Здравейте мили момичета. ще ви разкажа и моята история, за да ви вдъхна повече надежда. Всичко започна преди 3 години и половина. Едно наивно момиче на 26 години вярваше, че след като е открило най-специалния човек в живота си и двамата съзнателно сме направили своя избор да създадем живот, това ще е напълно достатъчно. Освен това аз имах редовен цикъл и никога не бях правила аборт, а пък приятелят ми вече имаше дете, така че никой не предполагаше нито за секунда, че бебето няма да стане веднага. След като не стана първия месец, отидох на лекар и почти ме изхвърлиха от кабинета смеейки се- казаха ми, че от първия път се получава само по филмите и обикновено е нежелана бременност. Прегледаха ме и не установиха причина за безпокойство. Минаха още 6-7 месеца и бебе все още нямаше, аз започнах да се притеснявам и отидох пак на лекар. Изредиха ми един главозамайващ списък от изследвания, след който плаках 1 час. 2-3 месеца събирах сили за цветна снимка - установи се, че тръбите ми са проходими, но имам двурога матка. За нея бяха категорични, че не може да бъде проблем за липса на забременяване, а единствено може да е по-трудно износването. Направихме спермограма - показателите бяха добри и ни предложиха да направим инсеминация щом не искаме да чакаме повече. Пък и можело да имаме някаква несъвместимост. 2 инсеминации на спонтанен цикъл - неуспешни. Почивах си 2 месеца и после инсеминация със стимулация за по-голям шанс - единият фоликул се пукна само, резултат пак нуспешна. Последваха още 2 стимулации, при които не се пукна нито един фоликул въпреки дозата прегнил -диагноза луф синдром. Започнахме да мислим за лапароскопия. Когато за пръв път чух за какво става дума, казах, че никога няма да го направя, но с времето страхът отстъпи място на желанието. През цялото това време минавах през всички фази на отчаянието - болка, гняв, хиляди въпроси без отговор и най-трудното беше чувството на безсилие, защото липсата на проблем означаваше и липса на решение. Не спирах да чета по форуми и изобщо в интернет. Пробвах няколко билкови рецепти и от тях нищо. Научих много неща и през август миналата година се подложих на лапароскопията - резултатът - никакви сраствания, матка с нормална форма и големина, уголемен десен яйчник заради неспуканите фоликули от стимулациите, надупчване и на двата и едната тръба не пропуснала контрастното вещество. Притесних се, но в последствие ми обясниха, че все пак щом на цветната снимка и двете са били ок, може да се дължи на дебелината на някаква лигавица в зависимост от деня на цикъла. Още надежди големи и след няколко месеца отново в изходна позиция. Още 2 инсеминации 1 на естествен цикъл и 1 на стимулиран и при стимулацията пак не се пукнаха фоликулите. Установмих, че клостилбегитът ги прави някак по-твърди, защото при естествен цикъл винаги се пукат, а с лекарството даже с прегнил не се пукат. В началото на тази година започнахме да обмисляме варианта ин витро. Избрах си клиниката и екипа - след консултацията лекарят ме попита дали имам медицинско образование, можете да си представите колко много информация съм имала за 3 години, за да изглеждам като човек с такова образование. Направихме изследвания за антитела, аз очаквах, че това ще бъде отговорът, но ето ти изненада - нямам никакви антитела. Лекарят ми каза, че сме от най-трудните случаи -няма за какво да се хванат при нас. Реших, че няма да се подлагам на повече стимулации, защото си изкарах акъла с една киста на гърдата, та ще пробваме с инвитро на спонтанен цикъл. Лекарят каза, че нашият случай с неизяснено безплодие е много подходящ за такова инвитро, но ако искаме все пак да пробваме с още една инсеминация преди това. Съгласих се, резултат - за пръв път имах някакво закъснение на цикъла, но придружено с капчици кръв в продължение на 3 дни - не си направих тест, защото някакси чувствах, че дори да има нещо, няма да продължи и така и стана. Междувременно ходих при една екстрасенска в Пловдив - според нея също нямаше проблем с изключение на малко по-киселата ми среда. Каза ми да правя рецептата със зелето и един вид уринотерапия. Правих и двете и 2 месеца пак редовни цикли. След като се върнахме от морето отидох в клиниката и насрочихме инвитрото за следващия цикъл. Направихме необходимите изследвания, платихме си таксата. Тренирах като луда през това време - 2 пъти тае бо и 1 път фитнес в седмицата. Психически се настрайвах за инвитрото. Бяхме все ощи в отпуск и не съм следяла никакви дати, но на ултразвук беше установен моментът на овулацията, аз прецених, че сме пропуснали всички възможни дни за зачеване, така че даже на теория няма шанс. Купих си превръзки предварително за пръв път в живота ми - трябваше да съм в провинцията, когато беше моментът на цикъла. И тогава животът ми показа колко по-велик е от всяка теория и всякакви апарати - малкият теоритичен шанс живот и здраве трябва да се появи през май. Не знам кое от всичките неща помогна, според лекарят от инвитро клиниката, това, че съм си отместила съзнанието в друга посока- към инвитрото, може би методите на екстрасенската или Господ чу молбите ми, или просто на бебето сега му е дошло времето да се роди. През цялото това време не спирах да се моля, защото се чувствах абсолютно безсилна и не знаех какво друго да направя, ходих в Св. Мина, в руската църква. Винаги съм си мислела, че децата се раждат, когато им дойде времето, само че не осъзнавах, че можа да отнеме 3,5 години. Сега благодаря на Бога и се моля да успея да си износя и родя живо и здраво детенцето. Миналата коледа за пръв път помолих Господ не за себе си, а за всички жени, които искат да станат майки. ще продължавам да се моля и да ви помагам с каквото мога и каквото знам. Съжалявам, че стана толкова дълго, но и пътят не беше кратък. Исках да ви вдъхна още надежда. Бъдете здрави и щастливи през Новата година.
