www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Нашите дългоочаквани деца => Темата е започната от: Ники в Август 17, 2012, 10:36:53 am
-
Хайде тук ще споделяме бисерите на нашите деца :)
Моето още няма такива, затова засега само ще чета :)
Един от астралната ми близначка Стефи :)
ще ме прощавате, че ще прекъсна разговора на професионална тематика, но понеже стана въпрос за детските бисери по-рано, един пресен от онази вечер
на гости са ни Дани, Теодора взе нещо да проявява характер, майка й се опитва да овладее ситуацията, а Стефания отстрани компетентно:
Ох, Дани- остави я! Какво да ти кажа- детски му работи. :))))))))))))))
-
Тъй като ние сме все още във възрастта на постоянното задаване на въпроси и все още няма някоя хитова реплика, ще споделя две от любимите интерпретации на думи на сина ми:
пинкутър - компютър
мускачка - прахосмукачка
Нашия Мечок - Маша и Мечока
Всеки път успява да ни разсмее. :D :D :D
-
една случка с Елена която тогава беше на 2.6г.
Кръщавам дъщеричката на моя много добра приятелка, дететнцето е на почти 2г., след църквата се събираме в един ресторант да се почерпим. Свършва празника и си тръгваме, аз съм хванала Ели за ръчичка, Дени я държи майка й. Двте вървят една до друга и детето казва на Ели:
- Ели, дай цицицка(ръчичка)
Елена гледа лошо, детето повтаря няколко пъти, Елена продължава да я гледа лошо и след 5 път казва възмутено вдигайки ръце:
- ееее нямам цицки (цици).... :lol: :lol:
-
При нас бисери има много, всеки ден се смея сама. Миналата седмица бяхме на гости двете с Теди при моята майка. Купихме книжка със стикери на Дора Изследователката. И Теодора вербува баба си да лепят. Питам "какво правите?", отговор "залепиваме Дори с баба" :lol:. Или "Теди, къде си?", отговор "Ето ме съм" :). Напоследък е научила думите "просто" и "обаче" и лягаме от смях, когато реши да ги използва. Разговор с баща и по телефона пак от миналата седмица. Той "как си тате?" Тя "не слушам тате, даа. спънала съм се на пъзалката и паднах, даа. и пак чевени кротове /червени кроксове/имам, даа."
-
Ники, поздравления за темата, страхотна идея :)
:lol: :lol:
И при нас като при Дани всеки има много бисери :D Диляна знае вече много думи, даже ме учудва със сложни такива, които съм й говорила, тя ги е запомнила и в един миг ги казва толкова смешно :lol: Понякога й се разбират от раз, понякога трябва да гадаем, но смехът всеки ден е гарантиран :D
Наскоро рисуваме върху аквадудъла и Диляна искаше да й нарисувам - Синце, Уна /Слънце и Луна/. По едно време вика - Мамо, пиши гисики :lol: И аз 8O Какво е гисики, мамо? Гисики. С баща й доста се чудихме какво е гисики :lol: И накрая включвам, че след като искаше Слънце и Луна, гисики може би са звездички :lol: И след като я попитах - Зведички ли искаш да ти нарисувам? И тя - Дааааа :lol: Едва ли не ни каза - Разгеле, сетихте се :lol: :lol:
На Диляна съм й забранила да пипа пералнята, след като един ден като отворих люка и шурна една вода, а тя да вземе да завърти копчето на "без центрофуга" :lol: Та идва в кухнята, посочва пералнята и вика "Мама, мама". Аз казвам "Да, там само мама пипа". А тя: "Диди пипа, неее :lol:
Ето някои от нашите по-интересни думички:
башанта - бензиностанция
коу - клоун
офук - охлюв
окона - икона
ебе - небе :lol: /ей тука не мога да я накарам да каже Н-то отпред и това е :oops:
копут - компютър
попочи - пъпешче
тофон - телефон
сибика - фибичка
фонче - слонче
пекенка - прическа
пукука - пеперудка
телента - тоалетна
ташет - таралеж
фокетка - салфетка
фопачки - чорапки
пунинка - палачинка
лялятка - салатка
льольольо - розово
ляляльо - лилаво
хайде стига толкова засега :lol:
-
От онзи ден:
Пешек, следобедният ѝ сън и малката фурия
Част първа. На мен ми се спи, а на нея не. Договаряме се аз малко да поспя, а тя да си почине. Всяка на леглото си. Лягам, затварям очи и след 20 секунди
- Моля мамо събуди се, отои си очите
-Защо?
- Да те видя.
Упражнението се повтаря 5-6 пъти.
Част втора. Покатерила се е на гърба ми, напъхала си лицето в моето и ми говори
- Спинкай чеденце на мама - 5 секунди пауза - мамо викай помощ
-Защо?
- Да не спася.
- От кого бе маме?
- Ми да не паднеш.
Спалнята е огрооомна, но тя се грижи все пак.
Част трета. Натирвам я в хола, който е преходен със спалнята. Отива, прави нещо и идва да ме информира какво е направила.
- Аде пак ми кажи „отибай да си игайш”
- Отивай да си играеш
30 секунди играе и после отначало. Пък и играе само с шумните играчки.
Познайте дали успях да спя :lol:
„Обаче“ ѝ беше станало паразитна дума:
- Обаче ко е тоа? Обаче како пайш? и още и още.
Понеже много пита и то понякога неща на които нямам отговор, казвам „Не знам“. Тогава ми се отговаря „помиси си“. Та новит хит сега е:
- Защо плачеш сега? - за поредната глупотевина естествено.
- Мииии, мисих, мисих - ни знам. :lol:
-
-Мамо, трябва да ми дадеш бонбони за награда..
-Защо трябва да ти давам?!!
-Защото ме боли гърлото и те ще убият микробите! 8O
В зоопарка сме пред една стъклена клетка и вътре има огромна хлебарка. Една майка обяснява на детето си: "Ето това е хлебарка." Моят поглежда към тях и много сериозно заявява: "Ние ги убиваме!" :lol:
магазин-гамазин
чекмедже-гамазе
тигър-тигъш
-
магазин-гамазин
1:1
чекмедже - мекмедже, сега вече май правилно го казват.
Бисер:
Младежът стои наказан до стената и трябва да мисли за лошото си поведение. Аз го гледам изпод вежди и следя какво прави. Той се чекне, кълчи и почва да вика : "Кажииии, кажи ми бе мамо?" Аз не чувам и наблюдавам какво се случва, той продължава да иска да казвам. Не издържам на ненайстото високо "Кажииии?" и го питам какво иска.
"Ами кажи ми ги бе, кажи ми, ония, думите, дето трябва да те излъжа, че ще слушам и да ме откажеш!" /тоест да го освободя от наказанието/. 8O
Същият маймун е на 3 години. Стягаме се да излизаме тримата, жега в коридора и аз пуфтя да обувам сандали. Обаче му няма единия сандал. Ровя, търся и те уж гледат - няма. Накрая фиксирам, че той крие сандала си зад гърба. Направо си ми гледа сеир детето. И почвам да му се карам, че закъсняваме, вече ще стане топло на вън, защо така крие сандала и ме кара да търся. Поглежда ме ехидничко и казва "Емииии, като ти е слаба организацията..." Направо не можах да повярвам, че се случва и го чувам.
-
"Емииии, като ти е слаба организацията..." Направо не можах да повярвам, ...
ей това ме разби! :lol: :lol: :lol:
-
Баткото идва при мен и понеже баща му излезе и го няма повече от час пита: "Къде е татко ти? Защо се бави толкова много?"
-
Чекмедже явно на всички им е трудна.
При нас е чекчеме :lol: Когато се старае, го казва правилно, но по-често го бърка. :D
-
Пичиже е нашата версия. :lol:
Иначе докато я учех за животните и техните малки, бяхме
- Ники мауку пиенци, мама - кокошка.
- Ники мауку тиенци, мама - кава.
- Ники мауку кучинци, мама - кучка.
Най-смешно беше, когато обяви, че понеже тя е „мауку кукудиучи (крокодилче)“ значи мама е „кукудиу“, а баба - „гуям кукудиу“. Добре че баба ѝ не се връзва на такива неща, че иначе .... снаата уди детето, че свекървата е голям крокодил. :lol: :lol: :lol:
-
Eee,мн готина тема :D.Нашите думички-бисери са:
чекмедже-макадже
чешма-мишма
коприва-покрива
капачка-пакака
Иначе израза с който ме срази вчера беше:
Мъжа ми се прибира от работа и ме пита дали съм му направила пълнозърнест хляб,а аз почвам да му обяснявам как съм забравила,при което Митко казва:
-Абе мамоо,ного си смотанааа 8O :D
-
Пичиже е нашата версия. :lol:
Иначе докато я учех за животните и техните малки, бяхме
- Ники мауку пиенци, мама - кокошка.
- Ники мауку тиенци, мама - кава.
- Ники мауку кучинци, мама - кучка.
Най-смешно беше, когато обяви, че понеже тя е „мауку кукудиучи (крокодилче)“ значи мама е „кукудиу“, а баба - „гуям кукудиу“. Добре че баба ѝ не се връзва на такива неща, че иначе .... снаата уди детето, че свекървата е голям крокодил. :lol: :lol: :lol:
ХА ХА ХА, еее това направо ме размаза от смях :lol: :lol: :lol:
Оф, Пешек, не мога да спра да се хиля :lol: :lol: :lol:
-
Пичиже е нашата версия. :lol:
Иначе докато я учех за животните и техните малки, бяхме
- Ники мауку пиенци, мама - кокошка.
- Ники мауку тиенци, мама - кава.
- Ники мауку кучинци, мама - кучка.
Най-смешно беше, когато обяви, че понеже тя е „мауку кукудиучи (крокодилче)“ значи мама е „кукудиу“, а баба - „гуям кукудиу“. Добре че баба ѝ не се връзва на такива неща, че иначе .... снаата уди детето, че свекървата е голям крокодил. :lol: :lol: :lol:
Това ме подсеща за един виц, дето едно дете се возило с родителите си в такси. И през цялото време повтаряло подобни съждения на висок глас. В един момент таксиджията не издържал и го питал "А ако майка ти е кучка, баща ти тъпанар?", а детето отвърнало "таксиметров шофьор!".
Днешният бисер е, че ходихме да ги подстригват и малкият коментира "Тази жена беше много справъчна". И повтаря няколко пъти. Защото му обрала врата и нямало косъмчета, да му боцкат. А всъщност имал предвид старателна.
-
Криси: Мамо, много те обичам, много си хубава!
Дани: Даже си красива, направо си страхотна!
Криси: Всъщност си сладка :lol: И имаш дълги крака (което въобще не е вярно) :lol:
От сега знаят как да разтопят сърцето на жена :lol:
при нас палачинки бяха почоветинки
комари - мухари
танцувам - цанцувам
пеперудка - папапутка
Вече не им ги помня другите преводи на думи, като се сетя ще добавям. Да ме пита човек защо не си записвах.
-
Ааааааааааааа тука ще надничам, голяма веселба! :lol:
-
Нашият е на тема "Комплименти" :)
Като му дойде музата все нарежда от сорта "много хубави очички имаш" /на едно бебенце, което срещнахме случайно/, "много хубави колички имаш" на едно познато детенце, но когато един ден докато се обличах се изцепи "много хубави цици имаш" 1 минута стоях и не знаех как да реагирам. Накрая ме напуши на смях и познайте.... след това когато трябва и не трябва се повтаряше въпросния комплимент :oops: А сега как да му обясня, че някои комплименти не бива да се казват пред всички :)
-
Хе хе,страхотна тема. При нас почти няма дума която да не е сбъркана, все са хитове. Особено са ми смешни смесиците между англисйски и български. днес, обяснявайки ми, че се е напикала ми каза „Мана ( така си вика на Ивана) кала my гащи “
-
През последните два дни се убедих за пореден път, че моето диване помни абсолютно всичко казано и го използва когато и скимне. В събота вечер, приготвям я за сън. Баща и полегнал до нея на леглото. Слагам памперс и казвам "айде, готово дупе". Тя - "мама и тати дупешници" :D. Вчера бяхме в зоопарка и пред клетката на вълците баща и казва "Теди, извикай вълчо да дойде насам". Тя започва "вълчо, ела бе, не съ прави на расеян, че не мъ чуваш" :lol:
-
:balk_122:
Мисля да записвам кога какво е изръсила Бузана :)
Темата е много зареждаща за начало на седмицата
-
Внася мъжът ми торта и Ники го пресреща още от вратата да духа свещички. Голяма борба да види тортата и като отваря кутията - свещички няма. Фръцва се и казва: "Няма батерии!"
Веднъж в колата започва да крещи "Крокодили, Крокодили!" и да сочи прозореца. Поглеждам, "Пикадили".
Казвам му че ще бъда баба на децата му, а той се ядосва: "Ааа не, повече баби не искам!"
Иначе:
гневник - дневник
разглавница - възглавница
меша - животното от мешаната скара (и не казвайте че животно "меша" нЕма, има си)
сандвич с кашкавал и печеш (печешът е много важна съставка)
чай от Перперикон - кантарион
кържали - кърлежи
-
Чичо Зарко - чичко зайко :). Това ми е любимия чужд бисер.
Пестани, тейевизор.
Моника, не слушаш.
Хм слушам.
Пак ползваш външната врата за люлка, за трети път викам хора да я ремонтират.
Не, това е малката Мони.
Моля?
Малката Мони не слуша и се люлее на вратата, голямата и се кара!
Аха! Да чуя как точно и се кара и ми ги посочи моля, голямата и малката Мони. Тука усмивката е вече тип дяволчето Фют. Пред огледалото театъра започва: Ах ти Малка Мони непослушна....
-
С Диана сме в магазин и ѝ купувам поредната пола, блуза... не помня какво беше и аз мрънкам къде ще им намеря място на толкова парцали. Продавачката казва на шега: "Ще си купите по-голям гардероб", а нашата, тогава на 3-4 години, изтърсва: "Ами то ние и без това нямаме гардероб!" :lol:
На гости сме на приятелка и Диана "прахосмукира" всички бисквити от масата. Питат я - абе, майка ти не те ли храни? Тя - нееее, цял ден стоя гладна.
-
А с "нищо не съм яла" :lol:
Оставих я Моника да я гледа баба и. До нас момченцето и то под грижите на баба. Та двете баби сякаш са се разбрали, решили да сготвят грах. Прибирам се аз, посреща ме на съседчето баба му. Изядоха в нас по една паничка грах и сега са във вас. Влизам аз вътре, що да видя. Хапват по още една паничка грах. Минава час. Застават на вратата. Мамо, много сме гладни. цял ден нищо не сме яли, може ли малко грах :lol:
Викам си,горките деца. :lol: Ако не бях видяла с очите си и бях някоя луда снаха, от две баби децата умряли от глад, леле :lol:
-
Отиваме в автосалон да гледаме кола.
Девойката към баща й:
- Тате, ще пускаш ли колата?
- Не, тате, аз вече я пробвах докато си играехте.
- Ааа, добре, да не забравиш да провериш маслото :D.
Тя е на 4. Как й дойде на ума още се чудя.
Но сигурно защото вече гледаме няколко коли и знае какво правим. Но така се смях.
-
Преди обедния сън. Диляна иска да легна при нея. Лягам, четем приказка и след това казвам, че е време да се спи. Диляна ми казва: "Мама пи, Диди пей песенка" :lol:
Днес следобед се приготвяме да излизаме на площадката и Диляна заявява "Дидата гай не, само какачките" /Няма да играя с децата, само с какичките :lol:/
Понеже се ядосвам, когато сме на пешеходната пътека и никой от шофьорите не се сеща да спре /не всички де, но по-голямата част/. И вече още щом види отдалеч кръстовището, Диляна вика "Мама дося титкото" /Мама се ядосвала на чичковците/ :lol:
От известно време се научи да казва "лека нощ", "бодоту" /добро утро/ и "моля те", толкова сладко ги казва, че я карам по няколко пъти да повтаря :lol:
-
Габи беше на 3 като гледа "Ледена епоха" и покрай разясненията от къде се е родило малкото мамутче, се стигна и до това как и тя е била в моя корем преди да се роди. След кратък размисъл на чутото ме попита - "И защо така не си ми оставила прозорче да гледам?"
Наскоро разглежда снимки от сватбата и беше и много трудно да проумее, че нещо се е случвало и преди тя да се роди. Как така я нямало още, а къде е била тогава, че даже и в коремчето на мама я нямало?! Обясних, че още е била семенце в тати. До вечерта беше разказала на двете баби и всички приятелчета, че те с марти са били семенца в тати.. За сега още не се е сетила да пита точното местонахождение на семнцата, но предполагам ще е скоро :))
Иначе и тя много разменяше буквите, дори има думи които така си казва и сега, макар да може отдавна да ги изговаря правилно.
такво = какво
видвам = идвам
каспитка = бисквитка
парантура = температура
учинителка = не е ясно дали учителка или ученичка, но като порасне щяла да стане такава :)
пеликан = великан
понаик = чорапогащник
коспонинко = спокойничко
мекнидже = чекмедже
пички = птички
наякви = еднакви
ях - ядох
А любимия ми израз, който още ползва е "още един веднъж" :))
-
А вашите пеят ли "Дим да ме няма" :lol: /чувам, че децата много я харесват...за разлика от майките :)/
Свилен няколко дни след като я чу тая песен започна:
"Свъшвам абота и дим да ме няма,
стягам багажа и дим да ме няма,
изкучвам тейефона и дим да ме няма."
Но най-много се смях като се опита да имитира и Печенката :lol:
Тув тув тув тув туууууввввв
Май трябва да започна да правя клипчета :)
-
А вашите пеят ли "Дим да ме няма" :lol: /чувам, че децата много я харесват...за разлика от майките :)/
Ние сме на: Съжалявам, не мога да те купя майбах...
Сутрин лягаме, вечер ставаме....ъъъ....мамо ти сигурна ли си, че този не си е объркал песента :lol: Сутрин се става :lol:
-
...мамо ти сигурна ли си, че този не си е объркал песента :lol: Сутрин се става :lol:
:lol:
-
А вашите пеят ли "Дим да ме няма" :lol: /чувам, че децата много я харесват...за разлика от майките :)/
Свилен няколко дни след като я чу тая песен започна:
"Свъшвам абота и дим да ме няма,
стягам багажа и дим да ме няма,
изкучвам тейефона и дим да ме няма."
пеем, пеем, а аз толкова се кефя, че върза цяло изречение, че го карам на ден да ми я повтаря по 100 пъти.
"Обичам те" не го казва, но пък на френски "Жу...пауза...тйем"
-
Хххахахаха
И моите я пеят, но с техен текст: "Стягам багажа, бягам на плажа и дим да ме няма" :lol:
Майче, "видвам" е и в нашия речник :lol:
На вечеря:
Криси:- Мамо, много ми е вкусно, даже ми харесва :lol:
Дани:- Направо ми харесва, чак е превъзходно.
5 минути затишие, в което ги виждам, че са се подпряли само и зяпат телевизора.
Питам ги: - какво правите
и те:
Дани: - Мислим
Аз: - Какво мислите
Дани: - Как още да ти кажем, че ни харесва.
Аз: - Като го изядете, ще ми покажете че ви харесва.
Криси: - Неееее, ние може да не го изядем, защото ще ни стане тежко, а още ще ни харесва :lol:
-
Най-странният комплимент за ядене беше: "Харесва ми, ма не чак толкова". Т.е. не чак толкова, че да го ям.
А "Дим да ме няма" я слуша в колата. Тръгваме на път с нея, повтаря се докато му писне, а понякога и стигаме.
-
Нещо се карах на Мия и тя ми казва:
Ох, мамо, само ме разстройваш. И вика баща си: "Тати, ела набий мама, че много ме дразни."
-
- Не ми кещи - пуаша се.
Идва време да си дойде родата от чужбинско. Та „учим английски“. Вечерта като се прибира баща ѝ гледам да се похваля, какво е научила:
- Хайде сега, кажи на тати, здравий на английски!
- Тате, давей на ингийски. :lol:
Когато е много ината за всичко:
- Скъса ми нервичките - аз
- Куп, опав, опав - тя. Придружено с подаване на нещо в шепичка и поставянето му някъде по мен. Тъй де от къде да знае, къде стоят нервите.
Иначе и тя трудно възприема идеята, че нея я е нямало. Все гледа да се намести, я на мама в коремчето, я е била голяма и е отишла на разходка ....
Последно преди да отиде на село го играеше булка - с една кърпа на главата. Това явно от тв го е видяла някъде, понеже аз було нямах. И като се накипри така се „женим“ - заставаме прави, плътно една до друга. Така „жени“ и куклите си. Глагола описващ действието естествено е „ожен, ожен“. :lol:
-
Ха-ха-ха!Митко по-същия начин се изразява като прави нещо.Примерно готви и казва"сип,сип,бъкам,бъкам-слож супичка-яж мамо :lol:".
Вчера гоорим с мъжа ми нещо,че като тръгне на градина еди-какво си и той слушайки казва:"Аа,няма ходи дина-чаак след месеци :D".
-
Най-странният комплимент за ядене беше: "Харесва ми, ма не чак толкова". Т.е. не чак толкова, че да го ям.
това ми напомни на нещо скорошно /щото старите са безвъзвратно забравени вече/
Явно съм го карала да яде нещо, което той твърди, че не обича. Та питам го вкусно ли е, а той отговаря.
Мммм да, вкусно е...малко е гадничко ама нищо :lol: :lol: :lol:
Сега има много интересни разговори и ситуации, но те не могат така да се опишат, защото са твърде философски :lol: :lol: :lol:
Но, една от любимите ми реплики сега е: А ти помниш ли аз като бях на 3 години...
-
:lol:
Много сладурска тема.
Баща и седи и чете вестник. Следва и въпроса: Тате, какво правиш?
Отговор: Уча.
Как така учиш?
Ами чета, значи, нещо ще науча :).
След него Моника взима вестника, обаче и се пишка и с него влиза в тоалетната.
Мони, какво правиш маме?
Уча като Тате :lol:
-
- Когато Ники беше бебе .... (кратко замисляне) то беши отдабна.
-
Прясно от тази вечер:
Аз: Ти си най-доброто момченце на света!
Цецко: А ти си мамата на света! :lol:
после добави - И много те обичам! :D
Такава ми е душичка :heartbeat:
-
Може да съм го споменавала преди и да се повтарям. Във фазата, когато ги учих на гърне. Малкият реве посреднощ и започва да бълнува. "Нинянке, няма чишаш гащите, тука, тука на йнето!. /Снежанке, няма да чишаш гащите, тука, тука на гърнето" :D
-
Цецко: А ти си мамата на света! :lol:
- И много те обичам!
Много сладко :)
-
За поредна вечер чакаме Мартин да реши с какво ще спи да възглавницата - избира сред десетки колички :) Баща му губи търпение и казва: "Хайде, Мартине....забързай се малко, на кого си се метнал такъв" :lol: :lol: :lol: Нашия се обръща най-невъзмутимо и бавно казва: "Не знам на кого съм се РАЗМЕТНАЛ така, просто съм си аз" :lol: :lol: :lol:
Тези дни излизали с баба си на разходка. Влизат да пазаруват в магазин. На касата майка ми пита за нейната марка цигари дали има. След което се намесва Мартин и казва: "А шоколадови яйца имате ли" :):):) По стечение на обстоятелствата нямало тогава и излизат навън. Пред магазина имало от онези колички със стотинките. Искал да се качи, но майка нямала метално левче и Мартин се врътнал и казал :"Бабо, като нямаш парички защо си дошла да ме видиш"... направо в земята да потънеш от срам :lol:
Относно думите за хубаво, вкусно и т.н. ние сега сме на фаза Уникално :lol: :lol: :lol:
Всичко е Уникално - яденето, водата, играчките, има уникален мотор, уникална кола, уникални чаршафи....всичко е уникално :):):)
-
От няколко дни се зареждам с тази тема и се чудех какво от нашата
миша съкровищница да ви споделя...
Калина е на тема "Това кой е?" и с този въпрос ме запозна с всички съседи на Юг..
Това добре, късия контакт винаги може да е от полза, но в събота сутрин се разигра
следната сцена /вметвам- баща им идва при нас само в края на седмицата/
Буди се идва при нас сънена, мушва се по-между ни, гушва ме, обръща се към баща й,
погледна го с лека хитра усмивка, поглежда мене и ме попита "Това кой е?"..... :lol:
Преди месец получих от Митака следния леко еротичен комлимент...
Гушвам го да спим на обед и ме пита:
- Мамо, може ли да легна ей тук на гърдите ти...
Ляга на рамото ми и продължава...
- Много са ти красиви , като фонтани са ... :oops:
-
прясно от Елена, на морето сме, Еленка изчезва, т.е. изпуснахме я от поглед и не я виждаме, съответно тръгваме да я търсим. Намерихме я вътре в хотела, тръгнала към стаята, но не това е интересното. Момичетата от рецепцията я видели сама, че се мота нагоре надолу и я попитали - Как се казваш?, на което Елена отговаря - Ооо аз съм много малка и не знам, не мога да ви кажа как се казвам - и това на чист, правилен български език :lol: :lol:
-
Моят син на около три годинки ми казваше "Толкова те обичам, че чак ще съборя всичките къщи!" А когато го споменах на баща му пред него, за по-убедително добави - "даже и дърветата". После последва: "Не викай - плашиш ме!" - същото като на Пешек сладурката, но явно е бил вече по-голям и произнасяще правилно думите. Сега, на 5 години, когато получи това, което иска, смотолевва на бързо и доста престорено: "Ти си най-добрата майка /най-добрия татко/ на света!" Бисери, истински забавни, като в по-ранната възраст все по-рядко се чуват,/повече хитруване, шикалкавен и увъртане/, ама аз най-ценните съм си ги записала в едно тефтерче :wink:
-
Деси на СтефиЗ гледа филмче на iPad и е впечатлена от размера му:
- Този iPod с какво ли са го хранили, че е пораснал толкова?
--------
От младите мармоти:
- Царево се казва така, защото там продават царевица.
--------
Дани: Мъжът на феята е фейчо. А на вещицата вещиц ли е или вещик?
--------
Навън гъмжи от комари, баща им гони един, който се е промъкнал вътре. Дани:
- Тате, вместо да го убиваме, не може ли да отворим вратата да си излети?
--------
Слушат "Някой кара колело" на PIF и припяват. Стигат до "Дали магия бе...". Дими:
- Без "бе", тази дума не е хубава.
--------
В градината учат детска песничка за снега, част от текста е "Чакат ни игри, забави...". Диманка обаче и до днес настоява, че ги чакат игри "за баби".
--------
А сега вече сме на философска вълна. Вчера Дими ме заби с въпроса:
- Мамо, кой е по-силен - дядо Боже или вълшебниците?
-
Вчера се смях,не толкова заради бисера,колкото заради объркания словоред:
"Мене голям съм кака" :lol:
-
Баща му го вика:
- Ела да ти измия зъбите.
Андрей тича към шкафа с четката за зъби и пастата и вика:
- Чакай да взема зъбите /четката и пастата/. :D
Когато лягаме вечер /за съжаление все още спи при нас :oops:/ в повечето случаи иска да се мушне под завивката на баща си и там да заспи. В такива случаи се обръща към баща си и му казва:
- Тате, гвамата /двамата ще спят/. :D
Трябва и аз да започна да ги записвам, защото са просто уникални и неподправени бисерите, но много бързо се забравят като дойдат следващите бисери.
-
Тук не съм се записвала, а е трябвало. :wink:
Напоследък Косьо (2год.) сипе доста бисери. Най-честото е, когато се заиграе с нещо и аз искам да го повикам да яде или пък, да излизаме:
- Остави ме, имам работа. :D или
- Остави ме, не ме закачай, пречиш ми. :wink:
Като за двегодишно момче говори даже много добре, но все още си има пропуски. Вместо да каже уплаших се от, той казва само уплаших. И така се получава:
- уплаших кучето
- уплаших водата и т.н. :lol:
има и друго, но не е бисер, а постоянно ми се обяснява в любов:
- Мамо, много обичам, чаак до Слънцето. :D
Ако го питаш, на колко е години, отговаря, че е на 4-5. така си е решил. :wink:
често говори за себе си в ж.р., защото така чува от сестра си. Например:
- голяма съм, готова съм, много съм гладна и т.н.
научила съм го на въпроса: ти какво си на мама, да отговаря, че е "на мама щастие"! :D
малко от Михаела, но са стари.
аз: Мими, мама ще трябва скоро да си намери работа и също да ходи на работа.
тя: Мамо, ти мъж ли ще станеш? :lol:
Веднъж я вземам от майка ми и приканвам, да побърза, че имаме работа - да ходим да напазаруваме от Кауфланд.
- Не! Аз искам да отидем да пазаруваме в Практикер. :D
И много старо:
- Мими, как ти е водата в банята?
- Ами боде. (превод: ами, добре.) :lol:
мемедже - чекмедже :wink:
-
Кокичето ме подсети с плашенето, едни от любимите ми бисери.
Решили са, че от думичката страхувам произлизат всички отстанали:
страшиш ме - плашиш ме
страховище - чудовище :lol:
-
Тъкмо вчера, написах, че наш Гого не ражда вече бисери и той ме опровергал. Към обяд го поверих на леля му, за да отида на работа, след като го водих на лекар заради стомашно-чревно разстойство. Тъкмо се отдалечили от мене и той започнал да я информира какво му е, какво казала лекарката и че сега два дни ще трябва да спазва "хигиена", демек "диета".
А сега си спомних, че тъкмо беше проговорил навремето, казваше на спалнята "ляганата", а на фотоапарата "тиманото", т. е. "сниманото", а на осилите "осило-жило" и какво ли още не...
-
детенце носи захарен памук и моето момче отваря огромни очи и казва "мамо, мамо, виж ъъъъ иозов (розов) пух и прах"
-
Ивана като иска нещо да и се даде и казва мое ..еди какво си. Вчера си поиска хавлията по следният начин - мое червено :-). Учехме цветовете и показвах на нея, че това е червено.
-
Ха, моето дете имаше период в който на всички хавлии казваше - Йода. Ама това защото шантавата ѝ майка, като я видеше с онази бебешката хавлия, дето има качулка в единия край, ѝ викаше „Йодаааа“. И естествено детето реши, че на хавлията се казва така. И имахме - „мойто йода, на мама йодата ....“ и ей такива неща. :lol:
-
В градината учат детска песничка за снега, част от текста е "Чакат ни игри, забави...". Диманка обаче и до днес настоява, че ги чакат игри "за баби".
:lol: Това ме подсети за един от нашите бисери... Обяснявам на малкия, че батко му Борко не може да излезе да си играят защото е на Аква парк. След половин час ме пита: Мамо, бати Бо.ко върна ли се от Няква парка? :)
-
Чудесия :)
3-ти рожден ден на Ели, подаръка-кукла. Доволна:"Мммм, аз такава отдавна не съм ползвала." :)
Прави ми прическа:"Мамо, много си хубава....ама аз съм по-хубава от тебе."
Тази вечер, с баба и говорят по телефона и чувам как и обяснява "ще стоя с тати. мама не иска да ме гледа"- (извод от търсенето ми на работа и ходене по интервюта)
Като по мъничка любимото ми беше "нагазима"- на магазина
Бисерчета- Благодародица, кържелии, теревизор, скопойно, зимя (змията)...
-
Пресен от днес:
Косьо за пореден път е болен и е на АБ от една седмица, но резултат от лечението - почти никакъв. Отчаяна съм и въздъхвам:
- Ох, Косьо, къде да те водя и при кого вече не знам? :(
- Ами на площадката! :D На люлки, пързалки, катерушки. :D
:lol: :lol:
ха - ха, everything_possible,
този комплимент и моята щерка ми го прави същия. :wink:
А Малкия, като ми рече: "Мамо, много касива!" и се разтапям. :lol:
-
- То е същото като .... (нещо с което няма нищо общо)
- Как ще е същото, виж че е друго.
- Да, дуго е ама пиича (прилича).
Това го чувам честичко и ми напомня за брат ми. Неговия лаф като малък беше - „ Същото, съвсем същото, само малко по-различно“.
-
Преди години подарявам на племеничката ми палатка за игра и племеникът, тогава беше на около 7-8 г. след като обстойно разгледа подаръка на сестра си заяви „Ехаа, тая ще ми стане“
-
Рових се снощи в мои стари постове и намерих бисери, които бях позабравила :lol: :
Криси: - Мамо...
-Да, мамо..
-Аз вече слушам
-Искаш подаръци ли?
-Да, кола.
-Трябва много да слушаш тогава
-Е, мамо, аз не много слушам, аз дете.
На 2 годинки имахме да учим стихчета за Дядо Коледа. Докато почна едното "Мама ми оплете" и се почва "мойта мама", "Не, мойта мама", а другото - елхичке зелена - "Не искам зелена, искам тиньо" и влизаме в безкраен дебат...
-
И още стари:
нов прочит на "Зайченцето бяло"
Една сутрин на гърнетата.
Дани: - Аз чета книжка Кисито
Зайченцето бяло изгубило в гората, стои паво и плаче. Иска седне
Криси: - Няма столче?
Дани: - Няма столче, няма седне.
Мечо Пух беше Мечо Мух
пластелин - тлъстелин
а майка ми я бяха кръстили баба Пинца, защото тя все им казваше "ти си на баба принца" :lol:
-
Баба Пинца е мнооооооого яко :lol:
-
Новия прочит на "Заченцето бяло" много ми хареса! Изобщо диалозите на твоите двамата са много по-забавни от всеки един "солов" бисер! Направо ми се приискаха близнаци, че да не спира купуна и у дома!
-
Мими ми припомни за нашата версия на Мечо Пух - мечо Ух. Сега го научи, но държи да отбележи, че майка му се казва мама Пуха.
-
при нас бе Мечо Пук :wink: :lol:
-
Беше малка, не че сега е голяма :)
Отиваме в град Козлодуй. Там на ламината Моника разсипа една чаша вода. Ние седим отвън, тя идва и казва притеснено.
Мамо ела, олях Козлодий... :lol:
Седим на реката, гледаме едно хубаво корабче си плува. Обяснявам аз, че там на другия бряг започва друга държава, казва се Румъния. Да преплуваме там, вика Моника.
Обяснявам аз, че е много дълбоко. Има подводни течения и изобщо течението е ужасно силно, трябва да си добър плувец, зада плуваш така река Дунав.
Да вземем лодка, упорства девойката.
Продължавам да обяснявам, че дори да питаме някой съсед и да вземем лодка, това е гранична зона и не можем ей така да си минаваме с лодките когато си искаме.
Девойката ме гледа около минута в очите и най-накрая ми каза: Абе айде, айде кажи си. Не ти се ходи и това е! Двайсе неща измисли за да не отидем :lol:
Викам не съди за хората по себе си девойке! Тук само се изчерви и подхвана друга тема :lol:
-
Като малък ,брат ми, на въпроса : "как се казваш?" - отговаряше :"Аша", а той се казва Любомир, което няма нищо общо. Абе , чудихме се тогава ,от къде му е дошло това Аша на акъла, и в един момент се усещаме, че цялото семейство му викаме Любяша, Любяша ... :D
-
но когато един ден докато се обличах се изцепи "много хубави цици имаш" 1 минута стоях и не знаех как да реагирам. Накрая ме напуши на смях и познайте.... след това когато трябва и не трябва се повтаряше въпросния комплимент :oops:
Преди месец получих от Митака следния леко еротичен комлимент...
Гушвам го да спим на обед и ме пита:
- Мамо, може ли да легна ей тук на гърдите ти...
Ляга на рамото ми и продължава...
- Много са ти красиви , като фонтани са ... :oops:
Ох, мога само да ви завиждам :lol:
Къпем се с Мони в банята. Последно сме се къпали заедно докато още кърмех. Той ме поглежда разочаровано и казва:
- Мамо, много са ти малки гърдите, вземи ги напълни пак с мляко :lol:
-
:jump12:
Ултра, послушай детето :lol:
По темата разговора ни беше:
- Мамо, ти имаш големи цици :lol: За какво са ти?
Обяснявам, че като са били бебета са пили мляко от там.
отговора:
- А това бибероните ли са :lol:
и заключението е, че мъжете имат гърди, а жените цици :lol:
-
Катето, след някое от кратките посещения в детската градина:
В градината ни дават сухи хлеби да ядем :DD Демек сух хляб.
Дълго време казваше: головя и палазувам(говоря и пазарувам).
Една буба иска да ни папа хидиките (Една буба иска да ни изяде хавлиите в банята) – това докато го разбрах сума време се дзверих :)
-
подсетихте ме и мен
- Бабо, какви големи и хубави цицини (гърди) имаш, а на мама са като на деди
това е диалог на плажа :lol:
-
Айде като сте на вълна "цици", любимия ми бисер от Ели. Бяхме на море тя на 2 години и 10 месеца и в периода "Кой купи". И така мажем се двете за плажа, при което тя ме оглежда и пита "Мамо, кой купи тези цици?" ;) :lol:
От много ранния период на Ели:
бачита - кебапчета
апуки - ягоди
бла или блата - вода
клоак - креват
меме - мече
глак - квадрат
дигъ - тигър
От по скорошните е тинировки или титировки, което се оказа татуировки.
Речника на Стефан включваше до скоро думи като:
спичи - счупи
спачи - изцапа
зебе - праце
еке - ето
буба шачи - червената шапчица
пепеюка - пеперуда
попитър - компютър (това още си го ползва)
игам - идвам
кашки - как се
а имаше един период в който си викаше Цецо, на место Стефчо
Зеленчуци който не яде (в изпълнение на Ели на 2,3г.)
чуци който неден, хобище и ощи
всеки ще го бади
морковче и кука
ряпа щи на пук
зелка насмей
а патата ченей
Стефан интерпретираше, "мама ми купи днес нова книжка..." като мама ми талалеж, алабо"
А в момента е в период в който в мига в който сътвори някоя беля и аз тръгна да му се карам да ми вика "ама аз те обичам" :)
Иначе след три седмици прекарани с братовчеда на баща си, вече се правят разни неща "като мъж" и оная вечер, казва, че му се пишка и го пращам да си пишка на гърнето и той се връща и вика "пишках като мъж" като поглеждам, той пикал и целил гърнето, няма да казвам колко имаше вън и колко вътре :lol:
-
Гери, това ходене по малка нужда като мъж хич не го обичам.
Моят син има много бисери, но понеже не ги записвам и ги забравям. Преди две седмици играехме и той ми каза: "Toi седне draussen", т.е. "Ти седни отвън". :lol:
-
Който познае от три пъти какво означават тези 3 думи, пИчели...:
Бичигад
Атозатоматоу
Када /това е глагол :)/
-
Който познае от три пъти какво означават тези 3 думи, пИчели...:
Бичигад
Атозатоматоу
Када /това е глагол :)/
Хайде, направо да се предадем и ти да ни дадеш превода. :wink:
Засега фаворит ми е на Лидия:
- Мамо, олях Козлодуй. :lol: :lol:
-
Който познае от три пъти какво означават тези 3 думи, пИчели...:
Бичигад
Атозатоматоу
Када /това е глагол :)/
ароматизатор
кажа
за бичигад нямам предположение
-
е като сме на стихчета:
-тамалет, номе пет
давай газ, Бугаят
джиджи, кажи какъв е този бичигад, че умирам от любопитство.
И аз имам гатанка - Ивана обича да яде „геве“ и „тилили“, що е то?
-
Блу скай живееше в Бусибуг, ако искате да знаете. Пък един куп братовчеди в Домдом. На последното един приятел казваше, че ако не знае в кой град живее, никога нямало да разбере. :lol:
п.п. Току що:
- Огидауце от кашончито (в малки кашончета държа дребни играчки), кой е мого е касив на земята?
Това защото книжката да Снежанка и мебелите у нас я научиха.
-
Димитровград /нали сме от там :)/
Ароматизатор /тук имаме един участник, познал верният отговор :lol:/
Кара /кара колата, влака и т.н., все още не може да казва "Р"/
Не знам, защо се затруднява толкова на тоя "Димитровград", принципно доста правилно изговаря думите и почти не е говорил бебешки.
-
"тилили" трябва да е филия
-
Един веднъж....еди си какво (Един път...)
Крокодилка - проходилка
Не знам защо нарича улука пушка :? Един ден гледа картинки с нарисувани неща и буквичките за да учи букви по собсвено желание и на У обяснява: "това е пушка по която като вали дъжд тече вода" :DDDD
-
Аз по повод на темата за циците :lol:. Баткото като беше на 3,5 ми заяви, че съм цоцолана/май искаше да каже, че имам цици/. А малко преди това гледаме снимки, на които съм с корем. Баща му му обяснява, че братчето му ми е в корема и за това е толкова голям. Криси го погледна и заяви много сериозно: "Мама е изпапкала Анди!" :lol:
-
"тилили" трябва да е филия
:-) сирене е
-
Ники има навика когато заспива вечер да си дъвче калъфката на възглавницата :oops: не успях да го отвикна, но имаме напредък. Постоянното пране е разръфало края на една от калъфките и той вчера я гледа и ме пита "мамо, защо калъфката е счупена" :lol:
-
хихи, едно от три - задобрявам :lol:.
Вчера обещах на малката, че като изчистя на мивката ще правим двете розички от плат. И тя ме чака. После обаче имаше едни документи, дето трябваше да прибера и тя пак ме чака и вече се изнервя. И почва
"Айде, бе мамо,айде бе мамо!",
"Моля те, стой спокойно само една минута и ще правим двете розички. Само да си довърша тая работа". Ама тая минута много дълга й се видя, та по едно време се врътна и вика:
"Аааа, първо беше на мивката, после работа, работа ... ми да си работила като си била на работа цял ден!"
Сутринта малкият сънено ме помоли да не светкам лампата в спалнята, защото очите му ставали едни такива остри.
След час вече пак сиутацията в коридора на излизане, той се мотка. Чорапите наобратно, забравя това, онова. Аз съм набрала и изстрелвам 120 думи в минута, как е голям, как вече сам трябва да се справя с обличане и да мисли какво прави.
"Ама аз съм дете, възрастните помагат на децата!" 8O
-
Като каза за острите очи, та ме подсети за бисера на мой племенник, който разказваше, че едно дете нещо го ударило или обидило в детската градина и на въпроса ни, а той какво е направил, отговори: "Как какво? Погледнах го с ОСТРЕН поглед!" Послед сума време го карахме като се сетим да ни демострира този свой острен поглед.
А моето дете в първа група много впечатлено, че госпожите пишат нещо в един голям "гневник". Те и до сега в трета продължават да си пишат, а той не ще и да се издума, че правилно е да се каже дневник - гвеник, та гневник.
-
Понякога децата виждат нещата по начин, който дори не сме се и замисляли някога :)
Моят племенник като беше малък и видеше луната като полумесец, възкликваше "Виж, Луната е като нокът" :)
-
Преди години сме на море и големият ми мрънка на плажа за царевица. Но от плажа нищо не се купува (принцип) и се разбираме, че ще вземем царевица от селото. Вечерта отиде при една жена с казан да си купи царевица. Тя му я посоли и му я даде. Само като я захапа хлапето и се развика: "Мамо, тази баба е вещица! Омагьосала ми е царевицата, така че да ме щипе по устните!" И като ревна... голям срам.
-
един пресен бисер от преди час.
Деси реди пъзел на пода, ама сложничък около 200 и кусур части и не й върви много, а Елена я обикаля периодично и подпитва - Деси, какво правиш, до къде стигна. - и така около 5-6 пъти. Деси не й обръща внимание, но на последното подпитване, явно и писна и вика - Елееенааааа, хубавите неща стават баааавно :lol:
-
Тео рисува на магнитната дъска, по едно време се чува рев.
аз: Какво става?
той: мамо, искам да нарисувам здраво покривче, а винаги ми се пада риба. ето виж (драска нещо) пак ми се падна риба
-
Историята на hope-love ми напомни за моето детство. Веднъж като се прибирах от детска градина много упорито спорех с майка ми, че на едно момиченце са му намерили в главичката "гнили", а майка ми се опитваше да ме убеди, че са и намерили гниди /въшки/. Е, не можа да ме убеди жената и това си е. :D
-
От вчера...Митака и племенницата ми също на 5г играят...
аз слушам от другия край на двора...
Митака...
- Мими, хайде да играем на Мъж и Жена...
Тя...
- Добре, Скъпи!На работа ли отиваш...
Той...
- Да, слагам ботушите и отивам на язовира...
После тя му звъни на въображаем телефон...Бебето е котето Гошо,
което Калина услужливо им подаде!
- Скъпи, ама детето не иска да спи...скарай му се...
Той...
- Кажи му, че няма да му донеса играчка / рибка...
-
Уникални са! Ние вчера стигнахме ситуацията на Пешек и Николета с животните и техните майки. Та в резултат "мама е една овца" и "тати патарок е Живко" :D.
-
:jump12: mishanta, много ме разсмя.
Преди няколко дни обяснявам на Ели в градината нейната група(І) ще е смесена с големите дечица от ІV група. Следва въпроса:
-С Пепи ли?(приятелче от блока)
-Не, Пепи е ІІ група и е в друга градина.
-Но аз много го обичам...и той ме обича...обичаме се. :lol:
-
По повод на обичането, Кате си има детска любов :D и оня ден баща ми нещо я премяташе насам натам, но Диманчо явно не доразбра, че те си играят, та като скочи да я защитава и вика: Не, не не остави Катето, тя ми е приятелка!!! Та чак дори скачаше на бой :DDDDD
-
Питам моите кои деца са им приятели и единия вика аз обичам Габито, а другия - аз обичам Невенка.
На другия ден обаче ги казват обратното.
Питам ги нали бяха обратното и Дани ми казва: "Е, сменихме си ги да не се караме" :lol:
-
Учи се сама да си вдига гащите. Понеже винаги ги усуква долните и късите панталони, реши да ги свали нацяло и да обува първо едните, после другите. Преди малко ми се явява с два крака в един крачол, а долните изобщо необути. Питам я защо така
- Ами побвах, побвах, ама ни ми си поучава.
-
Никола към мен : "Ако поне половината от устата ти беше като на баба, щеше да ми казваш "Гледай си спокойно филмчета Нико, гледай си" а не само да повтаряш непрекъснато "Чети Никола, пиши Никола""
Учим се, че не се прекъсват чужди разговори, изчакваш да свършат другите и тогава почваш. Никола "Ама вие въобще не ми давате да се изразявам!!!"
- Ще взема да се оженя за братовчедка ми.
- Не може, братовчедите не се женят помежду си.
- Ама тя ми е братовчеДКА, не братовчеД
- Добре ...БратовчеДКИТЕ не се женят с братовчеДИТЕ
- Е за кого предлагаш да се оженя тогаваааа
- Може би още не я познаваш
- Е браво бе мамо ... за непознати ли да се женя
С Нико обсъждаме снахата ...
-
По повод забележките за навика да прекъсва разговори, нашето момче подхожда вече "възпитано": "Извинявам се, че ви притеснявам, знам, че не е хубаво да се прекъсва, ама трябва да кажа нещо веднага, че иначе ще го забравя". Следва укорител поглед от моя страна и оправданието: "Ама аз наистина много бързо забравям!"
