Аз се посъвзех. Дари ми беше голяма подкрепа. И съм готова за ново ин витро. Лошото е, че за момента, Митко не иска и да чуе. Но се надявам като мине малко време, да се поуспокои и да се съгласи. АМХ много ми е паднал, за 5г. от 2.75 на 0.83. Чудя се дали има значение това, че последните години съм на хормони за спиране на цикъла и реално без цикъл и стойността да не е съвсем реална, защото пък имам по 5 фоликула в яйчник. Надявам се да имаме успех при една стимулация и да не са много зле нещата. По темата за братята и сестрите, изобщо не искам Дари да остава сама. Аз съм сама и изпадам в ужас от момента, в  който родителите ми няма да ги има. Мама ми е най - голямата подкрепа, сигурност и опора, без нея съм наникъде. Друго щеше да е, ако имах брат или сестра. Моята най - близка приятелка има сестра и си помагат за всичко. Подкрепят се винаги. Имам и много други такива примери около мен. А и както каза Маги, отново искам да изпитам вълнението от бременността, раждането и гушкането на малко, пухкаво бебе, с всичките му там първи неща. А сега виждам, че става и все по - хубаво и силно. Дари е безкрайно състрадателно, съобразително и сензитивно дете. Постоянно показва обичта си и чистото си детско сърчице и това ме изпълва с безмерно щастие. И искам още, като мечо пух 

Мише, значи просто си готова! Аз се изненадвам, че Митко се е съгласил за този трансфер, така че и за второ инвитро ще склони в даден момент. Представи си едно момченце да си майсторят заедно.
Иначе амх не се изследва при прием на противозачатъчни,в твоя случай предполагам в още по -голяма сила важи
И аз покрай теб сякаш се навих, защото когато имаш избор е "лесно", замислих се, че ако нямах избор, щях много да го искам и да бързам заради годините ми

Теди, относно Митко и аз разсъждавам по същият начин 
Много си права за усещанията, когато имаш избор и когато се чувстваш възпрепятстван от дадени обстоятелства. Аз бързам и заради огнището на дебелото черво, което трябва да отстраня възможно най - скоро. Ни много ми се иска да родя второ дете и тогава да се оперирам. Хайде, давай пак двете да се хващаме под ръка и отново по трънливият път на бебеправенето   .

Мише, точно така се чувствах и аз преди близначките. Просто знаех, исках, усещах, че ако не опитам, ако не направя всичко по силите си ще съжалявам цял живот.
Успех ти пожелавам!

Хелиантус, съжалявам много, ужасно много. Времето ще притъпи болката, няма да я излекува. Ако ти се споделя, насреща съм. Също и ако мога да бъда полезна. Дано децата да не осъзнават липсата му.
Смяташ да се прибираш ли? Обмисли го добре. Посети и помощ, за да можеш да преживееш загубата си. Прегръщам те силно. Мисля те всеки ден, откакто видях.

Мише, съжалявам. Възстанови се и дано пътят ти към второто дете да е кратък.

Аз не бях готова за второ дете, но знаех, че го искам. Те са чудесни двамата. Толкова различни и пълни с толкова любов.  Сега си играят, говорят си, казват си, че са си най-добри приятели.
Аз обаче нямаше да се боря. Имах 6 бременностти и 7 стимулации, не бях готова да мина през това.

Как сте момичета? Купихте ли подаръци за децата?
Хелиантус, как сте?

Ние лекуваме стрептококи. Вече един месец е болна, но аз и първите две седмици не я водих на лекар, защото по принцип винаги се справям сама за това време. Положителното е, че успява да си пие антибиотика. Един път се беше наложило и повръщаше на всеки прием. Сега се убеждаваме по 30 Мин, но го пие 
Готвим се и за рожден ден след една седмица, така че още не съм стигнала до коледните подаръци. Утре ще украсяваме и Дари няма търпение.
Митко миналата година беше дядо Коледа и голямо вълнение и радост падна. Тази година пак ще повторим.
Останалите как сте? Дечицата искат ли определени подаръци, вълнуват ли се за Коледа?

