0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Asenceto

  • ***
  • 207
  • Ще успеем :))) всичко е въпрос на време ;)
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #140 -: Март 15, 2014, 10:38:55 am »
Преди да стана майка спях толкова, колкото поискам. Никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна. Гримирах се, обличах се и отивах на работа. Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни. Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит".

До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен. Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите. Oще по-малко съм си представяла как бебе суче почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Напълно контролирах разума и мислите си. Спях нощем и имах време да сънувам.

Преди да стана майка, никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може докторът само да надникне в гърлото му. Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача. И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка. Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко. Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми, докато спи. Не знаех, че целувката ми може да лекува.

Преди да стана майка, не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него. Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение. Не мислех, че мога да обичам толкова горещо. Преди да стана майка не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг. Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна. Преди да стана майка не се събуждах на всеки 10 минути, само за да проверя, че диша. Превърнах кошмарите си в щастие!.
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #141 -: Март 16, 2014, 15:04:08 pm »
Asenceto, прекрасно е!
Очите ми плувнаха и отново съпреживях тези сладки спомени ...  :love:

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #142 -: Април 25, 2014, 09:10:47 am »
За мама

Една сълза отронваш сутрин рано,
за твоите слънца далече от дома.
И пак отваряш туй сърце голямо,
за всички живи малки същества.

Прости ми мамо за тъгата,
за всички мои глупави бели,
за сребърните кичури в косата,
за хилядите ти тревожни дни.

Благодаря ти мамо за нещата,
направили ме днешното дете!
Благодаря за твойта грижа свята,
за нежните ти майчини ръце!

Една сълза отронваш вечер късно,
за твойте гълъбчета по света.
В съня потъваш неусетно,
с надежда утрешна за доброта...

Ева Георгиева

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #143 -: Юни 01, 2014, 12:15:02 pm »
Писмо, което всички дъщери би трябвало да прочетат

Писмо на австралийската журналистка Леа Картър до майка си, след като и тя самата вече има дъщеря

"Скъпа мамо,

Знам, че минаха цели пет часа след като говорихме по телефона, но как си? Дали се научи вече да използваш Facebook? А да използваш пунктуация в текстови съобщения? Колко непознати хора видяха снимката на моето бебе в последните пет минути?

Винаги бяхме най-добри приятели, ти и аз. Всеки ден разговаряхме по телефона. Но сега, когато имам дъщеря и ти стана баба, има няколко важни неща, които бих искала да ти кажа.

Първо, благодаря ти.

Благодаря ти, че изтриваше задника ми хиляда пъти на ден, и че тези странни цветове и остри миризми от моите памперси си гледала с нежност, вместо с ужас.

Благодаря ти за всички жертви, които си правила заради мен. Знам, че си отлагала много неща, които са ти важни, за да бъдеш с мен във всеки един момент, когато е нужно. Наистина го оценявам.

Благодаря ти, че ме поставяш на първо място, винаги и днес.

Благодаря ти, че все още ме защитаваш. Сега осъзнавам, че и самата мисъл нещо лошо да се случи с мен би била достатъчна, за да те доведе до сълзи и да предизвика спазми в стомаха.

Благодаря ти, че безусловно ме обичаш.

Благодаря ти, че ми вдъхваше увереност, че мога да постигна всичко, което си представя. Научи ме, че няма лесен начин и че моята стойност е много повече от това как изглеждам или какви дрехи нося.

Благодаря ти, че си добър пример. Ти си силна, страстна, любезна и щедра жена и аз постоянно желая да бъда като теб.

И ти благодаря, че никога не ми слагаше тези смешни панделки за коса, когато бях малка. Преди да се роди дъщеря ми купих няколко и сега осъзнавам, че наистина изглеждат глупаво.

Второ, съжалявам.

Съжалявам за всеки път, когато съм ти казвала лоши неща. Сега мога да си представя колко е било болезнено.

Съжалявам, че не ти повярвах, когато ми каза, че шофирането в кола с младежи е лоша идея. Сега съм напълно съгласна с това.

Съжалявам, че съм те мъчила с пробуждането си много пъти през нощта. Лишаването от сън е истинско мъчение, нали?

Също така съжалявам, че не исках да ставам от леглото като тийнейджър.

Съжалявам, че се съжалявах, защото нямам брат или сестра. Сега знам защо не си имала и друго дете.

Разбирам, че е трудно да бъдеш родител, че не идва винаги естествено, че трябва всеки ден да работим. Знам, че някога си била уплашена, объркана, под стрес и прекалено уморена. Благодаря ти, че си мислиш, че аз затова съм била ценна.

И накрая, ти честитя.