-
Ох, тези които ме познават, знаят, че много говоря. Ама излишно много. Е нали сте чували приказката „Всеки си намира майстора“ - моя го намерих вече. Това дете говори повече и от мен :lol:. Но още не може да ни прекъсва толкова учтиво. За сега е „ чакай да кажа“ или „ мъкни да ти аскажа“. Повтарям и повтарям, че не се прави така. Може и да вдене някога.
-
По повод забележките за навика да прекъсва разговори, нашето момче подхожда вече "възпитано": "Извинявам се, че ви притеснявам, знам, че не е хубаво да се прекъсва, ама трябва да кажа нещо веднага, че иначе ще го забравя". Следва укорител поглед от моя страна и оправданието: "Ама аз наистина много бързо забравям!"
еее, моля те, учтиво е детето, аз хващах главата на този, който не ме слуша и я обръщах към мен, че да ме гледа, докато говоря :lol:
Фуси, е избрахте ли някоя снаха, дето не е братовчед/ка :lol: :lol:
-
Ох, аз така не съм се смяла скоро...
Женитбата е голяма драма за Митака...
Първо се разочарова , че не може да се ожени за мен,
после Калина също отпадна, вчера Мими защото му е братовчедка...
Идва снощи , на улицата сме играят и тихо на уше ми шепне:
- Мамо, а Сиси...за нея може ли?
Едва се сдържам да не се разсмея, защото за него е много сериозно
всичко това и най-малкото усещане за шега и присмех,
ще е голяма драма и само мога да предполагам чувствителната му душа как ще реагира!
-
ние имаме съседки близначки и драма с женитбата няма :lol: един ден се жени за едната, следващия за другата, ако го ядосат и двете за братовчедка им, която е на 6 години :lol:
-
Никола се жени на ден по пет пъти, от скоро вече и за деца говорим :))))
Бабата на Нико - "Никола, защо рисуваш само принцеси и русалки, нарисувай нещо друго". Нико - "Ами какво да правя като много харесвам жени бе бабо ..."
А за курса по рисуване каза следното - Много обичам да ходя на рисуване - там има едни големи какички, които ме мислят за страшен сладур.
Въобще добре се оправя с жените поне за това няма да го мисля
-
:lol: :lol: Тоз Никола голям Дон Жуан бил :) С децата няма скука май :) Аз чак започнах да съжалявам, че записах малкия на градина, толкова ми е шарен денят вече....
-
Никола се жени на ден по пет пъти, от скоро вече и за деца говорим :))))
Бабата на Нико - "Никола, защо рисуваш само принцеси и русалки, нарисувай нещо друго". Нико - "Ами какво да правя като много харесвам жени бе бабо ..."
А за курса по рисуване каза следното - Много обичам да ходя на рисуване - там има едни големи какички, които ме мислят за страшен сладур.
Въобще добре се оправя с жените поне за това няма да го мисля
:jump12: :jump12:
-
И Сияна много се вълнува от женитба и от деца. А скоро ми заяви следното:
"Мамо, аз като порасна, още същия ден ще си намеря мъж и след това ще си родя тризнаци."
А най-сладкият бисер от морето е следният: Сядяме в ресторант и поръчваме калмари на скара, при което тя ококорва очи и казва:
"Вие с тати ще ядете комари на скара!"
-
Имам си най-грижовния двегодишен син! :D :D
и така, днес следобед лягам с него на спалнята да го приспивам. Но, както знаете, често се получава обратния ефект и усещам, че се унасям.
Косьо: Мамо, спиш ли?
аз: Дааа.
Косьо:(идва и ме целува нежно по бузата, след което ме завива с чаршафа.) - Мими, затварям тук вратата, че мама спи. :D
Е, вярно, след 5 мин. нахлуха и двамата и започнаха да скачат върху мен, а Косьо да ме хапе по шкембето. :lol:
Много е смешен. Като го повикам по име: "Косьо?", той отговаря: "Да, кажи?":lol:
От скоро си е харесал фразата "без да искам" и я употребява където трябва и не трябва. Например, ухапва ме по ръката или по шкембето, аз извиквам и му обяснявам, че така ме боли, той ми вика: "Ама без да искам!" Да, да, без да искал! За туй съм все синя и мога да му преброя зъбите, като си погледна ухапаното. Като падне и като стане, пак казва: "Без да искам паднааах!"
Вчера в Кауфланд, купила съм няколко сапуна. А нашият седи вътре в количката и ми изхвърля сапуните навън.
- Ей, Косьо, какво правиш? - карам му се.
- Без да искам, мамооо! Аз без да искам ги хвърлих!
:lol: :lol: :lol:
-
- На секи сучай.
Това е любимата фраза тези дни. Значи за всеки случай и се използва с повод и без повод.
А „да, кажи“ периода и при Ники го имаше. Реших, че аз често отговарям така и за това тя ме копира.
-
Хахах, големи са сладури :lol:
Нашето любимо е: "Гледай ме в очите, докато ти говоря" И сега последно време единия казва:"Хрумна ми една идея", другия:"На мен ми дойде една идея" и се почва спор на кой е идеята, а каква е - идея нямам :lol: :lol: :lol:
Мималата седмица, докато се гледахме сутринта ги чувам че се будят и говорят:
- Криси, наспа ли се (шептят)
- Да, ама мама още спи
- Дай да станем тихо, да не я будим и да отидем да си стоплим мляко
- Ти можеш ли?
- Ми мога - то е в хладилника, пък после ще завъртим копчето на печката :lol:
- Ама първо трябва да се облечем, че мама ако ни види голи в кухнята ще се кара :lol:
Прекъснах им заниманията между обличането и топленето на мляко, че можеше и да не си намеря кухнята иначе :lol: Но имат желание да се оправят сами :lol:
-
При нас имам една идея е "падна ми една идея" :D
-
При нас имам една идея е "падна ми една идея" :D
Това и "излезна ми една идея" се използваше преди да обясня с кои думички може да се комбинира "идея" :lol:
-
При нас смешките се получават като трансформират немските думи на български. Много често не са гладни, ами имат глад. Не мирише, ами мишише. Обувките са обухе и се бухат, не обуват :) Гоненицата е хваница, а китеника у дома е гросе бодеа /от голям и боде/. Самолета е мусолет, а понеже баща ми му казваше мушморок, думата стана мушорок. Кума Лиса е Кули Миса, а щъркела - щръка. Точилката чукилка, а кашля е кляша.
Мила пък наскоро ни обясни, че искала да отиде на почивка да се измори от нас :D При нея голото дупе е голо пе. Един ден се сърди на батко си и се чува - аз съм не съм казала, че си фофлюф /охлюф/. Сменям й памперса един ден и тя заявява на баща си - Тати, тука имам една паяжиница :lol: А като е болна температурата е панталула :lol:
-
При нас имам една идея е "падна ми една идея" :D
Това и "излезна ми една идея" се използваше преди да обясня с кои думички може да се комбинира "идея" :lol:
При нас пък "Кажа ти една идея" и като чуе някой да говори "Чувам този глас..." :D
-
Днес по обед отиваме до аптеката. (Аптеката е на наша съфорумка и нейната колега там също ни познава.) Михаела заръчва:
- Един Вентолин.
В това време Дребчо се повдига леко на пръсти, показва се през прозорчето на аптекарката и казва:
- А пък аз се казвам се Константин. :wink:
:lol: :lol:
-
Днес по обед отиваме до аптеката. (Аптеката е на наша съфорумка и нейната колега там също ни познава.) Михаела заръчва:
- Един Вентолин.
В това време Дребчо се повдига леко на пръсти, показва се през прозорчето на аптекарката и казва:
- А пък аз се казвам се Константин. :wink:
:lol: :lol:
:D :D :D
-
При нас смешките се получават като трансформират немските думи на български. Много често не са гладни, ами имат глад. Не мирише, ами мишише. Обувките са обухе и се бухат, не обуват :) Гоненицата е хваница, а китеника у дома е гросе бодеа /от голям и боде/. Самолета е мусолет, а понеже баща ми му казваше мушморок, думата стана мушорок. Кума Лиса е Кули Миса, а щъркела - щръка. Точилката чукилка, а кашля е кляша.
Мила пък наскоро ни обясни, че искала да отиде на почивка да се измори от нас :D При нея голото дупе е голо пе.
А нашето „пе“ означава прасе :-). Това с езиците е много смешно. Ивана от няколко дена е започнала да слага „а“ пред съшествителните :-) примерно „а коте“.
-
О това и моите го правят, ама те спрягат думата :D
А преди време се смяхме много, защото както си седим и Алекс заявява на баща си - тате, можеш ли да ме шибнеш - и ние седим и го гледаме и не можем да проумеем защо трябва да го шибваме или да го удряме :lol: А той човека искал да го бутнем малко :D А на Мила пък фразата е - Тати, канс ту мих бутнен :lol:
-
Много сте добри :lol:
Вчера имахме среща с приятел. Аз му разказвам "Утре ще се видим с Марти, помниш ли го?"
Нико - "Кой Марти?"
Аз - "Марти, дето идва на именния ти ден, сещаш ли се ?"
Нико - "Фамилия, фамилия ми дай ..."
-
Вчера седим на дивана и аз съм го гушнала в скута (че с тази детска градина ми е примъчняло) и по навик го полюшвам докато си приказваме.
Андрей ми вика:
"Не люшкай баткото" :D
фляб=хляб
свимки=снимки
мазна=мазда(кола)
-
Сега като видях за маздата и се сетих - Алекс като малък научи всичките марки коли и понеже имаше една реклама за Мазда, маздата беше зум зум у нас /издаваха такива звуци, докато я рекламираха :lol:/, а колата, която го затрудняваше най-много беше ситроен - викаше и сюретен :lol:
-
Фуси, много ме разсмя с тази фамилия :-)
-
Алекс като малък научи всичките марки коли , а колата, която го затрудняваше най-много беше ситроен - викаше и сюретен :lol:
при нас фолксвагена беше фаги, а москвича - скопич
а едно приятелче ситроена наричаше цитрон
-
Откъсът от Високи сини планини "Обичам таз земя голяма, тъй както си обичам мама"
у нас се пее:
"Обичам таз змия голяма,
тъй както си обичам мама..." :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:
Така сме се смяли с баща му, като го чухме :lol:
-
:lol: :lol: :lol: Голям смях, Голяма змийо, обичана такава!
А нашият не може да си обърне езика за "ароматизатор". Днеска видя пред детската градина една кола с "ламатизатор" Гарфилд. И беше толокова зарадван, че въобще не обърна внимание, че го поправих. Така че си остава - ламатизатор!
Фразата "Хрумна ми една идея" дълго впечатляваше бабите, докато си играеше детенце с тях. Сега я замениха - "промених си решението" или "взех вече решение" - ще се прави това или онова от конструктора, с количиките и пр.
А вчера много възмутен, че го карам да си подреди пръснатие неща по пода и то да не се бави, ме попита имам ли представа колко е трудно. Като му отговорил, че явно имам, защото често му подреждам и по разхвърляната стая, рече: "Ами тогава ако ти дадад един пъзел с много парчета да го наредиш за кратко време - как ще се почувстваш?"
-
Откъсът от Високи сини планини "Обичам таз земя голяма, тъй както си обичам мама"
у нас се пее:
"Обичам таз змия голяма,
тъй както си обичам мама..." :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:
Така сме се смяли с баща му, като го чухме :lol:
:lol: :lol: :lol:
-
пресен, пресен от снощи:
Деси от няколко дни проявява интерес да пише букви и да се учи да чете, в което няма лошо, щом иска, показваме. Та, седнала снощи на масата и баща й й казва букви, тя ги пише и като стане дума трябва да я прочете. Добре, прочете 2 и следващата е написана, думата е ЗЕЛЕ и детето чете зе - л - е и баща й вика, браво и коя е сега думичката. Деси гледа "умно", а Еленка седнала срешу нея и казва - Зеле бе Деси, много си глупава, от 2 мин. я гледаш тая дума :lol: :lol:
със сълзи съм се смяла :lol:
-
Мъничкото се радва, че ще правя пържени филии и казва: "Баба каза, че за да станат хубави фЕлиите трябва да сложиш 80 километра олио!"
-
Племенника е в къщи на гости и учим думички, той е малък на 1.6г. и учим разни животни и от няколко дни Зебрата е Ебе :)
-
Counterfeit, колко е прозорливо детето! Отпадат ти толкова бъдещи притеснения - няма да го лъжат лесно жените :lol:
А Елена на Стефи и такава фога, направо се чудя на кого ли прилича това дете 8)
-
Counterfeit, колко е прозорливо детето! Отпадат ти толкова бъдещи притеснения - няма да го лъжат лесно жените :lol:
Нали :D
Той и баща му беше особено доволен от тоя бисер (има си хас :D) - и му вика - а така, тате, браво, от малък ги разбираш нещата :mrgreen:
-
В неделя видяхме две момчета с две змии. Срещу 5 лева всеки може да се снима с някоя от тях. Моника се смее. Мамо, сега ще излъжа тате, да се снима със змията. Отива при него и му обяснява:
Тате, ела да се снимаме с една моя приятелка. Баща и пристъпва гордо. Тя обаче продължава: Тате, ама и нея да гушнеш, ти трябва да я гушнеш, чу ли? Баща и все още убеден пристъпва, докато не стигна змията :lol:. Тате, казва той: Аз верно съм имунизиран от майка ти толкова години, ама...ще пропусна снимката с твоята приятелка :lol:
-
:pipy_longstocking: страстна почитателка на темата и тВорящите бисери...
Мишоците хремави и ги водих при личната вчера, тя ги прегледа,
спокойни гърдите, с леко зачервени дъги на гърлата:
- Добре са, казва, но ги задръж у дома до четвъртък!
Следобед идва снаха ми да ги види и пита Митака какво е казала лекарката...
- Каза на мама да ни издържи до четвъртък и после на детска!
-
Йоана разправя на всички: "Дядо има пута!"(компютър) :D След което допълва: "На дядо пута пее" :D И коя песен пее? - "Чело коте кинки минки"(книжки за мишки) :D :D :D
-
Моето бъдещо градинарче има нова любима фраза - „да, за азлика от теб“. Това с повод и без повод. Също и „без да искам“.
- Защо ревеш пак?
- Мииии, без да искам.
Kremkaramel, в къщи мама има лафтоп. Според баща ѝ това е най-точното ѝ попадение. :lol:
иначе:
вигани - винаги
мисижива - срамежлива
Това последното е състояние, което я прихваща изведъж ни в клин, ни в ръкав.
-
:):)Много хубава тема:)
За Дани всичко е "зеено". Запомнил е само тази дума за цвят и я използва за всичко. Снощи ги къпя и докато мия Ники, Дани се заиграл с чурата си. В момента в който се показва главичката той започва радостен да крещи "мамо, мамо иж чуата стана зеена":):):)
После едва удържах Никол, че искаше да ходи да го проверява през 5 минути:)
гицига= сега (Алекс)
пакопал= портокал
-
Ох,Лисо,със сълзи се смях ахахх :lol:Направо си ви представих в банята :lol:
Ние имаме безброй бисери,защото дъщеря ми има навика да обръща думите.Ето някои: Леля пуши гъзара(цигара).Мама гофти(готви);.За нас пък всичко е червено и винаги сме се събудили в дешем(десет) :)
-
И у нас всичко е червено :).
Като си лягаме следобяд се почва "Ама навън още не е тъмно" застанал като буквата Ф :)
И вчера изявява желание да брои пръстите на ръцете.Започвам аз-1,2,3,4,5 а той след мен 1,2,6,8,10.И само това се повтаря.Отказах се :D
-
При нас пък всичко е "четири". Само да му задам въпрос, съдържащ "колко" и задължителния отговор е: "Четии". Толкова си го е харесал това "четири", че чак сме и на "четии години" в момента. :D
Когато го учих как се казват мама и тате, не съобразих, че детето не може още да казва Ж и аз от "мама Жужи" станах "мама Дуди". Дълго време ме представяше така пред хората, сега обаче, вече че съм "мама Жижи". :)
-
Аз съм доволна, че Косьо вече повечето цветове ги познава.
Но доскоро всички неща бяха или синьо, или червено.
- Косьо, каква закуска искаш?
Той отговаря леко замислено:
- Ами синяя, червенаа... :?
Питаш ли го, на колко е години, отговаря:
- На 4-5. :D
Така си е решил, :wink: че е някъде на 4-5. А реално е на 2год. и 5 мес.
Сестра му, макар и на 4,6 често се случва да се инати, да реве за нещо като малко дете. та наскоро пак нещо истерясваше и се тръшкаше, а Косьо отива и ѝ говори в мой стил:
- Мими, няма да плачеш. Обещаваш ли? Обещаваш ли, че няма да плачеш, Мими? Разбра ли, какво ти говоря? А Мими? Разбра ли ме? :lol: :lol:
А, а днес съм извадила 2 кофички кис. мляко на плота, а той взе да ги брои и ги изкара 4! викам си, ако така ги вижда двойно, не ще да е добре работата... :lol: :?
Ей, Мише твоят бисер страшно ми хареса. Чак го споделих и с други хора. :lol:
дано да ги издържиш тез деца 3 дни, пък после, 'айде, пращай ги на градина, да се отървеш! :lol: :lol: :lol:
Пеше, и лафтопа ни хареса!
-
Кокиче, сладко и весело им се получават бисерите,
защото поне при моите още не са от хитруване...а неволни грешки,
който изцяло променят смисъла на това което казват!
Иначе Калина е на вълна "Така ли"....след всяко нещо което я попитаме или кажем!
Пример, обяснявам аз:
- Калина ти си вече голяма, трябва да си по-послушна, не така непокорна,
скоро ще имаш РД, ставаш на 3г!
И тя веднага пита "Така ли?"
Вчера не ни беше ден в комуникацията
и ме "нахраниха" с лоша и недваща майка за дни наред,
но е по-добре да плачат и се сърдят защото ограничавам
отколкото после заедно пред зъболекарския кабинет!
-
Ивана всичко брои до пет - „но, де, четии, пет“ - :-) 3 липсва . Ако не и излене и примерно предметите са 2, ги брои отново, ако са повече прескача. Със смешни думи е пълно - тя повечето думи не казва правилно. Вчера я слушам играе си с една книжка с животни и си говори кое животно как прави и по едно време чувам „ тел паи кучУ кучУу, баво тел“ ( петела прави кукуригу, браво на петела) , паднах от смях :-)
-
Гошко да е бил някъде на 2 и половина. Наказан да стои сам в неговата стая за някаккво провинение. Аз подслушвам и гледам през ключалката следния "разговор" с една от играчките му:
"Здравей,...червено влачке! Тя /т. е. мама/ все казва, че уж много ме обича, ама ме наказва тук да стоя сам" и т. н.
-
Мамо, мамо. Виж! Аз правя пЮрет (пирует) :)
-
Има си нов лаф, откакто ходи на градина:
- И какви са Ивановците?
- Мъжета.
- Момчета ли?
- Нееее мъжета.
-
"Пюрета" на Лидия някак ме подсети за стар бисер на моето дете. Стъпваше на столче да ми помага да разъбраквам яйца и запомнил какви инструкции съм давала предишен път, ме пита: "Мамо, нали така добре бъркам "ЕРЕНгично". С баба му и до сега си я използваме тази дума, много ни хареса.
А още продължава да казва, когато бърза и не се замисли "ГЛИГАНско", вместо гигантско. Явно като малък смяташе, че идва от глиган, щото то глигана си е едно огромно животно и така си го обяснявал.
-
Мила вчера ме гледа, че съм извадила прахосмукачката и застава до нея и ме пита - Мамо, мога ли да пуцвам /да чистя/ :D
-
Преди няколко дни обяснявахме какво ядат червейчетата и как някои живеят в ябълките...
Вчера баща й казва на Яна, че има червеи в дупето, при което тя обидено реагира: Нямам! Аз не съм ябълка! :lol:
-
Преди няколко дни обяснявахме какво ядат червейчетата и как някои живеят в ябълките...
Вчера баща й казва на Яна, че има червеи в дупето, при което тя обидено реагира: Нямам! Аз не съм ябълка! :lol:
ха ха ха ха, това е супер.
Нали ви казах, че Ивана брои всичко до пет. Онзи ден и показвам 3 пръста и я питам колко са и тя брои ,брои и ги изкара пак пет. „Не са пет, три са“ казвам аз, а тя ми хваща ръката, обръща я и ми показва свитите пръсти и ми вика „ето пет“ :-).
-
Хитруша е тази Ивана!
-
Моята дъщеря няма 2г и още не говори много, много. Днес се къпя, а тя реши да влезе при мен. Казах и да излезе, защото ще си намокри чорапите. При което след минута идва пак...обута с гумени ботушки :lol:
-
Моята дъщеря няма 2г и още не говори много, много. Днес се къпя, а тя реши да влезе при мен. Казах и да излезе, защото ще си намокри чорапите. При което след минута идва пак...обута с гумени ботушки :lol:
умно е dетето виж как веdнага е намерило решение
-
Децата са неповторими, умни, чудатковци и прекрасни душевдци!
Гумените ботушки, ме подсетиха как около кончината на дядо Максим
/светла му памет/ и честото появяване на свещеници на екрана в новините,
моята девойка така се впечатлила, взела един мой бял елек,
сложила главата си в единия ръкав, така се получило триъгълно расо.
И в този вид идва бавно към мен с тържествена стъпка,
вдига ръцете и пее "Аааааа" и ми каза- "Мамо, аз съм деде Поп ".
Митака скоро не ми беше правил признания, и ме изненада хитранко онзи ден.
Ние с него вечно спорим по един съвсем естествен повод,
а именно пишкането, защото често като се заиграе и увлече забравя,
че му се пишка и започва да подскача от крак на крак и аз го подканям:
- Миташки, време е да пишкаш, отново танцуваш от крак на крак...
- Ех, Мамооо, аз правя така от вълнение, защото те обичам...
и с 300км/ч отпраши към банята.
-
Днес сутринта.
Моника, побързай. Отново закъснявам.
Ама мене ме боли гърлото.
ОК, заповядай едно витаминче.
То ще ми помогне ли да ми мине гърлото?
Да!
Тогава ме боли корема...
-
Децата са неповторими, умни, чудатковци и прекрасни душевдци!
защото често като се заиграе и увлече забравя,
че му се пишка
Мише, наборите са си набори :lol:
Когато подканя Боян той ми казва - Мамо вярвам ТИ, че не ми се пикае :lol: :lol:
-
- Мамо, обещавам ти да ми дадеш детски шокоад.
А ся де :lol:.
-
Теодора изброява пръстите на ръката си - "палец, показалец, седем :lol:, безимен и най-малкото кутреее".
Баба и живее в село Обручище, но явно Теди не може да го запомни и като я питаш къде живее баба - "амиии... на училище"
Често се случва, когато бащата се прибере от работа да ме пита искам ли да излезем да поразходим детето. Преди две вечери се прибра и двамата започнахме операция по вадене на гумено пате, паднало между стената и леглото. Теди пристига от другата стая и от коридора се чува въпросително " искаш ли да поразходим малко Теди" :lol:
Когато чета тук и съм в тема, в която се вижда аватара на Мими26 с Дани и Криси, а Теди случайно види - "две Тедита, със от Зачатие". Явно заради прическите и тениските е решила, че това е тя, два броя :lol:.
-
Когато чета тук и съм в тема, в която се вижда аватара на Мими26 с Дани и Криси, а Теди случайно види - "две Тедита, със от Зачатие". Явно заради прическите и тениските е решила, че това е тя, два броя :lol:.
:jump12:
Като бяха по-малки моите и се гледаха на снимките казваха: "Това е Криси-Дани и Криси-Дани" :lol:
От тази сутрин: "Мамо, купи ни циклопедия за добри деца"
Аз: Каква е тази енциклопедия, те всички са за добри деца
Криси: Нее, тази пише вътре какво да правим да сме добри деца, да се мием, да слушаме...
Аз: Ами вие сте добри, не ви трябва такава енциклопедия
Криси: Да, ама понякога те ядосваме, така че ни трябва :lol:
-
При Стефан лятото, думата "като" звучеше като "куку" и съответно имаше изречения от типа:
Мамо, искам сладолед куку тати. :lol:
Мамо, пишках куку мъж :lol:
Сега "куку" е "куту" и снощи почва да размишлява върху собствеността на един плюшен самолет, който баща му беше купил преди време и твърди, че си е негов, но вчера децата го взеха и Стефан казва: Мамо, ние куту бяхме големи, самолета беше на тати, сега сме малки и е наш, после куту станем големи пак ще е на тати :)
И това е по скоро мило и много тъжно (поне за мен)...
Стефан: Мамо, защо баба отиде на небето, толкова високо на облаците?
Ели: Сега как ще я гушкаме? :balk_146:
-
Супер сте всички! :kiss:
-
Моите момчета са толкова различни..ето разговора ни от снощи:
- Емо, ти какъв ще станеш като пораснеш?
- Доктор
- Ицко, а ти какъв ще станеш като пораснеш?
- Голям мъж :D
-
вчера, по време на седмичното пазаруване в супермаркета:
"Мамо, нали магазините са измислени, за да се борят хората с глада?"
след кратко отбиване при приятели:
"Мамо, ти не се тревожи - аз се почерпих сам! Докато ти си говореше с леличката, аз обиколих навсякъде, видях в хола един шоколад на масата, кръжих над него, стрелнах се надолу и сграбчих едно парче!" (изказът на автора е запазен...)
-
Много ми е любима тази тема :wink:
Вчера, силно впечатлени от "Лебедово езеро" в операта:
Дани: Абе този Зигфрид как така не разбра, че това не е Одета, а Одилия. Не я ли видя, че е с черна пачка?
Дими: Е, той е гледал девойката, не пачката. Те мъжете много не забелязват роклите...
Дани наблюдава едно от цветята у дома:
- Мамо, и последната пъпка вече почти се е излюпила.
-
В събота обикаляме да купуваме подаръци и Криси ме пита:
- Мамо, на Алекс взехме ли (трябваше да купуваме на двама Алекс)
Аз: Взехме на единия и на Ники, Дани, остана другия Алекс. Ох, много бебета станаха вече, почнах да ги бъркам.
Криси: Ами ще ги подредим в редичка и ще ги преброим :lol:
Мармотче, това се казва интелектуален разговор :lol:
Джам, погледа през окото на орела е много достоверен и уникален :lol:
-
"Мамо, мойе ли да купим "Пампет Ах, ти бебе"? Очевидно става дума за" Памперс Актив Бейби"...
-
Снощи, Стефан ми припомни, че в детската градина ходи на "Родни танци" и играят "Ученица" ;) И ме попита кога ще го запиша на Бол (футбол).
-
Гого разглежда семейни снимки на компютъра. Появява се снимка на мен и мъжа ми прегърнати под един чадър. Гого гледа, усмихва се срамежливо, и казва: " А, мама и тати се обичат чак... Хм, колко са смешни!", и продължава нататък... :D
Гого: Мамо?
Аз: Да, Гого
Гого: Мамооо?
Аз : Е, кажи де.
Гого: Ами аз те обичам най-на света....
Аз: И аз те обичам, много.
Гого: А сега дай да те гушна... А сега целувка... и по другата бузка....
Гого: Ами сега ми дай шоколад! :lol:
-
Стефания: Мамо, защо навсякъде е украсено?
Ами, защото идва Коледа, бе мамо!
С: През есента ли, бе?
влизаме в кварталния магазин, който се казва КАтерина- както и собственичката, която за децата е Катя :) Обаче на смяна й беше служителката,пазаруваме и излизаме.
Стефания: Мамо, как се каза тази какичка?
Нямам си идея, маме!
С: Аааа, аз зная, аз зная- тя се казва Рина!!!!
-
ахахаха,Мини,той и Мишо ме попита защо искам да украсявам през есента и аз взех че отложих датата за началото на декември :D
-
Сега и аз като Джиджи ще Ви дам една загадка.
Щерка ми го наричаше клау клау, а синът ми го наричаше кутАн. Що е то? :? :lol:
Сега вече и двамата го изговарят правилно. :wink:
И нещо друго, което не е особен бисер, но се изкефих на Дребния (2,6г.), който оня ден гледаше с баща си Формула 1. Виждайки рекламите на Алианц на самата писта и възкликна: "Ето на мама работата!" :lol:
Хареса ми, че има добра зрителна памет и е наблюдателен. :D :D
-
Сега и аз като Джиджи ще Ви дам една загадка.
Щерка ми го наричаше клау клау, а синът ми го наричаше кутАн. Що е то? :? :lol:
Сега вече и двамата го изговарят правилно. :wink:
възглавница? :) (моят я наричаше "клаусклавница")
моят наскоро обрисува представата си за добра работа, от която се печелят много парички (за да има да храни 5-те си бъдещи деца и да си купи всички насекоми от поредицата) - амииии, седиш си на едно бюро и така...
-
ходим веднъж седмично на уроци по английски - много забавни и весели, с игри, предметно обучение и прочие.
миналата седмица, обаче, лицето възмутен напуска по средата на урока и излиза навън със сърдит вид.
- защо бре, сине майчин, излизаш по средата на часа? - питам аз.
- а защо няма храна по време на час, а?! - отговаря още по-възмутено и гневно лицето.
-
А на мен ми прилича на "урангутан"
-
Любима тема! Марто - фаворит мой :lol:
Тази сутрин след 80-тото "Хайде Никола":
- Ох престанете вече - сили не ми останаха за бързина
-
Нямаме познал верния отговор.
Кауфланд! :lol: :lol:
Между другото Синът ми артикулира по-добре звуците от четири-годишната си сестра. Опроверга напълно мита, че момчетата проговаряли по-късно и по-бавно се развивали. :wink:
Въпросния "Кауфланд" Михаела успя да го изговори на 4,5г., а Косьо - на 2,5г. :)
Джам, дано да се поправят тия от английския и да им предлагат по нещо за хапване. :lol:
-
ходим веднъж седмично на уроци по английски - много забавни и весели, с игри, предметно обучение и прочие.
миналата седмица, обаче, лицето възмутен напуска по средата на урока и излиза навън със сърдит вид.
- защо бре, сине майчин, излизаш по средата на часа? - питам аз.
- а защо няма храна по време на час, а?! - отговаря още по-възмутено и гневно лицето.
Безобразие!!! :x
И на моя курс по английски нищичко не дават 8O
Право си е детето :lol:
-
:lol: Сладури.
Снощи моника рева 2 часа и не пожела да каже какво я тормози. След като най-накрая познах и я разконспирирах с помощта на съседчетата, тя взе че си призна. Поговорихме си, прегръщахме се и около час тя вече спокойна и отпусната ме галеше докато си лежеше в мен. В един такъв хубав момент, взе че и дойде музата да споделя и казва: Ееех мамо. То било толкова хубаво да си говорим с тебе :lol:.
Нали, това само след около час мъка да разбера, защо аджеба тя три дни реве за всичко и се инати и е супер депресирана.
:BangHead:
-
:lol: Сладури.
Снощи моника рева 2 часа и не пожела да каже какво я тормози. След като най-накрая познах и я разконспирирах с помощта на съседчетата, тя взе че си призна. Поговорихме си, прегръщахме се и около час тя вече спокойна и отпусната ме галеше докато си лежеше в мен. В един такъв хубав момент, взе че и дойде музата да споделя и казва: Ееех мамо. То било толкова хубаво да си говорим с тебе :lol:.
Нали, това само след около час мъка да разбера, защо аджеба тя три дни реве за всичко и се инати и е супер депресирана.
:BangHead:
лоде, Моника ръси бисер след бисер :lol:
-
Лиде, Моника ръси бисер след бисер :lol:
Специално от този нейн бисер снощи ми идваше да се застрелям, честно :lol:
-
джаме, ако Марти още си няма годеница, ние се нареждаме на опашката. Подсигуряваме храна. :lol:
-
:lol: Сладури.
Снощи моника рева 2 часа и не пожела да каже какво я тормози. След като най-накрая познах и я разконспирирах с помощта на съседчетата, тя взе че си призна. Поговорихме си, прегръщахме се и около час тя вече спокойна и отпусната ме галеше докато си лежеше в мен. В един такъв хубав момент, взе че и дойде музата да споделя и казва: Ееех мамо. То било толкова хубаво да си говорим с тебе :lol:.
Нали, това само след около час мъка да разбера, защо аджеба тя три дни реве за всичко и се инати и е супер депресирана.
:BangHead:
пфффф така добре те разбирам Лиде ...
-
джаме, ако Марти още си няма годеница, ние се нареждаме на опашката. Подсигуряваме храна. :lol:
ще ви включа в списъка. обичам оправни сватове, дето отрано мислят за бъдещето на децата си ;)
не че го хваля, ама ми е любвеобилен, внушаем и верен в чувствата. особено, ако му ги налееш своевременно в главата :) има там в групата една мома, дето по цял ден го гледала с обожание и го милвала по косичката (според госпожата). какво му е внушавала, правете си сметка, но като го питам за нея, той ми обяснява, че "моето сърце бие за нея и аз никога никога няма да предам чувствата й" (изказът на автора, както винаги, е запазен)
та така... с повечко бонбони и сугестия, може да е много точно попадение за романс :)
макар че снощи ме разби - тръгна да става от масата на вечеря, без да е попитал за десерт. аз изумена, сама попитах - ами десерт не искаш ли? а той отговори - "не искам, стига толкова сладко съм ял!"
-
А нашият като прекали с исканията за сладки неща и разбере по погледа ми, че няма да получи още, се усмихва хитро и бърза да добави "Пошегувах се само, ей пък и ти, пошегувах се!"
-
джаме, ако Марти още си няма годеница, ние се нареждаме на опашката. Подсигуряваме храна. :lol:
какво му е внушавала, правете си сметка, но като го питам за нея, той ми обяснява, че "моето сърце бие за нея и аз никога никога няма да предам чувствата й" (изказът на автора, както винаги, е запазен)
Олеее,страхотен. Може ли и нас да включиш, която си избере му давам :-).
-
Ох, :lol: много са забавни на всяка възраст децата.
Конфликт между Антъни и Боби, намесвам се и Антъни трябва да се извини:
Аз: "Антъни, трябва да кажеш съжалявам"
Антъни: "Добре, Боби почти съжалявам!/ Bobby, I am almost sorry/ на английски звучи по-смешно.
-
Боби, бива ли сечено да ми правиш? Имаш цели две моми, а аз само една предлагам.
-
Тони: "Мамо, как така взехте решение да дойдете да живеете тук долу?"..
Тъй като всички близки пристигат със самолет, детето е останало с впечатление, че България се намира някъде в небето. Не стига това, ами е успял да убеди целия клас в това :lol:.
-
Боби, бива ли сечено да ми правиш? Имаш цели две моми, а аз само една предлагам.
Е нали е опашка, ние сме след вас, ако случайно нещо се откажете :-)
-
Тони: "Мамо, как така взехте решение да дойдете да живеете тук долу?"..
Тъй като всички близки пристигат със самолет, детето е останало с впечатление, че България се намира някъде в небето. Не стига това, ами е успял да убеди целия клас в това :lol:.
:jump12:
Марти на Джам, както винаги е много оригинален, фенка съм му :)
Габи миналия ден каза на комшийчето "Съжалявам Митко, но аз няма да се оженя за теб!" По-късно вечерта сподели, че размислила защото искала да се ожени за баща си, обясних аз, че не може защото той вече е женен за мен, тогава реши че ще се жени за брат си. Опитах да обясня че и за него не може, но не бях разбрана, щяла да се ожени за който си иска пък :)
-
Сутринта в градината: влиза младежа ми и сяда на пейката, нито се съблича, нито събува... след минута пристига една девойка от групата с пантофите му в ръка, събува му обувките, обува му пантофите, гушва го и го вкарва в групата :) мъжка им работа.
Моето гарже на никого не го предлагам, че такова прислугване едва ли ще ви хареса, но пък е хубав и умен като мама :)
-
Тази "девойка", направо ме плаши :)Извинете ме за спама!
-
- Мамо, написах писмо на феята на зъбките да не се чуди какво да ми подарява ...
- Ама Нико, на теб не ти се клати зъбче - ти какво ще й дадеш
- Еее не ми се клати, ама ти можеш да ми избиеш едно, например ...
-
Много ми е интересно и мило, и забавно винаги да чета тук. Невероятно е какво им хрумва в главиците...
-
Много готини попадения :lol:
Да не ви изреждам, всички под ред, просто с удоволствие чета :)
-
Фуси, ако напишеш скоро, че е получил желания подарък ще информирам социалните, да си знаеш :)
hope-love, добре че познавам родителите, иначе щях да си помисля, че е патриархат у тях и мама носи на тати чехлите и вестника :)
-
Признавам си деня ми бе мрачен до този момент - със сълзи се смея сега!
Пишете моля ви, споделяйте, имаме прекрасни чудачета, умни и изобретателни!
-
Ах, този Никола на Фуси - родителите никога не знаят какво може да поиска от тях детето им! Нали така?
-
Много ми е силен в пазарлъците ...ще опитам да ви покажа и самото писмо
Съвсем сам си го е писал човека, затова правописа е на ниво :)))
(http://www.bgphoto.net/photos/19496/o634897078703055000.JPG)
-
ВЕЛИК е този Никола! Ако не мо гу донсеш ти, кажи да мо го фзема ас. Невероятен!!!
-
:jump12:
Аз докато не съм забравила няколко "бисерчета" от снощи:
Питам: Андрейчо,кое детенце имаше рожден ден днес в ДГ?
Той: Никойола (Николая) :D :D
-----------------------------------------
Той: Мамо, аз съм динозабър :D :D
------------------------------------------
Аз: Недей да се качваш толкова на високо да не паднеш.
Той (забързано и задъхано): Не се страхувай мамо, няма да падна, аз съм голям мъж!!! :D :D :D
-
Сутринта в градината: влиза младежа ми и сяда на пейката, нито се съблича, нито събува... след минута пристига една девойка от групата с пантофите му в ръка, събува му обувките, обува му пантофите, гушва го и го вкарва в групата :)
:) и там пламти любов, явно... подкупвай я с бонбони и човекът ще ти е гарантирано обгрижван целодневно :)
Тази "девойка", направо ме плаши :)Извинете ме за спама!
ох, теб те плаши, нас ни радва :) аз лично съм доволна, че има такива девойки - иначе таквиз момци като моя не виждам как ще се оправят в живота... аз затуй, най-вече по оправност ги класирам момите...
- Мамо, написах писмо на феята на зъбките да не се чуди какво да ми подарява ...
- Ама Нико, на теб не ти се клати зъбче - ти какво ще й дадеш
- Еее не ми се клати, ама ти можеш да ми избиеш едно, например ...
както винаги - аналогичен случай в наше село :)
вчера си го взимам от градината и бабата на едно друго момченце гордо ме информира, че днес госпожата действала като зъболекар и извадила зъбче на нейния внук и на моя син и сега и двамата тръпнат какво ще им донесе феята на зъбките...
отивам да проуча аз случая и какво се оказва - на другото детенце много му се клатело зъбчето и помолило госпожата да му го извади, че му пречи. тя дръпнала и извадила зъбчето. моят убавец, който също от няколко дни постоянно се оплаква от клатещо се зъбче (ама зъболекарката беше казала да не го пипаме!), за да не остане по-назад, поискал и неговото зъбче да извадят. и госпожата услужливо го извадила...
да се смееш ли, да плачеш ли, драги другарки и другари...
-
аууууу не думай ... Марто действа направо 8O ... На Никола хич нищо не му се клати в момента, ама ако мерака е голям ...сигурна съм че ще намери услужлив приятел от групата 8)
-
Фуси, страхотен е този Никола, така съм се смяла.
П.П. Не знаех, че и в Бългаиря има Фея на зъбките.
-
Гледаме електронният часовник в тъмното /23.15/. Константин "чете" на глас -
- две, три,едно,пет - значи е 51 часа и трийсет и две минути.
Баща му казва - не, тате, чете се отляво надясно.
След кратко мълчание:
- Мамо, може ли да светнеш лампата, да видя коя ми е лявата ръка, за да знам от къде да започна да чета?
-
Няма да спра да се изумявам колко уни и креативни са децата,
с памук ще извадят на човек душата, и пак ще получат своето!
Боби с деца се занимавам от 14 години и все си има Фея на зъбките :lol:...
ще те номинирам и в тази категория!
-
Не знаех, че и в Бългаиря има Фея на зъбките.
абе няма, ама постепенно прониква, неизбежно... заедно със свети валентин, халоуин и прочие... вчера обяснявах на учителката каква е тая фея, че жената възрастна и беше в пълно неведение от брътвежите на децата по въпроса за феята.
-
- Мамо, може ли да светнеш лампата, да видя коя ми е лявата ръка, за да знам от къде да започна да чета?
имаме победител, драги зрители! :D
-
- Мамо, може ли да светнеш лампата, да видя коя ми е лявата ръка, за да знам от къде да започна да чета?
имаме победител, драги зрители! :D
Абсолютно! :lol:
-
Чувам разговор между Марти и мъжа ми докато са в банята за вечерното къпане:
-Какво правихте днес в градината, нещо интересно?
-Знаеш ли, тате, ние в градината имаме един мустак !!!
-Мустак??!?!? Какво е това мустак... (тук вече се заслушвам повече защото и на мен ми стана интересно :):):))
-Имаме един мустак, днес дойде за първи път и се казва Тимур !!!
Аз прихвам от смях пред вратата на банята, а мъжа ми пита:
-Искаш да кажеш, че е руснак и се казва Тимур....
-Да, нали точно това ти казах, какво ме разпитваш - имаме един мустак Тимур:):):)
-
Вчера сме в пощата с децата, седим на една огромна опашка и цари почти чутовна тишина. Изведнъж се чува гласа на моя Алекс - ооо, Макси, алте кумпел, вас махст ду хиар /оо, Макси, стари приятелю, какво правиш тук/ - при което цялата опашка избуха в луд кикот, а моя се обръща и ми казва - еее, мамо, кво стана. А детето му е съученик и са се виждали примерно преди два часа за последно :lol:
-
Пред Народния театър има немски коледен базар. Вечер има и концерти, но не мога да обясня точно какво е коледен базар с концерти, та съм го нарекла карнавал. Този следобед, рошав и току-що станал от сън, младежът ентусиазирано заявява:"Мамо, хайде, отиваме на канибал, нали!?"
-
Вчера по изключение, ги прибирам от детската и Стефан е последен в групата, а в 18 ги местят от къщичката в която им е групата в основната сграда и госпожата, явно му е казала обличай се ще пътуваме. Пресрещам ги с госпожата по средата на двора и го вземам и той:
- Мамо, искам да ходя с госпожата, тя каза, че ще пътуваме
Аз: госпожата, си отива у тях да си почива, не може да ходиш с нея
Елена (с поучителен глас): Стефане, и госпожите си имат деца и трябва да ги отглеждат 8)
Малко по късно вечерта:
Ели: Мамо, нали мечките са бездомни?
Аз: Ели, те са диви животни, не са бездомни
Стефан: Диви животни са дивите лебеди :lol:
-
Момичета, трябва да издадем тези бисери...
Това са чутовни, неподправени умотвореня, респектирана съм :P от децата ви !
Подариха им торбичка с дребни цветни бонбонки!
Седят в хладилника, давам им по-двечки вечер, ако се сетят след вечеря.
Като намалеят ги изхвърля и кажа, че са свършили! 8)
Митака снощи:
- Мамо, може ли две стиклетки !
- Може, но ти все за тях да мислиш!
- Не мамо и за друго мисля!
- За какво например!
- За живота!
Преди две седмици ги изненадахме с двойка папагали.
Калина застава под клетката сутрин и им говори!
- Здравейте папагали, аз съм Калина!
Аз минавам зад нея и тя ритуално казва:
- А това е приятелката ми, Мама!
Баща й също се подаде и тя представи и него:
- А това е приятелката ми, Тате!
После поработихме върху родовете и вече тате е приятел.
-
Ще ме уморите от смях :lol:
Снощи разговор с Дани:
-Мамо, ще те нарисувам принцеса с корона. - рисува и след малко - ама ти направих голям корем.
Аз: Ами защо, аз сега съм с малък корем
- Ами защото вътре имаш бебета - след малко - Мамо, ние как излязохме от твоя корем
- Отидох в болницата и там се родихте
- Добре, ама как излязохме
- Доктора ви изкара
- Добре де, в болницата доктора ни изкара, ама откъде излязохме
Мигах умно 5 минути докато си формулирам отговора, по принцип знаят, че мамите нямат атрибути, защото раждат бебета
- Ами, нали знаеш, че мамите нямат чури, защото раждат бебета
- Да
- Там, където трябва да е чурата, от там излязохте.
Помисли и явно го удовлетвори отговора, но след малко:
- Значи аз никога няма да родя бебе
- Ти ще имаш бебе, когато пораснеш
- Е как бе, мамо, като не мога да раждам.
- Ами като тати, ще се ожениш и жена ти ще ти роди.
- А Ивая може ли да има (едната от близначките-приятелки)
- Може, като се ожени и тя.
- А може ли да има моето бебе :lol:
- Може, ако се ожениш за нея :lol:
- Добре тогава.
Та скоро може да ставам баба :lol:
-
Ах лелееее, малкия хитрец!!! Как те е подхлъзнал да дадеш благословията си, а? :lol: :lol: :lol:
-
Разказвала ли съм ви за гущера "трудоубивач"?
Значи докато го къпя, обяснявам на Гого за саламандъра - какъв е на цвят и че се среща и в България. Казвам му, че като дете съм виждала в една гора, докато сме се разхождали.
А той: О, аз пък съм виждал червен гущер, казва се Трудоубивач. Така му е името,защото е много силен и е много трудно да го убие човек.
Това е стар бисер. Сега за съжаление, колкото повече неща научава, толкова по-малко свои думи измисля. Да не вземе от "ученост" да си загуби въображението се тревожа :)
-
Стои пред нас девойка в девети месец и един огромен корем. Моника я гледа втренчено около 15 минути. На четвъртия път в който я побутнах за да я върна в реалността тя попита. Абе мамо, тази кака да не е бременна бе? :lol:
Момичето падна от смях и се пошегува: Не, аз по рождение съм си с голям корем.
Мисли Моника мисли около 5 минутки и взе да гледа подозрително.
Ааа, корема ти нещо мърда :lol:
-
Нико как мина днес в детската?
...драматична пауза ... Ох мамо, как да се изразя ... ние с Дария днес се оженихме.
-
Нико как мина днес в детската?
...драматична пауза ... Ох мамо, как да се изразя ... ние с Дария днес се оженихме.
:jump12: :jump12: :jump12:
Честита снаха :D
-
ааа не вЕрвам вече аз - само тази година минахме през три сватби ...или 4 не съм сигурна. Вече свикнах :wink:
-
mimi26, впечатлена съм от стройната логическа последователност на разсъжденията.
-
Питам го за различни думички на английски. Днес в градината са учили животните.
- Как е мечка? - отговаря ми.
- Вълк ? - отговаря...
- Куче, котка, катеричка... - знае ги.
- А как е змия? - /след дълго мислене / - "ами....СССССССССССС..."
-
:lol: :lol: Много ми оправяте настроението
-
ох, теб те плаши, нас ни радва :) аз лично съм доволна, че има такива девойки - иначе таквиз момци като моя не виждам как ще се оправят в живота...