Здравейте,
Не съм писала отдавна 
Ема проходи на 10 месеца и няколко дни, сега е като пухкав пингвин, хапва си, сравнително послушна, още не спи непрекъснат сън вечер. Добре, че майка ми я взема по 1 вечер на седмица, че да мога да се наспя поне 1 път  . Баткото си ходи на училище, станал е много голям, някак си израстна тоооолкова бързо...
Иначе направих списък с подаръците, аз правя всяка година и започнах да поръчвам онлайн, сега и покрай Черния петък, уцелих доста добри неща на "нормални" цени. Нямам намерение на стъпвам в моловете тези дни, защото ще е някакъв кошмар. Аз живея близо до един такъв и от сега виждам какви опашки от автомобили се вият за пазаруване     
Засега сме здрави, но в училището върлуват отново поне 6, 7 вируса и почнаха да боледуват съучениците на сина ми. Сега очаквам включване и от него. Надявам се все пак за устискаме още
Бъдете здрави!

Здравейте, все нямам време, но често си мисля за вас. Напоследък не се чуват и другите. Как сте? Честити краченца на Ема, Бонболини!
Помня, че по това време на годината и месеца имаше много рожденици. Да сте живи и здрави вие и дечицата! Бъдете щастливи, спокойни и да имате повече сбъднати желания по Коледа!

Може да се каже, че подаръците са подготвени. Малката има тържество на яслата утре и за там има малко подаръче. Другите ще са от роднини, като аз съм ги избрала, както поискаха, защото всеки иска нещо да подари. Поне за тази година мисля, че няма нужда ние (аз и баща й) да купуваме нещо специално голямо, защото, първо, тя не иска, второ, ще има достатъчно други играчки. Може би догодина на 3 ще казва вече конкретно какво иска. Засега като я питаме, тя отговаря, че иска подарък
Иначе редовно е с някаква хрема, къде по-малко, къде малко повече, но почти не съм я спирала от ясла. Като се закашля повече, я спирам за 2-3 дни. Докторката я преглежда и казва, че са й чисти гърдите. Вкъщи не кашля, като отиде на ясла, пак се закашля. Отначало казват, че е остатъчна и няма проблем, но след седмица, ако пак кашля, айде пак наново да я види доктроката и историята се повтаря. Чиста са гърдите и само давам капки/спрей за нос, фенистил, и сироп за кашлица. Премина и един курс антибиотична маз за нос за всеки случай. Но най-вече като изстине, й потича носът. И аз съм така. После понеже не може да се издуха добре, слиза надолу и се закашля. Предполагам, че така ще откара до пролетта, дано да не става по-зле само.

Иначе на мен не ми е особено празнично. Преди малко повече от месец умря котката ми и ми беше много тежко. Беше ми много скъпа и ми е трудно да го приема... Но животът ме завърта и няма как, вече случилото се става минало и се уча да живея с това. Един път преживах подобно нещо, след като почина баща ми. Тогава по-тежко го преживях, защото все още нямах дете... Но въпреки че ми е баща, връзката ми с него не беше толкова близка, колкото с котката ми, защото котката ми постоянно я гушках и тя се гушкаше в мен, беше ми като дете. Просто, различно е...
Също така се върнах на работа миналия месец, т.е. реално на работното място, защото отначало бях в отпуск. И сега съвсем нямам време вкъщи. Но няма как, справяме се някакси. От друга страна се получават особени ситуации на работа и съм пред дилема да напусна. Дано рано или късно да се наредят нещата, защото никак не е добре ситуацията в момента.

Как сте другите? Как са децата?

Ако не успея пак да пиша, да ви пожелая много весели празници!   

Привет и от мен.Нямам почти никакво време и само чета, ако някой драсне.

