0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #120 -: Февруари 17, 2013, 11:45:20 am »
 :good_post: както винаги Катеричката описа всичко много точно :)
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #121 -: Февруари 17, 2013, 12:13:16 pm »
Жбрулче, от няколко дни следя лентичката ти, понеже видях, че наближава РД на Дани.
Днес е втория рожден ден на малкото мишле!
Да ти е жив и здрав, да е все така будно, умно и палаво детенце! Да расте обграден с обичта ти! Един ден ще знае, че има страхотна майка!  :flower:


Относно това, за което говорите, аз мисля, че истината е някъде по средата.
Да, искали сме, чакали сме, БЛАГОДАРНИ СМЕ! Но с това не се изчерпва всичко. За да сме добри родители нервите трябва да са съхранени максимално. Всяка си има нещо лично свое, което я кара да се чувства спокойна, емоционално заредена и със самочувствието на човек, добра майка и съпруга, хубава жена и пр. И е хубаво да се намират минутки за тези тонизиращи занимания. Когато може- може, когато не може- не може. Без драми, без крайности, без самообвинения.

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #122 -: Февруари 17, 2013, 12:49:59 pm »
Мише, ето тук с пожеланията, че пак ще оспамим темата и модките ще се сърдят ;) : http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49313.new#new
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #123 -: Февруари 17, 2013, 13:41:00 pm »
Аз търся начин как тези нерви да не рефлектират върху детето ми. Дори и в някой ситуации той да е виновен за тях, като се развикам, пък че и да го набия, той като още не разбира, няма да постигна желания резултат.
Ето примерно сега се е научил да се покатерва на бара, естествено има много интересни неща за пипане, то телефони, то ножове, стъкларията или някой документ, който чета(подготвям) и трябва да ми е отгоре. Колкото и "Не" да казвам, както и да обяснявам, че той не трябва да се катери и че нещата горе не са за него, нямам успех. Като казвам сега, това не е от вчера, поне от 2м и прогресира. Няма начин да не трупам нерви, а те ако не се успокояват някак в един момент ще стане страшно. И вярвам, че все си е от полза нещо да ти повдигне настроението пък било то глупава прическа, маникюр или вана(за съжаление първото ми се е случвало едва 2-3 пъти след като родих, а останалите 2 нито веднъж). Общо взето релаксирам с общуване.
Та и аз не искам някой да ми припомня колко обичам детето си, аз го знам във всяка минута. Определено споделянето ми помага да взема въздух и да продължа да опитвам като знам, че не съм сама.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14911
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #124 -: Февруари 17, 2013, 13:52:24 pm »
Джам, какво правим викаш, ако ситуацията е каквато описваш? Ами ще ти кажа какво.

JBrul, въпросът ми беше риторичен. точно аз нямам нужда да ми обяснява някой какво се прави - защото почти 7 години го правя точно това. не искам да си мерим и описваме с никой ситуациите, защото не се радвам изобщо на своята и с радост бих била в някоя от вашите, ама нема.

относно нервите, мислех си и друго да кажа на майката, която пита.

аз в началото много си изпусках нервите. първите две години и половина бяха доста зле. разбира се, всеки сам намира своята рецепта за излизане от такива ситуации, но при мен като че ли изнервянето попремина с порастването на детето. колкото то ставаше по-разумно, откликващо и разбиращо - толкова по-лесно си живеехме двамата и по-малко се нервирах аз. дето се вика, свикнахме си :)
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #125 -: Февруари 17, 2013, 14:43:45 pm »
Джам, какво правим викаш, ако ситуацията е каквато описваш? Ами ще ти кажа какво.

JBrul, въпросът ми беше риторичен. точно аз нямам нужда да ми обяснява някой какво се прави - защото почти 7 години го правя точно това. не искам да си мерим и описваме с никой ситуациите, защото не се радвам изобщо на своята и с радост бих била в някоя от вашите, ама нема.

относно нервите, мислех си и друго да кажа на майката, която пита.

