Много тъпа статия прочетох вчера през фейса. В нея майките бяха изкарани истерични, свръх предпазващи и излишно паникьосващи си. А бащите са едни уравновесени, спокойни и разумни. Ако днес се сетя ще погледна кой е автора, но подозирам, че е мъж. От всички глупости стигнах до извода, че аз самата съм мъж.

Моят, ако хване компютъра, като се прибера, аз ще хвана метлата и здраво място няма да му оставя. 

А мен ме инте,есува как да ги конт,и.е,ам тези не,ви наистина

Няма к,едо, все още, на.и?

Дес, самоконтрол, много позитвни мисли, чаичета и т.н.
Излизаш на въздух и дишаш дълбоко  .
Кислородът доказано помага да ти се избистри главата.

Наслаждавай се на тази бебешка възраст, трае кратко

А мен ме инте,есува как да ги конт,и.е,ам тези не,ви наистина

Няма к,едо, все още, на.и?

Никак, лошите неща трябва да се изгонват навън 

Мисля си върху отговора на въпроса от темата "Как да си контролираме нервите" ... Мисля, мисля и накрая да ви кажа до къде стигнах:
1. Няма как да се контролират. Ако имаше как прост щяхме да се владеем и да не се ядосваме...
2. А защо трябва да ги контролираме? Защо например аз трябва да си контролирам нервите да не застрелям мъжа ми, свекърва ми,... а те не могат да се контролират да не се държат като асоциални аборигени? Ами някак ми е странно как естествената реакция на засягане на личното ми пространство се приема за лоша и аз трябва да се опитвам да я контролирам, а тяхното нахално и незъобразително поведение се подминава само с "ами такива са си..."
Сега остава да си втълпя и да го правя наистина

Маузи, всеки има такива моменти. Вчера и аз бях яхнала здраво метлата.

А така е 
Аз дори в момента не съм нещо много ядосана, просто си разсъждавах по темата
Напоследък покрай детето, проблемната бременност, раждането и роднините естествено все по-често ми минават мисли през главата колко по-добре си живее човек колкото по-малко знае и разбира и колкото по-голям егоист е. Аз понеже много знам, чета, интересувам се и после си троша главата да им обяснявам вместо като тях при вече свършен факт да заключа "ами то нямаше как".... и щях да се разкрещя че са прости като не се съобразяват, вместо да се опитвам да обяснявам като на интелигентни същества, защо аджеба някои техни действия са неуместни
Но пак казвам - в момента нямам на предвид конкретен проблем - ей така си разсъждавам по принцип

Аз вече съм на принципа аз така реших и точка.Обяснения давам само на съпружето и то за някои неща, на родата никакви.Имали са деца гледали са ги, само да не ми дават акъл.От както показах зъби, никой не ми се меси

На мен, не толкова децата ми образуват нервите ( т.с не само те), а те се пораждат от това, че към момента се чувствам безсилна пред съдбата ...
Някоир може бир знаят, че загубих не само мама след раждането на двете бебки, но и най-добрата си приятелка ... От там и след този момент на моменти чак аз самата не се понасям Иначер се опитвам да се радвам на всеки бебешки момнет, на всяка усмивка и ласка, но не винаги ми се получава

dess_dess, прясно ти още и за това. Макар че майка ми почина преди 10 години се усещам (т.е. знам си го), че съм станала по-зла и проклета.

О Пешек, аз дори и не мога да си представя, че ще мога да живея толкова много години без нея

Нали знаете, "дай ми пари, акъл не ми трябва". 

Как да си контролираме нервите? - с хапчета.

Как да си контролираме нервите? - с хапчета.

Тая па. И с водка става. Или каквото там ви е по на сърце.

Ъ-хъ,аз напоследък по 40 -50 гр. уиски джаскам понякога надвечер и доста по-добре приемам всичко,а то...е от всичко по много около мен.Та така.Нерви скоро не съм имала :)От как увиках първолака два-три пъти и после ме досрамя от мене си.И реших,че нервите се контролират просто ...чрез контрол.Не че е лесно.

Момичета, не се обвинявайте или срамувайте, че си изпускате нервите понякога, все пак сме хора, не машини, нормаално е. И не се срамувайте да потърсите помощ или да прибегнете до успокоителни,  по-добре така, отколкото да си докарате някоя болест. Няма какво да се залъгваме, не става тая работа с мантри и разходки, звучпи като любимия ми лаф "успокой се и ще стане" Е, не става, с мантри и положително мислене не става, опитвах 3 години и освен да си докарвам нервни кризи, друг ефект -цъ. Е, с хапченцата стана. Съжалявам, че не опитах с тях по-рано....

О,да тоя лаф "успокой се и ще стане" и мен много ми е" любим"
Аз от сега съм избухлива ,а като си вземем децата живот и здраве ,дано само на тях не си го изкарвам,но си мисля,че не може човек да не си изпуска нервите.
Ще се стараем пък дано се справим:)
Ама с роднини дето много ги разбират нещата най се изнервям и те ме ядосват ,а и като гледам около мен почти всичките ми приятелки са така ,та дечицата най-малко ни вбесяват .
И сега това ме дразни моя мъж все ми вика" спокойноооооооооо" (аз нали чета,информирам се питам за бебешоците нали се родиха малки и рано) ,еми не става със спокойно ,трябва да знаем какво следва и да правим всичко което зависи от нас пък .....
А как да си контролираме нервите ,дето казвa Mousyt ,що пък ние да си ги контролираме я,а другите да не се съобразяват с нас
 
Кой уиски кой водка,аз пък винце ,само мир да има

Напълно съм съгласна със sixsens!
Много по-здравословно и достойно е човек да си признае, че има нужда и да си помогне, отколкото да си съсипва живота
Аз като чуя "Спокойно" и подскачам до небесата