И аз, и аз не знам... Сценка у дома, той си седи кротко и си реди количките на пода. По коридора се задава тичащата Диманка
Тя: Любов мояяяя, ела да те прегърнаааа
Той: Татеее, спаси меее
-
Нико как мина днес в детската?
...драматична пауза ... Ох мамо, как да се изразя ... ние с Дария днес се оженихме.
Хаха, ще станеш май баба преди мен :lol:mimi26, впечатлена съм от стройната логическа последователност на разсъжденията.
И аз Джам се впечатлих честно казано, мислех, че ще се откаже сле първите 2 въпроса, обаче човека не се задоволи с обясненията дотам :lol:
Растат децата и все повече мислят :D
-
Гошко като се беше "оженил" миналата година за Мими в детската градина и ми го съобщи някак, не помня вече как, добави:
- Мамо,ама да не казваме на тате.
- Защо? - питам аз.
- Ами...да не го тревожим него все още!
Викам си: Какво ли още предстои?
-
ох, теб те плаши, нас ни радва :) аз лично съм доволна, че има такива девойки - иначе таквиз момци като моя не виждам как ще се оправят в живота...
И аз, и аз не знам...
както каза майката на въпросната госпожица "дано са си така спокойна и доволна, когато започнат и да ги събличат, а не да ги обличат, че като ги гледам с какви темпове се развиват момичетата се плаша"
а днес вървим към градината и аз го питам:
- кой ще ти помогне с обувките, ако Вики е закъсняла днес
- шегуваш ли се, мамо, естествено, че е там :)
-
Това е стар бисер. Сега за съжаление, колкото повече неща научава, толкова по-малко свои думи измисля. Да не вземе от "ученост" да си загуби въображението се тревожа :)
Ох и мен от това много ме е страх,затова за сега не пускам телевизора понеже ме е страх, че убива въображението.Ще видим до кога ще издържа.
-
О, хич не се притеснявай, въображението остава :wink:
-
тополо, топло:
- мамо, разкажи ми за онези госпожици
- кои госпожици, Тео
- ох, подсети ме, че забравих
- ?!?!?
- сетих се, за Снежанка и Пепеляшка ми разкажи
-
" Мамо, сърцето ми прелива от щастие! Защото много те обичам и знам, че правиш всичкото добро за мене! Аз съм най-добричкото дете и послушно също!"
Това от тази вечер, докато беше в тоалетната, явно и на децата прозренията идват там :))
-
Стефания: Преслава /строго/, ти ли изяде шоколада?
Преслава- мнеееее /невинно/, той просто свърши!!!!
-
- Тате, знаеш ли, ние в градината учим английски.
- Така ли, тате?
- даа
- А тогава как е море?
- Ми добре е!
:)
Това е стар бисер, от лятото :)
Иначе, пресен, отпреди две вечери:
Сготвила съм телешко със спанак. На втората хапка госпожицата заявява, че не иска. Питам:
- защо, мамо?
- не го харесвам!
- като беше малка толкова много обичаше спанак, хайде, хапни си!
- не, не, сега е само за майки! Ти си хапни!
Случва се когато има нещо, което не става за консумация от нея да й казвам, че това не е за деца, а е само за майки и татковци... върна ми го :)
-
Един по-стар бисер, може и да съм го писала някъде...
Разказвам как от следващата седмица ще има нови две момичета в детската градина /тогава бяхме в кооператив/.
А той пита - Защо, нашите стари ли са вече?
-
На семейно събиране у сестра ми:
10-годишния ми племенник, разочарован, че през следващите 2 часа не му е разрешено да пуска компютъра:
- Добре де, ще потърпя! Ще бъда ПОТЪРПЕВШ!
Следва смях от страна на възрастните, към който гръмко се присъединява 5-годишния ми син:
- Ха-ха-ха, бате, такава дума потърпевш няма. Трябваше да кажеш само, че ще потърпиш, ха-ха-ха!
-
Вчера разговор между двамата:
Д: Криси, виж как бързо прибирам играчките
К: Браво, ти си огън, направо си превъзходен и възхитителен. Ето такъв брат си мечтаех да имам :lol:
-
:lol: страхотни са! :cool:
-
На въпроса ми с автобус или влак предпочита да пътуваме от Пазарджик до Пловдив, изстрелва отговор на един дъх:
- С влак разбира се, с влака е най-хубаво, с автобус съм пътувал сто пъти и е много скучно, весе едно - куче да си гони опашката!
-
:lol: :lol: :lol: и аз точно такива деца и майки си мечтаех за приятели!
-
мдаааааа, работата отива на към издаване на книга.....
-
Имахме майстор в къщи, който е висок само 2,10. Един голям мъж. Работи си човека, ние се разправяме с девойката. Тя иска нещо, аз не давам. Тя започва да се инати, аз вече обяснявам, че ще си изкара наказанието. Нещата вече стават сериозни и тонът висок. Та най-накрая човека го изби на смях. Въпреки усилието му, да се скрие и тя да не чуе, не стана. В един момент девойката се обръща и казва: Емоооо, чувам тееее! :lol:
Наказанието отпадна. Смяхме се около час.. :lol:
-
mimi26, поздравления и на теб за "превъзходния и възхитителен" език на децата ти. Пълни ми се сърцето, като чуя нещо такова, а не цветисти думички, специално преподавани от дядо.
татко Мармот: И ви моля утре да сте много послушни, мама ще е сама с вас, аз отивам в Македония.
Димана: Ммм, те македонците май не си избират много хубави дрехи.
тате: Ти къде си ги виждала как се обличат?
Димана: Ами в онази реклама за македонските наденици, не ми харесват много дрехите им там...
-
мамо, искам такава топка ... една синя с времето - става дума за глобус;
в магазина иска да пазаруваме с количка с кормило. обяснението е "за да свиркам на тъпанарите";
като й е смешно нещо казва "направо ще излитна от смях";
за нещо в миналото казва "когато към бешела бебе" или "когато съм бяла малка".
-
"Виж пате, ейцета с Мини маус и Мики маус, ко ли им се е паднало.." - показва на малко гумено пате шоколадови яйца в брошурата на Кауфланд :D.
-
Застанал с гръб към нас, с едната ръка се е подпрял на стената, другата на кръста. Стои така и не мърда.
- Коко, какво правиш?
- Ами нищо, правя се на интересен. /така и не получих обяснение какво значи " да се правиш на интересен"/
-
:D :D :D Е, и ти пък сега, обяснение - нали си го видяла!
-
Хаха, големи сладурковци :lol:
Джам, време е за книгата - ще е бестселър.
Мармотче, благодаря :oops:
Разговор от снощи в колата:
Д: Мамо, аз ще пиша червена точка на тати (малко пояснение-пишем на лист за всеки червена точка, ако слушат и черна, ако не слушат и ме карат да викам и накрая Дядо Коледа ще брои точките и така ще разбере дали са слушали)
К: Аз пък ще му пиша черна точка на тати.
Д: Няма черна точка, червена точка ще има, той слуша.
К: Не ми спори, няма смисъл да спориш, аз казах черна ще е.
Д: Ще ти споря, защото е червена.
Питам Криси: Добре де, мамо, защо искаш да пишеш на тати черна точка.
К: Защото като се борим и ме тръшка и аз рева после, пък трябва да ме бори внимателно :lol: И ти му се караш, пък той пак не те слуша :lol:
-
правя си нес кафе в прозрачна чаша, слагам от кафето и заливам с гореща вода. коментара е "е какво правиш сега? нали кафе си правиш, а сипваш пясък с вода?!?"
-
- Леле, Константине, колко са ти мръсни обувките!
- Аууууууууу, как ли са се УМРЪСНИЛИ?
-
Украса за Коледа у нас има още от ноември месец. Елхата замита пода поне по 15 пъти на вечер. След което остават едни гадни станиолчета от гирляндите. Които трудно се чистят дори с прахосмукачка. Аз цяла сутрин шетам, децата помагат и пет минути след прахосмукачката, виждам че всичко е в станиол. И се разбеснях, толкова, че им казах, че ако видя едно станиолче и ще прибера елхата и чак в коледната нощ ще я извадя. Децата го взеха много насериозно и изчистиха всичко.
Следобед пишем писмо на белобрадия старец. Ред на младежа: изброяваме как бил добричък, как пише вече някои букви, може да брои и т.н, почваме с желанията и
- спайдърмен нещо си
- палатка, дето се рисува един лист и като го обърнеш става много интересно
... айде дядо Коледа ще те чакам с нетърпение и т.н.
тъкмо затварям аз писмото и той ми казва:
- Ааааа, мамо и една елхичка. Да си е само моя :lol:
-
В петък вечер бяхме на коледно парти на фирмата на мъжа ми, а две мои приятелки дойдоха в къщи да гледат Теди. Когато сме излязли, Теодора хубавичко ме подредила : "Мама си отиде... отиде при един чичко... аз ще спя при Дора". А пък уж с баща и излязох.. :lol:.
-
вечер, вън вали сняг, елхата мига, мирише на канела от сладките, които печем и аз казвам на мъжа ми:
- е, най-после коледния дух дойде
от другата стая се чува вик:
- мамоооо, страх ме е от духове
**********
младежа дращи на един лист писмо до Дядо Коледа
- мамо, какво написа на Дядо Коледа
- аааа, тайна е, мамо, само на него ще кажа
-
айде един топъл, топъл :lol:
Елена: мамо, вуйчо нали е полицай?
аз: да, мамо, полицай е.
Е: значи има полицейска котка?
аз: не, Ели, няма полицейски котки, има полицейски кучета, но вуйчо ти не е такъв полицай и няма куче.
Е: да, няма куче, но има полицейска котка
аз: е няма
Е: е нали имат в къщи котка.
аз: да, имат, но тя им е домашен любимец
Е: е да де, домашна полицейска котка
:lol:
-
Полицейска е котката. Защо спориш с детето?! Логиката е желязна.
А аз паднах под масата от смях :lol: :lol: :lol:
-
айде пак аз :wink:
събирам им манистата пръснати по килима и виждам две буклучета:
аз: Ели, моля те хвърли ги в кошчето
тя: аааа не, кака да ги хвърли
аз: моля те, ти да ги хвърлиш, защо кака?
тя: е как защо, тя е по-голяма, аз не мога :lol:
такава е скатавка, чеееее.... :lol:
-
Ох :lol: опасни са, полицейската котка е в топ 10 .
-
С тая полицейска котка сме се смяли днес в работата:-). Много ми хареса.
-
рано, рано или късно не знам, но събитието се развива в три през ноща. чува се туп-туп-туп и някой се мята с плонж на спалнята, дърпа ми юргана и се намества. поглеждам Елена, питам: какво става Ели - е как какво, някой е забравил да ме завие, замръзнах :lol:
-
рано, рано или късно не знам, но събитието се развива в три през ноща. чува се туп-туп-туп и някой се мята с плонж на спалнята, дърпа ми юргана и се намества. поглеждам Елена, питам: какво става Ели - е как какво, някой е забравил да ме завие, замръзнах :lol:
Ха ха ха!
-
:jump12: :jump12:
Кой е този някой веднага да си каже? :oops:
-
рано, рано или късно не знам, но събитието се развива в три през ноща. чува се туп-туп-туп и някой се мята с плонж на спалнята, дърпа ми юргана и се намества. поглеждам Елена, питам: какво става Ели - е как какво, някой е забравил да ме завие, замръзнах :lol:
Смях се със сълзи :D Не ви е срам да забравите да завиете детото :)
-
Стефи, как можахте да забравите да завиете детето? :lol:
Моята като спи до нас и все по-рано се намърдва при мен. Преди идваше към 5, сега към 3 още. Ами не стига юргана и за тримата. Снощи я завих с нейната си завивка. Но нахално колкото си щете. Опитва се да се намърда някъде около кръста ми и страшно възмутена:
-Ко пай тва дупЕ тука?
:lol:
-
-Ко пай тва дупЕ тука?
:lol:
Хахахахаха!
Ние още нямаме бисери като за в тази тема, но снощи се смях със сълзи:
Яде манджа, яде после и десерт към 8 ч. и към 9 ч вече легнали в леглото да спим и ми вика: Мамо - пака - Ати!
Превод: Мамо - попарка на Злати :lol: :lol: :lol:
Искаше попарка детето, ама мама лоша и не стана да прави :wink:
Защото естествено нямаше да яде :lol:
-
А-а-а, моята свекърва е ставала онази нощ да прави на нашто гардже сандвич /на новото грилче дето и го подарихме рано-рано за Коледа/. Подканена е била с думите "Бабо, сънувах че съм гладен. Ама, май наистина съм гладен, бабо. Сандвич ми се яде."
А явно със застудяването юрганените бисери зачестяват.
Гошко вече трета нощ идва да се гушка при мен - не го беше правил отдавна. Снощи, вече в мойто легло ме събужда отново - да сме се разменили, той да е от към стената отвътре, че го е страх да не падне. Отказах, много ми се спеше, викам му "няма страшно мамо, ела по-насам към мене". Таман съм заспала пак дълбоко - "мамо, ти докато спеше, аз паднах от леглото, ама ти не разбара". Ококоравам се с чувство на вина...А той - "не е вярно, че съм паднал, пошегувах се". Ама че човече - явно не можа да се примири, че сконах веднага да си разменим местата!
-
Ние още нямаме бисери като за в тази тема, но снощи се смях със сълзи:
Яде манджа, яде после и десерт към 8 ч. и към 9 ч вече легнали в леглото да спим и ми вика: Мамо - пака - Ати!
Превод: Мамо - попарка на Злати :lol: :lol: :lol:
Искаше попарка детето, ама мама лоша и не стана да прави :wink:
Защото естествено нямаше да яде :lol:
Ооо, започват тарикатлъците, защото му е скучно да си ляга. И Ивана започа да си измисля подобни и все такива, на които няма как да откаже човек.
Пешек, това с дупето много ме разсмя. Голям образ е.
-
Това с чичковците :lol:
Миналата година ме обвини девойката, че не съм гледала нея, а през цялото време съм си говорела с един татко... Тва пред баща и, баба и, дядо и и кой ли не. Имаше и продължение, ама не помня.
Това с дупето е уникално :lol:
-
Още няколко от по-старите, да видите какъв "дървен филисоф" си имам вкъщи...
- Мамо, знаеш ли какво обичат много слоновете?
- Какво?
- Фъстъци....
- А ти откъде знаеш?
- Ами така пише в енциклопедията.
***************
Спречкват се на детската площадка с едно съседско дете. Започваме да говорим с него.
Баща му - Коко, никога не трябва да се караш и да се биеш с децата БЕЗ ПРИЧИНА!
Константин /поглежда невинно/ - Ама за всяко нещо си има причина....
Такъв смях ме напуши, че не успях да довърша "конското".
****************
Вадя от шкафа една чиния с доста неправилна форма.
- Мамо, това РОМБ ли е?
- Не, мамо, не е ромб.
- А РОМБОИДНА ПРИЗМА ли е?
-
- А РОМБОИДНА ПРИЗМА ли е?
Хе хе, много знае това дете ...щото можеше да е примерно трапецовидна, знае ли човек.
-
След караница с дядо му - с най дебелия и продран глас:
- Добре, ще се махна и ще избягам от този дом ...ще отида в страна, в която има само майки и баби, а не татковци и дядовци ...
после мърмори на себе си
- Само да не забравя да взема мама, баба и Тейчо(другата баба), че останалите майки и баби няма да ги познавам
Питах го няма ли да му липсват дядо му и татко му, каза че не знаел, но понеже ТОЙ със сигурност ще им липсва, щял да им пише писма :balk_69:
-
Преговаряме със Симеон материала за човешкото тяло, че му предстои тест утре. Стигаме до въпросите за бебетата:
- Мони, откъде идват бебетата?
- От коремите на майките си, как откъде!
- А кой ги слага там?
- Майките сами си ги слагат, това им е работата!
- А на татковците тогава каква им е работата, не ги ли слагат те някак в коремите на майките?
- Мамо, пак си яла нещо смешно - татковците само ходят на работа и изкарват пари :lol:
-
И аз да се включа с пресни бисери от снощи :lol: В магазин сме и ще купуваме на Ицко дънки, събувам аз неговите панталони,
той : реееев;
Аз: Защо плачеш мамо?
Той-реееев - не казва,
идва магазинерката и носи дънките и той ѝ крещи :
Не бъркай в дупетооооо....боли мееее..... Магазинерката направо 8O 8O :lol: :lol: :lol: (пояснение-беше болен и преди дни му взимеха секрет от дупето)
И другия: Ицко с татко си ходиха да пишкат и татко му като го обувал го одраскал нещо без да иска и той тича от тоалетната и вика :
-Мамо, боли ме...
Аз: Къде те боли мамо?
Ицко: Бубата, тати драскал, цункай я да мине 8O 8O 8O :lol: :lol: :lol:
Нали моите целувки, както на всяка майка лекуват.......само да кажа, че хемороиди не лекувам :lol: :lol: :lol:
-
Може би трябва да ограничим гледането на тв вкъщи.Ето резултата:
Оплаквам се, че ме боли глава.
К - Мамо, вземи нурофен, той "открива точното място на болката и атакува право в целта".
******************
Повтарям сигурно за 5-ти път - "хайде да лягаме", " време е за спане"...
К - Ама, мамо защо, нали в рекламата на *** казват да не си проспиваме живота?
-
Вчера гледат детския канал и по едно време викат: "Мамо, бързо сменяй канала"
Не мога да се осъзная защо и ги питам и те:
"Ами почна за бейблейд, а ти нали не ни даваш да го гледаме, защото много се бият :lol: Сменяй го да не гледаме :lol: "
И още:
Криси хванал един плюшен коледен елен и бяга из стаята и вика:
"Дани, слушаш ли, аз съм Дядо Коледа и пътувам с елена :lol: Ако слушаш, ще ти нося подаръци"
-
Каквото и да му се случва на човек, щом прочете умотворенията на децата
всичко се изпарява и несъзнателно на лицето грейва усмивка!
Чувам разговор...Митака казва:
- Калина, моля те не си бъркай в носа, ти си дама!
- Не съм, дама!
- Бъркай тогава, Джуджетата гледат!
След няма пет минути, аз я виждам отново да извършва това свещенодействие...
- Калина, носа...
- Да мамо, дама съм!
Малко по-късно едва гледайки и полузаспала помагам на Митака да вземе душ:
Гушвам го един топъл, топъл и ми каза: -Мамо, ухаеш на красота!
Калина се оплака от болка в ушето снощи и преди да заспи
и казах, че утре ще бъде у дома с мен и няма да ходи на детска да заспива спокойно.
Без да казвам причината, защото подозирам, че ако навърже нещата
ще имам проблеми в бъдеще -
-Мамо, ти си ми най-голямата пАрЯтелка на целия свят!
-
Аз вчера легнах преди малкия, че умирах за сън.
Той идва да провери вярно ли е това, преди да отиде да си мие зъбите.
Завита до уши с юрганчето, дочувам да казва на баща си:
"Много е сладичка мама така като спи" - и после отминава, а аз... направо се разсъних от тези мили думи и после като почна един дълъг разговор за преживяванията в детската градина, помня само това:
-Аз вчера да и казвам на Ани, че е много красива, а тя днес как ми се отблагодарява - плесна ми шамар, че не и даваме от кубчетата, с които строим с момчетата.Ама тя Ана се мисли за много важна, за по-важна от всички деца в градината, даже за по-важна от тези от голямата група...
-
"Забележки за правоговор"
Иска отново да четем една приказака:
- Коко, нали одеве я четохме?
- Мамо, колко пъти да ти казвам, че "ОДЕВЕ" се казва само в Гоце Делчев, тук се казва "ПРЕДИ МАЛКО".
*****
Пътуваме с колата по околовръстното. Гледаме на Витоша колко сняг има.
-Константине, знаеш ли коя е тази планина?
-Разбира се, че знам - ПИРИН.
-Не, не е Пирин, Витоша е.
-Мамо, ти се бъркаш. Нали с дядо, като съм в Гоце Делчев всеки ден я гледаме от терасата - ПИРИН Е!
-
Ох, този Коко, много на сърце ми идват умотворенията му! :balk_104:
hope-love , твоето момче романтично също като моето :lol:
Калина сутринта гледа детенце рецитира по ТВ, ама с много красива рокля:
К. - Тази кака много кАсива!Куто мен!
Аз - Да, но виж колко ясно си казва стихчето!
Две минути пауза...
К.- Аз съм кАсива, а Митко е посУшен.
-
Много са готини всички дечица.Много се забавлявам тук :).
Митко вчера вечерта след като сме по леглата казва:
-Мамо,ти си най-добата готвачка на света.Павиш най хубавите палачинки.Супей си!
Е,разтекох се...
-
Топло, топло:
Прибираме се от Коледното парти на Зачатие- 22.30ч.
Аз - Леле колко късно е станало...
Константин - Сега трябва много бързо да вечеряме, да се къпем и да лягаме.
Аз - Ама ти да не си гладен? Нали вечеря на партито?
К - Да съм вечерял ли?!? Че там нямаше супа...
-
Ох, този Коко ще ме умори от смях! :)
-
Аз - Ама ти да не си гладен? Нали вечеря на партито?
К - Да съм вечерял ли?!? Че там нямаше супа...
ахахаха, ето още една зачатска "Мама Божка", как добре е научила детето кое е то истинската храна... :)
хора, правиме, струваме, на следващото коледно парти, живот и здраве, лично ще продавам книгата "Бисерите на нашите деца"!
-
К - Ама, мамо защо, нали в рекламата на *** казват да не си проспиваме живота?
аз затова съм решила концептуално въпроса - М. знае, че "рекламите само ни подмамват да купуваме разни работи".
не че не ги гледа като хипнотизиран в редките случаи, когато му падне възможност, но после като се отръска от хипнозата, си повтаря, че "те само ни подмамват" и работата приключва.
-
Ох, този Коко ми е фаворит с последните си бисери! Като гледам как се е активизирал напоследък, не знам какво да очакваме в бъдеще! :D
Джам, и при нас сме постигнали същото с рекламите,даже и думата е същата - "подмамват" и разни собствени умузаключения следват - "Не купувайте най-скъпото нещо в магазина, че може да се окажете измамени", а на забележката, че пак гледа в захлас рекламите отговаря: "Спокойно, спокойно, аз изобщо не го искам това, само гледам просто, спокойно!"
-
Ох, опитвам се и аз да обяснявам за рекламите, ама...
Снощи си играе с един динозавър - храни го с овце.
- Мамо, виж как му се е поддул корема на този динозавър, да му дадем малко ЕСПУМИЗАН, а?
-
И аз съм провъзгласявана за най-добра готвачка на... варени яйца.Случаят беше следния:
Баща ми се шегува, поднасяйки за закуска варени яйца на малчо, че са идеални и това е негов специалитет. Моето момченце, тогава около 3 годинки, много ревниво казва:
- А, мойта мама е по-голям специалист от тебе дядо, по-хубави ги прави тя яйцата.
А баща ми, през смях и с огромно задоволство, казва:
- Да, да, знаем е, тя твоята майка е върха, няма друга като нея.
Така сме се смяли всички.
-
И ако случайно не знаете мерната единица за вкусно -
-Мамо, много е вкусна супата, направо десет вкуснотици...
-
Пак аз...Струва ми се, че "обсебвам" темата, ама ще ме прощавате :wink:
- Мамо, знаеш ли, че мога да броя "назад"?
- Така ли? И как се брои назад?
- 30,29.28,27....20,19,18....3,2,1
- Браво, мамо, сам ли се научи?
- Е как сам да се науча? Светофарите ме научиха, нали те така броят като спрем на червено...
-
Nedda, не знам дали си даваш сметка, че момчето ти е много напред с развитието спрямо възрастта си!
-
Nedda, не знам дали си даваш сметка, че момчето ти е много напред с развитието спрямо възрастта си!
Честно казано, опитвам се да му отклоня вниманието от непрестанното желание да пише букви и да смята. Не съм "супер амбициозна" майка, дори съм леко притеснена...И в детската градина постоянно ми повтарят "има феноменална памет това дете, събира ни очите в буквалният смисъл..."
И за да не е съвсем спам :
- Мамо, след хиляди следва милиони, после милиарди, а след това?
- Не знам мамо, после като си дойде татко ти - питай него.
Нямам представа кога го е питал и какво са си говорили. Вечерта си лягаме.
- Мамо, знаеш ли...обичам те - милиони, милиарди, трилиони, четирилиони, петлиони....абе БЕЗКРАЙНОСТ те обичам...
На партито в събота, чу част от връчването на "форумските номинации". Когато говореха за mini, и колко дини носи под една мишница, някой каза " абе няма такова число".
- Мамо, защо каката каза, че няма такова число, повече от безкрайност ли са дините?
-
Аз, такова...да си продължа серията...
Да ви разкажа за последният ни преглед при педиатърката. Докато пътуваме натам разказвам подробно какво точно ще му правят.
Влизаме в кабинета.
д-р * - Здравейте, какво ви води насам?
Константин /без изобщо да ме погледне/- Ами имам една малко лоша кашлица...Може ли да ми прегледате гърдичките, гръбчето, коремчето, после гърлото и след това да ми подарите дървената лъжичка?
Посмяхме се. Преглежда го в пълно мълчание. Сяда си д-рката на стола.
К- А ще ни кажете ли какво сиропче да пия, щото ми се струва, че Стодала нещо не върши работата?
Тук вече лекарката не издържа и избухна в смях.
- Аз пък ти се чудя на тебе, Константине, защо изобщо водиш майка си с теб?
-
Честно казано, опитвам се да му отклоня вниманието от непрестанното желание да пише букви и да смята.
Защо? Това е талант. Някои деца пеят, други рисуват, трети смятат. Не е правилно да се отклоняват децата от техните вродени заложби, напротив, трябва да се стимулират да ги развиват.
-
Е, не-страхотен е, просто ме разбива тотално
-
Честно казано, опитвам се да му отклоня вниманието от непрестанното желание да пише букви и да смята.
Защо? Това е талант. Някои деца пеят, други рисуват, трети смятат. Не е правилно да се отклоняват децата от техните вродени заложби, напротив, трябва да се стимулират да ги развиват.
:good_post: Като гледам май лекар ще стане! :) Помагай му, развивай талантите му! И не се притеснявай, че рано се учи да чете и пише - аз се научих сама да чета и да пиша на 4-5 години (а, пък от мен нищо не излезе :lol: ). Даже, може да започне от първи клас да учи сериозно друг език, а от 3-ти още един. И може да следиш кой от предметите му върви най-много или му е най-интересен. Май, ще е биологията като гледам... :) Дай Боже :)
и все пак да съм в темата: Милото държи бебо на ръце, а бебо все мен гледа и върти глава към мен. Баща му прави забележка да не гледа само мен и го върти към себе си. А бебо, мърдащ ръчички, каза ясно и отчетливо: "Майкоо!" Съпругът ми опули очи и нямаше накъде - ми го връчи, леко сърдейки се (явно, че не каза тати)... :lol:
-
и все пак да съм в темата: Милото държи бебо на ръце, а бебо все мен гледа и върти глава към мен. Баща му прави забележка да не гледа само мен и го върти към себе си. А бебо, мърдащ ръчички, каза ясно и отчетливо: "Майкоо!" Съпругът ми опули очи и нямаше накъде - ми го връчи, леко сърдейки се (явно, че не каза тати)... :lol:
Ти сериозно ли? :lol: Бебо както е тръгнало, до годинката ще говори поне два чужди езика, освен българския естествено. Най-после едно гениално дете в този форум! :lol:
-
Като гледам май лекар ще стане! :)
Тцъ - войник иска да става :D
В магазина засичаме мъж и жена с военни дрехи.
Поглежда мъжът - "Мамо, това е войник"
Поглежда жената - "А това какво е? Войнинка или войничка"?
-
Взимам я от градина вчера вечерта. Пристига девойката в къщи, сваля якето и командори. Питай ме, какво стана днес на коледното тържество в детската градина!
Какво стана в детската градина на коледното тържество. Е добре и така става да ме питаш!
Дядо Коледа беше фалшив!
Аз 8O :lol:
Тя: Не ме гледай така ококорено! И снежанка беше фалшива!
Аз още по 8O 8O :lol:.
Тя: И черешка си има! Имаха пингвин дето и той беше фалшив. Аз вече почти не издържам. Продължавам да седя ококорена и се чудя какво да кажа. По случай мълчанието, девойката продължи!
И дядо Коледа свирна и пингвина трябваше да дойде. Сигурна съм, че беше дядо или баба в нисък размер! Казвам ти, фалшив пингвин.
Аз вече се запревивах от смях :lol: :lol: :lol:.
Изгледа ме от главата до петите с безизразен поглед, констатира, че видиш ли на майка и и било супер смешно, а то не било никак смешно и се затътри да си дорисува занятието.
Пораснаха ни децата :lol:
-
о да, за съжаление и ние го констатирахме тази година това, и не само Деси ами и Елена. Двете докладваха, че дядо Коледа първо бил много млад, прозирала му черната къса коса под шапката, брадата му била от памук и вързана с ластик, абе всички компромати за които се сещате :lol:
И аз като лидето в един момент се чудех какво да кажа, но реагирах бързо и тъй като преди около седмица гледаха филмчето "тайните служби на дядо коледа", та там той имаше двама сина, които му помагаха и ше го наследят след години, но бяха млади и без бради. така се измъкнах, оясник им че сигурно е бил сина му и му помага, защото все пак децата са милиони и той сам на може да смогне да иде при всички :lol: не знам дали ми се вързаха съвсем, но спряха да коментират :wink:
-
И аз като лидето в един момент се чудех какво да кажа, но реагирах бързо и тъй като преди около седмица гледаха филмчето "тайните служби на дядо коледа", та там той имаше двама сина, които му помагаха и ше го наследят след години, но бяха млади и без бради. така се измъкнах, оясник им че сигурно е бил сина му и му помага, защото все пак децата са милиони и той сам на може да смогне да иде при всички :lol: не знам дали ми се вързаха съвсем, но спряха да коментират :wink:
да бехте попитали бе, да ви научи старото...
аз внедрих следната версия - Дядо Коледа е един, оня, истинския, вълшебния. той само на 24 декември излиза и за една нощ овършава цялата земя. наред с другите си помощници - елфи, джуджета, врабчета (те дебнат кой слуша и докладват на дядото), има и един куп по-млади роднини - братовчеди, племенници и прочие - дето се учат за дядо коледовци. тях той ги праща да го заместват по разни тържества, защото децата все пак искат да видят дядо коледа. та така - тия са му роднини, някои се справят добре, други - не толкова. а истинският и вълшебният ще дойде в коледната нощ.
-
е то моето същото де, само че с двама сина, а не с цялата рода :lol:
-
добре де, и двете сте еднакво умни :lol:
аз благодаря, че и мен това ме чака :)
-
Джам, и аз използвам твойта тактика :lol:
На мен вчера ми казаха, че утре ще имат тържество, ще идва Дядо Коледа и те ще гледат дали пак ще му паднат гащите като миналата година :lol:
-
добре де, и двете сте еднакво умни :lol:
е, не... все пак, тя е председателката, тя е малко по-умна :D
-
хахаха викаш ти като зам. си една идея по не :lol:
абе не съм съгласна, приемам равенство :lol:
-
:lol: :lol: :lol:
Ех, много лесно се предавате :lol: Искаме бой :lol:
-
ааа чакай ся, със сватята не си развалям аз отношенията за едната му умност :lol: 8)
-
:lol: Искаме бой :lol:
какъв бой искаш пък ти, това да не са ти близнаците? :lol:
тука има йерархична структура със строга последователност. присидателят е най-по-по-най, после е замприсидателят, после останалите... :lol:
-
:jump12:
Скоро не е имало панаир, та да ви бутна фитилите, ама вие корави - не подхващате :lol:
-
Прибирайки се тази вечер, влизаме в магазина под блока ни. Вътре 3-4 човека.
К - Мамо, имаш ли идея как по-бързо да се качим вкъщи?
Аз - Не, мамо, нямам. Ще си изчакаме реда, и тогава ще се качим.
К /вече с доста по-силен глас/ - Ама, мамооо, на мене много ми се ака...
Познайте дали ни оставиха да чакаме на опашката :wink:
-
:jump12:Ще ме умори това дете!
-
аааа неда, това е просто номер едно :lol:
-
Неда, страхотен е младежа :D
-
В понеделник тържество в градината с Дядо Коледа и подаръци,
разговор в колата-
Митака - Мамо, този Дядо Коледа не беше истински ?
АЗ - Защо мамо, какво те кара да мислиш така...
М : - Амиии, един нисък...не беше, не беше...
АЗ - А кой според теб е истинския?
М : - Как кой, този от партито в събота, един висок, такава бяла брада...
Днес ще ни дадат снимките, представям си как го е гледал....
-------------------------------------------------------------
Отново Митака, заспивайки снощи ми каза...
- Мамо, аз не искам да имам ваканция, искам да си ходя на Детска!
- Мите, тя няма да работи, Госпожите и Лелите ви също ще са ваканция,
ще празнуват с децата и семействата си...
- Мамо, госпожите имат ли деца, те нали имат нас?
Те имат много деца, как така те учат и се грижат за 20 и още у дома!?
Обясних му, че те работят именно да им преподават, а вечер и на празници са
със семействата си!
Коко сладур, основавам фен клуб :lol:
-
Мина тържеството в детската градина, получи си подаръка. Остана обаче висящ въпроса с лаптопа и това кой ще го донесе. Моите обяснения за вълшебния дядо Коледа, който ще остави подаръци под елхата при баба и дядо, не ѝ се понравиха. И накрая реши проблема.
- Дуг дядо Коеда ща ми дади лафтопа. Ща ми го дади на мем, няма да го слага под ихата.
- Кой дядо Коледа?
- Ееее ония дето беши там. Пак ща отидим и той ща ми го дади.
- Къде е ходим?
- Ееее там беее, пи еите от зачатие и ония дядо Коеда ща ми го дади.
Това е. Дядо Коледа дето беше при лелите от Зачатие вдъхва повече доверие. Не се и сети за онзи от ДГ, пък за разни вълшебни дето няма да ги види ... забрави. Там при лелите и при децата дето танцували. :lol:
-
Това е. Дядо Коледа дето беше при лелите от Зачатие вдъхва повече доверие. Не се и сети за онзи от ДГ, пък за разни вълшебни дето няма да ги види ... забрави. Там при лелите и при децата дето танцували. :lol:
така де, друго си е око да види, ръка да пипне и на сърце да е широко :)
-
Возим се в асансьора с непознат мъж. Човекът ни заговаря, пита Коко на колко е години.
К /без изобщо да даде думата на човека/ - Оооо, аз съм вече мнооого голям. На 4 години съм. И знаеш ли... 22 кила съм. А ти колко кила си? Аз мисля, че си 60?
Мъжът избухна в смях и преди да слезе му каза - Аз мисля, че трябва да те черпя...
К - Мамо, защо трябва да ме черпи този чичко? Защото е станал на 60 кила ли?
-
Тези, дни не ми остава време да пиша, но пък редовно чета тук, децата са невероятни, направо са си за книга :)
Неда, Коко е уникален и аз съм му фен вече :)
-
Вървим си вчера покрай една бетонна ограда. В нея набити нещо като дюбели, но с широк отвор към външната страна.
Той:-Мамо, какви са тези дупки?
Аз: -Не знам, мамо.
-Искаш ли да ти кажа?
-Кажи!
-Това са дупки за змии- като завали се крият и после като изсъхне излизат и се припичат отгоре на оградата!
-
прясно от сутринта:
аз: Елена, хайде обувай се, стига си се мотала.
тя: мамо, защо ми купихте тези ботуши, толкова са трудни за обуване от едно малко дете като мен.
аз: кое им е трудното, видя ли че ги обу?
тя: да, справих се, защото въпреки че съм малка съм много умна :lol:
-
Стефи - еми умно си е детето, очевидно! :D
Неда - твоят човек направо ми скри шапката - и аз съм вече сред феновете му :D
Имаме и ние един нов бисер - то всъщност не е кой знае какъв бисер, ами просто изразът, който употреби ме напуши на смях...
Та говоря му как сега навън е зима и е много студено, но ще дойде лятото и пак ще бъде топло - а той помисли, помисли, па ме погледна и напълно сериозно каза:
"Не ми се вярва да стане топло..."
Не му се вярва на човека :lol: Ми то за вярване ли е, като погледне през прозореца само какво е... :lol:
-
Ей, какъв фен клуб си заформи това дете...
Не знам защо, но в къщи всяко нещо трябва да си има количествени измерения.
Снощи, като си лягахме, дойде при мен на спалнята да се гушка.
- Коко, късно е вече, мамо, кога ще си отиваш в твойто легло?
- Никога няма да си отида от теб, защото си ми много сладичка - 12 сладкости.
/дали не ми разтапя сърцето...?/
-
– Мони, какво имахте за обяд в училище?
- Супа и спагети с кюфтенца.
– От какво беше супата?
– От картофи и море.
– Как от море, бе Мони?
– Ми нали знаеш - една такава странна на вкус, газирана, също като море...
Румен бърка и досега горчиво и кисело като понятия, явно Мони на него се е метнал :)
Няма да забравя като ме сваляше как ме канеше на гости:
- Ела до нас да опиташ десерта на майка ми - направила е мляко с орис с бакпулвер отгоре :lol:
-
Няколко бисера от писмата до Дядо Коледа в една детска градина:
"Дядо Коледа искам да ми донесеш.... следват около 10 играчки... аз знам, че не съм слушала толкова, но ти си прецени какво ще ми донесеш"
"Дядо Коледа искам да донесеш миксер за тате и панталон за мама"
"Дядо Коледа, а на дядо донеси багер, ама истински, за да може да бутне детската градина"
-
тя: да, справих се, защото въпреки че съм малка съм много умна :lol:
и скромна :-)
-
"Дядо Коледа, а на дядо донеси багер, ама истински, за да може да бутне детската градина"
:jump12:
-
Като сме на чужди бисери.
Нанасяме се в нов блок в Димитровград, в общо 30 апартамента има общо 4 момчета и 1 момиче един набор. Всички естествено ги пращат в първи клас при мама, тъй по комшийски. Та няколко дни идва майката на момиченцето и носи един лист от блокче на което са нарисувани 6 кукли, Барби както поясни жената. Това защото госпожата казала - „нарисувайте това, което искате да ви донесе дядо Коледа“. Детето искало 7 кукли Барби, ама не ѝ стигнало времето. Опитите на майката да я убеди, че ставало дума просто да нарисува какво иска, без да уточнява брой, не се приели - „госпожата каза каквото нарисуваме това ще получим пък“. Та се шегуваше жената, че те с таткото са подготвили 1 кукла, а останалите ... да ги купи госпожата :lol: :lol: :lol:.
-
Със Симеон сме в Макдоналдс вчера след последния коледен шопинг. От мястото, където сме седнали се вижда един сервизен улей, в който персоналът пуска пълните чували с боклук.
- Мамо, защо макдоналдсите пускат боклука там?
- Вероятно долу има голяма кофа, в която събират боклука.
- И после кой го взима от там? КофАрите ли? :lol:
Вечерта си бели едно яйце директно над кофата за боклук.
- Мони, защо не седнеш на масата и не затвориш капака на кофата? Не ти ли намирисва от памперсите на Боби?
- О, не, мамо, нали знаеш, че аз не съм намирисвач :wink:
-
Преди няколко дни брат ми се обажда по телефона от чужбина. Пита Константин какво иска за Коледа. Отговорът е "вуйна".
Днес си играе с една играчка тел., и "говори" с вуйчо си.
-Ало, вуйчо, какво правиш? Аааа, изкарваш пари за вуйна...Обаче нали разбра, не играчка вуйна, а истинска, която да ми купува шоколад...
-
Ох, тези сладури...макдоналдсите и кофарите :lol:
Шоколадовата вуйна :lol: на Коко ме подсети за нещо което ме смая
тези дни, то си е бисер, но се повтори 1/1 ...
Калина - Мамо, искам плод...
Аз- Чудесно, донеси какъвто искаш от подноса да измием и обелим!
Тя- Не, аз искам плод шоколад!
Съвършено същия разговор проведох с Митака преди две години.
-
Страхотно умни са всички дечица.
Моите красавци, нали бяха разбрали, че не Дядо Коледа слага подаръците под елхата, а родителите.
И аз тези дни се старая да им покача Коледното настроение, като им пускам Семейни Коледни филми. Онзи ден гледахме "Елф", след филма, Антъни се обръща към мен и казва:
"Охххх, отново вярвам в дядо Коледа".
:D
-
Ох, какви са сладури всички деца :D
-
Страхотно умни са всички дечица.
Моите красавци, нали бяха разбрали, че не Дядо Коледа слага подаръците под елхата, а родителите.
И аз тези дни се старая да им покача Коледното настроение, като им пускам Семейни Коледни филми. Онзи ден гледахме "Елф", след филма, Антъни се обръща към мен и казва:
"Охххх, отново вярвам в дядо Коледа".
:D
а така, Емче! дръж фронта, рано е да предаваме коледната идея! :)
-
Седнали на земята, редят пъзел "по мъжки". Баща му слага едно парче на грешно място.
Следва монолога на Константин - Татееее, тази часта не е тук. Как можа да объркаш? Я се погледни какъв мъж си станал. Как може, един толкова голям татко да бърка пъзела на едно толкова малко дете? Аз съм само на 4 години, а трябва да ти показвам къде е правилното място, аз да не съммм...ъмммм....ЗВЕРОУКРОТИТЕЛ?
-
Движим се с колата по бул."Руски". Спираме на светофара и малката замечтано казва.
"Аз съм го виждала тоя принц."
"Кой, бе мамо?"
"Еми оня принц, дето ходихме при него миналата седмица. Много е хубав".
А отгоре ни гордо се извисяваше Альоша.
така да се каже има си всички атрибути като за принц :D
-
Ема, твоите сладури за мен държат първото място с гащи on и гащи off. И сега като я обличам Моника се сещам за това и се смея с глас :)
-
Правим ревизия на коледните подаръци, аз
- Леле Никооо ама как се е сетил дядо Коледа за този точно Бакуган?
- Ами гледа реклами бе мамо ... ти как я мислиш
-
В болница сме. В старанието си да говори тихо, Константин ми шепне нещо, ама аз нищо не чувам.
- Коко, аз май съм оглушала, мамо..,
- Мамо, нали ако не ме чуваш, се казва, че си глуха. Еми значи, сега си оглуХала.
***********
Сутринта, докато чакаме визитация:
-Коко, искаш ли солетка?
-Не.
-А бисквитка?
-Не.
-А какво искаш?
-Ами...една системка ?!?
-
Незнам дали хитрува или наистина сам се е сетил по пътя на логиката, но моя син онзи ден ме изненада:
-Мамо, нали зоология е да учиш за животните?
- Точно така - казвам аз - науката, която изучава животнине се нараича "зоология", но ти от къде знаеш това, не помня да сме ти го обяснявали аз или баща ти.
- Е, ами знам си го, сам се сетих, защото започва също като зоопарк.
-
Умно е детенцето ти hope-love, сладур!
Неда :bighug:
Пътуваме на 31.12 и Калина все нещо се страхува от гористата местност
през която минаваме и иска да я държим за ръка!
Митака я хваща и ние с баща им започваме да й говорим:
Б - Не се страхувай, виж гората е красива в нея има зайчета!
Аз - И сърничка съм виждала, ей така на пътя излезе веднъж!
Митака дето е такъв "страшник" ни изчака с една лукава усмивка
и изстреля :
- И накрая една голяма Баба Меца с ей такава уста....
Половин час после обяснявай, че спят зимен сън!
***********************************************
От два дни за да ме омилостиви като им се ядосам,
Митака ме нарича сладуранка!
Сутринта ме вика да им дам нещо, аз се бавя, той идва при мен с думите:
- Мамо, аз защо досега не съм ти казвам само сладуранка, а Мама!
-
26 декември, коледа, на село, излизаме от двора на пътя и комшиите гътнали едно прасенце, наобиколили го и те така, и Еленка пита:
Е: мамо, на това прасе какво му правят?
аз: заколили са го малко.
Е: хм, днес да не е денят на прасешките убийства :lol:
-
Що не каза, че масаж му правят? Как може да конфронтират детето толкова рано със смъртта?
-
тя няма грижи с това, не го преживя тежко, напротив :wink:
-
В кабинета на педиатърката, сестрата го пита на колко години е станал вече.
К- Ами...след 16 години ще стана на 20 :wink: /може би преди месец ме попита кога ще стане на 20г/
-
"Мамче,...мамче - сладуранче", е много често използвано обръщение и от моя син. След него обикновево следва въпрос "може ли" или "кога ще направим това, което ми обеща".
Хитрушковци големи са тези малки мъже. Дали след време ще успяват така да омилостивяват нежно и останалите жени в живота си или само майките се трогват по този начин от милите обръщения :) Предстои ни да разберем!
Малкия обича да римува, като първите му опити, след като разбра, що е това рима съм си направлиа труда да запомня:
"Тая котка, к,во се мотка" /за действителна котка моткаща се пред нас на улицата/
"Това куче, само учи" /самоцелен напън в името на римата/
Е има и грешки на растежа:
"Дядо Коледа не спал
и...джуджета изял,
и...надебелял."
Извинявам се за неуважителния тон към Дядо Коледа и горките джуденца, ама в къщи сме на принципа да не спираме творческите пориви! Признавам си, че се смях на глас с него! Дано не греша в подхода си...
-
тия дни ме пита:
- аз сега на колко години съм?
- на 6 и половина.
- е защо така? толкова закуски изядох тия дни и още съм на 6 и половина - докога така?
(така е, като лъжеш детето да яде с обещанието, че от хранене, спане и слушане се пораства)
-
26 декември, коледа, на село, излизаме от двора на пътя и комшиите гътнали едно прасенце, наобиколили го и те така, и Еленка пита:
Е: мамо, на това прасе какво му правят?
аз: заколили са го малко.
Е: хм, днес да не е денят на прасешките убийства :lol:
хаха.
Ние отиваме на село и се озоваваме на местопрестъплението, всичко още неразчистено, мъжете пърлят прасето и щерката:
"Аз пък няма да ям пърсе! Не обичам пърсе, изобщо не обичам пърсе!",
"А, какво ще обядваме мамо?"
"Ами, мръвчици".
hope-love и у нас е хит това стихче, песничка, но не сме имали такава интерпретация.
-
Прясно от снощи...(предисторията е, че на Стефан му се падна късметче любов, а на Ели колата).
Двамата си обличат пижамите в спалнята, аз снова по коридора и чувам Стефан да говори на Ели:
Стефан: Тебе, няма да те обичат, само на който му се е паднало льобов, него ще го обичат на теб ти се падна кола 8)
Горката Ели ревна на тия думи, и аз влетях да обяснявам, че си ги обичам и двамата.
-
"Аз пък няма да ям пърсе! Не обичам пърсе, изобщо не обичам пърсе!",
"А, какво ще обядваме мамо?"
"Ами, мръвчици".
аналогичен случай у наше село:
пред чинията телешко със сос:
- аз месо не обичам, искам постно ядене!
- какво да бъде - малко луканка искаш ли?
- да, луканка може...