аз в началото много си изпусках нервите. първите две години и половина бяха доста зле. разбира се, всеки сам намира своята рецепта за излизане от такива ситуации, но при мен като че ли изнервянето попремина с порастването на детето. колкото то ставаше по-разумно, откликващо и разбиращо - толкова по-лесно си живеехме двамата и по-малко се нервирах аз. дето се вика, свикнахме си :)

А! Баш  :D И при нас с Дани става по-лесно с възрастта, понеже вече имаме друго ниво на комуникация, лично аз съм оптимист, че все по-добре ще си общуваме занапред /не, че няма да има ситуации с които да ми "кипне млякото"/ :lol:
Знам, че въпросът ти беше риторичен, както и ти знаеш, че моят "отговор" на него не беше за теб лично ;) За всяка ситуация се намира решение...някакво. И да не е идеално - пак е по-добре от това просто да се примириш и да си кажеш: "оххх ми то не може, то просто няма начин, все така ще е...". Всеки си знае "какво му е в обувките", затова - лично аз не приемам някой да ми анализира живота и битието и да ми обяснява АЗ как да се чувствам, как да мисля, та чак и да се поставя под въпрос дЪл съм благодарна, че имам дете, или не съм.  :lol: Всички сме благодарни, че ги имаме децата, на всички ни идва нанагорно понякога за нещо по различни поводи - това е нормално и човешко. Да си го кажеш и да ти олекне, че си го казал дори - е първо споделяне на истината, после не е нищо за срам.
Момичетата, които още се борят за своето бебе, няма лошо да знаят, че "пътят" не свършва в родилното, той се върви докато си жив и има кой да ти каже: "мамо". Прекрасното - обикновено си има и "бодлички", което не го прави по-малко прекрасно и заслужаващо си. Прави го човешко изживяване и да кажеш, че си се "боднал" - също е човешко. Няма полза за никого от раздуване на розови мехури по какъвто и да било въпрос, че като "попаднеш в същия въпрос" да се чувстваш сбъркана, че ти се спяло, ядяло, или нещо друго. Всички сме хора и заради това - не сме идеални и като станем майки - пак не сме идеални. Няма драма в това. :)
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #126 -: Февруари 17, 2013, 17:14:02 pm »
Каква тема имало тук, и аз едва сега да прочета.
 :)
Първо искам да кажа, че на 100% подкрепям Албена.
Когато сме  станали майки, никой не ни е обещавал, че ще е лесно.
Напротив, гледането на дете е най-трудната работа на света.
Изтощителна.
Всепоглъщаща.
Изисква пълно всебеоддаване.
Разбира се, това не означава, че това означава да ходим мръсни и чорлави.
15-20 мин на ден е напълно постижимо време да се "открадне" за едни изкъпване или бърза прическа. За едно преобличане с чисти дрехи. Който твърди, че няма време за душ, причината със сигурност не е в детето.
Децата не са будни по 24 часа, нали.
Сега напълно съзнавам, че има кротки и не -толкова кротки дечица.
Аз съм имала късмет децата ми да са от кротките. Дори колики нямаха.
Но пак не е било лесно.

Всичко е въпрос на мотивация и организация.
Абсолютно съм убедена, че към всяко дете може да се намери правилният подход за решаване на даден проблем, било заспиване, било друго нещо.
За да се намери решение, първо проблемът трябва да се дефинира: например: " детето ми не заспива само до 11-12 часа и аз искам да променя това." И се работи в тази посока, търсят се решения, съвети от други майки, има толкова много информация.

Ако сега с девет- десет месечни бебета сте изнервени, какво остава като тръгнат на училище, като започнат да излизат, като се свържат с неподходящи приятели, като започнат да ядат прекалено много захар, като качат килограми, като имат проблеми от всякакво естество, за които никога не бихте си помислили, че съществуват.
Ами, ако имате проблеми със съпруга, или с някой друг.Всичко това ще се натрупа върху вас.

