а моето по принцип е доста ниско), когато ми подадоха малкия и го видях и пипнах за първи път. То емоцията е такава, че освен, че с думи няма как да се опише, ако кръвното ти не мръдне тогава - трябва да си извънземна някоя. 

И мен ме беше шубе да не ме почнат преди да ме е хванала упойката и викам на доктора - "Нали ще чакате да заспя"  И докато си питам и съм заспала. Спомням си и в просъница как ми казват, да се опитам да се надигна леко докато ме местят от операционната на носилката. Явно са ме пробвали там ли съм вече, или още спинкам Това ми беше 3та пълна упойка - една в частна и 2 в държавни клиники - и при трите се чувствах добре, пупупу. Да не се хваля, че при следващ случай, може да е ралично. Може би е до натура.

И аз ще споделя за миналото си раждане.Родих със спинална упойка и съм безкрайно доволна.Яд ме беше,че невиждам над пердето.Но беше достатъчно,че чувам.Макар и анастезиоложката да ми говореше разсейващо близко до ухото,за да не чувам какво си шепне останалата част от екипа,чувах все пак и разбрах,че възникна усложнение,но се радвам,че можех да разбера какво ми се случва и как вземат мерки за проблема.А най - хубавото беше да видя малчо за пръв път.Този момент го чаках 10 години и бях безумно щастлива в онзи миг.А и екипа слушаше страхотна музика.Откарах над час в операционната,но всичко завърши добре.На изпроводяк ми казаха,че пак ще се видим скоро.
За предишното си раждане много се опъвах,че изкам да опитам естествено и ако не стане тогава да ме резнат.Но никой не искаше и да чуе.Сега знам,че ако всичко е наред през следващите почти девет месеца отново ще раждам секцио със спинална.Забравих да спомена,че четири пъти до сега съм била под обща анестезия.И че за спиналната ми правиха тест и имах положителна проба за едно от веществата. За което пих три дни противоалергични хапчета,преди самото скцио.

Така като гледам бандата сме все женски мами останали. Само Лилиту е с мъжле. Много кипрички, много нещо. Пу пу, да са ни живи и здрави на всички дечицата.

А не,не,има още мъжлета Бебокът тежи вече 620 грама!

Аз се сетих и за ВиЛиЛи, че и тя е с момченца. Впрочем, тя се позагуби напоследък. Дали все още са 3 в 1?
Относно упойките аз два пъти съм била под пълна анестезия и двата пъти не съм имала проблем с излизането. Спиналната упойка съм чувала, че е по-добрият вариант за детето, но моята сестра каза ( тя роди племенницата ми така и има операция на колянна става със спинална), че усещането било като във филма Awake - усещаш се като затворник в собственото си тяло. Но то си е до човек. Все още не съм решила каква да бъде упойката(ако ми се наложи такава), но има време.

В страни от бременността,но е добре да се знае.Майките,които планират да запишат редовно висше-планират се промени в закона и няма да е както досега.Майките с право на обезщетение за бременност и раждане като осигурени,няма да имат право на помощта за редовни студенти.

Лилита, не е никак далеч от бременността. Много момичета напоследък се възползваха от тази преференция. И защо не?! След като държавата има толкова средства за майките от ромски произход, защо и българките плащащи си ЗО и данъците да нямат право на помощ от 3000 лв, при положение, че много от тях(и аз в това число) няма да вземат детски. Друг е въпросът, че много от родните ни университети също го превърнаха в бизнес, защото ако бременна жена се записва студентка и искат предплащане на 2 семестъра, а не на 1 както е обикновено.
Жалко, че го отменят, защото това си беше една адекватна помощ за много млади семейства, които искат да имат деца, но поради устройството на "милата" ни държавица не могат да си го позволят...
Все още помня случаят с една колежка, която след дълги години борба за второ дете, забременя ин витро и роди тризначки. Като многодетна майка й осигуриха памперси за 6 месеца. Само толкова... Когато подала декларация за социална помощ за тока и дърва за огрев й заявили в прав текст, че не й се полага т.к. тя и мъжът и имали 2 имота - наследствена къща и голям (3стаен) апартамент, освен това и двамата работели. Питам аз що за държава?! Бориш се дълги години за дете, а накрая получаваш едни памперси за благодарност, че си многодетна майка.В крайна сметка мъжът  й и големият син намериха допълнителна работа, за да се справят. Тя (след като се върна от майчинство) също. Та се справят и живеят нормално без да им липсва нищо на децата. То друг изход няма де.
  Иначе ромките раждат на конвейр и взимат по 1000 лв помощи и детски, не плащат ток, вода, нито ЗО.. Не исках постът ми да звучи дискриминиращо, но аз самата се чувствам така в собсвената си държава.

