Здравейте!
Търси се име за бебо.
 Моите фаворити за момента за Мартин, Делян, Георги.  Не държа на буква и приемам предложения.   Вие кое от 3те по-горе бихте избрали?

Пс: моля ако темата не е за тук да я преместите....

Мартин на първо място
После Георги
И накрая Делян

Аз винаги съм мечтала, ако имам момче да се казва Калоян. Само че вече не живея в България и дори някой ден да имам момче, ще измисля нещо интернационално.

И аз харесвам Калоян, а и не намирам да е от трудните имена, та по моите критерии принадлежи към интернационалното...
Иначе от изброените: Мартин, Делян(харесвам също Деан, Диян, ако не броим че ще е проблем с изписването правилно), Георги не ми е слабост

Моето мнение е, че Мартин-овци тези години има под път и над път. Имам чувство, че всяко второ момче на възраст между 0 и 10 години се казва Мартин.
Иначе самото име не е лошо.

Аз бих избрала Делян 

Маузи, за чужденците Калоян е трудно и незапомняемо. Все ще му измислят разни производни. Повярвай ми! И на мен винаги ми е било фаворит за момчешко име, но извън България не мисля, че ще направя услуга на детето, ако го кръстя така. Самата аз съм Десислава. Не можеш да си представиш за какво чудо става дума. Всеки път трябва да купувам риза на някого. Дори и Деси ги затруднява. Най-редовно съм Дейзи, Теси, Дениз и какво ли още не. В България е същата работа с фамилното ми име. И най-накрая се ожених и за мъж със сложна фамилия, та съвсем я втасах. 

Името е нещо лично, специално, което се избира от двамата родители. Какво значение има кое на нас ни харесва? Има хора, които са по-големи традиционалисти (като моя милост). Не мога да си представя да живея в България, да съм женена за Димитър Иванов (примерно) и детето ми да се казва Памела Иванова. Има други, които смятат, че името трябва да е уникално, единствено и  му дават и такова им. Или го кръщават на любим герой от (американски) филм.
Пак казвам, въпрос на лично усещане. Бащата на какво мнение е? На теб кое най-много ти харесва? От трите най-модерното е Мартин. Георги е традиционно, също доста често срещано. Делян е по-рядко срещано. Твърде вероятно в училище само той да се казва така. И трите са хубави за мен.

Блу, трябва да направим една отделна тема за това как чужденците произнасят нашите имена. Ще падне голям смях 
И моят мъж е уж с лесното име Павел, но се представя често като Пол, защото чужденците не се оправят и с това на пръв поглед лесно име.

Блу, трябва да направим една отделна тема за това как чужденците произнасят нашите имена. Ще падне голям смях 

И аз ще се включа в нея. Чакам с нетърпение другият месец да си сменя фамилията (тази на мъжа ми е направо песен), защото тук има такива модификации на моята Анастасова, че даже не мога да ги произнеса. Добре че ми е лесно първото име, че иначе не мога да разбера като ме викат.

аз пък ще чета за да се посмея 

Цитат на: 47 Smiles в Февруари 06, 2015, 21:42:36 pm

Блу, трябва да направим една отделна тема за това как чужденците произнасят нашите имена. Ще падне голям смях 

И аз ще се включа в нея. Чакам с нетърпение другият месец да си сменя фамилията (тази на мъжа ми е направо песен), защото тук има такива модификации на моята Анастасова, че даже не мога да ги произнеса. Добре че ми е лесно първото име, че иначе не мога да разбера като ме викат.

В пробвайте да спелувате Венцислава Милтенова на френски Става само като поясняваш буквите - В, като Венецуела, Е като ....

За момче Даниел винаги ми е харесвало като име, Стефан също, Иван (Айвън обаче ще му викат).

Здравей ,
Георги
Мартин
Делян
Така бих ги подредила аз.
Аз като кръщавах децата и за миг не съм си помисляла че ще живея в чужбина , и името на момчето ще им бъде трудно . За мое най -голямо съжаление Михаил го произнасят Майкъл , или Майхел , да видим как ще бъде в училище .Момичешкото име е интернационално , с него няма проблем .

Мартин е много модерно в последните години, май станаха прекалено много. Георги и Делян са си традиционни и хубави. Моят мъж е Деян и непрекъснато ги бъркат. Още от родилния дом вмести Диян ( на дядо Димо и баба Янка) са го писали Деян. Сега той много си държи на е-то.
Като забременях измислих Дея за момиче и Добромир за момче, свекърва ми е Дора. Мъжа ми все ми се караше, че мисля прекалено рано, защото болници, проблеми, докато прескочим трапа. По-късно се разбрахме ако е момиче аз ще избера, за момче той. Аз бях сигурна, че е момче, но надежда имаше. Той беше избрал Теодор и Теодора. Като казаха момче и моето любимо Дея остана за второто. Остана Теодор, но колкото повече време минава започва и Добромир да му харесва. Аз си мълча и го чакам. Снощи ми каза, че трябва да измислим име, пък аз му казах А, незнам, оправяй се, ти решаваш. Сега да вифим на кое ще се спрем.
Ако произволно избирах име много харесвам Стефан и Павел. Лолабъни, аз от трите най-харесвам Делян, по-рядко срещано, но българско и хубаво. Вие кога чакате бебо?

