И ако не снимаш на клип, как адашката гони Зайо, ще съм ти сърдита до живот!

Ама много е готив тоя твоя Зайо, много ме радва Бих го взела на момента, моя див3ак не отразява животните и ще е спокоен заека. Ама Кало ще ме изхвърли със заека да спя на палатка.
Тогава ще търся някоя да ми стане мама

Тогава ще търся някоя да ми стане мама

Ааа,Вени,с твоите злополуки напоследък ти отказвам най-сърдечно

Вени, никакъв клип няма да снимам, ми идваш на гости след празниците!

Цитат

Тогава ще търся някоя да ми стане мама

Ааа,Вени,с твоите злополуки напоследък ти отказвам най-сърдечно

Ама аз ще си нося гердана от чесъъъън А и може Полтъргайста да върви с апартамента, не с мен

Раши, гостито е ясно, ма дай и някой клип, срамота иначе Никол няма да ти вярва след време, ако не покажеш доказателство

Раши, то че няма да ти излезе безплатно приспособлението за което говоря - ясно. Ама и нова клетка, която няма да е удобна и приятна за зайко - ще ти е същите пари, та...поне да му е рахат на животинчето.

Ако е някаква утеха, на мен маца ми струваше: претапициране на 2 огромни дивана, 8 трапезарни стола и спалнята, ама и тя като детенцето - мила ми е. Каквото и да направи, оправям щетите и й се радвам. Ако ми беше зор финансово - щях да си седя и на съдраните дивани и да я гушкам. Това което тя ми е дала и ми дава като топлина и радост вече 9-а година - не ми го е дал и най-луксозният диван

П.П. Е, сега остава да има някой неразбрал, че съм заклет котколюбец, ама - това е положението. 


Жаси, що само чесън бе? Нокът от прилеп, или някакъв подобен ФИешън елемент към огърлицата трябва да добавиш. Като вониш на чесън - да има нещо да привлича погледа поне, че да не се съсредоточаваме в "аромата". 

А ти ли ще изрежеш ноктите на прилепа, аааааа?????
А и ще те обвинят в жестокост към прилепите

И моята котка опропасти дивана. Бяхме го оправили, но Ники намери дупка отзад и сега диванът пак трябва да с претапицира, защото е по-разпран от него, отколкото от Маца.

Аууууу как ШЕ му режа ноктите на хайвана бре?!!!  Обичаме котки, прилепи и всек'ви други твари така, че... Ще ти намерим нокът от някой починал от естествена смърт, дърт, достолепен прилеп и така. Глава чесън, нокът, глава чесън, нокът ще ти наредим гердана...нещо като "роднина, милиционер"  Ама ще вземе да се Флюби тоя полтъргайст в тебе и отече.

П.П. Ако не се сдобием с естествено починал прилеп и ноктите му, ще ти нанижа на моята маца ноктите, след поредното й "ходене на маникюр". Реших да инвестирам в изрязване на ноктите й вместо в претапициране - някак си доста по-тънко ми ляга.

А как се справя Дани с котката? Или по-точно обратното? Гледам Никол на Раши гони заека, котката в какво положение е?

На мен ми е кофти, че Ники не си пада по животните. В смисъл отива, гледа ги, но се дърпа назад като някое куче дойде да го подуши, котката му е интересна, но пък му бяга и не дава да я хванем. Предвид какъв заклет кучелюб съм, много се надявах да наследи тази ми любов.

Жаси, твърде рано е още да кажа как точно реагира на животни, защото е много малък и вероятно някои неща ще се променят..., а може би не?
Но досега поне - от нищо не изпада в такъв буен възторг, както от появата на маца. Както си скача лежерно в бънджито и като я види - започва да припка на място, да протяга ръце, ако има как - ще прелети до нея.  Когато Дани ми е в ръцете, тя идва при нас, души го, оглежда го, той посяга и естествено я скубе, но тя го търпи /което много ме очуди всъщност/. Дани се радва много и на английския булдог на съседите, изобщо до момента - каквото животно е зървал, изпада във възторг и иска да го докопа.

