Една камара време не съм писала. Не, че Коко е спрял да ръси бисери, ама на майка му, от скиторене, не й остава време да ги опише...

Прибираме се с Теодор вкъщи. Константин го гледа, гледа и изръсва:
- Мамо, за първи път през живота си виждам бебе...което...да си е наше!

****
- Ох, толкова е сладък този Тео, че...направо ще ме измъчи от целуване...

***
- Дядо, мама и тате казаха, че ще ходим на море в Гърция, ама аз мисля, че няма да отида...
- И защо?
- Ами не разбирам гръцки, ако някой иска да ми каже нещо, как ще му отговоря?
- Ти нали учиш английски, ще се разберете
- А всички гърци ли говорят английски?
- Почти всички...
- А колко точно не говорят?
- Трима!
- Аха...
 След около месец. На плажа, една жена, разбрала, че сме българи, и започва да ни говори на някакъв развален българо-македоно-сръбски. Коко /заговорнически/:
- Тате, мисля, че тази жена е една от тримата гърци, дето не говорят английски...

***

- Я, че те гръцките дървета са същите като българските?!? И небето си е същото, и слънцето...

Пресичаме вчера сутрин пешеходната пътека. Паулина се спира, заглежда я и казва :
- Мамо, това е широколистна зебра!

Михаил ме пита за раждането на София, как е било и т.н. Аз му казвам лаконично, че е било трудно, а той с хитра усмивка: "Трудно, трудно, ама си струва!". 

Майка ми казва на Християн, че най-свещен е хлябът, а той я поправя: "Не е хляба, а майката!" 

Е, как да не се "спукаш" от кеф. 

Вървим с децата по улицата и Андреа си говори нещо, разправя за Коледа и какво щяло да стане като дойде Коледа и в един момент вика "И аз ще кажа: - Здрасти, Коледа" . Та после обяснявах, че никой няма да идва, а това е празник.

Косьо: "Една добра майка не си разплаква така детето!" 

* * * * * * * * * * * * * * * * *  * * * * * * * * * * * * * * * *  * *  * *

Не знайно защо, беше спрял тока. Говоря си сама на себе си: "Хм, защо нямаме ток?"
Косьо: "Ами, сигурно има някаква авария.  Сигурно се е спукала някаква тръба, например. Да извикаме техниците да я оправят?"

Един стар бисер се сетих,по повод този на Косьо за добрата майка.Около три годишен Георги стои наказан сам в свойта стая след някакво голямо буйстване,което не може да бъде укротени по друг начин.Аз подслушвам на вратата:
-Здравей,Червено влакче.
Взима си играчката в ръце и и говори:
- Тя все казва, че уж много ме обича, а пък ме наказва сам в стаята да стоя.

И аз като Боби - на коледна тема.
Моите деца все нещо искат, ама това думата "искам" я чувам десетки пъти всеки ден. Всичко от рекламите го искат, всичко, което са видели навън, на някое друго дете го искат и т.н. ....
Както се досещате, нямам възможността да задоволя всички прищевки. 
Та, били сме или в Хиполенд, или в Джъмбо и не помня, кой от двамата се изцепи:
 - Мамо, ти за да не си харчиш твоите пари, ние тези неща ще ги поискаме от Дядо Коледа! 

Ох, как само ми олекна!

********     ********     *******      ********      *********           *********

Питам злоядата си дъщеря:
 - Мише, ще ядеш ли леща яхния?
 - Знаеш, че не обичам яхнии, но леща - може, ще ям!

 - Косьо, ще ядеш ли мусака?
 - Да, но само ако е вкусна!

и последно на хранителна тема
Понеже дъщеря ми е почитател на Дисни принцесите, синът ми - на MacQeen, питам аз, дали ще ядат "принцески" за закуска.
 - Дааа! - извиква Михаела.
 - Неее, аз искам "макунки" за мен!

Да се включа и аз с "нова дума, казана от сина ми след като чу израза - не се мотай като муха без глава. Замисли си, сложно му се видя да повтаря всичко и каза - "не мухай, не мухай"

А стафидите са садки мисини = сладки маслини

По повод говора-Кало бърка сричките на  разни трудни думи .