Синеочка, аз съм ЗА подпомагането на всички родители (и хора изобщо), които нещо правят и се "напъват" така да го кажем. Във връзка с подпомагането на майки-студентки (редовна форма на обучение) - считам, че държавното подпомагане трябва да се преформатира обаче. Не да отпадне! Като човек гледал сам бебе и много малко дете, не бих казала, че да ми дадат някакви пари в брой (все тая колко) - щеше да ми помогне да продължа да уча, ако бях студентка към този момент, а идеята да се подпомагат майки-студентки точно е именно тази - да не си прекъсват образованието, или направо да се отказват от него, заради децата си.
От моя гледна точка, реална помощ в тази посока би било, да се поемат напълно семестриалните такси на такива майки, докато учат, като се зададе и някакъв минимален праг на "успеваемост" (взети изпити) за всеки семестър. Предвид "как е с малки деца" - за тях да се предвиди опция, при нужда - да могат да си уговорят индивидуални дати за някой изпит, ако не успеят да се явят на "редовна дата" по време на сесия, примерно защото са били с детето си в болница и пр. основателни причини, доказуеми по съответен начин. Да се организират в сградите на университетите (както го има на много други места по света, не само в университети) - "ясли", безплатни, в които тези майки да могат да оставят за отглеждане децата си за времето, когато имат лекции, упражнения, явяват се на изпит. Нито е толкова скъпо, нито толкова сложно, може да бъде и частично финансирано от държавния бюджет разбира се. В днешни дни, понеже повечето не живеем, нито учим по родните си места и не можем да разчитаме на помощ от баби за децата, пък и дори да са наблизо - повечето работят и след пенсия - главният проблем за двойките с малки деца (все тая студенти, или не) е физическото отглеждане на детето, за времето когато родителите трябва да са на работа/в университета. Опцията "бавачка" е скъпа екстра, дори за работещи на прилични заплати хора, за студенти - сещаш се. Та затова казвам, че точно този въпрос е главният за разрешаване, ако не искаме майки-студентки - да отпадат от университетите, или да прекъсват обучението си за няколко години. Ако сега съм в такова положение и с бебе, поети са ми семестриалните такси, нямам ежедневната чуденка "а какво да правя с бебето, за да отида на лекции?!", мога да се явя индивидуално на някой изпит, ако пропусна редовна дата, заради някакви проблеми покрай бебето...пак няма да е лесно да се справя, но ще бъде напълно възможно, стига да съм мотивирана.
Едва ли за някого тук е тайна, колко бременни се хукнаха да се записват като редовни студентки, само за да вземат едни пари в брой по схемата на този вид подпомагане, като и през ум не им е минавало да учат наистина. Аз самата имам няколко такива познати. Избира се някаква (к'ва да е) специалност с редовна форма на обучение и тази с най-ниската семестриална такса и се започва "формалното редовно студентстване". Не мисля, че това е по-малко "циганска работа", от шмекериите, които и циганките правят по разни направления, че да получат повече социални помощи в качеството си на майки. Ще добавя и една "бакалска сметка", ако майките-студентки започнат да се подпомагат по някакъв подобен на споменатия от мен начин и тя сочи, че в паричен еквивалент - те ще получат много повече от 3000лв. за времето на обучението си + това, че все пак ще получат и образование. Но всяка стотинка разход при това положение - би била смислено похарчена и в полза на самите майки (и семействата им като цяло).

