Много целувки на малката голяма Стефи Да е здрава и усмихната!
Весела и не много гореша седмици на всички!

Честити месечинки на Стефания и Владислав!

Габи, ето тука са "100 гр сладки" http://www.100gr-sladki.com/bg/contactUs.html. Като се качиш от вас в Редута, караш все надясно по пътя на автобус 72, докато стигнеш кръстовището на читалището. Там автобусът завива надясно, а стръмната уличка направо е Марагидик, но е еднопосочна, затворена в тази посока. Сладките са на около 200м надолу, на първата пресечка.

Честита месечинка на бебе Стефи.
Да расте все така здрава и прекрасна.

Честита месечинка на СтефиС!
Да расте все така хубава, здрава, послушна и мнооооого да радва мама и татко!


п.п. Мини, ако е такава кротичка в къщи, каквато беше и в НДК, ти си голяма щастливка

Касси, аз не се ограничавам в излизанията, освен ако не става въпрос за мъжки събирания. Е, ако имаш болки или не се чувстваш комфортно - да, ама иначе....

Каси, това с изолацията тепърва ти предстои, така че свиквай мислено. Но сега още имаш възможност да се виждаш с приятели, възползвай се максимално!

Докато бях бременна с Дани, все заедно сме излизали с мъжа ми - на кино, с приятели. Случвало се е да излезе без мен на по мъжка бира или на служебна вечеря, но много рядко. Ние никога не сме били любители на дискотеки и среднощни клубове, така че нямаше страшна промяна в режима ни. 
Обаче след раждането имаше трайна и мъчителна десоциализация, не разчитаме на баби и социалните ни контакти се свеждаха до гости у нас. Повечето ни приятели или са с големи деца, или без, и съответно си имат други приоритети, нерядко са отклонявали поканата, а ние пък други опции нямаме (имам жена, която го гледа, като съм на работа, но никога не злоупотребявам с времето й; само веднъж за 7 месеца съм я викала вечерта, за един концерт). По едно време ми беше адски криво, че не виждам никого, ама ми мина, жертвата си струва. Сега си даваме почивки един на друг - милото взема Дани и отиват за деня при дядо на село, аз си свършвам домашната работа и ако останат време и сили, пия кафе с приятелка (обикновено не остават:)). Тази събота пък аз гледах Дани, а милото го пратих на рожден ден на един приятел-екстремист, в пещера, с преспиване там. Наложи се почти да го изритам от нас, все се тревожи аз как ще се справя. А пък аз скоро няма да мога да се справям сама и пак ще влезем в оня сладък, но и омагьосан кръг на манджа, пампи, консистенцията на акитата, възпитанието на голямото детенце и т.н., та каквото можем да вземем сега, трябва да се граби с пълни шепи Слушай патило и гледай да си наваксаш със социалните контакти, докато може.

Честита 4-та месечинка на Стефи.

Касси и аз съм на мнението на Mari_Pz, ти верно си с контракции, но когато се чувстваш добре спокойно можеш да излизаш, особено пък вечер, когато е хладно, е без да прекаляваш де. Че наистина като се родят бебетата, а твоите ще са и две, ще се чувстваш пълен аутсайдер. Колкото и да са желани и чакани нашите бебета има период, в който наистина ти тежи, че си вързан, особено вечер с баня, преспиване, киселене, ако кърмиш още повече. Така че се възползвай максимално. А иначе аз не бих пускала мъжа ми толкова много, че ако му хареса така, после кой ще помага за вечерната баня 

Честито на Стефи!

Да ви попитам резултатите от изследванията които ми пуска док на ЖК в мен или в него трябва да седят?

Каси, и аз бих те посъветвала да се възползваш от времето си докато си бременна. Аз тогава излизах много, вярно, че имах много лека бременност, но пък сега е лято и можеш да излизаш все на открити места, така че да не се притесняваш. След раждането е много сложно, поне при мен беше така. с ужасните колики на Мия, даже и в парка не можех да стоя много, камо ли да се уговоря с някой за кафе или нещо подобно. Тя в кенгуру отказа да седи, така че с две думи нито можех да мръдна някъде с нея, нито пък за разходка се уговоря с някой, че знам ли кога ще почнат коликите...Майка ми идваше да я гледа в събота вечер понякога и излизахме, но откакто ходя на работа и тя я гледа по цял ден, ми е много съвестно да я викам извънредно и почти не се случва. Иначе таткото си ходи на тренировки, на билярд, на бира с приятели в квартала -като Мия е в добро настроение и ние се отбиваме да отпия няколко глътки на крак и така. Мисля, че е важно мъжете да разпускат напрежението, че иначе е по-страшно като се размрънкат за щяло и нещяло А иначе има бебета, с които бихте могли да ходите навсякъде -може да ви се паднат такива, а не домошарче като моето.

