0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #100 -: Февруари 15, 2013, 23:48:23 pm »
Криси, аз на бебо, когато порасне, също имам намерение да слагам, защото това е единствения път към перфектната усмивка. Единият ни племенник още носи брикети, въпреки че няма такъв проблем, и сега вече има наистина страхотна усмивка. Не си мисли, че хората имат холивудски усмивки натурално - единици са такива. Повечето са го постигнали чрез брикетите и в това няма нищо лошо. В интерес на истината, аз също ще наблюдавам бебо дали има такъв проблем, като нашия, защото до колкото съм запозната се предава генетично.
« Последна редакция: Февруари 16, 2013, 00:00:14 am от rosefromstars »
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #101 -: Февруари 16, 2013, 00:00:37 am »
м-и пробвахме всичко, тя просто не иска да спи пред деня и това е. Аз мисля че е свързано с това, че като цяло не може да заспи самостоятелно...т.е да и се доспи и да заспи. Тя просто реве, крещи, мрънка докато не започнем да я клатушкаме. Аз съм виждала вече много моменти в които физически не може повече, едвам си държи главата, обаче няма да заспи сама....до сега беше на гърда, и малко или много аз се възползвах от ситуацията и я слагах на гърда само за да поспи малко, ама само да мръдна...край...събужда се, нищо че е спала 5 мин, всеедно е спала 10ч супер доволна и готова да играе. Факт е че заспива в 20h и става в 7 (това е като цяло, не да броим 15те събуждания за това време), но да кажем, че не яде за този период.
Аз ужасно се изнервям, просто самия факт че ям като куче хляб със салам (във франция) защото просто не мога да си позволя 15мин време да си направя салата или нещо хранително за ядене, ме побърква. За това чакам с нетърпение момента в който проходи, та съвсем да нямам време за ядене, та тогава поне да заслабна малко, че имам 6 кила да свалям още :)
rosefromstars не е баш така, в моето семейство и на мъжа ми всички имаме идеално прави зъби, обаче е факт че детето ми има вече видим дефект в устата. Аз ще слагам брекети( на бебето), защото ще имаме нужда от такива след оперативна намеса, която ще се случи на 100% след определен период от време. Просто ей така не бих слагала брекети. Ако имаш нужда бих те свързала с ортодонт в София да погледне зъбките на бебо :)
« Последна редакция: Февруари 16, 2013, 00:14:45 am от Krisi88 »


*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #102 -: Февруари 16, 2013, 00:02:14 am »
Криси моят син до 1г спеше след всяко хранене по 30мин. Да не би да изпускаш момента и затова да ти будува цял ден? Това наистина е много и изнервя, аз не че за 30 мин можех да сколасам, ама ги редувах-пране, тоалетна, обяд.
А! А на мен никой не ми вярваше, когато Дани беше на 2 месеца как си седеше 6 /шест/ часа буден. Хапне, заспи "прав" и след 10 мин. - оцъклен...После - хем яде, хем не спи. Понякога като го гледам и си мисля, че да спиш е най-трудното нещо на света  :lol:

По този повод научи и нова дума - "ампир" /т.е. вампир/. :lol: Сега нали каквото чуе - повтаря и помни и след няколко мои реплики, че е вампир, сега гордо обяснява на всички, че "Дани е ампир". Едва ли подозира колко е прав де.  :lol:
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #103 -: Февруари 16, 2013, 14:39:46 pm »
Абе кой модератор шета из форума, я да си признае! Първо ми изчезна лентичката, после картинката(не че са ми залипсвали, любопитно ми е), редовно липсват постове :witch: :witch: :witch:
*

    mini

  • *
  • 8160
  • purple addicted
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #104 -: Февруари 16, 2013, 14:50:46 pm »
м-и форума има правила, а модераторите са избрани, за да ги съблюдават
ако подписа ти не съответства на определени изисквания модератора е ДЛЪЖЕН да го приведе във нормален вид, или просто да го премахне, за да го нарпавиш ти самата
постове ще спрат да изчезват, когато престанете да се съревновавате по темите и вместо за взаимопомощ, стават арена за кой може повече да надприказва
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."
"Прекалено много хора харчат пари, които не са спечелили, за да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват" Уил Смит
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14911
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #105 -: Февруари 16, 2013, 15:27:09 pm »
Абе кой модератор шета из форума, я да си признае! Първо ми изчезна лентичката, после картинката(не че са ми залипсвали, любопитно ми е), редовно липсват постове :witch: :witch: :witch:

1. лентичката не е изчезнала -  разгледай си настройките на профила и ще видиш, че html-кодът на лентичката си е там. не се вижда, вероятно защото сайтът, от който ползваш лентичка, не работи в момента.

