Лиско, аз разбира се не в качеството си на специалист се изказвам в момента, а на пациент попадал в разни ситуации.
При вашия проблем - искаш яснота какво точно е това и как и дали се лекува то. Изглежда най-вероятно да се установи какво точно ни има /от наша пациентска гледна точка/, когато се стигне до инвзивни процедури при изследването на проблема и разбира се, в определени случаи - това е най-правилният подход. В някои случаи обаче, както вероятно много момичета тук са се убедили - можело е и да не се прави това и онова...
Д-р Алексиев не е случаен специалист, което не означва че не може да греши, а само че има вероятност и то немалка, мнението му по вашия въпрос да не е за пренебрегване.
Преспи една нощ както се казва, прехвърли още няколко пъти наум срещата си с него и тогава "отсъди" дали ще вземеш под внимание мнеието му. Просто съвет. Ясно, че си под пара, че се измъчихте и тази ситуация с Никол не е от ден-два да кажеш и все не се намира правилното решение, няма как да не си притеснена и дори афектирана. Понякога неистовото желание, най-после да се реши даден проблем обаче -  може да повлияе неправилно на оценката ни на ситуацията. Ти си желязна жена и майка и съм сигурна, че ще решиш правилно накрая кое как. 

Не приемай написаното дотук моля те, като даване на акъл и бъркане в личните ти решения, не ми е това идеята. Спомням си колко скептично се отнесох към подхода на Д-р Даскалов при първата ми среща с него /Мели, моля те не му казвай това  /, защото той спокойно ми връчи един куп бланки за изследвания и ми обясни как мирно и кротко ще установим има ли проблем и къде е той... А аз в качеството си на пациент, неистово драпащ за дете, чакащ го много време, при все че не съм неграмотна, че да не знам кое как се прави - посърнах. Щеше ми се да ми каже как правим едно диагностично лапаро и още вдругиден сме наясно има ли няма ли проблем и как го решаваме, абе...просто ми се искаха някакви бързи, категорични действия и още по-бързо и категорично решение на нещата. И вътрешно се ядосах, че не ми беше предложено нещо подобно, ами някакъв "бавен и тегав протокол" и си тръгнах с усещането, че едва ли не нищо не правим. И естествено не бях права, както се вижда.

Сигурна съм, че разбираш смисъла на тази аналогия. Още веднъж ви желая късмет и успех и скорошна щастлива развръзка! Дано се окажат само големи тревоги за някакъв не толкова голям проблем.

Лис, и аз ще ти кажа да помислиш още малко. Операцията е най-лесното нещо, но е и нож с две остриета. Представи си че сега я оперират и не дай си боже това нещо пак се появи, какво правим, пак ли режем. Не знам... Много е сложно, пак казвам. И аз съм в същата ситуация като теб, но от 3г. почти. Така че, мисли, консултирай се още, направи ЯМР, всичко каквото трябва и когато си сигурна, че знаеш правилното решение, действай.

Жбрул, не само, че не се засягам а и се радвам, че коментирате писаниците ми.

Д-р Алексиев в никакъв случай не беше груб, напротив, обясни ми какво той прави в подобни ситуации, но неможах да се доверя на преценката му защото не ме изслуша. Мисля, че не ме разбра.
А клоня към операция защото Райков е на мнение, че трябва да се направи (мен ме хвана страх преди месец) и защото е належащо да се разбере доброкачествена или злокачествена е фиброматозата и да се лекува. Щом е тръгнала и по крачетата на Никол няма какво да чакаме ми казаха. Засега не прави по-големи бели от това да удебелява пръстите така, че да не се свиват сами (аз и го свивам, но сама неможе и стои прав като колче), но преди 2 месеца пръста беше добре а преди 1 месец на крачето със сигурност нямаше нищо. Аз денем и нощем само я проверявам. Явно се разраства. ЯМР наистина ще покаже поне докъде е стигнала. Ще отида и при Райков още веднъж с новата информация, която имам и след ЯМР за да чуя мнението му отново, да разпитам подробно. Ще проуча и варианти само за биопсия във Варна, но да ви призная страх ме е от варненските лекари, може би и затова клоня направо към операция защото на Райков му вярвам. А и той ми каза, че операцията не е сложна. Траела не повече от 20 минути. За мен ще са като 20 години де:)
Боби, ревматолозите ми казаха, че с физиотерапия можем да пробваме да лекуваме тендовагинита но не и фиброматозата. Нея ще я лекуваме или с лекарства или отново с операция за да се премахнат съществуващите възли (ако се наложи разбира се)
Писах на д-р Бърди, разказах му всичко. Той и преди това ми беше казал, че няма как без преглед на детето да си каже категорично мнението. Писах за ЯМР и операцията. Каза ми "добре", мисля, че поне за ЯМР одобрява.