Поздравления за това, че работиш най-трудното нещо на света през последните 27 години. Показа безкрайно търпение, безкомпромисна отдаденост и реална, истинска любов.

Ти си невероятна. Това би трябвало по-често да ти говоря.

С любов,

Аз"

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #144 -: Юли 02, 2014, 11:04:50 am »
Толкова много любов в тази тема.
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #145 -: Септември 29, 2014, 16:25:40 pm »
"Ако възнамеряваш да бъдеш добър към другите, ще трябва да бъдеш добър и към себе си. Това означава да си взимаш почивен ден отвреме навреме, когато това не е планирано. Да ядеш парче шоколад, когато това не е препоръчително. Да си подремнеш, когато това не е възможно. Да потънеш в добро четиво за час, когато не можеш да си го позволиш. Да се накиснеш във ваната, когато няма време за това. Спри всичко, когато не си длъжен да го направиш. И направи това сега, за Бога!"

Нийл Доналд Уолш

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #146 -: Септември 30, 2014, 09:52:58 am »
Ех, че красиво... Вдъхновяващо, оцветяващо делничния ден...

Ето и от мен:

Антоан дьо Сент-Екзюпери - Молитва

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.
“A ship is safe in harbor, but that's not what ships are for.”


― William G.T. Shedd
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #147 -: Октомври 09, 2014, 09:11:39 am »
"– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро."

част от притча

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #148 -: Ноември 13, 2014, 09:47:17 am »
"Да бъдеш силен означава да направиш още една крачка към върха на хълма независимо колко си уморен. Означава да оставиш сълзите да се леят, когато скърбиш. Означава да продължаваш да търсиш отговора дори отвсякъде да си обгърнат от мрака на отчаянието. Да бъдеш силен означава да задържиш надеждата с още един удар на сърцето, с още един изгрев. Всяка крачка – все едно колко е трудна – е още една крачка към върха на хълма. Ако запазиш надеждата жива с още един удар на сърцето, това ще те отведе до светлината на следващия изгрев и до обещанието за нов ден. И най-неуверената крачка към върха на хълма, към изгрева, към надеждата, е по-силна и от най-свирепата буря. Продължавай напред!"

Джоузеф Маршал

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #149 -: Ноември 13, 2014, 22:06:33 pm »
Събуди се за малко, и виж,
че Животът е не само болка.
Усмихни се преди да заспиш.
Имаш себе си. Колкото толкова.
Събуди се. Навън е денят,
който ти си направил самичък.
Колко много надежди валят.
А мигът е роден за обичане...
Събуди се, поне за минута.
Не е много. Но стига за всичко.
Всеки дъх се равнява на чудо.
Всеки поглед ще бъде различен...
Събуди се! Сърцето ти иска
да се сбъдне съвсем осъзнато.
Нямаш време за повече мислене.
Имаш време да срещнеш душата си...
И когато се спреш за секунда
на ръба на една тишина,
в урагана на своята будност,
замълчи. Сътворяваш света.

Мира Дойчинова – irini
„Ние се раждаме в света на природата.
Второто ни раждане е в света на духа."



*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #150 -: Ноември 21, 2014, 10:11:03 am »
Семейството е всичко

Семейството е всичко в този свят,
утеха да намериш в силно рамо,
и детски глъч на щастие богат
да те събужда със усмивка сутрин рано!
С желание да пускаш хвърчила,
във длан да стискаш детската ръчичка,
и радостта във детската душа
да те накара да забравиш всичко.
Да се прибираш вечер уморен,
да те прегръщат две ръце, които
тревожат се за тебе нощ и ден,
и да те милват с обич във очите.
Семейството е всичко в този свят
обичайте любимите си хора,
ако мечтаете за тази благодат,
раздавайте до болка, без умора!

Стефан Александров

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #151 -: Януари 09, 2015, 21:48:38 pm »
Posoka, къде си? Твоята темичка те чака  :D

Тази година на панаира на книгата една приятелка ми разказа за Мария Донева. Много ми допада:

Как се боледува най-добре

О, колко съм болен, о, колко съм жален!
О, как ми е нужно да бъда погален,
да бъда похвален, да бъда поглезен
с кафе и с целувка по топлия глезен!
Защото когато човек боледува,
е важно, че друг там човек съществува,
и своето болно любимо прегръща.
И със портокали и мляко се връща,
със дрехи студени и с дъх на снежинки,
и готви, и прави дори палачинки,
и е търпелив. И обича със тебе,
дори ако ти си ревлив като бебе,
а той те понася, защото те носи
в сърцето си. И ти задава въпроси,
а после те слуша, със теб разговаря.
Когато заспиш, той вратата затваря,
но толкова тихичко, толкова леко,
че теб ти се иска да викнеш – човеко,
върни се, че искам да си те прегърна!
И утре за всичко това ще ти върна!
И аз ще те глезя, и ще те завивам…
Но утре. Защото в момента заспивам,
и вече съм другаде, вече кротувам,
и ти обещавам, че ще те сънувам.
И тихо заспиваш, щастлив и доволен,
пък даже и да си за мъничко болен.