Пазете си нервите.
Медитирайте, ако трябва.
Обръщайте си внимание.
Организирайте си живота - хаосът също много вреди.
Не си слагайте етикети -"аз съм депресирана", "изнервена", "непълноценна", " не съм ходила на "спа" и прочие.
Не си поставяйте цели, които са нереални - например няма как малко дете да разбира от думата "не". Или като се храни, да не се изцапа себе си и всико около него и т.н
Работете върху това, но недейте да имате безграничнo големи очаквания.


И най-вече всеки ден благодарете на съдбата или бог, че децата ви са добре, живи и здрави.


« Последна редакция: Февруари 17, 2013, 17:32:26 pm от ema2 »
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14911
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #127 -: Февруари 17, 2013, 17:23:08 pm »
ema2,  :bighug:
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #128 -: Февруари 17, 2013, 19:09:43 pm »
Албена и аз "сори", но мен ме провокира твоят пост и най-вече назидателният тон в него. Ще ти обясня и защо.

"Ние тук", в т.ч. и АЗ...не съм заченала неволно, не съм мислила, че родителството е "да ходиш на пикник", та съответно - никак не съм изненадана, че колкото е прекрасно - толкова е и трудно.

Същевременно обаче, ставайки майка - не съм престанала автоматично да бъда човек и личност, със своите собствени нужди, потребности, капризи ако щеш някой път. На теб, ако не ти е проблем да не се къпеш и да не спиш и да нямаш една минута, в която децата ти не са качени на главата ти /без значение будна, или спяща/, на мен ми е проблем, както и на други хора им е проблем. Това не значи изобщо, че не си обичаме децата, че не си ги гледаме, че се оплакваме от това, че ги имаме, че сме неблагодарни...и в този ред. Значи само, че се опитваме да постигнем някакво съжителство с децата си, което да не ни превръща в диви невротички, за които всичко човешко и женско е чуждо и недостъпно понеже били майки. И като сме майки - дай "да си турим кръста" на нас самите, на мъжете си, на живота си и... т'ва е то. Друго - няма, не може да има, ако някой иска да го постигне - баси как не го е срам?! :lol: Постига се Албена, без детето да е ощетено при това, бито, или овиквано. Обикновено е бито и овиквано, когато майка му "върви срещу себе си" достатъчно дълго, че "да й избият чевиите" трайно. Спокойната и удовлетворена от живота си майка - е много по-спокойна и толерантна към детето си, или поне повече от невротизираната такава. Неоспорим факт. Та точно защо една майка, която иска да бъде доволна и спокойна /в границите на постижимото/ трябва да се срамува, че прави опит да постигне това?

Мен не ме е срам! Аз за последната година и седем месеца съм си гледала детето сама, баща му почупи дискотеките, спря да се прибира в къщи /щото "му тежал тоя живот с детето", което АЗ трябваше да преглътна и ОБИДНО - беше меко казано чувството/. Допреди 3-4 месеца не можех да разчитам и на майка си да го оставям дори /сега вече мога/. Та в този период, преживявах и майичнството като ново усещане и разпада на връзката, брака, живота си, местене, развод...всичко изграждам отначало сега. С цялата огромна, еднолична отговорност към НАШЕТО дете, дето 5 години го чакахме и се оказа накрая МОЕТО дете, а аз сама във всичко това + куп "други екстри" последвали от ситуацията. През по-голямата част от този период - аз активно си пишех във форума по всякакви теми и както сега - така и тогава, единственият ми проблем с детето, който сподеях беше на тема "спане". Провери, ако не ми вярваш. Никой нямаше и да разбере, че съм се развела, ако аз не го бях споделила в емоционалните и то не с цел да се оплача от случилото се, а с цел да дам кураж на други хора.