2. с този тон - не! не е възпитано, нито е уместно. тези форуми си имат правила - можеш да ги прочетеш в началото на всеки подфорум. всеки подфорум си има и модератори, които се грижат за спазване на правилата в този подфорум.

що за въпрос - "абе я да си признае кой е шетал тука"??? и като "си призная", че аз съм шетала - какво ще стане? ще ми издърпаш ушите ли?

изрично ще помоля всички участници да спазват правилата, да се отнасят с уважение към труда на хората, които модерират форумите и поддържат този сайт, за да го ползвате всички, както и да не обръщат всяка тема на волна дискусия от тип "спамо-чат". това е неетично към останалите потребители и към автора на темата. съобразявайте се! има нарочни теми за раздумка, за веселби и клюки по всякакви теми - ползвайте тях.

м-и, считай този постинг за първо предупреждение.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #106 -: Февруари 16, 2013, 18:19:25 pm »

1. лентичката не е изчезнала -  разгледай си настройките на профила и ще видиш, че html-кодът на лентичката си е там. не се вижда, вероятно защото сайтът, от който ползваш лентичка, не работи в момента.

2. с този тон - не! не е възпитано, нито е уместно. тези форуми си имат правила - можеш да ги прочетеш в началото на всеки подфорум. всеки подфорум си има и модератори, които се грижат за спазване на правилата в този подфорум.

що за въпрос - "абе я да си признае кой е шетал тука"??? и като "си призная", че аз съм шетала - какво ще стане? ще ми издърпаш ушите ли?


м-и, считай този постинг за първо предупреждение.
1. Благодаря, права си за лентичката!
2. По скоро беше шега, естествено, че ще чистите, като се налага и последно уши не се дърпат, ставали големи  :wink:

Извинявам се за втория спам.
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #107 -: Февруари 16, 2013, 21:48:29 pm »
Аз ще отговоря кратко и ясно. Не си контролирам нервите. Много е дълго за обяснение. Доста са ми палави децата. Да не кажа прекалено. Само ще ви кажа, че никога преди да родя не ми се е налагало да повиша тон и говоря по принцип много тихо/някои от сдружението са ме чували/. С тихото говорене отдавна приключих, защото просто никой не ме чува и не ми обръща внимание. Мога да повторя нещо повече от 30 пъти спокойно. 31 е крясък и тогава....Чудо! Чуват ме!! Когато искам да постигна нещо направо си кряскам и резултата е различен. Иначе мога да си мяуча до посиняване и никой няма да ме чуе. Доста често се налага и попляскване, защото иначе ми се качват на главата. А такова нещо като счупения тел. тук е почти ежедневие и вече не ми прави впечатление/У нас всичко е вдигнато на секцията най-отгоре/. Баткото е на 4г и е висок 121 см. Няма да ви казвам, че въпреки сложените райбери на прозореца в стаята се беше качил на перваза и се хванал с една ръка и с другата махнал райбера, който е най-отгоре на прозореца и искал да проветрява. Само да ме бяхте чули какъв скандал вдигнах.. Има и резултат. У нас такива ситуации са много чести. Момчетата са с много малка разлика и много се карат, бият, викат и съответно аз буквално съм принудена да застана между тяк, да ги разтървавам и да викам, защото те викат и се дърпат и няма да чуят, ако мяуча тихичко. Така че искам не искам съм принудена да викам.
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #108 -: Февруари 16, 2013, 23:08:15 pm »
Лелееееее, четох, четох, четох и стигнах до извода, че всички сте прави  :wink: Всяка една за себе си с различните му там характери и "характерчета"  :lol:
Всички деца са индивидуални и няма обща препоръка как да се научат или отучат от дадено нещо! Това е според мен.
По въпроса за яслите - аз съм с две ръце "ЗА"! Честно! Макар, че вдигат ръце и там от него и казаха, че във всяка група има по едно, най-много две такива деца като Злато! Ама си им е талисманче вече и даже им прави компания, докато другите деца спят  :lol: Освен, ако не придреме за 10-20 минутки, което е постижение на едната сестра! Иначе не е лош, не разхвърля, не чупи, не цапа, но е инат /до мозъка на костите  :wink:/ и нищо, което не реши той сам - не става! Трябва "негово височество да реши, че сега ще яде /примерно/ и тогава. Иначе - ами седи си гладен човека! Но това хич, ама хич не ме притеснява. Обаче със спането в яслата си е голям проблем! Не иска да ляга в кошарата и толкова! От две седмици и в къщи не спи на обяд  :oops: Ама пък си ляга рано вечер - около 20ч, което мен идеално ме устройва  :wink:

А как да си контролираме нервите - ами пак е индивидуално! Наскоро бях при една моя дружка на село. Децата и са на 8 и 5год. Седнахме в едно импровизирано кафе няколко майки с дечурлигата. Ами как имаха гласове все още - продължавам да се чудя! Ама то голямо викане бре  :lol: Аз нали си страдам от "безгласие", ако извикам 2 пъти така и ще ходя 2 месеца без глас! Не че не повишавам тон, но се старая, да е в изключителни случаи! Предпочитам след няколко "Не"-та, ако не е разбрал да ударя през ръката изведнъж, отколкото да викам като изтрещяла! Дано не ми се случва де  :wink:

И всъщност винаги съм била против "излишните приказки", в случая "излишно викане" - ако е толкова належащо да спре да прави това, което прави - просто шамаросвам "леко, но рязко" - колкото да разбере!
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #109 -: Февруари 16, 2013, 23:34:17 pm »
Лелееееее, четох, четох, четох и стигнах до извода, че всички сте прави  :wink: Всяка една за себе си с различните му там характери и "характерчета"  :lol:
Всички деца са индивидуални и няма обща препоръка как да се научат или отучат от дадено нещо! Това е според мен.
По въпроса за яслите - аз съм с две ръце "ЗА"! Честно! Макар, че вдигат ръце и там от него и казаха, че във всяка група има по едно, най-много две такива деца като Злато! Ама си им е талисманче вече и даже им прави компания, докато другите деца спят  :lol: Освен, ако не придреме за 10-20 минутки, което е постижение на едната сестра! Иначе не е лош, не разхвърля, не чупи, не цапа, но е инат /до мозъка на костите  :wink:/ и нищо, което не реши той сам - не става! Трябва "негово височество да реши, че сега ще яде /примерно/ и тогава. Иначе - ами седи си гладен човека! Но това хич, ама хич не ме притеснява. Обаче със спането в яслата си е голям проблем! Не иска да ляга в кошарата и толкова! От две седмици и в къщи не спи на обяд  :oops: Ама пък си ляга рано вечер - около 20ч, което мен идеално ме устройва  :wink:

А как да си контролираме нервите - ами пак е индивидуално! Наскоро бях при една моя дружка на село. Децата и са на 8 и 5год. Седнахме в едно импровизирано кафе няколко майки с дечурлигата. Ами как имаха гласове все още - продължавам да се чудя! Ама то голямо викане бре  :lol: Аз нали си страдам от "безгласие", ако извикам 2 пъти така и ще ходя 2 месеца без глас! Не че не повишавам тон, но се старая, да е в изключителни случаи! Предпочитам след няколко "Не"-та, ако не е разбрал да ударя през ръката изведнъж, отколкото да викам като изтрещяла! Дано не ми се случва де  :wink:

И всъщност винаги съм била против "излишните приказки", в случая "излишно викане" - ако е толкова належащо да спре да прави това, което прави - просто шамаросвам "леко, но рязко" - колкото да разбере!

При нас лекото шамаросване води до кикотене все едно ги гъделичкам. Дори и по-силно пляскане по дупето е със същия ефект..
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #110 -: Февруари 16, 2013, 23:44:18 pm »
Сигурно е така!
Просто това вече е въпрос на темперамент и навици. Дете, което е свикнало с повишаването на тона да "става работата"  - много трудно ще може да се изкорени. Особено при вече по-големичките, както при моята позната!