За момче Даниел винаги ми е харесвало като име

На мен също много ми харесва, затова така и кръстихме нашият син. Звучи добре на всякакви езици, а умалителното Дани е чудесно. 
Иначе от предложените имена бих избрала Георги. Вярно, че последните години Мартин-овци са под път и над път.
Мога да предложа - Михаил, Борис, Никола ..

Странно, аз пък въобще не съм чула Мартин да е толкова масово около мен Аз имам усещането, че всички са Александър/Александра и Дарин/Дарина... но явно е на моменти

В последните две години само деца с имена като Мартин и Александър.
Според мен Делян е супер интересно и не е срещано често.

Странно, аз пък въобще не съм чула Мартин да е толкова масово около мен

То и аз познавах само една София докато кръстя моята фурия така. Сега имам чувството, че е като Иван, толкова често се среща 
Когато забременях знаех, че ще е София и ако ме издъни пола, ще е Никола 

Иначе по темата, Делян ми харесва, но също бих помислила как ще се произнася в чужбина.
По този повод питайте ме как ще произнасят името на София в Германия 

Ех, Ники, какво не ти харесва на Зофия?  Това е положението.
Имам приятелка Невена, която живее в Испания. Каза, че най-редовно й викат "невера" (в превод "хладилник"), Нивеа и третото го забравих. По-добре си е Зофия значи. 

Додо--new  Теодор е много хубаво име, гръцко е и се превежда като Божи дар.

Ех, Ники, какво не ти харесва на Зофия?  Това е положението.
Имам приятелка Невена, която живее в Испания. Каза, че най-редовно й викат "невера" (в превод "хладилник"), Нивеа и третото го забравих. По-добре си е Зофия значи. 

Пред хладилник Зофия си е направо прелест 

Аз също не бих избрала Мартин около мен всички са с това име  ,но сте прави и за Александър ама какво да се прави това ми бе детската мечта да имам момче и да се казва така  аз бих избрала Георги Делян не ми харесва винаги съм мислела за имената,че освен интернационални е добре като са момчета да се мисли,че ще са и нечие презиме един ден та в тази връзка Делянов хич не ми звучи добре

Мартин,Даниел, Петър, Симеон,Ясен а все красиви български имена за момче 

наша близка роднина, преди време тръгна да представя на мъжа си чужденец моят мъж с Айвън
Самият чужденец - италианец живеещ в Германия с латиноамериканско име. Веднага му обясних, че нямаме Айвън, а Иван - прекрасно славянско име. Човека разбра, някой път сами се кълчим.

мои приятели имат Мартин и голямо скачане беше, ако някой в компанията му кажеше Марто, защото правилното било Марти, е порасна и всички момичета - "ей, Марто" 

Моят мъж снощи реши окончателно-  бебо ще е Теодор. Един проблем по-малко. Чакам и на вас да ви отпадне този проблем. Не че е проблем, но както виждате иска мислене. Малко извън темата моя позната доста преноси и роди на Никулден. Те бяха определили името, но акушерката й предложила име, защото се родило с името си . Тя се замислила и решила да го обсъди с мъжа си, но той пиян, залян и неадекватен. Три дни бебето беше без име. Тъй че си е важно това да е уточнено предварително. От една страна е суеверието, но пък от друга е положителната нагласа и вярата, че всичко ще е наред.

Харесвам Мартин, звучно ми е и много приятно!

Разказа на Тара, ме подсети за реакцията на моето момче относно галеното му име!
Той се казва Димитър, за кратко ние всички го наричаме Митко или Митак.
Госпожата в занималната го нарича Дими и аз го попитах,
ако му е странно и не е свикнал, да сподели с нея и да си му казва Митко!
- Ааа, не мамо, моля те, така нежно ми звучи, харесва ми тя да ме нарича Дими!

И при нас се случва на Християн на тренировките по баскетбол да му казват Ицо  , той се обръща и на Хриси, и на Ицо  .

На моя братовчед синът му е Християн и той точно му вика Ицо.

Иначе и аз познавам майки, които си кръстват децата Александър, но не искат да им казват Сашо, или пък Симеон, но не искат да им казват Мони, или пък Михаил, но да не му викат Мишо. Няма обаче как да се контролира това.

Ами, аз ако исках да му казваме Ицо, щях да го кръстя Христо, което също е много хубаво име  . Иначе на Михаил, няма как да не е Мишо, Мише. 

Да, Kassi, на Християн не е от най-логичните съкращения Ицо, но ето че за братовчед ми е така.
Майката на Михаил му вика Мики иначе
Всяка майка (баща) има различни предпочитания, но това как ще му викат другите не винаги е контролируемо исках да кажа.
А ако му измислят и прякор .... отиде та се не видя. 