Надявам се, че ще е наследил обичта към животните от мен и баща си, а и все пак той расте с нас, очаквам да копира нашето отношение към тях. Да не го е страх и пр. Не "отписвай" Ники по въпроса с кучетата. Може би на тази възраст е нормално любопитството му да е примесено и с малка доза страх, като стане още по-осъзнат - вероятно ще стане и по-смел по въпроса. Все пак - тепърва опознава света, намества си понятията, преценя кое Е страшно, кое не е, ама ти все бързаш и бързаш  И Ники ще е заклет кучелюбец, обещавам ти, дай му малко време на детето.

като се роди Мартин, ми беше любопитно как ще се спогодят с котката на баба ми и си представях наивно весели сценки с хлапе, гонещо котка и дърпащо я за опашката.

реалността се оказа по-друга. още от първата визита при котката на Мартин, тогава невръстно бебе в кошница, тя възмутено напусна стаята и се скри под едно легло, откъдето не излезе, докато не си тръгнахме. и това се повтаря вече 5 години. не знам туй животно какво иска и защо така не харесва детето.
един единствен път остана в скута на баба ми, когато доведохме Мартин на гости. когато баба ми протегна ръце да прегърне детето, Котеция изфуча сърдито, издаде един ръмжащ звук на пълно омерзение и отново потегли възмутена под леглото...

като се роди Мартин, ми беше любопитно как ще се спогодят с котката на баба ми и си представях наивно весели сценки с хлапе, гонещо котка и дърпащо я за опашката.

И аз. И се чувствам излъгана от всички филми и клипчета в ютюб, че Ники не се кефи ни на куче, ни на коте.

jam , не съм "говорещият с котки"  , но подобно поведение на Котеция е обяснимо с две неща. Първото - вероятно някога е била стресирана от контакт с дете и сега "им няма вяра". Или по-вероятното - не е живяла с деца, нито някое дете /примерно твоето/ е израстнало край нея, плътно, че постепенно да се адаптира към присъствието и поведението му и в момента му реагира като на марсианец /или какъвто е еквивалента на това в котешкия свят/.
Ако се замислиш, въпросната котка контактува с възрастни хора, които се държат по един типичен начин от нейна гледна точка - еднакво и изглеждат еднакво, тя "тях ги знае". Като й водиш Мартин чат-пат, от нейна котешка гледна точка - той нито изглежда "нормално", нито се държи "нормално" и затова - най-добре да бъде избягван. Поведението, което описваш - не е агресия, определено. Това е доза страх и предупреждение - "този да не ме закача".

В моя случай примерно е друго, защото маца ми има доверие, бебето е у нас с нея от 4-я ден на живота си, тя го приема като част от мен т.е. нещо сигурно, промените в поведението му се случват бавно и постепенно, в нейно присъствие и съответно - за нея няма шок той какво прави, защото не става внезапно...

Винаги съм считала, че при възможност - е хубаво детето да расте с домашен любимец, защото то се учи да ги приема и да реагира правилно спрямо тях, точно както и те към едно бебе/дете. С постоянно и пълноценно общуване.
Не знам къде ми бърка като видя някоя майка/баба, да дърпа дете към полата си разминавайки се с куче на повод и да дудне как "ела тука, да не те ухапе" Еми чакай ти после това дете да се държи адекватно с животно, пък то като не се държи адекватно и животното ще му отвърне със същото и ей ти я белята от чиста проба глупост. /изключвам от този пример естествено безпризорни кучета и от сорта/

Жаси, пак ти казвам - бързаш! Ще си говорим след година и ще е друго, спокооооо. Няма как вие да обичате животни и да не ви е страх от тях, а той да реагира различно, при условие, че не е преживял инцидент с животно.

Мини е изключително права.
Сестра ми имат 2 кучета - много кротки, свикнали с деца, но аз се радвам че моите ги е страх от тях и не искат да ги пипат. Защото това дете, знам ли, може ако е бестрашно с домашните кучета да отиде и да закача и друго било то улично или не, а това другото как е възпитавано/свикнало да живее откъде да знам. И не на последно място при нас - излезна че имат алергия към кучета  Като са около тях започва едно кашляне, кихане, сополи дори, аха-аха пред спазъм - добре че почвам артилерията още в зародиш, та овладяваме положението.
Не съм против животните (някой да не си направи такива изводи сега). Имала съм куче, котки, хамстери, риби, катерица дори в къщи. Но всяко нещо с времето си. Явно при нас засега няма място за домашно животно, здравето на децата ми е най-важното. Ще пробвам след години с риби, като естествено няма да купувам храната, която е алерген.

