0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #40 -: Декември 01, 2011, 17:39:37 pm »

      Той се изчерви, после продължи:
      - Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: " Моето цвете е там някъде..." Но ако овцата изяде цветето, за теб сякаш всички звезди угасват! И това не е важно!
      Не можа да каже нищо повече. Внезапно избухна в ридания. Беше вече нощ. Оставих инструментите. Не ме интересуваха нито чукът, нито болтът, нито жаждата, нито смъртта. На една звезда, на една планета, моята планета, Земята, имаше един малък принц, когото
трябваше да утеша. Прегърнах го. Залюлях го. Казах му:
      - Цветето, което обичаш не е в опасност... Аз ще нарисувам намордник на твоята овца... Ще нарисувам броня за твоето цвете... Ще...  Екзюпери Малкият принц
Красиfile:///
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #41 -: Декември 02, 2011, 10:50:09 am »
 :) запис

Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #42 -: Декември 03, 2011, 23:03:05 pm »
Ако посееш мисъл, ще пожънеш действие.
Ако посееш действие, ще пожънеш навик.
Ако посееш навик, ще пожънеш характер.
Ако посееш характер, ще пожънеш съдба.
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #43 -: Декември 18, 2011, 21:58:50 pm »
малко и от мен пейстнати нещица, които от време на време си чета

речта на Ч. Чаплин на 70-тия му Рожден ден

Когато започнах да обичам себе си

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #44 -: Декември 18, 2011, 22:09:47 pm »

и пак великия Чаплин


Писмо на Ч.Чаплин до дъщеря му Жералдин

Мое момиче,

               Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.

                Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми.  Той е тук - на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.

                Аз съм твоят баща, Жералдин!

                Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!

                Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за Спящата красавица, за будния дракон в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: „Върви си! Аз спя с мечтите на своята дъщеря!” Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: „Виждате ли това момиче? То е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва – Чарли?”

                Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут!

                Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата.

                Иди! Иди и там! Но се връщай на земята!  И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?”  Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна... Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после ... събираше милостиня...Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.

                По-добре да говорим за теб!

                След твоето име , Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика!

                В полунощ, когато излизаш от големия салон ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена... И ако е бремемнна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се.Гледай хората! И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!”  Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!... Там ще видиш много танцьорки като теб – даже по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък  на прожекторите  на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в семейството на  Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена...

                 Аз ще умра, но ти ще живееш...  Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи...  Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!

                И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга  да ти говори за това...

                 Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш от там по-облечен и по-чист...

Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.

                 Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен, твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е от преди десет години, от времето, което си отива. Не бой се – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният  човек, който става поданик на острова  на голите!...

                 Знам, че синове и бащи винаги са бивали във вечен двубой. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това  писмо, искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа.

                  Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.

 

                                                          Целувам те: Чарли

 
 
 
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #45 -: Декември 19, 2011, 06:49:51 am »
Момичета, страхотни неща сте публикували. Малкият принц е мъдрост във всяко изречение, а Чаплин... дълбоко ме развълнува, благодаря.

Нещо Коледно от мен, по-скоро от един мъдрец от Копривщица, Бай Генчо:


Свята нощ

Тази нощ е друга по-различна.
Няма в нея злоба, няма мъст.
И светът пред Господ коленичи,
Свежда той глава и прави кръст.

Дума дава злото да пропъди
от земята. Да не бъде лош.
Хляб да бъде. И и вода да бъде.
Тази нощ е друга. Свята нощ.

Тази нощ зараства всяка рана.
Лекът е балсам от добрини.
Тази нощ небето е камбана
Люшка се и празнично звъни.

Любовта към ближния е сила.
Причестява малък и голям.
Свети не луна, гори кандило
Тази нощ като в огромен храм.

Свети и изгаря всичко тъмно
Пеят ангели, плетат венец.
Божията майка ще осъмне
Във ръце си с младенец
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #46 -: Декември 20, 2011, 11:25:21 am »
Тара, много благодаря за публикуваните прекрасни откровения на Чаплин.  Обожавам филмити и музиката му в тях. Чела съм една автобиография, преведена на български, още когато бях дете. Но тази реч и писмото - от къде си ги взела? Направо ме поразиха!За пореден път се убедих, че големите постижения в изкуството не са нещо случайно и че само талант, късмет и труд не е достатъчен. Нужна е една голяма душа,в която се ражда всичко ...
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #47 -: Декември 20, 2011, 14:06:17 pm »
hope-love, да, освен "Моята автобиография" си събирам всякакви неща от нета.  Чаплин го заобичах истински по край съпруга ми, който си говори сам :lol: с неговите филми.
Мъжът ми като дете в училище ги накарали да напишат кой какъв иска да стане, той написал - циркаджия :) Защото по детски се е забавлявал с филмите на Чаплин, но понеже не е написал доктор, инженер или нещо от сорта, е отнесъл тетрадка по главата от учителката. После на родителска среща пак подигравателно споменала, та отнесъл и шамар от майка му, защо не е като другите деца, а я излага :)

