Ники, честито ви тръшкане. Чак не мога да повярвам, че говориш за София.
И аз чакам с нетърпение да видя дали и каква ще е промяната при Жорко.

М-и, пробвала ли си да си оставиш детето за 1-2 дни при бабите и дядовците? Ако да, какво е било държанието му след това?

Затова - мама дали работи, дали си седи у дома - режимът и възпитанието на отрочето следва да са все едно мама работи, в ТЕЦ-а, на 3 смени.   

Ми те разбират маймуните с маймуни, кога мама е в къщи и е на разположение 24/7 и кога е на работа и я виждат за 3 часа вечер и почивните дни.
То някак "лазенето" от само себе си идва хахахаха

Мецо, и аз не мога да повярвам, че за София говоря.
Днес изнесе сериозен репертоар в хотела. Учителите от детския лагер в хотела направо се  . Тя се срамува от тях и цяло лято преминава като мушица. Но днес даже забравиха, че само на английски се говори. Започнаха да ме питат какво й е, защо така. Прибрахме се, продължи да реве. Казах й да си събира багажа, че ще я карам на село при майка/ предстои ни заминаване на море в неделя, тя го чака като Дядо Коледа/ и тя замръзна. Млъкна и се извини, явно има все още здрав  разум. Ясно ми е, че под натиск и заплахи не е добре да се възпитава, но ми дойде в повече...

Разбират Ники, ама сега бе. Като бебета - не разбират, то тогава трябваше да "набивам чумбери". Не, че Дани щеше сега да е слънце по тия въпроси де, то и характер там, ама поне за някои неща - щеше да се трае. А ся сме на "фул програма" за всичко. 

П.П. В момента пее с филмчето си, излишно високо, но не моЙ аз така да гледам в монитора, а не в него. Отпускам му още 15 дни и като го засиля на ДГ - поне денем ще зареждам батериите.

Мен тази статия ме навежда на други мисли - в БГ, като наследство от миналото, на майчинството и на домакинската работа не се гледа като на някакъв заслужаващ уважение труд, ами като на нещо, което жената трябва да го прави ей така, между другото, за удоволствие, едва ли не, и което никой не забелязва когато е свършено, но пък всеки забелязва, когато не е свършено. Едва ли само моята майка е препускала с торбите след работа, бързайки да се прибере, да сготви, изпере, завърти няколко буркана зимнина, "изпече сладки". А ролята на таткото каква е, никой не знае. Добре, че сякаш напоследък има малко промяна в нещата. Изобщо сякаш жените се делят на две категории - кариеристки, захвърлили децата по ясли от невръстна възраст или лентяйки, които пък си седят вкъщи и си гледат децата до детска градина. Няма средно положение, няма угодия! После как няма да сме изтерясали на тема дали сме добри майки, дали не сме. То или ще го пуснеш на градина да го гледат чужди хора, които няма да го обичат и да ги е грижа за детето или пък ще го задушиш от внимание, отглеждайки го у дома и ще го повредиш, едва ли не, доживот.

М-и, пробвала ли си да си оставиш детето за 1-2 дни при бабите и дядовците? Ако да, какво е било държанието му след това?

Мецани, вариантът да е оставен някъде е само при нашите и то събота и неделя. Пратих го при майка ми една събота с цел преспиване и да си го взема сутринта. На обяд не могъл да спи, звънят ми в 8 вечерта по скайп да ми каже че искал при мама. Тя предложила да го изкъпе, той вместо да се съблече, сложил сака на рамо  Пътя ми до там е 15-20мин. замотах се нещо преди да тръгна и баща ми звъни да пита дали те да го доведат, видиш ли щял да се разреве  Стоял е още веднъж за няколко часа сам с тях и това е, много му е приятно, но мама да е там, там ме нервира повече, защото те сакън да не мрънка или нещо да иска и са склонни да ми се скарат и да му го дадат 

Забелязахте ли, мили жени с изкривени ценности, че в парцала, ролята на таткото липсва. Що тъй  Майките, та майките, пък татиту - игнор.

Меци, не липсва татито, нали жената се съобразява с Неговите жизнени цели. Вярно, че не са посочени тези жизнени цели, ама мога да понапиша нещо, ако има интерес

ама мога да понапиша нещо, ако има интерес

Аз имам 

Аз също 

М-и, сега ми стана ясно, защо не оставяш детето при бабата и дядото. Предполагам си водила разговори с родителите си на тази тема. Не помогнаха ли?
Ако (примерно) се наложи да заминеш командировка с преспиване, какво ще правят бабата и дядото тогава?

Съгласна с  orchidblossom, че домакинската дейност като цяло, както и грижата за децата като цяло - у нас се приема, че се падат на жената "по подразбиране" един вид. Ако иска освен това - да гради кариера, да се вижда с приятелки и да прави и някакви други чисто женски неща (фризьор, козметик), да спортува, да отиде на кино, театър, концерт.... някак следва, че и това може, ама АКО, КОГАТО е свършила всичко по слугинажа у дома, с детето, че чааак тогава. Ама при тази постановка - денонощието следва да е доста над 24 часа, че да успеем наистина с всичко  (ако за едно-друго няма помощ отвън).
Мъжът междувременно преследва своите жизнени цели  , които освен ходене на работа на същия, включват още...Какво всъщност включват? Че и "горкичкият" не моЙ си преследва жизнените цели неогладен, пък не може сам да си изглади ризите (защо?), та следва и с това да се занимава "онази повлекана жена му", зер малко други задължения си има и без ютията и ризите му.

Лично аз побеснявах, когато си останах с детето у дома, баща му се скатаваше за всичко свързано с грижите по него и всеки опит за спокоен разговор с него по въпроса и, че не може така, особено с бебе като нашето, че аз не съм робот все пак, нито това дете съм си го донесла от майкини си...нещата завършваха с: "Аз все пак ходя на работа". Найс. Пък аз съм денонощно на курорт нали, това моето не само, че не е "най-важната и трудна работа на света", ами всъщност - не е и работа. Мнението на околните беше: "Еми така са мъжете, не се впрягай" т.е. абсолютно безкритично приемане на този вид поведение. Мислила съм, че ако средата като цяло (т.е. извън дома ни) - беше по-критична и нетърпима към такъв вид поведение, той самият не би се чувствал толкова комфортно да се държи така и да е толкова убеден, че си е съвсем ОК това неговото (освен, че просто му изнасяше де). При опити от моя страна да кажа, че другите мъже (бащи) не правят като него, ме контрираше с примери, че баш напротив - всичките с малки деца били така и следваше поименно изреждане. И най-тъпото беше, че всъщност - изброените (не малко мъже) - наистина правеха като него, въпреки че и те са с малки деца. Демек - пада едно масово "преследване на жизнени цели"  , пък мамите - опъват каиша с домакинство и деца и е "няма проблем". Тогава, наистина не успявах да се сетя за един татко, дето и двамата да го познаваме и да се държи различно от него в ситуацията. Ако се сетя евентуално - отговаряше се, че тоя просто бил егати смотльото и моят "гъзар" - не можел да бъде такъв смотльо като посочения, някак...не му е в природата и не му идва отвътре бре.

В онзи период - наистина ми беше трудно да си контролирам нервите момичета, ама спрямо "голямото дете".    Още се чудя как успях да не викам, да троша и да правя луди скандали, ами тихо и кротко се разведох с г-н "гъзар".
От дистанцията на времето...то, че самият той си е "проблемен" относно напъване, поемане на отговорност, която може да прехвърли на някой друг - така е. Но и "околната среда" доста спомогна проблемът тогава да ескалира до такава степен. Просто освен мен - нямаше никакъв друг "коректив", че да го сепне и замисли малко поне. Все ми се струва, че ако масово се сблъскваше с неодобрение на поведението си - щеше да се сапикяса овреме. Обаче нееее....то масово го жалеха как горкият трябвало да "свиква и да се адаптира към детето си"...обикаляйки барове и дискотеки за целта. Ма стресиран бил, пък явно ревнувал от бебето, време му трябвало да му се наместят чакрите, чудооооо. И ако беше само той така - просто нямаше да има компания с която да ми виси по барове и дискотечки по цели нощи, ама той имаше, не малка при това и от тази мъжка компания - един нямаше без дете, някои от тях и с по две. И като им е споделял, че аз нещо недоволствам - следвало е потупване по рамото и: "Бе тя и моята мрънка, ама те така стават като родят, да не ти дреме, пък и къде ще иде с това дете вече...Ще й мине". Чуден "приятелски" съвет, какво да кажа. Пък и къде да ида налЕ - първо в съда, после у нас си. След като така и така сама отглеждам детето ни - ми поне да е черно на бяло, че наистина го правя сама и толкова. Ай ще им се не знаят и "специалните" мъже и техните "жизнени цели". 