Та ще ти бъда признателна, да не изнасяш лекции "на общо основание" кой какво си бил мислел, какво можел и не можел и как би трябвало да бъде и да не бъде и кой как трябвало да се чувства в някакви ситуации...
Най-малкото, защото аз от моята позиция в момента - мога и имам правото да кажа на доста от вас, че се те "лигли и превземки", понеже все пак не сте сами с детето, или децата си, ако и да ви е трудно. Ама не го правя, защото не ми е толкова акъла, че да виждам до своя нос и своята черга само, да съдя другите и да им "давам наклони" как да се чувстват. ОПИТВАМ се, да разбера всеки от събеседниците си, неговият конкретен проблем, усещания, ситуация и ако мога - да му бъда полезна с нещо. Ако с нищо не мога - поне да го изслушам и да му кажа, че не е сам. То И затова го има този форум все пак. Най-лесно е да съдя, да не проявя разбиране и да лепна етикети. Но е глупаво и полза няма за никого.

Тази тема апропо - трябваше да я има много отдавна. Знаеш ли защо? Защото ние и особено много ТУК, по СЪВСЕМ ОБЯСНИМИ причини - имаме свръхочаквания за времето, в което ще бъдем родители... Хем знаем много на теория, ама всяка родила жена е наясно, че теориите свършват в родилното и после те блъска "товарният влак". И това, че сме искали осъзнато деца, че сме ги чакали много - ни прави по-различни от други родили жени по отношение на грамотност, толерантност, степен на търпимост в кризи. Не ни прави нови хора обаче. Ние сме си тези хора отпреди децата и няма срамно и лошо в това, че искаме да продължим да бъдем такива поне отчасти и доколкото е възможно.

Ей такива коментари като твоя сега знаеш ли до какво водят? Ще ти кажа. До това много майки тук - да се чувстват "кофти майки", виновни, некадърни, да си мислят как само те са такива. Как само те имат нужда от сън, от маникюр, от развлечения, от няколко часа без "скъпоценното дете", че да разпуснат. То просто излиза ужасно да си жив човек, ако имаш деца. Не може! Трябва да си роб и "килимче" на децата си, ако това не ти стига - значи нещо не си наред. Или си неблагодарна, непризантелна и от сорта за чудото което си имала късмета да ти се случи.

На същите ей тия приказки - вързвах и аз като прясно родила да ти кажа. И това ми костваше адски много, защото взех грешни решения, вярвайки, че е нормално родителят да е това и друго - не може, няма как и не е редно да бъде. А това - просто не е вярно. Аз ти го казвам, дето гледам дете сама и пак имам и маникюр и прическа перфектни и дори в тази ситуация - намерих начин да живея нормално, БЕЗ детето ми да бъде пренебрегвано и лишено от каквото и да било. Въпросът е не дали може, или не може да е така. Може и още как. Въпросът е в това, дали искаш да е така, дали вярваш, че е редно да е така и дали търсиш начин да го постигнеш. Ако слушам такива като теб - ми начин няма явно, та и даже е срамно да опиташ, защото си някак кофти майка, ако го направиш. Минимум.
Да имаш много здраве от мен точно по този въпрос и наздраве /денс имам рожденик/. :)

П.П. Не приемай думите ми като опит за скандал - не са. Казвам това което не просто мисля,а което преживях и преживявам и в момента, само затова си позволявам да го кажа. Няма лесно - да. Няма и нужда да го правим още по-трудно. Родителството не е и не трябва да бъде "мъченичество" някакво там, трябва да е радост и за нас и за децата ни малко от малко. Това му е и идеята в крайна сметка. :wink:



При нас положението е много напечено. Непрекъснато имаме пререкания, а аз нямам женска помощ изобщо. Баща ми изпълнява ролята на пазач-само в това е помощта. Всичко си свършвам сама и той пази децата докато мен ме няма за 30 мин или час. Мъжът ми е страшно изнервен и се промени коренно към мен и децата. Много често ме оставя сама да се справям, а той буквално не може да се справи. Аз дори предпочитам в повечето случаи да не ми "помага". Почти сме стигнали до развод и май е въпрос на време. Лошото е, че аз съм с две деца и ще ми е доста трудно... Явно повечето мъже се измъкват с това, че не издържат. А ние жените сме длъжни да издържаме на всичко. Мога да ти пожелая кураж, а и на мен ще ми е нужен доста, а и ще ми трябва и късмет, че не се виждам с двете деца без работа...
« Последна редакция: Февруари 17, 2013, 19:16:08 pm от Tutto_bene »
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #129 -: Февруари 17, 2013, 20:52:58 pm »
Много ми хареса коментарът на Нина. Особено тези думи:

на фона на един средно статистически живот, 3-4, дори и 5 години да посветиш изцяло на детето си не е загуба. Това е велико. После ше си наваксаш, цял живот пред теб - за кино, за спа, за книги, за всичко. Ако пък това са последните ни години - човек не знае, те ще са изцяло за най-скъпото нещо - детето.
Такава нагласа сме си създали с баща й. Още от началото. И затова не бързаме за никъде. Уверявам ви, че нервите ми са съхранение почти на 90%, другите 10 съм загубила не заради детето, уви.
Моят съвет е само да се радвате на тези същества, сега, докато са мънички.

Две неща бих добавила.

Колкото повече време и внимание отделим на децата си през първите години, толкова по-добри и щастливи ще са годините след тях. Възпитанието и грижите, положени навреме, спестяват нерви и ядове по-нататък. Една жена, която уважавам, съветва да говорим на децата отрано, още докато са бебета, за да имаме изобщо шанс да говорим с тях, когато станат тийнейджъри.

Аз работя и не прекарвам достатъчно време с детето си, никога толкова, колкото иска сърцето ми. Затова всяка минута, когато не съм на работа, съм с него, физически и емоционално, говоря му, гледам го, смея се с него, играя с него, пея му, къпя го, храня го, чета му, разхождам го, нося го, преобувам го, спя с него. И никога не ми стига това време и ми е мъчно. Имам помощта на майка ми и мъжа ми, затова съчувствам на майките, които разчитат само на себе си. Но както е трудно постоянното присъствие около детето, толкова тежи и отсъствието.


Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #130 -: Февруари 17, 2013, 20:59:15 pm »
Много ми хареса коментарът на Нина. Особено тези думи:

на фона на един средно статистически живот, 3-4, дори и 5 години да посветиш изцяло на детето си не е загуба. Това е велико. После ше си наваксаш, цял живот пред теб - за кино, за спа, за книги, за всичко. Ако пък това са последните ни години - човек не знае, те ще са изцяло за най-скъпото нещо - детето.
Такава нагласа сме си създали с баща й. Още от началото. И затова не бързаме за никъде. Уверявам ви, че нервите ми са съхранение почти на 90%, другите 10 съм загубила не заради детето, уви.
Моят съвет е само да се радвате на тези същества, сега, докато са мънички.

Две неща бих добавила.

Колкото повече време и внимание отделим на децата си през първите години, толкова по-добри и щастливи ще са годините след тях. Възпитанието и грижите, положени навреме, спестяват нерви и ядове по-нататък. Една жена, която уважавам, съветва да говорим на децата отрано, още докато са бебета, за да имаме изобщо шанс да говорим с тях, когато станат тийнейджъри.

Аз работя и не прекарвам достатъчно време с детето си, никога толкова, колкото иска сърцето ми. Затова всяка минута, когато не съм на работа, съм с него, физически и емоционално, говоря му, гледам го, смея се с него, играя с него, пея му, къпя го, храня го, чета му, разхождам го, нося го, преобувам го, спя с него. И никога не ми стига това време и ми е мъчно. Имам помощта на майка ми и мъжа ми, затова съчувствам на майките, които разчитат само на себе си. Но както е трудно постоянното присъствие около детето, толкова тежи и отсъствието.