Ние сме в къщи със скарлатина.Едната близначка е болна, другата е преносител, кака им и тя е преносител.Всички дружно пият АБ, а аз съм си навила телефона да ми звъни по 5 пъти на ден!
Плюса в цялата работа е, че успявам да си почина(да вече са на 4 и положението е коренно различно). Успях да бъда с тях, да излизаме в хубавите дни, да правим сладки заедно, да ги наблюдавам как си играят.Получиха пластелин за РД, както и кукли за прически и домино.Сега се учим да играем на тези игри и им е интересно.Чакат дядо Коледа и само това ги кара на моменти да са спокойни и да не унищожат къщата.
Много говорят, но не казват Р все още.Всичко се обяснява най-обстоятелствено.Клюкарят се постоянно и за всичко. Имат си приятелки в градината, обичат си госпожите, и за сега аз съм спокойна и щастлива.Само да спре това боледуване, че ми се разказа играта.

Грейси, нашата котка почина миналата година точно преди Коледа.Възрастна беше на 16 години.Просто си замина.Много страдахме, но от Димитровден имаме ново коте.Котенце е направо, намерихме го на улицата, едномесечно момиченце, което беше тръгнало да пресича на доста лошо място.Моника си го взе и го прибра и сега тича и хапе всички в къщи.Много е забавно с нея.Не знам как оцеля два месеца с нас, но толкова е свикнала с всички вече, че това е нейната къща.Близначките като я видят я разнасят напред назад, стискат я, мачкат я, а тя седи и не казва и мяу.Гласът и съм го чувала само като трябваше да я изкъпем
Колкото и странно да звучи, сега вече къщата ни е пълна А да и тя е женска

Весели празници на всички и много здрава и успешна Нова година!

Ау, много лошо с тези болести. Бързо оздравяване на близначката, Маги, а на другите да се размине! При нас обичайното, тъкмо да спрат сополите и след 1-2 дни пак тръгват, само малко да настине...

Моята котка беше на 6,5 г. и по предположения на ветеринари май е било болест, за която не беше ваксинирана. Много коварна болест сред котките (панлевкопения) и засяга котета до 1 г., но не е изключено и възрастни да засегне, а нашата беше полудомашна... Други малки котета на съседни къщи също са си отишли по подобен начин.

Много хубаво, че имате ново коте. Помня, че беше казала, че почти винаги през годините сте имали котки. И аз планирам някой ден да се грижа за друго коте. Ако може да е, докато Ивона е малка, ще е хубаво за нея. Но мъжът ми е доста против да има животно вкъщи.

Аз взех решение да започна нова работа. Излезе доста добро предложение, а проблемите на старата работа не спират. Малко ми е криво и промяната ме притеснява, но в крайна сметка трябва и да се развивам. Екшънът предстои да се случи след Нова година.

Весело посрещане на Коледата! Бъдете здрави и щастливи всички!

За много години момичета, да сме много здрави ние и децата ни!

При нас болест след болест.Габи изкара Скарлатина, всички  бяха на АБ, заради преносителство.Аз откарах 3 седмици с тях в къщи и накрая си говорех сама... Добре сме, само да се задържат здрави, че откачам вече.

Грейси, само хубави неща на новото място.

За много години на всички.
Аз си пожелавам да не карам годината, както я започнахме. От 6.12 не сме оздравяли. Все някой е болен. Тамън оздравяхме и взех отпуск да отидем на почивка, че от  отпуск за почивка не съм взимала откакто започнахме процедурите. Все там отиваше отпуската. Отидохме на хотел,  детето щастливо с огромен детски център и на другия ден се прибрахме с Матей, защото май се разболя от скарлатина. Презя това време мъжът ми в командировка и аз сама да него, къра хванах. Сега не го пускам и тази седмица на ясла заради епидемията. Как ще се адаптира пак не знам
Иначе поне на работа ми е спокойно, чак прекалено спокойно и се чудя дали не трябва да питам и за друг проект, че много хубаво съм си влязла в комфортната зона. Та в този ред на мисли, Грейси, много добро решение си взела. Изисква смелост, но че свикнеш до месец и дано ти е добре. Ти всъщност какво работиш
Как сте другите?
ХелиНтусче, ти как си, успя ли някакъв ритъм да създадеш?