И всъщност пак стигаме до "както го свикнеш"!
Не упреквам никой - отнася се и за мен  :lol:
Не си заспива сам в кошарата, а при мен на спалнята. С тази разлика, че след - 10-15 мин. си го премествам и си спи до сутринта или ако е обяд - 3-4часа.
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #111 -: Февруари 17, 2013, 01:16:38 am »
Дано ти имаш нервите да си по-постоянна сега, за да си по-малко нервна в бъдеще. :)
От 2 дни не мога да се оплача, просто мъжът ми си взе 2 дни и заедно с уикенда стават 4ри, и се чувствам страшно добре и спокойна. Просто е толкова различно когато има кой да ти помогне...днес лежах във ваната 15 минути!!!! И си направих маска на лицето, после и маникюр :) Направо, чудо :) Не съм толкова изнервена, спокойна съм защото знам че мъжа ми е тук и винаги има кой да поеме щафетата. Просто много се радвам, че се заехме с този метод точно сега защото уикенда ще е с мен да помага, а и той беше много щастлив че предприемам нещо, защото обикновенно той става в 5 с нея..(а и до сега мен ме обвинява за всичко, как била разлигавена, само да ме видела започвала да плаче за да я взема на ръце, само искала да е до мене и т.н)....И така, ама наистина искам да успеем, това е ключът към щастливото майчинство :)) Поне да поспива през деня за 30-40 мин, да се изпъна и аз малко....
Обаче идва този момент, незнам дали ви се е случвало, когато се отпуснете твърде много и после реалността ви залепва един шамар да се осъзнаете малко :) Ей така се чувствам, в понеделник ще получа шамара в 6:30  :lol: и ще е още по-трудно да влезеш в такт и да пестиш нервите :)


Извиняваям се за ако съм по-рязка.
Този пост ме провокира.....
Мили майки, вие какво сте си мислели когато сте създавали децата си, още повече в случая тук - бори ли сте се за тях, за да ги имате..... не разбирам....
какво сте очаквали,... че създавате роботи, ... тамагочита......
Ще стават и лягат, когато на вас ви е удобно.....ще изпълняват безпрекословно командите ви /или ще бъдат достатъчно мили и съпричастни към мамините нужди  и потребности/.....
Е, няма да се получи подобно нещо, няма да имате времето, което сте имали преди да се родят децата,  да си оправите маникюрите,  да се изпикайте /с извинение/, моя син влиза с мен и в тоалтната .....н да си вземете вана.... и ако това последното е от преоритетите ви и ви тормози,липсата на време за него заради децата ви.... не искам да коментираам

В тази цялата тема стана просто в повече оплакването и мрънкането... майки тук не сме станали определено случайно или насила.
И на мене не ми е лесно, сама с две деца... но да се оплаквам, че не съм си взела вана, или че ме будят по няколко пъти на нощ.... това е положението, ако сте искали спокойствие, да не сте създавали деца

Сори
« Последна редакция: Февруари 17, 2013, 01:26:56 am от albenanedelcheva »

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #112 -: Февруари 17, 2013, 03:37:19 am »
Албена и аз "сори", но мен ме провокира твоят пост и най-вече назидателният тон в него. Ще ти обясня и защо.

"Ние тук", в т.ч. и АЗ...не съм заченала неволно, не съм мислила, че родителството е "да ходиш на пикник", та съответно - никак не съм изненадана, че колкото е прекрасно - толкова е и трудно.

Същевременно обаче, ставайки майка - не съм престанала автоматично да бъда човек и личност, със своите собствени нужди, потребности, капризи ако щеш някой път. На теб, ако не ти е проблем да не се къпеш и да не спиш и да нямаш една минута, в която децата ти не са качени на главата ти /без значение будна, или спяща/, на мен ми е проблем, както и на други хора им е проблем. Това не значи изобщо, че не си обичаме децата, че не си ги гледаме, че се оплакваме от това, че ги имаме, че сме неблагодарни...и в този ред. Значи само, че се опитваме да постигнем някакво съжителство с децата си, което да не ни превръща в диви невротички, за които всичко човешко и женско е чуждо и недостъпно понеже били майки. И като сме майки - дай "да си турим кръста" на нас самите, на мъжете си, на живота си и... т'ва е то. Друго - няма, не може да има, ако някой иска да го постигне - баси как не го е срам?! :lol: Постига се Албена, без детето да е ощетено при това, бито, или овиквано. Обикновено е бито и овиквано, когато майка му "върви срещу себе си" достатъчно дълго, че "да й избият чевиите" трайно. Спокойната и удовлетворена от живота си майка - е много по-спокойна и толерантна към детето си, или поне повече от невротизираната такава. Неоспорим факт. Та точно защо една майка, която иска да бъде доволна и спокойна /в границите на постижимото/ трябва да се срамува, че прави опит да постигне това?

