0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Любими стихове и мъдрости
« -: Май 01, 2011, 11:17:08 am »
Да съберем любимите си стихове и мъдрости, за да ги четем в онези моменти, когато душата ни плаче и се нуждаем от смисъл, за да продължим.
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #1 -: Май 01, 2011, 11:18:37 am »
Ръдиард Киплинг
 
АКО

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;


Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #2 -: Май 01, 2011, 11:21:10 am »
Джубран Халил Джубран
"Пророкът"

За децата

Вашите деца не са ваши чада.
   Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
   Идват чрез вас, но не са из вас.
   И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
   Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
   Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
   Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
   Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
   Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
   Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му. 

Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #3 -: Май 03, 2011, 09:47:11 am »
Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.

Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада. Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Започнало да се смрачава. Момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах".
От: Мария Никова
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #4 -: Май 03, 2011, 14:11:12 pm »
„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.”,

от „За мишките и хората“-Стайнбек

"Когато рибата плува, тя плува ли, плува и водата няма край. Когато птицата лети, тя лети ли, лети и небето няма край. Няма риба, която да е преплувала водата и птица, която да е излетяла от небето. Когато им трябва малко вода и небе, те използват малко, когато им трябва много — използват много. Така те във всеки момент използват всичко, което им е нужно, и навсякъде се радват на съвършената свобода."- Доген
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #5 -: Май 03, 2011, 21:57:11 pm »
Да съберем любимите си стихове и мъдрости, за да ги четем в онези моменти, когато душата ни плаче и се нуждаем от смисъл, за да продължим.

"Майка ми"

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
 
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
 
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
 
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
 
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #6 -: Май 04, 2011, 00:01:56 am »
Когато вали и се чyвстваш самотен,
Когато болката гори и пари в твоите гърди,
Когато като леден нож разкъсва те от вътре и ти идва да крещиш,
Когато вместо туй ти плачеш и несвързано мълвиш.
Когато няма на кого да се обадиш и няма с кой да споделиш,
Когато мислиш, че ще се побъркаш и търсиш сламка, за която да се заловиш.
Когато от проблемите се чувстваш смачкан и в спомените искаш да се потопиш,
Когато гласът ти е като в пустиня и никой няма да те чуе дори и да крещиш.
Когато във вечния си сън искаш да се унесеш и да заспиш,
Но най-накрая ставаш и знаеш, че ще продължиш.
Когато знаеш, че ще трябва мъката си да преодолееш и огъня във себе си да изгасиш.
Когато знаеш, че огънят ще тлее и скоро пак ще се наложи в сълзи ти да го гасиш
Когато знаеш, че ще трябва зъби пак да стиснеш и на болката да устоиш.
Тогава ти разбираш,че надеждата ти те крепи
И няма да те изостави ако не я оставиш ти!
Никога не е късно да откриеш себе си!!!

И точно когато мислиш да се предадеш..., спомни си за причината, заради която издържа на всичкото това...
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #7 -: Май 14, 2011, 22:30:30 pm »
Едва, когато нещо си отиде, едва, когато с нещо се простиш, разбираш колко много ти е нужнои започваш да тъжиш. И знаеш, че не ще се върне вече,и празното местенце те боли. Дори светът надолy да обърнеш, пак не ще го върнеш ти. И мъката от страшната раздяла, дълбоко във сърцето ти гори. Разбираш, че за нещо си живяла, за нещо,
със което се прости.


 :balk_133: :cry:
Прекрасно е да си майка. Прекрасна болка, прекрасна радост. Прекрасен дълг. Да си майка е смисълът на всичко. Защото нищо друго няма смисъл, губи смисъл, ако го няма него – великото творение на природата и любовта – нашето дете, нашата рожба, нашето малко слънчице. Да си майка е не само прекрасно. Да си майка е велико! Да си майка е свято! ♥
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #8 -: Май 14, 2011, 22:55:39 pm »
Приятели, сърцето си ви дадох, приятели, и нощите ви посветих, за вас семейството предадох и нервите си потроших..! В беда до вас стоях, обичах ви повече и от брат, в скръб и мъка ви тешах и приютявах ви на своя бряг. Но пак сега ви няма, когато съм в бездънна яма, когато съм в сълзи обляна, защо, приятели, ви няма?!
 
и още едно което е на Дамян Дамянов и ми е любимо



КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #9 -: Май 14, 2011, 23:18:32 pm »
Писмо до Април
Не ме разнежвай толкова...
Не ми се влюбва.
Или поне не още. Не сега.
Сега ми е красиво да се губя
по тихите пътечки на нощта.
Да срещам себе си.
Да се обиквам.
Да си прощавам. И да си отивам.
Да бъда аз. Да бъда никой.
И точно за това да съм щастлива.
Засей ми само няколко глухарчета,
а после ги завий със ветрове.
Да могат вместо мене да изплачат
най-трудните ми тайни страхове,
най-дългите мълчания от обич
и най-неизговорената болка.
Сънувай ми поеми. И художници.
Но, моля те, не ме разнежвай толкова...

Caribiana
http://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post_22.html
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #10 -: Май 15, 2011, 00:45:17 am »
Дъждът танцува брейк по тротоара
тъй бос и тъй невинен, но нали
потръпва болна улицата стара -
той спира мълчаливо да вали.

А после нежно слага хладни длани
на нейните притворени очи.
С завивки, от мъглата изтъкани,
Покрива я. А послe пак мълчи.

И капчица с очите ми се слива,
започва в син отблясък да гори,
с прозрачната и нежност се измивам,
измивам се от себе си дори.

Превръщам се за миг в прозрачна капка
и гмуркам се в очите на града.
Ний двамата с него сме загадка,
загадката това пък е дъжда.

За съжаление, вече не помня от кого е.




"What other people think of you is none of your business" - Paulo Coelho
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #11 -: Май 15, 2011, 10:30:11 am »
-Това е невъзможно - казала Причината.
-Това е безразсъдство! - отбелязал Опитът.
-Това е безполезно! - отсякла Гордостта.
-Опитай... - прошепнала Мечтата.


П.С. Взела съм го от подписа на момиче от форума, но винаги когато го прочета ми дава надежда...
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #12 -: Май 28, 2011, 15:23:00 pm »
Аз обожавам Яворов. Ето едно от любимите ми негови стихотворения:

Обичам те

Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,

като на ангела сънят,

и сън си ти вещателен за тиха радост

в нерадостта на моя път,

и първи път за изповед в сърце ридае

доброто и грехът,

и ето ден - и ето тъмнина е.

 

Обичам те, защото плуваш в полумрака

на своя неначенат ден,

и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака

духът, години заблуден,

и в океан мъгла се взирам и страдая,

към тебе устремен,

и ето ме на бездната на края.

 

Обичам те, защото се усмихваш - кротка

пред застрашителна съдба,

и няма кой да чуе в устремена лодка

предупредителна тръба,

и няма да ме спре (защото аз те любя!)

ни укор, ни молба -

и себе и, и тебе да погубя...
<br />[link=http:
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #13 -: Май 28, 2011, 16:01:38 pm »
Тази поема ми е любима заради многото житейски проблем, които разглежда - старостта, брака, децата, дома, властта, амбицията, мечтите, познанието, приятелите и смъртта. Героят в нея е Одисей на стари години, завърнал се в дома си след безброй приключения - силен дух, затворен в бутилка.


    Ulysses
    Lord Alfred Tennyson (1809-1892)    


    It little profits that an idle king,
    By this still hearth, among these barren crags,
    Matched with an agèd wife, I mete and dole
    Unequal laws unto a savage race,
    That hoard, and sleep, and feed, and know not me.

    I cannot rest from travel: I will drink
    Life to the lees: all times I have enjoyed
    Greatly, have suffered greatly, both with those
    That loved me, and alone; on shore, and when
    Through scudding drifts the rainy Hyades
    Vexed the dim sea: I am become a name;
    For always roaming with a hungry heart
    Much have I seen and known; cities of men
    And manners, climates, councils, governments,
    Myself not least, but honoured of them all;
    And drunk delight of battle with my peers,
    Far on the ringing plains of windy Troy.
    I am a part of all that I have met;
    Yet all experience is an arch wherethrough
    Gleams that untravelled world, whose margin fades
    For ever and for ever when I move.
    How dull it is to pause, to make an end,
    To rust unburnished, not to shine in use!
    As though to breathe were life. Life piled on life
    Were all too little, and of one to me
    Little remains: but every hour is saved
    From that eternal silence, something more,
    A bringer of new things; and vile it were
    For some three suns to store and hoard myself,
    And this grey spirit yearning in desire
    To follow knowledge like a sinking star,
    Beyond the utmost bound of human thought.

       This my son, mine own Telemachus,
    To whom I leave the sceptre and the isle—
    Well-loved of me, discerning to fulfil
    This labour, by slow prudence to make mild
    A rugged people, and through soft degrees
    Subdue them to the useful and the good.
    Most blameless is he, centred in the sphere
    Of common duties, decent not to fail
    In offices of tenderness, and pay
    Meet adoration to my household gods,
    When I am gone. He works his work, I mine.

       There lies the port; the vessel puffs her sail:
    There gloom the dark broad seas. My mariners,
    Souls that have toiled, and wrought, and thought
       with me—
    That ever with a frolic welcome took
    The thunder and the sunshine, and opposed
    Free hearts, free foreheads—you and I are old;
    Old age hath yet his honour and his toil;
    Death closes all: but something ere the end,
    Some work of noble note, may yet be done,
    Not unbecoming men that strove with Gods.
    The lights begin to twinkle from the rocks:
    The long day wanes: the slow moon climbs: the deep
    Moans round with many voices. Come, my friends,
    'Tis not too late to seek a newer world.
    Push off, and sitting well in order smite
    The sounding furrows; for my purpose holds
    To sail beyond the sunset, and the baths
    Of all the western stars, until I die.
    It may be that the gulfs will wash us down:
    It may be we shall touch the Happy Isles,
    And see the great Achilles, whom we knew
    Though much is taken, much abides; and though
    We are not now that strength which in old days
    Moved earth and heaven; that which we are, we are;
    One equal temper of heroic hearts,
    Made weak by time and fate, but strong in will
    To strive, to seek, to find, and not to yield.

1833
« Последна редакция: Май 28, 2011, 16:05:07 pm от цигу »
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #14 -: Май 28, 2011, 20:50:50 pm »
Най-голямата ни слава не е резултат от това, че никога не се проваляме, а че устояваме всеки път когато се проваляме. Буда

Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #15 -: Юни 01, 2011, 09:40:38 am »
Дъждът танцува брейк по тротоара
тъй бос и тъй невинен, но нали
потръпва болна улицата стара -
той спира мълчаливо да вали.

А после нежно слага хладни длани
на нейните притворени очи.
С завивки, от мъглата изтъкани,
Покрива я. А послe пак мълчи.

И капчица с очите ми се слива,
започва в син отблясък да гори,
с прозрачната и нежност се измивам,
измивам се от себе си дори.

Превръщам се за миг в прозрачна капка
и гмуркам се в очите на града.
Ний двамата с него сме загадка,
загадката това пък е дъжда.

За съжаление, вече не помня от кого е.

от Искра Кунчева :wink:
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #16 -: Юни 02, 2011, 08:42:32 am »
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #17 -: Юни 02, 2011, 14:32:39 pm »
"Всичко си има време,
време има за всяка работа под небето;
Време да се родиш и време да умреш;
Време да садиш и време да скубеш насаденото;
Време да убиваш и време да лекуваш;
Време да събаряш и време да съграждаш;
Време да плачеш и време да се смееш;
Време да тъгуваш и време да играеш;
Време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни;
Време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
Време да търсиш и време да губиш;
Време да къташ и време да пилееш;
Време за раздираш и време да съшиваш;
Време да мълчиш и време да говориш;
Време да обичаш и време да мразиш;
Време за война и време за мир;"

                    ЕКЛ. 3:1-8
       
  Толкова е живо, истинско и покъртително, че всеки път като го чета, ме побиват тръпки!!!
„Ние се раждаме в света на природата.
Второто ни раждане е в света на духа."



*

    maggi4ka

  • ***
  • 440
  • Няма невъзможни мечти....
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #18 -: Юни 08, 2011, 11:06:53 am »
Защото ни предават – се научаваме да отсяваме и оцеляваме...

Защото ни раняват – се научаваме да прощаваме...

Защото ни прострелват- се научаваме да се пазим...

Защото ни изоставят – се научаваме да започваме отначало...

Защото ни лъжат – се научаваме да не сме наивни...

Защото ни разплакват - се научаваме да се смеем през сълзи...

Защото ни подкрепят – се научаваме да не се предаваме...

Защото ни обичат – се научаваме да сме себе си...

Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #19 -: Юни 15, 2011, 22:53:52 pm »
Не е точно стих. Написано е за един от конкурсите на Зачатие. Още като го прочетох, въпреки че тогава в далечната 2007 г., не съм предполагала колко сезони и колко години ще минат, много плаках. И сега ми е тъжно...

Колко надежда? (1-во място в конкурса „Има надежда”), Marie
02 December 2006

август, септември, октомври, ноември 2003
Начало! Започваме този месец! Готови! И старт! Работим за бебе. Ще го направим днес. Колко нормално! Ще го направим с любов. Колко възбуждащо! Ще дойде по време на отпуска. Колко удобно! Ще бъде лятна зодия. Колко красиво! Ще има слънце и плодове. Колко целесъобразно! Ще съхнат бързо пеленките. Колко хитро! И изобщо каквито сме умни и готини двамата! Колко скромно!

декември, януари, февруари 2004
Продължаваме! Близко сме до целта! Напред! Пак работим за бебе. Ще го направим днес, утре. Ще дойде точно след отпуска. Колко освежаващо! Ще бъде есенно бебе. Колко кехлибарено! Ще варим компоти и сладко. Колко българско! Ще заделим вино за абитуриентската. Колко бохемско! Ще заредим гаража с тикви. Колко хранително! И изобщо каквито сме грижовни и двамата! Колко родителско!

март, април, май, юни 2004
Какво става? А! Отново работим за бебе. Ще стане тези дни вече, вярвам. Колко странно! Ще отида на лекар за профилактика. Колко отговорно! Ще направя всичко, каквото ми кажат. Колко послушно! Ще лежа с краката нагоре. Колко комфортно! Ще дам кръв от вената. Колко смело! Ще отида при най-добрия лекар в града. Колко сериозно! И изобщо ще се постараем и двамата повече. Колко изпълнително!

юли, август, септември, октомври 2004
Ние пак сме тук. Работим усърдно, но нещо не се получава. Ще трябва да се мобилизирам. Колко още? Ще започна отначало. Колко на чисто! Ще избера специалист. Колко задълбочено! Ще прочета в Интернет всичко. Колко правилно! Ще отида на лекар подготвена. Колко културно! Ще изискам да ми помогнат. Колко войнствено! И изобщо ще обърна света, но ще имаме бебе. Колко още да чакам?

ноември, декември, януари, февруари 2005
Работим. За тоз дето духа... Намерих компания. Колко ме разбират! Вием заедно в безсънните нощи. Колко глутнишко! Казах на майка ми и няколко близки човека. Колко травмиращо! Направихме много изследвания. Колко разоряващо! Здрави сме. Колко успокояващо! Здрави, ама не става. Колко психарско! И изобщо къде съм, какво става, как се озовах аз там? Колко неразбиращо!

март, април, май, юни 2005
Поработваме. Не сме се отписали... Гледаме детски колички в парка. Колко искаме! Стискаме си ръцете и кроим планове. Колко съпружеско! Няма да се разделяме. Колко сълзливо! Огледаха с камера матката. Колко хай тек! Няма причини. Колко неискано! Няма Господ. Колко ясно! Няма живот. Колко отчайващо! И изобщо не ми се говори...