-
- Мамо, днес е петък, нали? Значи утре е събота, ПО-утре е неделя, а НАЙ-утре е понеделник и ще ходя на ДГ :D
-
Миналата година видя глава на прасе. Отврати се и не искаше да яде месо около 2-3 месеца. В един момент направихме паржолки и хем и се яде, хем и гадно. Тези паржолки от магазина ли са? Отговорих с да. Добре, тогава ще ям. Ако са от прасе, няма да ям. Щом са от магазина, ще ям.
-
- мамо, да пекнем утре едни кюфтаци
- добре
- а може ли от тези, дето вътре им се виждат нещата
- !?!! какво се вижда
- ми яйчице, бананче...
:lol: днес ще готвя руло стефани
-
- мамо, да пекнем утре едни кюфтаци
- добре
- а може ли от тези, дето вътре им се виждат нещата
- !?!! какво се вижда
- ми яйчице, бананче...
:lol: днес ще готвя руло стефани
:lol:
-
:lol: О, неееееееее, "яйчице, бананче, мръвчици"...
Страхотни умотворковци са тези чудачета!
-
- Мамо, днес е петък, нали? Значи утре е събота, ПО-утре е неделя, а НАЙ-утре е понеделник и ще ходя на ДГ :D
И ние доста трудно се ориентираме в дните от седмицата. Днес играха синоптици и по тапета махаха с ръце и обясняваха времето. "В срядък ще паднат температурите с пет градуса".
-
- Тео, в градинта дават ли ви супа топчета?
- мамооооо, там ядем каквото са сготвили
-
- Тео, в градинта дават ли ви супа топчета?
- мамооооо, там ядем каквото са сготвили
М да. :lol:
Продължението: И всичко си изяждаме, щото лелята като мие чинииките и запушва мивката. Затова не трябва да оставяме нищо вътре.
Ми то и аз като мия чинииките се запушва мивката, защо в нас не си изяждаш всичко?
Ааа мамо, не се шегувай! Ти си имаш Станка и Арес. (Разбирайте миялната и кучето)
-
Ох, lidia, много се смях :lol:
-
Ох, и аз много се смях и дълго разсъждавах Станка името на кучето ли е или на миялната. Допадна ми, ще взема и аз да си кръстя моята: Станка, Минка или МИЛ-ка най-добре! Или ще поръчам на твореца на бисери у дома да й даде име и после ще ви го споделя, че неговите често са много оригинални.
Първото име на куче, което измисли малкия беше Горди, незнам от къде му хрумна таквоз име на двегодишно дете, но така и до сега кръщава всички селски кучета.
А едно любимо плюшено куче се казва Пийбокс /дали от пийтбул и боксер - незнам/
-
hope-love, Пена е пералнята. Станка е миялната. А Изаура е машинката за хляб по патент на Мишанта :lol:. Арес е 50 килограмова мечка гризли, разбирайте порода Българско овчарско куче. Яде всичко и в голями количества :lol:. Каквото остане е за Арес. И той доволен и детето доволно :)
-
Вчера след баня, разговор с Алекс:
- Мамо, ти си много хубава, ти си най-красивата
- Маме, радвам се, че мислиш така
- Абе мамо, виж се в стъклото бе, като не ми вярваш :lol: /в спалнята на гардероба има огледална врата/.
-
- Леле, колко е студено..., много е студено...направо е ИЗСТИНАЛО това време...
-
Давам на Мартин нова кутия пластилин:
-Благодаря ти мамо, че ми даваш този чисто нов пластилин.....другият беше вече....мръсно стар :):):)
-
Имахме "чисто-нова" госпожа преди време в детската градина, демек -втора по ред заместничка, за разлика от първата, която наричаше просто "новата" госпожа.
-
"Мамо, хайде да се качим на вентилатора"
(Има се предвид на ескалатора....) :wink:
-
- Дядо, хайде премери ми и на мене парното, моля те! - племенникът ми преди години, впечатлен от апарата за кръвно налягане на баба и дядо
-
Преди да заспи девойката реди пъзел карти с илюстрации и срички!
И като стана, едва разсънила се ми казва:
- Мамо искам да едим/редим котето!
Аз - Пак ли, мамо!
Калина - Не пак, отново! :)
-
"ето тука съм сложил един впредвид..."
-
Спор по повод рекламата на Деликатес "Булка":
- К: ЧУй казват направо е женс
- Й: Не, казват шест
К: не е шест, а женс, защото говори на жената :lol:
Вчера ги постригах и ги питам харесали ли са ги в градината
Й: Да, госпожата кажа че сме много хубави, ама, мамо, кога пак ще станем рошави :lol:
К: Ние бяхме къдрави, не рошави
Й: Не е вярно, бяхме мнооого рошави :lol:
И в тази връзка - за банкета ни си слагах ролки на косата и слушам Дани вика: Криси, мама е къдрава като нас :lol:
-
"Мамо,днес Мими ме ухапа по коляното"-сочейки рамото :)
-
- Тео, в градинта дават ли ви супа топчета?
- мамооооо, там ядем каквото са сготвили
Какво или колко... Едно познато дете споменавало чат-пат, че яло супа топче в градината.
Родителите запонали да го поправят: Казва се "супа топчета".
Детето: Не, винаги има по едно топче, това е "супа топче".
-
ама, мамо, кога пак ще станем рошави :lol:
ахахахахаха!!!!!!! рошафци мамини! :lol: :lol: :lol:
което ми напомня за стоенето ни пред клетката на едни декоративни петлета в зоопарка, малкият се възхищава: "ах, какъв си ми креславец...." :)
-
Отиваме към библиотеката след училище. Боби си забравил ботушите и си обул другите обувки, които са само за вътре в клас. Обувките са зелени и жълти на цвят.
Антъни поглежда как Боби изглежда в тази комбинация дрехи и обувки и казва:
"Мили боже, ако се видя обут по този начин навън, ще бъда ужасно засрамен"
:lol:
-
Гледа си ръката.
- Мамо, виж - ето тук ми бяха сложили "адвоката" в болницата.
-
- ще си платиш за това - казва докато си играе
- и да, мамо, от филм е - продължава да дудне, без да съм питала нищо - и там дори казват "глупак"
не питах какви точно филми е гледал :wink:
-
Сърдита ми е както всяка сутрин.
- Махай се!
- Ще взема наистина да се махна щом ми говориш така.
- Само ще ме зимаш от гадина (градина). Сега се обличай и си сядай на лафтопа. Никъде няма да ходиш.
- Нали каза да се махам.
- Да де, махни се на лафтопа.
-
Ах, как симпатично се сърди твоете детенце, Пешек! Или ще кажеш, че само отстрани изглежда симпатично? :)
-
- Тео, в градинта дават ли ви супа топчета?
- мамооооо, там ядем каквото са сготвили
Какво или колко... Едно познато дете споменавало чат-пат, че яло супа топче в градината.
Родителите запонали да го поправят: Казва се "супа топчета".
Детето: Не, винаги има по едно топче, това е "супа топче".
Много готино :lol:
Отиваме към библиотеката след училище. Боби си забравил ботушите и си обул другите обувки, които са само за вътре в клас. Обувките са зелени и жълти на цвят.
Антъни поглежда как Боби изглежда в тази комбинация дрехи и обувки и казва:
"Мили боже, ако се видя обут по този начин навън, ще бъда ужасно засрамен"
:lol:
И това много ми хареса :)
-
"Мамо, сънувах една по-красива майка от теб."
Аз: По-красива от мен, ми много хубаво маме...
" Ама не много по-красива, само мъничко..."
-
Гледа си ръката.
- Мамо, виж - ето тук ми бяха сложили "адвоката" в болницата.
идея си нямаш колко е прав. "абокат" е точно "адвокат" на латински и означава посредник.
-
Стефания рови в телефона на баща си нещо, притичва от съседната стая и съзаклятнически ми споделя: Мамо, виж- намерих една реклама за диета!!!
-
Отива сам до тоалетната. След секунди се връща.
-Мамо, мамо...там е много тъмно. Всичко е изгоряло - и крушката...и лампата също...
-
Тео гледал някаква реклама на Каменица, където имало гола жена на снега :)
- Мамо, и ти трябва да направиш така :lol:
сега се подготвям и хуквам по улицата гола
-
На една от страницте в кухнята имаме огледало!
Девойката застанала там и прави движения, опъва се, танцувални стъпки!
Аз домакинствам и я питам, какво прави -
- Мамо, аз правя положения! /упражнения/
-
Мили майчета!Децата са ви страхотни!Следя ви с интерес и с трепет очаквам да напишете бисерите на вашите малки ангелчета-да са ви живи и здрави и все така да ни развеселяват! :bighug:
-
Излизаме не вечеря с бизнес партньор на мъжа ми - китаец.
Минаваме през хотела му да го вземем. Качваме се в колата - аз и детето отзад, китаеца отпред, мъжа ми кара.
К - Hello, I am Konstantin :)
- Hello, I am *****
След малко Константин решава, че иска да го попита нещо. Обаче му е забравил името. И започва:
- Хей, Хмммм, Ехооо, КИТАЕЦОО.... :lol:
Обяснявам отново, че човекът не разбира бълг. език.
- Еми добре де, я го виж какъв голям мъж е станал, защо още не се е научил на говори на български :lol:
-
На една от страницте в кухнята имаме огледало!
Девойката застанала там и прави движения, опъва се, танцувални стъпки!
Аз домакинствам и я питам, какво прави -
- Мамо, аз правя положения! /упражнения/
Подобно при нас:
От скоро гледаме филмчета за магаренцето Тро-тро. Има серийка, в която Тро-тро се учи да прави комплименти. След известно време, Теодора хванала един заек и му обяснява "ооо, зайко, колко си миличък. Мамо, правя коплинерти на зайко" :lol:
-
Тръгваме да излизаме:
-Мамо,аз не искам чошошогашник/чоропогащник/ :D
-
Аз:"Много те обичам! Повече от всичко на света!"
Той:"Дори повече от Спайдърмен?"
-
С голямо удоволствие се включвам в тази темичка със пресен бисер. Баба му го приспива, а той не иска да спи:
Бабенце, бабенце касавице моя!
-
И в тежки моменти успяват да ти вдигнат настроението тези чудачета!
Снощи уговарям Митака да му сложа компрес на гърлото.
Пристигам с вече готов в ръцете, той лежи на дивана, а Калина му гали главичката
и ме пита молещо - Мамо, само на Митко покарес/компрес/, нали?
-
И в тежки моменти успяват да ти вдигнат настроението тези чудачета!
Снощи уговарям Митака да му сложа компрес на гърлото.
Пристигам с вече готов в ръцете, той лежи на дивана, а Калина му гали главичката
и ме пита молещо - Мамо, само на Митко покарес/компрес/, нали?
Хе хе, моите пък зор да им се дават лекарства. Стигнала съм до там, че като дам на едната задължително давам на другата останалата по спринцовката капчица, понеже нищо няма да им стане, а ми е мирна главата, да не плачат, че и те искали.
днес така давам на Андреа ибупрофен, че не спи 3ти ден от зъби и вече реших да и дам нещо за успокоение. За зла беда Ивана ме вижда как слагам лекарството в спринцовката и запозва да иска и тя „каство“. дадох и да оближе спринцовката, ама явно вече е голяма и не се лъже и започна да вика, че искала още. И като я игнорирах се кюпна пред хладилника и започна да вика „Мана ( Ивана) болна, Мана болна“ :-).
-
Имаме от известно време вкъщи един динозавър, с който Константин избягваше да си играе. Повтаряше, че има големи зъби, много е страшен, сигурно е и лош...
Един ден "изиграх" сценка с динозавъра, поговорихме си и "станахме приятели".
Вечерта се прибира баща му.
К - Тате, знаеш ли, че приятелят на мама е много добър?
8O - Кой?
К - Ами на мама приятеля, той е голям и много силен, ама е добър и вече го харесвам, и на мен ще ми бъде приятел...
Докато се изясним, че става дума за динозавъра.../като във вица...доказвай после, че нямаш сестра/ :D
-
Разговор от снощи м-у Тео и негов приятел, на същата възраст:
- Тео, ти знаеш ли, че има и черни хора?
- Да, Дани, по принцип има Черно и Бяло море и когато ходим на Черно море почерняваме :wink:
-
Сега се сетих за нещо от мин. седмица. Отиваме да се пързаляме с шейни.
- Мамо, къде сме?
- В Люлин планина.
- Люлин ли? Че къде са тогава люлките?
- Ами няма люлки...Само пързалки за шейни...
- А защо тогава не се казва "Пързюлин" планина???
-
Снощи беше племенницата ми на гости. И моите разпитват:
-Мамо, имаш ли си гадже?
-Нямам, омъжена съм за баща ти.
-Тати, ти имаш ли си гадже?
-Нямам, женен съм за майка ти.
-Како, ти имаш ли си гадже?
-Нямам.
-Ами за кой си женена тогава :lol:
-
Е, не "Пързюлин планина" е направо бисер на бисерите - добре полиран и с фин обков, ако мога така да се изразя :).
-
Малко с моя помощ (неволна) измисли нова държава и народ.
Говори ми тя за някакви амаликанти и аз решевам, че се опитва да каже американци. Поправям я няколко пъти, но тя настоява
- Не не а-ме-ли-кан-ци, а амаликанти. 8O Не живеят в а-ме-ли-ка а живеят в а-ме-ли-ка-ни-я. Лазбла ли?
А сега де.
Накрая ми ги показа - музикантите от книжката за пепеляшка. :lol: Просто забравила думата.
-
Сега се сетих нещо отпреди няколко дни.
Когато дават мачове на национала и свири българския химн с баща им пеем и думичките. Питали са как се казва тази песен, знаят че е Химна на България. Няколко пъти са ме карали и да им го пея.
Онзи ден играят си нещо двамата и ги чувам строени един до друг и пеят:"Химна на България, химна на България" :lol:
Питам ги: Защо пеете така, това не е текста на химна.
- Е, да, ама забравихме текста, пък искаме да си пеем Химна на България :lol:
-
Моят пък вчера слуша по телевизията "Бандера роса" в някакъв документален филм и пита: "Това химн ли е и на коя държава?". Почвам аз да се опитивам да обяснявам нещо за революционери, антифашисти, а той, вече заинтригуван от портерт на Карл Маркс, вика: "Това с брадата нали е Христо Ботев? А онзи другия български герой, без брада, Васил, кой беше?" И стана една такава каша...Едва смогвам да му обяснявам, като вземе да се активира нещо
-
За празниците купихме на нашия хубостник един голям бус-кемпер. Копие на реален модел с всичките му там джаджи. Радост ГОЛЯМА. И като го е кръстил "ФИТЬОР", но понеже сега е на вълна да членува всички думи и се получава голям смях като каже: "Къде ми е ФИТЬОРЪТ?" Е направо си лягаме от смях. Опитвала съм се да му обясня, че това се нарича кемпер. Питам го какво е фитьор, но засега полза(освен големия смях) няма. :D
-
и тази сутрин за пореден път обяснявам как се бършат хубаво ръцете с кърпата...
- Ето така се бърше бе, маме - виж! Не можа ли да запомниш най-после?
- Е как да запомня, като ти всеки път ми показваш различно!!!
-
Сияна ще става лекарка. Непрекъснато преглежда гърлото на брат си, поставя диагнози на всички в къщи и предписва лечение (образова се от рекламите). Последния и хит е от неделя:
"Бобче, отвори уста, дишай, кашляй, затвори уста..."
Малкият изпълнява заливайки се от смях.
Сияна: "Мамо, трябва да лекувам Бобчето."
Аз питам: "От какво ще го лекуваш този път?"
Сияна отговаря: "Ще го лекувам от гъдел."
-
Пускам народна музика.
- Коко, ела да те науча на едно хоро...
- А как се казва хорото?
- Право хоро.
- Мамо, а не знаеш ли някое седнало хоро, че съм много изморен сега...
-
Малкият нощеска кашлюка и се върти и по едно време скача в леглото и вика:
- Мамо, аз наспал ли съм се?
- Не, мамо, спиш си.
- А, добре.
и се захлупи наобратно да спи.
Аналогично на вица.
Седналото хоро е много гот. И аз го умея :D
-
Сладури умотворковци! :P
Митака много обича да рисува на дъската си, да ми показва творбата след това
и аз да отгатвам сюреалистичните му сюжети!
Снощи идва и виждам нещо като чувал и го питам това ли е?
- Не Мамо, това е онази дупка дето баткото извади другото момче на гръб!
-
Пускам народна музика.
- Коко, ела да те науча на едно хоро...
- А как се казва хорото?
- Право хоро.
- Мамо, а не знаеш ли някое седнало хоро, че съм много изморен сега...
:lol: Може и аз да се включа в седналото хоро :lol:
-
- Татии как се пише буквата ИЪ
- Няма такава буква, за какво ти е?
- Ами за да напиша "Ела на рожденИЪ ми ден!"
-
Играем на една игра от моето детство. Казвам буквичка и тя трябва да познае, кой предмет от стаята съм си избрала с тази буквичка. Ако познае е тя наред да си избере буквичка, аз да позная коя е. Много и хареса играта и отдавна я играем, особено когато пътуваме някъде. Така хем гледа навън и не и става лошо, хем се занимава с нещо интересно за нея. В началото се появяваха предмети в колата с чудни буквички като: Учила, Угледало, ПОД седалка и т.н. Сега вече се справя много добре, но хитрува :)
-
това ни е любима игра и на нас - викаме и "Халва Боза" :lol:
-
Снощи бях пофложена на разпит :lol:
-Мамо, къде живеят динозаврите?
-Вече няма живи динозаври.
-Защо, къде са?
-Умрели са през ледниковия период. Цялата планета е била с лед и те са измръзнали.
И един през друг:
-Къде са живели? Където се чупят вулканите ли :lol:
-Като са починали при Христо Ботев при звездичките ли са :lol:
-
ха-ха Мими, и при нас са актуални динозаврите и преди няколко дена имаше следния разговор:
Ели: - мамо, нали вече няма динозаври, нито на друга планета, нито в друго измерение?
Стефан (чул, недочул) - да бе, те са в друго ИЗМЕНЕНИЕ! :lol:
Мия Стефан в банята където държим и гълъба и той:
- мамо, защо нашия гълъб не е папагал? 8)
Другите му бисери, са свързани с произнасянето на разни думи. От скоро използва думата "обикновено", която звучи като "Укавено".
Елена учат "Аз съм Българче", което при Стефан звучи като "Аз съм Бъгълче" ;)
-
това ни е любима игра и на нас - викаме и "Халва Боза" :lol:
керефиди миди,нещо ми се види, с буквата.... :)
:lol:
Текста е по патент на баба ми ...
-
Онзи ден се пазарим за английския и накрая му казах, че най-доброто у-ще за художници е Кралската худ. академия, така че ако обича да си наляга парцалите над уроците. После го чувам да си мърмори под носа
"Да, да ... сега освен мама да ме командва и някаква си кралица - това оставаше"
-
Днес влизаме в кабинета на педиатърката. Константин е с температура, кашля зверски, няма сили да гледа...
-Как си, Коко, какво ти е?
-Аааа, добре съм, много се затъжих за вас, затова идваме...
-
Днес влизаме в кабинета на педиатърката. Константин е с температура, кашля зверски, няма сили да гледа...
-Как си, Коко, какво ти е?
-Аааа, добре съм, много се затъжих за вас, затова идваме...
Той от любов милия се е закашлял...
Днес и двамата ми измислиха нова дума: срамзела - франзела, много се смях.
-
В събота имаме гости и детската стая е обърната нагоре с краката. Лягаме и баща му казва:
- Нямя да събираме сега, много е късно. Утре, докато с мама пием кафе, ти ще събереш играчките.
- Тати, това е много тъжно.
-
Пускаме си ТВ - СУПЕР 7. Дават някакви филмчета за феи...
- Мамо, това е женско детско :(
- Ами не го гледай тогава.
- Добре, ама ти кога ще ми родиш сестричка?
- 8O
- Ами нали тя трябва да ги гледа тези детски?
- Не знам кога, мамо, а и не знам дали ще е сестричка...Ами ако е братче?
- Може и братче, ама след сестричката! Защото тя вече и име си има - казва се Стефи, като момиченцето от партито, дето ми даде да рисувам в нейната книжка /разбирайте Стефи на mini :wink:/
-
Аз: - Криси, сложи кафето в кухнята (торбичка с мляно кафе)
Дани: - Мамо, вие защо не взимате огън кафе в пакетче :lol:
-
Имаме съсед, който се обръща към момчетата с "магаре" и към своето и към останалите. Очевидно на Тео не му е приятно, но пък вижда, че към всички е така и не роптае гласно :wink:
Вчера в градината:
Съседа към Тео: Как си, магаре?
Тео: Добре съм, donkey :)
-
Понеже има чорапки за градината и чорапки за в къщи тази сутрин ми поръчва:
- Да ми пиготвиш чоапите за къщи! Не да ги готвиш, да ги пиготвиш! Чу ли! Чоапи не се готвят хахаха азба ли?
Смешката ѝ хареса и я повтори няколко пъти.
-
Един бисер от тези дни, с малко предистория...
Преди около година и половина. Един ден Константин просто се заинати да му слагам коланите на стола. При положение, че цял живот се е возил само на столче, вързан.
Започвам да обяснявам - не може без колан, опасно е, ами ако влезем в някоя дупка, ами ако изскочи нещо пред нас и натисна рязко спирачките и т.н. НЕ и НЕ!
- Виж, ей там има полицаи, ако ни видят, че си без колани - ще ни глобят!
- А какво означава "да ни глобят"?
- Ще ни вземат паричките.
- Ама и СТОТИНКИТЕ ли?
Това подейства. Сложихме коланите без повече мрънкане.
Няколко дни по- късно. Разглеждаме емблемите на колите. Това е пежо, това опел...а това е волво.
- Мамо, ние защо нямаме волво?
- Защото не сме си купили, мамо, имаме пежо...
- Аааа, защото полицаите са ни взели паричките, затова не сме си купили :D
Тези дни. Играе си с някакви колички вкъщи.
- Линейката вози болните хора до болницата - значи е добра..., пожарната вози пожарникарите да гасят пожари - значи също е добра, полицейската кола...хмм...полицаите са лоши!
- Не, не са лоши, и те помагат на хората, пазят ни от престъпници...
- Да, бе! А защо тогава взимат паричките на хората? Ето и ние нямаме волво заради тях :D
-
ех, Неда, и ние искаме волво... :)
-
ех, Неда, и ние искаме волво... :)
jam, полицаите са виновни, то е ясно :wink:
-
Понякога разрешаваме на наш Гошко да играе на игри на телефоните ни, но...както може да се очаква това поражда у децата агресия и прочее негативни емоции.
Снощи го слушам, че се възмущава:
- Оу, отнеха ми 25 точки, малодери такива!
Аз го поглеждам, хем възмутена, хем любопитна, от къде е чул за мародери, а той в отговор на погледа ми, невинно:
- Мамо, какво точно е малодер?
Обяснявам как е правилно да се произнася и какво значи и най-накрая задоволявам любопитството си от къде аджеба е научил тази дума. Оказа се, че във филмчето "Лабораторията на Декстър" героят нарекъл сестра си "малодерка", защото "нали е жена, по женски род значи трябва да се каже думата".
Това за женския род пък му го била обяснила баба му предишния ден, като и беше на гости.
Изобщо алтернативни източниците на информация си има нашия човек и от всякъде гледа да почерпи нещо. Карал баба му и да му чете вицове от вестника /надявам се че все пак ги е подбирала/, та вчера ни разказа два-три, в единия от които ставаше дума за "рядка" жена, сиреч "порядъчна".
-
моят, откакто откри и той компютърните игри (да, Донке - знам, ама баща му е виновен, не аз!), и всичко му е на нива.
"- изяде ли си супата най-после?
- не, аз вече съм на ниво десерт!"
"- Иван научи ли се да пише буквата У?
- а, той е на друго ниво, той пише буквата Ж"
-
Да, и нашия споменава нещо за нива в различни ситуации, нямащи общо с игрите, а така също често ни дава и ни отнема "бонус-точки" на мен и на баща му.
-
- Време е за вечеря, да топля ли супата?
- О, мамо, вярвам ти, че съм много гладен :)
или
- Време е за лягане...
- Мамо, не ти вярвам, че ми се спи...
-
и ние на следобедния сън ставаме с въпроса:
- готов ли съм, наспан ли съм :)
-
Знаете ли как се правят сухи тренировки по фигурно пързаляне на песента "Палатка" или "Тупалка" :lol:. Ще пусна клип някой ден. :lol:
-
Опитвам се да "вкарам" малко английски език... :)
Миналата вечер:децата легнали и завити за сън. Обръщам се към Камен с "I love you, Ками". Той става, сяда в леглото си, оглежда се и сериозно ме пита: "Къде е този лъв, бе мамо?" :D
-
Опитвам се да "вкарам" малко английски език... :)
Миналата вечер:децата легнали и завити за сън. Обръщам се към Камен с "I love you, Ками". Той става, сяда в леглото си, оглежда се и сериозно ме пита: "Къде е този лъв, бе мамо?" :D
:lol:
-
Честно ви казвам, като ми е тегаво...ей тази тема ми е хапчето!
Започвам си я отначало, безотказно действа!
Къде беше спора за чалгата :wink:
Да добавя бисер :lol:
В петък и събота им позволяваме да стоят 30/40 минути след 22 часа
и започва Слави, който честно казано не сме гледали много, много отдавана!
Знам обаче, че е негов проекта "Гласа на България" и се заслушвам
ще правят промо!
Сядам да гледам, Калина си легна, а Митака се присламчи до мен на дивана
готов и той дремка и влиза Преслава, която ще е ментор в новото шоу и като скочи това дете...
- Мамо, сърцето ще ми се пръсне на парчета, колко красива жена....
- Да, да, иде ми да вляза в телевизора и да я прегърна, и ще я целуна!
- А дали мога да се оженя за нея?
- ОООО очите са и сини като твоите/ няма такова нещо/ и гердана и хубав.
- Но пък косата и не е руса, /тука леко замъча, делкатно/ май е по-красива от теб!?
Това е и аз не мога да се меря с фолкпевиците...съкрушена съм :lol: :lol: :lol:
-
Боже тоя Митак голям любовчия от малък.
-
Боби, той е притеснително дете, в градината госпожата ми споделя,
че с много усилия е успяла, след четири месеца да достигне до него.
Но пък за емоции и чувства у дома говорим много, опитвам се да
го провокирам да бъде екстровертен в нормални граници, за да му бъде по-лесно там.
И снощи много ме изненада, защото емоцията бе отправена към непознат човек,
но той я възприе с очите си, съвсем като мъж.
Аз често им правя дискотека, като пускам Дивна и тя има едно парче,
много нежно с Миро / Един Коледен момент/, и скоро стана една сутрин и каза, че е сънувал вълшебната песен!
Първоначално не се сетих за коя ми говори и той я запя....Музикален поздрав ЦъК (http://www.youtube.com/watch?v=sPeBba1vAIo)
-
Боже тоя Митак голям любовчия от малък.
ама точно тези думи ми дойдоха първо на ума, като прочетох разказа на Мишето... :)
голям любовчия тоз - това си е талант, вижте как се проявява от рано и спонтанно...
-
Боже тоя Митак голям любовчия от малък.
ама точно тези думи ми дойдоха първо на ума, като прочетох разказа на Мишето... :)
голям любовчия тоз - това си е талант, вижте как се проявява от рано и спонтанно...
Талант е верно, от вътре си му идва.
Мише, ако няма много голяма опашка, може ли да се запишем за да му искаме ръката. Която си избере, нея ще му дам, поне да знам, че на ръце ще си я носи :-).
-
Боже тоя Митак голям любовчия от малък.
ама точно тези думи ми дойдоха първо на ума, като прочетох разказа на Мишето... :)
голям любовчия тоз - това си е талант, вижте как се проявява от рано и спонтанно...
Талант е верно, от вътре си му идва.
Мише, ако няма много голяма опашка, може ли да се запишем за да му искаме ръката. Която си избере, нея ще му дам, поне да знам, че на ръце ще си я носи :-).
Джаме, тоз талант ми се ще в галантност да го обърне!
Но ще поживеем, ще видим!
Боби, нежна душа е, само като проговори македонската жилка, е труден!
....но пък върви комплект с блага свекърва средногорка :lol:
-
Синът ми, който няма и три години все още, снощи, докато пишка ми разказва следното:
- Аз, когато бях малък, се напишках на ето това килимче. :oops:
- Но сега си вече голям и се напишкваш, нали! :wink:
отново на тема тоалетна
Изпишкал се е в тоалетната и се провиква:
- Мамооо, готов съм!
- Пусни водата и излез сам! - отговарям аз. :)
- Ама трябва да дойдеш и да ми избършеш бубата. :lol:
Тогава сестра му се намесва и обяснява:
- На теб не ти трябва хартия за бубата, а само за дупето. :lol:
И още един на тема закуска. Питам ги аз, какво искат за закуска; дали искат принцески във фурната или...? Дъщерята вика с радостни възгласи:
- За мен принцеси! Принцеси! :D
а брат и отговаря:
- А за мен McQueen-ки! С Маккуин и с Франческо! :D
-
Баща му вчера му прави комплимент, че много бързо е научил стихчето за мама за тържеството в градина.
- Аз не бих могъл да го запомня толкова лесно - казва бащата.
- Добре че утре няма да се наложи на татко ти да го казва пред госпожа Бечева /бел.: това е "лошата" госпожа/ - шегувам се аз.
- А-а-а, не се знае - отговяра дяволито малкият - може да го преоблечем като дете и да го пуснем него в градината утре.
-
Това мъжът ми ми го разказа вчера.
Ивана и Андреа играят на двора, а той седнал да се храни там докато ги гледа. Сложил Андреа в люлката и Ивана уж там нещо я бута да я люлее, но и междувременно идва и си иска хляб от баща си. Идва след малко, иска и за Андреа и така 2-3 пъти все иска за Андреа, докато той решава да погледне да види какво прави и какво вижда - отива нашата и вика„дея, дея “, подава хлебчето и Андреа аха да го вземе, Ивана си го прибира и изяжда и пак идва да иска хлебче за Андреа, а нейното първото си го държи в ръката и не си го яде :-).
-
Никола си играе с макет на скелет на динозавър - "Добре, значи за да оживее, ще трябва да го налепя с месо - ще взема от месарницата. Ще ми трябва още една кост - Роджи ще ми изрови като ходи на разходка ... а, и ДНК ще ми трябва - да не забравя като се връщам от детска да си купя от аптеката!!!"
-
Ха ха ха, да е динозавъркзко днк-то, на всяка цена :-).
-
Ох, ама много са забавни бе, чета и не мога да спра да се смея!
Да представя нашата Сияна, когато стане въпрос за бебе номер 2, което е само план в момента.
Седнала и си оголола коремчето, милва си го и казва "мамо Сънчи има льолям пупи"...
- Защо е голямо, мамо, да нямаш нещо вътре?
- Дааа! Имам дауче! (зайче)
Идва, милва ме мен по корема и казва "А, мама няма дауче у пупито" - много разочарована.Аз я успокоявам "Мама ще има бебче в пупито скоро"
Сияна, почти в истерия и ужас "Не икам бебе мамо, икам дауче!!!!" :D :D :D
И така, дума не дава да стане за бебе!
-
Нашите бисери са в начален стадий още, но от няколко дни като го питам какъв си? Той отговаря : нать /инат/, а вчера го питам: като кой? А той: като мама :lol:
Това е от яслата - сестрите му викат, че е голям инат, та оттам!
-
Нашите бисери са в начален стадий още, но от няколко дни като го питам какъв си? Той отговаря : нать /инат/, а вчера го питам: като кой? А той: като мама :lol:
Това е от яслата - сестрите му викат, че е голям инат, та оттам!
Хе хе по този повод - Ивана вече, като чуе , че Андреа се е наакала и трябва да и сменям памперса, ме уведимява, че е „сека“ ( посерка :-)), понеже аз така съм и казвала и тя сега го приема като някаква сериозна дума.
-
Мамо, не искам да те обидя, обаче предпочитам тати да ми чете... ти или плачеш за оловния войник или се смееш на Емил от Льонеберя - не мога да ти разбера думите, които ми четеш ...
-
Сияна се радва на Бобо: "Ох, на кака сладкото бебче!"
А Боян (който все още съвсем не може да говори) отговаря: "Бобо бебе НЕ! Бобо мъс!"
Бре пуста му мъжка гордост, направи най-дългото си изказване, за да обясни на сестра си, че е МЪЖ. :lol:
-
Съпругът ми тръгва да води малкия на ясла и докато заключва вратата му казва:"Павка, извикай асансьора". Павел отива до асансьора и изкрещява" Ей, асансьоре". Изчаква малко,след което казва" Тате, той не чува".
-
За опасността от пожар:
- Стой далече от печката и не хвърляй нищо към нея! Какво ще правим ако стане пожар.
- Ща извикаме чичо умен (Румен съседа). Той нали е пожа...пони... пожаникаъ.
Ми така е - може да създава пожароопасни ситуации колкото си ще, нали си имаме пожарникар на разположение. :lol:
-
Прибираме се от детска и казвам на Ивана и Андреа да викат тати.. Андреа вика „-Татииии“, а Ивана „-Викааа, викаааа“
-
:lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:
-
Някъде към 22.30ч
-Коко,на мен вече много ми се спи. Отивам да си лягам, оставям те, като се наиграеш - лягаш сам...
-Мамо, недей!
-Защо?
-Ами...просто искам да "НЕДЕЕШ"...
-
-Бабо, знаеш ли, че тате е в една НОВА държава - Словакия?
-А защо е НОВА?
-Е как да не е НОВА, нали аз вчера научих за нея...
-
Емо ми разказва, че има нещо на прозореца....
- На прозореца има коке....или нещо такова смутолеви
Аз недоразбрала почвам да гадая Куке, Куче, Краче...Човек.той повтаря въпросната дума с К, аз пак не разбирам и накрая отсече:
- Мяу, бе мамо! :D
-
Вчера ми донесоха едно одеалце от Милка и го показвам на моите:
- Вижте какво ви спечелих
А те в хор: - Еха, чаршаф от крава :lol: :lol: :lol:
Имахме проблеми с бойлера, пукнала се тръбичката вътре и като се къпем водата не може да се регулира добре. В неделя Криси излиза от банята и ядосан мърмори:
- Не можем да се разберем с тоз богър, не пуска хубава вода. Другия път няма да се занимаваме с него и няма да го ползваме :lol: Счупен богър :lol:
Та се обяснявахме после, че бойлера топли водата :lol:
-
Моето дете вече е голямо, и скоро не бях чувала "бисери", но онзи ден ме заля от смях.
Казва ми:
- "Мамо, като си играхме и видях на една пейка един батко и една кака да се целуват.Много бяха гнусни." :mrgreen:
Физиономията, която направи беше все едно ще повърне. :lol:
-
Вчера легнаха да спят на обед, Калина за 10 минути е готова,
Но Митака лежа час и половина без да даде знак, че е буден.
Чух троплене от детската и разбрах каква е работата,
изведох го да не я събуди и легнах с него на спалнята да си говорим!
Питам го какво ще правим сега, какво иска?
-Ами с какво да си играя, тук няма нищо, играчки, книжки са при Калина.
/иска да я събуди с две думи/
- Нека поспи, викам, играй с мен...
- Е, мамо, не мога, ти не си играчка?
- А какво съм? - питам, ама ме напуши един смях.
- Ти си ми подарък, мамо!
...само искам да вметна, че когато слагам лимит
на игрите на компютъра съм най-гадната майка...
все пак има баланс в комплиментите :lol:
Скоро му бе открит този рог на "забавленията",
до 5 години го опазих, но толкова ми бе опозицията.
-
Като стана дума за комплименти:
Даваме с баща му някакви предложения, как да се реши определен проблем на Гошко /дори не помня за какво ставаше дума/, а той:
- На мама решението е много умно.
-Благодаря за комплимента - отвръщам аз.
- Това не е комплимент, а самата истина! - великудушно заключава момчето.
-
Тази вечер докато гледахме "Гласът на България" започна "Да те жадувам" и Криси ми казва: Мамо, нали в тази песен се пее за любов :lol:
-
Изброява ми кого обича- мама, тати, баба, дядо и т.н. Накрая пита: "И кой друг?" и аз отговарям: "Ами не знам, ти ми кажи..." И той: "Амиии, какички с много зъби". Аз: "Какви са тия какички с много зъби, бе мамо?" А той: "Ми дето се смеят". Казвам си: "Ясно, ще си от тия дето само като им се усмихне някоя и си готов..."
-
Моята принцеса е на 2.5 г. Идва вчера при мен и вика с цяло гърло: Мамоооо, дай ми картони.
Какви картони мамо, не те разбирам. Нееееее, дай ми картони. А аз, картофи ли искаш? Неееееее, картооооооони. Е, накрая разбрах , че иска крутони!!!!!
-
Нашата случка е от лятото. Племенникът ми ни е на гости. Развеждаме го из зоопарка. Сутринта вдигна температура и бабата и дядото са го "снабдили" със свещичка+памперс. Обикаляме ние половин ден, аз бях бременна с голям корем и най-накрая стигаме до мечката. Той уж има страх от нея и беше доволен, че тя е далече. И като се разкрещя с пълно гърло: "Бабо Мецоооооо, аз съм с панцер(памперс)." Добре, че имаше малко хора да ни гледат резила. Голямо дете, пък с памперс.
-
"Бабо Мецоооооо, аз съм с панцер(памперс)."
неволно се е получила интересна игра на думи :) "панцер" са казвали на немските танкове от втората световна война, бронебойните :) та детето е предупредило мечката, че е с непробиваеми гащи и е сериозно защитено, да не се опитва да го захапва за дупето :lol:
-
Не съм се замисляла за това значение. Сетих се още един от неговите бисери. Майка му го води на църква, обяснява му кой е Иисус и т.н. Прибира се той после и на въпроса къде е бил, той отговаря гордо: "Палих свещичка на лелинчо Божи". За пояснение - моят приятел се казва Божидар и Симеон като е чул дядо Боже, решил, че за лелинчо му става въпрос.
-
Снощи си задра леко пръстчето, но вие сигурно го знаете вече. Рева се чуваше из цяла София... Та след изтичането на двете скъпоценни капки кръв, мятане по дивана от страх в истерия и цирка който спретна, най-накрая видя, че е просто една драскотинка и взе, че миряса. След 15 минути звъни на баща ми и му обяснява: Леле деде, ако знаеш от една драскотинка що кървища изтекохааа ... :lol: osi_13
-
Хе хе, като каза за рани.. Андреа вчера одра Ивана и нямаше дори и капка кръв, просто мъничко червеникаво на лицето. Обаче Ивана много загрижено повтаря сума ти време,че имала кръв, пък после заяви, че искала да отиде на лекар и като и това не беше удостоено с нужното внимание, си поиска и лепенка :-).
-
В градината се готвят усилено за днешното осмомартенско тържество. Първо ми се похвали, че са „епетиали с костюми“. След подробен разпит установявам, че костюмите са само шапки (но не е сигурно пак). Та следният диалог го провежда първо с мен, а после с баща си. Дума по дума:
- Какво облече?
- Ни съм обличала имах само шапка.
- Добре де шапка ама каква?
- Същата като на Ладо (Радо).
- А на Радо шапката каква е?
- Ми като мойта бееее - следва едно доволно кискане.
А сега ми кажете с каква шапка ще е моето дете! :lol: :lol: :lol:
-
А сега ми кажете с каква шапка ще е моето дете! :lol: :lol: :lol:
Как с каква шапка, като на Радо.. :lol:
-
А сега ми кажете с каква шапка ще е моето дете! :lol: :lol: :lol:
Как с каква шапка, като на Радо.. :lol:
Само Радо да не кажа на своята мама, че ще е с шапка като на Ники. :lol: :lol:
-
На осмомартенското тържество имаше сценка - диалог, в който едно от децата пита избрано от него другарче разни неща, така че то да опише майка си: как изгледжа, каква е и какво най-много обича. Едно момиченце взе че каза, че майка му най-много обича да чисти :lol: След него наш Гого отсрами и децата и майките, като заяви гордо, че мама най-много обича да го гушка и...очите и са кафяви.
Днес три дни по-късно отзвука от празника на мама продължава, та в разговор по повод споменатите въпроси и отговори професор Гошко изкоментира, че това да кажеш на тържеството, че майка ти най-много обича да чисти било "абсолютен фарс"!
-
снощи топля супа топчета и казвам на Тео:
- изчакай секунда, да я опитам преди да ти я дам
- опитай ми супата моля, но не пипай топчетата :wink:
-
Тези дни слушам разговор:
Д: - Криси, стига си мрънкал, че ще ме заболи главата от теб.
К: - Ти майка ли искаш да си?
Д: - Защо да искам да съм майка.
К: - защото само майките ги болят главите като мнго мрънкат децата :lol:
И в този дух друга изцепка на попивателната :lol:
К: - Дани, защо ме дразниш, какво се опитваш да постигнеш :lol:
Осмомартенски :lol:
К: - Мамо, защо майките имат празник?
Аз: - За да им покажат децата и мъжете им, че много ги обичат.
К: - Ама ние те обичаме всеки ден, не само днес!
Включва се и Дани: - Тате, ти тогава защо купи само един букет, ами от нас? Не обичаш само ти мама :lol:
-
Прибирам се вчера от работа и бивам посрещната от думите:
-Здавей касавицее! :D
-
аз:"Как се казваш?"
Ан-Мари: "Ан-Ми Петова Гогиева"
аз: "А мама как се казва?"
Ан-Мари:" Мама Петова Гогиева"
-
аз:"Как се казваш?"
Ан-Мари: "Ан-Ми Петова Гогиева"
аз: "А мама как се казва?"
Ан-Мари:" Мама Петова Гогиева"
хе хе, е уцелила е фамилията поне :-)
-
аз:"Как се казваш?"
Ан-Мари: "Ан-Ми Петова Гогиева"
аз: "А мама как се казва?"
Ан-Мари:" Мама Петова Гогиева"
:jump12: :jump12: :jump12: Мама петрова Гогиева
-
:lol: :lol:
И според моя син е така:
Той е Константин Борисов, сестра му е Мими Борисова, баща му - Тате Борисов, а аз според него съм Мама Борисова. :lol: :lol:
Синът ми за пръв път ме видя с лак на ноктите, когато беше на две и половина. Виждайки ме с червени нокти, изпадна в ужас: "Мама се е изцапала! Искам мама да се избърше с кърпичка!" И това бе повторено неколкократно.
Наскоро пък двамата ми бандити в къщи ми набарали едно мое червило. В резултат на това Михаела се появява при мен с обилно начервени нокти (вместо лак). От разговора ми става ясно, че Косьо е взел червилото и е сложил освен на устните на сестра си и на всичките и десет пръста.
аз: Добре, Мими, ти защо му позволи на Косьо така да те изплеска?! :x
М.: Аз не съм му позволила, мамо! Той просто ме направи така. Но аз не съм му позволила!
К.: Аз исках Мими да е красива! :)
-
Снощи, докато си играехме с един балон, Константин установи, че не знае нито едно стихотворение за балончето. След това каза:
-Спокойно, мамо, сега ще измислим едно -
Балонче, балонче,
ще те пухна, ще те духна,
и без да искам ще те пукна.
ПУК...
Какво? Кой каза така?
Няма го тук, няма го там...
Балонче, къде си сега?
Върни се - повече няма да правя така...
Накарах го да го повтори, за да запиша.
Моля, ако е някой е чел, или чувал нещо подобно да ме информира, да не се окаже, че сме плагиати :wink:
-
... било "абсолютен фарс"!
8O :lol: :lol: :lol:
Сериозно ли каза това? На колко годинки е тази скица? :lol:
-
Е, той не е малък вече, след два месеца става на 6 години, но аз продължавам да считам за "бисери" използването на изрази, които смятам за нетипични за речника на дете на неговата възраст. Много ме развеселява, когато уцели приложението им, макар да не му е обясняван до тогава точния им смисъл. Някои ги е чул от нас, други от филмчетата, в които както знаете често има неподходящи за децата диалози /какво да се прави/ - но той и от тях успява някак да си обогати речника :)
Когато го попитах какво според него значи "абсолютен фарс", обяснениито му беше също толкова лаконично - "пълен провал" и поясни в кое филмче, кой герой го бил казал. Май беше Бъгс Бъни или Патока Дафи, не помня...
-
Константин иска прошка по телефона от баба си.
- Бабо, прощаваш ли ми, ако нещо си ме обидила...
-
тая сутрин го будя и както често напоследък, първият въпрос е "Какво има за закуска?"
аз гордо съобщавам, че има гофрета с течен шоколад, очаквайти буен възторг.
в отговор, обаче, се чува отчаян лъвски рев - "НЕ ИСКАМ ГОФРЕТ! НЕ ИСКАМ МЕСО!"
опитвам се да прекъсна рева и да обясня, че гофретата не е от месо, а е от тесто, нещо като палачинка. да, ама не! човекът продължава обидено и възмутено да крещи - "А, НЕ! АЗ ТОВА ВЧЕРА СЪМ ГО ЯЛ ЗА МЕСО!"
накрая все пак го придумах, затътра се до масата, подуши шоколада, изхъмка и заръфа... питам "е, видя ли, че не е месо?", а той - "ами защо вчера ни дадоха телешки гофрет?!" :lol: :lol: :lol:
(то било телешки гулаш, се оказа...)
-
На 8-ми март мъжа ми подари цвете и на Теодора - лилав зюмбюл. В следващите дни сергийките с цветя, покрай които минаваме всеки ден също бяха обсипани със зюмбюли, основно лилави и се спирахме да им се радваме. От няколко дни, сутрин, Теди ми обяснява какви са цветята по чаршафа - роза, маГаритка, люлюл :lol:. Първия ден много се чудих от къде е дошъл "люлюла", после включих, че комбинира лилаво и зюмбюл. Та така, лилавите зюмбюли са люлюли :lol:.
-
Стефан от половин година е на вълна динозаври и преди няколко дена ми заявява: - Мамо, искам да се казвам Стефан Марчев Диплодок 8) (добре, че поне не е Диплодоков) ;)
Оня ден гледали Алиса в детската градина и Стефан въодушевено ми разказва: - и тя първо става по-голяма и по-голяма и по-голяма, после става и по-малка и по-малка и по малка, и накрая и по-същата и по-същата :lol:
Сутринта: - Мамо, ние с Ели се изпреварваме по равно ;)
Елена интерпретира задача от детската градина: - Ако една патка на един крак е един метър, колко е на два крака? :lol:
-
Влизаме в колата.
К - Може ли да ми пуснете Вай Кон Дьо?
Аз - Какво да ти пуснем 8O ?
К- Ама, мамо, на мене много ми харесва...
Откъде да знам, че сутрин, като пътуват към детската градина, слушали в колата Вая Кон Диос?
-
Снощи, иска да яде сладолед. И си нарежда:
-Нали през зимата не се яде МНОГО сладолед, защото е студено? Ама Коледа беше мнооого отдавна, вчера дойде пролетта...
-Така е, ама я погледни през прозореца какъв сняг вали навън.
Отива до прозореца, замисля се...
- Ах, тази Баба Марта, как се е ВЛЮТИЛА! Нищо, виж сега какво ще направим...