Иначе, с право се ядосваме как на майките-циганки се наливат едни луди пари, от което - полза няма ни за тях, ни за децата им - да. Обаче и при нас да се наливат по същата схема и "логика" т.е. липсата на такава - не е по-малко за ядосване според мен. Подпомагането под всякакви форми - следва да води до някакви резултати, качествени. Едно момиче, което е работило като продавачка докато забременее (реши да забременява) и после формално се запише да учи виШУ, за да вземе едни пари просто, ама не учи нищо и след някоя година - пак работи като продавачка, понеже  междувременно не е добила квалификация за нещо повече...е, к'во точно й подпомагаме така? Поредни пари хвърлени на вятъра са това.

От една страна съм съгласна с това, че вземането на тези 3000 лв е не по-малко циганска работа, от социалните помощи и умишленото инвалидизиране на малки деца. Но от друга си мисля, че ако това е единствената алтернатива за някои млади семейства да осигурят най-необходимите неща за детето си, тогава защо не? Та, кой не иска  най-доброто за своето дете?! Аз лично не бих се възползвала от тази преференция, т.к. принципите ми са съвсем други - не бих записала нещо, което не смятам да уча. Може би, ако с ММ  не бяхме заделяли пари през последните две години за т.н. ни "Фонд бебе", бих се замислила дали да бъда толкова принципна, защото на нас наистина няма кой да ни помага, разчитаме на себе си. А и смятам , че на възраст от 25+ всеки трябва отдавна да се е отделил от ц..цата на мама и тате. Нищо лично към тези, които разчитат на финансиране от родителите си, просто пак казвам въпрос на принципи.
Жбрул, управниците принудиха младите хора да си търсят вратички за възползване от всяка финансова преференция в нашата държава. Сега при нас тече записването на ученици в първи клас и на социално слабите първолаци им се полага еднократка помощ от 180 лв. Циганите първи се редят на опашка за тези пари, но не са само те- видни местни бизнесмени също. Та, защо , питам аз от това да не се възползват и български семейства, на които доходите им са малко над социалния минимум?! Въобще от ден, на ден..в тази държава все по-зле става. Ако не я обичах толкова много и не обожавах работата си ( която е смешно заплатена) отдавна да съм си плюла на петите..

Политиците се уядоха и изкрадаха милиони левове,а някой тук го е яд и се възмущава на това,че няколко майки се възползвали неправомерно от сумата от 2-3000лв.и то за да подпомогнат отглеждането на детето си през първите няколко месеца,защото с еднократната помощ от 200лв.за новородено,или детските от 30-40лв.незнам точно до къде биха стигнали за нормалното отглеждане на това дете.Ако това подпомагане беше адекватно ,както в много други страни,нямаше майката да търси алтернативи за допълване на доходите си!Аз лично бих се възползвала,но с идеята найстина да си плащам семестрите и някои разходи и докато детенцето ми порасне,да имам едно по-добро образование и възможност за по-добра работа.Но и на тези,които го правят заради самите пари,пак не ги упреквам,защото съм сигурна,че те найстина ще си подпомогнат в началото за отглеждането на детенцето си,а не да идат на почивка на малдивите,а бебето да стои гладно,босо,голо и сополиво,както много циганчета,въпреки,че майка им взима 1000лв.помощи всеки месец!!!