Мария Донева
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #152 -: Март 21, 2015, 12:37:37 pm »

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #153 -: Декември 05, 2015, 22:54:38 pm »
... Веднъж писателят Емилиян Станев срещнал Павел Матев на площад "Св. Неделя". По онова време първият пишел романа "Иван Кондарев" и като видял Матев, казал: "Знаеш ли, Павле, какво Христакиев попита Кольо Рачика, когато се срещнаха в моя роман? Попита го: Още ли Ви мъчи красотата?" Така се родило стихотворението на Павел Матев:


Мен ме измъчва красотата
                   На Емилиян Станев

О, докога?
О, докога?
Тя ту е малко птиче ято,
ту тиха есенна тъга,
ту розов цвят от млада вишна,
ту мътна пролетна река,
ту спомен от любов предишна,
ту пренебрегната ръка,
ту вятър, който лудо тича,
ту януарска белота,
ту златна чашка на лютиче
ту плът, пленена от страстта,
ту гръд, която обич пръска,
ту слово, пълно с доброта,
ту смърт, с която се възкръсва…
Мъчи ме още,
красота!

Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #154 -: Декември 17, 2015, 10:48:37 am »
Най-дълбоки са най-простите въпроси. Къде съм роден? Къде е моят дом? Къде отивам? Какво правя? Замисляй се от време на време върху тях и наблюдавай как отговорите ти се променят.

Ричард Бах



« Последна редакция: Декември 17, 2015, 10:55:21 am от Пепка »
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #155 -: Декември 17, 2015, 10:50:13 am »
„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.

И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.

И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!

След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.

След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.

С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.

След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.

След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.

След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!

С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл!

Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато... вече няма време..."

Хорхе Луис Борхес
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #156 -: Януари 09, 2016, 11:03:07 am »
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ

О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.

Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.

И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!

РУМЕН ЧЕНКОВ

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #157 -: Юли 06, 2016, 17:42:01 pm »
Притча за приемането

Веднъж Ученик и Учител вървели по междуселски път. Гледат, насреща им идва човек, който целият се тресе от нерви, почти плаче.
– Какво се е случило, приятелю?- попитал Учителят.
– Току що един човек ме обиди, … с такива тежки и грозни думи, … Не заслужавах това.
– Той не може да те обиди – казал Учителят.
– Как да не може, като ме обиди!? – удивил се пътникът – та ти даже не знаеш кой е той. Мен също виждаш за пръв път. Как можеш да твърдиш подобно нещо?

Учителят отстъпил няколко крачки встрани, търсейки нещо по земята. Накрая видял това, което търсел. Взел го и го подал на пътника, стискайки го в юмрук.
– Вземи, това непременно ще ти помогне.
Човекът машинално взел, каквото му подават. Виждайки, че това е бръмбар, се стреснал и го хвърлил на земята.
– Какво значи това? – възмутил се той.
– Извинявай, приятелю, не исках да те изплаша. Но моят Ученик наистина има това, което ти е нужно.
И обръщайки се към Ученика, му казал:
– Дай на този достоен човек това, което намерихме, докато почивахме в градината.
– Какво е то? – настръхнал пътникът – Да не е още някоя гадост, няма да я взема!

Ученикът развързал торбата, която носел. Бръкнал вътре и извадил ябълка. Мъжът озадачено погледнал сочния плод. След като се уверил, че няма уловка, благодарил, но не взел ябълката.
– Защо не я взимаш?- поинтересувал се Учителят – Взе бръмбара…
– Взех го, защото не знаех какво ми даваш. А ябълка просто не ми е нужна.
– Така е и в живота: често взимаме, това, което не ни е нужно, без да се замислим. Дават ни- взимаме. Но между това „да ти дават“ и „да ти дадат“ има съществена разлика. Аз може да ти давам нещо, но докато ти не го вземеш, моето действие остава незавършено: аз ти давам, ти не взимаш. Но ако аз ти давам и ти вземеш, моето действие става завършено  аз съм дал, ти си взел.
Аз не мога да ти „дам“ нещо, докато ти не го приемеш. Аз мога да давам, но „да дам“, това е действие, зависещо от двама ни в еднаква степен.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #158 -: Юли 07, 2016, 12:13:43 pm »
Защото ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА!