Хваща плътното перде и го дърпа.
-Ето, готово, сега вече не можем да видим колко е студено!
**********
Нарежда си играчките - ще им правим театър.
Застава пред тях.
- Здравейте, деца! Как сте днес? Искам да ви кажа нещо много важно, което трябва да запомните от мен - ВИНАГИ ИЗПОЛЗВАЙТЕ УМА СИ!
-
"Мамо, нали на момченцата сърцата са винаги отдясно, пък на момичетата от ляво?"
Толкова уверен и горд беше в това заявление, но не съм сигурна дали ме разбра, че то сърцето си е на едно и също място.
-
В детската градина на Симеон медицинската сестра е наша семейна позната. И тя го питала как е Зори, на което той отговорил, че има температура, защото майка му онзи ден ми купила термометър(бях поръчала нов). Да внимава леля му какво поръчва следващия път.
-
Неда, чак ми се приисква да родя още една щерка, че да се взема Косьо за зет. Голяма съм му фенка.
-
:balk_47: заредих се с усмивки . Неда , с бисерите на момъка сте за цяла книга .
Кондьо ми е фаворит -ми пусни му го на детето :lol:
-
Неда, чак ми се приисква да родя още една щерка, че да се взема Косьо за зет.
Blue, тази вече обещана ли е? :wink:
Кондьо ми е фаворит -ми пусни му го на детето :lol:
nimika, няма шанс...
И за да не е спам...
*vera, подсети ме за нещо наше...
-Мамо, знаеш ли къде ми е сърцето? Ето тук / показва на правилното място/. А твоето къде е?
- На същото място, като твоето.
Замисля се...- Аааа, не няма го тук, само моето си е тук.
********
- Мамо, Томи има ли "братко"?
- Какво значи това?
- Ами "братко" значи, че брат ти ти е батко.
- :lol: Ами ако сестра ти ти е кака?
- Значи имаш "сестрака"!
-
Понеже наскоро попита за какво служи пъпа аз ѝ обясних за връзката между бебето и майката. Явно я занимава тази тева и си разсъждава по въпроса. Та днес когато пак повтаряше как като била в коремчето ми и имала пъпна връв и .... всичко което сме говорили. И накрая завършва:
- Ти тогава не си яла хана.
- Как не съм яла бе мамо?
- Ми как, да не ме изцапаш с ханата бе.
-
Обещана е, Неда.
Имам си две броя сватя тук. И двете Петя. Ще речеш, че с конкурс съм ги избирала.
И за да не е съвсем спам.
Бяхме в природонаучния музей. И там видя младежът една патица с няколко патенца.
- Мамо, тя може ли да се движи?
- Ами, по принцип да.
- Ама тя само стои.
Баща му се опита да му обясни, че животните в музея не са живи, но той не разбра. След известно време ходихме до зоопарка и явно беше запомнил, защото ме пита дали животните там се движат. :lol:
-
След известно време ходихме до зоопарка и явно беше запомнил, защото ме пита дали животните там се движат. :lol:
:lol: :lol: :lol:
-
Момчето дава на баща си пример за това как било приложило "обратна психология", след като таткото се е постарал да му обясни какво означава това:
- Тате, аз един път приложих на Жорко обратна психология, когато той отказваше да ми даде таблета си, за да поиграя на игрите. А аз много исках! Казах му, че таблета му изобщо не ми харесва, че е даже много скучен и безинтересен. След малко Жорко започна да ходи след мене и да ви вика: "Хайде, бе, Гоше, вземи талбета да си поиграеш, давам ти го,поиграй да видиш колко е интересно!" И така постигнах своето!
-
Браво на детето :D
Разговор от преди 2 вечери. Девойките са в леглата и се очаква да заспиват, но те продължават да водят "дълбокомислени" разговори и аз подлсушвам:
Е - Деси, сега ме ритни в топчетата.
Д - Елееенааааа ти нямаш топчета, само момчетата имат :lol:
-
Лягаме си с Константин, татко му остава в хола да гледа телевизия.
По всичко личи, че не му се спи, бърбори, върти се в леглото...
По едно време се изправя рязко:
- Мамо, СПЕШНО трябва да отида в хола да кажа на тате нещо МНОГО ВАЖНО!!!
- И кое е толкова важно, дето не може да изчака до сутринта?
- Ами...още не съм го измислил :wink:
-
Мислех, че с порастването моето дете е престанало да ражда бисери, ама явно че сле известно прекъсване, пак се активира. Ето от вчера:
Разказва, че в градината госпожата много му се карала за нещо. Не казва за какво точно, но подчертава, че тя изобщо не била права да му вика толкова. Когато най-накрая престанала и той успял да се отдалечи на разстояние от нея, си казал тихичко:
- Какво толкова е станало, защо така се кара сега, да не би да сме в тоталитарна Русия! 8O 8O 8O - ние с баща му бяхме така.
Добре, че не го е чула, че току виж реши, че в къщи я сравняваме с надзирателка от ГУЛАГ!
-
Баща му се прибира от път, и излиза отново, защото трябва да отиде на зъболекар.
- Мамо, защо тате трябва да ходи при зъболекаря?
- Защото му е паднала пломбата - да му я оправят.
- А тя от друскането по пътя ли му е паднала?
- Не, може да е ял много бонбони...
- Аууу, и сега тате глупав ли е? Нали Рошко казва, че от ядене на много сладки неща се става глупав, като вещицата Руби....
-
Понякога /най-вече докато пътуваме в колата/, играем на една игра /ние си я измислихме/ - "какво ще вечеряме".
Аз казвам напр. - "ще си приготвим за вечеря автобус", а Константин отговаря - "нее, автобуса не се яде, той е за возене".
Ако не сте играли нещо подобно ,пробвайте - раждат се невероятни бисери.
Последните, за които се сещам в момента :
- небето е за синеене...
- вилата е да се ходи там, за да се поливат домати...
- камъните са за спъване...
*******
Снощи играят с баща си на морски шах.
- Тате, виж, направих линия по "дългоналата"
*******
- Коко, струва ми се, че си станал много глезен.
- Дааа, всички ме глезите, и ти, и тате, и баба, и дядо...Трябва да спрете вече да ме глезите...
- А ти знаеш ли какво значи "да те глезят"?
- Ами знам, това означава да ми се карате.
-
днес вървим към детската градина, скрити под чадъри от проливния дъжд.
Марти коментира, че сме две гъби - Мама Гъбка и малкото Гъбче.
да, казвам аз, а като отидем в градината, ще затворим чадърите и ....
...и ще станем само пънчета! - довършва той :)
-
Оная вечер сме в хола и по едно време Стефан казва:
С: - мамо, мирише ми на нещо...
Аз: - на какво ти мирише?
С: - на киндер шоколад
Аз: - и от къде ти миреше? :wink:
С: - ами, от шкафа в кухнята
Аз: - добър опит, ама не позна :lol:
-
Mного ми е любима темата, смея се от сърце :D
Ан-Мари: "Мамо, виж, виж колко сладки кондомчета!"-разбирайте кондоРчета
-
Мишоците се карат, поотупаха се и аз много им се ядосах,
казах им, че ако продължават ще отида при мечетата да им правя каша,
защото те се обичат играят си и не спорят за незначителни неща.
Калина ми се връзва, ама Митака хич.
Пристига си баща им, аз никога не ги клюкаря, казала съм им,
че ако има нещо което смятат, че са направили не добро сами да си казват.
Митака ме гледа лукаво
- Тате, мама каза, че ще отиде при мечетата да им прави каша!- ама с ония тон дето се изказват в детската.
Баща им едва се сдържа да не прихне и с прискърбие:
- Ми тате, ти какво ще кажеш, да я пуснем ли?
Митака - Това е единствения ни шанс, Тате!Да я пуснем!
-
Мишоците се карат, поотупаха се и аз много им се ядосах,
казах им, че ако продължават ще отида при мечетата да им правя каша,
защото те се обичат играят си и не спорят за незначителни неща.
Калина ми се връзва, ама Митака хич.
Пристига си баща им, аз никога не ги клюкаря, казала съм им,
че ако има нещо което смятат, че са направили не добро сами да си казват.
Митака ме гледа лукаво
- Тате, мама каза, че ще отиде при мечетата да им прави каша!- ама с ония тон дето се изказват в детската.
Баща им едва се сдържа да не прихне и с прискърбие:
- Ми тате, ти какво ще кажеш, да я пуснем ли?
Митака - Това е единствения ни шанс, Тате!Да я пуснем!
Мише :lol:
Ще те пуснат, но до вратата :lol:
-
Гледа брадата на дядо си и пита
- Дядо, ти имаш ли бодили?
- Имам, дядо.
- Дядо, ти таралеж ли си?
-
Снощи по време на вечеря:
К: - Мамо, много е вкусно, превъзходно, делециозо :lol:
-
Митака - Това е единствения ни шанс, Тате!Да я пуснем!
аз, Мишанто, затова много внимавам да не правя необмислени изказвания :)
-
Снощи по време на вечеря:
К: - Мамо, много е вкусно, превъзходно, делециозо :lol:
Еха... какво признание за кулинарния ти талант! :D
-
Питам Злато в яслата - това момиченце кое е? А той - Мони. Но, де Мони /едно, две Монита/! А другото момиченце кое е? Мони! Казва той! Но, де Мони:))))))))) Мони и Иви са близначки, но са едно, две Монита:)))))))))
-
и ние имаме ново момченце в градината и питам как се казва:
Ден 1: Не зная как му е името, но аз му казвам Радослав
Ден 2: Мамо, казва се Бибиян
Ден 3: В таксите е дописано на ръка Ян ....
-
midge, това ме довърши.... :D
-
Не се въздържах да предложа да гадаем за това мистериозно име: аз мисля, че е Янислав и сигурно му викат Яни, Ян...
-
Може да е Янко, Яни, Яне.... :wink:
-
Мистерията се разгада - Ян се казва момченцето, каким способе беше станал Радослав нямам обяснение :lol:
-
Е, сега вече ми се изясни защо беше и Бибиян по едно време.... :wink:
-
Чета с удоволствие бисерите на дечицата. Ние още не говорим много смислено, но имаме и някои попадения.
Мария постоянно повтаря: Тати, тати, тати, а Анна: Мама, мама мама и тати не иска да каже.
Напоследък мъжът ми се бръсне през два дни и Анна често, когато я е гушнал го гали по брадата. Днес се беше избръснал и отново я гушнал.
Аз казвам: Погали сега тати
Тя го погали и каза: Мааама
-
Виктор много бяга, много пада - все е с някакви синини по краката. Днес, докато му обувам слипчетата забелязвам, че има и на опашната кост и му казвам:
- Ама ти и на опашката имаш синина бе, мамо!
И той учуден, почти във възторг:
- Мамо, аз имам опашка? Дей (къде е)?
-
Рисува вчера с темперни бои картина за изложба в детската на тема "Природни бедствия". Аз помагам със съвети при смесването на основните цветове. Решавам да започна да смесвам и на практика с четката, а той ме напътства:
- Сега бяло, сега червеничко, да не забравиш и малко водичка /тъкна усмивчица/, както съм те учил! А така, браво, много добре се справяш!
-
Прибираме се в неделя, след цял ден каране на колела и тичане. При опит да се качи на дивана установява, че го болят краката много. Обяснявам, че това е мускулна треска, ще мине, да не се тревожи и тнт... Къпем се вечерта, излизаме от банята и заявява на баща си:
- Тати, а като си въртя пишката и мускулната преса ми минава :oops:
... И при малките мъже е като при големите, явно :wink:
-
....
... И при малките мъже е като при големите, явно :wink:
Хахахахахахахаха!
- Мамо, колко е 1 час?
- 60 минути.
- Едно кръгче на часовника ли? :D
-
Вечерта в леглото.
К - Мамо, знаеш ли колко е часът? - поглежда към електронният часовник - 9 ч. и 55 минути...
Аз /в бързината да кажа колко е късно/ - Леле колко е много...
К - Ааааа, часът не е много, минутите са много!
********
В тоалетната, седнал на тоал. чиния. Отивам при него.
К - Мамо, отивай си в хола, остави ме!
Аз- Ами добре тогава, приятно акане!
К - Благодаря! А на тебе...приятен хол!
-
Днес в градината са имали рожденичка. Питам го:
- На колко години стана Мони? - той ми показва с пръстчета "4".
- А ти на колко си години? - питам аз.
Той отново с ръчичка ми показва три пръстчета.
- А ти, мамо, на колко си? - пита ме той.
- На 37.
- Колко пръстчета, мамо - и ми сочи ръцете да покажа. :D
-
......
- Колко пръстчета, мамо - и ми сочи ръцете да покажа. :D ......
На ръцете и краката, и заедно с тия на таткото ще ги докараш.... :wink: (както и аз де... :D)
-
А аз какво? И нейните пръсти ли да включа в броенето. :lol:
-
Ха-ха! Ейййй, докъде я докарахме - да не ни стига помощ от приятел, ами и помощ от публиката да търсим. :lol:
-
Амииии ... така се получава при някои. :lol:
-
Анатомия...тема гърди, интерес със затихващи функции при Митака,
Калина изключителен, обект аз.
Обяснила съм разликата между тези на мъжете и жените с това,
че на мъжете са силни, на жените красиви и когато се роди бебето то суче мляко от майка си.
Функция и привилегия само на жените.
Заспива снощи аз говоря, че за да бъдем приятелки трябва да слуша повече.
Да внимава, защото такава беснееща може да се нарани, а и сега трябва
да ремонтираме бюрото, защото е счупено....и т.н ....
И така на финала на тази тирада мисля заспала е, казвам на глас мислите си-
,, Какво ще те правя когато пораснеш, не знам ...."
И чувам изпод завивката - Ще имам големи гърди, като твоите....
-
Така де, на мама гърдите ще вземе,я :-).
Отиваме на детски рожден ден миналата седмица и минаваме покра; двор, от чият о отграда не се вижда нищо, но пък се чува как лае куче. Ивана много развълнувано ми казва „ - Мами, мами куче. “ - да- казвам -има куче там в двора.“ А тя :„-Вика, вика.“ :-)
Та обяснявах после, че кучето не вика, а лае :-).
-
в събота няколко майки почистваме двора на детската градина, садим цветя, боядисваме пейки, едно-друго.... накрая прибираме кофите и четките, оглеждаме резултата от труда ни, а Мартин посочва под пейката и доволно отбелязва -
"Ето, и нова кал си имаме - боядисана!"
:lol:
-
Имаме книжка за свързване и оцветяване с динозаври. За всеки динозавър пише по 2-3 изречения.
Четем /не помня за кой точно/ -"мозъкът ми е голям колкото портокал".
Константин се залива от смях. И започва:
- Моят мозък е колкото ябълка...
На тате мозъка е колкото круша...
Мамо, твоят е колкото ягода...
Аз /обидено/ - Браво, мамо, наистина ли мислиш, че ми е толкова малък мозъка?
К - Ама, мамо....Колкото най- голямата ягода на света....Колкото царицата на ягодите...
Познайте, дали цяла вечер не слушах доволни коментари от рода на "Браво, тате, от сега знаеш на жените колко им е мозъка..."
-
Неда, според мен, човекът ти е направил комплимент - сигурна съм, че много обича ягоди...
-
Или поне бързо усеща как да замаскира положението! :lol:
Много се забавлявам с тази тема :lol:
-
Нашето момче пръскало обилно с "пръскалото" - нещо като водна пушка - на улицата пред нас и като се наиграл хубаво доволен съобщил на баба си, че много добре е измил улицата. А тя, шегаджийски, му казала:
- Браво, ще кажем на кмета да ти дада награда!
- Нобелова ли? - попитал нашия нескромно...
-
Минали сме през банята, облекли сме пижамата. Константин изведнъж се сеща:
- Мамо, много ми се яде кисело мляко. Може ли? Само две лъжички...
- Сега? След като вече си изми зъбите?
- Ама, мамо...млякото нали е бяло, няма да ми ги изцапа...
-
......
- Ама, мамо...млякото нали е бяло, няма да ми ги изцапа...
Даже може да му ги избели още повече, а? :lol:
-
Вали дъжд,силен а ние след 1 час трябва да сме на един детски рожден ден.Казвам на детенце :
Няма да ходим на рожден ден ако продължава така да вали,чули ме...
МАмооо не...моля те..ще си обуя ботушите,чадъра и ще си сложа БУРБУЖАМА..
Питам аз какво е бурбужама,той неможе да ми обесни.Казвам му да не е някаква пижама със свръх сили,тип Спидерман,защото са му на тази тема в момента игрите в нас,казва Неееее..След това отива намира дъждобрана и ми казва ето това е бурбужама..нищо не разбираш. :D :D
Големи са сладури! :D
-
Минали сме през банята, облекли сме пижамата. Константин изведнъж се сеща:
- Мамо, много ми се яде кисело мляко. Може ли? Само две лъжички...
- Сега? След като вече си изми зъбите?
- Ама, мамо...млякото нали е бяло, няма да ми ги изцапа...
Това аналог на това че сладко не се яде вечер,защото се развалят зъбите Митко идва и ми казва"Може ли нещо за хапване,което не е сладко?"
-
Снощи разговор половин час след като са легнали.
Баща им: Айде стига сте приказвали, заспивайте.
мълчание..
Б: Дани, ти заспа ли вече?
Д: Почти, ама Криси като говори и ме събужда и аз се събудих, за да го приспя.
Б: И как ще го приспиш?
Д: Ами като му говоря :lol:
-
пресен от снощи:
Деси: Ели, избирай коя книжка ще четем тази вечер и давай да чета.
Елена избира и деси започва да чете приказката за тримата браят и златната ябълка.
Елена: аааа Деси, много бавно четеш, да дойде тати, не искам да те слушам.
Деси: добре Елена, щом не ме уважаваш, не пазиш тишина, не искаш да ме слушаш, няма да ти чета, и тати няма да чете :lol:
-
Деси: добре Елена, щом не ме уважаваш, не пазиш тишина, не искаш да ме слушаш, няма да ти чета, и тати няма да чете :lol:
това просто знам откъде го е чула... :D
-
Теодора изгледа няколко серии на "Дора изследователката" с аудио на български. Преди ден, в банята - кажете всички: Мерудиааас :lol:
-
На мен пък ония ден почти ми направиха комплимент. Приспивам на обяд, че тогава е сложно. Гушкаме се и тя:
- Какви са ти мекички и гладички бузкитееее. Само малко бръчки има, ама малко, мъъъъничко. Аааа, като се смееш стават повече до очите. Ни са смей! Ни съ смей бе мамоооо!
Е как да не се смея.
Иначе от снощи ме навива на тържество им да съм с - „локля и високи обувки, и чопогашник и ... хубава да си.“
Ще трябва да се накипря - ко да прая. :lol:
-
Т: Мамо, аз като съм се родил къде сме живяли?
Аз: Тук, мамо, с тази разлика, че си спеше в леглото, в стаята ти, а не в моето
Т: Съмнявам се, като знам колко е тъмно там...
-
Наизвадила съм 5-6 тиквички на кухненския плот и ги беля. Скоро не съм готвила тиквички, или поне те не са ги виждали и явно са ги позабравили. Влита младежа и ентусиазирано:
- Ей, мамо, ще готвиш патладжани!
- Не са патладжани, това са тиквички, сигурно си ги забравил.
- Оф, да бе, сетих се. Патладжаните са други, имат такава ... лилава опаковка.
След минута се явява сестра му и със същия ентусиазъм:
- Краставици, краставици :D
-
Дошла ни е лелята на гости и момчето много иска тя да го взима от детската градина. Спазарили се те снощи, че тя ще го вземе, на сутринта ние се измъкваме тихичко рано от дома, лелята още спи, но младежът напъва да нахлуе в стаята й.
- Стой бе човек, леля ти спи!
- Аз само да й напомня да се събуди навреме за взимането от градина!!!
Преди два дни, пък, прибираме се ние от градина, отключваме вратата, той нахлува в жилището и започва да вика - Лельооооо! Казвам му - леля ти я няма, стига вика. Той замръзва и с тих, сериозен глас констатира трагично - "Отишла си е!!!" Обяснявам, че не си е отишла, само е излязла за малко някъде, че няма да си отиде, без да се сбогуват, но той продължава да гледа тъжно и коментира:
"Така е... не й обръщахме никакво внимание, само ходехме нагоре-надолу и тя си отиде...."
:lol: :lol: :lol:
-
:lol: :lol: :lol: уникални са :lol:
разговор:
К: Тате, нали само големите имат косми на краката, а бебетата нямат :lol:
- Да.
К: Ами значи ние вече сме големи, защо ни казваш малчовци, виж имам косми на краката вече :lol:
-
Бисерите край нямат... :lol: много добре ми дойдоха.
Митака намерил перо и си му говори нещо ..
- Перо мило мое, колко си хубаво!
И с движение си гали устните, а хипохондричната му майка
му каза да не го допира до устните, защото не знаем на кое птиче е било...
- Как на кое мамо , на Рошко!
Та му го оставихме до входната врата, ако му стане студено да мине да си го вземе за гнездото.
-
Мъжа ми изважда от хладилника две кофички кисело мляко и Йоана се провиква:
"Татиии, къде ще носиш двата млякове?" :D :D :D
-
Разговор от преди малко:
М: - Мамо, каква е тази музика?
А: - Франкенщайн/Рамщайн/ музика е това, Мила :lol:
А: - нали е Франкенщайн музика, мамо?
-
На мама луничката казвам аз. Тя се усмихва и ми обяснява, че всички лунички са нейни приятели. Чула го от едно детско. Супер казвам аз, имаш много приятели :lol:. А ти мамо си най-голямата луничка, ей тук на върха на нослето. Разбира се майка и се размаза от кеф... :lol: .
Пътуваме от Козлодуй за София. На връщане искам да минем през баба ми, която живее в близко селце. Моника заспива в колата. Аз разбира се не и давам, защото след 20 мин. трябва да слезем. След това ще пътуваме още час и половина. Мони не заспивай казвам аз, обаче русото нарочно заема поза на бебе в седалката и затваря очи. Прозореца беше леко отворен и аз тропнах по тавана на колата. Девойчето скочи и ококори очи. В този момент мина врабче и тя кацна на главите ни. Тва бил Рошко. Тропнал и на капака и литнал пред колата да го види. Разбира се, тя се разкопча и започна да наднича по прозорците, аз се развиках, защото се движим с висока скорост, та след 5 минутен хаус, всеки си беше на мястото. Седя аз и гледам лошо, още ми кипи, че си е позволила да се разкопчае по време на път. Девойката обаче продължава да зяпа и на всяко врабче решава, че е Рошко и я дебне. Викам той Рошко не беше ли с черно на снимката. Ми и врабчето дето тропнало на колата и летяло пред нея било черно! Рошко бил! Предавам се аз. Стигаме почти до къщата на баба ми. Има още 2-3 къщи разстояние. Девойката сваля прозореца и когато колата почти спря, тя се изправи през него. Баба ми насреща я прегръща а аз съм вдигнала едни децибели и и се карам. Как така ще се виси през прозореца. След като и обясних, че ще я вържа когато тръгнем на възел с 2 бъжета, отидоха да си гледат някви пилета с баба ми.
Прибираме се в къщи и след няколко дни пристига писъмце от Рошко. Сядам аз да чета и в момента в който чета, че Рошко е бил на река Дунав, едно русо кукуриго скача само метър и вика: Аха! :lol:
А ти ще ми обясняваш, че бил далече :lol:. Ми викам той е бил далече, реката е много дълга, минава през толкова държави и т.н.
Русото кукуриго ме гледа втренчено около минута и смръщи вежди. Престани, щото ще чуе и няма да ми праща писма заради тебе! Като не го познаваш, няма да говориш. Тук се предадох :lol:
Девойката обаче не се дава. Чети сега да видим, дали е писал нещо за яйцето на великден, дето му оставих на прозореца и си го взе. Викам, сега Рошко я втаса :lol:. Чета аз, чета и по средата вкарах изречението за яйцето. Обаче русото си е на мама девойката. дай и аз да го прочета това с яйцето. Много се радвам :lol:. Викам не се хаби маме, аз нали го прочетох. След като ме премери с поглед, реши, че е много посредата на текста и няма да се мъчи да чете цял лист. Накара се на майка и, че е забравила на кой ред е изречението и си го сложи в якенцето, за да го четат в градината. На другия ден след градина ми обясни, че слушала много внимателно, да чуе отново за яйцето и казала на госпожата да и покаже реда, в който го пише, за да си го прочете, щото тя прочела почти целия лист и не видяла изречението. Добре, че си имаме схватлива госпожа. Казала и, че е на другата страница, да прочете и нея и девойката се отказа :lol:
-
На терасата сме. Аз простирам, Константин се върти около мен. Парапета е решетъчен - вижда се всичко навън. По едно време се хваща за горната част и се повдига на пръсти. Започвам да се карам, че така не се прави.
- Мамооо, аз само искам да си погледам света. И да му се порадвам, нали казват, че е прекрасен !?!
*******
Гледаме на покрива на съседна кооперация един метален петел, нещо като ветропоказател.
- Мамо, какво е това петле?
- От ламарина е направено.
- От коя Марина е направено?
*******
Отново от книжката за динозаврите. За тиранозавъра пише, че най-близкият му роднина в съвременният свят е ....петела.
К - Това не е възможно...Как може това огромно чудовище да е братовчед на толкова малко животинче? Аз съм....смутен от тази книжка....
*******
Вечерта, не иска да ляга. Ядосва се, че го карам да спи, а на него още му се играе. В яда си хвърля една играчка на земята. Правя обидена физиономия и се врътвам демонстративно.
- Мамо, ти сега сърдита ли си ми? Защото хвърлих играчката?
- Да, точно така.
- Искаш ли тогава да се разберем така...Аз сега заспивам веднага, а ти можеш да се сърдиш колкото си искаш... Но на сутринта, като те видя, трябва да си най-усмихната майка...
-
На най-усмихната майка, да й е жив и здрав именника Константин!
Умен и щастлив! :balk_5:
Да са живи и здрави всички дечица, които днес празнуват своя празник,
носете имената си с гордост и ни радвайте със своите умотворения!
-
Благодаря, Мише!
Тази сутрин обяснявам, че има празник - имен ден.
- Ихааа, значи вече съм на 5 години!
- Не, нямаш рожден, а имен ден - означава, че името ти има празник.
- А на колко години става името ми тогава?
-
:lol: Nedda Да ти е жив и здрав младежа :)
-
пресен от тази вечер,седнали сме в дон домат да се почерпим семейно за празника и отиваме с Деси в тоалетната, там на огледалото залепен стикер на някакви противозачатъчни хапчета има нарисувани и детски крачета на стикера, детето чете:
- след секс ... (пауза, името на хапчетата я затруднява и тя заключва) .. си мийте задължително краката :lol:
-
а не попита ли какво е секс или вече й показахте? :P
-
.. си мийте задължително краката :lol:
:lol: бебешорковци са си още.
-
Много остоумно и находчиво заключение на Деси - за миенето на краката! Посмях се здраво!
-
естествено, че сме й показали, тя затова знае, че се мият краката :lol: :lol: :P
-
естествено, че сме й показали, тя затова знае, че се мият краката :lol: :lol: :P
малей, не смея да питам по-нататък... 8O :lol: :lol:
-
Обсъждам с наш Гошко защо е било нужно да се купи от магазина на село "спринцовка", пълна с течен шоколад, като съм му обяснявала, че такива странни неща, с неясен произход и качество не трябва да се вземат и ядат. А той в свое оправдание:
- Ама какво да направя, като не мога да отказвам на красиви жени! /разбирай какичката, дъщеря на собствениците на магазина, която продавала в момента и му го предложила/.
-
hope-love, то ще е така цял живот
-
Ох, ама още на тази възраст някак не бях подготвена да чуя подобен отговор! :)
-
Чета им книжката "Работна мецана". Следващия ден, Стефан я разглежда и разказва по картинките, аз минавам покрай него и той: - мамо, защо се казва Робот на мецана? :lol: Роботите явно са му по близко до мозъка отколото работата ;)
-
Пита баба си защо той трябва да отиде на село, за да го гледа тя докато е болен. Не можело ли тя да остане при нас. Тя започнала да обяснява много подробно, че иска, но не може да остави дядо му сам, и за него някой трябвало да се грижи и т.н. и т.н...Момчето я прекъснало с извинението:
- Стига! Забрави! Глупав въпрос!
Обсъждаме с баща ми какво мазило да му купим за кръста, дето го боли. Той изброява и накрая казва едно, дето било всъщност за спортисти, ама...
- Ти, "щото...бая спортуваш - леко иронично отбелязва внучето.
-
Снощи на терасата Криси вижда метлата:
- Мамо, какво е това.
Аз: - Метла
К: - Нали вещиците могат да летят с метли?
Аз: - Да.
К: - А ти можеш ли? Можеш, нали? :lol:
Аз: - Баща ти със сигурност ще ти каже ,че мога :lol:
От сега детето ми е прозряло същността :lol: Май е време да я яхам пак, така или иначе вече знаят :lol:
-
От сега детето ми е прозряло същността :lol: Май е време да я яхам пак, така или иначе вече знаят :lol:
:lol: :lol:
А и в онази тема за раздумката има даден хубав базов модел. :P :wink:
-
Тази сутрин им обяснявам, че за рд ще ги закараме на кино на 3Д и разказвам какво е, че всичко е като на живо. Криси заявява:
- На живо е, защото няма да гледаме умрели във филма, нали :lol:
-
Колата ми гасне постоянно при намаляване на оборотите. Т.е. на всеки светофар, на всяка пешеходна пътека, на всеки завой и т.н. угасва. Паля я в движение, но това ме изнервя адски и ругая нещо от типа на:
" Ейййй, стига ме ядосва! :x Гад такава! Е пак угасна! :x" И всеки път изричам нещо подобно.
А тригодишният ми син коментира от задната седалка:
"Май имаш проблем с двигателя. :?"
Оня ден казал на баба си:
"Бабо, ти как мислиш, ....."
Има мноооого други, но не остава време да ги документирам.
-
Баба му му се радвала нещо "много те обичам, ти си мойто момче..."
- А-а-а, на мама и тате съм целия. На теб е само мозъка.
- Защо пък мозъка? - чуди се баба му.
- Защото съм много умен, а ти знам, че обичаш умните деца. Питай ме някоя математическа задача сега, да видиш, че съм умен.
И тя започнала "5+5", "3+ 3"..., нещо което знае, че той е запомнил и няма да сбърка, а той давал бързи и верни отговори.
Та така приключило обяснението в любов, с доказателство за "големия мозък".
-
Свършвам работа, но вече е доста късно. Мъжът ми е вкъщи с децата (явно поизгладяли вече).
Обаждам се на мъжа ми да кажа, че съм свършила и се прибирам. И се чудя как ще се прибера по-бързо, с маршрутка или с автобус. Мъжът ми казва: "Вземи си маршрутка", а Малчо крещи до него: "Кажи й да вземе и на мене една".
-
Мъжът ми казва: "Вземи си маршрутка", а Малчо крещи до него: "Кажи й да вземе и на мене една".
:jump12:
-
Ох, голям глад ще да е било! :lol: :
-
Събужда се преди няколко дни Митака и ми казва:
- Мамо, сънувах прекрасен сън!Бях с две много красиви русалки!
Питах го едва сдържайки се да не прихна какво са правили заедно:
- Нищо, просто бях с тях!
Повече не посмях да питам!Това си е откровен еротичен сън, расте момчето ми!
-
Повече не посмях да питам!
Правилно, Мише! Ако знаеш какво те чака :jump12:
-
снощи, вечеряме, омлет със салата, Деси с нож и вилица, режи си омлет и се храни, и казвам на баща й - гледай как хубаво се справя Деси, браво.
След секунди, Елена, сериозна, хванала ножа и вилицата и реже, казва - яяяяя гледай Елена как чудесно се справя с ножа и вилицата :lol: :lol:
-
снощи, вечеряме, омлет със салата, Деси с нож и вилица, режи си омлет и се храни, и казвам на баща й - гледай как хубаво се справя Деси, браво.
След секунди, Елена, сериозна, хванала ножа и вилицата и реже, казва - яяяяя гледай Елена как чудесно се справя с ножа и вилицата :lol: :lol:
Оххх то и мноите са така , ако едната е похвалена и другата веднага и тя прави същото, че и нея да похвалим :-).
Елена е по-малката, така ли? Каква им е разликата?
-
дам, по малката е, 2.4 г. им е разликата :)
и продължението на вечерята, след като Еленка си изяде вечерята и за десерт хапна и 7-8 парчета диня, легна на дивана и доволно каза - ох, ще избухна :lol:
-
Пресен бисер от тази сутрин, отиваме на детска и виждаме една котка, която се готви да ака. Правеше си дупка милата и малкия ме пита-какво прави мацата мамо?
Аз възпитателно обяснявам, че мацата ще ака, но не го прави в гащите като него. Погледа, погледа и след малко-мамо ми мацата няма гащи-ха иди, че възпитавай !
-
много бързо се светкат дечицата, не мож ги избудалка лесно... :D
ми няма гащи мацата, тъй си е... :lol:
-
Аз ето как бях засечена на обяснението на поговорката "Бързата кучка - слепи ги ражда":
- Ама, мамо, те не се ли раждат всички слепи по принцип!? Какво значение има бързала ли е кучката?
Ходи, че обяснявай!
-
Ивана онзи ден си намокри гащите и ми вика: „Мана( Ивана) къпе гащи“. т.е иска да си изкъпе гащите детето :-)
-
Че що да не. Моята няколко пъти се прибира от градина с резервния чифт гащи, защото .... не е ясно много защо Както и да е, онзи ден даже си взимала в шепичката малко водичка и си измила и дупЕто. А госпожата на двора с другите даже и не разбрала. Но каза, че е мода някаква сред девойките и всички се преобуват - чистници. :lol:
-
А не, не е толквоа чиста все още :-), просто искаше да си изпере гащите след като ги е напикала ( това имах предвид, че ги е намокрила, понеже пуска по малко). Ама не знае, че има различна дума за човек и гащи :-).
-
Е малка е още.
Пък и да те разправям моята „чистница“ как първо се преобула, пък после си измила ръцете. Това след като се наакала :(. Което пък станало понеже „ игахми и то ....“. Тъй де играта все още е по-важна от физиологичните нужди.
-
От вчера:
С кого игра на парка?
Бебе КамЪК :))))))))))))))) /С бебе Камен!/
Предния ден едно друго детенце му викало КамъЧЕ:)))))))))
Голям смях пада с това бебе Камен!
Но пък нека е здрав като камък - както каза майка му!
-
Е малка е още.
Пък и да те разправям моята „чистница“ как първо се преобула, пък после си измила ръцете. Това след като се наакала :(. Което пък станало понеже „ игахми и то ....“. Тъй де играта все още е по-важна от физиологичните нужди.
:lol: И Мони казваше: Игахми и то... напаках се (разбирайте напиках се), аш вместо аз и други. Липсват ми тези бебешки оправдания :)
-
Прясно, от вчера. Отговори на въпроса "какво закусихте днес":
дете 1: Едно много гадно, мамо, жълто и всички повръщаме от него :balk_88:
дете 2: Като бисквитена торта, но не го обичаме, с едно кафяво по него
дете 3: Айрянче с ТУПАНИК
госпожата: грис халва :lol:
Децата и госпожата са от една група и се касае за един и същи ден :wink:
-
- Тати, направи ми услуга, дай ми вода моля
*************
- Тати, в теб дреме един моторист
ПП: извинете, но нещо се насметох и пуснах два поста
-
От сутринта:
- Добро утро слънчице! - аз
- Няма добо утррро, има само спинене. - ми се изръмжава в отговор.
Странното е, че понякога казва р, друг път не.
Говорят с баща ѝ :
- Какво ядохте днес в градината?
- Ама куту са наспахме ли?
- Добре като се наспахте?
- Амиии .. едно озово като крем, ама не точно. Да ти кажа честно с едно жълто отгоре.
На другия ден погледнах в менюто - бисквитена торта. Не съм се сетила да питам какво е това жълтото отгоре, но ще го разгадая. Както разгадах и „онова куту крем ама със зънца“ - ашуре. Винаги е „куту крем“.
-
Прясно, от вчера. Отговори на въпроса "какво закусихте днес":
дете 1: Едно много гадно, мамо, жълто и всички повръщаме от него :balk_88:
дете 2: Като бисквитена торта, но не го обичаме, с едно кафяво по него
дете 3: Айрянче с ТУПАНИК
госпожата: грис халва :lol:
Децата и госпожата са от една група и се касае за един и същи ден :wink:
ако беше включен и моят син в анкетата, щеше да има и отговор №4: ъ-ъ-ъ....
-
Още ли мъчат децата с ашуре и грис халва? :x
-
Още ли мъчат децата с ашуре и грис халва? :x
Деси, защо да ги мъчат?
ашурето е много полезна храна, грис-халвата също, ако не се направи мазна, е хубав десерт, подходящ за деца.
аз лично обожавам и двете.
има и нещо такова, че децата в тая възраст много копират едно от друго - това коментирахме с майките от нашата група. внезапно се оказа, че цялата група решила, че не обича мляко с грис - след като три години са го яли, изведнъж някой отворко дребен решил да се прави на интересен, рекъл "аз такоз не ям" и айдееее, всички вече не ядем "таково"... :lol:
-
ашурето е много полезна храна, грис-халвата също, ако не се направи мазна, е хубав десерт, подходящ за деца.
Ако са домашно приготвени- вероятно да.
Но за градината и моето мнени е, че се приготвят отвратително.
Но пък е лесно, бързо, евтино... чудесна закуска!
-
Коментара на лелята беше, че нито едно дете не яде грис халва. Явно теорията на Джам е вярна.
Моето дете е от ящните и освен грис халва и качамак няма храни, които да не иска да опита или да му се повдига, само като ги види.
-
От първа група започва това с копирането. Въпросното ашуре много го беше харесала в началото. Но последния път:
- Ни го ядих.
- Защо бе маме нали го харесваш?
- Да халесва ми ама дугите ни го ядиха и аз ни го ядих.
Не очаквах толкова рано да пусна култовата мамо-даскалска реплика - „ако другите скочат от 8 етаж и ти ли ще скочиш?“. Не че ме разбра, но просто ми се изплъзна.
-
Аз-"Митко,хайде ще вечеряме"
Той поглежда към печката и казва-"Ама аз от това тендейе/тенджере/не ям
А то беше празно :lol:
-
При нас всички мразят кисело мляко с мюсли ;) Иначе бях направила калцоне вътре със спанак и сирене и биде пробутано на Стефан като динозавърско ;)
и да не е спам няколко бисера....
Снощи беше към 11 и подканвам за пореден път Стефан да си прибере играчки и да си ляга и той ми излиза с репликата:
С: - ама аз те обичам, мамо
Аз: - и аз те обичам, но това няма нищо общо с прибирането на играчките
С:- аз просто само малко не те обичам, аз просто много те обичам 8)
На вълна реклами, интерпретация на фразата: "Хей, загубеняци, кой ми скри дезодоранта?"
Стефан: "Ей забунаци, кой ми скри дозоанта?"
Елена към Стефан: - не е така, а "Ей юнаци, кой ми скри дезодоранта?" :lol:
-
А моите тарикати са много доволни като има такива необичащи деца. Като ги питам понякога какво са яли, казват незнам ама изядохме по 3 купи :lol: защото другите не обичали :lol: Обикновено е мляко с ориз или ашуре. Грис халва не съм срещала в менюто им.
Последно от снощи - хайде да ходим да ни купувате подаръци
Аз: Защо да ви купувам
Те: МИ за рождения ден
Аз: Не е задължително да ви купувам нещо, торта ще ви напрвя
Те: Мамо, когато има торта и подаръци трябва да има и украса :lol:
Сега докато пиша ги слушам, че пак се сбутаха нещо и единия:
- Не ми казвай какво да правя, ти не си майка :lol:
Това се използва и при: Не ми казвай, че те боли главата, само майки те ги болят главите като мрънкат децата :lol: Не ми викай, само майките могат да викат :lol:
-
предстои вечерното къпане, което вече прави сам, но за миенето на косата отговарям все още аз. той протестира, че искал сам. викам - не можеш още сам.
а той, аргументирано - е добре де, ако не се науча да си мия косата, как ще мия косата на моите деца после, а? а? кажи ми, де? а?!
-
Ми прав е човека :D
Ние вече се къпем сами, само накрая имаме контрол. Порастнаха ни децата :oops:
-
Днес момата след ясла - Имам гадже :D
Аз: Кой ти е гадже?
Тя: Мишо
След минута: И Калоян ми е гадже
Аз: Ти колко гаджета имаш
Тя: 9
Аз: 8O
Не, че знае какво е гадже, ама знае, че са 9 :lol:
-
Карам го да сложи термометъра, след като цял ден след боледуване вече не е имал висока температура, но да сме сигурни, че всичко е наред. Отговор:
- Добре, няма проблем, макар че вече се чувствам напълно безкомпромисен!
На въпроса на баща му какво значи това:
- Трудно ми е да ви го обяснява, ама такова...че нямам вече никакви повреди по себе си! Ето това значи.
Е, добре беше, че се оказа напълно "безтемпературен", та хем се успокоихме, хем се посмяхме малко с тези негови бисери.
-
Малката много се гордее с брат си. Много е силен, силен е, защото имал пилета на мускулите си.
-
- извеждат ли ви в градината на слънце?
- не, само на сянка, за да не ни падне някой слънчев удар на главите!
-
- извеждат ли ви в градината на слънце?
- не, само на сянка, за да не ни падне някой слънчев удар на главите!
хаха :lol: ох направо ме гръмна сладурът. Ама как им ги раждат главиците :)
-
Обяснявам преди малко, че една приятелка е родила и вече си има бебенце. Николета сериозна, сериозна:
- Тябва да ѝ подаим боди. Знам че те може да са си купили, ама тябва - женишко боди. Защото то бодито е само за женички, пък нали тя ще си има женичка.
Обясних, че тя вече си я има, но все пак трябва да ѝ подарим боди.
Изобщо половете са: момчета (понякога мъжета) и женички. Не момичета, не жени, а точно женички. :lol:
-
Записче в най-хубавата тема :P
Ето днес моят племеник на 3 г. какви въпроси ми зададе:
- Защо гърбът е отзад?
- Защо хората имат дупета? За да акат ли?
иии ... въпросът, който ме закопа ....
- Защо жените искат да имат големи гърди? 8O
-
- Защо жените искат да имат големи гърди? 8O
След време ще разбере, че основно мерака е мъжки :)
-
Младежът "На Ивелина косата е няква гадна, дълга, дълга и руса".
Нещо ми подсказва, че след десет години друго ще говори.
-
Константин в момента е на вълна гатанки. Де, що срещне човек и пита за някоя гатанка.
Среща наш познат, възрастен роднина.
- Дядо Митко, ще ми кажеш ли една гатанка?
- Ох, сега не ми идва на акъла нито една, мойто момче.
След седмица го среща отново.
- Дядо Митко, на теб дойде ли ти вече акъла?
-
гмурка се в морето, за да хване стадо рибки, но излиза разочарован с празни ръце:
- Тия риби... много бегливи, бе!
-
Племенниците ми бяха и са все още развълнувани от темата бременност. Един ден ме попитаха.
- Еми, ти как разбра, че си бременна?
Аз - 8O и доста се замислих.
- Ами отидох на лекар и той видя бебе в корема ми.
- Ама как така реши да идеш на лекар?
- Амииии не ядях, а дебелеех. :D
- Хм, а то има хора, които ядат пък не дебелеят. :D
-
Преди няколко дни на плажа:
Д: - Мамо, хайде да играем на храни.
К: - Мамо, ти си първа
Аз: - Добре аз съм първа, че съм най-голяма, после е тати, после Криси и Дани.
Д: - Ама, мамо, нали най-малкото число е едно?
Аз: - да.
Д: - Ами тогава аз съм първи, защото съм най-малък :lol:
Пред тази желязна логика нямаше какво да кажа :lol:
-
Отиваме при личната за преглед и бележки за градината, но нея я няма и я замества друга докторка. Влизаме в кабинета и Стефан естествено прави няколко бързи обиколки, оглеждайки и опипвайки всички неща и лекарката реши да си говори с него и го пита:
Л: - ти как се казваш?
С: - Стефан Марчев
Л: - а на колко си години Стефчо?
С: - не знам, тя Ели знае 8)
И аз викам, защо му е да знае, той си има адвокат, човека :lol:
-
Пресен бисер от тази вечер:
Казах много пъти да си прибере играчките, но без успех. Накрая реших, че ще възпитавам с личен пример - клякам, събирам и показвам бавно, бавно как се събират играчки. Марто слага ръце на кръста и ме поощрява:
- Блавоооо мама може!
-
Влизаме в морето да се къпем. Пълно е с малки рибки, по които София се прехласва и ми казва:
Мамо, внимавай да не ги настъпиш, че ще стане беля :lol:
-
ще стане беля :lol:
А като стане белята, Марко казва: "Ма-а-а-[р]-ко-о-о-о-о"
(Майка си цитира :) )
-
Излизаме по обед и се сещам, че децата сигурно са огладнели. Питам ги какво им се яде и къде искат да отидем. И те почват един през друг да ми обясняват колко много обичат супи и че супите са най-полезната храна.
"Ами къде, бе мамо да отидем да хапнем супа? Къде ви се яде?"
Дружен отговор " В Макдоналдс!" Опитаха се да ме убедят, че там имало най-вкусните супи на светАт!
-
Свекърва ми разпитва Стефан за детската градина:
тя: - Стефчо, имаш ли там приятели?
той: - всички са ми приятели, само един Велизар ни бие...
тя: - и защо ви бие?
той: - защото няма глава в мозъка :lol:
-
виждаме котка и аз спонтанно започвам да я примамвам с "мац, пис, пис".
Мартин отбелязва - "а ти може би я обиждаш така, откъде знаеш какво значи това на нейния език..." :lol:
-
:jump12: неуморими са, сладури!
-
виждаме котка и аз спонтанно започвам да я примамвам с "мац, пис, пис".
Мартин отбелязва - "а ти може би я обиждаш така, откъде знаеш какво значи това на нейния език..." :lol:
уникални са децата! От къде му е дошло на ума? Някъде бях чела, че не трябва да учим децата, а да се учим от тях ;)
-
Добро утро, до сега не съм споделяла бисери на моето дете , но ето един от вчера:
Катето от утре ще ходи на плуване и приготвяме багажа....
Аз: Кате, сложила съм ти бански, джапанки, хавлия и шапка за плуване.
Катето: Мамооо, а гумени крака, като на патетата ще ми сложиш ли! ( иска си плавници детето)
:balk_183:
-
Здравейте, попаднах случайно на тази темичка и цяла сутрин ви чета и се смея. Аз все още нямам детенце, но с радост ще споделям бисерите на почти 9-месечната ми племенница. След като вече знаем "мама" и "баб", миналата седмица чух "яба".Оказа се че е ябълка. Набраните скоро домашни ябълки, прибрани под масата в кухнята се оказаха страхотна игра :) Идеално ги е лъснала до една :)
-
виждаме котка и аз спонтанно започвам да я примамвам с "мац, пис, пис".
