Мартин,Даниел, Петър, Симеон,Ясен а все красиви български имена за момче 

наша близка роднина, преди време тръгна да представя на мъжа си чужденец моят мъж с Айвън
Самият чужденец - италианец живеещ в Германия с латиноамериканско име. Веднага му обясних, че нямаме Айвън, а Иван - прекрасно славянско име. Човека разбра, някой път сами се кълчим.

мои приятели имат Мартин и голямо скачане беше, ако някой в компанията му кажеше Марто, защото правилното било Марти, е порасна и всички момичета - "ей, Марто" 

Моят мъж снощи реши окончателно-  бебо ще е Теодор. Един проблем по-малко. Чакам и на вас да ви отпадне този проблем. Не че е проблем, но както виждате иска мислене. Малко извън темата моя позната доста преноси и роди на Никулден. Те бяха определили името, но акушерката й предложила име, защото се родило с името си . Тя се замислила и решила да го обсъди с мъжа си, но той пиян, залян и неадекватен. Три дни бебето беше без име. Тъй че си е важно това да е уточнено предварително. От една страна е суеверието, но пък от друга е положителната нагласа и вярата, че всичко ще е наред.

Харесвам Мартин, звучно ми е и много приятно!

Разказа на Тара, ме подсети за реакцията на моето момче относно галеното му име!
Той се казва Димитър, за кратко ние всички го наричаме Митко или Митак.
Госпожата в занималната го нарича Дими и аз го попитах,
ако му е странно и не е свикнал, да сподели с нея и да си му казва Митко!
- Ааа, не мамо, моля те, така нежно ми звучи, харесва ми тя да ме нарича Дими!

И при нас се случва на Християн на тренировките по баскетбол да му казват Ицо  , той се обръща и на Хриси, и на Ицо  .

На моя братовчед синът му е Християн и той точно му вика Ицо.

Иначе и аз познавам майки, които си кръстват децата Александър, но не искат да им казват Сашо, или пък Симеон, но не искат да им казват Мони, или пък Михаил, но да не му викат Мишо. Няма обаче как да се контролира това.

Ами, аз ако исках да му казваме Ицо, щях да го кръстя Христо, което също е много хубаво име  . Иначе на Михаил, няма как да не е Мишо, Мише. 

Да, Kassi, на Християн не е от най-логичните съкращения Ицо, но ето че за братовчед ми е така.
Майката на Михаил му вика Мики иначе
Всяка майка (баща) има различни предпочитания, но това как ще му викат другите не винаги е контролируемо исках да кажа.
А ако му измислят и прякор .... отиде та се не видя. 

И аз съм от майките които не искат да казват Сашо на сина и  не знам как ще го контролирам това,явно никак 
свекървата отсега се пазари не можело ли те да му викат Сашо,а пък аз да си му викам Алек,еми не може
То и аз се обръщам и на Сашка и на Алекс та явно и той ще е така за мой ужас всичките ми роднини ми викат Саше и хората,които ме познават от преди 15 г. от там насетне станах Алекс и е много смешно като събера хора на едно място,които ми викат по различен начин всеки казва коя е тази 

Моят фаворит от изброените 3 имена е Мартин, следвано от Георги. Делян на мен не ми допада. Наяите фаворити за момче навремето до раждането бяха Борис, Виктор и Мартин. Моето име и до днес за момче си остава Борис, но тати каза тогава хайде да го наречем Мартин и аз се съгласих.
За малката си бяхме харесали и двамата Стела, но тя пък се роди на Гергьовден и избрахме Габриела  (Гергана е също много хубаво име, но ние живеем в чужбина и е доста сложно за изговор и възприемане).

С производните често е голяма забава. Моето име (Тодорка) е благодатно за всякакви обръщения и до сега са ме наричали (и все още) поне по 10 различни начина, като има 3-4 постоянни. Вече се обръщам на почти всичко, което поне малко напомня. Учим с Митко как са ни целите имена и той ме гледа странно като му кажа как ми е пълното име. Все едно му говоря за друг човек. Но той и едва скоро осъзна, че цялото му име е Димитър, а не Мити. 

От предложените имена на мен ми харесват Мартин и Делян. Иначе фаворити са ми София, Калина, Андрей и Стефан и вероятно между тях ще избираме за второ детенце.

И аз съм от майките които не искат да казват Сашо на сина и  не знам как ще го контролирам това,явно никак 

Просто като го представяш, го назоваваш по начина, по който искаш да се обръщат към него. И друг път съм писала, че дъщеря ми е Мария. Беше решено, че ще бъде кръстена на Богородица, но не понасям обръщението: Мими. А като чуя Мимето, направо ми се обръща нещо отвътре, та преди да се роди измислих как ще я наричаме: Мия и я представях по този начин. Има хора, които много се учудват като арзберат, че всъщност се казва Мария. Е случва се някой непознат да я нарече Мими, но рядко.

 Моите фаворити за момента за Мартин, Делян, Георги.  Не държа на буква и приемам предложения.   Вие кое от 3те по-горе бихте избрали?

Пс: моля ако темата не е за тук да я преместите....

И трите ми харесват, но Мартин вече е страшно популярно, а Георги много традиционно. Бих се спряла на Делян, като по-различно и по-индивидуално. Успех с избора и здраво бебе на финала.

То и аз се обръщам и на Сашка и на Алекс та явно и той ще е така за мой ужас всичките ми роднини ми викат Саше и хората,които ме познават от преди 15 г. от там насетне станах Алекс и е много смешно като събера хора на едно място,които ми викат по различен начин всеки казва коя е тази 

И аз съм така  , казвам се Вяра и всякак ми викат, но най-любимо ми е Вероник  , иначе имам приятелки, които срещнах тук и те ми казват Каси, та като се съберат с други приятели е много смешно  .
И аз познавам момченце Християн, пак от баскетбола, и му викат Ицо всички, той баща му е Христо. 
За Мария и аз не харесвам Мими, даже имам приятелка и и казвам Мария, толкова си е хубаво името.

И аз кръстих дъщеря си Александра с изричната уговорка, че няма да й казват Сашка. Тя си се представя като Алекс и дори не реагира като някой я Нарече Саше. Но пък реагира на бръмбарче. Явно доста сме го изполвали като по-малка, защото се представяше като Александра Маринова Бръмбарче и вярваше, че това е част от името й.

И аз кръстих дъщеря си Александра с изричната уговорка, че няма да й казват Сашка. Тя си се представя като Алекс и дори не реагира като някой я Нарече Саше. Но пък реагира на бръмбарче. Явно доста сме го изполвали като по-малка, защото се представяше като Александра Маринова Бръмбарче и вярваше, че това е част от името й.

 

Моето име е дълго и леко странно /Николита/. Какви ли не съкращения и умаления съм чувала, всеки втори ме нарича НиколЕта или НиколиНа.
Не съкращавам на детето името, казва се София и така я наричам. Е, няма как да контролираме съкращенията извън нашето обкръжение. Доста хора около нас я наричат Софи, сякаш свикнах и не ми пука вече.
На приятели детето се казва Деяна, всички й казвахме Дени. Като тръгна на училище всички я наричаха - Дея, харесваше му на детето и така си остана, на 20 години е вече 

Това ми напомня за моя братовчедка, която чинно кръсти сина си на свекъра - Ангел (много хубаво име иначе) и упорито го наричаше Ани. Понеже не искала да му викат Ачо, Ачка и др. подобни.
Е ставаше на нейното, докато тръгне на училище. После самото дете репликира нейното „Ани, ...“ с „чачо, аз да не съм момичееее“. И се свърши с това какво искала тя.