Постоянно се чудя дали лежа правилно,дали позата в която спя и стоя не спира кръвотока до плода,дали ям правилните неща,какво трябва да избягвам да правя,как да се боря с лошите и депресивни мисли,които ме връхлитат,за да имам една успешна и хубава бременност.Който иска,нека да споделя

правилното лежане до колкото знам е настрани.аз също спя на дясно най-вече,ако легна на ляво или спя на ляво бебето ме подритва явно не му е удобно.чувала съм че не е хубаво да се спи по гръб,понеже се притискала някаква вена и може да се спре кръвта към плода.аз пък все по гръб се събуждам всяка сутрин 
за правилните  неща за ядене-да се яде на често по-малко,а не да се тъпчем.и да се избягват лютите и пържените храни.най-здравословните храни са зеленчуците,плодовете,мед,ядки включително и овесени,черен шоколад,месо,ориз,кисело мляко...за пиене  2 л. вода на ден,ако е минерална да не съдържа Флуор.Чаят -може да се пие липа,шипка,лайка.чаят от малинова листа се пие в последен триместър  доколкото помня май е след 32 г.с. ако някои е пил да каже.другите билки трябва да се избягват.за кафето-се пие веднъж най-много 2 пъти на ден.всеки го обича по-различен начин може да го съчетаете с прясно мляко.ако е чисто може и по-лекичко да си го правите.препоръчват да се пие ако сте с ниско кръвно.аз съм с ниско кръвно ,но не пия въобще.в 1 триместър го повръщах.наскоро пробвах да пия 3в1,ама толкова гадно на вкус ми беше че до края на бременността реших да не пия  айрян може да си правите фрешове,смутита,но най-важна е водата според мен.
да избягваш да правиш -всяко рязко движение на тялото.при клякане в по-големият триместър се разширяват леко крака и с бавни движения се навеждаш.при седене,особено ако работите в офис  правилното седене е с разтворени крака а корема ако е голям трябва да застане м/у краката гърбът трябва да е на седалката опрян.ако сте вкъщи най-добре е да опрете гръб и да си слагате краката на малка таборетка,за да не се получават отоци на краката.при седене в кола може да не се ползва колана,а ако се ползва една част минава от долу под коремчето ,а другата отгоре над коремчето.
цигари,алкохол и наркотици...
за депресивните и мрачни мисли-се оправят много бързо като излезнеш на вън с приятелки,с мъжа си.по магазините ако се мотаеш или да отидеш на кафенце,театър,кино,на гости,лекция за бременни всичко ,което би те разсеяло.за една успешна бременност трябва най-вече спокойствие и положителни мисли.и най-вече да избягваш хора,които са ти не приятни 

Лелее,не съм предполагала,че някой ще се заеме с такъв огромен и много интересен отговар на моята тема...Благодаря ти.Точно за лежането по гръб ми казаха,че не трябва повече от 15 минути,но това след 17 седмица,обаче аз като гледам телевизия не виждам начин да легна настрани..Дали лежането в полу-седнало състояние с възглавници отдолу е вариант?Ат старите ми навици за сега ми остана само припряността и лекото подскачане като се позабързам..Много хора ми казаха да не шофирам,за да не се тресе бебето....Не съм се научила да летя още,а и едно време едва ли хората от селото до града са пътували  делтапланер.От фобиите ми ,първоначално беше ужасът да не видя кръв след полооителния тест,а сега дали сърцето на мъничкото бие при всеки преглед,затова чак кагато започне да рита ще  се поуспокоя

за лежането на гръб всъщност не знам колко време спя така.просто винаги се събуждам по гръб.а аз по принцип като се събудя лежа по 15 мин. нарочно понеже бебето рита,а в легнало положение най-лесно се отчитат движенията му 
а за гледането на тв можеш в полу-седнало положение,ако нямаш облегалка сложи си възглавница на гърба и опъваш краката можеш да сложиш възглавничка под колената ако искаш помага срещу оттоци в краката.ако можеш не шофирай ако ти се налага шофирай си.при мен даже като се возя в Автобус от тресенето бебето много се стряска и постоянно ме подритва.лошото при мен е че на по-дълги разстояния ми се пригажда и ми пада кръвното и отделно бебето рита понеже се друса и става 
за фобиите и моите са почти същите.особено първият ужас от това да видиш кръв след положителен тест при мен се случи,след 2рият тест на вечерта имах капки червена кръв,която спря след час,ама аз така се бях уплашила че пазих леглото още 1 ден.и до ден днешен винаги поглеждам какво има тоалетната хартия.като гледат бебето на ехографа се виждат пулсациите на сърцето.а пък когато започне да рита е друго ще се успокоиш.но ще има дни дето хич няма и да мръдва,ама няма да се тревожиш спи повече през тия дни.при мен малкото по 2 дена почива едвам се помръдва,само като ям се раздвижда и после нищо цял ден.от начало ми вадеше акъла така,ама след 2 дена като се раздвижи няма спирачка  като почне да рита ще следиш ако не се движи повече от 48 часа се ходи задължително на преглед.