Мартин отбелязва - "а ти може би я обиждаш така, откъде знаеш какво значи това на нейния език..." :lol:
Ха ха ха ха, това е егати хита, в златната колекция ще си го запазя :-)
Хайде да не е съвсем спам. Ивана разглежда една картичка и казва „-Тая е моя картичка“. Аз-„-Не е твоя, мамо, моя е“ при което тя започва съсредоточено да разглежда вътре отпечатаното стихотворение, разглежда, разглежда и по едно време в средата на текста вижда нещо и извиква:-„Виж, I! I e за Ивана, моя е картичката“. Щом в текста и има буквата, значи е нейна:-).
-
Разглеждаме книга с картинки. Заглавието е "Дивите животни в България". Марко е запомнил къде какво пише и казва: "Лисичето пипа България"
(http://i3.helikon.bg/products/1539/16/161539/161539_b.jpg)
-
браво на Марко!
-
Мъжът ми коментира, че спагетите са му малко безсолни, при което синът ни се включва, че неговите били "безСОСни"
-
на децата им подарили някакви мострички на парфюми Рефан и ми се хвалят, на Пипс е в лилава опаковка, на сестра й- в червена
Мириша аз, парфюмите отврат и казвам на Пипс
Пипс, прецакали са те, на сестра ти парфюма е по-хубав, твоят е ужасен
- Нищо дееее, нали харесваш лилаво :)))))))
-
Вчера водихме децата в Зоологическата градина в Букурещ (защото София ни е твърде далече, а до Букурещ са само около 70км). :wink:
Обяснявам аз, че това животно живее в Африка.
Михаела: Значи тук сега сме в Африка!?! :D
-
Често се обръщам към тях с пиленце, бръмбърче, слънчице...
Прибираме се от детска пеша в хубавото време, а тротоари почти няма
Митака се пусна от ръката ми и аз го подканям:
- Пиленце, дай ми ръка!
- Мамо, моля те, не ми казвай пиленце!- много сериозен!
- Защо, мамо? - питам аз в почуда!
- Ми, защото нямам човка!
-
Вики влиза с гръм и трясък в кухнята и казва "Тате, тате ще черпиш - българите са спечелили на онази игра дето хвърлят топка над оградата" /волейбол има предвид детето :D/
-
Карат се за играчки, казах им да си ги разменят и така всеки ще има нещо ново!
Така правят приятелите, а не се карат!
Митака - Калина, ти си ми много добър приятел!
Калина - Не, аз не съм приятел, а приятелка!
Митака - Каквото и да си Калина, си много добра!
-
питам снощи Деси какво са имали в училище за закуска голямото междучасие и тя ми казва, че са им дали грозде.
аз- ти изяде ли го?
тя- е как мамо да го изям, хапнах точно 6 зрънца.
аз- е защо, не бе ли хубаво?
тя- беше
аз- е?
тя- оф мамоооо, ти си нямаш на представа какво е в училище, всичко под час, всичко е толкова стриктно, нямаш време за нищо...
:lol:
-
Аз към Стефан след многократно повтаряне да си прибере играчките:
- Стефане, чуваш ли ме като ти говоря?
С:- още не те чувам, трябва да ми дадеш хапче :lol:
Елена в пристъп на откровение:
-Мамо, добре, че сте се оженили за добри баби иначе, ако бяха лоши щях да викам не искам при баба искам у дома :lol:
-
След повръщане цяла нощ, на сутринта давам от електролитите на Хумана с думите:
- Изпиваш целият този разтвор и си ТОК!
След няколко минути:
- Мамо, а като стана КОНТАКТ, ще ми дадеш ли истинска вода?
*******
- Мамо, нали Русия е една от най-големите държави?
- Да, така е.
- А тогава защо не я дават в прогнозата за времето?
Без грам да се замисля, започвам да отговарям...защото нас ни интересува времето там, където ние живеем, в нашата държава...
А Константин се навежда, прекъсва ме, и тихичко ми казва на ухо:
- Мамо, не искам да бъдеш глупава...Мисли малко повече...Разбира се, че я дават ВСЯКА ВЕЧЕР в прогнозата...
:oops: :oops: :oops:
-
От странната глухота на Гериния Стефчо се сетих за тази на Ники. Като бяхме на морето, баща ѝ повтаря на няколко пъти да си събере играчките.
аз: - Влязла ѝ е вода от морето в ушите и не чува.
той: - Така ли тате, за това ли не ме чуваш?
гя: - Неее, не ми е влязла вода, чувам те, ама се правя на ударена.
-
В градината едно момиченце постоянно носи бонобони и дъвки и с тях се опитва да подкупва другите деца да й издадат някоя своя тайна. /питам се какво ли гледа госпожата та оставя да се върти тази "търговия", но това е друга тема/.
И повечето пъти, нали са наивнички, споделят някакви неща и получават бонбон.
Гошко обаче има съпротива срещу туй нещо и онзи ден и казал следното:
- Не ти ща желираните бонбони-сандвич, мама ми обеща довереча да ми донесе съвсем същите /което беше самата истина/, а и...от къде да знам дали твоите не са с изтекъл срок на годност.
:? - след което и други няколко деца предвидливо се отдръпнати от този подкуп с неясен срок на годност :D
-
Вечерта се баба им ми се оплака, че цял ден са мрънкали за поредната щуротия - химикал със стърчащи някакви си неща. Тя им отказала да даде два лева са това и не са я оставили на мира.
Вечерта за десерт давам ананас на масата и всички са доволни.
Казвам:
- гледай сега, ананас, едни два лева и как всички имаме десерт вечерта. Е, не е като два лева за химикал с антени, но ...
при което единият герой казва:
- тц, тц, бабо Райне, лоши обноски, лоши обноски.
- Какво каза, мамо? Какво имаш предвид?
- Ами лоши обноски! Не може да се разказват някакви си неща, които са си между нас :lol:
-
-Мамо, какво е веретарианец?
- Това са хора, които не ядат месо.
- Ами ние какви сме?
- Ние ядем всичко и плодове и зеленчуци и месо. А тези хора не ядат продукти от животински произход, мляко, месо, яйца.
- Ааа, и мъжете им са едни кльощави нали? :lol:
-
Митака - Мамо, бабите и дядовците са като енциклопедиите!
Аз - Защо така мислиш?
Митака - Те са като книгите, защото знаят всичко, живели са най-много!
-
Наскоро играят в другата стая и ги чувам:
К: - дани, не скачай по леглото, мама пак ще те види през стената!
Аз: - Дани, слизай от леглото (провиквайки се от хола).
К: - Аз ти казах, че ще те види, ама ти си правиш каквото си наумиш :lol: Друг път ще ме слушаш, защото съм ти БАААТКО! :lol:
-
Играе си на пода, качил някава фигурка върху кола, която бута и говори:
- Ето го, идва, с бърза частна кола...
- Каква е тази кола, какво означава "частна" - питам аз.
- Означава да си наемеш кола, която да те вози цял един час!- отговаря Гошко.
-
:lol: не ще ме уморят тези сладури, такъв заряд са!
Вчера взимам Митака от детска и вървим...
- Мамо, имаме едно момче, държи се невъзпитано, обиди леля Нина днес!
- Как, мамо!?
- Ами каза й "Баба"! Той обиди възрастен човек, значи не уважава цялата природа!
-
16.09 - откриване на учебната година в детската градина с голямо тържество.
Калоян се наакал.
аз : -Защо не каза на Ани , Боби ? Те не те ли питаха ?
той: -Боби пита за пиш.
-аз :- Ами като те пита ти защо не й каза и не отиде ?
той:- Амии , имах ако .
Жената го питала има ли пиш , той нямал ; имал ако човека - отделно и специално за това не са го питали.
Опитвам да му обясня , че е момче и не бива като мама да иска да носи гердани , гривни и обеци .Обяснявам разликите между момченца и момиченца и питам настоятелно :
-Ти момче или момиченце си ?
Той ме гледа , гледа и чак с раздразнение ми отговори :
-Мамооо, аз съм Калоянчо !!!
-
Яде на вилата филия с лютеница /сам участва в направата й/.
- Мамо, падна ми филията на земята.
- Ееее, голяма работа, нищо не е станало - ще ти намажа друга.
- Ама тя падна с лютеницата надолу!
- О, разбира се - по законите на Мърфи...
- Мамо, това НАРУШЕНИЕ на закона ли е?
- Не, нищо подобно.
- Щото тя сама си падна така, нали. Ако аз я бях хвърлил, сигурно тогава щеше да е НАРУШЕНИЕ?
-
Да ти кажа честно Неда, юрист съм, ама за съжаление съм чувала някои днешни адвокати, които не могат да разсъждават така добре и да анализират нещата като твоето детенце! Да ти е жив и здрав умника мамин!
Извинете ме, нямам нов бисер, ама не се сдържах да не направя коментар.
-
Една вечер седейки на гърнето да ака се размисли...
Мамо, искам да си вземем едно петленце да ни кукурига и да ни буди сутрин, аз съответно обяснявам защо не може.....
Мамо, искам тогава една кокошчица да ни снася яйца, че да не купуваме яйца, пак обяснявам защо не може.....
Мамо, лъвче, мече и накрая хайде рибки, казвам да питаме тати и той бегом при него, връща се и вика, тате Каза, че ще мислим......:)
-
като каза мислим и се сетих
Навън сме. Говорят си с негова приятелка.
Тя: искаш ли да караме колела?
Той: не
Тя: искаш ли да ритаме топка
Той: ще помислим и ще преценим
-
Четем в една детска енциклопедия:
"Защо морето е синьо"
- защото, когато слънчевите лъчи стигнат до водата, сините лъчи остават на повърхността, затова ние го виждаме синьо"
Константин - Мамо, а сега да ми се извиниш...защото ми казваш грешни неща...Лъчите на слънцето не са разделени на сини, жълти и червени, а съдържат всички цветове на дъгата...Така, че НЯМА сини лъчи...
До края на вечерта не ми разреши аз да чета повече от въпросната книжка, щото чета "ГРЕШНО"...Привилегията беше на баща му..
-
Вчера покрай празника на тиквата, както казвам на Хелоуин, Стефан взел на Ели "фейската" пръчка и маха усилено срещу една играчка телефон след което казва:
С: - Ели, фокусирах го.
Е: - какво означава "фокусирах го"?
С: - означава, че съм го превърнал в тиква :lol:
-
Споровете кой да е пръв са постоянна величина, те са нескончаеми, да не изреждам!
Влизам в детската с пореден забъркан илач в пипетка и питам - Кой е пръв!
От леглото на Митака се чува :
- Нека първо Дамата, моля!
-
пресен:
деси: мамо, аз съм в прекрасна форма
аз: така ли мамо, защо?
деси: е как защо, защото се поддържам
аз: как се поддържаш?
деси: е как, храня се здравословно и спортувам
:lol: :lol:
-
Ми мамо, дет се вика, за пример си :)
И от нас един :
Аз: Хайде, Ники, време е да излизаш от водата
Ники: Но, мамо, моите ръце още не са гъбясали много. Те са малко гъбясали, значи още може баняяяяяяяяяя
-
- Мамо, ние с тебе сме разумни хора...
- ??? - аз.
- Ами, да, разумни сме /хитра усмивка/ - и сега ще потърсим двамата заедно и ще свалим една хубава игра на "смарт-фона". Ама ще намерим много хубава - умна ще бъде!
-
Марти и той започва да ни изненадва с бисери:
Като човек, работещ с деца и "врял и кипял" във възпитаването и обучението /на чуждите деца разбира се/ решавам, че ще възпитавам с личен пример. Та клекнала съм и събирам играчки и през цялото време казвам:
- Ето слагаме колата, тя ще спи в чекмеджето и утре като се събудиш тук ще си я намериш - и не спирам да говоря и трупам играчки една по една. А Марто сложил ръце на кръста:
- Браво мамооо и сама можеш! Видя ли!
Поощри ме детето, похвали ме, пък събрах играчките...
-
Марти и той започва да ни изненадва с бисери:
Като човек, работещ с деца и "врял и кипял" във възпитаването и обучението /на чуждите деца разбира се/ решавам, че ще възпитавам с личен пример. Та клекнала съм и събирам играчки и през цялото време казвам:
- Ето слагаме колата, тя ще спи в чекмеджето и утре като се събудиш тук ще си я намериш - и не спирам да говоря и трупам играчки една по една. А Марто сложил ръце на кръста:
- Браво мамооо и сама можеш! Видя ли!
Поощри ме детето, похвали ме, пък събрах играчките...
:jump12:
ами можеш, защо тормозиш детето :lol:
-
Сутринта преди да тръгне на градина Ники се опитва да ми измисли подарък за РД (тема №1 в къщи тези дни):
- Мамо, ти какво най-много обичаш?
- Теб.
- Неее, не така. Добре какво най-много те ядосва?
- Амии ... честно казано пак ти.
- Еееее - вече поизнервена че шикалкавя - компютъра не те ли ядосва?
- Ядосва ме естествено.
- А, чудесно, значи ще ти купим нов с тати.
При което баща ѝ леко подскочи. :lol: :lol: :lol:
...
Качила се на една въртележка с кончета :
- Мамо искам да м купите конче и аз да си го коня.
Лошото е че взе да се усеща, когато се смеем на бисерите ѝ и не иска да повтори.
-
Eто и един от нас тази сутрин.. Пия кафе а мишката на айпад-а си играе с неговите "приятели" папагали,Томовци и прочие... И се чува:
-Мамо,мамо... Гледай..
- Аз : Какво стана бубе...???
-Мамо,мамо... Гледай Дядо Колю..
-Аз: ( гледам Дядо Коледа и казвам): Това е Дядо Коледа мило...
При което се отговаря:
- Не,не ,не ,не мамооо.. Ти не знаеш... Еееее... Това е Дядо Колюююю мамоооооо!!!
:lol: :lol: :lol:
-
И при нас първата година дядо Коледа беше с псевдоним "Дядо Кольо"
-
Купих си боя за коса и Йоана като я видя ме попита: "Мамо, ще се боядисваш, защото ти е остаряла косата ли?" :D
-
Вчера Митака имаше муза за писане и като приключи ми казва:
- Мамо, приятните неща трябва да се редуват!
- С какво, Мите?
- С полезните!
- Ти ли смяташ така?
- Щурчо, каза :) / обожава да слуша Пинокио, като заспива вечер/
Калина бИде наказана снощи, ляга след това и въздиша!
-Ох, колко съм уморена от наказване!
-
Коментираме с мъжа ми, че еди си кое дете не иска да ходи на детска градина, при което момчето ни се обажда /уж си играеше и не слушаше/:
Е, и аз не искам да ходя, но издържам някак...
-
Бях му се скарала за нещо - а ,че ми досажда с мърморене пред вратата на тоалетната.
Сигурно съм викнала доста силно да ме остави на мира, докривяло му е и отишъл да си споделя с татенцето:
- Тя мама понякога не разбира колко ми тежко на мене! Ако можехме сега някак си да си разменим телата и да усети колко ми трудно: в градината - неприятности с децата, в къщи - домашни, и тя като ми скара така...ама да имаше как да разбере какво ми е...сигурно нямаше така да прави.
-
миличкото... а ние си мислим, че техният живот е само цветя и рози... забравили сме колко е трудно да бъдеш мъничък и да не разбираш толкова много неща...
-
Ох, това верно много мило.
При нас пък сега в очите на Андреа, Ивана нали е по-голяма, на цели 3 годинки и като има проблем и ме няма мен, тя се оплаква на нея или пък я пита за разрешение. Най-голямият хит беше преди около седмица. Понеже учим Андреа да ходи на тоалетна и още от време на време се нааква в гащите. Та наакала се нашата и казва на Ивана „-Мана, Деа има пупу( т.е. ако)“. И Ивана „-Пупу?“. Адреа потвърждава и Ивана „-Ела“ и тръгват на някъде. През това време аз нещо правех и само покрай ушите си чух разговора и особено думата „пупу“ и скочих. Като ги стигнах вече бяха в банята и Ивана се гласеше да сменя на Андреа гащите и да я чисти :-). Добре че ги хванах преди това, че голяма веселба щеше да бъде.
-
да, авторитета е голяма работа.
пресен от снощи. Елена и баща й водят разговор за феите:
Той: Ели, феите като остареят стават вещици :lol:
Тя: хм, е как така, нали са феи?
Той: ами така, остаряват и стават вещици... :lol:
Елена отива при Деси:
Е: како, феите като остареят стават ли вещици?
Д: хм, труден въпрос, Ели, ааа нееее феите не остаряват..
Е: Татеееее, феите не остаряват - това с цяло гърло от другата стая :lol:
-
:)Браво на авторитетните каки - явно ще си бъдат "на мястото", щом мъничетата се обръщат още от сега към тях за помощ и подкрепа! Трогателни са и двата горни бисера!
И за да не бъде съвсем "спам" ще споделя, че нашето момче скоро отсече, че бате Гоше /10-годишния му братовчед/ е "върха...във всичко" . Каза го с такава неподправена искреност, че от моя страта последваха телефонни обаждания във всички посоки до цялата рода :)
-
Марко много играе с влакове, често висим на местната гара, ходим по екскурзии да се возим на реставрирани влакове с парни локомотиви, гледаме ги по youtube... Въобще, голяма любов към жп-то. На шега баба му изпяла и за черния влак, дето се композира. И детето от няколко дни пее с пълно гърло за влака от:
"Бъ[л]гария за София-а-а-а-а-а-а-а-а" (последния звук добре накъдрен)
-
Бащата и сина пътувайки в колата слушали диск на "Сребърни криле". Детето харесало мелодията на "Играм на све или нища" /май така се пее на сръбски/ и след много повтаряния на референа /по рано родените мами сигурно ще си спомнят тази популярна песен/, попитало какво означава на български и след превода "играя на всичко", заключило:
- Тате, то и аз съм така - обичам на всичко на играя, на всякакви игри...
Какви обяснения са последвали от страна на бащата за другия смисъл на "играя на всичко"...историята мълчи.
-
Прясно, прясно от тази сутрин. Избира си плюшка, която да занесе днес в градината. Спира се на Рудолф / Комета ( зависи от настроението ѝ). И понеже беше леко мрънкава, аз бърборя за отвличане на вниманието:
- Ще заведеш Рудолф, да се запознае с другите играчки в градината ли?
- Той няма как да се запознае. Няма уста.
- Е как да няма?
- Ми няма уста. Има само един конц.
- Ъ :balk_160:
Показа ми детето къде е тоя конц, конеца дето го играе уста било. :lol:
-
Пеше и София редовно обявява, че играчките нямат уста.
Тази сутрин я водя на ясла. Срещам родители, казвам им добро утро независимо, че не ги познавам.
Момата: Мамо, защо казваш на всички добро утро :D
Аз: Така правят възпитаните хора. Поздравяваш, когато срещнеш някой :D
Отиваме в групата, казва: Добро утро, лельо Йоси и добавя - Аз съм възпитана, нали?
Лелката 8O
-
Моята дъщеря е малко по голяма от вашите малки сладури,но още пуска по някой бисер.Вчера я взима от училище и ми казва:
-Мамо днеска забравих да отида на пеене.
-Защо забрави,Ивона?
-Не се притеснявай мамо утре няма да забравя,защото няма да имаме.
- 8O
-
...
"Бъ[л]гария за София-а-а-а-а-а-а-а-а" (последния звук добре накъдрен)
:lol:
При племеника ми лафа беше: Лельо, ти кога ще си дойдеш от София в България (да се разбира Пловдив)? :lol:
-
Играем с един динозавър. Изведнъж "много го заболя кракът, трябва да го превърнем". Ставам, взимам бинт, лейкопласт, ножица и правя превръзка. Константин застанал отстрани, с ръце на кръста, и цъка с език.
"Леле, мамо, каква страхотна превръзка! Ти кога стана толкова добра лекарка?"
" Ами вчера..."
"Вчера ли? Ама как така, кога беше студентка?"
-
Моята дъщеря е малко по голяма от вашите малки сладури,но още пуска по някой бисер.Вчера я взима от училище и ми казва:
-Мамо днеска забравих да отида на пеене.
-Защо забрави,Ивона?
-Не се притеснявай мамо утре няма да забравя,защото няма да имаме.
- 8O
желязна логика! :)
-
...
"Бъ[л]гария за София-а-а-а-а-а-а-а-а" (последния звук добре накъдрен)
:lol:
При племеника ми лафа беше: Лельо, ти кога ще си дойдеш от София в България (да се разбира Пловдив)? :lol:
Мартин дълго време смяташе, че Америка е в съседния блок, щото леля Ани от Америка там живееше, като си идваше за лятото... и все ме караше да идем до Америка...
Не съм сигурна, че и до днес е усвоил правилно понятията, защото често пъти като се прибираме от пътуване из страната, ме пита "Кога ще си пристигнем в България"...
-
При нас и по далеч се стига, наскоро имаше въпрос: "А нашата планета София, нали е синя?" :lol:
А понятията за време при Стефан са толкова объркани, че се стига до реплики от типа: "А ти утре забрави да ми дадеш мед."
-
Миналата седмица, на Ели и се появиха пъпки като ухапано от комар и 2 дена след това къпейки Стефан, виждам и по него такива и му казвам:
- ох, Стефане и ти имаш пъпки...
той се оглежда и си пипа зърната и ми казва успокоително:
- мамо, аз тия пъпки си ги имам от много години :lol:
Вчера, след като купих от немай къде плюшено куче за рождения ден на приятелка на Ели, тя дойде в кухнята при мен, затвори вратата и с най-сериозния тон каза:
- мамо, на другите деца купуваш винаги хубави подаръци, а на мен само книги :(
направо ме разби... и после седна да пише на дядо Коледа да и донесе куче :lol:
-
Чистим вкъщи.
Константин -Мамо, кога ще измием прозорците?
-Аааа, тях чак пролетта, като се стопли навън.
След 5 мин.
-Мамо, имам гениална идея как да ги измием сега!
-???
-Включваме климатика на 26 градуса, отваряме прозорците, изчакваме да се стопли и на терасата - и започваме да ги мием...
-
:D Гениална, наистина!
Шапка с "навес" е един много стар бисер на моето момче, което не беше запомнило тогава трудната дума козирка. Интересно е, че тези дни, вече почти 7 годишен, продължава да си я нарича "шапка с навес" или "навесче".
-
Често, когато вечеряме, със съпруга ми пием и по чаша вино. И след това, когато се приспиваме с Виктор, той не пропуска да отбележи, че съм "кисела".
Тази вечер, обаче, ми даде алтернатива:
- Мамо, тази вечер миришеш на много хубаво сапунче, ама пак мирише и на вино. Пийте някаква бира! :lol:
-
София говори с баща си по телефона:
Тате, родих си бебе. Казва се Мария и го храня с шишенце.
Баща й пита: Как го роди, София?
Тя отговаря: Еми така - Ъ(като се напъва) 8O
-
Отиваме на училище. Аз, съседа, и 4 деца. Докато шофирам, чувам отзад:
- Хаха, Моника е писала писмо на Дядо Коледа. Искала кукла. Тя е бебе и още вярва. Много си смотана Ма Монико!
-Хм! - Само констатирах аз. Нито ми е чудно, нито вече ми прави впечатление. Дет се вика, преживях го и някак успях този път да запазя мир в душата си и да не се ядосвам.
Та Моника писмо на Дядо Коледа не написа тази година. Но на Бъдни вечер, към 8 вечерта започнаха да я гризат едни съмнения. Ми ако пък съществува и тя не е написала писмо. Ще се мине сега :lol:.
Аз естествено подклаждам огъня. Иска ми се отново да изживее трепета с подаръците и белобрадия старец. За мен все си е малката кукла и не искам да расте тоолкова бързо. Та в последния момент девойката реши да пише писмо на Дядо Коледа. Сложи мандаринка за дядо Коледа под елхата и морков за Рудолф, за всеки случай каза и заспа. На сутринта, докато разгъваше опакованият подарък констатира. Тати е дядо Коледа а ти си яла моркови, щото тати не обича! Не е Рудолф :lol:.
-
Преди няколко вечери приспивaм Мaрти, a той ми кaзвa:
- Мaмо обичaй ме с удоволствие.- е те тaковa рaзтaпяне не бях изживявaлa
-
- ох, Стефане и ти имаш пъпки...
той се оглежда и си пипа зърната и ми казва успокоително:
- мамо, аз тия пъпки си ги имам от много години :lol:
:lol: :lol: :lol:
-
Съвсем случайно тези дни забелязвам, че детето има кариес на долно зъбче. Казвам му, обяснявам, че като минат празниците тате ще го заведе на зъболекар да му махне кариеса. Той обаче, като чу каква е работата, поразмисли и днес сутринта идва при мен и ми казва:
- Мамо, мамо, татко ми изми зъбите и вече нямам Хариес. :D :D :D
-
Снощи по тв. върви някаква реклама на боя за коса - някакъв шоколад. Чула ключовата дума шоколаз, Ники започва да филосовства:
- На мен не ми трябва боя за коса нали?
- Не не ти трябва - двамата с баща ѝ в един глас отговаряме
- То шоколад е кафяво, а моята коса си е такава - кафява, шоколадова.
- Да, такава е
- Тя и на мама е шоколадова
- Ами ... да (май така се водеше боята ми :D)
Девойката се усеща, че любимият тати е някак пропуснат:
- Тате, а има ли сив шоколад?
-
На Коледа Константин разбра, че ще става батко. Беше категоричен, че той САМ ще гледа бебето. Разпитвам го как точно се гледа бебе, и той изрежда:
- сменяш памперси
- даваш храна
- извеждаш на разходка с количката
- къпеш
- приспиваш...
После се позамисля и допълва:
- Аааа, това всичко ще ми отнеме твърде много време, а аз трябва да ходя на детска градина,... значи баба ще го гледа!
- А защо баба ти, а не майка ти?
- Мама ли? Че тя е на работа до 5ч. !!!
-
Стефан хълца и ме пита - Мамо, защо прекъсвам :lol:
-
-Мамо, може ли да извадиш "киломера"?
- ????
-Това, дето мери килата, забравих как му викахте...
*****
Отива в банята да си мие ръцете. Вика оттам:
-Мамо, тате, елате...имам проблем...Разглоби ми се "пускачката на водата в мивката"...
Понеже бяха един след друг, питам:
- Ох, как ги измисляш...?
- Ами не знам...сигурно ми е умен мозъка...
-
-Мамо, може ли да извадиш "киломера"?
- ????
-Това, дето мери килата, забравих как му викахте...
*****
Отива в банята да си мие ръцете. Вика оттам:
-Мамо, тате, елате...имам проблем...Разглоби ми се "пускачката на водата в мивката"...
Понеже бяха един след друг, питам:
- Ох, как ги измисляш...?
- Ами не знам...сигурно ми е умен мозъка...
Уникален е, да го нацелуваш :D
-
- Мамо, хората не трябва да се удрят по главата, знаеш ли?
- Знам. Аз да съм не удряла по главата, та ми го казваш?
- Не беее, чакай да си кажа цялото изречение. Значи не трябва да се удря по главата, защото ще му изпадат чертичките от мозъка. И няма да може да помни и да учи разни неща. Разбра ли?
Тука направо хлъцнах - чертичките. :lol: Колкото и да се опитвах да обясня, че явно става дума за гънки, които даже не изпадат, не ми повярва. Ми как и да ми повярва - Дана (момиченце от групата) така е казала.
Някак си в нейното съзнание всичко е чертичка. Помня един лаф от лятото.
- Пък ... (две момченца от градината) пишкат от едни малки чертички такива. А пък на тати чертичката е голяяяяма.
Баща ѝ яко се притесни, че не само го е изловила в тоалетната, ами и е запомнила. :lol:
-
Мия косата на Стефан и естествено драмата е голяма, едно крещене рев и викове, "мамо, недей, повече недей" и разни от сорта. След като приключихме и му режа ноктите и му казвам,
- "че ако крещи така, ще дойдат социалните да ги приберат и да им търсят друга майка, защото аз явно не се справям"
и Стефан казва: - ами вие като останете без деца, ще трябва да си правите нови :lol:
Снощи, пак "романтично" настроен, завивам го да спи и той:
С: - мамо, вие кога ще раждате трето дете? 8O
Аз: - искаш да имаме бебе ли?, а кой ще му сменя памперсите, ще го храни, а и то плаче нощем, ти ще ми помагаш ли?
С: - само ти ще го оправяш....
Аз:- ще трябва да му даваш динозаврите ти, да си играе с тях
С: - ами ще му ги давам
Аз: - но, като е малко то ще ги гризе, за да си чеше зъбите
С: - тогава няма да му ги давам, Ели да си играе с него
Аз: - а, ти сам ли ще си играеш?
С: - ами... измислих, тогава да си имаме две бебета :lol:
Направо ме уреди :lol:
-
Железни доводи за всичко :
- Мамо, може ли да си взема един бонбон?
- Не и преди вечеря.
- Виж сега, ако я смуча, наистина ще ми отнеме всичкото време до вечеря. Ама аз ще я схрускам и така ще я изям много бързо.
*****
- Може ли малко шоколад?
- Не е хубаво да се яде шоколад вечер.
- Ами тогава ми дай течен шоколад, той не е истински.
****
Разказвам как ще издълбаем ряпата, ще я напълним с мед, и като пие от сока- ще спре още утре да кашля.
- Но, нали д-р *** каза да не ходя на детска градина до края на седмицата, защо трябва да спра да кашлям още във вторник?
***
- Нали хората сурвакат за здраве?
- Да, така е.
- Тогава защо като сурваках на 1-ви януари сега съм болен?
-
Татееее, като спираш на магазина, пускай "варейнити" мигачи :lol:
Току що се смях от сърце!
-
Моичкият реши да мине в парка през една огромна дълбока локва с колелото. След като се подхлъзна и падна целият в нея, го питам: "Ти защо мина през локвата? Нали баща ти ти каза да не минаваш оттам?" "Мамо, ама пътят ми минаваше оттам." :lol:
Гери, дупе да ти е яко с две бебета. :lol:
-
Онзи ден казвам на моите как ако си тръгнем от парка по тъмно може да не си намерим пътя към колата, както зайченцето бяло, което се загубило в гората поради тъмното. Голямата щерка веднага каза, че нямало да се загубим, защото сме щяли да се обадим на тати, а зачето се загубило понеже нямало телефон да се обади на майка си :-).
П.П. И сега май излиза, че поуката от песничката е, да не си забравяме телефона, а не да не стоим до късно :-). Модерно поколение.
-
Мислех си, че моето дрънкало е вече пораснало и такива сладси объркани думички вече няма да има - пашака (опашка), кашагал (кашкавал), вигани (винаги), задари (заради). Скоро обаче проведохме следния разговор
- Той е един непрестанявчо.
Ние с баща ѝ 8O
- Ами все непрестанява.
Не стига, че омотала глагола, ами и произвела съществително от него.
Освен това иска спъкоцени камъни. И спъкоцени го докара от трети опит.
-
Като казваш за смешни думички, моите имат много, понеже те почти нищо не произнасят като хората. Обаче най-смешна ми е Андреа като каже „ей кука“ ( т..е eй тука, като сочи къде е нещо :-) ) Това го употребява вече няколко месеца и ни е си знаем, че „кука“ означава „тук“ .
А Ивана пък има думи,които дори подобно на иситнските не звучат. Например короц= розово, а на една годинка казваше на водата „пала“. Идея си нямам как и се връзват в мозъка така, но то тя и книги и пъзели до късно разглеждаше с главата надолу.
-
Снощи, към 21 ч.
- Мамо, гладен съм!
- Как така си гладен, нали вечеря преди по-малко от 2 часа?
- Ами тогава....значи....супата.... Абе просто съм огладнял - нищо лично!
/така и не разбрах какво й е на супата -не достатъчно вкусна, хранителна/
-
Боби: Мамо, едно дете ми каза педал, това обидно ли е?
Аз се зачудих за малко какво да отговоря , и Антъни ме изпреварва:
Боби, как може педал да е обидно, педали имат колите и колелата.
:D
Направо бях спасена, чудех се какво да обеснявам
-
Малко офф, ама какво е това дете, което знае тази дума, че чак и по предназначение да я употребява?! 8O
-
Днес мъжът ми пита децата "-Искате ли да отидем в зеленият парк?" ( има зелени катерушки и така му викат), а Андреа отговаря "Не, искам в нашият парк". Първоначално мислехме, че говори за по-близкият до нас парк, но в крайна сметка се разбра, че искала да си играе на двора. Та според нея това е нашият парк :-).
-
Малко спортни коментари от мача Лудогорец- Валенси :
-Тате, нали зелените МАЧЛИСТИ са нашите?
-Казва се футболисти.
-Е защо, нали в момента гледаме МАЧ?
*****
- Ей, вратарю...Как може точно сега, преди дузпата да пиеш вода? Ами ако ти се допишка?
*****
- Айде..., давай..., подай..., шут,бе...., абе къде в космоса риташ? На кой подаваш? Плутон не е от твоя отбор, нито пък Юпитер, на кой подаваш?...
*****
Сега, като се постопли, оставаме малко повече на площадката пред блока след ДГ. Съответно и първите ожулвания на коленете са факт. Снощи, в банята :
-Мамо, ами сега, ако от сапуна и водата ми се ЕФЕКТИРА раната?
-
Стефания ми опонира, при което аз й казвам
Стефания, внимавай как ми говориш, нали не си забравила коя е майката в разговора
тя ме поглежда с лека ирония:
Предлагам ти да внимаваш, аз тренирам таекуондо
-
Защо се казва денонощие? Нали нула часа е в началото,а тогава е нощ.Значи първо е нощта,а после -деня.Трябва да се казва нощодение.
-
Един от преди няколко дена... Събличат се за баня и Стефан се гледа в огледалото и вика:
С: - цици, цици ...
Ели: - и ако искаш да знаеш, се казва "гърди", а думата "цици" е измислена от мъжете за глупости :lol:
-
Чувам случайно думата „огичилно“, питам
- Какво?
-Ми мамо, звучи огичилно.
-Логично ли искаш да кажеш?
- Нееее, на мен огичилно ми звучи по-добре.
-
Наистина огичилно звучи добре!
Както и еренгично, което аз още продължавам да казвам понякога, макар детето да е вече на 7 и да говори правилно.
-
Развълнувани покрай новината, че ще стават каки, Ава и Поли последната седмица не дават никой да припари към мен. Преди 3 дни си сипвам чаша сок.
Ава: Мамо, защо сега пиеш сок?
Аз: Ми....пие ми се.
Ава: Абе ще го удавиш това бебе бееееееееее, мисли и за него малко!!!!
Вчера ги взимам от детската градина. Отишли и цял ден разправяли как "Мама ще си родява бебе". По някое време учителката им казала :"Айде сега стига вече за бебето говорили. Нероден Петко"
Паулина застанала на буквата Ф пред нея, заклатила главата и и се накарала:
- Аааааа, ама госпожо нашето бебе няма Петко да се казва!
-
Магичка ме подсеща да разкажа за нашата Изабела :lol:. Всичко започна, когато казахме на Теодора, че ще махнем кошарата и ще и купим ново легло, да спи на него сама. На следващия ден, при повторен разговор, започна сагата с Изабела. "Не може да махнеш кошарето, там ще спи Изабела". Питаме коя е тя - сестричката ми, казва, мама ще я родява. Обясняваме, че нямам бебе в корема, но това изобщо не я впечатлява. И постоянно говори за пустата Изабела, дори в един магазин беше грабнала бебешки буйки, розови, и търчейки към мен крещеше "мамооо, да ги купим за Изабела", при което аз не можех да спра да се смея. Още по-весело стана, като отиде при продавачките и им каза "мама ще ми родява сестричка, Изабела, ама те не стават хоп-троп тия работи" с жест с ръката :lol:. И цялата работа е, за да продължава да спи при мен на спалнята, а пък тати си имал "удоВен диван" :lol:
-
Голяма хитруша тази мъничката Теди!
Нашето момче сега се увлича по хип-хоп и рап-музиката. Давам му да слуша по лежерните български песни от сорта на тези на Лео и Део, "Дим да ме няма" и пр. и той сега по цял ден се опитва да римува и рапира като тях.
Последното творение от тази сутрин е:
"Обичаш ли рапа?
Обичаш ли ряпа?"
-
...
Предлагам ти да внимаваш, аз тренирам таекуондо[/color]
:balk_47:
-
Подсетена от дискусията в съседната тема за здравословното хранене.
- "Мамо, може ли да ми измислиш някакво малко боклуче да хапна?"
***
Баба му ни изпраща някакъв багаж. И, разбира се, торбичка с "лакомства" за Константин. Вечерта по телефона:
- Коко, видя ли, баба, какво съм ти пратила?
- Да, да, видях - само боклуци...
***
Отиваме по спешност на лекар, че го боли корем. Ляга на кушетката и се обръща към лекарката:
- Знаете ли от какво ме боли корема?
- Не, не знам, сега ще видим.
- Ама аз знам - от химията е!
- От коя химия?
- Ами миналата седмица много ми се пиеше сок от магазина и мама ми купи един. А те нали са само химия?
-
Снощи Гошко връхлита с трясък в хола и от врата ми поставя въпроса:
- Мамо, може ли едното момченце поне да бъде блонди? /става дума за близнаците, които чакаме и се молим да се родят живи и здрави/
Ха, сега де! Всеки с проблемите си. Пояснението беше, че просто много искал единият да е рус и това е. От къде му идват на акъла и аз не знам!
-
Ели: -мамо, знаеш ли защо има два полюса?
Аз: - защо?
Ели: - ами за да може на единия да живеят белите мечки, а на другия пингвините и тюлените :lol:
-
Ели: -мамо, знаеш ли защо има два полюса?
Аз: - защо?
Ели: - ами за да може на единия да живеят белите мечки, а на другия пингвините и тюлените :lol:
Елементарно, мамо :) Как си могла да не се сетиш сама!
-
Пускаме прахосмукачката, а Константин точно тогава решил, че иска някакво филмче да гледа.
- Е, добре, де...толкова ли нямаше някоя по-тиха прахосмукачка да купите...дори мислите не мога да си чуя сега.
-
Легнала съм на дивана и гледам телевизия. Идва Велислава.
- Мамииииииии, може ли да спим при тебе тази вечер?
Аз: - Е нали си имате детска стая. Тати ли да спи в нея?
Тя се замисля, и в един момент ме гледа хитро:
- Хич не ме темересува! Той си има майка - да ходи да си спи при нея! Ти си наша майка и трябва нас да гушкаш!
-
След петминутно оглеждане в огледалото, дъщеря ми с гордост заявява:
- Мамо, аз съм се родила точно такава, каквато съм искала! Точно както си се представях!
-
-Мамо, какво прави бебето сега?
-Ами сигурно спи...
-Може ли да чуя дали хърка?
Слага си ухото на корема ми. След малко усеща ритниче /вероятно/.
-Мамо, да тръгваме към болницата! Бебето иска да излиза, почука ни отвътре!
-
Размишления и логика на сина ми (на почти 4 години):
- Мамо, тази книга е моя, не е твоя! Но аз не мога да я чета сам. Затова ти ми я четеш, но това не я прави твоя. Нали, мамо?
- Мамо, при положение, че аз съм си загубил Макуин-а, ще трябва да ми купиш нов.
Пак той, но към сестра си:
- Хайде, довърши си изречението, че да мога и аз да кажа нещо вече! :x
- Тате, това си е МОЯТА мама, не е твоята! И ти няма да гушкаш МОЯТА мама!
Питам го онзи ден, кого ще поканим на рождения му ден. И той започва да ми изброява куп деца от неговата група, с довода, че всеки едва ли не му е приятел. Казвам му, че толкова много деца няма да поканим и да намалим бройката. А той накрая обобщи:
- Абе ....., който дойде!
Т.е. ние да си поканим половината група, пък който дойде - дойде. :lol:
Моят син всеки ден бълва куп бисери :D и достойно може да си съперничи със сина на Неда. :wink: Но майка му е "патка", че не сяда да ги записва. :oops: А те се забравят.... :?
-
Пристигаме преди малко в Банско, в хотела ни е сменен апартамента.
Влизаме в банята и София пита: Мамо, къде е голямото корито?(има предвид ваната)
-
- Тате, това си е МОЯТА мама, не е твоята! И ти няма да гушкаш МОЯТА мама!
сниьо кокиче, същите тези разговори ги водим всяка седмица от месеци насам.
Аз: Баба ти на мен ми е майка. Тя е моята мама, а аз съм й дете.
Марко: Не, не, не! (нацупва устнички, сериозно разстроен и готов да заплаче) Ти нямаш майка.
(Всякакви обяснения за роднински връзки в семейството, включващи майки, много го тревожат. Само аз съм майка, негова майка съм и толкоз.)
Мъжът ми: Марко, и аз обичам мама. Много щеше да е лошо за теб, ако не я обичах, имаш голям късмет.
Марко: Не, тате, не може. Няма да гушиш мама.
-
Цигу, тук става въпрос за ревност. :wink: Просто синът ми ме ревнува адски много и иска да съм САМО негова.
Никой друг няма право да ме гушка или дори да говори с мен. Той дори се дразни, ако говоря с майка си в негово присъствие. Трябва да говоря само с НЕГО. :wink:
Иначе, с роднинските връзки е наясно, все пак е и по-голям от Марко. :wink:
Ето още един, но малко остарял бисер:
- А, тате, и ти ли се казваш като мен Борисов? :?
-
София: Мамо, бебе Мария не работи /това е кукла, която пее песнички. Изтощени са батериите/
Аз: Вчера забравихме да купим батерии
София: И аз какво да направя
Аз: Подсети ме да купя
София: Е, все аз ли да те подсещам. И аз забравям :D
-
Водя Стефан на работа с мен, че беше с ангина и пътя ми до офиса, минава през силно пресечен терен в градска среда и Стефан, се спъва на всяка втора крачка (основно, защото витае в облаците) и на второто или третото спъване казва: - Мамо, до твоята работа има много СПЪНАЦИ :lol:
-
Пътуваме в колата и мъжът ми си пее. Мия се обръща към него и казва: "тати, спри да пееш, моля те, че горкото дете не може да заспи!" Горкото дете е Яворчо :D
-
Да оспамя темата с един бисер на мъжа ми...
"Никога не съм вярвал, че ще се радвам толкова много, когато някой се изсере." :lol:
Това по повод на бебо, коликите и облекчението след като се изака.
-
Много бащи са стигали до подобно прозрение!
И аз се извинявам за спама.
-
Понасъбрах доста материал в последно време, ама докато се "натуткам" да пиша...забравих половината...
Коко тръгва да излиза на терасата. Баща му го забелязва, че е по чорапи, а навън е мокро.
- Коко, на терасата не се излиза без чехли!
- Ааааа, това ли е закона за терасите?
*******
Паркираме пред блока.
- Мамо, трябва ли да ходим до магазина да купим нещо?
- Не знам...
- Ами помисли де, нали затова си се родила с мозък!!!
*******
При едно от среднощните ми ставания до wc-то, чувам тупуркане пред вратата.
- Коко, защо си станал?
- Ами...защото..., не мога да си позволя да те изпусна от поглед!
*******
Премествам един флумастер, но го оствям без капачка.
- Мамоооо, не си ли чувала поговорката "флумастер, оставен отворен - спира да пише"???
-
Моят син:
"Да си скъп означава да си голям, да си в голям магазин и да си плюшен"!
Това беше в отговор на мои думи, че той ми е много, много скъп! :)
-
Лягаме в събота вечерта. Естествено пак е станали късно, аз вече едва гледам.
Изведнъж Константин подскача в леглото.
- Леле, мамо, забравихме да си измием зъбите!
- Е как забравихте, стояхте половин час в банята с баща ти?
- Ами ние си играхме, къпахме жабите, и разни други неща...и наистина забравихме зъбите!
Аз наистина нямам сили да стана отново:
- Еми...утре сутринта тогава...
- И как ще спя с неизмити зъби? Това е....НЕЦИВИЛИЗОВАНО!
- А ти знаеш ли какво точно означава цивилизовано?
- Оооо, да, сега ще ти обясня...Значи, ако бях слон, и живеех в Африка, ей така, както си се разхождам и ми се допишка - пишкам си направо там, където съм. Но понеже съм човек и живея в цивилизацията - когато ми се допишка, трябва да ходя в тоалетната. Разбираш ли?
-
Nedda, много добре възпитано дете си имате :P
-
Аз - Ивана, престани да си даваш пицата на кокошката(преди месец им взехме по едно пиле на дете)
Иван (бързайки да хапне отчупеното парче) Аз вече не давам на кокошката, аз си я давам на устата.
-
Еднa съседкa предлaгa нa Мaрти дa му подaри топкaтa нa порaснaлого й внуче. Aз прaвя опити дa отклоня подaръкa, aМaрти ме поглеждa и много сериозно кaзвa:
Мaмо не говори тaкa, ще рaзвaлиш рaботaтa!
-
- Чувам те едно такова - начупено! - демек нещо му прекъсвала телефонната връзка от село с нашия домашен телефон
-
децата са на село при баба и дядо, Еленка е пипнала летния вирус и стомаха й е леко разстроен, и баба й я храни с определени неща. Снощи й сервира варени картофчета само с малко сол и тя ги гледа, гледа баба си и казва: Какво ми сервираш тия картофи само, поне на една мусака да ги беше направила :lol:
Днес на гости на вуйна си, като баба й е приготвила за нея пиле с ориз и е занесла, а за другите има боб с наденица. Тя яде с неудоволствие ориза и гледа в чиниите на каките и с най-жалната възможна физиономия казва на вуйна си: Вуйно, пък кака изяде цялата пържолка.
Вуйна й: ама то наденичка бе Ели, не е пържолка.
Ели: е да де, ама я изяде цялата... :lol:
-
Преди 15-на дни Велислава и Паулина бяха с шарка. И ясно - не могат да ядат боб, яйца и пр. През цялото време мрънкат за боб. Вчера им правим и вечерта сядаме да вечеряме. На Паулина и остава повече от половината купа и ММ я пита : "Поли, ще си ядеш ли боба, или мога да го взема?"
Паулина : "Аааааа, я не ми го пипай. Аз ще си го изям като ми се прияде другия път, като пак се разболея от шарка и много ми се яде боб" :):):):)
Легнала съм за 20-тина м инути и Велислава идва при мен.
- Мамо, пак ли си уморена?
- Малко. Боли ме кръстчето...
- Ееееее, това бебе, уж колкото банан голямо, а кво те прави. Я му се скарай, да започне да те слуша. На нас как се караш?!
-
Чувам от към банята едно "туп" и лек плач. Търча към банята. А там седнал Косьо на пода:
"Ами, мамо, банята е виновна!" :(
малко по-късно: "Сестричка, ти чу ли ме аз как тупнах?" :(
-
Андреа стана на 3 годинки, но понеже много не слушаше и сутринта и казвам "-Ако продълажваш да не слушаш няма да имаш рожден ден довечера" ( имайки предвид, че няма да има празненство), при което Ивана ме поглежда учудено и ми задава следният въпрос: "- И Андреа ще стане пак на 2?".
-
-Мамо,а защо не може сега ти да си дойдеш сега с нас в къщи,пък бебетата да ни ги изпратят с колет по пощата.