И аз съм от майките които не искат да казват Сашо на сина и  не знам как ще го контролирам това,явно никак 
свекървата отсега се пазари не можело ли те да му викат Сашо,а пък аз да си му викам Алек,еми не може
То и аз се обръщам и на Сашка и на Алекс та явно и той ще е така за мой ужас всичките ми роднини ми викат Саше и хората,които ме познават от преди 15 г. от там насетне станах Алекс и е много смешно като събера хора на едно място,които ми викат по различен начин всеки казва коя е тази 

Моят фаворит от изброените 3 имена е Мартин, следвано от Георги. Делян на мен не ми допада. Наяите фаворити за момче навремето до раждането бяха Борис, Виктор и Мартин. Моето име и до днес за момче си остава Борис, но тати каза тогава хайде да го наречем Мартин и аз се съгласих.
За малката си бяхме харесали и двамата Стела, но тя пък се роди на Гергьовден и избрахме Габриела  (Гергана е също много хубаво име, но ние живеем в чужбина и е доста сложно за изговор и възприемане).

С производните често е голяма забава. Моето име (Тодорка) е благодатно за всякакви обръщения и до сега са ме наричали (и все още) поне по 10 различни начина, като има 3-4 постоянни. Вече се обръщам на почти всичко, което поне малко напомня. Учим с Митко как са ни целите имена и той ме гледа странно като му кажа как ми е пълното име. Все едно му говоря за друг човек. Но той и едва скоро осъзна, че цялото му име е Димитър, а не Мити. 

От предложените имена на мен ми харесват Мартин и Делян. Иначе фаворити са ми София, Калина, Андрей и Стефан и вероятно между тях ще избираме за второ детенце.

И аз съм от майките които не искат да казват Сашо на сина и  не знам как ще го контролирам това,явно никак 

Просто като го представяш, го назоваваш по начина, по който искаш да се обръщат към него. И друг път съм писала, че дъщеря ми е Мария. Беше решено, че ще бъде кръстена на Богородица, но не понасям обръщението: Мими. А като чуя Мимето, направо ми се обръща нещо отвътре, та преди да се роди измислих как ще я наричаме: Мия и я представях по този начин. Има хора, които много се учудват като арзберат, че всъщност се казва Мария. Е случва се някой непознат да я нарече Мими, но рядко.

 Моите фаворити за момента за Мартин, Делян, Георги.  Не държа на буква и приемам предложения.   Вие кое от 3те по-горе бихте избрали?

Пс: моля ако темата не е за тук да я преместите....

И трите ми харесват, но Мартин вече е страшно популярно, а Георги много традиционно. Бих се спряла на Делян, като по-различно и по-индивидуално. Успех с избора и здраво бебе на финала.

То и аз се обръщам и на Сашка и на Алекс та явно и той ще е така за мой ужас всичките ми роднини ми викат Саше и хората,които ме познават от преди 15 г. от там насетне станах Алекс и е много смешно като събера хора на едно място,които ми викат по различен начин всеки казва коя е тази 

И аз съм така  , казвам се Вяра и всякак ми викат, но най-любимо ми е Вероник  , иначе имам приятелки, които срещнах тук и те ми казват Каси, та като се съберат с други приятели е много смешно  .
И аз познавам момченце Християн, пак от баскетбола, и му викат Ицо всички, той баща му е Христо. 
За Мария и аз не харесвам Мими, даже имам приятелка и и казвам Мария, толкова си е хубаво името.

И аз кръстих дъщеря си Александра с изричната уговорка, че няма да й казват Сашка. Тя си се представя като Алекс и дори не реагира като някой я Нарече Саше. Но пък реагира на бръмбарче. Явно доста сме го изполвали като по-малка, защото се представяше като Александра Маринова Бръмбарче и вярваше, че това е част от името й.

И аз кръстих дъщеря си Александра с изричната уговорка, че няма да й казват Сашка. Тя си се представя като Алекс и дори не реагира като някой я Нарече Саше. Но пък реагира на бръмбарче. Явно доста сме го изполвали като по-малка, защото се представяше като Александра Маринова Бръмбарче и вярваше, че това е част от името й.

 

Моето име е дълго и леко странно /Николита/. Какви ли не съкращения и умаления съм чувала, всеки втори ме нарича НиколЕта или НиколиНа.
Не съкращавам на детето името, казва се София и така я наричам. Е, няма как да контролираме съкращенията извън нашето обкръжение. Доста хора около нас я наричат Софи, сякаш свикнах и не ми пука вече.
На приятели детето се казва Деяна, всички й казвахме Дени. Като тръгна на училище всички я наричаха - Дея, харесваше му на детето и така си остана, на 20 години е вече 

Това ми напомня за моя братовчедка, която чинно кръсти сина си на свекъра - Ангел (много хубаво име иначе) и упорито го наричаше Ани. Понеже не искала да му викат Ачо, Ачка и др. подобни.
Е ставаше на нейното, докато тръгне на училище. После самото дете репликира нейното „Ани, ...“ с „чачо, аз да не съм момичееее“. И се свърши с това какво искала тя.

