0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Ех, щъркчо...
« -: Май 26, 2010, 22:32:53 pm »
Когато преди три години долетя, носейки две черти в пластмасовата кутийка, помня пощурях от щастие....После, незнайно защо 15 седмици и 100 инжекции по късно, в една тъмна нощ посред Великден, реши да вземеш това, което ми даде... с все сърцето ми..."Зародиш от мъжки пол"....НЕ БЕШЕ! Беше не зародиш, не ехографска снимка, не папаварин, не контракции, не нищо друго, а просто част от сърцето ми. Майчиното ми сърце неосъзнато. Защото, Щъркчо, някои се раждаме майки....Като момичето, което 6 месеца лежеше до мен, за да Я задържи...Като това, което усещаш под сърцето си. Защото То е То за всеки друг освен за теб, за теб ТО е ТОЙ или Тя....ВСИЧКО.

Три години по-късно не искаш да дойдеш...Меря БТ, следя слуз...моля се на богове, в които не вярвам...плача с нещастните мами със злощастно инсеме или инвитро, радвам се с нарастваща картинка на бременност....Със сълзи...Чакам нова отчаяна душа да сподели радостната вест и се радвам с нея. Тъгувам с поредната омразна лелка, потъпкала надежди ЗА ПОРЕДЕН път...
Виждаш ли силата ни, Щъркчо?! Не спираме да се борим за новия живот, новото начало, пренебрегнали себе си и собственото Аз в името на нещо..Таейки надежда за двете черти и вмирисаните пелени месеци по-късно.
Защото, Щъркчо, да си МАЙКА е призвание...Рано или късно...
"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #1 -: Май 26, 2010, 22:51:17 pm »


Виждаш ли силата ни, Щъркчо?! Не спираме да се борим за новия живот, новото начало, пренебрегнали себе си и собственото Аз в името на нещо..Таейки надежда за двете черти и вмирисаните пелени месеци по-късно.
Защото, Щъркчо, да си МАЙКА е призвание...Рано или късно...


Ще бъдем майки!!! Няма да се предаваме!!
:)
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #2 -: Май 26, 2010, 23:11:23 pm »
рано или късно, щастието спохожда всекиго. вярвай в това!
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #3 -: Май 26, 2010, 23:51:55 pm »
О, аз вярвам  :) И предвид заглавието на форума, не мисля, че става дума за "емоционални проблеми", колкото до това, че всяка от нас понякога се обезсърчава, обезнадеждава и отчайва...Напълно нормално  :) И все пак, четейки форума съм възхитена..Виждам толкова силни жени, че неволно изпитвам възхищение....И тайно се подсмихвам на...."силния пол"  :D
"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #4 -: Май 27, 2010, 00:56:52 am »
Емоционални проблеми не значи психични такива :D Точно за тук е темата, тук споделяме чувствата и емоциите си, кога се обезсърчаваме, кога се радваме и надяваме...и така.
Това как всяка една от нас преминава през стерилитета, как извървяваме пътя си, това всъщност са емоционалните проблеми.
Всички рано или късно ще успеем, вярвам в това!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #5 -: Май 27, 2010, 08:43:23 am »
Bubulina79, много емоционално ми подейства поста ти...
Все едно познах себе си в твоите думи.
Помня как месец след месец, седмица след седмица гледах календара, броях дните и пресмятах кога би трябвало да съм в овулация.
През последните 7 години имаше много провалени от неуспеха празници, дни в които ми се е искало земята да се отвори и да ме погълне....
Много изплакани сълзи и хиляди зададени въпроси "Защо...?", "Защо не се получи и този месец?"

След което дойде един ден, в който се осъзнах и след дълго премисляне установих, че ако продължавам така ще се побъркам.
Оставих нещата сами да си се наредят, без да искам всичко да се получи сега, на момента. И те наистина се подредиха, макар да трябваше да изминат толкова много години.
Вярвам, че всичко се случва в период от живота на човек, когато той/тя е действително готов да се справи с това, което иска най-много!
Щастието няма да подмине и вашето семейство, но явно ще трябва да почакате малко повечко.
Бъди силна и вярвай!
<a href="http://lilypie.com/"><img src="http://lb2m.lilypie.com/AozZp3.png" width="200" height="80" border="0" alt="Lilypie Second Birthday tickers" /></a>
*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #6 -: Май 27, 2010, 09:40:17 am »
Емоционални проблеми не значи психични такива :D Точно за тук е темата, тук споделяме чувствата и емоциите си, кога се обезсърчаваме, кога се радваме и надяваме...и така.
Това как всяка една от нас преминава през стерилитета, как извървяваме пътя си, това всъщност са емоционалните проблеми.
Всички рано или късно ще успеем, вярвам в това!
шестото ми чувство е убедено в това  :wink: :D поназнайвам нещо за психиката и емоциите като цяло, сигурна съм, че надали сте имали предвид психични проблеми...макар чувствата да са част от психиката като цяло  :D Аз далеч не съм вманиачена в постигането на целта си, рядко изпадам в крайности и трудно се обезсърчавам, но понякога мисля, че не трябва "да се усмихваш, когато ти се плаче", а тъкмо напротив. Именно заради това, тази взаимопомощ тук е безценна  :wink: Когато ти се доиска да се предадеш и видиш, колко други като теб-не го правят, куража ти идва с пълна сила.  :D

KRISTI
Съдейки по подписа ти, открила си Тройното....пълното щастие  :D :bighug:

"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #7 -: Май 27, 2010, 21:50:18 pm »
Разбира се, че нямам предвид психични проблеми, Буболина :D Казвам точно това, което и ти :D Не говорим тук за вманиачаване и т.н.
...понякога мисля, че не трябва "да се усмихваш, когато ти се плаче", а тъкмо напротив. Именно заради това, тази взаимопомощ тук е безценна  :wink: Когато ти се доиска да се предадеш и видиш, колко други като теб-не го правят, куража ти идва с пълна сила.  :D
И аз съм на същото мнение за плача и смеха :wink:
Явно не си разтълкувала правилно поста ми, може би не съм се изразила правилно, извинявам се ако съм те засегнала. Но понеже ти изрази съмнение, че темата ти не е за подфорум "емоционални проблеми", сметнах за нужно да обясня защо мястото й е тъкмо тук и какво е предназначението на този подфорум :D
Желая ти скоро да намериш щастието!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #8 -: Май 27, 2010, 22:20:19 pm »
bubulina79 ,  :bighug:

Напомни ми когато аз, видейки щъркел, инфантилно му и трескаво му се молих да ми донесе бебенце. Господ ни чува и чрез тях.
*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #9 -: Май 27, 2010, 23:48:40 pm »
sixsens никак не съм се засегнала....притесних се, че съм объркала нещо, още с първата си тема просто  :wink: инак, скъпа моя, това, което не мога да забравя от омразното патологично отделение, е именно силата на тези крехки и емоционално нестабилни жени, които прикриваха контракциите си със страх, стискаха зъби пред болката /а тя е ужасна, наистина, особено когато иде реч за нежелани/и се правеха на по-силни, от колкото са. Някак, все едно ни беше страх, че ако признаем, ще стане най-лошото. За мое истинско щастие, две от общо 12 теглихме късата клечка. Удивена съм, колко сила се крие в някои жени и се възхищавам от такива. Въпреки, че нищо човешко не ми е чуждо и смятам, че изразените емоции са по-добри от прикритите. Благодаря ти за пожеланията миличка  :bighug:
Има нещо, което ме притеснява  :oops:Не ме съдете прибързано...
Страх ме е да гушна бебе. :? Всъщност избягвам ги....Не, че не ги обичам, напротив, нали за това се боря. Но нещо ми стана след аборта..не зная. Понякога като видя бебе и очите ми се пълнят. Оф...може и да съм сбъркана  :?


*vera твоят е донесъл мечтата ми-близнаци  :D всъщност, колкото повече, толкова повече, както е казъл Мечо Пух  :D да са ти живи и здрави и ги целувай и заради мене  :D
"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #10 -: Май 27, 2010, 23:57:37 pm »
Аааа, не си сбъркана, не се притеснявай! И аз имам такива моменти, без да съм имала аборти... Като видя бебче и се сещам за собственото си нещастие :oops: Не винаги, разбира се. Нормално е това. Случва ми се доста често да избягвам бебета, че трудно си сдържам сълзите и не искам да си причинявам болка, както и да поставям хората в конфузни ситуации :?
А за силата на нас жените съм напълно съгласна с теб. На всичко сме готови за да имаме деца!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #11 -: Май 28, 2010, 11:44:32 am »
Приживях и аз това чакане за което говориш.Мерих температура,следих овулация,правих секс по график,ходих по кабинети,някъде срещах разбиране,някъде не,един,втори опит-надявах се,а поредното разочарование ме сриваше.
Но в един прекрасен ден преди година щъркчо ме намери :)
Бъди сигурна,че ще намери и теб!Аз вече знам,че чудеса се случват.В един прекрасен ден и твоето чудо ще се случи!

п.п.Сега разказвам приказка на дъщеря ми-как мама и тати са се запознали,как са се оженили,как са решили,че искат да имат детенце,но как щъркела тръгвайки да ни носи желаното бебче се е загубил и 7 години е летял безпризорно,но ето една добра фея го упътила и той донесал прекрасното бебче при неговите мама и тати!И те вече живеят безкрайно щастливи!
И ако знаете само как ме гледа малката,все едно разбира....

*

    ioly

  • ****
  • 785
  • Очаквам те ... За да си истина...
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #12 -: Май 28, 2010, 19:10:16 pm »
Хриска просълзи ме...

Някой ден и ние ще разказваме, сигурна съм.Няма да падаме духом.Същата фея знам ще упъти всички загубили се щъркелчета.
Тя е една и неможе да смогне, затова остава надеждата, че скоро ще срещне и нашето щъркелче.

Дай Боже! АМИН!


*
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #13 -: Май 28, 2010, 22:36:44 pm »
Бубулина, много прочуствена изповед.
Просълзих се от написаното и ме е яд, че не съм толкова красноречива, за да мога да ти предам моята вяра и кураж.

Ти ще успееш, миличка и ще бъдеш най-добрата майчица....
Цитат
Защото, Щъркчо, да си МАЙКА е призвание...Рано или късно...
:bighug:
*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #14 -: Май 28, 2010, 23:31:24 pm »
много сте мили всичките....
може би именно вие, успелите, давате сила и вяра на нас, които се борим... :bighug:

понякога се чудя, защо природата дава толкова лесно на едни и толкова трудно на други? дали всъщност изпитанието калява характера, учи ни на търпение и ни кара да оценяваме това, което имаме? или е прекалено идеалистичен поглед на нещо, което е прекалено просто като обяснение, макар и трудно за преживяване...

както и да е. днес 14-я ден от 28-дневния ми цикъл, тестът за овулация показа 2 черти....
бахти /извинете/, по мен може да се пише учебник- фаза първа, фаза втора, овулация, менструация..като часовник  :ywoohoo:
само дето ефекта е нулев.... :? а по закона за всемирната гадост, точно днес мъжа ми е нощна...поредния месец ще се сблъскаме с лелката...
"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

*

    Raissa777

  • *****
  • 1672
  • Засадиш ли горчиви плодове-няма да береш сладки.
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #15 -: Май 29, 2010, 00:00:07 am »
 :bighug:
Няколко месеца преди да забременея бях стигнала до етап, в който започвах да рева при вида на бременна жена или жена с количка .
За гушкане на бебе изобщо не съм си и помисляла ... избягвала съм това дори в мислите си.

Прави ми впечатление, че 99 % от жените тук са с по-изострена чувствителност .
Което ме кара да се замисля ...все едно нарочно, точно тези, които са по-сетивни трябва да минат през болката .

Скоро да се похвалиш! 
*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #16 -: Май 29, 2010, 00:07:51 am »
снаха ми е в 6-ти месец и може би това поизостри чувствителността ми  :oops: и аз, и тя сме с отрицателно Rh, та моята история май я поизплаши..../не, че някой ми обясни оказа ли това влияние или не.../
в крайна сметка, за щастие при нея всичко върви добре и, ако не стана скоро мама, поне леля ще съм  :D :D

много се радвам за нея и благородно, признавам и завиждам малко  :oops:
"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

*
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #17 -: Юни 27, 2010, 21:15:31 pm »
Отдавна не пиша във форума, защото отчаянието просто ме връхлетя изведнъж и от повече от година само чета... От толкова време не се бях и разплаквала - дори си помислих, че сълзите ми са свършили - някакава тъпа болка, и блокаж ме съпътстват в началните дни на цикъла.
Днес обаче видях темата ти, Буболина и ревнах с глас...Вярвай мила, просто вярвай. Прави каквото трябва, когаято имаш финансовата възможност за това и чакай. Нямаме друг избор...Аз утре съм на цметна снимка и спермограма ще правим и сърцето ми е колкото грахово зърно в момента. Но...
*
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #18 -: Юни 27, 2010, 21:57:03 pm »
Мери стискам палци!Бъди силна мила и дано скоро сбъднете мечтата си!

п.п  Извинявам се за спама!

*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Ех, щъркчо...
« Отговор #19 -: Юни 27, 2010, 22:07:10 pm »
Ще бъдете майки, аз знам.