Тери, една година е така. От болест в болест. Поне аз така бях с каката. Близначките бяха по-добре, защото са втори и от рано почнаха със сопола.
Скарлатината я минахме. Боднах им ваксина за варицела и сега дишам по-спокойно. След скарлатината никак не искаха да ходят на градина, една седмица беше рев, но вече е добре положението. Много говорят, разбират всичко, бият се много, но и си играят заедно много. Вече са на 4 и все едно имам други деца. Много по-разбрани са.
Решихме да запазим това лято бунгала. Ще ходим на Шкорпиловци, защото е голяма дивакия и е свобода за децата. Че ми писна от тия хотели. Та, така. Айде хубав ви ден, хубава и здрава година и пишете!

За много години! Много здраве на всички през новата година!

Маги, браво, че вече сте планирали почивката. Ние миналата година бяхме на Шкорпиловци и много ни хареса. Бяхме на хотел Еко парк Шкорпиловци. На плажа ходихме на безплатна зона, но веднъж бяхме с едни познати на платена зона, където шезлонг и чадър бяха по 2 лв! Иначе на Шкорпиловци съм ходила цяло детство заради база на РУ, където баща ми работеше и ми беше омръзнало, но пък сега ми харесва, спокойно е. Няма много заведения обаче, позападнало е.

Тери, човек понякога има нужда от малко почивка, за да обърне повече внимание на други неща, семейството и т.н., но ако твърде дълго време продължава бездействието, не е на хубаво. Аз също на старата ми работа исках повече неща да правя, но не ми даваха. Дори не получих контра-предложение, след като съобщих, че напускам. Но като се върнах от майчинство, се държаха много странно с мен - изолирана от моя отдел (в друга стая), почти не ми даваха работа (после обясниха под предлог, че съм се върнала от майчинство и да не ме натоварват, а аз можех да свърша 10 пъти повече). Всъщност мисля, че нямаха нужда от мен и добре, че си намерих работа. Стана много грозна и отвратителна драма при напускането ми - обвиниха ме, че преди бременността съм си търсила работа (разбрали някак си) и все едно вече съм аут от фирмата. После пък разбрали, че сега съм кандидатствала и бях най-черната. Много смотана ситуация беше последните дни преди да напусна. Добре че ръководството се съгласи на определена дата по-рано, а не да чакам някакъв срок. Радвам се, че напуснах. Сега почвам на новото място от понеделник. Дано там да са по-нормални нещата. С финанси се занимавам - планиране, бюджетиране, контролинг.

А Ивито се разболя след 1 седмица (първата на януари) на ясла. Беше 1 седмица вкъщи, не знам дали беше грип. И оттогава не е спирала да ходи на ясла, вече 4-та седмица. От една страна се радвам, от друга се притеснявам, че всеки момент може да се разболее. Ние ходихме на планина миналия уикенд и аз изстинах тогава. Дори може вирус да е, гърлото ме боли. Вече седмица не мога да се оправя, май всеки ден изстивам покрай топлото време и не мога да се възстановя. Чак се чудя, че още не съм заразила Ивона. Много чукам на дърво да се отърве и да не се разболява.

А другите как сте?