Мен не ме е срам! Аз за последната година и седем месеца съм си гледала детето сама, баща му почупи дискотеките, спря да се прибира в къщи /щото "му тежал тоя живот с детето", което АЗ трябваше да преглътна и ОБИДНО - беше меко казано чувството/. Допреди 3-4 месеца не можех да разчитам и на майка си да го оставям дори /сега вече мога/. Та в този период, преживявах и майичнството като ново усещане и разпада на връзката, брака, живота си, местене, развод...всичко изграждам отначало сега. С цялата огромна, еднолична отговорност към НАШЕТО дете, дето 5 години го чакахме и се оказа накрая МОЕТО дете, а аз сама във всичко това + куп "други екстри" последвали от ситуацията. През по-голямата част от този период - аз активно си пишех във форума по всякакви теми и както сега - така и тогава, единственият ми проблем с детето, който сподеях беше на тема "спане". Провери, ако не ми вярваш. Никой нямаше и да разбере, че съм се развела, ако аз не го бях споделила в емоционалните и то не с цел да се оплача от случилото се, а с цел да дам кураж на други хора.

Та ще ти бъда признателна, да не изнасяш лекции "на общо основание" кой какво си бил мислел, какво можел и не можел и как би трябвало да бъде и да не бъде и кой как трябвало да се чувства в някакви ситуации...
Най-малкото, защото аз от моята позиция в момента - мога и имам правото да кажа на доста от вас, че се те "лигли и превземки", понеже все пак не сте сами с детето, или децата си, ако и да ви е трудно. Ама не го правя, защото не ми е толкова акъла, че да виждам до своя нос и своята черга само, да съдя другите и да им "давам наклони" как да се чувстват. ОПИТВАМ се, да разбера всеки от събеседниците си, неговият конкретен проблем, усещания, ситуация и ако мога - да му бъда полезна с нещо. Ако с нищо не мога - поне да го изслушам и да му кажа, че не е сам. То И затова го има този форум все пак. Най-лесно е да съдя, да не проявя разбиране и да лепна етикети. Но е глупаво и полза няма за никого.

Тази тема апропо - трябваше да я има много отдавна. Знаеш ли защо? Защото ние и особено много ТУК, по СЪВСЕМ ОБЯСНИМИ причини - имаме свръхочаквания за времето, в което ще бъдем родители... Хем знаем много на теория, ама всяка родила жена е наясно, че теориите свършват в родилното и после те блъска "товарният влак". И това, че сме искали осъзнато деца, че сме ги чакали много - ни прави по-различни от други родили жени по отношение на грамотност, толерантност, степен на търпимост в кризи. Не ни прави нови хора обаче. Ние сме си тези хора отпреди децата и няма срамно и лошо в това, че искаме да продължим да бъдем такива поне отчасти и доколкото е възможно.

Ей такива коментари като твоя сега знаеш ли до какво водят? Ще ти кажа. До това много майки тук - да се чувстват "кофти майки", виновни, некадърни, да си мислят как само те са такива. Как само те имат нужда от сън, от маникюр, от развлечения, от няколко часа без "скъпоценното дете", че да разпуснат. То просто излиза ужасно да си жив човек, ако имаш деца. Не може! Трябва да си роб и "килимче" на децата си, ако това не ти стига - значи нещо не си наред. Или си неблагодарна, непризантелна и от сорта за чудото което си имала късмета да ти се случи.

На същите ей тия приказки - вързвах и аз като прясно родила да ти кажа. И това ми костваше адски много, защото взех грешни решения, вярвайки, че е нормално родителят да е това и друго - не може, няма как и не е редно да бъде. А това - просто не е вярно. Аз ти го казвам, дето гледам дете сама и пак имам и маникюр и прическа перфектни и дори в тази ситуация - намерих начин да живея нормално, БЕЗ детето ми да бъде пренебрегвано и лишено от каквото и да било. Въпросът е не дали може, или не може да е така. Може и още как. Въпросът е в това, дали искаш да е така, дали вярваш, че е редно да е така и дали търсиш начин да го постигнеш. Ако слушам такива като теб - ми начин няма явно, та и даже е срамно да опиташ, защото си някак кофти майка, ако го направиш. Минимум.
Да имаш много здраве от мен точно по този въпрос и наздраве /денс имам рожденик/. :)