Синеочка, нямам "личен мотив", за да бъда на мнението,на което съм по въпроса, уверявам те. Аз (както и повечето тук предполагам), когато бях студентка (преди балдър години  ) - за тази цял бях на издръжката на мама, после паралелно и работех. Родих сина си на почти 31, не само заради забавянето му по медицински причини, а просто бяхме готови финансово да посрещнем такъв разход - няколко години преди това, на по 20 аз и баща му - едва ли бихме могли, без чужда помощ. За мен обаче, че една двойка е решила нарочно, или случайно (случва се) да има бебе и в 1-и курс на университета - не следва да им бъде проблем от финансова гледна точка и да се прави аборт, поради липса на средства да се гледа бебе, ако то е желано. За такива случаи - едва ли е непосилно да се измисли друга мярка за целево подпомагане на такива двойки, пряко за отглеждане на детето им, а за образованието им - отделно перо по схемата която споменах, или подобна. Разбери ме правилно, казвам това което казвам, защото считам, че да се направи така е в полза на самите родители в такава ситуация + това, че няма да са принудени да се "маймунят" буквално и зорлен да мамят, че да могат спокойно да си отглеждат децата. Ако ми следиш мисълта - аз всъщност говоря за отделянето на много повече средства за такива родители от предвидените в момента + това, че ще се изразходват много по-смислено. Бонус - от тях няма да имат никакъв шанс да се възползват "гражданите-паразити", понеже посмъртно не биха могли да покрият условията за този тип подпомагане И шанс да пискат, че са "дискриминирани" в тази посока - също не биха имали.

Плащам си данъците и осигуровките, сметките, всичко. От здравните си осигуровки - никога не се възползвах де, все в брой си плащам здравните услуги. Детски за сина си не получавам - нямам право на такива. Даже общинска ДГ не ползвам. Гледам си читаво детето, за своя сметка (и на баща му разбира се), бабите ми са работещи, детето ми на ДГ повече от 3 дни не изкарва 2-ра година и ща не ща - седя си у дома и си го гледам, разходите за лекарства само да не ти ги споменавам. Засега шанс да започна работа като нормалните хора - нулев, щото съм и разведена и грижите по Дани 24/7 чакат на мен. Така. В тази ситуация и при все, че другия месец ставам на 35, реших да захващам пак да уча виШУ, понеже ми се ще да работя в бъдеще в област, за която пък - нямам нужния китап към момента. Как ще си плащам и ще се организирам като време - мой си проблем разбира се, все пак и изборът си е мой. Обаче мен ако питаш - следва аз да бъда държавно подпомогната в тази ситуация, а не девойката Х, която не смята и да учи наистина, ама просто е на 21, а не на 35. Да не говорим, че парите за нея и нищонеправенето й "в посока учене" - идват И от моите данъци. Та тя "правдата" - няма само едно измерение както виждаш

Управниците Синеочка, принудиха не само младите хора (щото аз вече не се броя за особено млада), ами всички хора, да се чудят на кой Господ да се кланят, за да оцелеят някак. Факт. В темите за "циганско подпомагане" сме го нищили въпроса неведнъж, че то има смисъл - ако подпомогнатата страна - демонстрира напън и резултати, иначе не. Е, що за Бога същият принцип не го отнасяме и към нас самите - подпомагане, ама при видим резултат, иначе защо? Иначе звучи като циганското - "крадем, щото децата гладни", та и ние така - "мамим, щото сме на зор и сме принудени", ама по същество - това е едно и също действие, с един и същ мотив. Като оправдая "нас си" за такива неща, трябва да легитимирам и циганските "оправдания" по темата, а аз не желая. Понеже няма никаква логика да го направя, ако помислим малко поне.

Сега при нас тече записването на ученици в първи клас и на социално слабите първолаци им се полага еднократка помощ от 180 лв. Циганите първи се редят на опашка за тези пари, но не са само те- видни местни бизнесмени също. Та, защо , питам аз от това да не се възползват и български семейства, на които доходите им са малко над социалния минимум?!