И моят син обожава животните, но преди като по малък се опитвах да му обясня, че животните са добрички /визирам със стопанин/ и няма нищо страшно като го помиришат, но той си беше "заешко сърчице" от всичко се страхуваше. Веднъж едно малко пале, се радвашне на Антоан и така го надраска, че още помни и като види куче бяга на далеч. Колкото и да му обясняваме че, животните са добронамерени, ако и той се държи така с тях, файда йок. В един момент, като зачестиха боледуванките на Тони, реших и аз като Mini и Mimi26, че в крайна сметка незнам кой как си обгрижва животното, еле пък уличните.За това се радвам, че вече няма мерак за пипане. Освен котките, но те пък така бързо бягат,че просто няма шанс, това да стане.

За животните по улицата аз обяснявам, че не ги познаваме (така както познаваме нашето куче) и не знаем дали са добронамерени или не. Предпочитам тази тактика - не окачествявам животните като принципно лошо нещо, но все пак искам да има едно наум.
Ако съм ви разказвала и се повтарям, ще ме извините - миналата зима нали ни нападна голямо домашно куче, бях сама с децата - Антон все още бебе в ръцете ми, а Симона на колело. Събори Симона, в чудо се видях, докато дойде стопанина - Симона ли да браня, бебе ли да държа, добре че бяхме с дебели якета, та останахме само с уплахата.
След тази случка не искам да й втълпя, че кучетата са лоши, но и не я поощрявам да пипа всякакви животни. Често собствениците, като видят, че детето има интерес към питомника им, взимат отношение - клякат до тях, поощряват детето, че животното е добро, поощряват и животното - в такива случаи обикновено позволявам контакт.

Аз съм на мнението на Жбул.

Не знам къде ми бърка като видя някоя майка/баба, да дърпа дете към полата си разминавайки се с куче на повод и да дудне как "ела тука, да не те ухапе" Еми чакай ти после това дете да се държи адекватно с животно, пък то като не се държи адекватно и животното ще му отвърне със същото и ей ти я белята от чиста проба глупост. /изключвам от този пример естествено безпризорни кучета и от сорта/

Много се дразня и аз на тази заплаха, защото така учиш детето, че кучето може да го ухапе, не че кучето е живинка и може да му бъде приятел.
за уличните кучета засега му казвам, че спят и си почиват и не трябва да ги тормози. Ясно ми е, че няма да се разминем без някой контакт с тях. Но не ги гоня. После мия и трия ръце, мажа с антибактериален гел и така. Би било лицемерие да забраня да се гали което и да било куче, като знам, че аз съм ги галила и все още галя.
Децата пред блока спокойно си отглеждат бездомни кучета, хранят ги, поят ги, галят ги и нямат страх.

В пъти повече ме е страх като видя ротвайлер, добермн, дого аржентино, питбул, отколкото бездомни. Колкото и да са обезпаразитени домашните кучета, агресивните породи са си агресивни и там вече откровено ме е страх като минават покрай нас без каишка и наморник.

Страх ме е от много неща, но се опитвам да не предавам този страх на детето.

П.С. Цветенце, аз научих децата от блока, че преди да отидат при домашно куче, трябва да се обърнат към стопанинът му и да попитат "Може ли да погаля кучето?". Ако то е от хапещите, стопанина няма да даде.

И домашното, и бездомното куче може да ухапе. Говоря от личен опит.
Затова аз предпочитам по - премерени контакти с животните по улицата.
Когато се осъществи контакт и диалог със стопанина и преценя ситуацията, както казах - тогава поощрявам.