П.П. Не приемай думите ми като опит за скандал - не са. Казвам това което не просто мисля,а което преживях и преживявам и в момента, само затова си позволявам да го кажа. Няма лесно - да. Няма и нужда да го правим още по-трудно. Родителството не е и не трябва да бъде "мъченичество" някакво там, трябва да е радост и за нас и за децата ни малко от малко. Това му е и идеята в крайна сметка. :wink:

НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #113 -: Февруари 17, 2013, 09:36:42 am »
Албена Чудих св какво да ти отговоря, обаче реших, че с глупости няма да се занимавам, днес е послдния ден в който ще "пикам" на воля и мисля да се възползвам ;) Постът който цитираш е изцяло емоционален и още като го писах бях сигурна, че ще се намери поне един човек, който ще види нещата изкривено. Както и да е, всеедно ми е :) Истината е, че ако за теб е нормално да не се къпеш и да нямаш и 1 минута да се срешиш, то жалко за теб. За мен не е нормално, и в моята ситуация е такава в момента  и имам страшно много примери около мен, че не е нормално, за това ти не можеш да ме убедиш в обратното.

Jbrul каза всички което и аз мисля. Наистина съжелявам, че си в такава ситуация, да си родител е отговорност на двама, не на един :(

Дано момичетата продължат да пишат и игнорират такива коментари.
« Последна редакция: Февруари 17, 2013, 09:48:41 am от Krisi88 »


*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14911
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #114 -: Февруари 17, 2013, 10:01:25 am »
Истината е, че ако за теб е нормално да не се къпеш и да нямаш и 1 минута да се срешиш, то жалко за теб.


истината, драга, е че нито на Албена, нито на мен, нито на много други, ни се струва нормално да нямаме 1 минута "да се срешим/изкъпем/изпикаем/каквото още там".... НО...просто нямаме друга алтернатива!

има случаи, в които няма наоколо мъж, майка, баба, гледачка и прочие, на които да можеш да оставиш детето, за да полежиш във ваната. и такива случаи не са никак малко. и какво правим тогава?

това искаше да ти каже тя. и не само. тя искаше още да ти каже, че все пак, тук основно пишат майки, сдобили се с децата си след дълга и тежка борба, съпроводена с доста страдания. обикновено, такива жени са много склонни да не се оплакват от обичайните неща, от които се оплакват останалите млади майки.

искаш пример как да не си изпускаш нервите, ли? аз бих те насочила да попиташ именно albenanedelcheva, която гледат две деца с малка разлика сама, в чужда страна. тя има какво да ти разкаже.

 
« Последна редакция: Февруари 17, 2013, 10:05:30 am от jam »
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #115 -: Февруари 17, 2013, 10:12:02 am »
  osi_12 osi_13 osi_5

ама че изказване... не че съдя, Албена, но май не си гледаш децата съвсем сама... с такъв извод оставам, защото майка, която ПОСТОЯННО от както е родила САМА си гледа децата и няма кой да я отмени и за части от секундата, просто не би написала такъв пост....
« Последна редакция: Февруари 17, 2013, 11:28:52 am от rosefromstars »
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #116 -: Февруари 17, 2013, 10:22:51 am »
Абе хора, осъзнайте се малко. Докато тук се мрънка как няма време да се вземе вана и да се отиде на маникюр, в другата част част от форума жените копнеят да са на наше място!
Никой не казва, че е лесно да се гледа дете, ама я си представете ако го нямаше това дете. Да, време за вана, маникюр и тем подобни ще има, ма мерси за такова време.

Роуз, ни в клин, ни в ръкав - важното е да се пише  :lol:
« Последна редакция: Февруари 17, 2013, 10:25:23 am от Мецани »
*

    Nina

  • *****
  • 2645
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #117 -: Февруари 17, 2013, 10:26:24 am »
Съвсем съм съгласна с jam.



има случаи, в които няма наоколо мъж, майка, баба, гледачка и прочие, на които да можеш да оставиш детето, за да полежиш във ваната. и такива случаи не са никак малко. и какво правим тогава?


Към това само искам да добавя, че аз имам възможност да оставя не на една баба, а на 3, поне двама дядовци, на две лели, че и на чичо ако се наложи. Много ми помагат, но ние с баща й сме си избрали да сме тримата плътно заедно. За 5.5 години е приспивана един път вечер, защото бяхме извън града и един път на ресторант, но в 1.00 се прибрахме и тя ни чакаше.
Не искам да влизам в дискусии  спорове, само ако някой ме пита нещо, затова подчертавам, че говоря единствено за нас си и за моя и семеен мироглед.