И авторки като тая с парцалчето дето постна Меца - изкарват мен и моята реакция в описаната ситуация - ненормална и нередна държа да ви кажа. Как "съм си зарязала аз женските ценности" и съм на мнение, че и аз съм човек...тцъ, тцъ - колко ненормално, какво безобразие и антиженственост. Дума да няма.    Това внушават и на други жени, те пък им се вързват.... Еми чакайте тогава да се промени мисленето и поведението по тези въпроси някога си.

На м-и синчето е вече доста голямо и просто не е свикнало да бъде оставяно на никого. Тя едва сега прави такива опити и е нормално да има отпор от негова страна. Истината е, че ако и тя и бабата и дядото не "клекнат" на първото подлагане на джука и въх, сакън, ще му стане нещо на детето - детето ще свикне да остава у тях и с приспиване, след няколко посещения само и ще му харесва дори. С Дани нямам такъв проблем, едно че е с майка ми от болницата още и му стига, че тя е с него, а дали са у нас, у тях, на вилата и пр. - не е от значение. Но просто го няма моментът, че ако И аз не съм там - това е трагедия и проблем за него. Както за много неща опитвам да кажа от самото начало на темата, че както го свикнете от бебе - така си върви и нататък и това е едно от тях. Като от началото зададете "норма" за нещо си, в бъдеще е все по-трудно да я промените тази "норма", ако и да виждате, че създава проблем.

Мецани, не работя, к`ва командировка бе душа    а междувременно баща ми работи и вместо мен и му се събират по 7 работни седмично, та си позволява да ми "поглезва" сина, както той се изразява  Аз съм сигурна, че той може да остане с тях, ако при измрънкване или не дай боже рев, майка ми не почне да реве с него  Истината е, че не се налага, а и на мен ми стигат 2ч за да взема въздух от него с другото се справям и с дете 
Обмислям градината, така рязко ще почивам и повече, плашат ме евентуални болести, при които ще е по-непоносим, но може и да не боледува, знае ли човек 
orchidblossom, съгласна с твоите мисли, но на самата статия не бих се впечатлила.

Сис, моят син също почти с никого не искаше да седи освен с една моя приятелка и гаджето й. Понякога и с братята си. Сега нямам проблеми. Стои с баба си (а я вижда сравнително рядко, за съжаление), с батковците си, с гледачката. Няма драми, няма ревове. Ама е вече на пет. Щерката е сега в прилепчив период, особено към баща си (не че не знаеш, но за другите да кажа, че той много се грижи за тях. Работата ми е далече и по три дена в седмицата се оправят без мен. Временно положение е, но съм наясно, че малко мъже биха се навили на такова нещо.). Чакам я и нея да порасне и да се поочовечи малко, за да можем пак от време на време да излизаме заедно. Понякога брат й и приятелката му остават с двамата и я разсейват в банята, докато ние се измъкнем. После не плаче, но й отнема повече време да заспи (явно, че не е 100 % ОК с факта, че ни няма).

М-и, майка ми би препоръчала вместо бабата да вие с детето на умряло, да вземе нещо да го разсее.
Време му е на детето за градина. И на теб ти е време той да почне. Има деца, които боледуват повече. Деуги - по-малко. Дано да сте от вторите!

Деси, аз откровено казано не мисля, че прилепчивостта като цяло се влияе от ЕГНТ-то, ами от генчето  Мисля също така, че тя може да се овладее в голяма степен, ама ако се реагира адекватно и навреме за разни неща.
Ей го моя Убавец - прилепчив си е, не му е до ЕГН и възпитание главният проблем по темата. Ама ей така както е прилепчив - така от самото си раждане е свикнал да бъде оставян с някой друг. От самото начало . Може да е било относително рядко, замалко, но се случваше и просто е приел (не съзнателно разбира се), че това си е ОК. Първо беше само с майка ми, като стана на 10 месеца - запозна се с детегледачката си, която ползвах почасово тогава. Ми просто ги оставих и си излязох - ни рев, ни нищо, налЕ има кого да лази - рахааат 
Свекърите - знаеш, че ни го виждаха често, ни пък го бяха взимали у тях до този януари, пък с приспиване, пък да остане там баща му....Изведнъж, една вечер го оставихме. Проблем - нула. Проблем се очерта ден по-късно, когато Дани се оплака, че баба му правила опити да му взима играчката и залъгалката, когато си легнали  и той съответно я пратил "на майната й" по въпроса. Ама  ми я изпя чинно, аз изскърцах на баща му, той на майка си и повече опити да ми "възпитава тя детето" - не последваха. Но неговото недоволство от престоя му първият път, не беше защо мен, или баща му ни е нямало, а това, че някой си позволява да му навлиза така грубо в личното пространство. Обещах му, че повече няма да се случи и това беше. От 5 месеца не е ходил там, еле с приспиване - ей сега да го заведа - ще си остане и ще си е ОК. И на ДГ като тръгна - аз що треперене треперих, какви черни прогнози си бях начертала, пък чаках драми, писък, седмици "адаптация" и бях в пълна бойна готовност да се предам от раз. Сакън да не се травмира милия. И го заведох, оставих си го за целия ден (по тяхна препоръка) - поцъркал "от учтивост" 30-ина минути - после играл, ял, спал. И оттогава - стига да е здрав - да ходи на ДГ му е първа радост.
За себе си (относно него точно) - обяснявам си тези приятни изклюения от цялата му прилепчивост, с простия факт, че от съвсем малко бебе - аз съм го оставяла на някой друг. Все тая, че е било за малко, че не е било супер често, но явно достатъчно. Като по-съзнателно същество вече - той си направи извода, че ако го оставя с друг - то е временно, ще си изкара приятно през това време и после аз непременно се появявам и си го взимам. За ДГ - това понятие му беше достатъчно изкристализирало вече и затова нямахме драми там. Според мен казвам, може и да греша.


Та искам да кажа, че тия неща не са периоди, ами са повече въпрос на обстоятелства как детето ще свикне с едно, или друго и колко драматично ще реагира вече като по-големичко, ако тръгнеш да му "променяш тертипа". Както е пробвала м-и. Ти София пък съвсем не я оставяше на никого. Ако не си ти - баща й е, ама все е някой от вас. Каи предимно с тебе е бил, съгласявал се е да стои и с ограничен кръг други хора, пак не е бил особено доволен, ама му се е случвало поне. Но не и особено редовно. Сега на 5 - просто не ти драматизира, както ще ти го направи София, а и той не е лепка като нея по принцип де.

А, Сис, като ходех на работа, а тя още не беше на ясла, я гледаха снахата и гледачката. Не е имала нещо против. Ама вечер си е друго нещо.
Ще се очовечи и тя. По принцип той е по-страхлив и чувствителен от нея.

М-и, щом ти стигат 2 часа, ок. Ма то грехота да имаш баба и да не се възползваш по-често и дълго от услугите ѝ  Усещаш ли тънката ми завист 
Пробвай с градината и дано да не боледува често твоето момче.

orchidblossom, определено нашето общество (в по-голямата си част) не може да се отърси от насадените порядки.

Сисо, тук съм съгласна с теб. Колкото по-рано го свикнеш и го остваяш с други хора, толкова след това няма проблем с комуникацията с тях. Жорко, знеш, не съм го оставяла на никого и да видиш какъв е проблем като си дойде някоя баба. Те му се радват - той крещи "Не бабаааа" и изчезва с 300. Съответно и да искам да изляза, ей така до магазина - не става. Измъквала съм се докато е залисан с нещо и точно след 15 минути някоя от бабите ми звъни да се прибирам на пожар, че детето плаче.
За протокола  последните дни от тазгодишното гостуване на майка ми, минаха доста по-добре. Дали защото е по-голям, не знам, но напредък има. Ще видим догодина как ще е.

Ще се очовечи и тя. По принцип той е по-страхлив и чувствителен от нея.

Той е по-лесният модел бре. Тия като София и Дани, дето са със самочувствие и "светът е мой" - по-трудно поддават. 

Меци, к'ва "тънка завист" бре, тя като анаконда дебела и видима 
Дани помня, че го оставих с майка ми за час, седмица след като ни изписаха. За да отида на маникюр. Аз си ходех в точен час, всяка седмица преди да се роди, сега обаче с точният час - трудно се получават нещата, та варира. Ейййй (и по двете теми - прилепчивост и обществото) - ма как можело да си зарежа бебето за един час на майка ми (по съвместителство лекар все пак, а и за разлика от мен - тя поне е имала дете, предполага се беше по-в час от мен тогава), анатема!  Как можело изобщо да имам маникюр, щяла съм да одера бебето. За протокола - никога не съм го одрала и до ден днешен, маникюрът ми е в този си вид към 20 години вече, на мен ми е "продължение на пръстите", не пускам такъв чат-пат, че да дера с него и да вадя очи от нескопосаност. Ми ОК, ама що па ми пукало как изглеждам изобщо, като имам бебе?  Трябваше явно да мязам на извадена от възглавница, да хукна с белите коси и изгризани нокти (ако не -изрязани до живец с оглед "стерилност"), ако може и с анцуг на петна от повръщано, та да ми личи, че съм майка. Иначе не съм. Български "стандарти" и "жизнени цели".  Ние с деца и маникюр - престъпнички, ама сакън ако не огладим на "сър" ризите, чееее баси антижените.

Та кога ме огрее - оставях го и си го оставям и сега. За час, за ден - все файда. И за двама ни. И майка - така и не станах по стандартите на някои хора Понеже все съм била с "прическа" (разбирай боядисана, щото съм с над 50% бяла коса), с маникюр, "не съм имала вид на някой, който е готов да се беси", дори сред разводната драма и гледайки малкия сама - значи на мен ми било лесно бе.    Що? Щото просто не личало (на външен вид) да ми е трудно. Демек - трябваше да изглеждам покъртително, да бутам количка циврейки, че тогаз вече съм "майка". Такива сме селяндури в мисленето си като общество, че не е за приказване даже. 

Успех с бабите догодина, ама тогава - не си взимай телефона с теб като излизаш Да видиш как и двете страни свикват, като я няма "спасителната лодка".    Сетих се за примерче от един популярен сериал, ама ще го спестя за момента...

Засега тя е по-лесната. Пък ще видим.
И аз завиждам, когато баби и дядовци прибират деца от градината. 

Ма нашта баба не е вечно свободна бе хора, че толкУз ми завидяхте  То да ближеш захар през стъкло е в повечето случаи ситуацията  Казва ми "Имам ангажимент" и точка, вариант да го отмени няма, дори реално да не е толкова важен, дори и да съм се обадила по-рано, все тая.

Блу, съгласна съм с теб, че не трябва да реагира така и много се дразня, но такава си била и като ми обяснява как тя другия път няма така да направи, очите и се навлажняват, как да не и простиш милата 

м-и, всите баби, независимо от характерчето им - наблизо ли е "патерицата" (демек мама) - директно звънят и има: "Оххх ела, защото...". Майка ми веднъж взима Дани, защото аз съм яко болна, с температурите, на АБ и едвам се влача из нас. ОК, ама и него съм накачила явно, вдигнал Т и като ми се звъни с един истерично-войнствен тон, как детето вдигнало Т, тя сега какво да правела, ама ще ме набие още малко бе. Все едно съм го разболяла нарочно. Спокойно казвам, тя да отиде, или да прати баба ми до аптеката, да купи еди какъв си АБ и да се обади на своята колежка и приятелка (педиатърката на Дани) да й каже само как точно да го дозира и т'ва е. За другото - ясно. Имат у тях и Панадол и Хексалгин и свещички Ефералган, всичко съм заредила от тия и в двете къщи. Че ми се обади да ме уведоми - нормално, мое си е детето, аз следва да реша какво да се прави. ОК, реших, казах й - писъкът насреща обаче става още по-брутален. Аз да съм идела да го купя тоя АБ, сумтене, фучене, паника в гласа й.
Ядосах се, понеже аптеката от която ще се купува АБ е на 5 мин. пеша от тях, и на поне 7 преки от нас. Аз самата съм с 39 градуса Т в момента, тя уж го е взела, че аз да се лекувам и да си почина...и ми истерясва по телефоните и това е. Викнах си такси, едвам седнала седя и се возя, купих АБ, занесох го, аз се обадих на педиатърката, потвърди ми че да тоя АБ, да давам по еди колко си на 12 часа. Затварям и маман ме емва, че не на 12 на 8 трябвало поне първите три дни, че да има насищане (за което е права). И вече ми кипна, че като я овиках аз тогава 
Запитах я, ЗАЩО като е наясно как да го дозира ме кара да звъня на педиатърката, защо мен ни жива, ни умряла ме изкара от нас да ходя да купувам АБ, при положение, че у тях са двама души здрави и апетката им е до гъзО? ЗАЩО?! И чак тогава се сепна, ама буквално се сепна, все едно в транс е била до момента и ми вика: "Ми да, ми права си, извинявай". Ем аз затова живея зер, да съм права, много ми е важно просто. 

Та си проведохме тогава обширен разговор по въпроса и й обясних, че или като го взима - няма да ми звъни на 30 мин. за всяка дреболия и щукнала й глупост, ПРЕДИ да помисли, или хич да не го взима егати. То преди това с АБ (хайде то сериозно нали, болест, обадила се, нормално). Но преди това беше, ама докато тръгнат от нас и се почва зър-бър. Къде му е еди кое си, или ти пратили му го, вместо първо да се погледне в багажа на детето, че ако нещо не го намира - тогава да звъни. Или пък дали , ако му сготвели еди какво си щял да яде, въпреки че знае, че яде всичко, ама ей така - да има зърррр и да ме занимае просто. Или пък, щяла да го извежда на разходка, къде да го заведяла... Абе всякакви безумия такива, на половин-един час се звънеше. Та накрая изчетох едно конско по тия въпроси, щото ми беше преляло и оттогава - почти не е имало такива неща.

Щом не е "на умирачка" работата и го е взела да го гледа тя - да се оправя някак, да мисли, да търси решения, все едно аз съм в чужбина в момента, не на няколко преки. Ако вЕрно съм в чужбина нали ще се справи с възникнала ситуация а? Каквато ще да е, дори сериозна. Ама като съм под ръка - хоп не можела.  И не е само тя така, уверявам те.

Само да ви кажа, хич не търсете мъжа в статията, защото той е автора Решил да се оплаче на света, че жена му не му глади ризите и не му пече сладки 

Хи хи, тази тема все по-забавна става! Жбрул, като те чета и сълзите от смях не спират  

И моята дребната е тръшкаща се и то много! Нормално е - и двамата с баща и сме невротици! Щя си я търпим, без да я глезим и без да толерираме хистерията и. Пък за околните ми е все тая. Много пъти ме е хващало срам и са ме гледали накриво - обаче си мисля, че аз за себе си знам, че правя всичко, което е по силите ми. Не я глезя много. Лишавам от подаръци и благини, когато е лоша, говорим и двамата, понякога викам и крещя и аз. Е, няма голям ефект - само временен. През последната година Ники много боледува и, нормално, повече е у дома скучае. Ей, много дива и тръшкаща се е станала! Или ще мрънка, или ще скача, тича, чупи, щипе .... Веселба Когатп е на детска градина, е много по- послушна и уморена, задоволена емоционално от контакта с деца и заниманията! Но, пък се учи на неподходящ речник, да отговаря и да се дърпа за играчките. Няма идеално положение!

Решението е, както Джам каза, да и родя братче/сестриче и да има с кого/какво да се занимава 

П.С. Моят мъж доста гледа Никол и много добре умее да се занимава с нея (играе, пазарува, готви). Но, и той е на моменти и той го прави, когато няма работни грижи и когато не съм у дома. Прибера ли се, всичко се мята на мен и той си хваща компютъра (а аз след работа си почивам с метлата и на печката). И той има грешни схващания за избиване от главата