В този ред на мисли, дали учен значи винаги умен се сетих за Стамболийски, как е проявил духовитост;  - при вземането на властта Стамболийски  предложил да се избере министър на просвещението, като условието било "Този, който може да ми каже една българска дума с всички букви грешни ще стане министър на просвещението"
Така Стоян Омарчевси станал министър, а думата,  която казал е уфсъ /овца/
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #48 -: Декември 21, 2011, 11:48:53 am »
Сещам се за един "бисер",свързан с Чаплин. Ако не греша, самият той в интервю пред журналист бил казал,че се смята за най-нещастния човек на света, като пояснил причината: само той не можел да се посмее като останалите, гледайки Чарли Чаплин./нещо от сорта беше, трябва да го потърся/
*

    fibo

  • *****
  • 2168
  • Благодаря,че ни запази Дядо Боже!
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #49 -: Декември 22, 2011, 00:06:06 am »
"На майка ми"

Мамо.

И аз ще се завърна,както винаги.
И както винаги,най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното -
не ставай изненадано от стола си.

Не падай във ръцете ми -
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.

Да насека дърва и във нозете ти
да коленича,да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми,книгите ми,мислите.

И докосни ги,моля те,накарай ме
отново да обикна тежината им.

Не се страхувай - пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши,
пред някого гостоприемно разтвори вратите й
и блясъка на огледалото върни.

И изпълни й счупените съдове,
със сребърната влага на очите си,
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.

Мамо

Не остарявай,моля те
и никога не вярвай през деня на огледалото
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивлявай се срещу тъгата си.

За здравето си се бори отчаяно,
И защитавай,моля те
душата си,от бръчките,от пясъка на времето.

Не казвай че е суета -
понякога си усвежавай със червило усните.

И не умирай - заповядвам ти! - до края.

До края съществувай във живота ми!
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля -
съзерцавана от погледите на жените..

Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда - в прозорците,
в балконите,в дърветата и в себе си.

Мамо!
Борко Бърборко
Желанието да имаш дете,е изборът сръцето ти да тупти извън тялото!
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #50 -: Декември 23, 2011, 15:44:42 pm »

Писмо до Дядо Коледа

Не съм ти писала така отдавна...
 Пораснах май.Така ли ми се струва?
 И ти навярно си ме позабравил.
 Понякога все още те сънувам...
 Не съм дете от цяла вечност сякаш,
 но помня като да било е вчера –
 в подаръците скрити под елхата
 мечтите си все бързах да намеря...
 И топлите копнежи на камината...
 И сладките с ванилия на мама...
 И как се изтъркаляха годините...
 Е, вече съм достатъчно голяма –
 подаръци не искам. Не това
 съм седнала в писмото да ти пиша.
 И сигурно учуден си сега,
 че как така не пожелавам нищо?
 Ти много от живота ми пропусна,
 а може би неволно те надраснах,
но тук, сега, аз няма да те пусна
 със цялото ти белоснежно щастие –
 усмивките ще бъдат от сърце,
 и още много купища надежда,
 и ето, че и моето дете
 във твоите вълшебства се оглежда...
 Не искам друго. И ми стига даже
 следите ти да виждам всяка зима.
 А всъщност исках само да ти кажа:
 Щастлива съм! И нека да те има...
 
автор Мира Дойчинова-irini
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #51 -: Декември 29, 2011, 10:45:15 am »
Разговор в кръчмата


- От хорски думи хас не струвай,
на свой път,с своите крака!
Живей и много не мъдрувай!
Сега светът върви така!
                       - Така....

-Жена защо ти й - толкоз много
жени всеобщи има днес,
 ще найдеш място, слава богу -
знай, вятър е туй свест и чест!

                          - Хм...чест...

- А щом сполучиш да достигнеш
на служба в виштата среда,
глей нещо едро да задигнеш
за запас в напаст и беда!...
                         
                        - Е, да...

- Когато старост пък настане,
спокойно почини си - зер
тоз свят на теб не ще остане!
Какво ще пийш: вермут, амер?

                        - Амер.


Дебелянов
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #52 -: Януари 09, 2012, 15:48:34 pm »
За леката душа

После той се ражда
мокри пелените
кучето го ближе баят му жените

пу че грозно бебе
да не урочаса
после го отбият мляко му заквасят

после вече ходи
пада и събаря
и расте с минути между два шамара

после той се учи
всичко е нормално
нито много глупав нито гениален

после е остриган
и в каква там рота
майка му се тръшка а баща му горд е

после със жените
нищо интересно
нито много трудно нито много лесно

после тя е трудна
после те се женят
после то се ражда пелените сменят

после той се хваща
в мините ли де ли
блъска нощни смени някой лев печели

после вдига къща
цяло село цъка
с баня с тоалетна и балкона стъклен

после както става
в някой виц банален
тя с един от смяната май началник-смяна

после той разбира
но мълчи прощава
после ляга болен повече не става

дни лежи и мисли
как така се случва
някак много леко гладко като бучка

всичко се изсулва
няма даже драма
няма нищо после
нищо няма
няма

Георги Господинов

 

Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #53 -: Януари 15, 2012, 12:53:07 pm »
И отново Екзюпери и "Малкият принц":
"Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват."
"През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях."
"Същественото е невидимо за очите."
"- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна."