Моника също беше със зверски колики до 4 месец. Все искаше да се гушка. Обичаше кенгурото защото беше гушната, само заради това. Но денонощно в кенгурото не се седи.
След като спряха коликите започнаха зъбките и така. Ние все си ревем. Обича да се разхожда но с колата и после с кенгурото. Мразим си количката. Полвината път почти винаги се носим или седим и се клатушкаме и аз треперя да не се удари. Абе за 10 минути до магазина да мръдна и се прибирам гроги. Вечер почти не излизаме, по простата причина, че малката започва да реве още от 19:00 часа да я къпя и в 20:15 най-късно 21:00 вече спи. Където и да отидем следобяд не се приема никак добре. Тя си мрънка да не и забравим часа за баня . А ако не я изкъпя по рано и преспи полвин час картинката след това е зашеметяваща. Ревем и се тръшкаме и борим до 12-1 през ноща. Мъж ми много ми помага и гледа да не ме дразни като излиза сам. И без това ме хващат лудите по цял ден в къщи в жегата. Остава и вечер да си кукам пак самичка. Е някой път пие по бира със съседите, но е рядко. Бабите се приемат с неохота от малката. Даже като ги види и е кишкава започва да реве преди да са я пипнали, да не би случайно да я гушне някой и да я вземе от мене. С две думи приказка сме.  

Честита месечинка на малката ми адшка, да е все така кротко и добро дете

Ние не сме от хората дето си седят в къщи, и 1 час свободен да имаме все измисляме къде да отидем, та като се роди малката най-големия ми страх беше да не е някой дивак, да не иска навън и сред хора. Е, извадих късмет, тя обожава да седи навън, закача се и се смее на всеки срещнат, мъкнем си я навсякъде с нас.

Mini,честита месечинка на малката Стефи!
Каси,аз бях в изолация два месеца(в началото) и сега като се сетя - беше си неприятно.Предполагам, че това което чувстваш е породено от хормоните .И мен ме е страх от неизвестното,от промените в живота ни,от моята промяна и всякакви такива неща.Но в момента съм оптимистично настроена и тези неща не ми се виждат толкова страшни (обаче, ако ме хване песимистичното настроение,тогава е страшно ).
Весела седмица на всички ви!

Честити месечинки на всички бебета (да не пропусна някой)да растат кротки и безгрижни.


Каси мила, аз нямах такива притеснения като твоите, защото моят мъж никога не е излизал без мен, но определено си права, че страшно много се променя живота на нас жените, по време на бременност а и след това.

Моето дзверо Антоан се оказа достра трудно детенце (според наблюдаващият ни педиатър), та в тази връзка всичко парвим много трудно. Страшно  много исках да присъстваме  на втория ДРЗ заедно с него, но за съжаление неможахме поради ред причини Откакто се е родил, нито секунда не е бил без мен, където съм аз там е и той. Гледам си го абсолютно сама, без баби, дядовци, лели и т.н. Мъж ми да си призная помагаше повече в началото, но когато се осеферих след раждането, лека полека почна да бие леко отбой, а и все пак сега само той работи. Ние също много излизаме навън, още от 13-ия му ден прекарвахме много време на чист въздух. Общо взето и ние сме от обикалящите, но засега леко сме се заседяли. Единственото което ме притеснява все още е храненето и спането на дребосъчко. Спи много неспокойно, буди се на често и реве,  не заместваме още нито едно от храненията, все си търсим АМ, а и малко трудно се храним.. Продължително пътуване все още в тази връзки несмея да предприема, а определено ми се иска. Бях запланувала в началото на май една разходка до Пловдив, но живот и здраве на есен, може и това да стане.  Запланувала съм също така и поне един уикенд на планина, но на видим дали ще ни разреши  Тони.

Най-накрая и аз пак да съм с нет и малко свобода да Ви чета и пиша.
Здравейте и честитои месечинки на всички бебоци!
Стефи на мини да расте все така красива и добричка и да радва мама и татко!
Ние за времето в което ни нямаше на хоризонта успяхме да проходим и стана пълен купон.Стопи ми лагерите малкото човече, а тя от где взема сили не ми е ясно.В тая жега просто и се чудя на големия ентусиазъм да подскача и беснее, но това е положението.
За изолацията мацки напълно Ви разбирам.Ние по едно време преди да се роди малката пираня се носехме по доста дивни места и на мен това сега страшно ми липсва.Иска ми се да стегна габажа и да запраша по баирите с народа, ама не става.Няма кой да ни гледа, а пък и сме с характер един път и не се виждам как ще се храним в полеви условия.
За излизането вечер почнахме малко по малко да се справяме, защото тя щом е навън заспива бързо и мирясва, ама си има моменти на як бяс и тогава мало и голямо ни гледа какво сме чудо.

Но пък предполагам ще бъда милиони пъти по-щастлива от преди, нали?

разбира се