 :good_post:
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #131 -: Февруари 17, 2013, 22:19:18 pm »
Албена


Същевременно обаче, ставайки майка - не съм престанала автоматично да бъда човек и личност, със своите собствени нужди, потребности, капризи ако щеш някой път. На теб, ако не ти е проблем да не се къпеш и да не спиш и да нямаш една минута, в която децата ти не са качени на главата ти /без значение будна, или спяща/, на мен ми е проблем, както и на други хора им е проблем. Това не значи изобщо, че не си обичаме децата, че не си ги гледаме, че се оплакваме от това, че ги имаме, че сме неблагодарни...и в този ред. Значи само, че се опитваме да постигнем някакво съжителство с децата си, което да не ни превръща в диви невротички,


 :D :D :D Аз преди няколко дена мисля ти подсказах идея за изход, чисто практична и чисто насочена имменно към това, че и ние сме хора.. Детските заведения.
Ти започна да обясняваш надълго и широко как еди кой си нямало да научи сина ти на еди какво си /което между другото Джам ти обясни много коректно защо и как се получава/
Е, идеята ми беше, след като се чувстваш толкова изнервена, изморена и т. н. .., ДЗ е за да глътнеш и ти въздух от тежката задача по отглеждането на детето.
В твоя случай явно не става въпрос за финансова страна или нужда да се ходи на работа и да се създават  социални контакти извън дома и детето /нещо, което на мене, признавам, страшно много ми липсва, с удоволстие бих ходила на работа и бих вършила нещо с което да  се чувствам полезна и вътрешно удовлетворена, е засега не става, , това е друга тема/

А да ми мрънка някой, с едно дете, с майка, с детегледачка,  не ходещ на работа /извини ме ако съм се заблудила/, колко е изнервен и съсипан, е интелигентно казано неуместно :)

Поздрави

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #132 -: Февруари 17, 2013, 22:29:56 pm »
Албена  Истината е, че ако за теб е нормално да не се къпеш и да нямаш и 1 минута да се срешиш, то жалко за теб. За мен не е нормално, и в моята ситуация е такава в момента  и имам страшно много примери около мен, че не е нормално, за това ти не можеш да ме убедиш в обратното.

:D :D
не, не е нормално и за мен разбира се :) А защо си мислиш, че само твоята ситуация е такава... странно.
каква се мислиш, че е моята... както виждаш, с две по-голени деца съм. Същото, което описваш съм го приживявала и продължавам да приживявам... Намерила съм начин да се оправя и се оправям...
И какво ще помогне мрънкането и оплакването???
Познавам много майки тук, в същото и по - сложно положение, които никога не съм видяла да се оплакват...

Поздрави

« Последна редакция: Февруари 17, 2013, 22:48:28 pm от albenanedelcheva »

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #133 -: Февруари 17, 2013, 22:35:31 pm »
Ох, Бени.. Моите и двамата би трябвало да са в ДЗ. От 5 седмици Криси е бил 1 ден на градина. Анди малко повече. Последно от утре трябва да ги заведа. Ще си призная, че Криси успя да ходи малко повече от месец на градина, но аз през това време му мазах носа с бактробан след като установихме пневмококи/с пневмокотите си беше на градина/, след това капах тобрекс и цилоксан-капки за очи-антибиотични. Иначе трябваше да не ходи на градина изобщо, защото просто си беше хремав, заразен и с кашлица. Нощно време повръща от кашлицата.
 Сега ще видим колко дни ще изкарат здрави... Тук нещата не са като при вас. Ако работя в частна фирма никой няма да ме търпи.. Мога да повторя за н-ти път, че има ДЗ и ДЗ... Една позната ми сподели, че откакто е преместила сина си в друга градина той за първи път е ходил повече от месец, без да се разболее. Прави си изводи. Това с астмата и разните алергии са пълни глупости. Тук няма никакъв контрол и наистина ходят болни деца на градина. Децата се заразяват и при нас от всички групи накрая събират една сборна. Всичси учителки съответно почиват/взимат си заплати/, а работят само 2. Последно минах през градината да взема пижамата на Криси и лелката изкоментира, че нямало болни, а кашляли само. В петък в 18,15 в градината нямаше никой...
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #134 -: Февруари 17, 2013, 22:36:45 pm »
Съвсем съм съгласна с jam.



има случаи, в които няма наоколо мъж, майка, баба, гледачка и прочие, на които да можеш да оставиш детето, за да полежиш във ваната. и такива случаи не са никак малко. и какво правим тогава?


Към това само искам да добавя, че аз имам възможност да оставя не на една баба, а на 3, поне двама дядовци, на две лели, че и на чичо ако се наложи. Много ми помагат, но ние с баща й сме си избрали да сме тримата плътно заедно. За 5.5 години е приспивана един път вечер, защото бяхме извън града и един път на ресторант, но в 1.00 се прибрахме и тя ни чакаше.
Не искам да влизам в дискусии  спорове, само ако някой ме пита нещо, затова подчертавам, че говоря единствено за нас си и за моя и семеен мироглед.

С баща й много пъти сме си говорили, че на фона на един средно статистически живот, 3-4, дори и 5 години да посветиш изцяло на детето си не е загуба. Това е велико. После ше си наваксаш, цял живот пред теб - за кино, за спа, за книги, за всичко. Ако пък това са последните ни години - човек не знае, те ще са изцяло за най-скъпото нещо - детето.
Такава нагласа сме си създали с баща й. Още от началото. И затова не бързаме за никъде. Уверявам ви, че нервите ми са съхранение почти на 90%, другите 10 съм загубила не заради детето, уви.
Моят съвет е само да се радвате на тези същества, сега, докато са мънички. А на някои от вас са толкова малки, че тепърва им предстоят промени. И всичко това са ви ко казали майки с опита на Джам, гледам и Стефиз и т.н. Това наистина са "периоди" в развитието на децата ви - болезнена привързаност, настроения. И ние сме минали през това, Кристина изпадаше в истерия само да влезе друг да я приспива освен мен, дори и баща й. Само два пъти опитвахме, защо да я мъчим. Беше плашлива, малко притеснителна, но сега е едно дете, което е /ще кажа и аз като Стефиз, дано не е нескромно/ изключително добро, възпитано, старателно, за мен е много важно, че е с респект към учителите си, треньорите си. Общителна е, обожава бабите си, дядовците, цялото семейство. Състрадателна и при цялото внимание - не е егоист. Ако има бонбон, малък, ще раздели на три и ако мен или баща й го няма ще пази.
Вече се облича сама ;) научиха я в детската градина. А аз преди това за миг не съм хабила нерви, че я обличам. Няма време за кандърми, та тя беше малка. Защо да губя нерви, като мога да спечеля радост от взаимна разходка, игра, занимание. Подреждала съм играчки, сгъвала съм дрехи, чистила съм нацапно. Сега се и къпе сама, всичко прави сама. Е......още спи при нас  :P Но и това ще мине, знам.
Всички си гледате децата с любов, на мен това ми е ясно. С повече търпение, и от това, мили мами, само може да създадете един уверен и обичащ човек. Или поне предпоставките за това.

Много са ви малки дечицата, просто са мноооого малки, за да хабите нерви. Пестете ги, може да ви трябват за доста по-късно, когато вече ще могат и да се обличат сами, и да се къпят, а вие да сте свободни да правите каквото искате, но понякога на този етап се появяват големите проблеми. Когато нещата не са само под ваш контрол.  :D



Нинче,  :thankyousign:, написаното от теб  изразява и моите мисли и терзания

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #135 -: Февруари 17, 2013, 22:43:02 pm »
Каква тема имало тук, и аз едва сега да прочета.
 :)
Първо искам да кажа, че на 100% подкрепям Албена.
Когато сме  станали майки, никой не ни е обещавал, че ще е лесно.
Напротив, гледането на дете е най-трудната работа на света.
Изтощителна.
Всепоглъщаща.
Изисква пълно всебеоддаване.
Разбира се, това не означава, че това означава да ходим мръсни и чорлави.
15-20 мин на ден е напълно постижимо време да се "открадне" за едни изкъпване или бърза прическа. За едно преобличане с чисти дрехи. Който твърди, че няма време за душ, причината със сигурност не е в детето.
Децата не са будни по 24 часа, нали.
Сега напълно съзнавам, че има кротки и не -толкова кротки дечица.
Аз съм имала късмет децата ми да са от кротките. Дори колики нямаха.
Но пак не е било лесно.