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #54 -: Януари 29, 2012, 16:08:10 pm »
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Не зная дали съм добра дъщеря.

Но помня как босичка тичах във парка
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха ,и в плача.

И помня когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах
заспивах щастлива, без страх и сълзи.

Ти дала си много- не искаше нищо
мечтаеше само да стана Човек.
И знам , че понякога си плакала скришно
за мойте болки си търсила лек.

Научи ме всички до мен да обичам
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам в очите сълзи.

Не зная дали добра дъщеря съм.
Не зная дали се превърнах в Човек.
Но зная , че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, мамо, дори и когато мълча...

Не знам от кои е. Плагиатствах от нета и го изпратих на мама в хубава картичка като подарък за Р.Д.
« Последна редакция: Януари 29, 2012, 16:24:23 pm от iiivanova »
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #55 -: Февруари 09, 2012, 23:55:33 pm »
Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка.

Няма воин на светлината, който да не е предавал и да не е лъгал в миналото.

Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.

Няма воин на светлината, който да не е страдал за маловажни неща.

Няма воин на светлината, който да не е смятал, че не е воин на светлината.

Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения.

Няма воин на светлината, който да не е казвал “да”, когато всъщност е искал да каже “не”.

Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича.

Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и въпреки всичко не е изгубил надеждата да стане по-добър.

Мога да включа като любими също:
Стиховете на Христо Фотев, цитирани от fibo

Цитатът от Еклезиаст цитиран от mira_m66. Любим цитат ми е от години, но не знаех откъде е.

Есето на Мари за конкурса на Зачатие, цитирано от Врабчо.  Когато „прохождах” в Зачатие и четях всичко наред две неща ме впечатлиха – това есе и филма на Боряна Гидикова.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #56 -: Февруари 18, 2012, 00:10:23 am »

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Дамян Дамянов
 
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.

 ЖЕРТВА
Пред малкото креватче на колене

тя трети ден, немигнала, се моли

и бавно гълта сълзите солени.

 

Едничкият й син е тежко болен

и само нишка го дели от края -

а долу другите деца играят

 

и слънцето в прозореца поглежда,

и дюлята подава пълни клони,

но той е ням и сляп, и безнадежден...

 

През първий ден към старата икона

мълвеше тя, прекръствайки се мигом:

"Върни детето ми, от смърт спаси го."

 

През вторият, очите без да снема,

се молеше, от скръб обезумяла:

"Вземи живота ми - и дай го нему."

 

А днес на третия, едва прозряла,

тя рече мъдро: "Майко свята, стига,

вземи го, но от мъките спаси го."

 

И стана чудо: мина малък пламък,

детето мръдна устни загорели

и промълви полека: "Хлебец, мамо!"

 Багряна
« Последна редакция: Февруари 18, 2012, 00:19:47 am от k.s.stoyanova »
Красиfile:///
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #57 -: Март 07, 2012, 20:44:52 pm »
Помниш ли?

Падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи: Да пишеш!
Аз се обърнах и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо -
сякаш за мен бе постлала земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато.
Имаше някъде извори, скрити в горите,
имаше някъде стари чешми със мъхнати корита,
и езера, засияли сред каменни хребети -
с тая ръка исках всички води да загреба.
Имаше някъде пътища с прах и талиги,
влакове имаше дето със грохот пристигат -
как да не бързаш с пламенни бузи от вятъра,
щом като чака простряна пред тебе земята?
Имаше някъде други градчета и хора -
исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше, нямаше време.
Мойте години се смееха, сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха.
Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила.
Малкото твое момиче сега е голямо,
тича след мене дете и нарича ме мамо.
Помня как първата, смешната стъпка направи,
как със ръчичкаполата ми стискаше здраво.
После се вдигна на пръсти, вратата отвори,
после запита: "Къде ли се свършва простора?"

Може би скоро ще кажа през сълзи: Да пишеш!
И ще си спомня и тебе и старите вишни.

Твойта коса като зимните преспи е бяла,
Чакаш ли още?

Ето го мойто писмо закъсняло ...



Станка Пенчева
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #58 -: Март 09, 2012, 16:58:57 pm »
Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи вредом за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш.
После ще литнеш и ти като птичка.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #59 -: Март 09, 2012, 21:25:15 pm »
Песен за Надеждата

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече -
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече!

Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта - не края!

От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая -
недей се спотайва,
недей се отчайва -
кажи си: това не е края!

Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта - не края!

Недялко Йорданов