Благодаря ви за мненията!

Като говорите за обръщения - аз познавам един Димитър, на който му викат Мишо. Още не мога да си обясня откъде идва това

Лолабъни, в крайна сметка избра ли име за бебо? Ние си чешем езиците, но дано сме били полезни!

А относно съкращенията много ми се иска на нашия бъдещ бебо да му казват Тео, а не Теди. Дано се получи.

Говорим си още вкъщи, не сме
... като се роди бебончо ще ви напиша кое е името, понеже не искам никой да знае крайият вариант преди да се роди и да ни влияе (имам предвид роднини) . Но мненията ви са ми полезни, интересно ми е от чисто любопитство какво мислят напълно безпристрастни хора!

Кога очаквате бебо?

Делян и Георги са хубави имена. Синът ми го кръстихме Константин, аз държах да е първата буква на майка ми, а свекърва ми се казва Елена, та заедно ще празнуват имен ден, няма ощетени.

така си мислиш ти , че няма ощетени    хахха
майтап , не се въздържах

Това ми напомня за моя братовчедка, която чинно кръсти сина си на свекъра - Ангел (много хубаво име иначе) и упорито го наричаше Ани. Понеже не искала да му викат Ачо, Ачка и др. подобни.
Е ставаше на нейното, докато тръгне на училище. После самото дете репликира нейното „Ани, ...“ с „чачо, аз да не съм момичееее“. И се свърши с това какво искала тя.

Аз имах съученик, че и в един блок живеехме.
Навремето комуникацията с децата се осъществяваше с провиквания през терасата.
Като излезеше майка му и като зейнеше - Анииии 
На Ани брада му набоде, но тя не се отказа.

Не може да се контролира преобразуването на името. Особено пък, когато тръгнат децата на училище. Ако детето подчертае кое обръщение го дразни, останалите напук така ще се обръщат.

Зори, моята майка вика на зет си Гого 
Съответно, всички от родата ми започнаха  да се обръщат така към него.

Ние на Георги казвахме Жорко ,но в яслата и после в градината му казват Гого.На площадката децата са от градината му повечето и също му казват Гого.Аз напоследък се улавям,че също повечето пъти му казвам Гого (то като постоянно чувам да му казват така  ).Иначе  самото дете няма предпочитаия.За 7 г. обаче,никой до сега не му е казал Гошо ,което направо си е странно.
  На Никола му казваме цялото име ,рядко се обръщаме с Ники .

Зори,
а какво му пречи на Георги, да си е Георги, а не Гого, Жорко...
Не знам, на мен тия съкратени имена, понякога ми звучат лигаво.
Моя син си е Калоян, Калояне, когато се обръщаме към него. Името е прекрасно, за да го обърнеш в Коко, Коки... бля, на мене ми звчи като име на папагал
В Германия по принцип използват целите имена за обръщение към децата /рядко галени съкращения/, дори и по дълги. Е, няма го е-то накрая.
Не е Сабастияне, а Сабастиян
На мен лично така много по ми харесва от галените Коко, Гошко Сашка и т. н.

Цитат на: Алекс 77 в Февруари 10, 2015, 12:03:24 pm

И аз съм от майките които не искат да казват Сашо на сина и  не знам как ще го контролирам това,явно никак 

Просто като го представяш, го назоваваш по начина, по който искаш да се обръщат към него. И друг път съм писала, че дъщеря ми е Мария. Беше решено, че ще бъде кръстена на Богородица, но не понасям обръщението: Мими. А като чуя Мимето, направо ми се обръща нещо отвътре, та преди да се роди измислих как ще я наричаме: Мия и я представях по този начин. Има хора, които много се учудват като арзберат, че всъщност се казва Мария. Е случва се някой непознат да я нарече Мими, но рядко.

А какво пречи да се обръщате към нея с прекрасното име Мария????

Цитат на: meshko106 в Февруари 10, 2015, 12:20:50 pm

Цитат на: Алекс 77 в Февруари 10, 2015, 12:03:24 pm

И аз съм от майките които не искат да казват Сашо на сина и  не знам как ще го контролирам това,явно никак 

Просто като го представяш, го назоваваш по начина, по който искаш да се обръщат към него. И друг път съм писала, че дъщеря ми е Мария. Беше решено, че ще бъде кръстена на Богородица, но не понасям обръщението: Мими. А като чуя Мимето, направо ми се обръща нещо отвътре, та преди да се роди измислих как ще я наричаме: Мия и я представях по този начин. Има хора, които много се учудват като арзберат, че всъщност се казва Мария. Е случва се някой непознат да я нарече Мими, но рядко.

А какво пречи да се обръщате към нея с прекрасното име Мария????

И аз така си мисля. И Мия и Мария са много хубави имена поотделно всяко за себе си. Мешко, вие хем уж искате да е кръстена на Богородица, но хем да не й викате така. Има известно противоречие.

