Абе не знам за Александровците, ама и Стефановците не са кротки. Вчера си пукна главата за втори път в рамките на 3 месеца - пак кървища и чудо, лед, прахче и лепенка и е готов да я чупи колкото пъти му се предостави възможност . Бабите не искат да го гледат, че ги е страх, то и мен ме е страх вече да им го оставям, че на тях да не им стане нещо покрай него... Вижте за туй дето са кротки в яслата, искрено се надявам да е така, че от сега имам ужасното усещане, че още първия ден ще ми го върнат и ще ми дават такса да си го гледам аз

Вие всички се оплаквата от палави деца, а аз моя го връзвам иначе няма оправия. Хвърля разни предмети и играчки, скача на дивана като на батут и се мята. Аз го забаламосвам от време на време и му чета книги, но от известно време е станал толкова бесен, че не му се седи на едно място и е направо ад. Гадното е, че започва да измисля все по големи бели. Вчера натика топката си в едно мазе на училището при нас. То има решетка отгоре, но е дълбого над 2 метра. Направо полудях. Дядо му не може да се оправи с него. Слизам долу с количката и ги гледам се гонят/гледката е потресаваща /. Баща ми ми показа къде е пуснал топката, а Криси се смее и тича в тази посока като че ли е направил най-голямото геройство. На всичкото отгоре си сваля шапката и я размаха заплашително и нея да хвърли там като се залива от смях. Аз естествено зарязах количката и го настигнах. Взех му шапката и го шамаросах за пореден път. Това нещо е просто нон стоп. Като му дам да пие вода се полива или отваря шишето-не е нормално пиене на вода. Трябва да му вися на главата иначе става нещо като потоп..

P.S. Мими, ти да не била все с токчета, докато са прохождали децата? Аз моя го водя за ръка или за ръце, но без да се навеждам. А съм 1,70 м.    Целувки на къдрушковците!

Не съм била на токчета, не съм висока и колкото теб, явно моите деца са били по-малки от твоето (на ръст), когато са прохождали 

Ооооо "Вождът на Червенокожите" е страхотен пример. Добре, че се отърваха хората без много бой

Вие всички се оплаквата от палави деца, а аз моя го връзвам иначе няма оправия. Хвърля разни предмети и играчки, скача на дивана като на батут и се мята. Аз го забаламосвам от време на време и му чета книги, но от известно време е станал толкова бесен, че не му се седи на едно място и е направо ад. Гадното е, че започва да измисля все по големи бели. Вчера натика топката си в едно мазе на училището при нас. То има решетка отгоре, но е дълбого над 2 метра. Направо полудях. Дядо му не може да се оправи с него. Слизам долу с количката и ги гледам се гонят/гледката е потресаваща /. Баща ми ми показа къде е пуснал топката, а Криси се смее и тича в тази посока като че ли е направил най-голямото геройство. На всичкото отгоре си сваля шапката и я размаха заплашително и нея да хвърли там като се залива от смях. Аз естествено зарязах количката и го настигнах. Взех му шапката и го шамаросах за пореден път. Това нещо е просто нон стоп. Като му дам да пие вода се полива или отваря шишето-не е нормално пиене на вода. Трябва да му вися на главата иначе става нещо като потоп..

Адашче, тия същите неща дето си ги описала ги прави и дъщеря ми.

А като започне и да слага столове върху леглото и да се катери отгоре /освен да се хвърля и скача/ ще стане още по-весело

Моя се катери върху дивана заедно с бебешкото колело и сяда отгоре все едно ще скача от дивана и столовете мести, но те са тежички и още не може да ги качва отгоре. Бяхме на гости при едни приятели с басейн и той там счупи едни патенца. После започна да се плиска в басейна и да хвърля вътре всякакви неща-близалка, шапката си хвърли, потника, ябълки, камъни и всичките си играчки, но аз се чувствах по-спокойна, защото се занимаваше. Това просто беше един вид "спокойна" игра без дивотии. Най-много се подразних като започна да бърка в тенджерата с водата на кучето и в храната му. Много му беше забавно и да пуска вътре джанки. После седнахме в едно кафене и той най-нахално си влезе вътре и отиде при барманките, взе едно голямо шише с минерална вода и го отвори и тъкмо щеше да го разлее и аз го хванах в последния момент. Барманките бяха някакви млади момиченца, които не очакваха такива поразии. Той отиде при тях поне още 5,6 пъти и аз трябваше да тичам след него и да го дърпам, защото беше пълно с разни стъклени чаши и други прибори и можеше да потроши всичко... То всички в кафето май ме съжалиха, защото по някое време и бебето се разрева и аз тичам по баткото...купон..

Оф Туто, ние минахме и още вървим по този път, все си казвам че ще отмине, обаче на моменти се плаша и за това замислям посещение при психолог. Така си растат децата и нищо не може да ги накара да се спрат на едно място и заиграят като всички останали деца /рисуване, редене на пъзели и .../, а като започнат училище, как ще се концентрират и учат въобще не знам, смятам че е ще ми е нужна помощ.
Верно след като ходи на градина има голяма промяна, но след месец престой у дома, няма и помен от сговорчивото и горе долу водещо се дете.
Винаги са ме съжалявали и по градинки и по заведения, отделно да не казвам колко обидни думи си е "просело" детето и стават такива кавги после, че не е истина. Прибирам се разтреперана от нерви, хем ме яд на хората, че са толкова лоши и така "възпитават" моето дете на лошотия, хем ме е яд и на мойто, че е такова диване...
Та така при нас