Бях решила по-редовно да пиша и все проверявам някоя от вас не е ли писала, но постоянно ми даваше, че сайта е паднал.
Грейси, как е новата работа, адаптираш ли се?
Аз намерих едни магически капки за сопол и Матей ходи вече 8 седмици на ясла (да не кажа голяма дума). Ама вече си научих урока, изобщо не прибирам лекарствата от плота, че направи ли го човек, до два дена да планува болничен пак.
И Матей много говори, ама много -много. Много книги му четем, сигурно поне 400 имаме. Цялата колекция на Дисни и всичко друго, което сме взимали. И всичко се чете. Оттам научи много думи. Майка ми точно вчера ми казваше, че той има по-богат речник от нас, тъй като сега попива всяка чута дума.
Но е много емоционален във всичко, в радост, в ядосване. Прегръща, целува, хвърля, крещи. Тя и невроложката го беше казала, че е много емоционален и възприемчив и оттам не спи добре. Изобщо телефони, детски имах идея до 3 год да не му давам, но май ще е поне до 4. А и то детето не знае какво е да се зомбита и е щастлив, че си играем с него. Започва вече да разбира много повече, да се заиграва, просто правилно са казали, че след 2 става по-лесно.
Междудругото при нас драмата с яслата приключи, защото Матей вече е влюбен в едно момиченце. Събота чак му се реве, че няма да ходи на ясла. И каза: "Искам да идва пУдУделник, да ида на ясла и да кажа на Тедито: 'Теди, имах засъхнал сопол на бузата'"
Пазете дъщерите си, топ сваляч на свобода

Привет и от мен.Аз нямам време за нищо.Направо главата ми пламти от задачи. Работа, деца, обучения, задачки разни разнообразни и накрая лудваш Но съм доволна обичам да ми е интересно.

Дребните са вече големи.Говорят, правят бели, бият се редовно и така.Всеки ден сме в ново приключение и нова драма с тях.Не казват хубаво Р и аз сега съм във филма, ще ги записвам ли на логопед.
Каката е вече пораснала, има си нейните настроения и желания и ща не ща се съобразявам и с нея.Какво да ви кажа веселба.

Момичета пиша тук да ви поканя официално на нашето събитие Зачатие на 20 г. Това е събитието http://www.zachatie.org/novini/kakvo-pravi-zachatie/1466-zachatie20
Ще се проведе на 20.04.2024 г  в Интерекспоцентър София от 10 часа.

Здравейте, и на мен не ми остава никакво време. Малко е времето след работа хем да гледам детето (малкото), хем да ошетам вкъщи, хем да си почина (за това съвсем не остава време) - някъде след 22 ч. И аз се каня отдавна да пиша, но и в работно време не ми остава време. Има доста работа и гледам да навляза и напредна... макар че е доста относително това с напредъка. Засега ми харесва самата работа, но колективът не съвсем. Няма идеално, важното е, че работата ми харесва и ръководството ми дава работа, а пък за другото ще видим.
Ивито и тя доста бърбори. От яслата се научава на разни номера, които се опитва да прилага вкъщи и съответно да не слуша, да не изпълнява, да се тръска и т.н. Но на мен няма как да ми минат такива номера и се опитвам да й показвам как трябва да бъде, подканвам я и така се възпитаваме... надявам се.
Обаче още не сме махнали памперса от нямане на време... Вярно е, че памперсът е удобен за родителите, така да се каже. Засега на моменти все още се изпуска (било в памперс или по гащи) и след това казва, че иска гърне. Напоследък обаче има успешни моменти да поиска гърне преди да се е изпишала. А за акането - ходи и се крие някъде, докато свърши работата, и от моите обяснения да седне на гърне, като усети, че й се ака, не възприема. Все пак се надявам, че рано или късно с порастването все ще се научи без памперс. Засега съм си дала срок до края на лятото.

Как сте другите? Отдавна не сме чували голяма част от мамите тук. Как са децата - малки и големи?

Моите са добре.
Аделина е решила да ни изправя на нокти регулярно.Падна и си удари главата, направи леко сътресение.После пък се разболя от някаква ужасна ангина и 5 дни поддържа 39 градуса.Леко щях да полудея. Само леко Много говорят и те, надпреварват се коя да говори повече.Имаме проблем с Р-то и правя упражнения с тях, но ще искам да ги види и логопед.Съскащите гледам да ги изчистим и тях.
Каката бавно и славно влиза в пубертета.Има дни дето ми иде да и извия врата.
Ей така сме.

Айде надявам се да се видя с Тери и Лято утре и ще ви пиша