Аз само не искам да ме поздравяват с песента "Даньова мама"  че хич не й се кефя 

Аз само не искам да ме поздравяват с песента "Даньова мама"  че хич не й се кефя 

хаха, внимавай какво си пожелаваш  шегувам се, Смайли

Като говорите за обръщения - аз познавам един Димитър, на който му викат Мишо. Още не мога да си обясня откъде идва това

и аз познавам един и си мислех до последно, че е Мишо от Михаил  , един ден разбрах, че всъщност е Димитър

И аз съм от майките които не искат да казват Сашо на сина и  не знам как ще го контролирам това,явно никак 

То ако е просто Сашо пак бива горе - долу. Мъжът ми има един приятел Александър, когото нарича Сандьо. Хем знае, че не му харесва на човека, но понякога го прави.

albenanedelcheva, според мен смисълът от съкращаване на дългите имена е следния:
На Георги, мама му вика, Гошко, Гого, Жорко/о. Но когато иска да се скара - казва Георги ... и това обръщение, непривично за него е част от „карането“.

Цитат на: 47 Smiles в Февруари 18, 2015, 08:44:17 am

Аз само не искам да ме поздравяват с песента "Даньова мама"  че хич не й се кефя 

хаха, внимавай какво си пожелаваш  шегувам се, Смайли

А "Даньова мама" не е ли умалително от Йордан? Защото наш познат е Йордан и го поздравяват точно с тази песен.

В Германия по принцип използват целите имена за обръщение към децата /рядко галени съкращения/, дори и по дълги. Е, няма го е-то накрая.

Да, така е в Германия. От една страна ми харесва, но за по-малко дете си е хубаво умалителното обръщение/мое мнение/.

Теди, вероятно е писана за Йордан песента, но нищо чудно да решат, че е идеална и за майките на Дани 

Пеше,а това със Сандьо верно е побъркващо брат ми понеже знае,че ме дразни и казва аз ще му казвам Сандо,а не Алек

Хи-хи-хи, а пък моя брат също, за да дразни, казва на Никола - Кольо, а на мен Кольовата майка. Аз не му се връзвам, ама баткото и таткото изпадат в ужас 
Аз в повечето случаи се обръщам с Никола за сега, баткото му казва Нико, а ако някога аз се обърна с Ники, ми прави забележка, че не е така.
Големият е Михаил - Мишо. А баща му, когато се глезотят, му казва Мишкарпоне, Мишкошко, Мишка и др. подобни 

Цитат на: meshko106 в Февруари 10, 2015, 12:20:50 pm

Цитат на: Алекс 77 в Февруари 10, 2015, 12:03:24 pm

И аз съм от майките които не искат да казват Сашо на сина и  не знам как ще го контролирам това,явно никак 

Просто като го представяш, го назоваваш по начина, по който искаш да се обръщат към него. И друг път съм писала, че дъщеря ми е Мария. Беше решено, че ще бъде кръстена на Богородица, но не понасям обръщението: Мими. А като чуя Мимето, направо ми се обръща нещо отвътре, та преди да се роди измислих как ще я наричаме: Мия и я представях по този начин. Има хора, които много се учудват като арзберат, че всъщност се казва Мария. Е случва се някой непознат да я нарече Мими, но рядко.

А какво пречи да се обръщате към нея с прекрасното име Мария????

Когато й се караме, се обръщаме към нея с Мария.  За малко бебенце някакси Мария ми звучеше доста сурово и затова. Мария предполага някаква строгост в обръщението, докато Мия си е точно галено.  Аз честно казано исках да я кръстим Мина, ама нали си беше наречена и обещанието си е обещание.

Да се върнем на темата - от така изброените имена Мартин ми харесва най- много, Георги и Делян не са ми по вкуса. Вместо Делян, бих избрала Деян, Диан и т.н. Вярно е, че напоследък е често срещано Мартин, ама си е хубаво.
Додо, бъди сигурна , че на Теодор ще му викат Тео! А как иначе да му казват - Теди звучи женско.
А дори и само Тео да го кръстиш, си е много хубаво! Ще си имам адашче, живот и здраве  !
На Ангел да му викаш Ани си е меко казано странно. Но пък на Симеон - Мони ми звучи напълно нормално.
Това с Александър/ Александра си е пълна сага. Викат Алекс и на момиче и на момче, както и Ники.
Вече има и унисекс имена - стават и за двата пола.

Teddy_music,точно за това на сина ми му викам Алек,а не Алекс както на мен ми казват хем ми е различно,хем по мъжествено ми звучи

Teddy_music,точно за това на сина ми му викам Алек,а не Алекс както на мен ми казват хем ми е различно,хем по мъжествено ми звучи

Пък и може да се сещаш за този:


Беше красавец навремето, сега остаря.

Да,Пеше точно за него се сещам

Благодаря ви за отговорите!
Чак сега се сетих, че може да добавя анкета, така по-лесно ще се видят предпочитанията ви. Та...моля, гласувайте! )) Аз си имам фаворит от двете, сещате се, че и таткото също, както и че се разминават. То че ние ще си решим е ясно, но ми е интересно непознати какво мислят. Едното е интернациоално, но пък мн разпространено напоследък, другото е трудно за чужденци, но не от масовите в БГ. Фамилията е традиционна, пасва идеално и с двете, така че това не е критерий.