 Аз : -Кажи чорапогащник.
Той отговаря нещо такова: -Порачогащник !
Аз пак смеейки се -Кажи чорапогащник,моля.
Той пак сдъвка нещо.
На третия опит млъкна и не искаше да повтаря повече думата . След малко разбра,че се шегуваме с него ,погледна  ме и каза: -Клин !

Преди години племенницата  по същия начин след н-пъти каране да каже табуретка , тя казваше бутаретка ,ние се смеем ...Накрая  каза : -стол !

Преди 2 седмици кзах на Ивана, че ако лъже ще и почервенеят ушите, а иначе ще са и бели. Днес я питам за някаква беля и те ми каза нещо,за което знаех, че е вярно. Съответно и викам - Сега като ти погледна ушите, какъв цвят ще са? А тя ми отоваря - Розови. Заинтригована я питам защо розови, а тя : - Защото съм се объркала.

Децата играха в нашата спалня и става време вече да лягаме и шок и ужас. Наизвадени всички чаршафи, калъфки, покривки, всички олекотени захванати една за друга. Беше нещо като шатра. Следва пазарене как не може да се разваля, предоплагаше се, че трябва да спим под цялата тази система щипки и възли. При което мъжа ми вече не издържа и каза, че това е време да се маха и малкият:
- Абе, тате, това е важно за детството ми! Аз няма да престана да строя 

-Калояне , хайде , какво чакаш , влизай в банята!
-Чакам да дойдат германците !
Аз се залях от смях .Питам -това от къде си го чул . От лелите в детската градина ! След  което той се притесни и не искаше да повтори  повече .


Изрежда ,че иска какво ли не само и само да не  свърши това каквото съм го помолила:
-Искам другата чаша, искам другата шапка, ....искам ,оф, и аз не знам какво искам !

Бяхме на гости на сестра ми и племенника роди следния бисер.

Тате, ти сега каква коса имаш дълга или къса?
баща му: Дълга е сега Стефи, трябва да я подстригвам.
той:Тате а ти сега щом имаш дълга коса значи си момиче

Аз се залях от смях.

Ами право е детето. Ние възрастните само им объркваме представите, за света, които току-що са си създали. Моята дъщеря трудно се съгласи, че мама е момиче, въпреки че „вижда ти се врътът“. Сега вече свикна, но все още казва, че съм подстригана като момче

- Мамо, кога ще почне третото бебе да расте в корема ти?
- Мхммм, трябва ли да има трето?
- Разбира се, сега ще ти обясня защо :
1-во - аз трябва да имам и сестричка.
2-ро - и Тео трябва да бъде батко на някой.
3-то -ти...сама жена...с толкова мъже в семейството - как ще се оправиш? Трябва ти още едно момиче...
 

Хахах, колко правилно разсъждават децата 

Nedda, отдавна следя "творчеството" на сина ти и все се каня да ти напиша, че съм му голям фен. Това е малко извън темата, но не можах да се въздържа да го кажа 

Все още не мога да се включа с подходящи за тази тема изказвания, ама се надявам след някоя друга годинка да наваксаме

да споделя поредния бисер на сина ни. Тези дни дойдоха да ме вземат от работа с баща му. Аз бързам да приключа и му казвам - моля те, изчакай ме ,само да пусна този и-мейл и тръгваме. Дари се отдалечи и след малко чувам - Пус имейлка ? - стоеше до бюрото на една колежка и гледаше монитора и.

От тази сутрин - аз връзвам опашки, тя си играе с една от новите кукли и си води следния „разговор“ от името на куклата:
- Айде, чао, скъпи, аз отивам на бал. Ще се върна в 2 часа.
Тук питам - В 2 часа през нощта ли, бе маме?
- Ми да, това е бал, да не е през деня я.
-Скъпи, тръгвам и нямам време да се занимавам с глупости - пране, готвене. Знаеш как се пуска пералнята, не ми се занимава сега с тия глупости. Отивам на бал.
Ами това е положението - прането и готвенето са глупости, ходенето на бал е много по-важно. Иначе на мъжа се казва скъпи, не го е чувала от мен, но тя си била знаела. Така каза, като я попитах къде го е чувала.

По повод шеговита реплика на таткото,че може би е малко глуповат /таткото/:
_Спокойно, в нашето семейство глуповати няма...за сега /хвърляйки поглед през рамо към бебетата- близнаци,