Направих грешката може би да прочета историята на Златка Димитрова,как бебето и е загубило сърдечен ритъм в 7 месец,а тя също казва,че много е следяла движения...По относно другите ми опасения,избликващи на нервна почва  исках да попитам на някой дали  много се разминава ехографа с точната гестационна седмица,защото аз седмици преди да забременея бях в болница на венозен антибиотик и се опасявах от минималната опастност да не  съм объркала датата на зачеване,но при 96 чхг на ден преди закъснението мисля,че оплождане няма как да е станало +1 месец от датата ,на кото предполагам,че съм заченала....Но преди да ми отговориш,знам че много от терзанията са ми на психична основа...

Случаят при Златка е различен и надявам се на никои не да не се случи това,което на нея при мен винаги бебето е със седмица напред по ехограф,а последният път беше даже с 10 дена напред  а аз знам даже предполагаемата дата,когато съм забременяла.и ако смяташ по тоя ехограф трябва да съм заченала по време на цикъл,а то физически е невъзможно да стане. когато ходих на преглед първият път бях в 9г.с.+1 ден и на ехографа изписваше толкова   даже часове,минути и секунди ,но тя ми каза че бебето върви със седмица напред 10 г.с. и винаги сме напред с дните,но термина ми все си остава един и същ.
всека жена си има свои страдания и притеснения.откакто забременях станах доста по-притеснителна и чувствителна.други стават по-раздразнителни и нервни.други си мислят че може нещо да им се случи,а то нищо да не се случва.важното да си спокойна 

Първия път много внимателна бях, ма мнооого. Това не попречи да се изтърся на леда в 4 месец, след едномесечно лежане за задържане (ама пА артистично паднах) и от любов към хъскитата едно да ме нахапе. Уж лежах, уж се пазех, толкова болнична бременност изкарах...

Сега просто няма как. От август месец ходих в колежа, мъкнех тежки учебници по метрото, ставах в 6:30, лягах и заспивах в 1-2...единствено ми се промениха някои хранителни навици и си наложих други.
Не мога да ям ни месо, ни риба, мляко и яйца не обичам често, и сега като казаха, че бебето е малко да видите как правя смутита и пия по литър млечни.

Преди години едно момиче беше казало най-точния отговор на въпроса за промяната.
Притесненията ЗАПОЧВАТ с положителния тест. Край няма...

Здравейте,
само да допълня, че е най-препоръчително да се спи на лявата страна, тъй като така се подпомага циркулацията на кръвта в тялото. Аз обаче често се усещам, че спя и по гръб  . По принцип се въртя първо на ляво, после по гръб, като разбера че съм на гръб и се обръщам на дясно и така.