Благодаря ви за отговорите!
Чак сега се сетих, че може да добавя анкета, така по-лесно ще се видят предпочитанията ви. Та...моля, гласувайте! )) Аз си имам фаворит от двете, сещате се, че и таткото също, както и че се разминават. То че ние ще си решим е ясно, но ми е интересно непознати какво мислят. Едното е интернациоално, но пък мн разпространено напоследък, другото е трудно за чужденци, но не от масовите в БГ. Фамилията е традиционна, пасва идеално и с двете, така че това не е критерий.

Дадох своя глас,дано спечели.
Кога се очаква бебето?
И накрая да оповестиш решението,че има любопитни.

lolabunny, при избор на име имай предвид (поне аз го имах), че българите много обичат да използват/измислят как да се обръщат към някого "на галено" и го правят независимо дали родителите и самият човек е особено съгласен с това. Аз се казвам Светослава и няма случай в който да се представя на някого и вторият въпрос да не е: "А на галено как ти казват?"  И започвам да изреждам всичките си "партизански имена" приемливи за мен, за да избегна омразното ми "Светле".

Когато забременях със сина си, освен че трябваше да изобретя име с Д, което да вързва малко от малко на това на свекърва ми (Димка), много внимавах да няма шанс за неприятно звучащи съкращения на същото. Димитър отпадна, защото ще го наричат Митьо, или Митко, Деан и подобни - също, защото не особено мъжественото им съкращение е Дидко, което никак не ми допада, за Димчо и дума не можеше да става и пр. Та и тези неща взимай предвид при избора си, според мен поне

А защо кръщавате на свекърва?
Мен пък това винаги ми е било любопитно.Някога като традиция е съществувало,но традициите не са това което бяха...
Естествено,че всеки си има виждане и причина за това да кръсти на свекърва или свекър,най малко да е първата буква.
Споделете,от чисто любопитство питам

Лично аз считам за отживелица това детето да бъде кръщавано на когото и да било. За мен и в моето си семейство - тези неща никой не ги брои за "израз на уважение" и бла-бла. Има си обаче все още семейства и хора с "по-патриархални" схващания по въпроса и бвшите ми свекър и свекърва бяха от тях. В интерес на истината - нито някой ми е казал, че иска и очаква да кръстя сина си на..., нито ако не го бях направила - от това би последвал проблем.
Аз от бившите си свекър и секърва само хубаво съм видяла, знаех че свекърва ми много, ама много иска да има и на нея едно внуче кръстено, защо й е било важно - не ме засяга. Просто знаех, че й е мерак. И нищо не ми костваше да й направя такъв жест, знаех че ще се зарадва и затова реших да мисля име около нейното. Това за моя личен случай де.

Категорично обаче, ако имаше тръш, натиск, искания от нейна страна по темата, или пък настояване да е 1:1 нейното име - Дани щеше да се казва Борис (на никого, а защото аз харесвам това име) и точка.  Но понеже и Данаил ми харесва за мъжко име и минава за кръстен на нея - 2 в 1 и всички са хепи. Може би именно, защото никой не ме е натискал по тази тема - не ми е било дерт да го направя, нищо че лично аз не го броя за нещо важно, задължително пък съвсем.

Аз гласувах за Делян, традиционно българско, силно, царско име. Аз съм в чужбина от 12 години и Делян е едно от няколкото имена (в зависимост от буквата на бабите и дядовците) в листа на моите фаворити.

Аз не живея със и близо до българи, така че за мен е по-важно запазването на традицията и част от културата и националността ми. Не харесвам как българи се опитват да приличат на чужденци (за да не бият на очи). Не съм виждала примерно индиец или японец да си пренебрегне история и култура с цел поамериканчване.

А специално в Америка, след въпросът "как се казваш", винаги има и въпрос от къде произхождаш. В този ред на мисли (и тъй като едва ли ще стигнем до крайността да се срамуваме да се наречем българи) защо да се срамуваме от българското име?

Моето българско име не е лесно за произнасяне в чужбина, нито в България е много популярно, но специално в общуването ми в чужбина винаги ми помага. Примерно на интервю за работа, винаги има една стегнатост в началото, която след кратък разговор за произхода на името ми и как то се свързва с културата и традицията на моята родина, атмосферата става почти приятелска.

В болници, банки, учреждения, социални събирания, на работното ми място --> това че името ми не е интернационално, винаги дава повод за кратък приятелски разговор.

Това е моето мнение. Нямам търпение да разбера "победителя"

Аз не съм против нито едно име. Аз просто не смятам, че трябва да се срамим от имена, традиция и култура, или пък да се интернационализираме с цел "да улесним" чужденците при произнасянето и/или цялостното им възприемане на нас като индивиди.

Поздрави.