С баща й много пъти сме си говорили, че на фона на един средно статистически живот, 3-4, дори и 5 години да посветиш изцяло на детето си не е загуба. Това е велико. После ше си наваксаш, цял живот пред теб - за кино, за спа, за книги, за всичко. Ако пък това са последните ни години - човек не знае, те ще са изцяло за най-скъпото нещо - детето.
Такава нагласа сме си създали с баща й. Още от началото. И затова не бързаме за никъде. Уверявам ви, че нервите ми са съхранение почти на 90%, другите 10 съм загубила не заради детето, уви.
Моят съвет е само да се радвате на тези същества, сега, докато са мънички. А на някои от вас са толкова малки, че тепърва им предстоят промени. И всичко това са ви ко казали майки с опита на Джам, гледам и Стефиз и т.н. Това наистина са "периоди" в развитието на децата ви - болезнена привързаност, настроения. И ние сме минали през това, Кристина изпадаше в истерия само да влезе друг да я приспива освен мен, дори и баща й. Само два пъти опитвахме, защо да я мъчим. Беше плашлива, малко притеснителна, но сега е едно дете, което е /ще кажа и аз като Стефиз, дано не е нескромно/ изключително добро, възпитано, старателно, за мен е много важно, че е с респект към учителите си, треньорите си. Общителна е, обожава бабите си, дядовците, цялото семейство. Състрадателна и при цялото внимание - не е егоист. Ако има бонбон, малък, ще раздели на три и ако мен или баща й го няма ще пази.
Вече се облича сама ;) научиха я в детската градина. А аз преди това за миг не съм хабила нерви, че я обличам. Няма време за кандърми, та тя беше малка. Защо да губя нерви, като мога да спечеля радост от взаимна разходка, игра, занимание. Подреждала съм играчки, сгъвала съм дрехи, чистила съм нацапно. Сега се и къпе сама, всичко прави сама. Е......още спи при нас  :P Но и това ще мине, знам.
Всички си гледате децата с любов, на мен това ми е ясно. С повече търпение, и от това, мили мами, само може да създадете един уверен и обичащ човек. Или поне предпоставките за това.

Много са ви малки дечицата, просто са мноооого малки, за да хабите нерви. Пестете ги, може да ви трябват за доста по-късно, когато вече ще могат и да се обличат сами, и да се къпят, а вие да сте свободни да правите каквото искате, но понякога на този етап се появяват големите проблеми. Когато нещата не са само под ваш контрол.  :D

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #118 -: Февруари 17, 2013, 11:11:19 am »
Абе хора, осъзнайте се малко. Докато тук се мрънка как няма време да се вземе вана и да се отиде на маникюр, в другата част част от форума жените копнеят да са на наше място!
Роуз, ни в клин, ни в ръкав - важното е да се пише  :lol:

Мецани, ако си чела постовете щеше да знаеш, че никой тук не е говорил за вани и маникюри!!! Тук става въпрос за обикновени нужди, както са обяснили Джам и Жбрул. И ние сме копняли и ще копнеем пак! И се радваме на това, което Господ ни е дал. Просто търсим начини да бъдем добри майки, които да възпитаваме така децата си, че те да не се късат от рев, така че да нямаме изблици на нервност и да имаме време да отидем до тоалетната или да приучим децата си да спят сами, а не да ходим на маникюр. Нямам дарбата на Жбрул за многословие, но надявам се поне този път да си ме разбрала правилно.
Последното, адресирано към мен изречение, просто няма да коментирам, защото е чиста проба заяждане с мен, което от доста време правиш.
« Последна редакция: Февруари 17, 2013, 11:14:42 am от rosefromstars »
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #119 -: Февруари 17, 2013, 11:28:20 am »
Лично аз имах и имам същата нагласа към детето си, каквато Нина описва. Поради което трудно-лесно - гледам си го така, както бих го гледала и ако баща му беше с нас и имах подкрепата му /във всякакъв смисъл/. И както тя казва - нервите ми са си ОК, поне в 90%, а онези 10% дето "изгърмяха" - за съжаление ги похабиха възрастни и уж разумни хора, не детето ми. Да беше той - нямаше да ме е яд грам всъщност.
Организирала съм живота и ежедневитео си с него, изцяло за сметка на моите лични нужди от нещо, което ми се вижда съвсем в реда на нещата - детето е приоритет. Въпреки това, често успявам да направя редица дребни неща, които да ми донесат положителни емоции и да не са свързани с детето ми. В което не намирам нищо лошо, осъдително, или вредно. Напротив - когато малко от малко се разтоваря и разчупя рутината - аз съм много по-адекватен и търпелив родител. Дори за най-елементарната ситуация, в която извеждайки сина си навън да играе, вместо да изровя подходящата шапка, с която да прикрия "прическата" си с вид все едно някой ми е гърмял пиратки в главата - просто съм успяла да се докопам до фризьорката си и имам една приятно подредена прическа. Може да изглежда незначително и тъпо, но на мен например това ми влияе на настроението и комфорта. За мен това не е лиготия и каприз, а ми влиза в понятието "чист и спретнат", точно както в това понятие ми влизат чисти и оформени нокти /не непременно лакирани и изрисувани/, както ми влиза и идеята да не мириша на пот и да съм с чисти дрехи.