 

Живял някога един приказно богат човек. Но независимо, че имал всичко, което може да се притежава на земята, той бил нещастен. Винаги бил тъжен и умислен и дори имал вид на болен човек. Ходил при известни и знатни лекари, но те го намирали за абсолютно здрав и не виждали никаква причина за постоянната му тъга. Богаташът опитвал най-различни неща, за да се почувства по-щастлив – пътешествал по света, започвал все нови и нови занимания, ходил на обучение при известни мъдреци. Нищо не помагало. Той се чувствал все така нещастен.

Един ден отишъл за съвет при един духовен учител.

– Проблемът е в това – казал учителят, – че ти не споделяш богатството и успеха си с никого. Ти, доколкото чувам, никога не си давал дори и милостиня на бедните. Ако искаш да си щастлив, помагай на другите.

Това вече било нещо ново! Зарадвал се богатият човек и си помислил: „В края на краищата защо да не пожертвам част от богатството си за бедните и нуждаещите. Ако това е решението на моя проблем, чудесно!“.

Но много скоро разбрал, че тази задача не е толкова лесна. Тъй като не бил свикнал да дава пари за нещо, от което той няма полза, се оказало, че не знае дори от кого да започне. Да, много хора действително изглеждали бедни, но дали наистина са бедни или се преструват, мислел си той. От друга страна пък, тези, които наистина се нуждаят от помощ, може да се срамуват от бедността си и да я крият от гордост. „Не, не трябва да давам пари на когото ми попадне... Може да се окажат недостойни хора, които да ги използват за някакво недобро дело“, заключил богаташът.

Трябвало да се намери начин, който да му покаже кои са наистина нуждаещите се хора. Мислил, мислил и накрая го осенило прозрението. Ще дава пари на хора, които са изгубили всякаква надежда. Ето това е истинската нищета!

Тръгнал той да обикаля по приюти, по затвори, по улици и бедняшки къщи. Но уви! Говорил с много хора – с болни, със самотници, с възрастни, с просяци, с разорени и изоставени от всички хора. Но от никой не получил отговора: „Вече нямам никаква надежда!“.

И така, докато обикалял по улиците, един ден чул протяжен стон, който идвал от някаква порутена къща. Веднага се запътил натам и сред развалините открил човек в одърпани дрехи, целият покрити с рани, мръсен и отчаян. Несретникът изглеждал на предела на силите си.

– Какво се е случило с теб? – загрижено попитал богаташът.

– Ох, не питай... – проплакал нещастникът. – Голяма беда ме сполетя. Изгубих всичко, което имах – работата си, дома си, семейството си, парите си. Нямам дори какво да сложа в устата си. Подслоних се в тази стара съборетина, но от мръсотията сега се разболях от някаква болест и целият съм в рани...

– А мога ли да те питам нещо, човече? – оживил се веднага богаташът. – Имаш ли надежда?

– Разбира се, че имам! Докато съм на земята, докато не отида в гроба, имам надежда. Знаеш ли, запомни едно: Само тези, дето са на гробищата, само те нямат надежда!

„Гробищата?!“, повторил си богаташът. Ако само тези, които са на гробищата, нямат надежда, значи трябва да дам парите си на тях! Е, вярно, че това не е същото като да помагаш на бедните, но мога да опитам. Поне ще съм сигурен, че парите няма да попаднат в лоши ръце.

Изчакал нощта, взел една торба с пари и се запътил към гробищата. Разкопал първия попаднал му гроб и заровил парите в него. И изведнъж се почувствал по-добре. Сякаш камък му паднал от плещите. Най-после намерил някой, който нямал никаква надежда.

Минали години. Богаташът забравил за този период от живота си и за торбата с пари, заровена в гроба. И може би никога повече нямало да си спомни за нея, ако животът му не се бил обърнал на 180 градуса. Дошло време, когато успехът и богатството му обърнали гръб. Най-напред изгубил малка част от притежанията си, после претърпял по-сериозно поражение и накрая бил напълно разорен. Изведнъж се оказал на ръба на нищетата. Вече нямал покрив над главата и дори какво да яде. Тогава си спомнил за заровените пари.

Това била последната му надежда! Както преди много години, той изчакал да стане полунощ и се отправил към гробищата с лопата в ръце. Намерил гроба и започнал да копае. Изведнъж чул зад себе си глас:

– Не мърдай! Бавно остави лопата и се изправи!

Изпълнил нарежданията и се озовал лице в лице с градската стража.

– Значи си дошъл посред нощ, за да крадеш от мъртвите! – извикал стражарят.