И аз като Жбрул намирам кръщаването на някой за отживелица. Даже спорих навремето по темата с .... баща ми. Преди да се роди племенника ми, още не се знаеше пол се почна мисленето на име. Майка ми, свекърва за пример, каза, че не харесва името си и не би го причинила на дете. Женският вариант на името на баща ми единодушно беше отхвърлен. Мама стигна до безумното за нас по-младите Мирела - и тогава не ми харесваше, както и сега - нотната стълбица, ай нема нужда. Когато стана ясно, че ще е момче, татко поиска да повторят точно името му, но брат ми и снаха ми харесаха модерния вариант. Подкрепих ги, не защото не харесвам името на баща си, а защото идеята някой да налага на родителите как ще се казва детето им, ми е абсолютно против разбиранията. Въпреки, че от избраното име се образува абсурдно бащино име, намесата в избора на име ми е неприемлива.
Свекър ми е с чепат характер, патриархален и т.н. опитва да казва кое как да става, но повече си говори и май само аз му се впрягам, останалите просто го пускат покрай ушите си. Но не е лош човека и още много преди да забременея казвах, че на моето дете някога, ще му викат Ники, независимо от пола. Бързо решихме с таткото как точно ще е, когато разбрахме, че чакаме момиче. Той се обади на баща си, ей така да провери какво мисли той. Човека каза - „вие решавате, аз претенции нямам“. И така се появи Николета. Сега с голяма радост ѝ вика адаш.

Много интересни разкази, определено задоволихте любопитството ми
Аз имам трима племенници,първото е кръстено на баща си,другите две са си кръстени на тях си,демек на никой.Аз все още нямам дете,дай Боже скоро това се промени,на свекър и свекърва няма да ги кръстя поради същите разбирания като вашите,те са от провинцията и там манталитета е малко по различен,а и възрастта си казва своето.Бих искала да е на моите родители,малко егоистично звучи,но съм спокойна защото мъжа ми е съгласен по принцип.Не е под чехъл,просто е много добър и само и само аз да се чувствам ок е съгласен на почти всичко.
Жбрул,аз се казвам Даниела и не че съм пристрастна,но Данаил е чудесно име

ДАЛИНДА, да обобщя... Няма нужда едни наистина прости неща, зорлен да стават сложни неща. Все тая за какво говорим.
За мен изборът на име на детето  - следва да направят двамата му родители, съгласувано, все пак то е тяхно общо дете. Какви ще са мотивите им за съответния избор - няма никакво значение и никой няма право да им се бърка в същите. Абсолютно ОК съм дете да бъде кръщавано на някоя баба, или дядо, ако това не се прави под настиск, а доброволно и с кеф. И съм много против обратния вариант.

Ако някакъв "съвет" мога да дам на бъдещите родители тук по тази тема точно, той е следният: "Ваше неприкосновено право е изборът на име за ВАШЕТО си дете и следва да го направите, според личните си разбирания по този въпрос. Не поддавайте на рекет и роднинско тръшкане (ако има такива)" Обикновено хората, които са го направили - после съжаляват.

Здравейте!Интересна е тази тема за имената и за "рекета" от страна на роднини Слава Богу и ние не сме преживяли това с мъжа ми- но може би защото роднините ми са "модерни" така да се каже или най-вече ,че още в самото начало бяхме съгласни един с друг как ще се казват децата ни един ден  Бяхме подготвени за момче и за момиче- и двете влизат в играта.Личното ми мнение е обаче ,че имената на децата трябва да имат известен смисъл- искам да кажа ,че за мен е важно да има съзвучие между име и фамилия... Без да обиждам никой разбира се - но имената "модерните" такива не ми звучат много добре с фамилиите ни в Бг... Розалинда Димитрова  ... Така де ... Абе важното е и децата да са живи и здрави ,а как се казват.... 

saraapl, аз като избирах име за Дани, стигнах дори до мислене, че е мъж, че някой ден неговото име ще е презиме на децата му...И понеже се чудех между ДанИел и ДанАил (второто е православната версия), даже на глас тествах: Данаилов/Данаилова - звучи ми по-добре от Даниелов/Даниелова  (Да не обидя неволно майките на Даниеловците, само илюстрирам колко детайлно бях изтрещяла по въпроса)
Имам и обратния пример с мУдерните имена, в семейството на моя първи братовчед. То направо ми е било неудобно да казвам как се казват децата. Едното Стивън, другото Дариян...след което следва Константин (майката е мега мУдерна и отказа окончание - ОВ) Денчеви.  Като на свинче - звънче има един лаф.... Въпросната майка навремето за първото дете, изтъкна "причината", че не Стефан, а Стивън, понеже той щял да учи в Англия някой ден и да му бъдело удобно.  Все едно, ако се каза Стефан и отиде в англоезична държава няма пак да му казват Стиви (и от сорта), ама нейсе. За второто дете даже не питахме що за безумен избор на име, но все пак ни се обясни, че ДариЯн бил кръстен така на баба си...Янка. 