юли, август, септември 2005
Работим си. Убиваме времето... Бременна съм. Какво? Бременна съм. Неее! Бременна съм. Имам положителен тест. Колко невероятно! Бебето има пулс. Колко променящо! Заспивам права. Колко смешно! Глезят ме и ме пазят. Колко сме щастливи! А после – пулсът е забавен. Колко е пулсът? Ембрионът умира. Колко кратко! Миссед аборшън. Колко да обяснявам? Боли. Колко дози? И изобббпппшшш...(...)

ноември, декември, януари 2006
Почиваме. Плачем. Изплашени сме. Колко още ни е писано? Какво е животът? Колко философско! Къде е оправданието? Колко виновно! Как да се изправя? Колко паденческо! Кой да помоля за помощ? Колко безизходно! Снимаме се за Коледа. Колко неуместно! Уж гледаме напред. Колко неубедително!

февруари, март, април, май 2006
Минават си дните. Приучени сме на труд... Пак щяло да стане. Колко познато! Пак тръгвам по лекари. Колко циклично! Здрави сме. Колко окуражително! Здрави, ама не става. Колко мистично! Всички имат бебета. Колко хубаво! Всички вече питат. Колко загрижено! Всички измамвам. "Колко не сме готови"! Сигурно се усещат. Колко искам да ме оставят на мира! Изобщо!

юни, юли, август, септември 2006
Три години работим. Колко време! Досега милионери да бяхме. Колко кръчмарско! Хубаво лято изкарахме. Колко слънце и плодове! Правихме любов. Колко възбуждащо! Банските съхнеха бързо...

Задава се есен. Колко кехлибарено!...

Сезони. Колко сезони!Години. Колко години!
...
Надежда.
...
Колко надежда?
Мари
*

    Raissa777

  • *****
  • 1672
  • Засадиш ли горчиви плодове-няма да береш сладки.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #20 -: Юни 15, 2011, 23:58:47 pm »
Сега нямам време и само се записвам !
Утре ще чета  :D страхотна тема !
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #21 -: Юни 16, 2011, 10:00:25 am »
Включвам се и аз две стихотворения ,които намерих тези дни ровейки се.

Кой?

Най-истинският - този ли е, дето
ти пращаше задъхани писма
и в тях ти обещаваше небето,
но на земята дом не обеща?
Или пък този, който с груба четка
по тялото ти драскаше любов?
Пожарникарят - плю си на подметките.
(А в огъня да скочи бе готов.)
Не е и този - дето стори къща.
И ти остави ризи за пране.
Не ти остави пътен лист за връщане.

Мъжете си превърнах в стихове...

Неделя. По привичка ставам рано.
Заканва ми се през стъклото дъжд.
А в стаята във шарена пижама
синът ми спи -
най-истинският мъж!
К.Кондова


НЕРОДЕНАТА МИ ДЪЩЕРЯ
Камелия Кондова
Тя е още надежда за плод.
Не е още вина или смисъл.
Тя не знае какво е живот.
И си прави, каквото си иска.
Аз я чакам, броя часове,
а пък тя се разсейва по облак.
И ми казва, че Там е добре —
а пък Тук — по предателски обло.
Аз отчаяно драскам слънца —
аз подкупвам детето със светло:
Гледай, толкова чужди деца
не улучиха черния петък.
Имай смелост — и ти се роди.
Нарочи си за празника сряда.
Избери си от всички бащи —
този, който си спомня за кладата.
Този, който горял е веднъж,
ще те пази от всички пожари.
 
Дъщеря ми не вярва на мъж.
Не се ражда. И аз остарявам.


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #22 -: Юни 16, 2011, 19:44:28 pm »
Врабчо, минути след като го прочетох, нямах думи, след това единствената, за която се сетих беше разстърсващо.
*

    Raissa777

  • *****
  • 1672
  • Засадиш ли горчиви плодове-няма да береш сладки.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #23 -: Юни 16, 2011, 20:16:57 pm »
ЯПОНСКИЯТ ФИЛМ

На остров гол живеят двама
и го поливат нощ и ден.
Това е филмът. Друго няма.
И вий скучаете край мен.

Жената, хвърлила черпака,
се просва с хълцания зли.
А вий се смеете във мрака
на глупостта, че сте дошли.

Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?
Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам.

Но на екрана, мълчалива,
жената се изправя пак,
за да полива свойта нива
все тъй, черпак подир черпак.

Сега вървете към вратите,
шумете, смейте се на глас -
докрай, додето разцъвтите,
ще мъкнем влагата към вас!
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #24 -: Юли 01, 2011, 23:17:56 pm »
Това ми е едно от любимите на Дамян Дамянов....

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!


Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #25 -: Юли 01, 2011, 23:22:34 pm »
Това също ми е любимо....

В корема живеели две бебета близначета - едното вярващо, другото - невярващо.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота. Затова сега се развиваме.

Невярващото бебе:Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това? Та, на нас всичко ни е тук!

Вярващото бебе:: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Невярващото бебе: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот е пъпната връв.

Вярващото бебе: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Невярващото бебе: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

Вярващото бебе: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Невярващото бебе: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

Вярващото бебе: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Невярващото бебе: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

Вярващото бебе: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #26 -: Юли 21, 2011, 22:46:20 pm »
Има два начина да изживееш живота си.
Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
Алберт Айнщайн
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #27 -: Юли 29, 2011, 22:25:17 pm »
ТЕЖЪК ХАРАКТЕР

Миряна Башева

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #28 -: Юли 30, 2011, 12:05:36 pm »
Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.


Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #29 -: Септември 29, 2011, 23:09:07 pm »
Две малки ръкавички
на простора
ще слагам зимата...
Ще ти притоплям мляко
посред нощ...
и щом заспиш
над детското креватче
ще бдя загрижена,
заслушана във равното ти дишане,
притихнала, обичаща...

Мечтая те!
Ще дойдеш ли?
За да е истина...
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #30 -: Октомври 02, 2011, 11:45:18 am »
‎-Колко струва щастието, старче?
- Безсънни нощи, чедо, над детското креватче;
умение да се погребваш и пак да се родиш;
търпение, когато почти ще се взривиш;
пречупената гордост, признатите лъжи;
изпросената помощ, когато ти тежи;
научени уроци в сълзи, вини и страх;
и не един признат или изкупен грях;
и дадената прошка, когато още ни боли;
и мъдрото смирение, когато сме сами!

На тебе думам, чедо,
но ти на други разкажи за истинското щастие,
платено не с пари -
с любов и будни нощи над детското креватче,
когато собствената ти душа като кърмаче плаче!
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #31 -: Октомври 03, 2011, 18:39:20 pm »
Две малки ръкавички
на простора
ще слагам зимата...
Ще ти притоплям мляко
посред нощ...
и щом заспиш
над детското креватче
ще бдя загрижена,
заслушана във равното ти дишане,
притихнала, обичаща...

Мечтая те!
Ще дойдеш ли?
За да е истина...


Автор: Ралица Кочева - Momo
"Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..."
Нийл Армстронг
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #32 -: Октомври 03, 2011, 22:21:15 pm »
Две малки ръкавички
на простора
ще слагам зимата...
Ще ти притоплям мляко
посред нощ...
и щом заспиш
над детското креватче
ще бдя загрижена,
заслушана във равното ти дишане,
притихнала, обичаща...

Мечтая те!
Ще дойдеш ли?
За да е истина...


Автор: Ралица Кочева - Momo

Благодаря за уточнението. Изнамерих стихчето вкъщи. Имам една папка, в която си събирам неща, които съм прочела и са ми харесали. Просто съм го запаметила без автор. Потърсих в интернет, но не успях да намеря автора.

Не съм имала намерение да си преписвам чужди мисли... А и не смятам, че това допълнение е най-важното в темата. Все пак е в емоционалните.
« Последна редакция: Октомври 03, 2011, 22:27:47 pm от Врабчо »
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #33 -: Октомври 14, 2011, 15:07:59 pm »
Едно малко кафяво куче ходеше бавно по тъмните улици.
Стъпваше предпазливо.
Беше наплашено от незаслужените ритници и ругатни.
През целия си кратък живот никой не беше ухапал.
Не лаеше дори.
Бягаше от хората с подвита опашка.
Единствено привечер , когато мракът се сгъстяваше
и услужливо закриваше хилавото му телце
излизаше на улицата.
Домът му беше стар кашон и изгнила черга.
Кратка разходка, изпълнена със страх и боязън беше
           единствената му радост.
С големите си ясни очи, насълзени от самотата
гледаше захласнато светещите прозорци.
Мислеше си за човеците и кучетата зад тях.
Без завист, омраза или злоба.
Свикнал беше с мисълта, че никой, никога няма да го обича.
Единствената му мъка беше, че си няма име.
Думите, които чуваше за себе си не ги разбираше.
Но звучаха обидно и пренебрежително.
Не подхождаха за добро куче като него.
Кръсти се сам.
Защото ако нямаш име, сякаш не си се родил, не съществуваш.
Не че е голяма радост тоя неговият живот,
но реши да си направи подарък.
Заслушваше се в галените обръщения на другите кучета.
Нито едно не му хареса.
Реши, че ще се казва Приятел.
Едно момченце със скъсани дънки веднъж го нарече така:
"Хей, приятел!"
Едно безкрайно добро куче не търсеше нищо.
Нито храна или компания за глутница.
Имаше си свое забавление - светещите прозорци.
Мечтаеше, че някой ден ще живее зад тях.
А когато се върне ще му се радват.
По мършавата муцунка на Приятеля
се стекоха солени кучешки сълзи.
Единствената му утеха бе, че няма каишка
и режим на удоволствията.
Обичаше тоя живот.
И дъждовете, и студа и болките в хилавото му коремче.
Приемаше ги за естествени и непроменими.
Легна под един храст и започна да сънува...
Само лапичките му потрепваха.
На другия ден мъжете го изринаха с лопата.
Кофата за боклук беше последният му дом.
Едно малко кафяво куче
сънуваше светещи прозорци.
А момченцето със скъсаните дънки
остави цвете върху боклукчийската кофа
Каза на насъбралите се мъже:
"Не е от болест или от глад.
Умря от самота."
                            от Светла Буковска
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #34 -: Октомври 14, 2011, 15:47:42 pm »
не знам от кой е , просто някога съм си го копирала , и калко съм ревала на него , и пак продължавам


Момиче младо, влюбено, красиво -
така се спомням днес - във време сиво -
сглобяваше житейската мозайка,
мечтаеше да бъде майка.

Но ето че годините минават,
помалко се надеждите стопяват.
И ето - сваля маската удобна,
почти на 30 вече. И безплодна.

И миговете тичат безполезни,
душата стене в гърчове болезни.
А сълзите не могат да се крият...
и мъката не могат да измият...

Но...човешкото сърце е стара кримка-
изстрадало опъва свойта примка.
И в миг във него огън се подклажда,
надежда нова плахо се заражда.

И майчиното чувство изтерзано
подпира с болка счупеното рамо.
И вместо да проклина и се вайка
напук прошепва:"Ти ще бъдеш майка!"

И не чрез плът от твоята утроба.
И не чрез кръв от твоята природа.
А с увереността, че ще обичаш лудо,
защото е най - чаканото чудо.

Закърмено не с мляко, а с надежда,
че в тоя свят не гените отреждат.
От сила страшна - сили ще питае.
И тая страшна сила ЛЮБОВТА е!
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #35 -: Октомври 14, 2011, 23:20:58 pm »
Помниш ли?

Падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи: Да пишеш!
Аз се обърнах и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо -
сякаш за мен бе постлала земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато.
Имаше някъде извори, скрити в горите,
имаше стари чешми със мъхнати корита,
и езера, засияли сред каменни хребети -
с тая ръка исках всички води да загреба.
Имаше някъде пътища с прах и талиги,
влакове имаше дето със грохот пристигат -
как да не бързаш с пламенни бузи от вятъра,
щом като чака простряна пред тебе земята?
Имаше някъде други градчета и хора -
исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше, нямаше време.
Мойте години се смееха, сменяха влакове,
твоите мълчаха под старите вишни и чакаха.
Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила.
Малкото твое момиче сега е голямо,
тича след мене дете и нарича ме мамо.
Помня как първата, смешната стъпка направи,
как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После се вдигна на пръсти, вратата отвори,
после запита:"Къде ли се свършва простора?"

Може би скоро ще кажа през сълзи: Да пишеш!
И ще си спомня и тебе и старите вишни.

Твойта коса като зимните преспи е бяла,
Чакаш ли още?

Ето го мойто писмо закъсняло ....

Станка Пенчева
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #36 -: Октомври 25, 2011, 00:06:59 am »
"В английския форум задaваш въпрос и ти отговарят.
В руския задaваш въпрос ,отговарят ти и на свой ред те питат нещо.
В българския форум, като зададеш въпрос всички започват да ти обясняват колко си прост..."


Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #37 -: Ноември 30, 2011, 18:07:47 pm »



Аз вярвам в мълчаливата любов
 Давид Овадия
 
Без думи, без красиви обещания,
 без упреци, без молещи уста,
 аз вярвам само в нямото страдане,
 в сподавения порив на кръвта.
 
Очи, в които погледа не гасне,
 докосването нежно на ръце
 от клетви, от несдържан плач по ясно
 говорят на човешкото сърце.
 
Тя всичките прегради побеждава!
 Тя - вечен огън и нестихващ зов!
 Как нея ще отминеш, ще забравиш?
 Аз вярвам в мълчаливата любов.
Красиfile:///
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #38 -: Декември 01, 2011, 16:45:50 pm »
"Този, който прощава най - често и търпи най - дълго.. обикновено си тръгва най - неочаквано.. и завинаги !"


Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #39 -: Декември 01, 2011, 17:02:18 pm »


Давид Овадия
 
Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.
 
Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...
 
И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.
 
Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?
 
Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.
 
Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?
 
Нима ти имаш сили да заровиш
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,
 
ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,
 
внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда - навън ...
Красиfile:///
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #40 -: Декември 01, 2011, 17:39:37 pm »

      Той се изчерви, после продължи:
      - Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: " Моето цвете е там някъде..." Но ако овцата изяде цветето, за теб сякаш всички звезди угасват! И това не е важно!
      Не можа да каже нищо повече. Внезапно избухна в ридания. Беше вече нощ. Оставих инструментите. Не ме интересуваха нито чукът, нито болтът, нито жаждата, нито смъртта. На една звезда, на една планета, моята планета, Земята, имаше един малък принц, когото
трябваше да утеша. Прегърнах го. Залюлях го. Казах му:
      - Цветето, което обичаш не е в опасност... Аз ще нарисувам намордник на твоята овца... Ще нарисувам броня за твоето цвете... Ще...  Екзюпери Малкият принц
Красиfile:///
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #41 -: Декември 02, 2011, 10:50:09 am »
 :) запис

Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #42 -: Декември 03, 2011, 23:03:05 pm »
Ако посееш мисъл, ще пожънеш действие.
Ако посееш действие, ще пожънеш навик.
Ако посееш навик, ще пожънеш характер.
Ако посееш характер, ще пожънеш съдба.
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #43 -: Декември 18, 2011, 21:58:50 pm »
малко и от мен пейстнати нещица, които от време на време си чета

речта на Ч. Чаплин на 70-тия му Рожден ден

Когато започнах да обичам себе си

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #44 -: Декември 18, 2011, 22:09:47 pm »

и пак великия Чаплин


Писмо на Ч.Чаплин до дъщеря му Жералдин

Мое момиче,

               Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.

                Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми.  Той е тук - на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.

                Аз съм твоят баща, Жералдин!

                Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!

                Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за Спящата красавица, за будния дракон в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: „Върви си! Аз спя с мечтите на своята дъщеря!” Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: „Виждате ли това момиче? То е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва – Чарли?”

                Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут!

                Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата.

                Иди! Иди и там! Но се връщай на земята!  И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?”  Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна... Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после ... събираше милостиня...Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.

                По-добре да говорим за теб!

                След твоето име , Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика!

                В полунощ, когато излизаш от големия салон ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена... И ако е бремемнна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се.Гледай хората! И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!”  Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!... Там ще видиш много танцьорки като теб – даже по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък  на прожекторите  на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в семейството на  Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена...

                 Аз ще умра, но ти ще живееш...  Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи...  Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!

                И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга  да ти говори за това...

                 Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш от там по-облечен и по-чист...

Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.

                 Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен, твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е от преди десет години, от времето, което си отива. Не бой се – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният  човек, който става поданик на острова  на голите!...

                 Знам, че синове и бащи винаги са бивали във вечен двубой. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това  писмо, искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа.

                  Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.

 

                                                          Целувам те: Чарли

 
 
 
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #45 -: Декември 19, 2011, 06:49:51 am »
Момичета, страхотни неща сте публикували. Малкият принц е мъдрост във всяко изречение, а Чаплин... дълбоко ме развълнува, благодаря.

Нещо Коледно от мен, по-скоро от един мъдрец от Копривщица, Бай Генчо:


Свята нощ

Тази нощ е друга по-различна.
Няма в нея злоба, няма мъст.
И светът пред Господ коленичи,
Свежда той глава и прави кръст.

Дума дава злото да пропъди
от земята. Да не бъде лош.
Хляб да бъде. И и вода да бъде.
Тази нощ е друга. Свята нощ.

Тази нощ зараства всяка рана.
Лекът е балсам от добрини.
Тази нощ небето е камбана
Люшка се и празнично звъни.

Любовта към ближния е сила.
Причестява малък и голям.
Свети не луна, гори кандило
Тази нощ като в огромен храм.

Свети и изгаря всичко тъмно
Пеят ангели, плетат венец.
Божията майка ще осъмне
Във ръце си с младенец
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #46 -: Декември 20, 2011, 11:25:21 am »
Тара, много благодаря за публикуваните прекрасни откровения на Чаплин.  Обожавам филмити и музиката му в тях. Чела съм една автобиография, преведена на български, още когато бях дете. Но тази реч и писмото - от къде си ги взела? Направо ме поразиха!За пореден път се убедих, че големите постижения в изкуството не са нещо случайно и че само талант, късмет и труд не е достатъчен. Нужна е една голяма душа,в която се ражда всичко ...
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #47 -: Декември 20, 2011, 14:06:17 pm »
hope-love, да, освен "Моята автобиография" си събирам всякакви неща от нета.  Чаплин го заобичах истински по край съпруга ми, който си говори сам :lol: с неговите филми.
Мъжът ми като дете в училище ги накарали да напишат кой какъв иска да стане, той написал - циркаджия :) Защото по детски се е забавлявал с филмите на Чаплин, но понеже не е написал доктор, инженер или нещо от сорта, е отнесъл тетрадка по главата от учителката. После на родителска среща пак подигравателно споменала, та отнесъл и шамар от майка му, защо не е като другите деца, а я излага :)

В този ред на мисли, дали учен значи винаги умен се сетих за Стамболийски, как е проявил духовитост;  - при вземането на властта Стамболийски  предложил да се избере министър на просвещението, като условието било "Този, който може да ми каже една българска дума с всички букви грешни ще стане министър на просвещението"
Така Стоян Омарчевси станал министър, а думата,  която казал е уфсъ /овца/
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #48 -: Декември 21, 2011, 11:48:53 am »
Сещам се за един "бисер",свързан с Чаплин. Ако не греша, самият той в интервю пред журналист бил казал,че се смята за най-нещастния човек на света, като пояснил причината: само той не можел да се посмее като останалите, гледайки Чарли Чаплин./нещо от сорта беше, трябва да го потърся/
*

    fibo

  • *****
  • 2168
  • Благодаря,че ни запази Дядо Боже!
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #49 -: Декември 22, 2011, 00:06:06 am »
"На майка ми"

Мамо.

И аз ще се завърна,както винаги.
И както винаги,най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното -
не ставай изненадано от стола си.

Не падай във ръцете ми -
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.

Да насека дърва и във нозете ти
да коленича,да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми,книгите ми,мислите.

И докосни ги,моля те,накарай ме
отново да обикна тежината им.

Не се страхувай - пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши,
пред някого гостоприемно разтвори вратите й
и блясъка на огледалото върни.

И изпълни й счупените съдове,
със сребърната влага на очите си,
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.

Мамо

Не остарявай,моля те
и никога не вярвай през деня на огледалото
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивлявай се срещу тъгата си.

За здравето си се бори отчаяно,
И защитавай,моля те
душата си,от бръчките,от пясъка на времето.

Не казвай че е суета -
понякога си усвежавай със червило усните.

И не умирай - заповядвам ти! - до края.

До края съществувай във живота ми!
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля -
съзерцавана от погледите на жените..

Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда - в прозорците,
в балконите,в дърветата и в себе си.

Мамо!
Борко Бърборко
Желанието да имаш дете,е изборът сръцето ти да тупти извън тялото!
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #50 -: Декември 23, 2011, 15:44:42 pm »

Писмо до Дядо Коледа

Не съм ти писала така отдавна...
 Пораснах май.Така ли ми се струва?
 И ти навярно си ме позабравил.
 Понякога все още те сънувам...
 Не съм дете от цяла вечност сякаш,
 но помня като да било е вчера –
 в подаръците скрити под елхата
 мечтите си все бързах да намеря...
 И топлите копнежи на камината...
 И сладките с ванилия на мама...
 И как се изтъркаляха годините...
 Е, вече съм достатъчно голяма –
 подаръци не искам. Не това
 съм седнала в писмото да ти пиша.
 И сигурно учуден си сега,
 че как така не пожелавам нищо?
 Ти много от живота ми пропусна,
 а може би неволно те надраснах,
но тук, сега, аз няма да те пусна
 със цялото ти белоснежно щастие –
 усмивките ще бъдат от сърце,
 и още много купища надежда,
 и ето, че и моето дете
 във твоите вълшебства се оглежда...
 Не искам друго. И ми стига даже
 следите ти да виждам всяка зима.
 А всъщност исках само да ти кажа:
 Щастлива съм! И нека да те има...
 
автор Мира Дойчинова-irini
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #51 -: Декември 29, 2011, 10:45:15 am »
Разговор в кръчмата


- От хорски думи хас не струвай,
на свой път,с своите крака!
Живей и много не мъдрувай!
Сега светът върви така!
                       - Така....

-Жена защо ти й - толкоз много
жени всеобщи има днес,
 ще найдеш място, слава богу -
знай, вятър е туй свест и чест!

                          - Хм...чест...

- А щом сполучиш да достигнеш
на служба в виштата среда,
глей нещо едро да задигнеш
за запас в напаст и беда!...
                         
                        - Е, да...

- Когато старост пък настане,
спокойно почини си - зер
тоз свят на теб не ще остане!
Какво ще пийш: вермут, амер?

                        - Амер.


Дебелянов
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #52 -: Януари 09, 2012, 15:48:34 pm »
За леката душа

После той се ражда
мокри пелените
кучето го ближе баят му жените

пу че грозно бебе
да не урочаса
после го отбият мляко му заквасят

после вече ходи
пада и събаря
и расте с минути между два шамара

после той се учи
всичко е нормално
нито много глупав нито гениален

после е остриган
и в каква там рота
майка му се тръшка а баща му горд е

после със жените
нищо интересно
нито много трудно нито много лесно

после тя е трудна
после те се женят
после то се ражда пелените сменят

после той се хваща
в мините ли де ли
блъска нощни смени някой лев печели

после вдига къща
цяло село цъка
с баня с тоалетна и балкона стъклен

после както става
в някой виц банален
тя с един от смяната май началник-смяна

после той разбира
но мълчи прощава
после ляга болен повече не става

дни лежи и мисли
как така се случва
някак много леко гладко като бучка

всичко се изсулва
няма даже драма
няма нищо после
нищо няма
няма

Георги Господинов

 

Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #53 -: Януари 15, 2012, 12:53:07 pm »
И отново Екзюпери и "Малкият принц":
"Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват."
"През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях."
"Същественото е невидимо за очите."
"- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна."


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #54 -: Януари 29, 2012, 16:08:10 pm »
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Не зная дали съм добра дъщеря.

Но помня как босичка тичах във парка
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха ,и в плача.

И помня когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах
заспивах щастлива, без страх и сълзи.

Ти дала си много- не искаше нищо
мечтаеше само да стана Човек.
И знам , че понякога си плакала скришно
за мойте болки си търсила лек.

Научи ме всички до мен да обичам
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам в очите сълзи.

Не зная дали добра дъщеря съм.
Не зная дали се превърнах в Човек.
Но зная , че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, мамо, дори и когато мълча...

Не знам от кои е. Плагиатствах от нета и го изпратих на мама в хубава картичка като подарък за Р.Д.
« Последна редакция: Януари 29, 2012, 16:24:23 pm от iiivanova »
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #55 -: Февруари 09, 2012, 23:55:33 pm »
Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка.

Няма воин на светлината, който да не е предавал и да не е лъгал в миналото.

Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.

Няма воин на светлината, който да не е страдал за маловажни неща.

Няма воин на светлината, който да не е смятал, че не е воин на светлината.

Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения.

Няма воин на светлината, който да не е казвал “да”, когато всъщност е искал да каже “не”.

Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича.

Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и въпреки всичко не е изгубил надеждата да стане по-добър.

Мога да включа като любими също:
Стиховете на Христо Фотев, цитирани от fibo

Цитатът от Еклезиаст цитиран от mira_m66. Любим цитат ми е от години, но не знаех откъде е.

Есето на Мари за конкурса на Зачатие, цитирано от Врабчо.  Когато „прохождах” в Зачатие и четях всичко наред две неща ме впечатлиха – това есе и филма на Боряна Гидикова.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #56 -: Февруари 18, 2012, 00:10:23 am »

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Дамян Дамянов
 
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.

 ЖЕРТВА
Пред малкото креватче на колене

тя трети ден, немигнала, се моли

и бавно гълта сълзите солени.

 

Едничкият й син е тежко болен

и само нишка го дели от края -

а долу другите деца играят

 

и слънцето в прозореца поглежда,

и дюлята подава пълни клони,

но той е ням и сляп, и безнадежден...

 

През първий ден към старата икона

мълвеше тя, прекръствайки се мигом:

"Върни детето ми, от смърт спаси го."

 

През вторият, очите без да снема,

се молеше, от скръб обезумяла:

"Вземи живота ми - и дай го нему."

 

А днес на третия, едва прозряла,

тя рече мъдро: "Майко свята, стига,

вземи го, но от мъките спаси го."

 

И стана чудо: мина малък пламък,

детето мръдна устни загорели

и промълви полека: "Хлебец, мамо!"

 Багряна
« Последна редакция: Февруари 18, 2012, 00:19:47 am от k.s.stoyanova »
Красиfile:///
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #57 -: Март 07, 2012, 20:44:52 pm »
Помниш ли?

Падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи: Да пишеш!
Аз се обърнах и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо -
сякаш за мен бе постлала земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато.
Имаше някъде извори, скрити в горите,
имаше някъде стари чешми със мъхнати корита,
и езера, засияли сред каменни хребети -
с тая ръка исках всички води да загреба.
Имаше някъде пътища с прах и талиги,
влакове имаше дето със грохот пристигат -
как да не бързаш с пламенни бузи от вятъра,
щом като чака простряна пред тебе земята?
Имаше някъде други градчета и хора -
исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше, нямаше време.
Мойте години се смееха, сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха.
Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила.
Малкото твое момиче сега е голямо,
тича след мене дете и нарича ме мамо.
Помня как първата, смешната стъпка направи,
как със ръчичкаполата ми стискаше здраво.
После се вдигна на пръсти, вратата отвори,
после запита: "Къде ли се свършва простора?"

Може би скоро ще кажа през сълзи: Да пишеш!
И ще си спомня и тебе и старите вишни.

Твойта коса като зимните преспи е бяла,
Чакаш ли още?

Ето го мойто писмо закъсняло ...



Станка Пенчева
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #58 -: Март 09, 2012, 16:58:57 pm »
Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи вредом за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш.
После ще литнеш и ти като птичка.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #59 -: Март 09, 2012, 21:25:15 pm »
Песен за Надеждата

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече -
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече!

Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта - не края!

От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая -
недей се спотайва,
недей се отчайва -
кажи си: това не е края!

Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта - не края!

Недялко Йорданов
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #60 -: Март 10, 2012, 07:48:16 am »
Един от последните мъдреци - съвременници Джоко Росич! Миналата седмица гледах едно старо интервю - много зареждащо! Просто не мога да предам точно думите му, но всяка дума пареше!
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #61 -: Март 10, 2012, 08:49:48 am »

на форумна тематика :)

"За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го ототблъснеш за него е пъкълът, откойто трепери.
И струва ми се, в по-голяма или по-малка степен такова отблъскване е изпитал всеки. С отритването идва и гневът за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление, а престъплението довежда до вината - такава е историята на човечеството.
Мисля, че ако можехме да ликвидираме отблъскването, щеше да бъде друг човекът.
Може би шантавите щяха да са по-малко.
Дълбоко съм убеден, че и затворите щяха да са по-малко....."


                        из "На изток от рая" /думите са на китаеца Ли/  - Стайнбек



и още едно със същия смисъл - във връзка с разните му там кампании "свят без бедност":

"Мизерията. Непрестанно се стъписваше от хора, които доброволно се залавяха да рият в това блато и приемаха за мисия на живота си да го направят достояние на другите, натяквайки им колко е тежко положението в света. Ставаше ли светът по-добър от това? Обсебени хора, които се стичаха по улиците с плакати, изпъстрени с изписани лозунги с големи букви - нима наистина вярваха, че ще постигнат нещо. Не беше ли по-добре да се приберат в къщи и да запалят по една жива свещ на децата си, да им омесят хляб и да изпеят заедно някоя песен, да бъдат щастливи заедно?
Вместо децата да израстват със сърдити и възмутени  родители, които им натрапваха дебели и политически правилни книги, принуждавайки ги да се захванат с определени неща, като по този начин тикаха децата си към наркомания, за да избягат от политическата агитация в собствените си домове." 


из "Берлинските тополи"


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #62 -: Март 18, 2012, 22:11:51 pm »
нажежено е до бяло
всичко в мен.
жив съм.
падам и крещя от болка.
жив съм.
не от болестта боли.
боли ме, че съм повален.

жив съм.

като тетива треперя цял.
жив съм.
цял горя и в треска викам.
жив съм.
не от треската треперя,
а от гняв,
че съм се спрял.

жив съм.

хора, спрелите минути ме болят.
жив съм.
по загубените пътища крещя.
жив съм.
хора, искам рождества,
не искам смърт.

жив съм.

в мен крещи недороден света.
жив съм.
мъртъв ще съм,
ако не крещя от болка.
жив съм.
хора,
чуйте диагнозата на болестта:

    жив съм.

    по загубените пътища крещя.
    в мен крещи недороден света.


(Веселин Ханчев, "Жив съм")
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #63 -: Март 19, 2012, 08:07:10 am »
Вик, на болка, радост и страх

светът ме тегли навън,

със топли нежни ръце, ме изважда.



Сам, поемам въздух сега

опиянен аз крещя,

усещам колко съм жив и се раждам.

Мамо, родих се с твоите сълзи.



Днес за първи път, те разплаквам аз майчице,

колко ли сълзи от мен ще изплачеш ти?



Жив, със кръв от твоята кръв

и плът от твоята плът,

живот от твоя живот ще живея.

Мамо, родих се с твоите сълзи.


Днес за първи път, те разплаквам аз майчице,

колко ли сълзи от мен ще изплачеш ти?

Слави Трифонов - Раждане
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #64 -: Април 10, 2012, 00:00:46 am »
Не съм дете,но вярвам в чудеса,
животът ни не е ли цяло чудо...?
Безкрайните и сини небеса,
сърцата ни,които бият лудо?

... Не са ли чудо нежните цветя,
които аромата си даряват?
Градините и китните поля,
които с красотата си пленяват?

Не е ли чудо слънцето над нас,
с изгревът отново да живееш?
Блестящите звезди в нощен час,
с лунна светлина да се облееш?

Не е ли чудо синьото море
и нежната прегръдка на вълните?
Усмивката на нечие лице
и сълзите от щастие в очите?

Не е ли чудо даже любовта,
да я получиш и да я дадеш?
За теб да бъде всичко на света
и с нея нов живот да създадеш.

Те стават в сърцето и в душата,
безброй са чудесата на света
щом можеш да откриваш красотата,
да я откриваш в малките неща.

автор Свилена Димитрова
Красиfile:///
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #65 -: Май 23, 2012, 10:22:01 am »
И аз да споделя нещичко
•   Имало едно време, едно малко бебенце,което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено: - Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там? Бог се усмихнал и отвърнал: - Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко. А бебето пак попитало: - Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват? - И за това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи,. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко... Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало: - Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там? - И за това съм помислил, детето ми... - отвърнал Бог. - Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това... В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало: - Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная? Бог се засмял и тихо отвърнал: - Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... Мамо


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #66 -: Май 23, 2012, 15:55:08 pm »
"- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна."

Ето това важи в пълна сила при нас!
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #67 -: Юни 07, 2012, 14:06:51 pm »
И аз да споделя нещичко
•   Имало едно време, едно малко бебенце,което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено: - Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там? Бог се усмихнал и отвърнал: - Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко. А бебето пак попитало: - Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват? - И за това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи,. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко... Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало: - Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там? - И за това съм помислил, детето ми... - отвърнал Бог. - Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това... В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало: - Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная? Бог се засмял и тихо отвърнал: - Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... Мамо

страхотно е !
Трудностите са кръстопът, който поставя личността пред избор - да прояви характер или да направи компромис.
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #68 -: Август 16, 2012, 22:12:02 pm »
Разчорлена от тази нощ безсънна,
 
усмихвам се по-нежна от преди.
 
Очите ми събрали са бездънни,
 
на две Вселенени всичките звезди.
 
Бе нощен миг на тайнство и зачатие,
 
от мойта плът живителна отпи.
 
Родих любов за теб, изтрих проклятие
 
и болката със устни утолих.
 
Най-тихото си в теб заченах първа,
 
със огъня си лумнал, озарен,
 
във тебе цялата любов покълна,
 
и вече за обичане си прероден.
 
Изтръгнах тайно, мъка и страдания,
 
от стари рани зеещи по теб.
 
Дъхът ти разпознах, в това мълчание,
 
за тебе пазех най-вълшебен лек.
 
И пролетта ти тъжна и нечакана,
 
като море вълните приласках.
 
Щастлива гордо вдигнах аз платната си.
 
Не ме е страх, дори да няма бряг.
 
Щом виждам, че живееш, че те има,
 
в очите ти щом грее светлина,
 
Разчорлена от тази нощ безсънна,
 
с усмивка те дарявам на света.

*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #69 -: Август 21, 2012, 00:45:42 am »


Не спирай да вярваш,не спирай,
така път напред ще намираш.
Не спирай да вярваш,не спирай,
без вяра по малко умираш.

Повярвай в нещата красиви,
във златният изгрев,в лъчите.
Дори и във нощи сълзливи,
повярвай в луната,в звездите.

Повярвай във Бог,в добротата,
в мечтите си най-съкровени,
че има любов на Земята
и ние сме за нея родени.

Във себе си силно повярвай,
сложи си от вяра доспехи.
Ти смело напред път прокарвай,
така ще пожънеш успехи.

Не спирай да вярваш,не спирай,
така път напред ще намираш.
Не спирай да вярваш,не спирай,
без вяра по малко умираш...


автор Свилена Димитрова

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #70 -: Септември 07, 2012, 23:11:35 pm »
Сърцето ми е стар модел -
 ръмжи от злоба, ври от страсти.

 Но тръгва с мен към всяка цел.
 Дори и без резервни части.

 Върви със мен под свода син
 и не очаква нежни грижи...
 При този доста скъп бензин
 сърцето евтино ме движи.

 Къде ли с него аз не бях!
 И колко спътници побира:
 Любов, надежда, радост, страх...
 Не му е лесно по баира.

 Не му е лесно в равен ден,
 когато лудо го подгоня.
 И всички удари по мен
 личат по неговата броня.

 То губи сили вече, знам.
 Дори в най-бедните минути
 не искам аз да го продам.
 А кой наивник
 ще го купи?

 Георги Константинов
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #71 -: Септември 11, 2012, 19:21:20 pm »

Не вярвам този свят след мен да свърши.
 Ще има кой да стъпва през мечтите му.
 И някой друг сълзите му ще бърше,
 когато дъжд се втурне без да пита...
 А аз съм си това, което съм.

 Прашинка, обич, просто тиха мисъл,
 дъга, море, недосънуван сън,
 Животът, който все преследва смисъл...
 Но щом съм вече тук, ще поостана.
 Все мога с нещичко да съм полезна.
 Умея с думи да превързвам рани,
 и само с поглед да прескачам бездни.
 Умея за звездите да се вържа,
 и люлка да е цялото небе.
 Когато въздухът ми безвъзвратно свърши,
 ще дишам обич. И ще съм добре...
 Раздавам се. На всекиго по много.
 Заспивам нощем. И сънувам ден.
 Не вярвам във проблеми и тревоги.
 Надявам се – и те не вярват в мен...
 Съвсем обикновена си оставам.
 Светът е най-любимото ми място.
 И точно затова му заявявам:
 Дошла съм си за правото на щастие.
 
irini
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #72 -: Октомври 04, 2012, 22:09:39 pm »
"Човекът виси в пространството в интервала между познатото минало и неизвестното бъдеще. Той може да се задържи в него единствено в мярката на собственото си мислене, ломейки безразличието на времето с усилие да проникне в безкрайното минало и в необозримото бъдеще. Всяко ново поколение и всеки нов човек правят такова усилие, за да открият наново силата на мисленето."
Хана Аренд "Кризата на културата"
*

    anni1981

  • ***
  • 334
  • Дошла съм си за правото на щастие.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #73 -: Октомври 09, 2012, 19:45:43 pm »
КАК БЪРЗО ВРЕМЕТО МИНАВА

Как бързо времето минава,
А дните все едно летят...
И колко още време ни остава
да бъдем част от този свят?...

И колко още ще ни има?
Ще имаме ли време да простим
за всяка болка, рана и обида,
за непростимите неща дори?

Ще можем ли мечтите си да сбъднем?
Ще можем ли света да променим?
Ще бъдем ли готови да си тръгнем,
като настъпи онзи наш последен миг?

На нас за всичко ще простят ли?
Или ще отнесем и греховете ний?
Като звезди ли ще засветим?
И във какво ли ще се преродим?...


*

    anni1981

  • ***
  • 334
  • Дошла съм си за правото на щастие.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #74 -: Октомври 15, 2012, 10:59:29 am »
Една душичка плаче неразбрана...
(Но кой ли има време за това?!)
Прегръдката на татко и на мама –
най-хубавото нещо на света...
Една прегръдка само, а пък колко
...... лъчи се плисват в небосвода плах,
и мигом се стопяват всички болки,
изтриват с гума целия ни страх,
и сякаш, че с вълшебната си четка
рисува ни Животът по-щастливи...
Прегръщайте, прегръщайте детето!
То идва тук с мечтите си красиви,
но не да плаче в мрака неразбрано,
а да сбъдне свойте чисти светове...
Прегръщайте! И запомнете само:
И вие сте били това дете.
И може би през всичките години
сте чакали прегръдката една...
Не стигна времето ли? Време има!
За най-хубавото нещо на света.



Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #75 -: Октомври 17, 2012, 11:52:58 am »
Когато синовете пораснат

Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
"Маме, не чакай днес твойто хлапе!"

И тъжно се свива сърцето,
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.

Къде е детето, което,
до вчера за ръчица държах?
Май днеска е яхнал крилете
към своя жадуван и истински свят.

Отлитай детето ми, нищо
че мъката в мене расте.
Тя ,майката ,тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!

Таня Мезева
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #76 -: Октомври 26, 2012, 21:20:57 pm »
Кехлибарена есен.

След лазурната лудост на лятото
 
още тлеят в очите стърнища…
 
Не успях да отлитна със ятото,
 
тук останах да търся огнище.
 
 
 
А и вятърът дълго ми пееше
 
в топли нощи най-жарката обич…
 
Виж, в мечтите ми още живее
 
южен дъжд, който ражда въпроси.
 
 
 
И заспива след дълго будуване
 
в две сълзи, в две запалени свещи…
 
Знам, че още със страст те сънувам,
 
като ласка в откраднати срещи…
 
 
 
Мъдростта в есента кехлибарена
 
листопадно присяда на прага
 
и заплита в косите ми залези–
 
път да гоня, когато те чакам…
 
 
 
И със глътки на виното кипнало
 
ми нарича любов…
 
                                Теб да пия.
 
В тишината на утрото литнало,
 
като дива лоза да се вия…
 
 
 
И да пазя потайно магията
 
със която се връщам в съня ти.
 
За да бъда отново стихията,
 
дето в синьо ще пали  зората…

Йорданка Господинова
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #77 -: Ноември 11, 2012, 09:28:32 am »
Ако дъждът внезапно онемее
 и слънцето лъчите си прекърши,
 небето от дъгата ослепее
 и ако времето внезапно свърши.
 Ако дърветата забравят как се диша
 и въздухът на памет заприлича.
 Ако реките съхнат откъм извора.
 И пътищата спрат да криволичат.
 Ако Земята се намрази със оста си
 и стане непонятен катаклизъм.
 Ако Всемира съмне в царствен хаос
 понеже са избухнали звездите.
 Ако един от полюсите се стопява,
 а другият се пепели като стърнище.
 И после кресне силно тишината
 с гласа на океана - че приижда.
 Тогава ще успея да се скрия
 в зенита на последната прашинка
 и ще преплувам сляпото безсилие,
 докато сътворение достигна -
 в една щастлива вечна вероятност -
 Земята да се върне във Всемира...
 Сега, разбираш ли, защо е важно
 да те обичам, докато ме има!?

Бистра Малинова - Бисерче
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #78 -: Ноември 11, 2012, 14:24:59 pm »
Стоя на опашка за "живот"
пред мен гора от протегнати ръце.
Идва и моят ред. Чувам от тезгяха
"Любов не докараха, живота вече свърши"
 :wink:

*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #79 -: Ноември 22, 2012, 22:27:37 pm »
 - Мамо,ти някога имала ли си мечта?
 - Имах...
 - А сега?
 - Сега...стои до мен и задава въпроси!:)
*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #80 -: Ноември 24, 2012, 09:07:16 am »
Обожавам Дамян Дамянов


Защо ни е вълшебен,чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка...

Дамян Дамянов


Събуди се за малко, и виж,
че Животът е не само болка.
Усмихни се преди да заспиш.
Имаш себе си. Колкото толкова.
Събуди се. Навън е денят,
който ти си направил самичък.
Колко много надежди валят.
А мигът е роден за обичане...
Събуди се, поне за минута.
Не е много. Но стига за всичко.
Всеки дъх се равнява на чудо.
Всеки поглед ще бъде различен...
Събуди се! Сърцето ти иска
да се сбъдне съвсем осъзнато.
Нямаш време за повече мислене.
Имаш време да срещнеш душата си...
И когато се спреш за секунда
на ръба на една тишина,
в урагана на своята будност,
замълчи. Сътворяваш света.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #81 -: Ноември 24, 2012, 10:18:12 am »
Раздавам на всеки усмивки :)
Ей така, без пари, от сърце...
Обещавам да има за всички...
Още радост и синьо небе...
Бих желала да пазим доброто...

То е в мен, то е в теб, то е в нас...
И тогава ще бъдем щастливи...
Лъчезарни, с по-ведър анфас.
Колко бързо отлитат годините...
С добро нека оставим следа...
Да забравим враждата, проблемите...
Не е трудно да стане това.
Подарявам на всеки надежда...
Тя е топла и сбъдва мечти...
А така ще се сбъдне и моята...
Да сме добри до старини! 
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #82 -: Ноември 24, 2012, 11:19:34 am »
Една от любимите ми теми във форума.

Тя е топла и сбъдва мечти...
А така ще се сбъдне и моята...
Пепи, ще се сбъдне много скоро! Пожелавам ти го от сърце!  :D

И нещо в унисон с листопада...

За живота кратък
шепне листопадът...
Плод горчив и сладък
всекиму се пада.
За живота вечен
нейде във душата
се разлива песен -
истинска и свята...

feia (Вилдан Сефер)
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #83 -: Ноември 24, 2012, 16:37:59 pm »
...Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла и чучулигата и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота... Защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка! Или поне така е според легендата...

Из "Птиците умират сами"



Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #84 -: Ноември 24, 2012, 16:44:06 pm »
Една от любимите ми теми във форума.

Тя е топла и сбъдва мечти...
А така ще се сбъдне и моята...
Пепи, ще се сбъдне много скоро! Пожелавам ти го от сърце!  :D

Врабчо  :bighug:
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #85 -: Ноември 26, 2012, 20:32:46 pm »
Каквото и да става

И много да изпишеш – няма смисъл.
Човек се е научил да забравя,
каквото го е спряло върху листа.
Но ти пиши. Каквото и да става.

И много да говориш – ще изчезне
сред хорското безмълвие и врява.
Спасение са думите. И бездна.
Но говори. Каквото и да става.

И много да си мислил – полза няма -
не всичко само с разум се решава.
Ала сърцето е наивно и се мами,
та…помисли. Каквото и да става.

И много да си вярвал – ще те лъжат,
дори да те ласкаят с чест и слава.
Към раните ти тръни да превържат,
ти вярвай пак. Каквото и да става.

И много да обичаш – ще нагарча,
че всяка сладост с времето презрява.
Но ти обичай – въпреки, макар, че -
със всеки дъх. Каквото и да става.

/автор: Христина Мачикян/
*

    iva17

  • ****
  • 915
  • Когато всичко е загубено, остава бъдещето.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #86 -: Ноември 27, 2012, 00:02:42 am »
Страхотни неща сте събрали, момичета!
Всичко винаги завършва щастливо. Ако приключи зле, значи това не е краят :)
*

    iva17

  • ****
  • 915
  • Когато всичко е загубено, остава бъдещето.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #87 -: Ноември 28, 2012, 12:53:16 pm »
"Когато бях 5 годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах: "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота". - Джон Ленън
Всичко винаги завършва щастливо. Ако приключи зле, значи това не е краят :)
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #88 -: Ноември 28, 2012, 13:05:49 pm »
У-уал! дето има една дума /или са две/ :)Бях го казала по-рано по повод едно писмо на Чаплин до дъщеря му. Великите артисти,в широкия смисъл на тази дума, не стават случайно - не са само талант, работа, още по-малко късмет,на който някои приписват огромно значение - това са еднодненките. В душата на тези хора, някой е поставил нещо по-специално, а те явно някак са се научили да гледат на този свят по начин, по-различен от ординерния. Не е само талант - има и друго.
*

    anni1981

  • ***
  • 334
  • Дошла съм си за правото на щастие.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #89 -: Ноември 28, 2012, 15:53:23 pm »
Лъжлив и несправедлив свят
ти разпали желанието ми
но си твърде малък да събереш
моите желания в себе си.

Моите беди са многобройни
в целия свят няма толкова
дните ми минават бавно
като падащите капки дъжд.


*

    iva17

  • ****
  • 915
  • Когато всичко е загубено, остава бъдещето.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #90 -: Ноември 30, 2012, 13:24:07 pm »
Ето още нещо подходящо за темата :)

"Дами и господа,
 
Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща които никога на са ви идвали наум.
 
Всеки ден правете нещо което ви плаши.

 
Пейте.
 
Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора които са безсърдечни към вашата.
 
Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете комплиментите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.
 
Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.
 
Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота.
 
Най–интересните хора, които познавам са знаели на 22 год. какво искат от живота. Някой от най–интересните на 40 год. все още не знаят.
 
Поемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват когато си отидат.
 
Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може и да нямате.
 
Може би сте се разведете на 40 год., може би ще празнувате 75 год. сватба.
 
Каквото и да стане не си поздравявайте или самообвинявайте твърде много.
 
Вашият избор е наполовина късмет. Както и изборът на всеки друг.
 
Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога сте притежавате.
 
Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята където живеете.
 
Четете указанията даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.
 
Опознайте родителите си. Някои ден те ще си отидат завинаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най–добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най–голяма вероятност ще ви останат верни и в бъдеще.
 
Разберете че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.
 
Пътувайте.
 
Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане ще си въобразявате, чe когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.
 
Радвайте се на силата и красота на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не обръщате внимание сега. Повярвайте ми след 20 год. Като разглеждате старите си снимки ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И всъщност изобщо не сте били дебели."
 
Из словото на Кърт Вонегът пред випуск 97 на Масачузетския университет
Всичко винаги завършва щастливо. Ако приключи зле, значи това не е краят :)
*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #91 -: Ноември 30, 2012, 22:28:51 pm »
Рано или късно знай, ще си ида...
ще затворя тихо входната врата.
Няма да се спирам, за да не видя
сълзите по твоята страна.
Твоят дом без мен ще опустее,
къщата сърдито ще мълчи.
Вятърът без обич ще люлее,
розите и пресните треви.
Но за спомен аз ще ти оставя,
детството си, слънчевите дни.
Че със тях по-бавно остаряват,
тъжните ти бащини очи.
Всеки ден при теб ще се връщам,
за да топля бащино сърце.
И в най-безценната прегръдка,
ще ме галят твоите ръце.
Ще си ида, татко, ще си ида,
ще порасна,няма накъде.
Ала въздух пак чрез теб ще дишам,
все едно съм мъничко дете.
*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #92 -: Декември 01, 2012, 22:39:52 pm »
'Аз всъщност е трябвало да съм нощна пеперуда, но после е станала грешка и така съм се озовала тук, но не точно тук е трябвало да кацна, и затова сега всичко е малко трудно, нормално е всичко да ме наранява, трябва да имам много търпение и да чакам. Сложно нещо е, нали, една пеперуда да се превърне в жена...
Исках да кажа, че аз го искам, живота, и бих направила всичко, за да го имам, всичкия, който съществува, толкова много, че да полудееш. Няма значение, нека и да полудея, но този живот аз не искам да го изгубя, аз го искам, наистина, дори да боли до смърт. Да живея - това искам! Ще се справя, нали?
Нали ще се справя?''
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #93 -: Декември 01, 2012, 23:52:21 pm »
Из словото на Кърт Вонегът пред випуск 97 на Масачузетския университет


Иве, този текст погрешно се приписва на Кърт Вонегът, но всъщност е написан от Mary Schmich, журналистка, списваща рубрика в Чикаго Трибюн и носителка на наградата Пулицър.

http://en.wikipedia.org/wiki/Wear_Sunscreen
*

    iva17

  • ****
  • 915
  • Когато всичко е загубено, остава бъдещето.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #94 -: Декември 01, 2012, 23:57:51 pm »
Не знаех, Цигу, винаги съм го срещала с автор Кърт Вонегът. Благодаря за уточнението, текстът е невероярно добър, браво на Mary Schmich.
Всичко винаги завършва щастливо. Ако приключи зле, значи това не е краят :)
*

    anni1981

  • ***
  • 334
  • Дошла съм си за правото на щастие.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #95 -: Декември 05, 2012, 19:03:05 pm »
Душата ми искаш да купиш, така ли?
Защо ти е моята грешна душа?
Дори да е твоя, да знаеш - едва ли
в живота си – този! - ще спра да греша.

Душата ми грешна е, няма съмнение.
Във няколко грама събрала сама
горчилка от обич, омраза, презрение...
Изгубена вечно, но с карта за път към дома.

Такава ме искаш? Дори без душа
живота си собствен на мен да обричаш?
Макар ако утре внезапно реша,
дори и бездушна, че друг ще обичам?

Тогава вземи я. Не ти я продавам.
Гаранция няма за срок, период...
Душата си, грешната, даром ти давам
безсрочно. Залогът е моят живот.


*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #96 -: Декември 07, 2012, 09:23:22 am »
"Тиха нощ"

Изсипало е сребърен порой небето -
поглъщам го с очите на дете...
От сняг изкуствени изглеждат светлините,
но толкова е приказно във бяло.
Изсипали са сребърен порой звездите
и под снега е времето заспало...
*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #97 -: Декември 08, 2012, 22:18:02 pm »
Това ми разтърси душата....


ЕДНО ПО РАЗЛИЧНО ПИСМО

Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това което иска,
а пълни с обич цялото сърце.

Мама–написа бавно, сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.

Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.

Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със свойте близки, майка и баща.

То искаше прегръдка нежна, чиста,
във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.

На листът бял стоеше само Мама,
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?

Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света
и дядо Коледа, ти чуй, ако те има,
дари със майки клетите деца.

...И тука и поета се разплака,
от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО,остана в ъгъла да чака,
жадуваните майчини ръце.
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #98 -: Декември 16, 2012, 21:10:36 pm »
"Умножи любовта по вечността и я сложи в дълбините на "завинаги", и пак няма да имаш дори бегъл поглед към онова, за което говоря."
"Да срещнеш Джо Блек" 1998

"Обещай ми, че винаги когато си тъжна или несигурна, или губиш вяра, ще се опиташ да видиш себе си през моите очи."
"П.С. Обичам те" 2007
*

    anni1981

  • ***
  • 334
  • Дошла съм си за правото на щастие.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #99 -: Декември 19, 2012, 11:46:54 am »
Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях, че закачи първата ми картина
на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях как нахрани изгубено коте и научих,
че е добре да си мил с животните.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих,
че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз чух как каза една молитва и аз знаех,
че някъде има Бог,
с когото винаги мога да говоря
и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях как приготви храна и я занесе на приятел,
който беше болен и научих,
че ние всички трябва да си помагаме
грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях как отдели от времето и парите си,
за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих,
че тези които имат нещо трябва да дават на тези,
които нямат.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея
и научих, че трябва да се грижим за това,
което ни е дадено.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях как се справяш с отговорностите си,
дори когато не се чувстваш добре и научих,
че би трябвало да бъда отговорен когато порасна.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях сълзите в очите ти и научих,
че понякога биваш наранен,
но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз те погледнах и исках да ти кажа
“Благодаря!”
за всички онези неща, които видях,
когато ти си мислеше, че не те гледам.


*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #100 -: Декември 19, 2012, 14:07:10 pm »
За две ръце, протегнати насреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от тебе вдъхновени,
най – хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз – по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голямо
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка – песен, а от песен – мъка,
и аз не зная как ще издържа…

при тая среща – ранна или късна,
на тоя огън – древен или нов,
ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни – било е от любов.

/ Евтим Евтимов /
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #101 -: Януари 04, 2013, 13:35:28 pm »
"Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни.Трябва да вземеш каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде."
Маргарет Мичъл

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #102 -: Януари 05, 2013, 07:37:57 am »
Писмо до дядо Коледа

Дядо Коледа, татко ми дай!
Дай ми майчица, нежна и мила!
Ала, деденце, миличък, знай –
аз ги искам за Нова година.

Ти познаваш ли Гошко? Та той
беше моят приятел до вчера.
Беше колкото мене на бой.
Друг едва ли такъв ще намеря.

С него спяхме легло до легло
и си имахме общи играчки.
Даже ново почти колело,
със верига, звънче и спирачка.

Да ти кажа ли? С Гошко веднъж
за това колело се посбихме.
Аз заплаках, макар че съм мъж,
после двамата пак се сдобрихме.

Ти не ни се сърди, дядо мой!
Ние мъничко само се сбихме.
Днес го няма. Отиде си той,
а – повярвай! – така го обичам!

Вчера чичко един го видя
и взема го за Нова година.
Във очите му радост съзрях.
Исках с него и аз да замина.

Но сме тук с колелото сами...
плача аз и звънчето проплаква,
а пък Гошко сега е щастлив,
свойте мама и татко дочакал.

Дядо Коледа, татко ми дай!
Дай ми майчица, нежна и мила!
Ала, деденце, миличък, знай –
аз ги искам за всяка година!

Румен Ченков

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #103 -: Януари 06, 2013, 10:21:21 am »
Мамче страхотно е!  :(


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #104 -: Януари 06, 2013, 10:37:25 am »
Мамче страхотно е!  :(
:bighug:

"Говори за щастие.Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи.

Пътищата не са само неравни и стръмни.

Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това!

Дай отмора на изтерзания слух на Земята, наранен от човешката скръб, недоволство и болка.

Говори за вяра.На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение.

Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го.Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.

Говори за здраве.

Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно.

Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.

Кажи, че си добре и че всичко ти е наред.

Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина."

 
/Ела Уилър Уилкокс/

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*

    anni1981

  • ***
  • 334
  • Дошла съм си за правото на щастие.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #105 -: Януари 08, 2013, 16:42:41 pm »

Ти ме питаш как се чувствам?
Сякаш не личи!
Душата ми е тъжна сянка, пресъхна от сълзи!
За чувства ти ли ми говориш?
А моите разби!
Сърцето си ревниво пазиш!
Но само твоето нали?

За всички мои сълзи, Бог дано ти прости!
Ще опитам и аз да простя, да простя.

Плакал ли си тихо в мрака, чак до сутринта?
Чувствал ли си се бездомен даже у дома?
И отчаян без надежда, в своята душа.
Не би могъл дори да знаеш, как се чувствам сега!

За всички мои сълзи, Бог дано ти прости!
Ще опитам и аз да простя.
За всички мои сълзи, нека той сам реши!
Да ми върне ли пак любовта, любовта.


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #106 -: Януари 13, 2013, 09:09:14 am »
Не спирай

Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.

Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш -
тя идва някога сама.

Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.

Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо...
Не спирай да се чувстваш жив!

Ева Корназова

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #107 -: Януари 24, 2013, 22:12:43 pm »
MAMA

Много ми се плаче....мамо...много ми тежи. Уж причина няма,а очите ми са пълни със сълзи. Много искам да се гушна в теб и да се стопля,нищо да не питаш само да ме галиш,а пък аз да се наплача тъй на воля без да се стеснявам. Знам,че съм голяма, даже много, но ми се доплаква мамо ти сигурно ще знаеш и защо.Нищичко не искам,само да се гушна в теб за малко и дете да бъда, да се страхувам, да съм слаба, да треперя и да не мога нищо, безпомощна да съм и да се изплача аз на воля.Уморих се да съм силна мамо,само да пoплача малко и после пак ще съм във форма.


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #108 -: Януари 30, 2013, 08:42:22 am »
"Докато човек не се предаде, той е по-силен от своята съдба!!!" Ерих Мария Ремарк

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #109 -: Февруари 04, 2013, 10:04:44 am »
Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да й прави.
Каквото и преди да си й дал,
не ще си го откупиш.Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да й кажеш сбогом!

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #110 -: Февруари 08, 2013, 15:38:44 pm »
"Ако утрото не ни будеше за нови радости, ако вечерта не ни оставяше никаква надежда, не би си струвало да живеем."
Гьоте

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #111 -: Юни 21, 2013, 15:07:44 pm »
МАЙКА

Край пътя на дървена пейка
бе седнала стара жена.
Тя, знаеш, е нечия майка,
останала тука сама...
Ръцете напукани скрила
под вехта престилка, така
почива си с поглед към пътя,
очакваща свойте деца...
Очите с надежда поглеждат
пътеката прашна напред.
Не мига, дори не ги свежда,
но... рядко минава съсед...
Така вечерта ще посрещне
пак старата майка сама.
И дълго безгласно ще плаче
сиротната нейна душа...
Автор vodoleia (Мария )
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #112 -: Юни 21, 2013, 20:55:40 pm »
ТЯ- ДЪЩЕРЯ МИ..

Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: „Обичам!“
Тя ме събужда със мила усмивка,
в очите си светли побира света ми.
Аз съм ù майка, но вечно ù липсвам
и тя ме упреква – тя, дъщеря ми.
Когато е тъжна, затръшва вратата
и сили събира от моите сили.
И чувам, когато прегръща стената,
прикрива сълзите и аз я разбирам.
Тя е моето слънце и моята вечер,
моята прошка и моя награда.
Когато съм лоша, ме чувства далечна,
но после си вкопчва във мене ръката.
Тя ме придържа, когато пропадам,
до мене застава, рамо до рамо.
Струва си всичко, което изстрадах,
когато прошепва ми тихичко „мамо“…
Аз я обичам, но тя не разбира,
че майките често превръщат се в чужди.
Когато корим ги, нима не разбират,
че лесно се чупят красивите кукли?!
Аз съм до нея, но всъщност ме няма
и тя ме поглежда хладно, със злоба.
Но аз и прощавам, понятие няма,
за нея ще мисля дори и от гроба.
Понякога искам да плача, да чупя…
Когато съдбата със гръм ме взривява,
ще викам високо и нека ме чуят,
че моята сила е тя – дъщеря ми.
Тя е моята стъпка нагоре,
с нея забравям, че има обратно.
За нея земята, света ще преровя,
а другото всичко мимолетно е, кратко…

Магдалена Рачева

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #113 -: Юни 22, 2013, 12:16:53 pm »
Мамо, обичам те, защото заради мен си преглъщала умората и изтощението и си ме дарявала с нежност и усмивка.
Мамо, обичам те, защото заради мен си сменила малката кокетна чантичка с огромна торба, в която да носиш всичко, което ми е необходимо.
Мамо, обичам те, защото заради мен си сменила забавленията и излизанията с дълги нощи будуване и грижи.
Мамо, обичам те, защото заради мен си сменила красивия грим с тъмни кръгове под очите.
Мамо, обичам те, защото заради мен си търпяла нетърпимото, прощавала си непростимото и си преодолявала непреодолимото.
Мамо, обичам те, защото си лишавала себе си, за да мога да имам аз.
Мамо, обичам те, защото макар да не се вслушвах в предупрежденията ти, ти беше тази, която после бършеше сълзите ми и ми даваше кураж.
Мамо, обичам те, защото те ранявах хиляди пъти, а ти и за секунда не спря да ме обичаш!
Мамо, обичам те, защото хиляди пъти те пренебрегвах, а ти винаги беше до мен!
Мамо, обичам те, защото търпеше всеки път, когато те обвинявах за твоите грешки, без да виждам колко много всъщност си направила за мен!
Мамо, обичам те, защото заради теб аз живея, мечтая, обичам и съм това, което съм!
Никога не е късно да откриеш себе си!!!

И точно когато мислиш да се предадеш..., спомни си за причината, заради която издържа на всичкото това...
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #114 -: Юни 25, 2013, 00:01:08 am »
ТЯ- ДЪЩЕРЯ МИ..

Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: „Обичам!“
Тя ме събужда със мила усмивка,
в очите си светли побира света ми.
Аз съм ù майка, но вечно ù липсвам
и тя ме упреква – тя, дъщеря ми.
Когато е тъжна, затръшва вратата
и сили събира от моите сили.
И чувам, когато прегръща стената,
прикрива сълзите и аз я разбирам.
Тя е моето слънце и моята вечер,
моята прошка и моя награда.
Когато съм лоша, ме чувства далечна,
но после си вкопчва във мене ръката.
Тя ме придържа, когато пропадам,
до мене застава, рамо до рамо.
Струва си всичко, което изстрадах,
когато прошепва ми тихичко „мамо“…
Аз я обичам, но тя не разбира,
че майките често превръщат се в чужди.
Когато корим ги, нима не разбират,
че лесно се чупят красивите кукли?!
Аз съм до нея, но всъщност ме няма
и тя ме поглежда хладно, със злоба.
Но аз и прощавам, понятие няма,
за нея ще мисля дори и от гроба.
Понякога искам да плача, да чупя…
Когато съдбата със гръм ме взривява,
ще викам високо и нека ме чуят,
че моята сила е тя – дъщеря ми.
Тя е моята стъпка нагоре,
с нея забравям, че има обратно.
За нея земята, света ще преровя,
а другото всичко мимолетно е, кратко…

Магдалена Рачева

Страхотно :)


*

    maggi4ka

  • ***
  • 440
  • Няма невъзможни мечти....
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #115 -: Юли 05, 2013, 12:50:05 pm »
:) Здравейте момичета :) Случайно четейки из форума, попаднах тук и виждам, че от някъде някой е намерил първото написано за дъщерите ми стихотворение - ТЯ ДЪЩЕРЯ МИ. Радвам се, че ви е харесало :)

*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #116 -: Юли 06, 2013, 13:56:19 pm »
Страхотно е браво :)
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #117 -: Юли 11, 2013, 22:46:52 pm »
Прилежен съм и аз.Не сгъвам дрехи.
Не гладя. Не простирам като теб.
Но галя те със дланите си меки
Целувам-теб.Обичам-само теб.

Прилежно се оставям да ме мразиш-
омразата е част от любовта...
Обичаш ме. Нали ще ме запазиш
за себе си - до края на света ?!

Той:Добромир Банев
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #118 -: Юли 14, 2013, 09:03:39 am »
Черната сврака,
кацнала на стобора,
цяла побеляла от сняг.
Знам че е сврака,
но сама се залъгвам ...
бяла лястовица видях!

Блага Димитрова
« Последна редакция: Юли 14, 2013, 09:05:31 am от 47 Smiles »
*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #119 -: Юли 17, 2013, 08:54:45 am »
Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
“Маме, не чакай днес твойто хлапе!”

И тъжно се свива сърцето,
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.

Къде е момчето, което,
до вчера държеше в ръце?
Май днеска е яхнал крилете
и литнал към свойто небе.

Отлитай, детето ми, нищо,
че мъката в мене расте.
Тя, майката, тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!

Таня Мезева
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #120 -: Август 01, 2013, 21:58:09 pm »
Август
Аз в моя месец влизам като в дом.
Година вече другаде живея.
Все още имам ключ.Не влизам с взлом.
На прага му за миг благоговея.
Как роден ми изглежда,колко скъп?!
Макар веднъж годишно,аз съм в къщи.
Душата ми скроена по калъп
на августовска нощ и тя се връща.
Ухаеща на дини и пипер,
горещата му същност ме посреща
пред прага на астралния килер,
препълнен детски спомени и вещи.
Отпускам се сред топла тишина,
сред прегоряла жега и забвение.
Между дете и възрастна жена
люлея същност, дъх и настроение
и сякаш отначало всеки път
животът ми подрежда се.
Когато
звездите августовски заблестят
започва истинското мое лято.

автор Валентина Шейтанова
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #121 -: Септември 04, 2013, 12:30:50 pm »
Не знам дали го има в предишните страници, но мисля, че е хубаво да бъде тук.

Химн на любовта

Първо послание на свети апостол Павел до Коринтяните, глава 13:

„Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат
Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.“
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #122 -: Септември 04, 2013, 14:04:30 pm »
"Веднъж ме попитаха, как успявам да държа главата си изправена, след всичко, което съм преживяла. Отговорих, че въпреки всичко аз съм оцеляващ вид, а не жертва!"
Патриша Бъкли


"Двата най-важни дни в живота ти са денят, в който си се родил и денят, в който си разбрал защо."
Марк Твен


"Веднъж щом избереш надеждата, всичко е възможно."
Кристофър Рийв

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*

    anni1981

  • ***
  • 334
  • Дошла съм си за правото на щастие.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #123 -: Септември 11, 2013, 07:22:37 am »
Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи - с очите ми,
силата - със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш -
по-добре е да не спиш:
да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш.


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #124 -: Септември 17, 2013, 16:40:24 pm »
***
Прегърни ме мамо,
дойдох си за малко,
само да ти кажа "Добър ден!".
Дори не звъннах,
но ти ме разбираш ...
Имам семейство - знаеш и ...
С детето
задачи,
домашни
и букви редяхме ...
На работа,
в къщи,
готвя, пера ...
Уморена съм вече ...
О, даже забравих,
не попитах и "Как си?",
и "Имаш ли нужда от нещо сега".
А ти ръката ми нежно във скута си слагаш
"Ти си тук, дъще моя!" -
отронва се само от твойта уста.
И завиваш ме нежно с топла прегръдка,
студа на раздялата аз не усещам така.
Трябва да тръгвам,
животът ме дърпа ...
Оставям те,
а ти ме гледаш в свойта самота.
Удавила се във очите ти дълбоки,
прегръщам те и тръгвам към ... дома.
Изпращаш ме до портата с усмивка,
но щом затворя пътната врата
сълзите ти като река ще тръгнат
защото отлитам и ... пак си ти сама.

Ели Иванова

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #125 -: Септември 19, 2013, 14:07:28 pm »
МАЙКА

Не и се карай, и не и крещи !
Тя-МАЙКАТА, една е, хора!
Ще те прегърне, и ще ти прости.
И ще поеме твоята умора.
Понякога се смее, често плаче.
Косите и са в нежна белота.
А колко много пък за нея значи,
да си защити чедата от Света.
Обрулва ги Живота като сливи,
и брули до последният им ден.
Тя гледа да са все щастливи,
и пали свещ на всеки ден рожден.
Не ги оставяйте самотни!
Обичайте си майките, деца !
Отидат ли си, кой ще ви запълни,
със обич, полупразните сърца.

Кресто Миров
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #126 -: Септември 23, 2013, 10:06:48 am »
Адресирано до мама

Ще дойда пак.Когато ми се плаче.
Когато имам нужда от другар.
Ще бъда не жена, а пеленаче,
което не признава друг за цяр.
Освен онази, дето го люлее
когато страшно много ѝ се спи,
но въпреки умората се смее
със топли и загрижени очи.
Освен онази, с нежната милувка,
която по лицето му чете
добре ли е, дали не се преструва
горкото ѝ изпатило дете.
Освен онази, с благите съвети,
която сто процента има лек
за трудните и лошите моменти
(ще вдигне на крака и хром човек).
Освен онази, дето го обича,
а стига ѝ в замяна поглед благ...
Порасна, мамо, твоето момиче,
но страда ли - при тебе тича пак!

Васка Мадарова

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #127 -: Ноември 13, 2013, 16:30:48 pm »
"Истинско проклятие за човека е онова желание, което нито се осъществява, нито пък угасва." - Меша Селимович

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #128 -: Ноември 19, 2013, 19:21:54 pm »
"Божието благословение идва веднага след като престане да те е страх" - един свещенник
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #129 -: Ноември 27, 2013, 13:09:07 pm »
"Чакаш нещо, а то не идва.Чакаш, не идва.Накрая преставаш да го чакаш.Тогава то идва.

Керана Ангелова, "Улицата на пеперудите"

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #130 -: Ноември 29, 2013, 22:59:18 pm »
Тихо!
Тя точно в момента пътува между два свята. Личи си, че носи напрежението  пред неизвестното. Тя просто издишва в своите неотговорени въпроси. Понякога пие кафе с треперещи ръце, без да знае на къде върви нейната връзка или банковата й сметка. Но този път тя се е вкопчила в напрежението пред неизвестното и не желае да натисне паник бутона. Тя се отучва от хиляди години, в които е била оформяна. Тя не е раздвоена между противоположните импулси за битка или бягство. Нито е наивна, нито е глупава.
Тя е жена на границата, проправяща нови пътища, правеща нови избори. Тя иска да предизвика появата на нова съвършена вероятност. Може би я виждате сега - застанала на прага или на кръстопът - дишаща в тялото си - напрегнато вслушана в очакване на Вътрешни Сигнали. Тя се учи на нови умения за навигация, докато пристига в най-магическия момент на своя живот.

Суквиндер Сиркар
*

    iva17

  • ****
  • 915
  • Когато всичко е загубено, остава бъдещето.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #131 -: Ноември 30, 2013, 11:54:18 am »
Във тиха нощ сърцето си последвай –
то знае „накъде”, „кога”, „защо”...
Душата крие пътища неведоми.
И винаги са твои. За добро...
А всичките снежинки са вълшебства,
които ще се сбъдват ред по ред.
Съвсем е бяло. Също като в детството.
И пътят ще е винаги напред...
Ще има утре, и ще има вчера.
Ще има за какво да съжаляваш.
Все нещо ще поискаш да намериш.
Все нещо през сълзи ще си прощаваш...
Но тръгнеш ли във своя снежен път,
една мечта през мрака ще те води,
ще видиш чудесата да искрят,
и себе си до края ще пребродиш...
Във тиха нощ. Безкрайно много тиха.
Когато даже мислите мълчат.
Тогава със сърцето се усмихваш.
И бъдеще, и минало, валят...
irini
Всичко винаги завършва щастливо. Ако приключи зле, значи това не е краят :)
*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #132 -: Декември 09, 2013, 14:58:52 pm »
"В прегръдката ти се изгубих,
потънах в нежна топлина...
Усещах само до полуда
как бият нашите сърца.
В ръцете ти се сгуших силни,
не чувствах студ, не чувствах страх.
Очи затворих, и без сили
във тебе свита отмалях...
Дъхът ти с обич ме обгърна,
погали моята коса...
Сърцето ти при мен се върна,
стаи се в моята душа .
Сълза отпи от моя поглед,
светът остана между нас...
Прекрасен беше този полет
само за миг, или за час ...
В прегръдката ти се намерих
открих и себе си сега ...
усетих твоята закрила ,
във ласките ...и Любовта..!"
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #133 -: Декември 10, 2013, 01:01:41 am »
Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми -
моята днес ще говори.

Никой дори не се е запитвал
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.

Горя до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да бъдат щастливи!
Себе си слагам на края.

Дворът е пуст под моя прозорец,
с вятъра аз разговарям.
В мрака притичват сенки на хора.
Кой ще ме чуе, не зная.

Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв не се жаля.
Ще ми са всички да са щастливи!
Себе си слагам на края.

Михаил Белчев
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #134 -: Декември 25, 2013, 16:10:17 pm »
Чудо под белите преспи

Под бели преспи чудото ми спи –
надежда плаха за цветя и птици.
Все някога от лъч ще се стопи
тъгата снежна в моите зеници.
И в пролетно наболата трева
мечтите ми ще бъдат минзухари.
Крила разперил в модра синева –
копнежът-щъркел весело ще шари.
Ще се открия в поглед на дете.
От бистър ручей дъх ще си налея.
А чудото – решило да расте,
ще ме накара дълго да се смея.
Събудена – в разпукнато листо,
душата нежни трепети ще диша.
А без да питам как или защо –
ще бъда стих. И сам ще се напиша.
Под бели преспи чудото ми спи.
И сън във бяло тихо ме загръща.
Все някога снегът ще се стопи...
Надежда в чудо – толкова присъща!

Ясен Ведрин

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #135 -: Януари 30, 2014, 21:49:12 pm »
Към родителите с малки деца: Нека да съм този, който го казва високо и ясно

В момента съм в такъв период от живота си, през който се чувствам изтощен почти непрекъснато. Под изтощен имам предвид – разбит, не-знам-как-ще-изкарам-деня уморен, с кървясали очи…

Имам 3 момчета на възраст под 5 години. Не се оплаквам от това. Всъщност може би съвсем малко. Но знам, че има хора, които биха дали всичко за къща, пълна със смях и хаос. Аз бях такъв човек много, много години; болката от безплодието е пробождаща и туптяща и постоянна. Спомням си как позволявах на надеждата да се роди отново и после я виждах да се разбива на хиляди парченца, месец след месец, цели седем години.


Но точно сега, в настоящия ми живот, имам три момчета под 5 години. Има много моменти, в които те са прекрасни - например, когато миналата седмица Исак каза на снаха ми: „Моят баща има коса по цялото тяло“. Или когато Илая покри брадичката и бузите си със зелените ресни на парцала за под и обяви: „Тате, имам брада като твоята!“, или когато Бен се промъква рано сутрин в кухнята преди другите момчета, усмихва ми се и казва: „Времето на Бен и тати!.“

Но също така има много моменти, в които нямам представа как ще се справя с тях, докато дойде времето за лягане. Постоянните искания, нужди и караници са като дращене с нокти по черна дъска всеки божи ден.

Едно от моите деца със сигурност ще се превърне в Стив Джобс. Сега вече отлично разбирам родителите на този талантлив човек. Синът ми има точна представа какво иска – точно по този и никакъв друг начин. Понякога това е точната позиция, на която чинията трябва да е центрирана на масата, или колко да са опънати чорапите му, или точно колко розов трябва да е делфинът, който рисувам – „Със смели очи, не с тъжни, татко!“. Конкретен е като лазерен лъч и никога не спира, докато не е точно както го иска.

Трябва да призная, че понякога от звука на неговите писъци ми идва да се скрия в гардероба. И не мога нито да потвърдя, нито да отрека твърдението, че докато съм там, ям нервно чипс или черен шоколад.

Има хора, които ми казват: „Наслаждавай се на всеки момент! Те порастват толкова бързо!“.

Обикновено се усмихвам и промърморвам нещо несвързано, но вътрешно изгарям от желанието да подържа тези хора под вода. Само за минутка. Само докато се паникьосат мъничко.

Ако имате приятели с малки деца – особено ако вашите деца вече са тийнейджъри или са пораснали, – моля ви, закълнете ми се още сега, че никога няма да им го казвате. Не защото не е истина, а защото изобщо, изобщо не помага.

Разбирам, че наистина порастват много бързо. Но да трябва да се наслаждавам на всеки момент, е просто още едно нещо, което ми е невъзможно да правя точно в момента, и списъкът с тези неща е доста дълъг. Не всеки момент от родителството е прекрасен – нито за вас, нито за мен. Може би просто сте забравили това. Мога да ви го простя. Но ако продължите да ми повтаряте да се наслаждавам на всеки момент, ще трябва да скъсам с вас.
Ако сте родител на малки деца, знаете, че има моменти на удивително щастие, в които не можете да повярвате, че сте около тези прекрасни малки същества.

Но нека съм този, който го каже високо и ясно:

Не сте ужасен родител само защото не можете да измислите как да накарате децата си да ядат толкова здравословно, колкото децата на приятелката ви. Тя очевидно използва необичайни и вероятно незаконни методи на хипноза.

Не сте ужасен родител, защото понякога викате на децата си. В къщата си имате малки диктатори. Ако някой друг ви говореше като тях, щеше вече да е в затвора.

Не сте ужасен родител, ако не можете да ги накажете хладнокръвно и своевременно за всеки отделен акт на тероризъм, който те толкова изобретателно извършват.

Не сте ужасен родител, ако предпочитате да сте в офиса, а не вкъщи.

Не сте ужасен родител, ако нямате търпение да заспят.

Не сте ужасен родител, ако понякога звукът от гласчетата им ви кара да искате да гаврътнете едно голямо.

Не сте ужасен родител.

Вие сте един нормален родител с ограничени възможности. Не можете да свършите всичко. Трябва да си признаем, че сме жертви на нашето преинформирано общество, със свръхвисоки стандарти за родителство, в което ние се чувстваме неудачници, защото позволяваме на децата си да ядат пилешки хапки и да гледат телевизия.
Една от причините да сме толкова изтощени е, че сме претоварени с информация за това какви родители трябва да бъдем.

Така че може би е време да спрем да четем блоговете, които ни казват как да отгледаме следващия президент, който чете от 3-годишен и не просто яде, а ГОТВИ зеленчуците си. Може би е време да сме просто родители, които казват „извинявай“, ако са викнали на детето си. Които признават, че се нуждаят от време за тях самите. Които молят Бог да им помогне да станат по-добра версия на хората, които всъщност са, а не да станат идеални родители.

Така че следващия път, когато видите ваши приятели с малки деца и замъглен, отчаян поглед в очите, поръчайте им пица и ги пратете вкъщи. Вземете децата им за няколко часа, така че да могат да са сами в собствената си къща и да правят секс, ако не са твърде уморени. Сложете ръце на раменете им, погледнете ги в очите и им кажете, че се справят страхотно. И не се стряскайте, ако започнат да хлипат неконтролируемо. През повечето време ние имаме чувството, че се проваляме и децата ни ще се превърнат в ужасни престъпници, които ще ни мразят и няма да искат да сме наоколо, когато пораснат.

Ти си изтощен. Не съм убеден, че нещата ще се подобрят. Днес може да е добър ден, а може и да е денят, в който ще изгубиш контрол дотолкова, че ще изненадаш дори себе си.

Вдишай. Издишай.

Автор: Стив Вайс. Той е пастор и писател, живее в Минесота с жена си Мери и трите си малки сина.


Източник: http://cleverbook.net/
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #136 -: Февруари 02, 2014, 22:15:28 pm »
"Колко е важно... Да имаш търпение, без да спреш да настояваш. Да имаш надежда, без да имаш очаквания. Да запазиш равновесие, без да останеш безразличен. Да отстояваш себе си, без да се натрапваш. И да умееш да искаш, без да ти пука от отговора. Да си като котката – като те изгонят от едната врата, да влизаш през другата, но в същото време да запазиш достойнството си. Да оставиш нещата да се случват, без да изгубиш себе си по пътя. Да не страдаш по миналото, но да не го забравяш. Да вярваш в бъдещето, но да живееш днес, тук и сега. Да бъдеш свободен, но да знаеш какво да правиш със свободата си. Да мислиш като мъдреците, а да живееш като новороден."
*

    anni1981

  • ***
  • 334
  • Дошла съм си за правото на щастие.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #137 -: Февруари 23, 2014, 11:22:06 am »
Надежда

Добър ден. Имам едно оплакване –
(направо си е жива рекламация) –
след цяла вечност напразно очакване,
връщам Надеждата – за реанимация.
Не подлежи на замяна? А в склада?
Дали няма нещо бракувано?
Иззето е всичко? Е, браво!
Безнадеждните едва съществуваме...
С кого разговарям, прощавайте?
Ооо, май съм объркала номера...
Не търсех Бог, извинявайте,
а само Човещината у хората...
Сега ще затварям, че имам работа.
И да доставите скоро Надежда.
Моята едва диша, но... Карай.
Ще се понасяме още, изглежда...



Вяра

Пак съм аз. Добър ден.
Да, за Надеждата съм наясно.
А малко Вяра? „Под щанда”? За мен?
И Вярата свърши? Прекрасно...
Кога ще получавате стока?
Сега сте в ревизия? Извинете.
Изведнъж загорча ми живота
и рекох да звънна... Простете.
Не, в Господ не умея да вярвам.
Ама пак ли сте Вие?!? Чудесно...
Добре съм. Не се оплаквам.
Но с вяра се диша по-лесно...
Е, как така какво ще я правя?
Светът е объркан до лудост!
И нищо вече не ми остава,
освен да повярвам във чудо...
Това е всичко. Затварям.
И на мен ми беше приятно.
Скоро да докарате Вяра,
че си искам живота обратно.



Любов

Да, аз съм. Звънях ви наскоро –
за Надежда и Вяра да питам...
Не, с Господ не ми се говори.
Летя. Или поне се опитвам...
А криле случайно да имате?
Само за ангели? Логично.
Даже със връзки се взимат?
Ех, и там като тука. Типично...
Извинете, нещо не ви чувам.
Любов сте докарали? Боже!
Любовта дали се купува?!?
Няма как! Няма начин! Не може!!!
Със Надеждата даже да кретаме,
а пък Вярата хич да я няма,
от Любов е направен човека,
и със обич закърмен е само!
Сега не желая промоции.
Имам си едно съществуване,
и с Любов ще си уча уроците,
колкото мога. Дочуване.



Мъдрост.....?

Поуката до болка ми е ясна:
Животът ще залязва, ще изгрява...
Но в този свят, тъй хванал ме натясно,
аз имам опции да оцелявам –
Надеждата покълва в малко зрънце,
със Вяра и сълзи ще я поливам,
Любов ще я прегърне – сякаш слънце!...
И пак вървя...към себе си...щастлива...
Но тука някой вече се досеща –
звънях четвърти път на Господ,
че трябваше да го помоля нещо –
парченце Мъдрост ...Толкова е просто –
Животът ще изгрява и залязва
до края на безкрайните Вселени...
Поисках Мъдрост, а какво излезе?!?
Получих пратка с етикет: Търпение...
..............
Поуката до болка ми е ясна –
Животът не е спешен случай!
Да, честичко улавя ме натясно,
но само, за да ме научи...


Мира Дойчинова - irini


*

    anni1981

  • ***
  • 334
  • Дошла съм си за правото на щастие.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #138 -: Февруари 28, 2014, 12:25:27 pm »
Забравихме да се поздравяваме.
Забравихме да се усмихваме.
Забравихме да се прегръщаме.
Забравихме да се обичаме.

Забравихме "старите" години.
Забравихме детските игри навън.
Забравихме и думата "Другарю"!
Заменихме ги с модерни времена.

Запознаваме се в сайтове.
Пишеме си на емайлове и чатове.
Пием си кафето виртуално.
Музиката слушаме със слушалки.

Ех, Животе ...
Бих искала с вълшебна пръчица,
да се върна в "стари" времена.
Да виждам лъчезарни усмивки,
да слушам завладяващ смях,
да разговарям с Приятели
и да си тананикам на глас.

Живот обаче един живеем ...
Нека го направим лек и песен.
Усмивки на всеки подарете и
Любов на всички раздадете.

T.Kan.


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #139 -: Март 01, 2014, 09:38:33 am »
Честита Баба Марта!

Да сме живи, здрави, бели и червени,
от най-мънички - до големи!
Баба Марта да ни е добре дошла
радваме ѝ се от сърце и от душа!
Да се маха Зима студовита,
да дойде Пролет плодовита,
да се раззеленее пак гората,
да расте буйно пак тревата,
да се върнат птичките в гнездата,
да скачат весело децата,
да има слънце, радост, топлина,
и на наш'та географска ширина!

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*

    Asenceto

  • ***
  • 207
  • Ще успеем :))) всичко е въпрос на време ;)
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #140 -: Март 15, 2014, 10:38:55 am »
Преди да стана майка спях толкова, колкото поискам. Никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна. Гримирах се, обличах се и отивах на работа. Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни. Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит".

До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен. Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите. Oще по-малко съм си представяла как бебе суче почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Напълно контролирах разума и мислите си. Спях нощем и имах време да сънувам.

Преди да стана майка, никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може докторът само да надникне в гърлото му. Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача. И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка. Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко. Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми, докато спи. Не знаех, че целувката ми може да лекува.

Преди да стана майка, не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него. Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение. Не мислех, че мога да обичам толкова горещо. Преди да стана майка не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг. Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна. Преди да стана майка не се събуждах на всеки 10 минути, само за да проверя, че диша. Превърнах кошмарите си в щастие!.
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #141 -: Март 16, 2014, 15:04:08 pm »
Asenceto, прекрасно е!
Очите ми плувнаха и отново съпреживях тези сладки спомени ...  :love:

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #142 -: Април 25, 2014, 09:10:47 am »
За мама

Една сълза отронваш сутрин рано,
за твоите слънца далече от дома.
И пак отваряш туй сърце голямо,
за всички живи малки същества.

Прости ми мамо за тъгата,
за всички мои глупави бели,
за сребърните кичури в косата,
за хилядите ти тревожни дни.

Благодаря ти мамо за нещата,
направили ме днешното дете!
Благодаря за твойта грижа свята,
за нежните ти майчини ръце!

Една сълза отронваш вечер късно,
за твойте гълъбчета по света.
В съня потъваш неусетно,
с надежда утрешна за доброта...

Ева Георгиева

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #143 -: Юни 01, 2014, 12:15:02 pm »
Писмо, което всички дъщери би трябвало да прочетат

Писмо на австралийската журналистка Леа Картър до майка си, след като и тя самата вече има дъщеря

"Скъпа мамо,

Знам, че минаха цели пет часа след като говорихме по телефона, но как си? Дали се научи вече да използваш Facebook? А да използваш пунктуация в текстови съобщения? Колко непознати хора видяха снимката на моето бебе в последните пет минути?

Винаги бяхме най-добри приятели, ти и аз. Всеки ден разговаряхме по телефона. Но сега, когато имам дъщеря и ти стана баба, има няколко важни неща, които бих искала да ти кажа.

Първо, благодаря ти.

Благодаря ти, че изтриваше задника ми хиляда пъти на ден, и че тези странни цветове и остри миризми от моите памперси си гледала с нежност, вместо с ужас.

Благодаря ти за всички жертви, които си правила заради мен. Знам, че си отлагала много неща, които са ти важни, за да бъдеш с мен във всеки един момент, когато е нужно. Наистина го оценявам.

Благодаря ти, че ме поставяш на първо място, винаги и днес.

Благодаря ти, че все още ме защитаваш. Сега осъзнавам, че и самата мисъл нещо лошо да се случи с мен би била достатъчна, за да те доведе до сълзи и да предизвика спазми в стомаха.

Благодаря ти, че безусловно ме обичаш.

Благодаря ти, че ми вдъхваше увереност, че мога да постигна всичко, което си представя. Научи ме, че няма лесен начин и че моята стойност е много повече от това как изглеждам или какви дрехи нося.

Благодаря ти, че си добър пример. Ти си силна, страстна, любезна и щедра жена и аз постоянно желая да бъда като теб.

И ти благодаря, че никога не ми слагаше тези смешни панделки за коса, когато бях малка. Преди да се роди дъщеря ми купих няколко и сега осъзнавам, че наистина изглеждат глупаво.

Второ, съжалявам.

Съжалявам за всеки път, когато съм ти казвала лоши неща. Сега мога да си представя колко е било болезнено.

Съжалявам, че не ти повярвах, когато ми каза, че шофирането в кола с младежи е лоша идея. Сега съм напълно съгласна с това.

Съжалявам, че съм те мъчила с пробуждането си много пъти през нощта. Лишаването от сън е истинско мъчение, нали?

Също така съжалявам, че не исках да ставам от леглото като тийнейджър.

Съжалявам, че се съжалявах, защото нямам брат или сестра. Сега знам защо не си имала и друго дете.

Разбирам, че е трудно да бъдеш родител, че не идва винаги естествено, че трябва всеки ден да работим. Знам, че някога си била уплашена, объркана, под стрес и прекалено уморена. Благодаря ти, че си мислиш, че аз затова съм била ценна.

И накрая, ти честитя.

Поздравления за това, че работиш най-трудното нещо на света през последните 27 години. Показа безкрайно търпение, безкомпромисна отдаденост и реална, истинска любов.

Ти си невероятна. Това би трябвало по-често да ти говоря.

С любов,

Аз"

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #144 -: Юли 02, 2014, 11:04:50 am »
Толкова много любов в тази тема.
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #145 -: Септември 29, 2014, 16:25:40 pm »
"Ако възнамеряваш да бъдеш добър към другите, ще трябва да бъдеш добър и към себе си. Това означава да си взимаш почивен ден отвреме навреме, когато това не е планирано. Да ядеш парче шоколад, когато това не е препоръчително. Да си подремнеш, когато това не е възможно. Да потънеш в добро четиво за час, когато не можеш да си го позволиш. Да се накиснеш във ваната, когато няма време за това. Спри всичко, когато не си длъжен да го направиш. И направи това сега, за Бога!"

Нийл Доналд Уолш

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #146 -: Септември 30, 2014, 09:52:58 am »
Ех, че красиво... Вдъхновяващо, оцветяващо делничния ден...

Ето и от мен:

Антоан дьо Сент-Екзюпери - Молитва

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.
“A ship is safe in harbor, but that's not what ships are for.”


― William G.T. Shedd
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #147 -: Октомври 09, 2014, 09:11:39 am »
"– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро."

част от притча

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #148 -: Ноември 13, 2014, 09:47:17 am »
"Да бъдеш силен означава да направиш още една крачка към върха на хълма независимо колко си уморен. Означава да оставиш сълзите да се леят, когато скърбиш. Означава да продължаваш да търсиш отговора дори отвсякъде да си обгърнат от мрака на отчаянието. Да бъдеш силен означава да задържиш надеждата с още един удар на сърцето, с още един изгрев. Всяка крачка – все едно колко е трудна – е още една крачка към върха на хълма. Ако запазиш надеждата жива с още един удар на сърцето, това ще те отведе до светлината на следващия изгрев и до обещанието за нов ден. И най-неуверената крачка към върха на хълма, към изгрева, към надеждата, е по-силна и от най-свирепата буря. Продължавай напред!"

Джоузеф Маршал

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #149 -: Ноември 13, 2014, 22:06:33 pm »
Събуди се за малко, и виж,
че Животът е не само болка.
Усмихни се преди да заспиш.
Имаш себе си. Колкото толкова.
Събуди се. Навън е денят,
който ти си направил самичък.
Колко много надежди валят.
А мигът е роден за обичане...
Събуди се, поне за минута.
Не е много. Но стига за всичко.
Всеки дъх се равнява на чудо.
Всеки поглед ще бъде различен...
Събуди се! Сърцето ти иска
да се сбъдне съвсем осъзнато.
Нямаш време за повече мислене.
Имаш време да срещнеш душата си...
И когато се спреш за секунда
на ръба на една тишина,
в урагана на своята будност,
замълчи. Сътворяваш света.

Мира Дойчинова – irini
„Ние се раждаме в света на природата.
Второто ни раждане е в света на духа."



*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #150 -: Ноември 21, 2014, 10:11:03 am »
Семейството е всичко

Семейството е всичко в този свят,
утеха да намериш в силно рамо,
и детски глъч на щастие богат
да те събужда със усмивка сутрин рано!
С желание да пускаш хвърчила,
във длан да стискаш детската ръчичка,
и радостта във детската душа
да те накара да забравиш всичко.
Да се прибираш вечер уморен,
да те прегръщат две ръце, които
тревожат се за тебе нощ и ден,
и да те милват с обич във очите.
Семейството е всичко в този свят
обичайте любимите си хора,
ако мечтаете за тази благодат,
раздавайте до болка, без умора!

Стефан Александров

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #151 -: Януари 09, 2015, 21:48:38 pm »
Posoka, къде си? Твоята темичка те чака  :D

Тази година на панаира на книгата една приятелка ми разказа за Мария Донева. Много ми допада:

Как се боледува най-добре

О, колко съм болен, о, колко съм жален!
О, как ми е нужно да бъда погален,
да бъда похвален, да бъда поглезен
с кафе и с целувка по топлия глезен!
Защото когато човек боледува,
е важно, че друг там човек съществува,
и своето болно любимо прегръща.
И със портокали и мляко се връща,
със дрехи студени и с дъх на снежинки,
и готви, и прави дори палачинки,
и е търпелив. И обича със тебе,
дори ако ти си ревлив като бебе,
а той те понася, защото те носи
в сърцето си. И ти задава въпроси,
а после те слуша, със теб разговаря.
Когато заспиш, той вратата затваря,
но толкова тихичко, толкова леко,
че теб ти се иска да викнеш – човеко,
върни се, че искам да си те прегърна!
И утре за всичко това ще ти върна!
И аз ще те глезя, и ще те завивам…
Но утре. Защото в момента заспивам,
и вече съм другаде, вече кротувам,
и ти обещавам, че ще те сънувам.
И тихо заспиваш, щастлив и доволен,
пък даже и да си за мъничко болен.

Мария Донева
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #152 -: Март 21, 2015, 12:37:37 pm »

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #153 -: Декември 05, 2015, 22:54:38 pm »
... Веднъж писателят Емилиян Станев срещнал Павел Матев на площад "Св. Неделя". По онова време първият пишел романа "Иван Кондарев" и като видял Матев, казал: "Знаеш ли, Павле, какво Христакиев попита Кольо Рачика, когато се срещнаха в моя роман? Попита го: Още ли Ви мъчи красотата?" Така се родило стихотворението на Павел Матев:


Мен ме измъчва красотата
                   На Емилиян Станев

О, докога?
О, докога?
Тя ту е малко птиче ято,
ту тиха есенна тъга,
ту розов цвят от млада вишна,
ту мътна пролетна река,
ту спомен от любов предишна,
ту пренебрегната ръка,
ту вятър, който лудо тича,
ту януарска белота,
ту златна чашка на лютиче
ту плът, пленена от страстта,
ту гръд, която обич пръска,
ту слово, пълно с доброта,
ту смърт, с която се възкръсва…
Мъчи ме още,
красота!

Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #154 -: Декември 17, 2015, 10:48:37 am »
Най-дълбоки са най-простите въпроси. Къде съм роден? Къде е моят дом? Къде отивам? Какво правя? Замисляй се от време на време върху тях и наблюдавай как отговорите ти се променят.

Ричард Бах



« Последна редакция: Декември 17, 2015, 10:55:21 am от Пепка »
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #155 -: Декември 17, 2015, 10:50:13 am »
„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.

И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.

И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!

След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.

След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.

С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.

След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.

След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.

След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!

С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл!

Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато... вече няма време..."

Хорхе Луис Борхес
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #156 -: Януари 09, 2016, 11:03:07 am »
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ

О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.

Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.

И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!

РУМЕН ЧЕНКОВ

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #157 -: Юли 06, 2016, 17:42:01 pm »
Притча за приемането

Веднъж Ученик и Учител вървели по междуселски път. Гледат, насреща им идва човек, който целият се тресе от нерви, почти плаче.
– Какво се е случило, приятелю?- попитал Учителят.
– Току що един човек ме обиди, … с такива тежки и грозни думи, … Не заслужавах това.
– Той не може да те обиди – казал Учителят.
– Как да не може, като ме обиди!? – удивил се пътникът – та ти даже не знаеш кой е той. Мен също виждаш за пръв път. Как можеш да твърдиш подобно нещо?

Учителят отстъпил няколко крачки встрани, търсейки нещо по земята. Накрая видял това, което търсел. Взел го и го подал на пътника, стискайки го в юмрук.
– Вземи, това непременно ще ти помогне.
Човекът машинално взел, каквото му подават. Виждайки, че това е бръмбар, се стреснал и го хвърлил на земята.
– Какво значи това? – възмутил се той.
– Извинявай, приятелю, не исках да те изплаша. Но моят Ученик наистина има това, което ти е нужно.
И обръщайки се към Ученика, му казал:
– Дай на този достоен човек това, което намерихме, докато почивахме в градината.
– Какво е то? – настръхнал пътникът – Да не е още някоя гадост, няма да я взема!

Ученикът развързал торбата, която носел. Бръкнал вътре и извадил ябълка. Мъжът озадачено погледнал сочния плод. След като се уверил, че няма уловка, благодарил, но не взел ябълката.
– Защо не я взимаш?- поинтересувал се Учителят – Взе бръмбара…
– Взех го, защото не знаех какво ми даваш. А ябълка просто не ми е нужна.
– Така е и в живота: често взимаме, това, което не ни е нужно, без да се замислим. Дават ни- взимаме. Но между това „да ти дават“ и „да ти дадат“ има съществена разлика. Аз може да ти давам нещо, но докато ти не го вземеш, моето действие остава незавършено: аз ти давам, ти не взимаш. Но ако аз ти давам и ти вземеш, моето действие става завършено  аз съм дал, ти си взел.
Аз не мога да ти „дам“ нещо, докато ти не го приемеш. Аз мога да давам, но „да дам“, това е действие, зависещо от двама ни в еднаква степен.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #158 -: Юли 07, 2016, 12:13:43 pm »
Защото ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА!

 

Живял някога един приказно богат човек. Но независимо, че имал всичко, което може да се притежава на земята, той бил нещастен. Винаги бил тъжен и умислен и дори имал вид на болен човек. Ходил при известни и знатни лекари, но те го намирали за абсолютно здрав и не виждали никаква причина за постоянната му тъга. Богаташът опитвал най-различни неща, за да се почувства по-щастлив – пътешествал по света, започвал все нови и нови занимания, ходил на обучение при известни мъдреци. Нищо не помагало. Той се чувствал все така нещастен.

Един ден отишъл за съвет при един духовен учител.

– Проблемът е в това – казал учителят, – че ти не споделяш богатството и успеха си с никого. Ти, доколкото чувам, никога не си давал дори и милостиня на бедните. Ако искаш да си щастлив, помагай на другите.

Това вече било нещо ново! Зарадвал се богатият човек и си помислил: „В края на краищата защо да не пожертвам част от богатството си за бедните и нуждаещите. Ако това е решението на моя проблем, чудесно!“.

Но много скоро разбрал, че тази задача не е толкова лесна. Тъй като не бил свикнал да дава пари за нещо, от което той няма полза, се оказало, че не знае дори от кого да започне. Да, много хора действително изглеждали бедни, но дали наистина са бедни или се преструват, мислел си той. От друга страна пък, тези, които наистина се нуждаят от помощ, може да се срамуват от бедността си и да я крият от гордост. „Не, не трябва да давам пари на когото ми попадне... Може да се окажат недостойни хора, които да ги използват за някакво недобро дело“, заключил богаташът.

Трябвало да се намери начин, който да му покаже кои са наистина нуждаещите се хора. Мислил, мислил и накрая го осенило прозрението. Ще дава пари на хора, които са изгубили всякаква надежда. Ето това е истинската нищета!

Тръгнал той да обикаля по приюти, по затвори, по улици и бедняшки къщи. Но уви! Говорил с много хора – с болни, със самотници, с възрастни, с просяци, с разорени и изоставени от всички хора. Но от никой не получил отговора: „Вече нямам никаква надежда!“.

И така, докато обикалял по улиците, един ден чул протяжен стон, който идвал от някаква порутена къща. Веднага се запътил натам и сред развалините открил човек в одърпани дрехи, целият покрити с рани, мръсен и отчаян. Несретникът изглеждал на предела на силите си.

– Какво се е случило с теб? – загрижено попитал богаташът.

– Ох, не питай... – проплакал нещастникът. – Голяма беда ме сполетя. Изгубих всичко, което имах – работата си, дома си, семейството си, парите си. Нямам дори какво да сложа в устата си. Подслоних се в тази стара съборетина, но от мръсотията сега се разболях от някаква болест и целият съм в рани...

– А мога ли да те питам нещо, човече? – оживил се веднага богаташът. – Имаш ли надежда?

– Разбира се, че имам! Докато съм на земята, докато не отида в гроба, имам надежда. Знаеш ли, запомни едно: Само тези, дето са на гробищата, само те нямат надежда!

„Гробищата?!“, повторил си богаташът. Ако само тези, които са на гробищата, нямат надежда, значи трябва да дам парите си на тях! Е, вярно, че това не е същото като да помагаш на бедните, но мога да опитам. Поне ще съм сигурен, че парите няма да попаднат в лоши ръце.

Изчакал нощта, взел една торба с пари и се запътил към гробищата. Разкопал първия попаднал му гроб и заровил парите в него. И изведнъж се почувствал по-добре. Сякаш камък му паднал от плещите. Най-после намерил някой, който нямал никаква надежда.

Минали години. Богаташът забравил за този период от живота си и за торбата с пари, заровена в гроба. И може би никога повече нямало да си спомни за нея, ако животът му не се бил обърнал на 180 градуса. Дошло време, когато успехът и богатството му обърнали гръб. Най-напред изгубил малка част от притежанията си, после претърпял по-сериозно поражение и накрая бил напълно разорен. Изведнъж се оказал на ръба на нищетата. Вече нямал покрив над главата и дори какво да яде. Тогава си спомнил за заровените пари.

Това била последната му надежда! Както преди много години, той изчакал да стане полунощ и се отправил към гробищата с лопата в ръце. Намерил гроба и започнал да копае. Изведнъж чул зад себе си глас:

– Не мърдай! Бавно остави лопата и се изправи!

Изпълнил нарежданията и се озовал лице в лице с градската стража.

– Значи си дошъл посред нощ, за да крадеш от мъртвите! – извикал стражарят.

Опитал се бедният човек да обясни нещо, но от страх и паника загубил ума и дума. Откарали го в затвора, а на следващия ден го отвели в съда. Някогашният богат и успял човек, сега стоял беден и презрян, като обикновен престъпник, пред съдията.

Самият той осъзнавал, че историята му звучи нелепо и че е почти невъзможно да му повярват, но единственото, което не спирал да си повтаря, били думите на онзи нещастник от порутената къща преди много години: „Докато съм на земята, докато не отида в гроба, имам надежда.“

След като чул обвинението, съдията се обърнал към него и го попитал:

– Какво можеш да кажеш за свое оправдание?

– Ваша чест, нещата не са такива, каквито изглеждат. Аз не съм искал да ограбвам гробовете на мъртвите. Преди много години зарових едни пари в този гроб, защото търсех човек, у когото не е останала никаква надежда. Тогава исках да даря пари на някой наистина нуждаещ се, но така и не намерих човек, който е изгубил и последната капка надежда. И един ден, сред едни развалини срещнах беден и изпаднал човек, целият покрит с рани. Той беше изгубил всичко, но и до ден днешен помня думите му, че единствено тези, които са на гробището, нямат никаква надежда. Затова закопах парите в един гроб. Но сега самият аз съм изпаднал и реших да ги взема обратно.

– Извинете, Ваша чест – намесил се стражарят, – но този човек очевидно лъже. Никога не съм чувал нещо по-абсурдно от това. Нима му вярвате?

– Да, вярвам му – промълвил съдията и погледнал съчувствено към подсъдимия. – Този човек казва абсолютната истина. Пуснете го да си върви.

Оказвайки се на свобода, бившият богаташ щастливо крачел по улицата, дишайки с пълни гърди свежия въздух и забравил за всичките си беди.

„Какво щастие, че този съдия ми повярва! Между другото, лицето му ми е много познато... Къде ли съм го срещал преди?“ – мислел си той.

„Как се обръща животът... – мислел си съдията след като освободил подсъдимия. – Никога няма да забравя лицето на онзи човек, който така настойчиво ме питаше дали имам надежда.“
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #159 -: Април 27, 2017, 22:34:19 pm »
"Прислужниците мечтаят за добрата фея.
Принцесите - за прекрасния принц.
Кралиците не мечтаят, а действат.
Прислужниците вярват, че чудеса се случват.
С принцесите те наистина се случват.
Кралиците ги правят сами.
Прислужниците са слаби, но изглеждат силни.
Принцесите са силни, но изглеждат слаби.
Кралиците минават и без маски.
Прислужниците идват по-рано.
Принцесите закъсняват.
Кралиците идват винаги навреме.
Прислужниците за всичко винят себе си.
Принцесите - другите.
Кралиците правят изводи.
Прислужниците не умеят да побеждават.
Принцесите не умеят да губят.
Кралиците не се съревновават.
От прислужници драконите не се интересуват.
Принцесите са изяждани от дракони.
С кралиците драконите дружат.
Защото прислужниците не се интересуват от дракони.
Принцесите се страхуват.
А кралиците ги приласкават.
Прислужниците, даже хубавичките, смятат себе си за втора ръка.
Принцесите, даже уродливите, смятат себе си за красавици.
Кралиците нямат толкова време да се вглеждат в себе си в огледалото.
Прислужниците може да не забелязваш.
Принцесите не бива да не забелязваш.
Кралиците не бива да не забелязваш, когато на тях им е нужно това.
Прислужниците са покорни.
Принцесите са своенравни.
Кралиците са дисциплинирани.
Прислужниците понасят унижения.
Принцесите отмъщават за тях.
Да унижиш кралица е невъзможно.
Прислужниците искат да получат похвала.
Принцесите - внимание.
Кралиците - опит.
Прислужниците обичат.
Принцесите позволяват да ги обичат.
Кралиците не се замислят, кой кого.
Прислужниците всичко разбират и търпят.
Принцесите разбират само това, което искат.
Кралиците всичко разбират и си тръгват.
Прислужниците не умеят да искат.
Принцесите не умеят да чакат.
Кралиците знаят - всяко нещо с времето си.
Прислужниците не искат да пораснат.
Принцесите не искат да остареят.
Кралиците знаят - всяко нещо с времето си.
Прислужниците виждат света в черно.
Принцесите - в розово.
Кралиците - в розово, в черно и във всички останали цветове.
С прислужниците е лесно.
С принцесите е сложно.
С кралиците е най-вече интересно.
Да си прислужница е сложно.
Да си принцеса е леко.
Да си кралица си заслужава."
Ирина Гайле
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #160 -: Септември 16, 2017, 17:25:37 pm »
ЖИВЕЙ, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен!

ЖИВЕЙ, когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!

ЖИВЕЙ, когато ти се плаче
или до плач си отвратен.
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!

ЖИВЕЙ, с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
повикай слънцето отвън.

ЖИВЕЙ, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!

ЖИВЕЙ, с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем, опитай
ледът искра да сътвори!

ЖИВЕЙ, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.

ЖИВЕЙ за всичко! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

ЖИВЕЙ и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, ЖИВЕЙ!

Автор - Евстати Бурнаски
Посветено на Матей Шопкин
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #161 -: Септември 13, 2019, 15:22:49 pm »
Най-добрият начин да намериш себе  си, е да изгубиш себе си в служба на другите

Махмата Ганди