Опитал се бедният човек да обясни нещо, но от страх и паника загубил ума и дума. Откарали го в затвора, а на следващия ден го отвели в съда. Някогашният богат и успял човек, сега стоял беден и презрян, като обикновен престъпник, пред съдията.

Самият той осъзнавал, че историята му звучи нелепо и че е почти невъзможно да му повярват, но единственото, което не спирал да си повтаря, били думите на онзи нещастник от порутената къща преди много години: „Докато съм на земята, докато не отида в гроба, имам надежда.“

След като чул обвинението, съдията се обърнал към него и го попитал:

– Какво можеш да кажеш за свое оправдание?

– Ваша чест, нещата не са такива, каквито изглеждат. Аз не съм искал да ограбвам гробовете на мъртвите. Преди много години зарових едни пари в този гроб, защото търсех човек, у когото не е останала никаква надежда. Тогава исках да даря пари на някой наистина нуждаещ се, но така и не намерих човек, който е изгубил и последната капка надежда. И един ден, сред едни развалини срещнах беден и изпаднал човек, целият покрит с рани. Той беше изгубил всичко, но и до ден днешен помня думите му, че единствено тези, които са на гробището, нямат никаква надежда. Затова закопах парите в един гроб. Но сега самият аз съм изпаднал и реших да ги взема обратно.

– Извинете, Ваша чест – намесил се стражарят, – но този човек очевидно лъже. Никога не съм чувал нещо по-абсурдно от това. Нима му вярвате?

– Да, вярвам му – промълвил съдията и погледнал съчувствено към подсъдимия. – Този човек казва абсолютната истина. Пуснете го да си върви.

Оказвайки се на свобода, бившият богаташ щастливо крачел по улицата, дишайки с пълни гърди свежия въздух и забравил за всичките си беди.

„Какво щастие, че този съдия ми повярва! Между другото, лицето му ми е много познато... Къде ли съм го срещал преди?“ – мислел си той.

„Как се обръща животът... – мислел си съдията след като освободил подсъдимия. – Никога няма да забравя лицето на онзи човек, който така настойчиво ме питаше дали имам надежда.“
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #159 -: Април 27, 2017, 22:34:19 pm »
"Прислужниците мечтаят за добрата фея.
Принцесите - за прекрасния принц.
Кралиците не мечтаят, а действат.
Прислужниците вярват, че чудеса се случват.
С принцесите те наистина се случват.
Кралиците ги правят сами.
Прислужниците са слаби, но изглеждат силни.
Принцесите са силни, но изглеждат слаби.
Кралиците минават и без маски.
Прислужниците идват по-рано.
Принцесите закъсняват.
Кралиците идват винаги навреме.
Прислужниците за всичко винят себе си.
Принцесите - другите.
Кралиците правят изводи.
Прислужниците не умеят да побеждават.
Принцесите не умеят да губят.
Кралиците не се съревновават.
От прислужници драконите не се интересуват.
Принцесите са изяждани от дракони.
С кралиците драконите дружат.
Защото прислужниците не се интересуват от дракони.
Принцесите се страхуват.
А кралиците ги приласкават.
Прислужниците, даже хубавичките, смятат себе си за втора ръка.
Принцесите, даже уродливите, смятат себе си за красавици.
Кралиците нямат толкова време да се вглеждат в себе си в огледалото.
Прислужниците може да не забелязваш.
Принцесите не бива да не забелязваш.
Кралиците не бива да не забелязваш, когато на тях им е нужно това.
Прислужниците са покорни.
Принцесите са своенравни.
Кралиците са дисциплинирани.
Прислужниците понасят унижения.
Принцесите отмъщават за тях.
Да унижиш кралица е невъзможно.
Прислужниците искат да получат похвала.
Принцесите - внимание.
Кралиците - опит.
Прислужниците обичат.
Принцесите позволяват да ги обичат.
Кралиците не се замислят, кой кого.
Прислужниците всичко разбират и търпят.
Принцесите разбират само това, което искат.
Кралиците всичко разбират и си тръгват.
Прислужниците не умеят да искат.
Принцесите не умеят да чакат.
Кралиците знаят - всяко нещо с времето си.
Прислужниците не искат да пораснат.
Принцесите не искат да остареят.
Кралиците знаят - всяко нещо с времето си.
Прислужниците виждат света в черно.
Принцесите - в розово.
Кралиците - в розово, в черно и във всички останали цветове.
С прислужниците е лесно.
С принцесите е сложно.
С кралиците е най-вече интересно.
Да си прислужница е сложно.
Да си принцеса е леко.
Да си кралица си заслужава."
Ирина Гайле