/по повод на това че удължават престоя на новородените му братчета заради проблеми със стом.-чрев. тракт и трудности при захранването, а аз оставам с тях/
-
с куриерска пратка по- добре ще е :)
-
Душичка златна - липсваш му :lol:
Моите племенници днес ми бяха на гости за малко и сестра ми пита големия :"Алекс, искаш ли да пишкаш?" а той казва "Ами вече пишках" (напишкало се от притеснение детето, защото не знае къде е тоалетната и явно го е било срам да си каже). Дадох и едно мое клинче да му е сухо докато се приберат и той какво обяснил на баба си вкъщи: "Ами тя леля има нов апартамент и вече даже живеят там, ама нямат тоалетна и аз се напишках и тя ми даде клинче да се прибера" :D (имаме две тоалетни :P )
-
Среднощен двубой: Марко срещу мен и баща си.
Награден фонд: да го пуснем да спи при нас вместо в неговото леглото в неговата стая.
Тепих: коридор от 3 метра между двете спални с баня между тях.
Времетраене: час и половина до два, според вечерта/нощта, в продължение на десет дни.
Метод на действие: става през не повече от минута, идва в нашата спалня и обявява свои нужди и желания.
(Метод на противодействие: безмълвно или с обяснения го връщаме през коридора в неговото легло, с отбиване през банята според поднесения повод за ставане.)
Поводи:
1. Искам да спя тук.
2. Нещо ме притеснява.
3. Пишка ми се.
4. Ака ми се.
5. Искам прясна вода от банята.
6.-30. = Повторение на 1.-5. в различен ред.
31. Искам да ми правиш компания.
32. Имам косъм в устата (!)
33. Искам да видя звездите (!)
-
Ха ха ха, иска да види звездите детето какво сега, не ти ли се е случвало да се събудиш посред нощ и да ти се прииска да видиш звездите :-) ?
-
цигу, тотално ме отказа да го пращам да си спи в стаята. :lol: Ако ще иска и звезди да гледа - нека си спи при мен до гимназия, поне да има някакъв сън и за двама ни.
Лафът от днес у дома, когато откажа нещо, което иска е: "Охххх направо ми счупи живота!" Много нови думи, амаааа...трудно всеки път да се наместят правилно :lol: Забавно е де.
Другото тип черен хумор е, че на село камбаната на църквата бие, когато почине човек. И явно е чул баба ми да коментира въпроса, дали 2 пъти бие, дали 3, за мъж ли, за жена ли... И бие камбаната днес и моичкият: "Уфффф пак някой е умрял. Бе много умират тия хора нещо." Няма хабер точно какво е да си "умрял" де....та и коментарите му такива.
-
Ох милият това дето много умирали тези хора ме сбърка. 8)Страхотни са като се учат как да се изразяват. Моите понеже бъркат двата езика и изреченията са им смесени и тотално погрешни от граматична гледна точка, това мъжки женски род няма подобно нещо, всичко е в женски род, Няма и първо, второ лице, всичко е в трето лице, с редки изключения. Водят си ей такива разговори:
- Ай иска ходи плейграунд ( искам да отида на площадката)
- Тати лошо, ши кара мене ( тати е лош, тя ми се кара :-) )
- Ю малка (ти си малка)
А като ги попитам например кой иска еди какво си, ми се отговаря "мен" :-) .
-
Като каза Jbrul - научават нови думи преди да научат какво точно значат и кога се използват. На морето беше самотна един ден. Просто ѝ се играеше там с едно дете, пък техните я заведоха някъде. Но беше толкова жална като разправяше как е тооооолкова самотна. :lol:
Другата дума беше - скучно ми е. Ама не когато скучае, а че за нещо си там се затъжила - „скучно ми е за моретоооо, искам във водатаааа, скучно ми е за колелото мииии“ и все в тоя дух.
-
То това скучая е руска дума, като поканих свеки да ми прекопа градината докато скучае, доста се посмяхме :lol:
Онзи ден се опитвам да го облека и да прибера къщата и нареждам нещо, а той продължава да си играе и казва "Ти май не слушаш" 8O :lol: предположил е кво ще следва :D
-
София влиза в църква с майка, вижда свещите и започва да пее:
Happy Birthday to you...
-
София влиза в църква с майка, вижда свещите и започва да пее:
Happy Birthday to you...
:lol: :lol: :lol: А дъщеря ми мисли най-тънките за солети и като й дадем в ръчичката за да я запалим и сложим заедно, веднага посяга да я отхапва
-
У нас, преди няколко дни: "Мамо, пак ми нараняваш чувствата" :lol: Кога и как съм ги наранила пусти чувства идея нямам :lol:
-
У нас, преди няколко дни: "Мамо, пак ми нараняваш чувствата" :lol: Кога и как съм ги наранила пусти чувства идея нямам :lol:
Това е директен превод от английски.
-
Разговор с моя племенник
- Коко разкажи ми какво правите в детската градина. Първо закусвате, а после?
- После бях спокоен и никого не удрях.
8O
-
Боби, не те разбрах, но факт е, че детето използва доста думи и изрази на английски.
-
Отиваме на "Магьосника от Оз" и Стефан ме пита: - Мамо, как така си голяма, а харесваш детски филми? :lol:
Аз към Стефан, след поредната извършена пакост:
- Стефане, ти си невъзможен
той: - мамо, възможен съм, възможен съм :lol:
-
Боби, не те разбрах, но факт е, че детето използва доста думи и изрази на английски.
На английски се казва "you hurt mу feelings" и е ного често употребявано и въобще не звучи странно. Може да го знае от английски ( не знамм ти знаеш) или пък още по-вероятно е да го е чул в някое детско предаване..
-
Малко детски бисери от мен на здравна тематика:
Наскоро на дъщеря ми се наложи да и направят рентген на черепа. (пояснявам леко, че в него момент беше обезобразена.) Баща и и казва, че ще и направят една специална снимка на лицето
- Тате, ами аз сега, как ще се усмихна за снимката, като не мога?!?
* * * * * * * * * * * * * * *
- Мамо, ами като съм си загубила зъба на площада, сега Зъбната Фея няма да дойде и да ми донесе паричка!!! :( :(
- Спокойно, - казвам и, - те феите си знаят работата. :wink:
Следващите няколко дни беше много щастлива и на всички се хвалеше, как Феята и донесла цели три парички! :lol: (за компенсация на падането)
********************************************
Няколко дни по-късно синът ми пада от катерушка и си удря главата:
- Мамо, паднах си на мозъка!!! :lol: :lol:
(нищо сериозно не беше. бързо му мина.) :wink:
***********************************************
Идва оная нощ лекар от Спешната помощ да и бие урбазон. Естествено, голям рев беше. После изкоментира:
- Че какви лекари са тези?!? Защо не ми дадоха сиропче? Не знаят ли, че се дава сиропче? А те инжекция ще ми бият!?! :lol: :lol:
Абе, аман от некъдърници! Забравили са си сиропчето в болницата! :lol: :lol:
-
Ха, и ние така. Стояхме три дена в болница, операция, упойки, гипсираха го, накрая коментара беше, че нямало един бонбон да го почерпят в цялата болница.
-
Онзи ден влизам във входа и казвам на децата "Тичайте да викате асансьора" ( за пояснение, децата ми , от около седмица преди това за първи път живеят на място с асансьор) и те тръгват нагоре по стълбите, а аз след тях. Като стигнаха пред асансьора, гледам Андреа, а след нея и Ивана започна, седят, гледат вратата на асансьора и крещят със все сила "cьоооор, cьоооор". :-)
-
Синът ми искаше да яде диня за десерт след вечеря, но му казах, че не може, защото ще трябва много да става до тоалетна. "А от сладолед ходи ли се много често до тоалетна?" беше следващият въпрос. :-)
-
Днес едната от каките ми задава въпроса "Мамо, ама колко време е един месец и два месеца - все ни лъжете за това бебе, а годините си минааават и на теб само корема ти става по- голям, а бебе няма?"
-
Маги, време ви е за календар, мисля аз.
-
Ох милият това дето много умирали тези хора ме сбърка. 8)Страхотни са като се учат как да се изразяват. Моите понеже бъркат двата езика и изреченията са им смесени и тотално погрешни от граматична гледна точка, това мъжки женски род няма подобно нещо, всичко е в женски род, Няма и първо, второ лице, всичко е в трето лице, с редки изключения. Водят си ей такива разговори:
- Ай иска ходи плейграунд ( искам да отида на площадката)
- Тати лошо, ши кара мене ( тати е лош, тя ми се кара :-) )
- Ю малка (ти си малка)
А като ги попитам например кой иска еди какво си, ми се отговаря "мен" :-) .
Боби, моите деца също растат в двуезична среда, ходят на у-ще/ДГ, но говорят перфектно български. Дара перфектен немски, Калоян все още не перфектен, но доста добър, но не смесват двата езика /или много рядко/. Особено по начина, който ти описваш
-
Боби, моите деца също растат в двуезична среда, ходят на у-ще/ДГ, но говорят перфектно български. Дара перфектен немски, Калоян все още не перфектен, но доста добър, но не смесват двата езика /или много рядко/. Особено по начина, който ти описваш
Ами не знам, но моите ги смесват, а и всички деца, които знам около нас, също ги смесват. Дори едно момченце тук беше изобретило нова думичка "байколо" - от bicycle и колело :-)
-
стана малък гаф с последното ходене при фризьора и по неволя младежът се озова с доста, хм, къса прическа. аз си трая. той си поопипва косата оттук-оттам и заявява:
- мамо! като се пипам от тая страна на главата и се усещам някак... късокосмест.... :lol:
-
Гледахме волейбол и резултата е 21 на 16 за нас.
Дани: Мамо, нашите водят с 5 точки
Аз: Браво, Дани, как позна кои са нашите и с колко водят
Дани: Ами има червено триъгълниче на резултата, а нашите са червени, а другите са черни и имат черно триъгълниче (имената са написани на латиница)
Криси: Браво, Дани, как се сети, ти си гениален :lol:
-
Нашата хубостница често си ''харесва'' част от думата и произнася само тази част. Ако я чуя в контекст, или ми покаже предмета, се разбираме. Иначе си тънем в мистерия. В градинката до нас преди няколко дни, препускайки,крещеше колкото ѝ глас държи - "Патка, патка, патка-ааааа" В първия момент - 8O. Е, видях лопатката от кофичката и се подсмихнах. Историята трябваше да свърши тук, ако Малечка не беше развила любов необяснима към тази ''мантра''и влетя в яслата на следващата сутрин със същия боен вик. Е, на бърза ръка ми се наложи да обяснявам на каките за какво иде реч и най-вече - че не я уча вкъщи да им вика, че са патки... :lol:
Сега е обект на масов бъзик - все се намира някой да я подкокороса и тя почва припева веднага, не чака втора покана... :lol:
-
Отиваме на сватба, на София е обяснено какво точно е това. Минаваме през село да я оставим на майка. Тя влиза и започва да вика:
Бабооооо, мама и тате отиват да се оженят и ще се върнат да ме вземат.
Изтича на двора и набра цветя, които ми даде да съм имала за сватбата.
С още малко обяснения се разбра, че младоженците няма да сме ние с баща й :wink:
-
Детето ви подканя, Ники. :-)
-
Нашето бърборанче гледа една картинка с две момченца и заявява гордо:
- Това батки.
Или опитва се да каже песен , ама нали много песни та една е:
-Песна
:D
-
И нашият "на младини" казваше песна и един фаров, демек един фар.Мили спомени!
-
На Николета все още ѝ пада крокса (една)или кроксата. Понеже нали кроксове са двете обувки та едната е крокса.
Проблема е, че и аз не можах да ѝ кажа как е правилно.
-
При София - Крокс е Кроксла
Кец е Кецла :P
-
Иви повтаря почти всичко вече :)
Преди няколко седмици пръцка и аз казвам: Пръц-пръц. Тя: Пей-пей :)
и от тогава лафа е, че дупето пее :lol:
-
Една камара време не съм писала. Не, че Коко е спрял да ръси бисери, ама на майка му, от скиторене, не й остава време да ги опише... ;)
Прибираме се с Теодор вкъщи. Константин го гледа, гледа и изръсва:
- Мамо, за първи път през живота си виждам бебе...което...да си е наше!
****
- Ох, толкова е сладък този Тео, че...направо ще ме измъчи от целуване...
***
- Дядо, мама и тате казаха, че ще ходим на море в Гърция, ама аз мисля, че няма да отида...
- И защо?
- Ами не разбирам гръцки, ако някой иска да ми каже нещо, как ще му отговоря?
- Ти нали учиш английски, ще се разберете
- А всички гърци ли говорят английски?
- Почти всички...
- А колко точно не говорят?
- Трима!
- Аха...
След около месец. На плажа, една жена, разбрала, че сме българи, и започва да ни говори на някакъв развален българо-македоно-сръбски. Коко /заговорнически/:
- Тате, мисля, че тази жена е една от тримата гърци, дето не говорят английски...
***
- Я, че те гръцките дървета са същите като българските?!? И небето си е същото, и слънцето...
-
Пресичаме вчера сутрин пешеходната пътека. Паулина се спира, заглежда я и казва :
- Мамо, това е широколистна зебра!
-
Михаил ме пита за раждането на София, как е било и т.н. Аз му казвам лаконично, че е било трудно, а той с хитра усмивка: "Трудно, трудно, ама си струва!". :lol:
Майка ми казва на Християн, че най-свещен е хлябът, а той я поправя: "Не е хляба, а майката!" :wink:
Е, как да не се "спукаш" от кеф. :D
-
Вървим с децата по улицата и Андреа си говори нещо, разправя за Коледа и какво щяло да стане като дойде Коледа и в един момент вика "И аз ще кажа: - Здрасти, Коледа" :-). Та после обяснявах, че никой няма да идва, а това е празник.
-
Косьо: "Една добра майка не си разплаква така детето!" :oops:
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Не знайно защо, беше спрял тока. Говоря си сама на себе си: "Хм, защо нямаме ток?"
Косьо: "Ами, сигурно има някаква авария. Сигурно се е спукала някаква тръба, :) например. Да извикаме техниците да я оправят?"
-
Един стар бисер се сетих,по повод този на Косьо за добрата майка.Около три годишен Георги стои наказан сам в свойта стая след някакво голямо буйстване,което не може да бъде укротени по друг начин.Аз подслушвам на вратата:
-Здравей,Червено влакче.
Взима си играчката в ръце и и говори:
- Тя все казва, че уж много ме обича, а пък ме наказва сам в стаята да стоя.
-
И аз като Боби - на коледна тема.
Моите деца все нещо искат, ама това думата "искам" я чувам десетки пъти всеки ден. Всичко от рекламите го искат, всичко, което са видели навън, на някое друго дете го искат и т.н. ....
Както се досещате, нямам възможността да задоволя всички прищевки. :wink:
Та, били сме или в Хиполенд, или в Джъмбо и не помня, кой от двамата се изцепи:
- Мамо, ти за да не си харчиш твоите пари, ние тези неща ще ги поискаме от Дядо Коледа! :lol:
Ох, как само ми олекна! :lol:
******** ******** ******* ******** ********* *********
Питам злоядата си дъщеря:
- Мише, ще ядеш ли леща яхния?
- Знаеш, че не обичам яхнии, но леща - може, ще ям! :wink:
- Косьо, ще ядеш ли мусака?
- Да, но само ако е вкусна!
и последно на хранителна тема
Понеже дъщеря ми е почитател на Дисни принцесите, синът ми - на MacQeen, питам аз, дали ще ядат "принцески" за закуска.
- Дааа! :D - извиква Михаела.
- Неее, аз искам "макунки" за мен! :(
-
Да се включа и аз с "нова дума, казана от сина ми след като чу израза - не се мотай като муха без глава. Замисли си, сложно му се видя да повтаря всичко и каза - "не мухай, не мухай"
А стафидите са садки мисини = сладки маслини
-
По повод говора-Кало бърка сричките на разни трудни думи .
Аз : -Кажи чорапогащник.
Той отговаря нещо такова: -Порачогащник !
Аз пак смеейки се -Кажи чорапогащник,моля.
Той пак сдъвка нещо.
На третия опит млъкна и не искаше да повтаря повече думата . След малко разбра,че се шегуваме с него ,погледна ме и каза: -Клин !
Преди години племенницата по същия начин след н-пъти каране да каже табуретка , тя казваше бутаретка ,ние се смеем ...Накрая каза : -стол !
-
Преди 2 седмици кзах на Ивана, че ако лъже ще и почервенеят ушите, а иначе ще са и бели. Днес я питам за някаква беля и те ми каза нещо,за което знаех, че е вярно. Съответно и викам - Сега като ти погледна ушите, какъв цвят ще са? А тя ми отоваря - Розови. Заинтригована я питам защо розови, а тя : - Защото съм се объркала. :-) :-)
-
Децата играха в нашата спалня и става време вече да лягаме и шок и ужас. Наизвадени всички чаршафи, калъфки, покривки, всички олекотени захванати една за друга. Беше нещо като шатра. Следва пазарене как не може да се разваля, предоплагаше се, че трябва да спим под цялата тази система щипки и възли. При което мъжа ми вече не издържа и каза, че това е време да се маха и малкият:
- Абе, тате, това е важно за детството ми! Аз няма да престана да строя :lol:
-
-Калояне , хайде , какво чакаш , влизай в банята!
-Чакам да дойдат германците !
Аз се залях от смях .Питам -това от къде си го чул . От лелите в детската градина ! След което той се притесни и не искаше да повтори повече .
Изрежда ,че иска какво ли не само и само да не свърши това каквото съм го помолила:
-Искам другата чаша, искам другата шапка, ....искам ,оф, и аз не знам какво искам !
-
Бяхме на гости на сестра ми и племенника роди следния бисер.
Тате, ти сега каква коса имаш дълга или къса?
баща му: Дълга е сега Стефи, трябва да я подстригвам.
той:Тате а ти сега щом имаш дълга коса значи си момиче :)
Аз се залях от смях.
-
Ами право е детето. Ние възрастните само им объркваме представите, за света, които току-що са си създали. Моята дъщеря трудно се съгласи, че мама е момиче, въпреки че „вижда ти се врътът“. Сега вече свикна, но все още казва, че съм подстригана като момче :D
-
- Мамо, кога ще почне третото бебе да расте в корема ти?
- Мхммм, трябва ли да има трето?
- Разбира се, сега ще ти обясня защо :
1-во - аз трябва да имам и сестричка.
2-ро - и Тео трябва да бъде батко на някой.
3-то -ти...сама жена...с толкова мъже в семейството - как ще се оправиш? Трябва ти още едно момиче...
:lol:
-
Хахах, колко правилно разсъждават децата :P
-
Nedda, отдавна следя "творчеството" на сина ти и все се каня да ти напиша, че съм му голям фен. Това е малко извън темата, но не можах да се въздържа да го кажа :lol:
Все още не мога да се включа с подходящи за тази тема изказвания, ама се надявам след някоя друга годинка да наваксаме :)
-
да споделя поредния бисер на сина ни. Тези дни дойдоха да ме вземат от работа с баща му. Аз бързам да приключа и му казвам - моля те, изчакай ме ,само да пусна този и-мейл и тръгваме. Дари се отдалечи и след малко чувам - Пус имейлка ? - стоеше до бюрото на една колежка и гледаше монитора и.
-
От тази сутрин - аз връзвам опашки, тя си играе с една от новите кукли и си води следния „разговор“ от името на куклата:
- Айде, чао, скъпи, аз отивам на бал. Ще се върна в 2 часа.
Тук питам - В 2 часа през нощта ли, бе маме?
- Ми да, това е бал, да не е през деня я.
-Скъпи, тръгвам и нямам време да се занимавам с глупости - пране, готвене. Знаеш как се пуска пералнята, не ми се занимава сега с тия глупости. Отивам на бал.
Ами това е положението - прането и готвенето са глупости, ходенето на бал е много по-важно. :lol: Иначе на мъжа се казва скъпи, не го е чувала от мен, но тя си била знаела. Така каза, като я попитах къде го е чувала.
-
По повод шеговита реплика на таткото,че може би е малко глуповат /таткото/:
_Спокойно, в нашето семейство глуповати няма...за сега /хвърляйки поглед през рамо към бебетата- близнаци,
-
-Тате, щом линията, която разделя правоъгълника на два триъгълника се нарича ДЪЛГОНАЛА, кое се нарича КЪСОНАЛА?
-
Елена: - Мамо, може ли да те помоля нещо?
аз: - да, може.
Е: - Вие сте ни родители, нали, и сте длъжни да се крижите за нас?
аз: - да, нещо оплаквания ли имаш?
Е: - не, не, само ще те помоля, другия път като ти кажа, че ми се пие вода, моля те не ме поглеждай така, а стани и ми донеси!
това след като преди 5 мин. съм й казала да си вземе вода като й се пие, но явно освен, че съм й казала и погледа ми е бил убийствен :lol:
-
Дядото агитира Митко да излизат на разходка: Хайде да ходим на въздух.
Митко: Дядо, и тук (в стаята) има въздух! :lol:
-
Днес Ивана ме увещава да и дам да ме среши. Давам и аз и давам четката. Започва тя да ми реши косата и водим следният разговор
Ивана: - Сега ти си много грозна
Аз: - Какво?!
Ивана (продължавайки с ресането): - Сега сресана си вече много хубава.
Остана ми само да благодаря за разкрасяването и милите думи :-)
-
Елена: - Мамо, може ли да те помоля нещо?
аз: - да, може.
Е: - Вие сте ни родители, нали, и сте длъжни да се крижите за нас?
аз: - да, нещо оплаквания ли имаш?
Нашият в такива случаи направо вика "Правата на детето" -така е запомнил и си е кръстил Отдел"Закрила на детето".Но това е с чувство за хумор казано,все пак е почти на 8години и бисерите му.са вече такива съвсем преднамерени остроумия.
-
Прибирайки я от градина се оплаквам, че ми мръзнат ушите и имам нужда от ушанка някаква. просто края на миналата зима си харесах, ама доде я купя и тя зимата свърши.
Тя:
- ами поръчай си на дядо Коледа, бе мамо.
- абе, аз да поръчам ама дали съм слушала.
- ааа те възрастните винаги са послушни и получават каквото си поискат от дядо Коледа. - това казано с лека нотка на завист в гласа. :lol:
-
Елена: - Мамо, може ли да те помоля нещо?
аз: - да, може.
Е: - Вие сте ни родители, нали, и сте длъжни да се крижите за нас?
аз: - да, нещо оплаквания ли имаш?
Е: - не, не, само ще те помоля, другия път като ти кажа, че ми се пие вода, моля те не ме поглеждай така, а стани и ми донеси!
това след като преди 5 мин. съм й казала да си вземе вода като й се пие, но явно освен, че съм й казала и погледа ми е бил убийствен :lol:
:jump12: Сори, ама такава сладка и устата да си остане, много се смях :)
-
Сега се интересуват от зодиите и сутринта пак разпитват кой каква е. Аз им казвам: Вие сами си избрахте зодията.
Те: Как така
Аз: Ами трябваше да сте раци, обаче сами си избрахте да се родите близнаци.
Те: Как така си избрахме.
Аз: Ами родихте се по рано. Стана ви тясно в корема.
Те: Нали много ритахме като ти бяхме в корема.
Аз:Да и се бутахте.
Те: Да, и се бутахме и накрая се избутахме :)
***
Мамо: Нали ако някога забравим да ти купим подарък за рождения ден, ние сме ти най-големия подарък :lol:
-
-Мамо, това е най-вкусната леща, която си готвила през живота ми! Може ли другият път да е още мааалко по-вкусна, абе...направо да е супа топчета :)
-
Тати, от цялото семейство ти имаш най-овална глава. :lol:
-
Тати, от цялото семейство ти имаш най-овална глава. :lol:
хахахах, това е култово
София: Мамо, малицинската сестра в градината ни рови в косите и търси мравки/предполагам за въшки говории/
-
Преди 3-4 месеца. Гушнала съм Тео, който яко мрънка /вероятно колики/.
К - Мамо, не виждаш ли, че така, с танци, няма да успееш да го успокоиш?
- Ти какво предлагаш?
К - Ами вземи го накърми например, тези гърди за какво са ти?
*******
Пазаруваме в голям супермаркет, Тео в кенгуруто, а Коко постоянно подскача да го целува. Аз, вече изнервена след н-тата забележка, му просъсквам в ухото :
- Престани да се държиш така идиотски!
Коко се дърпа на две крачки от мен и слага ръцете на буквата Ф :
-Как ме нарече?...Хайде кажи, кажи на всички хора как наричаш сина си...
Идваше ми да потъна в дън земя
:oops:
-
Тържество Христово = Рождество Христово :D
-
Тържество Христово = Рождество Христово :D
:D :D :D Е хайде кажи не е ли Тържество наистина :D
-
Вчера:
Аз - Премести си моливника, че ми пречи да виждам телевизора!
Тя - Ама тоя филм ... ти на колко си години?
Аз - Ми на 43, забрави ли
Тя - Оооо съжалявам, той тоя филм е за на 46. Нееее не може да го гледаш, забранен е за 43.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- Пък днес при нас идва г-жа директорката и каза, че ще ни проверямат колко сме умни. И който е най-глупав ще го връщат в 1-ва група. Който е по-малко глупав във 2-ра. А най-умните направо в ПГ6 (4-та) ще го пратят.
-
Пеше, твоята мома се развихрила.Направи е за ПГ 6,да знаеш.
А ето и нашия бисер:
Аз моите колички на близнаците няма да си ги давам /поглед от моя страна/ ...така лесно.Ще им давам някакви изпитания,съвсем лесни,като за тяхната възраст у който от тях се справи,на него ще дам една количка и така.
-
От няколко дни Коко нещо се глези и иска да спи при нас. Попитан защо, отговаря:
- Ами вие не знаете ли как заспиват децата? На бебетата и деца на 1 год. им се пеят приспивни песнички. На децата на 2 и 3 год. им се четат приказки, 4-годишните се обръщат на една страна, за да заспят. 5-годишните броят овце, а на 6 години трябва да легнат при родителите си, за да заспят!
-
Тържество Христово = Рождество Христово :D
:D :D :D Е хайде кажи не е ли Тържество наистина :D
Абсолютно! :D :D :D
-
Неда, не знам какво ще правиш, ако и Тео е толкова хитър като брат си. :lol: Трябва да купите легло поне три метра широко.
-
Готвят се да посрещат Дядо Коледа в ДГ. Аз отдавна я обработвам какво да иска и тя уж е съгласна с мен. Но миналата седмица ми сервира:
- Мамо, аз си промених решението, не искам матрьошки да ми носи Дядо Коледа в градината. Искам Мини Маус дето пее песнички и разказва приказки.
- Това е бебешка играчка, бе маме, каква Мини Маус - струва към 100 лв пущината - ти нали си голяма, пък и нали вече каза какво искаш. А и тази играчка е сложна и ....
- Аааа, съжалявам, госпожата го написа в писмото. Късно е вече.
-
Пеше и нашата госпожа е написала говорещо Фърби на листчето на Калина,
но аз получих писмо от Дядо Коледа, че е свършил софтуера за това модерно тамагочи
и ще подмени подаръка с първото и желание :lol:
Неда, имаш около 3 години за да събираш знания и умения за справяне със словесните атаки
на двете ти момчета, Деси е права :lol:
-
Ами пък вие кажете на децата, че щом госпожата го е писала на писмото за Дядо Коледа, сигурно той ще и познае почерка и ще остави подаръците под нейната елха. Да си ги търсят от нея, щом е толкова хитра ;)
-
Излизаме вчера от детската градина с децата, а отвън имаше група родители, които стояха и си говореха.
Синът ми застава на стълбите и спонтанно и тържествено ги поздравява:
"Здравейте, родители!"
последва колективен смях! :lol: :lol:
-
София яде баница направена от мен.
Аз: Харесва ли ти баницата?
Тя: Не е чак толкова лоша, но е вкусна. Малко е обикновена :D
-
С Марти минаваме покрай църква и той настоява да влезем да запалим свещичка. Това леко ме учудва, защото едва ли е влизал в църква повече от 5 пъти, но той настоява. Питам го:
- За какво ще се помолиш?
- Ще запаля свещичка и ще кажа да са ми здрави зъбите и като ям шоколад пак да са здрави!
-
- Аауууу мамо виж русалката какви големи цици има!
Аз мълчание :D
- Мамо, а аз кога ще имам такива цици?!
:D
-
Във връзка с циците, един ден моят син се е съблякъл, пристига тъжен и ми казва "Аз нямам големи цици" аз се съгласявам и се опитвам да не се засмея, прави обиколка и отново спира при мен "Не искам да имам големи цици, те ще се пукнат като балони" е тука вече не се сдържах :lol: :lol: :lol:
-
Темата с циците ми напомня един разговор с моя син. Разпитва ме за сутиена и каква функция изпълнява. Казвам му, че придържа гърдите и че някои жени се харесват повече така как изглеждат. На финала той промърморва "Да, да, и да не ви капят".
-
Само 2 минути време в темата и ми връщате усмивката за цял ден :D
Момичета, да си нацелувате прекрасните чудеса - невероятни са!
:wave:
-
От няколко дни Коко нещо се глези и иска да спи при нас.
И продължение:
"Там, /в неговото легло/ съм толкова САМ-САМОТЕН... Няма кой нито да ме гушне, нито да ми стопли краката..."
Да го ожалиш направо ;)
-
Тръгваме си пеша от детска градина, в двора сме, има много лед и София на висок глас каза:
Мамо, мисля, че е време да ми купиш кънки...
*******
Изчистила съм вчера с прахосмукачка, вечерта разбира се може да нахраниш 5 кокошки. Тази сутрин шефката задава въпрос:
Мамо, защо не си почистила? 8O
-
Мамо, мисля, че е време да ми купиш кънки...
Калоян пък иска ски и едно "такова" - и показва с ръце движение напред назад - забравя думата -щеки .
Разпитвам го вчера дали са му харесали нещата , които занесе за почерпка за именния си ден вчера .
-Пихте ли сокче ? -питам аз
-Да , но двамата с Вики искахме алкохол .Само ние двамата искахме, друг не .
-И? Дадоха ли ви ?-аз
-Не , нямаше :?
Да знам за следващия път да занеса алкохол , след като не уточним конкретно какъв искат той и Вики.
Аз: -Внимавай ще паднеш от там и ще си удариш главата - понеже се е качил върху кошчето за боклук
-Той:- Няма , понеже съм много срамежлив .
Трябва пак да му да обясня значението на думичката.Сигурно я е възприел като смел и силен
Напоследък често като му казвам да не прави това или онова , с настоятелен тон ми казва:
-Разкажи защо ! /например -не яж пастата за зъби !- той ми отговаря -разкажи защо ! :)
-
-
Едни от последните бисери на сина ни - обичай ме = обличай ме, кускуска=закуска
и хайде да ставаме от негова уста звучи много рапърски, нещо като - ай да стааме :)
-
Насето се наакал - "Мамо, нещо ми падна от дупето в гащите" :D
-
Eille ме подсети.
Един ден Мишо, както си играе, изведнъж, много оживено сам се пита:
А, защо тая моя дупа трътка по 100 пъти?
След няма и 5 мин.
Мамо, някой ми е акал в гащитееее...
-
:lol: Сладур той.
По същата тема - прибираме се двете от градина и през 5 къщи от нас
-Ака ми се.
-Върви бързичко, ей сега се прибираме. - нареждам.
-Ама няма ли някое място с тоалетна да идем там?
Това защото сме влизали по спешност в едно кафене по пътя ни и си търси тоалетна госпожицата.
И може би от последните „сгрешени“ думи:
- Тоя филм е много полезен за маймунологическата система.
-
Тази сутрин:
София - Мамоооооо, забрави да изрежеш ноктите на доведените ми сестри :lol:
Лятото твърдеше, че има кучета, които отглежда в Разлог. Сега пък доведени сестри, имат си и имена - Мила, София и Аптония /това сигурно от Антония идва :ask:/
-
виждаме коте.
Калоян :-Мамо , това коте е бяло и черно .
Аз: -Да , черно и бяло е .
Калоян:-Аз не искам да е бяло и черно , искам да е лилаво . Така не ми харесва . Искам и кучето да е лилаво ...
Иска да му е цветно :)
-
Ивана, м обяснява онзи ден
-Мамо, ако си загубя маратонките, ти ще ми купиш нови
- Е как така ще си загубиш маратонките, от краката ли ще ти паднат?
- Чакай сега да ти кажа, ако си ги загубя....
тук прекъсвам - Ама кажи ми ти първо как е възможно въобще да си загубиш маратонките
- Мамо, мамо, чуй ме, не прекъсвай мене.
Понеже аз все и повтарям да не ме прекъсва, та с моите камъни по моята глава :-)
А вчера ми обяснява няколко пъти какво била яла, ама понеже твърди, че са само 2 яденета и аз продължавам да я питам за последното и накрая видимо изнервена се тросна
- Филийка с течен шоколад, бе. Аз вече пет пъти ти повторих!
-
Пресичаме една малка уличка с децата и дъщеричката цопва леко в една локва.
-Мамо, без да искам!
-Нищо, мамо
Зад нас вървят брат й с мъжа ми и малкият веднага
-И аз искам, без да искам!
.. и пльос с двата крака в локвата.
-
Излизаме днес на разходка с тримата ми мъже.
Мишо върви с мен и ме пита:
Мамо, кога ще стане голям тоя Никола? Цяяял ден го чакам да порасне :lol:
-
-Мамо , какво имаме в устата ? -пита Калоян
-Зъби -отговарям аз .
-Не , мозък . Така каза госпожата-продължи Калоян.
-Кале, мозъка е в главата .Не си запомнил правилно.
-И за какво ни е мозъка ?-пита той
-За да мислим за различни неща-обяснявам аз.-Ти за какво мислиш?
-За играчки и шоколад! -отсече мислителя.
-
-Ти за какво мислиш?
-За играчки и шоколад! -отсече мислителят.
Естествено, че за това ще мисли. :) То и аз за шоколад мисля! :wink:
И един бисер от началото на зимата:
Тъй като не сме хора, които да си падаме по къмпинг туризма, а водим децата по хотели на ол инклузив, но те вероятно са чули от други деца за къмпинг, та когато предстоеше зимната им ваканция, заявиха гордо: "Искаме тази ваканция да ни заведете на къмпинг на планина!"
Разбира се, наложи се да обясня, какво означава къмпинг, палатка и т.н., за да ги убедя, че зимната ваканция не е подходящото време. :lol:
*************************************************************
Наскоро третирах една бяла блузка с бял Вениш и се ядосвах, че "все се капете и трябва да търкам бялата блузка с белина!"
Около два дни по-късно синът ми идва малко тъжен с думите: "Мамо, окапах си зелената блузка. Ще ми я натъркаш ли с малко зелина, моля те?"
**********************************************************
Пак синът ми:
"Обиден съм ти и няма да ти говоря да петия си рожден ден!"
Това ще рече, в следващите три месеца и половина. :wink:
Две минукти по-късно тихичко ми казва: "Обичам те!" :oops:
"И аз теб! :D"
:lol: :lol: :lol:
-
-Мамо,мамо,виж-тази Жигула са се опитали да я изтънчат, така де ,знаеш,да я направят по изисканс,но не са успяли,много е смешна!
Поглеждамам аз и докато да вдена какво говори,гледам-"Волга",ама една запазена,излъскана. А той се превива от смях,че не успели добре да я"изтънчат".Последва разбира се беседа за соц. возилата.
-
Вчера Дари си играе с дядо си на криеница в стаята. Дари се е скрил някъде, дядо му го търси и казва - "Къде си Дари, обади се". Отговора, който последва беше - "Не мога, нямам телефон"
-
Често използвано:
- Мамо, хайде да играем на криеница. Ти ще броиш, а аз ще се скрия зад пердето. Ама ти няма да ме намираш и ще викаш „къде отиде това дете, бе“.
Изобщо напоследък игрите ни са все такива - тя „написва“ сценария, казва ми репликите и нейните и моите и така. Но е строг сценарист / режисьор - една дума не бива да сменям. :lol:
-
:jump12: ей .. толкова са цветни и сладки...
Нашите зъбни неволи родиха бисер. Малко предистория -
Митака смени долните предни зъби и вече има нови,
след това му извадиха двата долни четвърти зъба поради друга ситуация,
а в рамките на две седмици му паднаха и вторите и сега е с интересна конфигурация в устата.
Гледа се онзи ден на огледалото и идва да ми каже:
- Мамо, гледам в устата ми е шах-мат :P
-
Често използвано:
- Мамо, хайде да играем на криеница. Ти ще броиш, а аз ще се скрия зад пердето. Ама ти няма да ме намираш и ще викаш „къде отиде това дете, бе“.
Изобщо напоследък игрите ни са все такива - тя „написва“ сценария, казва ми репликите и нейните и моите и така. Но е строг сценарист / режисьор - една дума не бива да сменям. :lol:
хе хе и у нас е така. Всяка вечер като се къпем се крие зад пердето в банята и ми нарежда - сега ще ме потърсиш зад тоалетната, в мивката, в сапунчето, в кошчето... :-)
-
Едната баба на Дари има братовчед, който се казва Вълчан.
Разговор между съпруга ми и нея, в стаята сме и ние с Дари.
Баба му - "Вълчан ми е звънял, трябва да му се обадя да си поговорим".
След което Дари се обръща към баба си - "Бабо, не гово`и с Вълчан. Той папа баби, п`асенца и козлета".
И още един бисер- "Мамо, дай ми тази саламка". Аз "Дари, вкъщи нямаме салам", а той "Не мамо, ей тази че`вена саламка", след което "вдянах", че всъщност саламка=сламка
-
- Тате, колко е голям лъвът?
- Ами... около 200 кг...
- Знам колко тежи! Питам те колко е голям?
- На дължина, или на височина?
- На ГОЛЕМИНА !?!
-
Калоян е легнал да спи , но става преди малко и идва да ми кажел нещо:
-Мамо , знаеш ли какво искам ? Да кажем и на тати утре какво да ми изпрати ? /баща му е на път по работа /.
-Какво , Кало?-питам аз
-Едно братче !- заяви юнака
-?! Добре , може пък и сестричка !
-Не , не сестричката е момиче , аз искам момченце , едно такова малко сладко бебе! Да кажем на тати да прати утре по пощата !
В допълнение :
-та ако баща му утре е способен да изпрати братче или сестричка , хич да не се прибира у дома :lol:
-а аз се чудя на Калоян откъде му е дошло на ум това -сигурно нещо в градината са говорили, защото ние се отказахме да го подготвяме за подобна вест , след неуспеха на последния опит и не сме говорили за нещо подобно
-
Константин, в лекарският кабинет, за ре-ваксинация:
- Сега КОЛКО ВАЛЕНТНА ваксина ще ми сложите?
- Четири...
- А защо, нали вече има шествалентни?
Както каза педиатърката - не само родителите, и децата побъркахме с тези ваксини...
****
- Коко, станал си доста непослушен напоследък...
- Ами мамо, ако искаш... вземи си вместо дете, един 100 годишен човек - той много ще те слуша... Нали знаеш - така са децата...
-
Който не гледал филма" Дора изследователката" , въобще няма да разбере за какво говоря по долу !
С Калоян минаваме вчера през парка , където има паметник на Христо Ботев. Той проявява любопитство и пита :
-Какво е това, какво пише тук ?
-Паметник на Христо Ботев -така се е казвал човека, които е бил герой -обяснявам аз ,така че да е разбираемо за него
-Христо Ботев ли ?-пита пак
-Да , Христо Ботев .- повтарям аз
-А той какъв е на Ботичко ? - попита Калоян
Ботев -Ботичко -така разсъждава детето
-
Намерихме едни карти с плодове днес. Аз започвам да питам кой плод през кой сезон се яде.
Изредихме повечето, на въпроса: Банан, София, кога?
Тя: Когато си го купим :lol:
-
[-А той какъв е на Ботичко ? - попита Калоян
Ох, че са сладки и неподправени!!! :D :D :D
-
Разговро между Ели и Стефан за наближаващия му тогава рожден ден.
Е: - Ти каква торта искаш, 2D или 3D?
С: - разбира се, че 3D
(мУдерна работа, прости хора не останаха :lol: )
--------------------------------
Прибирам Стефан от детската.
- Мамо, утре е театъра, трябва да дадем пет пари... :lol:
--------------------------
Преди няколко дена, Стефан говори с дядо си по скайпа и понеже, дядо му винаги ги пита как е минало в детската и в училище и той решава да го попита в същия стил:
С: - Дядо, как беше днес на градината и на училище?
Д: - аз не ходя, на училище и на градина
С: - добре, как беше на работа?
Аз: - Стефане, дядо ти е пенсионер
С: - е добре де тогава къде пенсионерства? :lol:
-------------------------------
Още един от Стефан. На скоро ходи на рожден ден на дете от неговата група и си го прибирам и той ми казва: - мамо, а Алекс е пил ПОКОХОЛ :lol:
-
Гошко като малък много възмутен към наш приятел,с чаша кола пред него:
-Ти с колата ли си?Тук ли ще я оставиш после?
След забекежка да спре да досажда:
-Ама мамо,той пие газирано,ще го спрат полцаите и ще го сложат в клетка. 8O
Оказа се,че не прави тогава разлика между алкохол и газирано,щото нали двете забранени за малки деца и той решил,че и за шофьорите е така.
-
Гошко като малък много възмутен към наш приятел,с чаша кола пред него:
-Ти с колата ли си?Тук ли ще я оставиш после?
След забекежка да спре да досажда:
-Ама мамо,той пие газирано,ще го спрат полцаите и ще го сложат в клетка. 8O
Оказа се,че не прави тогава разлика между алкохол и газирано,щото нали двете забранени за малки деца и той решил,че и за шофьорите е така.
Хахаха! Много добро ;) Ще го приложа на мъжа ми, че той е нон-стоп зад волана. Алкохол не пие, но с колата злоупотребява ;)
-
Фланктон = планктон
МАдадаскар (ударението е на първото А) :D= Мадагаскар (филмчето с пингвините)
Наскоро му купихме ДВД на "Джейми и вълшебното фенерче", защото все ни пита ние какво сме гледали като деца с баща му.
Снощи се прибираме и той ми казва:
- Мамо, пусни ми за Джейми!
Аз: - За Джейми и вълшебното фенерче ли?
Той: - Не, за Джейми дето прави обяд в училището (Джейми Оливър!!!). Това ми е любимото предаване. 8O
-
Ударението може да го е чул от английски, понеже в оригинал името на филма е с ударението на първото А
-
"Лельо, нали няма число десетнайсет?" :lol:
-
Ударението може да го е чул от английски, понеже в оригинал името на филма е с ударението на първото А
Боби, възможно е, макар че той ги гледа дублирани на български. Трябва да се загледам или по-скоро да се заслушам някой ден.
-
Мартенски разговор 1 от преди минути:
-Мамо , дойде ли вече първия щъркел ?-пита Калоян
-Не, не е дошъл защо?
-За да свалям мартеничката .-каза детето
очевидно му пречи на ръката :)
Мартенски разговор 2 :
-Аз не искам първия щъркел , мамо !-завява Калоян
-Защо?
-Не искам да се стопля , искам пак сняг да играем !
Мартенски разговор 3 , на които не разбрах идеята му:
-Мамо , аз не искам първия щъркел, не искам и третия , искам втория !
-защо ?
-Защото така -обичам вторите щъркели ...
-
Мaртин пък днес имaл рожден ден нa името си :wink:
-
Който не гледал филма" Дора изследователката" , въобще няма да разбере за какво говоря по долу !
С Калоян минаваме вчера през парка , където има паметник на Христо Ботев. Той проявява любопитство и пита :
-Какво е това, какво пише тук ?
-Паметник на Христо Ботев -така се е казвал човека, които е бил герой -обяснявам аз ,така че да е разбираемо за него
-Христо Ботев ли ?-пита пак
-Да , Христо Ботев .- повтарям аз
-А той какъв е на Ботичко ? - попита Калоян
Ботев -Ботичко -така разсъждава детето
И продължението от днес , минаваме пак покрай паметника
-Мамо , кой беше този , какво е правил...? - и подобни питания от Калоян
-Бил се е с лошите и е бил герой -казвам аз
-С какво се е бил, имал ли е меч?
-Не с, с пистолет и пушка .И е превзел един кораб .-обяснявам аз
-Ахха, като Джейк , пиратите и капитан Хук !- схвана Калоян -И имали ли принцеса в замъка и спасили ли я ?
Аз се разсмях, защото осъзнах , че наистина начина по които описах Ботев ,е все едно е пират .
Наскоро четохме детска книжка за капитан Хук и пирати -много беше впечатлен ,а за принцесите е от някоя друга приказка.
Детските мозъчета не спират да ме радват и изумяват .
cofee lungo , ами да -името има празник!
-
Като сме на тема паметници, минaваме с децата покрай паметника на Васил Левски в парка до Герена и с една друга мама от форума. Тя пита детето си кой е този човек и то отговаря -Левски. А Ивана като чу това и вика: - Тати каза "Само Левски".
:-)
-
А Ивана като чу това и вика: - Тати каза "Само Левски".
:-)
Голям потенциал има това дете. Обясни й, че "Само Левски" е духохвит и подходящ отговор в много, много речеви ситуации. :lol:
-
Преди седмица точно срещу нашия вход откриха нов ресторант.
Дъщеря ми настоява да слезем долу и да вечеряме в ресторанта отсреща.
Баща й казва, че сега не можем, защото мама е болна. Друг път ще го посетим.
А тя логично му отговаря: "Добре де, мама като е болна ще си остане и ще си вечеря тук. А ние, които сме здрави, да слезем в ресторанта!" :wink:
Е, много мило, няма що! :lol:
-
http://www.adme.ru/zhizn-semya/detskie-perly-goda-823760/
-
и бабата с дивана , и сельодката, и "Аз кога ще живея " .-все свежи :D А руския малко ми куца някъде :oops:
Калоян ляга да спи :
-Мамо , искам приказка !
-Късно е , а и прочетохме днес много книжки , лека нощ !
-Ама аз искам само с уста да ми кажеш приказка !
Сякаш мога по друг начин ,освен с уста . Имал в предвид , че не иска да му чета , а да му разкажа нещо накратко.
-
На 8ми март ми подаряват цвете в саксия. Последва разговор:
Д: - И сега къде ще го сложиш това цвете?
Аз: - Ей, тука ще посъбера другите саксии и ще го сложа.
Д: - Ами то в нашата къща само цветя - бюрото пълно с цветя, до тересата само цветя, а ние къде ще играем на топка :lol:
К: - Ами да, постоянно казваш "Не ритайте тук, ще ми счупите цветята", е като ритахме оттатък, счупихме лампата. И в нашата стая има за чупене :lol:
-
К- Мамо, знаеш ли, вече всеки ден в детската градина ни проверяват главите за въшки...
- И намериха ли на някой?
- Не ОЩЕ! Ама продължават да търсят...
-
Ох,нашия голям,голям,ама и той бисери пуска.Госпожата ги била "освирепила" в час по физическо.Демек усмирила ги жената,че беснеели като влязла в салона.
-
Рутинният преглед за глисти се описва в къщи по следния начин:
- Мамо, днес ни проверяваха дали си мием дупетата.
- ?!
- Ами лепиха ни едно тиксинце на дупЕто.