И за мен лично - е абсолютно излишно да се драматизира споделянето между майки, /било и майките тук/, кое ги затруднява, или им натежава в битов план покрай отглеждането на децата им и генерално да се заключава, как същите тези майки мрънкат и се оплакват едва ли не ОТ това, че са майки. Няма такова нещо и никой не е казал такова нещо. Е, ако някой все пак иска да го "прочете" по този начин - не се съмнявам, че ще.

Както на момичетата, които още опитват да забременеят, след пореден неуспех се казва /и то с пълно основание/ - да опитат да направят всичко, за да се съхранят психически по време на борбата си за дете... По същия начин на вече майките - може да се реагира с разбиране, че нещо им е трудно, че са изтощени физически, или психически от някаква ситуация и просто да им се окаже емоционална подкрепа в нея. Не веднага да се скача с "Ма как не те е срам, ама ти какво очакваше да бъде?". Каквото и да е очаквала някоя майка прописала баш в тази тема - то на нея вече й е пределно ясно, че нещата с децата не са като да имаш тамагочи. ;) Не мисля, че някоя реално е очаквала майчинството да е като да "гледаш" тамагочи всъщност, но от своя личен опит поне знам, че когато се прибрах с бебето у дома - изведнъж установих редица трудности от битов порядък, за които като бременна, нито някой ми беше казал, нито се бях замисляла, че може да ги има. Логично беше да са ми минавали през ума поне, ама не - не бяха, та чак недоумявах как можеше да не ми е хрумвало едно, или друго в първите месеци.  :lol:

Когато ми е било най-тежко и уморено на мен - да го споделя с друга майка това усещане и да чуя едно: "И аз съм се чувствала така, еди какво си направих, еди как си го преодолях" - ми е било най-доброто "лекарство" и мотив да се стегна. Просто, защото спирах да се чувствам калпава майка, некадърна и отчаяна, че само аз не го докарвам на свръхчовек разбирате ли вие. Още не съм свръхчовек, но мисля, че съм една добра майка на детето си, въпреки че и за миг не съм престанала да си имам своите лични нужди и желания бидейки майка.

Джам, какво правим викаш, ако ситуацията е каквато описваш? Ами ще ти кажа какво. Ставаме егати изобретателните хора  :lol: Поне аз станах и на всичко "му намирам колая" дето се вика, без Дани да страда по някакъв начин от това. Намираш обаче, ако търсиш и опитваш да намериш. Ако си кажеш, че то просто за тази ситуация - няма друг начин да се изживее и трябва тихо и кротко "да се примириш" със същата /все едно каква е/ - не се намира. Факт.
То е като борбата със стерилитета в известен смисъл - не се примиряваш, не си "сядаш на гъза" - опитваш, опитваш, търсиш начин и в крайна сметка - имаш дете накрая. Няма ни една основателна причина лично за мен - да се примирявам с неща, които не ми допадат и ме товарят, когато има начин същите да бъдат сведени до минимум. Когато няма - приемам го без никаква "драма", а всичко което мога да си спестя - просто си го спестявам, защото търся начин да го направя. Та затова май и рядко съм наистина изнервена. :lol:

Хубав ден на всички желая и ви моля да си говорим в темата по същество, без излишна емоция и прекомерен драматизъм. Намесят ли се последните - винаги има обидени, винаги се изпускат грозни думи и нападки, което на никоя от нас не отива. Та пак ви призовавам - прочетете внимателно "другарчето" първо, опитайте да разберете какво иска да каже точно - не веднага фръц и квалификации и айде отиде та се не видя. :lol:
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!