Лиско, направо ми сви сърчицето. Пожелавам ви бързо оздравяване и възстановяване на Никол.

Мила Лиско, от сърце ти пожелавам всичко да се развие правилно и да завърши благополучно!!


Коментирали сте и упойката - Ема беше на 2, когато и слагаха пълна упойка, за да и направят по-точна снимка на лявото краче, за да се прецени дали е нужна операция после;казаха, че е точно, за да не мърда много и да не пречи на работата. Нямаше проблем със събуждането и след това.

Кураж, Лисанке! Дано да се вземе най-адекватното решение и да има  най-благоприятния изход!

Може ли някой да ми помогне с информация?Търсих, но не открих.Много ми е притеснено.
Днес по спешност приеха сестра ми за раждане.В 36г.с. е.С контракции е и с разкритие  около 4см.На системи + папаверин е.Днес са и сложили инжекция за дробчетата на бебето.Утре ще и сложат втората доза.Та въпроса ми е колко време след втората инжекция трябва да мине за да и направят секциото?
Сестра ми е питала, обаче нищо конкретно не и казват .В същото време не и разрешават да се храни което ме навежда на мисълта, че очакват всеки момент да започне раждане...Лекарката и я няма.И сестра ми си лежи и чака и е доста уплашена.На мен също ми е много притеснено.

Ох, Таня, да не те излъжа, но мисля, че 8-10 часа май бяха. Аз родих в 33 седмица и ми сложиха 4 инжекции, но помня, че последната ми сложиха в 12 вечерта, а на сутринта към 9-10 ми свалиха системите за задържане. Родих в 13:37, нормално.

Таня, не се притеснявай, тази седмица не е толкова много по-рано. Все пак 37 седмици се води напълно износено.

Б

Благодаря ви момичета!
Преди малко се чух със сестра ми и тя все още не знае какво ще правят.
Надявам се всичко да е наред.

Таня, аз родих в началото на 36 седмица, успяха да ми сложат само една инжекция, защото секциото беше насрочено за 16ти, а мен на 14ти ми изтекоха водите. С бебетата нямаше проблеми, дишаха самички и не са били в кувиоз. Късмет на сестра ти.

Лисе, д-р Алексиев е ортопед, много добър, но вашият случай не е в неговата област. Той би оперирал, само ако има непреодолим по друг начин проблем с движенията на крайника. Това му е работата, за това може да те посъветва компетентно. Ние с Дани ходим при него на контрола веднъж годишно. Като спре да ме слуша, за мен това е добър знак. Фината моторика не му е приоритет, не защото не е много важна, а защото за нея трябва първо да се опитат алтернативи като физиотерапия, електротерапия, Монтесори и т.н. Той работи с наистина много тежки  случаи, със сериозни дефицити в грубата моторика и там е много ангажиран, защото изходът зависи основно от него. Смятам, че с позицията си се е опитал да те защити от често срещаните мераци на много лекари да режат веднага, без да опитат друго.

Знам, че решението ти е много трудно, но аз бих си слушала ревматолозите, особено ако им имаш такова доверие. Целуни Никол, много ви мислим и се моля скоро всичко да приключи щастливо и окончателно.