Та аз също считам, че бива малкото име да кореспондира с презиме, фамилия и не съм фен никак на Розалинди, Джейсъновци и пр. (освен когато бащата е чужденец да кажем, тогава вързва). Представи си нелепицата Дани да беше Джеймс (на баба си Димка) Иванов Павлов...ми извинете нали, ама...

П.П. Най-щурото, което съм чувала напоследък е името на дете от ДГ на сина ми. Пако-Мишел се казва момченцето, стана ми любопитно защо това име, допуснах че някой от родителите е чужденец... Мнеее, чистокръвни българи се оказаха, ама и те от мУдерните. Таткото на детето се назовава Желязко, за фамилията им не знам, ама...

... почти като Паоло Джино Илиев - комшийче на родителите ми. Всички до девето коляно са българи, вкл. бащата Джино, ни един чужденец нямат в родата. Та баш мУдерно да е. 
И за мен мъжките имена е добре да се избират и с мисълта, че някога ще послужат за бащини и фамилни такива.

Сега ме размислихте.... и аз уж съобразявах всички изброени параметри, включително фамилията на бъдещите му деца, а сега не мога да преценя как ще е тя - Матеев(а) или Матев(а)?

Аууу, Пако Мишел уби змея 

Аууу, Пако Мишел уби змея 

Пако - Мишел Желязков.... при т'ва    Найс а? 

Моника е без -ова на бащинити име, но колкото и да си повтарях Мералова така и не ми хареса и не го възприех.Иначе детето не е кръстено на никой, името си е нейно.Аз бях казала, че избирам буквата, а Мерал да избере името, мисля че се справихме добре

Маузи, Матеев ще е.

Аз за моите няма да се обаждам, че те не са с бг фамилив, въпреки че нейно височество навсякъде си е София (е, в Германия е Зофия, а във Франция - СофиЯ, ама това да ми е проблемът). Сина ми го питат по три пъти как се казва, когато сме в България. Ами, така, де, баба Станка от Долно Конаре явно не е чела "Снежната кралица" на Андерсен. 
Ако бях в България, щяха и двамата да са с български имена. Това Майкъл, Патрик, Ванеса и други сами по себе си са хубави, но в комбинация с Иванов, Петров и Димитров са ми убийствени. Но да са ни живи и здрави и всеки според вкуса си да си кръщава децата!
От моята фамилия никой не е очаквал да са кръстени на него малките. В страната на мъжа ми тази традиция отдавна е изчезнала. Така че, кръстени са на себе си (гледахме да не са дълги имена, да не са странни, трудни за писане или произнасяне и да звучат добре в комбинация с фамилното име).

Каква интересна дискусия се е заформила!
Относно  бъдещето бащино име на нашите внуци  ( колко далечно ми звучи, съвсем като от Нероден Петко ) на мен и Делянов/а, и Мартинов/а ми звучат еднакво добре. А както писах по-горе фамилията ни си пасва идеално и с двете имена. Предчувствам, че на път за болницата ще се решава при нас

Предчувствам, че на път за болницата ще се решава при нас

Внимавай какво си пожелаваш, че ние така неопределено само си подмятахме името и като родих преждевременно съм звъняла по телефона от родилната зала да питам ММ дали правилно съм запомнила кое ще е последно

И аз да се обадя, че не се стърпях. Аз исках детето да е кръстено на мъжо. Просто винаги съм го искала, някак естествено ми се струва. Мъжо пък се опитва да спазва традициите и реши на неговата майка да е. Аз с радост се съгласих, защото те са с една буква. С 1 куршум 2 заека. Уговорката ни беше ако е момиче аз да избера името, ако е момче- той.  Ако беше момиче щеше да е Дея, бащата Деян, бабата Дора, всички доволни. Ама греда, когато на прегледа казаха момче, отиде Дея. И мъжо избира. Аз го навивах деликатно за Добромир. Хубаво българско, но така или иначе вече няма да е на баща си. Той реши Теодор, а аз се съгласих, защото ми фопадна. Така че в крайна сметка ще е на баба Дора. Тя много се зарадва като й казах. Естествено обясни как не държи на тези неща, как нямат значение, как вече имената не се избират така, но вече е решено. Така че живот и здраве след няколко седмици чакаме да се роди Теодор, кръстен на баба си. Много ми беше интересно докато умувахме за името, защото с Д има много хубави имена. Има и избор. Но за българчетата с български фамилии е добре имената да са си български. Дори и в чужбина да го гледат има и хубави имена интернационални, които звучат добре с българска фамилия. И е добре името да е решено првдварително, че да няма гафове. Тук миналата година една позната преноси и роди на голям празник. Те бяха решили името, бяха го казали на дядото, на когото ще е кръстено детето. Като родила и я питали тя си казала името, а пък акушерката й казала, че детето си е дошло с името да си помисли. И тя звъняла на бащата, ама той празнувал първо дете и не бил в състояние. Докато се съвземе той дядото вече черпел за име, така че детето ще си има отделно имен ден и рожден ден

ЛолАбъни, загуби се нещо. Има ли вече бебче?

Ако няма бебо още  Бих казала Даниел , Деян , Алекс.Успех и живо и здраво бебче