Мини, аз имам предвид съвсем конкретен вид поведение, който няма общо с твоите и на други майки съображения.
Докато кокера ми беше още жив - изключително възпитано животно, което винаги извеждахме на повод на обществени места, безброй пъти съм била свидетел на следното.
Вървим по главната примерно и се разминаваме с жена, водеща за ръка дете. Аз и кучето си вървим кротко и тихо, той е буквално залепен за мен, нито поглежда някого, нито се засилва да души, просто си върви. Съответно и детето с което се разминаваме - не се засилва да го пипа, не проявява някакъв буен интерес да кажеш, хвърля му един поглед само. И в тази ситуация какво прави майката/бабата? Придърпва детето за ръката така настървено, че аха аха ще го вдигне във въздуха и казва: "ела тука, че ще те ухапе", или сходна някаква реплика.  И ти да ме прощаваш, но за мен това е реакция на възрастния човек граничеща с малоумието и в предишния си пост, именно такова поведение визирах. В ситуация , в която детето не е заплашено по никакъв начин от животно - ти да му набиваш страх, ей така "превантивно".

Да обясняваш, ако ще при всяка среща с куче, че: това не е играчка, че не се пипа ей така без да си попитал собственика първо, че не трябва да си навираш лицето в муцуната му и пр. действия, на които кучето е възможно да реагира с раздразнение и да ухапе...така не само съм съгласна, а точно това е правилният подход. Така изграждаш АДЕКВАТНО отношение на детето към животните, не да му набиеш страх от тях ей така, "за всеки случай", че да ти е спокойно на теб.
Не, че в Стара Загора има много бездомни кучета, но аз също не бих поощрила малкия да хуква след тях, да ги пипа и да им се радва. Едно на ръка, че може да имат болест някаква, а и вероятността да проявят агресия, заради натрупан стрес вследствие на лошо отношение от страна на хората /което е най-честото/ е голяма. Детето ми е много далеч още от моя опит с животните, че да може да преценя само как да подходи в дадена ситуация и с дадено куче, поради което бих го приучавала да е много, много внимателен в подобни случаи и да не рискува.

И за да илюстрирам, колко трябва да внимаваме какво показваме и внушаваме на децата си по тези въпроси - ще споделя следната случка отпреди години. Имахме каракачанец. Огромен, близо 80 кг., възпитан, обезпаразитен и както си му е реда всичко, разхождан на повод с намордник, но това си е сериозно куче...не е пинчер. Та седим с кучето на кафене близо до нас, той спокойно си лежи в краката ми и дреме. Едно момченце на около 5 годинки, ще сяда с майка си на съседна маса и минава край нас. И минавайки покрай дремещото куче, изведнъж спира, тропва с крак пред муцуната му и изкрещява: "къш!". Съответно кучето подскочи и изръмжа насреща му, защото се стресна и отстъпи назад, не тръгна да го напада и пр., защото все пак е домашно куче, живее сред хора, не е под стрес и реагира относително спокойно. Обаче, можеше и да не е така. Можеше да е друго куче, без намордник, без каишка, не толкова "толерантно" и "овладяно" в реакцията си и да стане доста сериозна беля. Малкият изпусна сока, разпищя се, разрева се...нормално, то кучето по-голямо от него като се изправи.  Очаквах див скандал от страна на майката, който за щастие - не последва. Жената ми обясни, че това поведние у сина й се копира от баба му, която така гони котките по двора и куче, ако мерне /просто не ги обичала/ и поощрявала детето да прави същото. Жената беше разтревожена, че детето й някой път наистина ще пострада, именно заради това си поведение спрямо животните и с право се тревожеше да ви кажа.

Надявам се, сега да е ясно, че аз призовавам САМО децата да бъдат възпитавани в адекватно отношение към животните, не да ги оставяме безконтролно да се навират във всяко , което мернат, но и да не се изпада в другата крайност все пак.

Хубав ден на всички!

Аз съм от тези, които се радват на всички кучета и посягат да ги галят  . Обаче нали се омъжих за ветеринар... Сега всички в семейството са инструктирани първо да питат, после да пипат  . Не мога да взема отношение по въпроса с бездомните кучета, къй като тук няма.

В моя случай примерно е друго, защото маца ми има доверие, бебето е у нас с нея от 4-я ден на живота си, тя го приема като част от мен т.е. нещо сигурно, промените в поведението му се случват бавно и постепенно, в нейно присъствие и съответно - за нея няма шок той какво прави, защото не става внезапно...

И при нас е така. Каспар е първото "нещо", което Тереза проследи с поглед.