Всичко е въпрос на мотивация и организация.
Абсолютно съм убедена, че към всяко дете може да се намери правилният подход за решаване на даден проблем, било заспиване, било друго нещо.
За да се намери решение, първо проблемът трябва да се дефинира: например: " детето ми не заспива само до 11-12 часа и аз искам да променя това." И се работи в тази посока, търсят се решения, съвети от други майки, има толкова много информация.

Ако сега с девет- десет месечни бебета сте изнервени, какво остава като тръгнат на училище, като започнат да излизат, като се свържат с неподходящи приятели, като започнат да ядат прекалено много захар, като качат килограми, като имат проблеми от всякакво естество, за които никога не бихте си помислили, че съществуват.
Ами, ако имате проблеми със съпруга, или с някой друг.Всичко това ще се натрупа върху вас.

Пазете си нервите.
Медитирайте, ако трябва.
Обръщайте си внимание.
Организирайте си живота - хаосът също много вреди.
Не си слагайте етикети -"аз съм депресирана", "изнервена", "непълноценна", " не съм ходила на "спа" и прочие.
Не си поставяйте цели, които са нереални - например няма как малко дете да разбира от думата "не". Или като се храни, да не се изцапа себе си и всико около него и т.н
Работете върху това, но недейте да имате безграничнo големи очаквания.


И най-вече всеки ден благодарете на съдбата или бог, че децата ви са добре, живи и здрави.




Еми  :bighug:

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #136 -: Февруари 17, 2013, 22:45:38 pm »
Баща ми изпълнява ролята на пазач-само в това е помощта. Всичко си свършвам сама и той пази децата докато мен ме няма за 30 мин или час.


Адашче, бих била благодарна и на тия 30 мин..... какво да кажа повече

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #137 -: Февруари 17, 2013, 23:01:13 pm »
Ех, моля те. Вие дори на почивка бяхте сами... Все пак е друго. Нали вашите идват и при вас. При мен това изобщо никога не се е случвало. Има огромна разлика. От 5 години преди 3 дни бях за първи път на сватба. Не съм ходила никъде. Знаеш ли на кой оставих децата от 19,30 до 24 часа? Баща ми е с грип и конюктивит. Една комшийка и дъщеря и. В момента и те са с хрема от вчера. Направо се чувствам виновна!! Аз по принцип не ходя по заведения, защото при нас това е невъзможно. Няма как да седна да пия кафе или бира, защото трябва да съм с децата, а те са доста палави. Криси започна да става малко по-кротък, но той става на 5 след 4 месеца, а Анди навлезе в детския пубертет, но да ти кажа честно с него може да се сяда. С Криси това никога не е било възможно. Чак сега мога да си позволя за малко, но на заведение изобщо не ходим. Само на кафе навън, но аз не сядам изобщо. Седи мъжът ми.
« Последна редакция: Февруари 17, 2013, 23:10:35 pm от Tutto_bene »
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #138 -: Февруари 17, 2013, 23:12:36 pm »
Ех, моля те. Вие дори на почивка бяхте сами... Все пак е друго. Нали вашите идват и при вас. При мен това изобщо никога не се е случвало. Има огромна разлика.



Ехоооооо, за какво си говорим
Последната ни почивка сами, беше през лятото на 2010,  2 дена на Чефлика, аз бях бременна с Калоян. :D :D :D
Нашите са идвали за последно  миналата година през февруари за по 2 дена,  единия да вземе, другия да доведе дара обратно....

не мога да извикам някой за след 2 часа, защото трябва да отида на лекар, нали... мацка нека слезем на земята
« Последна редакция: Февруари 17, 2013, 23:16:56 pm от albenanedelcheva »

*

    elle22

  • *****
  • 1645
  • La donna `e mobile ;)
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #139 -: Февруари 17, 2013, 23:13:19 pm »
Чуждата кокошка е патка, а  :lol:...