Защото и сама знаеш, че няма друг начин да се определя праг за подпомагане, освен слагането на някаква "черта" за целта. И винаги някой се пада със стотинки буквално "под", или "над" нея. По обясними причини, при циганите голяма част от доходите са от нелегална и безотчетна дейност и формално - те масово се падат "под" чертата. И да вдигнем тази "черта" с доста - те винаги ще се падат "под" нея Та това на нас - нищо не ни решава и да се направи.
Заблудата ни като родители (и бъдещи такива), че ние по-имаме право на шмекерии от някой друг, защото повече сме се постарали в този живот все пак - е просто заблуда. Ако бях фен на това мислене, когато се заразвеждах, можех да извърша куп измами и формално сега - да имам право на държавно подпомагане по няколко пера поне. Колкото-толкова, все някой лев "бонус", пък другото дето си го имам и взимам и сега - просто щеше да е неофициално, ама да си го ползвам, пък институциите могат да ме хванат за еди къде си, че шмекерувам. ОК, ама ти и всички в тази тема и сайт - ще плащате от джоба си за шмекериите ми, нали се сещаш? Би ли ме оправдала, ако бях направила това? Мислиш ли, че аз не искам да ми е по-лесно, отколкото е, или не смятам, че заслужавам да ми бъде? Напротив - смятам. Обаче смятам, че ти дето ми гледаш детето например - следва да си по-прилично поне заплатена, вместо да ти смуча аз от заплатата косвено с шмекериите си и да имам постоянни претенции за капак - как точно си вършиш работата със златното ми гардженце.
Майки сте - настоящи и бъдещи все пак - трудно-лесно, като възпитавате деца - не бихте го направили предполагам на принципа "виж ся маме - това е нередно по принцип, ама за нас - може". Просто не върви да се прави, ако имаме претенции наистина да сме по-различни от така дъвканите циганки все пак.

Gerita, за моят син, неговото раждане и отглеждане държавата ми е дала еднократно...точно 250лв. и това е всичко. За самото му раждане (излязло около 2400лв.) в частна болница - НЗОК ми даде някъде към 600лв., пък аз съм внесла хиляди там, и съм се осигурявала на максимален праг доста годинки. Колко съм внасяла - сметни сама, колко съм получила - казах. Оядените политици са ощетили и мен, точно колкото теб и всеки друг. Едни 1000, 2000, 3000лв. и на мен не са ми били излишни и сега не са ми, за да си отглеждам детето и със сигурност - няма да ги изпия и изпуша въпросните, ами ще отидат за сина ми. И значи, ако мога да мамя, за да ги взема - следва да го направя според теб? Щото ще ги похарча с "благородна и смислена цел"? А, ако за твоето дете няма, или има доста по-малко, понеже аз мамя, щото просто мога - пак ли сме ОК?

Не мисля,че ако някои майки имат шанса да се възползват,то е по някакъв начин за сметка на други,т.е.не мисля че ако аз се възползвам,то ще ощетя теб по някакъв начин.По тази логика трябва ли тези,който внасят осигуровките си,а не им се налага да се възползват години наред от здравна мед.помощ,да се чувстват ощетени от тези на които им се налага,или за това че плащаме данъци и пенс.осигур .сега за да има за нашите баби и дядовци пенсий без да сме сигурни дали ние ще получаваме такива след 20-30години.Това е,колелото се върти и системата е такава.Едни плащат за едно,а се възползват от друго,от което имат нужда в дадения момент.Както и да е...да сме живи и здрави и да родим здрави бебчета пък тези др.неща не са толкова важни!

Жбрул, аз отлично те разбирам. Като цяло тезите, които и двете защитаваме не са много далеч една от друга. За съжаление хората, които разсъждават като теб, се броят на пръстите на ръцете. Повечето ще си кажат, че това, за което говориш е донкихотовщина и е едва ли не една утопия. Съгласна съм, че трябва вместо да се краде, да се измисли как да се даде на майките(било то студентки или не) адекватно подпомагане за грижата, която полагат за децата си. Безплатни лекарства за деца до 7 години, повече места в детските градини, ясли към университетите, за да може майките студентки спокойно да ходят на лекции и изпите и прочие , и прочие... Все хубави и полезни неща, които ми се иска да се случат и тук. А, дано..ама ..
Колкото до моята работа, аз съм от малкото щастливи хора, които работят работата, която им доставя удояолствие. Не разчитам на заплащането, то е направо смешно и непримамливо за млади хора, затова и младите учители сме като бели лястовици- всеки е чувал, а реално малцина са ги виждали. За щастие, успях да си намеря и втора работа(он лайн), та що годе да изкарвам прилични доходи и да си позволя да съм учител. Как да имам претенции за по-висока заплата, като никой в държавата ни(освен депутатитИ) не взема адекватна такава. Мой приятел завърши медицина миналата година, започна работа и взема заплата от 630лв, а кара смени по 16-18 ч. Недоял,недоспал и без време за личен живот. Ама и той като мен реши, че иска да работи това, което му е на сърце...
Както и да е, много се отплеснах..и ще трябва да продължим разговора си с теб в твоята темичка или на лични.