-
Сутринта на щерката й слагам една пролетна шапка (дълбоко забравена), червена на бели точки. Брат й й каза: "Днес приличаш на отровна гъба." :lol:
-
Сутринта на щерката й слагам една пролетна шапка (дълбоко забравена), червена на бели точки. Брат й й каза: "Днес приличаш на отровна гъба." :lol:
:D :D :D :D :D :D много са сладки и оригинални!
-
- Коко, какво ядохте днес в детската градина?
- За обяд, първото беше таратор - 10 ГОДИНИ го чакам...
-
Дари има стихче от ялата за тържеството в четвъртък. Разбрахме,че едната госпожа им казвала - "Ако го кажеш, ще ти дам бонбонче". Дари е с едната си баба в стаята. Каза и стихчето и след това последва - "Сега повтаряй след мен. Ако го кажеш, ще ти дам бонбонче"
Преди два дни се събуждаме, на мен не ми се става и го взимам на спалнята да се погушкаме. След няколко минути Дари ми казва - "Айде да ставаме", аз му казвам "още пет минутки", След малко той ми казва "Ставай, не се моткай", аз "Още една минутка" и накрая той отсече "Прекаляваш вече", стана от леглото, протегна ръчичка и каза "Ето ти ръка, ставай"
И последно, вчера разговор между него и баба му. Баба му "Нещо ми мирише, дали не си се наакал, дай да помириша дупето да проверя". Отговора бил "Не съм аз, може да си ти, дай аз да проверя"
-
А ето малко да се помете на българската граматиак на моите.
Вчера спорят нещо коя била на ред този път за нещо си, при което аз се намесвам.
Аз: -Андреа, ти беше
А: - Не съм бешела
Ивана: Да така е, ти сибяла.
Ама поне си се разбират :-)
-
Ааа, Боби, не обвинявай децата, това не идва от факта, че са двуезични, а от възрастта им. :lol: И двата глагола съм ги чувала от моята. Наскоро чух и :
- Ами в градината ни дадиха козунак и аз сичкия си го изядих.
А вече е на 5+
-
Пак аз, но това просто трябва да го запиша някъде. Мрънка отново. И отново за пълни глупости. Дразни ме ужасно с тоя рев за нищо, но за да не викам за глупости и аз, ѝ се смея. И тя с най-жалния и възмутен гласец, ме нарежда:
- Може ли такива работи? Подиграваш се на малко дете - не те е срам!
Е не можах да се стърпя и пак избухнах в смях :lol: :lol: :lol:
-
Пак аз, но това просто трябва да го запиша някъде. Мрънка отново. И отново за пълни глупости. Дразни ме ужасно с тоя рев за нищо, но за да не викам за глупости и аз, ѝ се смея. И тя с най-жалния и възмутен гласец, ме нарежда:
- Може ли такива работи? Подиграваш се на малко дете - не те е срам!
Е не можах да се стърпя и пак избухнах в смях :lol: :lol: :lol:
:D :D :D
Най-скорошния и ярък бисер при нас:
Соколов мост=на Орлов мост (мостът се намирал до стадиона на Левски - били са с дядо си наскоро и той му е обяснявал). :D
-
Хахахха, Пеш, ти защо се смееш на мъничкото дете, а???
Хайде и аз най-накрая да започна да записвам, че се забравят :oops:
Преди няколко вечери го слагам да спи и той - "Мамо, скучно ми е докато спа, искам си приятелите от ДГ"
Хаах, скучно му било :D
-
Ивана днес ми обяснява
-Мамо, аз съм той, а момчетата са тя... ( мълчание)... не бе аз съм се объркала.. аз съм тя, а момчетата са той.
Разговор от тази вечер
Андеа: - Мамо, виж луната свети
Аз - Да, виждам я
Андреа: - Искам я
Аз: ( усмихвам се) тя е много далече и е голяма
Андреа: - Аз ще вземе една много голяма стълба и ще се кача до луната
Аз : - Няма такава стълба, много е далече
Андреа: -Тогава ще се возим двамата с деди Боре в самолета ( инфо - дядо и Боре е пилот) и той ще ми я вземе.
-
София си вижда един лак за нокти:
Мамо, преди няколко години беше Коледа и Дядо Коледа ми донесе този лак :D /за протокола, говори за миналата Коледа/
Вади 5 лева от портмонето си и пита:
Мамо, НЯКОГА ще ми дадеш ли такава паричка? :D
-
Не е точно смешка, но :
Вчера след като баща ѝ прави колата цял ден, а ние пазарувахме и готвихме, след ставане в 7 часа, тя още има сили да пее някакви нейни съчинения. Едната песен се пееше с „дебел“ глас, леко приведена над микрофона в ръката ѝ. Абе звучеше все едно ми се кара. Обикаляше по „сцената“ и даже слизаше при „публиката“.
Другата песен беше „миличка“ и затова я пееше с тъничко „нали е сладичко“ гласче. Тук помогнах с 1 рима по нейно желание.
„За любовта на мама и за нейното сърце
тя винаги го разтваря за своето дете“
-
Елена: Мамо, аз нали септември ще съм в първи клас?
аз: Да.
Елена: И ще се прибирам сама?
аз: Е, чак пък сама, сестра ти е втори клас и не се прибира сама...
Елена: Е, аз и нея ще прибирам, не се притеснявай!
:lol: :lol:
-
Стефи, ей такива хора, правят революциите, иноваторка е Елена :lol: и за кака си се грижи .
Пеше, това да си баща на девойка е диагноза, на мен вчера ми бе забранено да го целувам
в нейно присъствие, той си е само за нея, аз друг път :P е не се прие тази заповед, но тя да си кажела.
-
Оооо, Мише, ние отдавна си го „делим“. По точно не можем да го разделим :lol:
-
Мише, ние сме добре. Имаме по един син. А Пешето какво ще я правим с тази влюбена в тати щерка, не знам просто.
Стефи, права е Ели. И кака си ще прибира. Колко му е?!
-
Не че е смешка, но е добро:
Преди седмица в магазин Била със сина ми (няма пет години все още) загубихме най-новата му книжка за оцветяване. Естествено, натъжи се в началото. :(
Но после великодушно каза: "Е, дано да я намери някой друг, който ще й се зарадва. И дано да си я оцвети хубаво."
Хареса ми философската посока, в която мисли. Дано да сме полезни и за другите. :wink:
Историята обаче има и продължение и щастлив край. Два - три дни по-късно отново отивам там, но сама. Питах за изгубена детска книжка и се оказа, че охраната я е прибрал и чака някой да си я потърси. Вечерта успях истински да зарадвам Малчо. :D :D
А днес пак заедно ходихме в Била и синът ми бе много щастлив, че успя да отиде и лично да благодари на баткото за книжката си. :)
Стеф,
браво на щерката. Много ме впечатли, че ще прибира и сестра си. Само така! Самостоятелност! :D
-
ох , има не един или два поста , които ми се иска да лайкна:)) синьо кокиче този е един от тях:)
-
Константин:
- Мамо, ако знаеш какъв странен сън имах...Сънувах, че са измислили храна за мозъка! Ама такава, дето не се яде през устата, а през ушите. Напъхах си и в двете уши и изведнъж се почуствах...ТОЛКОВА УМЕН..., че дори забравих да благодаря на Ади, че ми е дал храната. И направо го попитах - "знаеш ли колко е 100 + безкрайност?"
-
Лелеее, Неда. Твоят син ме срази за пореден път. :D 8O
Дано не ми зададе на мен този въпрос. :? :oops:
П.П. Категоричност, благодаря :wink:
-
Nedda, отдавна съм фен на твоя син. Уникално дете .. Пу пу....
Освен това е адаш на моя племенник.
:P
-
Днес ходим навън и по едно време Андера вика - Искам вятър, аз не съм виждала вятър. При което аз започвам да обяснявам, че вятърът не се вижда. Тя пита- Ама защо? Аз- Ами защото като духа въздуха, това се нарича вятър. А тя ми отоговаря- Ама аз искам куклен вятър .
:-) :-) :-)
-
А тя ми отоговаря- Ама аз искам куклен вятър .
:-) :-) :-)
:smiley_abxb:
как може още да не си показала на детето куклен вятър?!
-
Елена: Е, аз и нея ще прибирам, не се притеснявай!
:lol: :lol:
:jump12:
питай я дали ще може да минава да забира и Марто, хем да не си губи суичърите...
-
Ааа, Боби, не обвинявай децата, това не идва от факта, че са двуезични, а от възрастта им. :lol: И двата глагола съм ги чувала от моята. Наскоро чух и :
- Ами в градината ни дадиха козунак и аз сичкия си го изядих.
А вече е на 5+
така си е.
на тая възраст Марти казваше - днеска в градината яхме кюфтета.
-
..........................
Ама аз искам куклен вятър .
:-) :-) :-)
Боби, точно на тази възраст и Николета се сблъска с кукления театър в ДГ. И чула недочула през деня, ми обясняваше, че ще имат куклен вятър. Но за разлика от Андрея беше притеснена, тоя вятър сега ... :lol:
То па се оказа, че не е страшно, даже ѝ хареса. Та мама изгледа всички постановки на Държавния Куклен Театър - Пловдив.
-
аз тествах днес Марти. питах го знае ли какво е "куклен вятър". верно, бяхме в колата и беше съвсем малко по-шумно от обичайното, но го казах ясно и отчетливо. човекът моментално ми обясни, че това е представление с кукли, дето играят на сцена...
явно всички деца знаят какво е куклен вятър... :)
-
аз тествах днес Марти. питах го знае ли какво е "куклен вятър". верно, бяхме в колата и беше съвсем малко по-шумно от обичайното, но го казах ясно и отчетливо. човекът моментално ми обясни, че това е представление с кукли, дето играят на сцена...
явно всички деца знаят какво е куклен вятър... :)
Страхотно е това, на мен и през ум не би ми минало да пробвам.
Впрочем тук мога аз да споделя пък аз един бисер на Марти. Като бяхме на събирането и той нали ме гледаше как минавам с пръст през пламъка на свещта и толкова се впечатли, че дойде при мен и ми каза с един много особен тон: - Вие сте вълшебница!
-
Децата са вълшебни, толкова са естествени и истински, :)
Елена в събота ми разказва случка от ДГ:
Госпожата: Елена, обръщай се и заспивай!
тя се обърнала и след 1 мин. отново в изходно положение, госпожата отново повтаря и така около 3-4 пъти, явно на края жената не е издържала и й казва: Елена, не ти ли омръзна 4 г. едно и също да ти повтарям?
Елена: не, а на теб не ти ли омръзна?
След което диването си събуло долнището на пижамата и го мушка между креватчетата, било хладничко там и си го слагала на главата да се охлажда. Милата женица явно на предела на силите си, обаче да не събуди другите дечица тихичко с протегната ръка казала: дай пижамата, дай пижамата, дай пижамата.....
питам аз - и ти какво направи?
елена: е, дадох й я, кво да я правя, много се беше ядосала.
искрено й съчувствам на жената!
-
Вятъра куклен е масов !
И Калоян ми каза преди време , че госпожите в градината казали , че утре ще има вятър ...
StefiZ , :D
Елена, не ти ли омръзна 4 г. едно и също да ти повтарям?
Елена: не, а на теб не ти ли омръзна?
:lol:
-
Елена, не ти ли омръзна 4 г. едно и също да ти повтарям?
Елена: не, а на теб не ти ли омръзна?
Е тя моята още лятото след 1-гва група, на въпроса на учителката „от ляво или от дясно, ти беше цветето на лентата (за коса)“ ѝ беше отговорила „ти ми я свали, ти трябва да помниш къде е била“.
-
Докато бяхме в болницата, гледайки ме как се мъча с една спринцовка да дам на Тео да пие:
- Дааа, много е трудно да бъдеш родител... Искам да кажа.. майка, де... баща е по-лесничко да си...
****
Разглеждаме снимките от сватбата ни.
- А какво точно пише на този лист, дето се подписвате?
- Защо питаш?
- Ами да си знам отсега, като реша да се женя...
-
Докато бяхме в болницата, гледайки ме как се мъча с една спринцовка да дам на Тео да пие:
- Дааа, много е трудно да бъдеш родител... Искам да кажа.. майка, де... баща е по-лесничко да си...
****
Разглеждаме снимките от сватбата ни.
- А какво точно пише на този лист, дето се подписвате?
- Защо питаш?
- Ами да си знам отсега, като реша да се женя...
Коко го кандидатирам за президент. Има няколко причини.
Първо - установил е, че в България да си майка е трудно, а баща - по-лесничко. Напълно е прав.
Второ - от сега иска да знае какви ще са му задълженията като глава на семейство. Няма да му размахат един лист и да искат да подпише веднага. Че то може всичко да пише на него. Освен това иска да се подготви психически за трудните времена след сватбата. :lol:
Неда, невероятен син си имаш.
Онзи ден моят син питал баща си: "Тате, за да си мъртъв, трябва ли първо да умреш или има и друг начин?".
-
"Тате, за да си мъртъв, трябва ли първо да умреш или има и друг начин?".
Ми...освен да се напиеш ;)
В тази връзка:
-Мамо, как точно умират хората?
-Идват едни ангели и ги взимат.
-И ги качват на небето, нали? Добре, де, ама ЗАЩО са му на Господ толкова хора там, при него?
-
Моите напоследък, явно не им стига да ми се обясняват в любов като просто ми кажат, че ме обичат и Ели ми излиза с репликата: "Мамо, обичам те повече от баба Жени" (т.е. от свекърва ми, на това не знам да се смея ли да плача ли и въобще как да реагирам 8O :lol:).
Стефан, да не остане по назад ми заявява: "Мамо, обичам те повече от Марс" (е на това му се вика космическа любов :lol:)
-
- Обичам те до Австралия и обратно.
ПЕША!!!! 8O
-
ПЕША!!!! 8O
Е , това наистина е голяма работа !!!
Аз съм го поставяла в ситуации да избира между две неща.
Една книжка да купим -да избере , когато иска две ; едно нещо да купим или ядем -или едното, или другото...
С моите камъни по моята глава:
-Мамо , избери : шоколад или прегръдка*целувка !
-Кало , това са различни неща ,няма как да ги сравним.
-Избери ! Шоколад или прегръдка ! -настоява той
-Избирам , прегръдка ! А ти ? -питам аз
Не можа да избере , много трудно му беше . Шоколада си е шоколад , неустоим !
-
Мислех си, че у нас няма ревност, но... Играем си с Константин на пода в хола, той се катери по мен, гъделичкаме се... По бебефона се "обажда" Тео и аз хуквам към него. След около час:
- Мамо, ти защо преди малко така ме бутна, като се събуди Тео?
- Бутнах ли те? Извинявай /дори не съм усетила/. Защото го бях оставила да спи на спалнята и бързах, за да не падне...
- А на теб чий живот ти е по-ценен? Моя или този на Тео?
- Що за въпрос? Разбира се, че сте ми еднакво ценни...
- Тогава защо РИСКУВА МОЯ, заради неговия?
8O
драматургия ви казвам...
-
мдаааа, не ми е смешно. тъжно ми е.
Неда, Неда,
подобни диалози много често "се въртят" и у нас вече пета година.
И двамата са ми ревниви, но дъщеря ми бие всички по ревност.
Аз пък на свой ред, да не съм по-назад, и аз ревнувам баща им от собствените ни деца. Той ги обожава и ги обсипва с внимание, особено щерка си. А пък аз си пея "Мене ме нема в целата схема ..." :wink:
:lol: :lol:
И за да не е само спам, ето Ви едно бисерче от снощи.
Карам аз децата към баба им и им обяснявам, че ние с баща им ще ходим на театър за големи. А те само ще вечерят у баба и дядо и щом свърши нашият театър, ще дойда да ги взема и ще се приберем в къщи.
А те си говорят отзад и щерката обяснява на брат си:
- Значи, ще има само вечеря, без нощувка, но към вечерята има включена игра! ;)
-
Андреа- Не искам да се къпя
Аз - Не може да не се къпеш, ще миришеш лошо
Андреа - Ама децата няма да ми миришат дупето
:-) :-) :-)
-
К - Нали Адам е първият човек на Земята? А кой го е родил, като е нямал майка?
обяснявам по "библейски" как е създаден и за Ева също...
- Добре, де, разбрах - Те са се оженили и им се е родило дете. То, обаче, за кой се е оженило после, като е нямало други хора?
****
- Нали милиард се пише с 9 нули, а трилион с 12? С колко нули се пише СТОЛИОН???
****
На няколко въпроса, един след друг, в рамките на няколко минути отговарям - "Не знам, питай баща си"
- Мамо, мамоооо!?!?! Май само на години си по-голяма от тате, "ПО УМ" ми се струва, че той е на първо място!
/част от въпросите, освен по-горе цитирания : с каква скорост се движи моето колело, какво точно означава "трафопост", колко километра е оттук до Малта, за какво са скоростите на колата, Млечният път по-голям ли е от Слънчевата система.../
-
Неда,
нашите синове, освен че са с еднакви имена, си приличат много и по любознателността си.
Моят син също вече ми задава въпроси, чиито отговори не винаги знам.
В книжарницата, където купуваме книги, момичетата се учудиха, че за по-малкото дете търся енциклопедия за космоса.
Ами да, казвам, по-малкото ми дете е по-любознателно и по-умно от сестра си. :wink: Усещам, как след някоя година ще е по-умно и от майка си. :lol: (само да уточня, че тогава бях сама, без децата.)
Ето и един скорошен бисер, който не е по темата начетеност, но пак е сладък:
Преди около седмица духаше ужасно силен вятър. Вървя със сина си към логопеда и мърморя: "Оф, този силен вятър ще ме издуха направо! Дай да побързаме, моля те."
Той, синът: "Не, мамо, няма страшно. Ако вятърът те издуха, аз ще те държа! Нали знаеш, че съм силен и мога да те пазя!"
(18кг е :wink:)
Е, как да не съм щастлива! Та какво й трябва на една жена, освен силен мъж, който да я пази! :lol: :lol: :lol:
Влизаме в един магазин за джунджурии (шалчета, гривни, диадеми, ластици и т.н.). За мое огромно учудване, синът ми се загледа по нещата и се спря на една гривна:
- Ау, мамо, я ела да я премериш тази гривна. виж, колко е хубава.
Меря гривната аз, а той ме гледа любовно и вика:
- Искам да ти я купя! :)
-
И моят син го вълнуват същите неща - най-голямото число, сега ще ти кажа едно огромно число, 500 трилиарда 8O, кой инструмент свири най-ниските тонове - контрабасът или тубата; мамо, ела да ти покажа къде е Венера (или Вечерницата, или космическата станция), колко време й трябва на ракетата, за да стигне до Марс/Луната и прочие).
Хубавото е, че на немски има много книжки и дискове за любопитковците на неговата възраст. Ходим заедно до библиотеката, избира си сам какво да чете/слуша (е, чете е силно казано. Знае буквите, срича, може да чете отделни думи, но не да си чете сам книжки). Притеснявам се, че ще скучае в първи клас.
-
Колко съм си мечтала и аз да драсна на моето дете бисерите тук :) Нашите са още бебешки и не са така оригинални, но са ми много мили.
За първия не знам дали да не сложа червена точка. Казвам му:
- Голям си ми хубавец!
- Ебец - повтаря той :lol: Сега като го питаш - "каккъв си?" И отговаря гордо "Ебец".
Опитвам се да го приспя, уж му се спи а не спира да се върти, писва ми и му се скарвам:
- Стига се въртя вече!
А той веднага отвръща - "Пумпал". Как им идва на акъла. Мина ми ядосаното от борбата за приспиване веднага.
Имаме един магазин хранителни стоки на приятели и по принцип основно пазаруваме от тях. Един ден сме забравили да платим нета и не мога да му пусна "Маша и мечокът". Аз:
- Няма интернет сега, не може да гледаш Маша.
- Купим баба Данка (ще купим от магазина на баба Данка).
От там "купуваме" и ток, като го спират за авария или профилактика, а и изобщо всичко, което кажа, че го нямаме сега.
-
Опит за разсъждения от снощи:
Ники: Планетите са по-далече от звездите.
Аз: Не, звездите са мноооого по-далече.
Ники: Ами защо тогава не се виждат, а звездите се виждат, а? А?
А де. :lol:
-
София вижда на улицата котка на ивици и вика: "Мамо, тигър, тигър."
-
София вижда на улицата котка на ивици и вика: "Мамо, тигър, тигър."
Ха ха, пак е близо детето. А пък Андреа видя един бивол и се развика "Мамо, виж, слон!" ( същото каза сестра и преди година на една крава) :-)
-
Закуската тази сутрин - салата от домати, топка моцарела и маслинка.
- Харесва ли ти закуската?
- Да, но защо не додахоме сандвич към нея?
:lol:
-
- Коко, в понеделник ще ходим на море.
- Аааааа!!! На мен на Черно море не ми се ходи - 30 лв за чадър и шезлонг?!?! ... по телевизията казаха!
- Няма да ходим на Черно, а на Бяло море.
- В Гърция ли? Ама там банките отвориха ли?
***
Нещо ми се пазари за сладолед, докато ходим към магазина, и аз му казвам:
- Ако не се държиш добре - ей сега ще се обадя на баща ти, ще се оплача... и той ще реши да не ходим на море тогава...
- Мамо, не си ли чувала поговорката "не брой пилетата, преди да са се излюпили"? Ти не може да знаеш какво ще каже тате, преди да си му се обадила...
***
На морето сме.
- Коко, готов ли си за плажа?
- Не!
след 5 мин. - Готов ли си вече?
- Не!
- Е, докога ще те чакаме?
- Мамо, ти забрави ли, че сме в Гърция? Говоря ти на гръцки. Ако не бях готов - щях да кажа "ОХИ"
-
Е, уникално е това дете! Да ви е живо и здраво! :D :D :D
-
- Няма да ходим на Черно, а на Бяло море.
- В Гърция ли? Ама там банките отвориха ли?
Вървят новините по Нова (през интернет, живеем в САЩ). Марко поглежда и пита:
- Тате, това дали е Гърция?
- Да.
- Това дали е гръцката криза?
...
След кратка пауза пак се обажда:
- Я-нис Вару-факис. Той дали е лош човек?
- Върши си лошо работата.
- Дали е крадец, като Цветан Василек?
Тук аз вече кресвам, че пълним главата на детето с глупости, и забранявам да се гледа телевизия по време на вечеря.
-
Не е точно бисер, но много се смях тогава:
Нали вече спи сама в друга стая, но си намира 1001 причини да стане и да ни каже нещо много важно. Та сложила съм я аз в леглото, правих нещо си в хола и преди да се пльосна на дивана с чаша била, решавам да я погледна. Излизам в коридора, а тя насреща ми, на прага на стаята. Като ме видя, застана на Ф и с много сериозен тон ви заявява:
- А, точно с теб исках да говоря.
..............................................................................
И един израз, който не мога да променя:
- Имам предвид да кажа.
-
Раничко е още да споменавам Тео в тази тема, ама не мога да не споделя с вас какви ги свърши преди няколко дни...
Преди да пусна пералнята я оставих отворена - Тео вади неизпраните дрехи, разнася ги из цялата стая, после се връща и ги пъха отново вътре. Подсигурих си 15 минути, през които успях да измия чиниите от закуска, без да се опитва да ми смъкне панталона, както и да измета от пода натрошените сухари, с ДВЕ свободни ръце! Цената установих по-късно, при простирането - между изпраните дрехите имаше 2 играчки, калъф за мобилен телефон, химикал, дистанционното за ТВ, както и парчето краставица, което ръфаше преди това...
-
:lol: важното е, че ти помага детето с прането. И моят сладур редовно си носи коша и зарежда пералнята и е много доволен, че ми е помогнал.
По повод зора ни с отучване да спи при нас, една вечер му казвам:
- Ако не си спиш ли в леглото, мама и тати да идат да спят там, а ти на голямото легло. Какво ще кажеш?
- Благодаря!
Не само не се притесни, даже е доволен от този вариант.
-
Бебе, внимавай много с какво заплашваш, че понякога го приемат за обещание. :lol:
-
А моите ги е страх, че ще им счупят леглото. Андреа особено беше супер разтревожена, като дядо и и каза, че ще и легне в леглото, ако не си легне и почна да реве, че тя нямало да има на какво да спи като и счупи леглото :-)
-
Обсъждаме цвят за плочките на новата ни баня и експертът Гого се включва с предложение за тъмно синьо,което "бие на черно", в комбинация с "лава-червено" 8O.
В ресторанта:
-Това свинско със зеле ме изкушава./приятелката ми/
-То е така с всички.Изкушават се, поръчват,а после съжаляват,след като го изядат.
-Защо?! /аз и тя в един глас/.
-A,незнам,незнам,така поне съобщават в новините-казва шегаджията,без следа дори от усмивка по лицето.
-
Водят малките до ферма, за да разгледат животните (съвсем стандартни животни). След това питам София.
- Мамо, ходихте ли при животните днес?
- Да.
- Какви животни видяхте?
- Тигър (бел. ред. може би е било котка :lol:).
- Други?
- Петел, кокошка.
Обяснение на сина ми колко кръв има в човешкото тяло.
- Мамо, ако разрежем София, ще излезе 1 л кръв, ако ме разрежете мен - ще са 3 л, ако ви разрежем вас - 5 л.
-
Сутринта към 7 часа пристига в спалнята и кукурига. Нали я подстригахме с бретон и го връзвам на кукуригу, а тя се изживява като петле. Та пристига тя с кукуригане и боен вик:
- Ставайте! Петелите вече пеят!
...
Научила е и нова дума. Не е смешна, но винаги ме напушва смях като я чуя - „осъзнах“. И съвсем на място си я използва.
-
Пеше,осъзнава се детето постепенно,какво ти е смешно. :)
А точенето на литрите кръв направо ме разбива.Уникални са тези малките.зИнтересно ми е какво ще излезе от всеки от тях след време.Извинете за спама,ама...ние и тема за абитуриенти и студенти нали ще си нсправим някога,а? :)
-
Мия предложила на баща си следното нещо:
-Тате, знам, че няма да се съгласиш, ама какво ще кажеш да продадем Яши?
-защо да го продаваме? Дай да го задържим. Може да ни е полезен по-нататък.
-Знам, ама много бе дразни бе, особено като реве...
Е, той ще пореве още 6 месеца и ще спре. Не се притеснявай.
:D
-
:D :D :D
meshko, това ми напомня за моят баща (баба ми ми е разказвала). Като се е родил по-малкият му брат (чичо ми), баща ми само чакал да мине някоя циганка покрай тях и веднага я викал: "Ела, ела да ти дадеме едно бебе, дето само плаче и се напикава". :D :D :D
Последният "бисер" на Андрейчо:
- Мамо, това коте е СТОПАНСКО 8O
Питам го какво означава това. Той казва:
- Ами, има си стопанин (не знам как го е преценил, че си има стопанин като котката беше на улицата). Много ме развесели де. :D :D :D
-
С Калоян си имаме една игра , когато иска нещо или да мине от някъде , че трябва да плати такса . Таксата е целувка .
Ще разглеждаме крепостта Овеч и спираме да платим входни билети .
Той ме пита защо давам пари , аз обяснявам , че за да влезем има такса .
И младежа възкликна:
-Ами , мамо , такса целувка трябва да платиш !
Баща му беше настрани , пък и не знам човека на входа дали щеше да се съгласи :)
-
На море сме със семейството на партньор на мъжа ми, от Словакия.
Константин и Матю играят часове заедно.
- Коко, на какъв език си говорите?
- На сръбски!
- А ти откъде знаеш сръбски?
- Е... Той, нали сръбския е един такъв... чисто развален български :lol:
-
Неда , това е бъдещия президент - от малък вече такива прозрения има , че след 20 г. ще е невероятен оратор !
-
Малкият се интересуваше от анатомията и в частност гръбначен стълб, врат и т.н. Обясних подробно с рисунки за главен мозък, гръбначен мозък и т.н. Много беше впечатлен, че мозъкът не е само 1. Та, на сутринта рано рано, привика сестра си да й обяснява на нея по картинките. Тя обаче изобщо не се впечатли, той огорчено вика след нея:
- Ела, бе, ела да ти обясня за мозъците. В едно каналче има мозък по гърба. Много е важно!
В първи клас като идем първо това ще ни питат - колко мозъци имате? Да знаеш, те са много, не е един. Поне 100 хиляди. :lol:
-
На басейн сме с Марко и пред него една жена влиза с детето си. Той я гледа и възкликва:
- Леле, колко е дебелааа!
Аз възмутено го порицавам да не говори така, защото е грубо и невъзпитано, и жената ще се обиди (ако разбираше български). Той се сконфузи и се поправи:
- Колко е дебеличка...
Аз упорствам, че така за хората не се говори и само по между си поверително можем да коментираме. Марко започва да шепне:
- Аз ще говоря много тихичко, само ти да ме чуваш.
В крайна сметка се засрамих, защото явно не му даваме добър пример у дома, и се изпускаме да коментираме околните по неприемлив начин.
-
Цигу, това ми напомня една наша конфузна ситуация.
Возим се тримата в претъпкана маршрутка. Седнали сме, над нас се извисява една доста едра жена, придържайки голям дюнер в ръка и чака да й дойде спирката да слезе.
При което детето ми казва:
- Мамо, тази жена е дебела, защото чака бебе, нали?
Очевидно отговорът беше не. Обаче не си спомням как излязох от ситуацията, жената си слезе. Само не знам дали й се е ядяло дюнер вече.
-
Отиваме на кварталната детска площадка. Кати играе, Найден стои под едно дърво и се занимава с някакви клечки. По едно време го питам:
-Какво правиш?
А той отговаря:
-Медитирам :lol:
Оставих го да медитира :lol:
-
Обсъждаме тоалета на първокласника за 15.09.
-Мамо, стига си мислила само за Първия Учебен Ден!!! Ще има и втори и трети, и четвърти... Мисли за ЦЯЛАТА година!
-
Присъстваме на малка сватба. На излизане от ритуалната зала, булката настъпва младоженеца.
Константин - Мамо, тя защо го настъпи?
- Ами има такова поверие - който настъпи другият на сватбата, той ще командва после.
- А на вашата сватба кой настъпи?
- Знаеш как е у дома - според теб кой?
- Миии... аз?
****
В ресторанта. Около 15 човека сме, на една маса. Става кума.
- Така... все пак сега трябва някой да каже нещо...
К - Ако искате - да ви разкажа някой виц?
-
И аз се записвам във фенклуба му.
Като бяхме на среща в Бургас, моят мъж припомни един бисер на Ники от ДРЗ Банско. Играха си там с Теди и Габи (на Дани-джи и Сикса), двете са по-малки на възраст, но по-високи от Ники. Та скачала нашата на един крак и успокоявала Габи, на която скачането не ѝ се получавало много добре:
- Няма нищо, като станеш на моята възраст ще можеш да скачаш така.
Разликата им е година и два месеца, за сведение. :lol: :lol: :lol:
-
Неда, К. е дете от друга планета. Изумителен е!
Пеше, племенницата (на 1 год. и 7 мес.) умира да й казват, че е кака. Сестра ми като я събира с по-малки деца (в количка, още неходещи), започва да им обяснява как тя вече е кака и те са бебета и какви неща умее тя като по-голяма. И понеже е височка за възрастта си (3-годишните са колкото нея или по-ниски) и на тях казва, че им е кака, защото на нея така й изглежда и започва да им се фука с разни нейни си неща, с които смята, че те не ще успеят да се справят. А в действителност е толкова спъната :lol:. Много е смешна. Така, че година и два месеца си е достатъчно основание за Ники да смята, че възрастта определя уменията.
-
В заведение сме, с детски кът на открито. Дъждът току-що е спрял и Константин излиза с още едно момче да играят. След малко ги поглеждам - настанили са се на люлките. Отивам към тях.
- Браво, момчета... намокрихте ли хубаво дупетата? Коко, обърни се да ти видя дънките.
Става от люлката и се обръща.
- Хммм, добре, видимо не си се намокрил.
- Мамо, и УСЕЩАЕМО не съм мокър...
-
Ей, проговори най-сетне и моят юнак, че да мога да се включвам и в тази тема :)
Тази сутрин за панталоните с джобовете: джобата, джобите, джобете. Накрая май се отказа да търси правилното окончание :)
-
Днес водих София на работа с мен /Търговски представител съм, зареждам магазини/. Влизаме в един магазин.
Продавачката: Здравей, как си:
София: Здравей, днес съм добре. Вчера имах лош ден, защото се наложи да си подредя стаята 8)
-
ето Ви малко и от моите малчугани: дъщеря ми, на 7 и сина ми, на 5год.
Първо: един диалог между двамата, от преди около месец, когато синът ни се научи да кара колело самостоятелно (на две гуми) и размишлява:
- Искам вече да ми купите ново колело, такова със скорости и да бъде в бяло и синьо.
- че поръчай си на Дядо Коледа. - предлага му сестра му.
- Ти пък! че той Дядо Коледа не носи колелета! че как си представяш да го опакова!
наскоро казвам почти дежурните си думи:
- Хайде, вървете да си измиете ръцете и заповядайте на масата за вечеря!
идва синът ми и ме гледа възмутено:
- Е, няма ли да се погрижи някой вече!? казах Ви, че сапунът в банята е свършил!
около 5- 10 минути по-късно, пак той:
- Е, няма ли кой да ми сервира?! Защо ме извикахте на масата?
един по-стар от щерката
В кухнята сме, тя се бута към вратата на балкона, а аз не искам да излиза точно в него момент там, защото е мокро. Скарвам й се:
- Мише, какво правиш, защо натискаш вратата?
- Ами, искам да вляза.
- Е, къде да влезеш?! - недоумявам аз. Та ти си влязла вече. Ти си вътре.
- Искам да вляза на балкона! - тросва ми се девойката, ядосана, че не съм я разбрала.
-
Разговор между мен и щерките вчера
Ивана: Мамо земята много ли е голяма?
Аз: Много
Ивана: Ама не знам колко е голяма, не и знам номерите ( :-) ). Може би е 1000 метра
Андреа: Много земя, бе!
след малко Ивана продължава: тази улица ми се струва права, а не кръгла
Аз: Защото земята е толкова голяма, че не можеш да видиш, че е кръгла
Ивана: Да, вярно, че е малко кръгла. Ето виждам, тази улица е малко кръгла.
..................
Андреа казва, че иска да отиде до тоалетната и Ивана като чу се сети, че и тя искала, при което за затичват и двете кой да стигне първи и Ивана прережда Андреа на седалката, а отвън се чува следният разговор
Андреа: Аз исках да отида първаа-а-а-а
Ивана: Ама аз първа си събух гащите.
-
Не е точно бисер ,но е много интересен изказа и разсъжденията .
-Мамо , ние видяхме едно коте да яде врабче .Възпитано ли е котката да яде врабче ? А хората възпитано ли е да ядат врабчета?
пп.В книжките всички животни са приятели и играят заедно .
За това главиците им трудно възприемат реалността понякога . Обясних разбра се , подходящо за неговите разбирания , кои какво и как яде .
Сега разглеждайки книга за животните в джунглата само пита -а лъва какво яде , а зебрата .
В една книга скакалеца беше нарисуван по- голям от врабчето и той беше убеден ,че скакалеца ще изяде врабчето. .
-
nimika, моят син разрешава този привиден конфликт с ключовия въпрос: Това животно дали е добро?
Тоест, ако яде други животни е хищно, кръвожадно и лошо. Ако е тревопасно и яде само растение, попада в категорията "добро".
-
Константин към баща ми:
- Дядо, ти на колко години СМЯТАШ да починеш?
****
Иска нещо да купуваме. Казвам, че в момента нямам достатъчно пари в себе си.
- Е, какво толкова, ще отидем до банкомата да изтеглим.
Обяснявам, че за да теглим, трябва да имаме в сметката.
- Чакай малко... значи, за да вземеш от банкомата, трябва преди това да си ги сложил там, да си ги имаш? Ама това е много тъпо, що още не са го измислили правилно?
-
С нетърпение чакам Коко да го измисли правилно. Та да не се налага първо да слагам, че после да тегля. :lol:
-
Съвсем "пресен" бисер от обяд - даже още ми е смешно. Така се оказа, че ще обядваме само боб (Андрей хич не го обича). Аз го увещавам, че като хапне ще има сладолед за десерт. Той сяда на масата и започва втренчено да гледа в купичката с боба. Изведнъж го чувам да казва: "Кво ме гледаш бе, боб?" :) :) :)
-
- Мамо, срокът на годност на записването за зелено училище изтича в петък!
-
Станислав в Кауфланд - "Мамо, искам да купим от тези черните макарони, те са шоколадови, знаиш ли?" :) /Отнася се за пълнозърнестите макарони/. Такива шоколадови ни дават на закуска в градината, много са вкусни :))))
Е, от неделя само такива шоколадови макарони иска за вечеря! :?
-
- Коко, мислиш ли, че Тео е глух, та така силно викаш, като му говориш?
- Не, ама виж какви са му малки ушите! Колкото са по-малки - толкова по-малко звук може да мине през тях...
-
Ето Ви един бисер от сина ми, но е малко нецензурен, та затова го публикувам след 23ч. ;)
Пък Вие си го четете, когато искате. ;)
От скоро синът ми (5 год.) започна да си забелва пениса. (Пояснявам, че аз не съм правила това нещо насилствено, а оставих на него.)
Гледа си главичката на пениса отгоре и констатира: "Виж, пишката как стърчи нагоре."
А после възкликва радостно: "Мамо, появи ми се едно сърчице отгоре! Май има скрита някаква любов в пишката!" ;)
-
Сладурче! :heartbeat: Много е сладко изказването му даже - не ми е нецензурно.
-
Ивана- Мамо, как се казва това над главата ни в къщата?
Аз - Покрив
Ивана - Поркив?
Аз - Не пок-рив . защото покрива.
Ивана (пак) - Поркив?
Андреа- не бе Ивана - не е поркив, а е покрив, като покрива
Ивана - не е покрива бе Андреа, покривата жили
:-)
-
- Коко, кажи нещо за учителката по английски... (не сме я виждали)
- Ми... какво да ви кажа - госпожица Попова, 21 годишна, висока... хубава е!
***
Тео се научи след смяна памперса сам да си изхвърля използвания на боклука.
К - Йееее, вече съм в отпуска за мръсните памперси до края на живота си! Е, поне докато на мен ми се родят деца, де!
-
Ивана- Мамо, как се казва това над главата ни в къщата?
Аз - Покрив
Ивана - Поркив?
Аз - Не пок-рив . защото покрива.
Ивана (пак) - Поркив?
Андреа- не бе Ивана - не е поркив, а е покрив, като покрива
Ивана - не е покрива бе Андреа, покривата жили
:-)
:lol: :lol: :lol:
директно влизате в книгата на Корней Чуковски "От две до пет"!
-
Тео и едно съседско момченце дърпат едновременно една лопатка. Онова пищи и се дере, и аз му я давам, издърпвайки я от ръцете на Тео и баламосвайки го с едно гребло.
Константин (укорително) - Ех, мамо... Най-важната ти задача ТРЯБВА да е да се грижиш ТВОЙТО дете да е щастливо! А ти...?
-
Вървим по улицата на село. В един момент Дари вижда купчинка конски изпражнения и пита - "Мамо, каква е тази кула". Аз обяснявам какво е това. След като старателно ме изслуша, каза "Този кон е голям строител".
-
"Детската спалня" вместо "детската стая" :)
-
Йоана казваше, че все и давам по нещо за Маймунната система и пак си е болна, а снощи Алекс реши да ми напомни да дам от черния Гъз.:))))
-
Ежедневие, Деси за поведен път е забравила нещо. Миналата седмица, навън е около 15 градуса, отивам аз да я взема от занималня и казвам - Деси, вземи си суитчъра (тя е по къс ръкав)
- Аз имах ли суитчър?
- ДА
- А той как изглеждаше?
.... Без думи :lol:
Детето просто си е тръгнало по къс ръкав и се прибира с моето яке, картинката беше уникална - Аз с две ученически раници, едната на гърба, другата в ръка, дамска чанта и две шматки в различни посоки, едната от които с леееко голямо якенце :lol:
-
Йоана казваше, че все и давам по нещо за Маймунната система и пак си е болна, а снощи Алекс реши да ми напомни да дам от черния Гъз.:))))
Голям смях!
-
"Детската спалня" вместо "детската стая" :)
Гошко около 2 -годишен казваше на спалнята "ЛЯГАната", а на фотоапарата-" тиманото",демек- СНИМА-ното.
-
Ходихме да бият на децата БЦЖ ваксина, че нямаха и това се прави в Туб диспанесера. Ивана чула-недочула къде ще ходим, разправи на висчки, че съм я водила за ваксина в Истанбул :-) и беше супер ядосна, че най-добрият и приятел от градината не и повярвал :-)
-
:balk_47: на децата, те са неизчерпаем кладенец с бисери!
-
Константин се обажда по телефона на вуйчо си.
- Вуйчо, честит имен ден! Да си жив и здрав!
- Мерси, Коко, и ти да си жив и здрав!
- Ааааа, аз съм чак на 21-ви май!!!
****
Играе в парка, спъва се и пада.
- Коко, удари ли се?
- Даааа... и без това преди малко човешкото ми тяло ме болеше на 3 места!
-
Нещо от Коко, по повод Хелоуин :
- Защо всички маскирани са толкова страшни? Аааа, сетих се - за да плашат лошото. Значи, един американец е дошъл на гости при приятел в България. Празнували Нова година, и след това са ходили да гледат кукерите. После американеца разказал на друг свой приятел, пак американец, а той на други... И така, американците поискали и те да си имат нещо, с което да плашат лошото, и... си измислили Хелоуин..
По-смешно стана когато реши да го разкаже и на баща си. (В моят роден край на кукерите казват "бабугери").
- Тате, знаеш ли как се е появил Хелоуин? Дошъл един американец.... и отишли да гледат ЛАЛУГЕРИТЕ.
- Какви лалугери, бе, тате?
- Е как какви? Тези, дето ходим да ги гледаме след Нова година.
- ???
- Тези,страшните...С едни кожи с дълги косми и миришат лошо.
- ???
- Ох, тате... не се ли сещаш? дето имат едни голеееми звънци, скачат и са много шумни...
...и така, докато не издържах да се кискам без глас и да обясня, че всъщност става въпрос за бабугери/кукери. :lol:
-
Ивана ме пита: -Мамо ти как изкарваш пари?
Аз:- Ами като ходя на работа
Ивана: - Ама от къде излизат?
.. в първият момент не зацепих, но после разбрах, че те си е мислила, че аз буквално ги вадя ( изкарвам) от някъде тези пари , ха ха ха ха ха
-
Преобличам се, малката седи до мен и по едно време заглежда мен, гледа себе си и сочейки гърдите ми пита:
- Мамо, какво това беше? - казвам ѝ гърди, а тя с един притеснен поглед:
- Ауу, Колка (така ѝ казваме на кратко) няма гиди! Мамо, обличай се кажем тати идем в магазина купим гърди Колка. :D и най-сериозно отиде да бута баща си да се облича и да отива за гърди. В един момент го заглежда, пак застава пред мен и с едно мило гласче:
- Мамо, купим и тати гиди и тай намало :lol:
-
... от няколко месеца проговорили, а вече ме поправят :lol:
Рисуват с пастели, дала съм по един лист, те искат още.
Казвам: Добре, ще ви дам още листове.
Цвети (явно не чула добре): не листА - лиШЧе.
листА е онова на дърветата- детето знае, а мама нещо се е объркала :)
-
Двамата се карат за нещо. Слушам ги от кухнята как спорят и всеки дърпа нещото /вероятно играчка/. Накрая Найден сърдито вика:
- Катерино, всичко ще се реши в съда!
:lol: :lol: :lol:
-
Снощи, пускаме Новини, за да разберем подробности относно "София - блокирана от полицаите"
Константин, умислен, гледайки през прозореца:
-Хммм, и тези от Новините май ни лъжат, също като онези от Рекламите... Не виждам нито един полицай навън...
-
Митко на Cygnus в ресторанта, четейки менюто заинтригуван:
- Мамо, а може ли за десерт да ми поръчаш "Картофена крем супа с ЧА-ДЪР"! :lol:
(чедър, демек)
-
Моят син тези дни на голям отворко ми се прави. По принцип е много разсеян, хвърля дрехи, вади нови, всичко разпиляно. Та преди лягане му обяснявам как вече е време да се старае да е по-организиран, поне да помни кое къде е събул. Междувременно мисля и други работи и грабвам стеримара да му прочистя носа. Почвам да търся носните кърпи, които до секундата ми бяха в ръцети и сега не ги виждам. Та продължавам аз да пея песента, той си мълчаливо се съгласява. Врътвам се аз от стаята, загасям лампата и го чувам "Организираност! А сега къде са ти носните кърпи?".
Друга случка - тази вечер гледаме по телевизията и аз възкликвам "А това ми е съученичка!".
"Мамо, ти лежиш по диваните, а жената я дават по телевизията!". Брей, че амбициозен се оказа! Като говорихме дали предпочита да съм в телевизията, а не на дивана в къщи размисли.
-
Ама пък и скромен нашият "дървен философ" :oops:
- Коко, ако дойдат извънземни в училище, кой от вашият клас, според теб, биха искали да вземат?
- Хммм, чакай да помисля.... МЕН!
- И защо?
- Ами госпожата винаги като пита нещо, казва "За Константин знам, че го знае". На извънземните ще има трябва някой, който да разпитват за Земята, някой, който знае, за да им разкаже всичко.
-
Въжето за скачане има брояч и се обясняваме защо един път показва едно число, после съвмем различно. И обяснявам, че се измерват няколко неща, калории, брой скачания и км.
Гледа го и възкликва горд от себе си: "ИИхх, колко съм калоричен!".
-
Ние сме още в началото на създаването на бисери, но се сетих за един скорошен.
Мъжът ми, като луд фен на Star Wars, има една страхотна фланелка с Мастър Йода. Облякъл я е един ден и говори на детето:
"Тати, това е Мастър Йода. Кажи Йода".
Детето мълчи и го гледа. Мъжът ми пак повтаря:
"Тати, кажи Йода". Детето пак мълчи.
И на третото подканване: "Тати, това е Йода. Какво е това - Й-О-Д-А", детето го поглежда и казва: "Котииии". :)
Мисля, че мъжът ми беше потресен и преживя първото си разочарование от детето :D
-
join the dark side, we have cookies here :lol: :lol: :lol:
-
join the dark side, we have cookies here :lol: :lol: :lol:
osi_9. Мъжът ми има и такава фланелка. Можеш да си представиш за какъв фен става въпрос и как му подейства сравняването на Мастър Йода с "котиии" :lol:
-
Мога я. Щом си резервирах билети за премиерата на новия епизод.... :lol: Добре, че Дани е фенче и няма "разочаровани". Нарича понякога котката Йода, ама тя на Йода прилича де ;)
-
Мога я. Щом си резервирах билети за премиерата на новия епизод.... :lol: Добре, че Дани е фенче и няма "разочаровани". Нарича понякога котката Йода, ама тя на Йода прилича де ;)
И ние резервирахме. :) Ще успокоя мъжа ми, че и други деца правят тази асоциация между котките и Йода и хич да не го приема лично :lol: