Когато преди три години долетя, носейки две черти в пластмасовата кутийка, помня пощурях от щастие....После, незнайно защо 15 седмици и 100 инжекции по късно, в една тъмна нощ посред Великден, реши да вземеш това, което ми даде... с все сърцето ми..."Зародиш от мъжки пол"....НЕ БЕШЕ! Беше не зародиш, не ехографска снимка, не папаварин, не контракции, не нищо друго, а просто част от сърцето ми. Майчиното ми сърце неосъзнато. Защото, Щъркчо, някои се раждаме майки....Като момичето, което 6 месеца лежеше до мен, за да Я задържи...Като това, което усещаш под сърцето си. Защото То е То за всеки друг освен за теб, за теб ТО е ТОЙ или Тя....ВСИЧКО.

Три години по-късно не искаш да дойдеш...Меря БТ, следя слуз...моля се на богове, в които не вярвам...плача с нещастните мами със злощастно инсеме или инвитро, радвам се с нарастваща картинка на бременност....Със сълзи...Чакам нова отчаяна душа да сподели радостната вест и се радвам с нея. Тъгувам с поредната омразна лелка, потъпкала надежди ЗА ПОРЕДЕН път...
Виждаш ли силата ни, Щъркчо?! Не спираме да се борим за новия живот, новото начало, пренебрегнали себе си и собственото Аз в името на нещо..Таейки надежда за двете черти и вмирисаните пелени месеци по-късно.
Защото, Щъркчо, да си МАЙКА е призвание...Рано или късно...

Виждаш ли силата ни, Щъркчо?! Не спираме да се борим за новия живот, новото начало, пренебрегнали себе си и собственото Аз в името на нещо..Таейки надежда за двете черти и вмирисаните пелени месеци по-късно.
Защото, Щъркчо, да си МАЙКА е призвание...Рано или късно...

Ще бъдем майки!!! Няма да се предаваме!!

рано или късно, щастието спохожда всекиго. вярвай в това!

О, аз вярвам  И предвид заглавието на форума, не мисля, че става дума за "емоционални проблеми", колкото до това, че всяка от нас понякога се обезсърчава, обезнадеждава и отчайва...Напълно нормално  И все пак, четейки форума съм възхитена..Виждам толкова силни жени, че неволно изпитвам възхищение....И тайно се подсмихвам на...."силния пол" 

Емоционални проблеми не значи психични такива Точно за тук е темата, тук споделяме чувствата и емоциите си, кога се обезсърчаваме, кога се радваме и надяваме...и така.
Това как всяка една от нас преминава през стерилитета, как извървяваме пътя си, това всъщност са емоционалните проблеми.
Всички рано или късно ще успеем, вярвам в това!

Bubulina79, много емоционално ми подейства поста ти...
Все едно познах себе си в твоите думи.
Помня как месец след месец, седмица след седмица гледах календара, броях дните и пресмятах кога би трябвало да съм в овулация.
През последните 7 години имаше много провалени от неуспеха празници, дни в които ми се е искало земята да се отвори и да ме погълне....
Много изплакани сълзи и хиляди зададени въпроси "Защо...?", "Защо не се получи и този месец?"

След което дойде един ден, в който се осъзнах и след дълго премисляне установих, че ако продължавам така ще се побъркам.
Оставих нещата сами да си се наредят, без да искам всичко да се получи сега, на момента. И те наистина се подредиха, макар да трябваше да изминат толкова много години.
Вярвам, че всичко се случва в период от живота на човек, когато той/тя е действително готов да се справи с това, което иска най-много!
Щастието няма да подмине и вашето семейство, но явно ще трябва да почакате малко повечко.
Бъди силна и вярвай!

Емоционални проблеми не значи психични такива Точно за тук е темата, тук споделяме чувствата и емоциите си, кога се обезсърчаваме, кога се радваме и надяваме...и така.
Това как всяка една от нас преминава през стерилитета, как извървяваме пътя си, това всъщност са емоционалните проблеми.
Всички рано или късно ще успеем, вярвам в това!

шестото ми чувство е убедено в това  поназнайвам нещо за психиката и емоциите като цяло, сигурна съм, че надали сте имали предвид психични проблеми...макар чувствата да са част от психиката като цяло  Аз далеч не съм вманиачена в постигането на целта си, рядко изпадам в крайности и трудно се обезсърчавам, но понякога мисля, че не трябва "да се усмихваш, когато ти се плаче", а тъкмо напротив. Именно заради това, тази взаимопомощ тук е безценна  Когато ти се доиска да се предадеш и видиш, колко други като теб-не го правят, куража ти идва с пълна сила. 

KRISTI Съдейки по подписа ти, открила си Тройното....пълното щастие 

Разбира се, че нямам предвид психични проблеми, Буболина Казвам точно това, което и ти Не говорим тук за вманиачаване и т.н.

...понякога мисля, че не трябва "да се усмихваш, когато ти се плаче", а тъкмо напротив. Именно заради това, тази взаимопомощ тук е безценна  Когато ти се доиска да се предадеш и видиш, колко други като теб-не го правят, куража ти идва с пълна сила. 

И аз съм на същото мнение за плача и смеха
Явно не си разтълкувала правилно поста ми, може би не съм се изразила правилно, извинявам се ако съм те засегнала. Но понеже ти изрази съмнение, че темата ти не е за подфорум "емоционални проблеми", сметнах за нужно да обясня защо мястото й е тъкмо тук и какво е предназначението на този подфорум
Желая ти скоро да намериш щастието!

bubulina79 , 

Напомни ми когато аз, видейки щъркел, инфантилно му и трескаво му се молих да ми донесе бебенце. Господ ни чува и чрез тях.

sixsens никак не съм се засегнала....притесних се, че съм объркала нещо, още с първата си тема просто  инак, скъпа моя, това, което не мога да забравя от омразното патологично отделение, е именно силата на тези крехки и емоционално нестабилни жени, които прикриваха контракциите си със страх, стискаха зъби пред болката /а тя е ужасна, наистина, особено когато иде реч за нежелани/и се правеха на по-силни, от колкото са. Някак, все едно ни беше страх, че ако признаем, ще стане най-лошото. За мое истинско щастие, две от общо 12 теглихме късата клечка. Удивена съм, колко сила се крие в някои жени и се възхищавам от такива. Въпреки, че нищо човешко не ми е чуждо и смятам, че изразените емоции са по-добри от прикритите. Благодаря ти за пожеланията миличка 
Има нещо, което ме притеснява  :oops:Не ме съдете прибързано...
Страх ме е да гушна бебе. Всъщност избягвам ги....Не, че не ги обичам, напротив, нали за това се боря. Но нещо ми стана след аборта..не зная. Понякога като видя бебе и очите ми се пълнят. Оф...може и да съм сбъркана 


*vera твоят е донесъл мечтата ми-близнаци  всъщност, колкото повече, толкова повече, както е казъл Мечо Пух  да са ти живи и здрави и ги целувай и заради мене 

Аааа, не си сбъркана, не се притеснявай! И аз имам такива моменти, без да съм имала аборти... Като видя бебче и се сещам за собственото си нещастие Не винаги, разбира се. Нормално е това. Случва ми се доста често да избягвам бебета, че трудно си сдържам сълзите и не искам да си причинявам болка, както и да поставям хората в конфузни ситуации
А за силата на нас жените съм напълно съгласна с теб. На всичко сме готови за да имаме деца!

Приживях и аз това чакане за което говориш.Мерих температура,следих овулация,правих секс по график,ходих по кабинети,някъде срещах разбиране,някъде не,един,втори опит-надявах се,а поредното разочарование ме сриваше.
Но в един прекрасен ден преди година щъркчо ме намери
Бъди сигурна,че ще намери и теб!Аз вече знам,че чудеса се случват.В един прекрасен ден и твоето чудо ще се случи!

п.п.Сега разказвам приказка на дъщеря ми-как мама и тати са се запознали,как са се оженили,как са решили,че искат да имат детенце,но как щъркела тръгвайки да ни носи желаното бебче се е загубил и 7 години е летял безпризорно,но ето една добра фея го упътила и той донесал прекрасното бебче при неговите мама и тати!И те вече живеят безкрайно щастливи!
И ако знаете само как ме гледа малката,все едно разбира....

Хриска просълзи ме...

Някой ден и ние ще разказваме, сигурна съм.Няма да падаме духом.Същата фея знам ще упъти всички загубили се щъркелчета.
Тя е една и неможе да смогне, затова остава надеждата, че скоро ще срещне и нашето щъркелче.

Дай Боже! АМИН!

Бубулина, много прочуствена изповед.
Просълзих се от написаното и ме е яд, че не съм толкова красноречива, за да мога да ти предам моята вяра и кураж.

Ти ще успееш, миличка и ще бъдеш най-добрата майчица....

Защото, Щъркчо, да си МАЙКА е призвание...Рано или късно...

много сте мили всичките....
може би именно вие, успелите, давате сила и вяра на нас, които се борим...

понякога се чудя, защо природата дава толкова лесно на едни и толкова трудно на други? дали всъщност изпитанието калява характера, учи ни на търпение и ни кара да оценяваме това, което имаме? или е прекалено идеалистичен поглед на нещо, което е прекалено просто като обяснение, макар и трудно за преживяване...

както и да е. днес 14-я ден от 28-дневния ми цикъл, тестът за овулация показа 2 черти....
бахти /извинете/, по мен може да се пише учебник- фаза първа, фаза втора, овулация, менструация..като часовник 
само дето ефекта е нулев.... а по закона за всемирната гадост, точно днес мъжа ми е нощна...поредния месец ще се сблъскаме с лелката...

 
Няколко месеца преди да забременея бях стигнала до етап, в който започвах да рева при вида на бременна жена или жена с количка .
За гушкане на бебе изобщо не съм си и помисляла ... избягвала съм това дори в мислите си.

Прави ми впечатление, че 99 % от жените тук са с по-изострена чувствителност .
Което ме кара да се замисля ...все едно нарочно, точно тези, които са по-сетивни трябва да минат през болката .

Скоро да се похвалиш! 

снаха ми е в 6-ти месец и може би това поизостри чувствителността ми  и аз, и тя сме с отрицателно Rh, та моята история май я поизплаши..../не, че някой ми обясни оказа ли това влияние или не.../
в крайна сметка, за щастие при нея всичко върви добре и, ако не стана скоро мама, поне леля ще съм 

много се радвам за нея и благородно, признавам и завиждам малко 

Отдавна не пиша във форума, защото отчаянието просто ме връхлетя изведнъж и от повече от година само чета... От толкова време не се бях и разплаквала - дори си помислих, че сълзите ми са свършили - някакава тъпа болка, и блокаж ме съпътстват в началните дни на цикъла.
Днес обаче видях темата ти, Буболина и ревнах с глас...Вярвай мила, просто вярвай. Прави каквото трябва, когаято имаш финансовата възможност за това и чакай. Нямаме друг избор...Аз утре съм на цметна снимка и спермограма ще правим и сърцето ми е колкото грахово зърно в момента. Но...

Мери стискам палци!Бъди силна мила и дано скоро сбъднете мечтата си!

п.п  Извинявам се за спама!

Ще бъдете майки, аз знам.