Gerita, бюджетите имат приходна и разходна част, или поне аз така съм учила. Осигурителните системи у нас са построени по т.нар. "солидарен модел". Демек - внасяме всички които можем, а приоритетно ползват онези, които се нуждаят. Разходната част в случая е "ползването от онези, които се нуждаят". За да ти е балансиран бюджета - следва разходната му част да се харчи а) целесъобразно б) съобразно размера на приходната. Когато харчиш нецелесъобразно - имаш дефицити. Т.е., ако аз утре изпадна в положение да се нуждая РЕАЛНО от подпомагане - за мен няма да има средства, или те ще са по-малко, ако масово биват подпомагани хора без реална нужда от това, или казано накратко - "системата се източва". Та да - всъщност, ако ти мамиш - би ме ощетила, ако аз изпадна в положение да се нуждая от помощ, както и аз бих ощетила теб, ако мамя и ти изпаднеш в такова положение. Това, че нещата се случват косвено, а не пряко като например да ти открадна портфейла - не дава разлика в последствията.
За протокола - "системата" действа на същия принцип в Германия. Т.е. нашите системи са взаимствани оттам Там как е - знаеш предполагам, у нас как - е виждаш. Разликите там да е така - не идват само от по-високия икономически стандарт на Германия обаче. Идват главно от железните механизми по контрол на целесъобразно разходване на средства + че моделите на подпомагане са направени наистина с мисъл, а не за "предизборно отбиване на номера". Слагам циганите настрана - те не внасят, само харчат. Внасяме аз ти и другите. Когато и ние крадем и лъжем - крадем от себе си, приятелите си, роднините си. Какви благовидни причини ще си измислим, за да си оправдаем кражбите - все тая, по-малко кражби от това не стават. И освен това - така системите по-добре няма да заработят, от което полза няма никой от нас все пак.

Понеже "надълго" - явно не стана ясно накъде бия, ще го кажа накратко. Вместо всички да сме пред дилемата дали да изшмекеруваме, за едни пари, или не - бива да си натискаме управниците, да приемат такива мерки и модели за подпомагане на читави родители/граждани, от които а) ще се възползват такива като нас, а не циганите понеже те не биха могли да покрият условията (легална дискриминация го наречете) б) да бъдем подпомагани с доста повече пари от сега предвидените и по-ефективно, защото просто се стараем в) да бъдем подпомагани така, че освен да си гледаме спокойно децата, да не страда от родителството ни образовнието и кариерното ни развитие.

Откакто аз родих дете - веднъж не чух, видях, не прочетох - майки да протестират за такива промени и с някаква мисъл "на едро и в переспектива". Само глупотевини и вой за няк'ви умрели 30лв., дето масово не ни се полагат, или за размера на "еднократна помощ при раждане", която и тлъстичка да е - дете не гледа. Да сте живи и здрави с децата си - да видите за к'ви разходи иде реч, сега не си ги представяте просто. Зяпнали циганките да им хвърлят трохи някакви и ние щото сме "по-умни и хай" - правим същото.  И се мислим за по-различни от тях. Вместо да се протестира за каквото писах напред, вместо родилите вече да натискат за преференции при назначаване на работа, когато са с малки деца и не на помощи ми на заплата да разчитат...ние деЦките, та деЦките. ВЕрно си мисля понякога, че като родим и ни умират поне половината мозъчни клетки момичета.  А не бива така.

Лека бременност и раждане на всички, за никоя от вас не се съмнявам, че ще бъде прекрасна майка с, или без подпомагане.

П.П. Синеочка, редактирам, че да не пускам наново - да, ще ти отговоря в "моята" темичка, понеже наистина много се отплеснахме тук и преливаме в много "небременна тематика" вече. Момичета, моля да ме извините, че ви отегчих с това.