Аз промених много неща след положителния тест, не за един ден но полека лека. Първо смених бельото, след прекаран цистит ми казаха да махна прашките, защото разнасяли бактерии. Сега само памучни бабешки гащи, които пера на 60 градуса и след това гладя за да изтрепя всякви гадове. Алкохол съм спряла на 100 %, но и преди не пиех кой знае колко. Кафето спрях 2 месеца преди да забременея, защото пиех бромокриптин о ми се гадеше. Всеки ми казва, че чашка на ден не вреди, но след като мога не съм пийнала и глътка. Пия чай или мляко с какао, много вода ( над 3 литра на ден, преди също пиех по много но сега съм като жаба) , айрян и фрешове. Започнах да ям плодове, преди почти не хапвах сега по 1-2 плода на ден задължително.
За позата за сън четох, че накъдето ти е удобно. Лягам по гръб, ама като омалея и се завъртам. Като полежа на ляво започва да ме боли ниско долу и се завъртам. Така че тялото ще ти каже как ти е удобно. В полулегнало положение много време изкарвам, но Ми е удобно.  моят корем е много голям за 21 г.с. килограми качвам само на корем явно и много ме опъва като се обръщам и много внимавам, че много боли. Като легна настрани си слагам част от завивката под корема и ми е мн удобно.
Започнах да слагам мед в чая, въпреки че не бях близвала мед цял жквот, но щом е за бебо.
Сега имам режим всяка сутрин ставам в 8-8:30 часа, защото пия хапчета. Изпивам една голяма чаша топло прясно мляко без захар, след час една чаша кисело мляко с овесени трици. ТовА ми е храната до 15-16 часа. Тогава хапвам малко( или не толкова малко) и към 18:30 часа вечерям стабилно. Ако огладнея- ям.  Опитвам се да се движа бавно и внимателно, но не всеки път ми се получа, аз съм нервна натура. Казаха при ставане от леглото да се набирам на ръце, а не  на коремните мускули, но някой път по инерция забравям. Навеждането да става с клек, а не с кръста, но и там имам пропуски. Другото, което промених е секса. От положителния тест несме правили изобщо. От ЖК ми забраниха, исках да питам в Пловдив където си ходя на частно, но ми е неудобно да не кажат тая с толкова злр забременя пък сега не може да изчака за доброто на детето, пък и вече забравих това какво беше. Вече и да позволят нас  ни е страх, така че си чакаме.
Най-големия ми страх е кръвта, не съм прокървявала, но все още на всяко ходене до тоалетната треперя.
И един Бърз въпрос за Златка Димитрова- какво е станало при нея?

Ако аз не правя секс може би ще се депресирам и притеснявам още повече,не заради мен,а заради това че не само че съм раздразнителна,подута,много често рошава и непривлекателна,ами ме е страх да не отблъсна човека до себе си.Доктора ми каза,че може,но много внимателно,и че сега ,заради хормоните сме най- привлекателнни за мъжете.А като пиех утрогестана,ако знаете какви неща сънувах,от еротични сънища,до най-страшните ми и невероятни кошмари....Вчера си купих една възглавница за бременни.Тя е много дълга и буквалво като легнеш настрани я обгръщаш,та тя ме спасява са не спя много по гръб...А за Златка...била е в 7 месец,било е момченце с  приготвена стая вече с количка,играчки...Не почувствала движениятя няколко дни,а тя казва,че преди това за щяло и нещяло ходила при доктора...и като отишла,нямало пулс бебето...Не искам да ви плаша,мен ме побиват тръпки и много ме боли,защото парите не купуват нечий живот и щастие и дори да имаш много си пак просто...човек

Ако след 28 седмица не усетите бебето повече от 24 часа, веднага трябва да отидете на лекар. Понякога обаче нищо не може да се направи срещу природата. Колкото и да е жестоко, това е.

Според мен няма връщане назад в такава ситуация,но нека не говорим за това....Пази боже

Даа, пази боже. Това не го знаех, че след 28 г.с трябва да го усещаш всеки ден. Сигурно лекарите ще ми го кажат. За секса и аз в началото много исках, нетипично за мен. Не че сега не искам, ама мъжо категорично против, него го е страх да не прецакаме нещата. Показвах му статии, че бебето е защитено от околоплодната течност, но той дори не иска да питаме Док, каквото и да кажат той ще е против, така че волю неволю ще си чакам.

Милички, аз само си знам и съм преценила за себе си - грам за лошо не мисля. А ако ми мине нещо през ума или някой започне да ми говори за лоши неща, свързани с бебоци и бременност - спирам разговора и започвам за друго да мисля и говоря  Да, трябва да сме предпазливи, но колкото по-позитивни и спокойни сме - толкова по-добре. Аз по себе си видях как тялото ми само си иска някои неща, непривични до сега за мен и отказва други, които много съм обичала. За спането - въпреки, че съм едва девета седмица, като спя в някои непрепоръчителни пози - ме позаболява коремчето и сама сменям позата. Мисля че природата всичко е измислила Аз само си се наслаждавам и да ви кажа - толкова и не чета. Само за алкохола спазвам( но не ми се и пие дори, а аз обичах вечер биричка или винце), тренирам умерено, гледам да ям полезна храна и да пия много вода Друото ще се нареди При нормална бременност, колкото по-близък на досегашния си живот водим, толкова по-добре за психиката и за бебенцата ние Мое мнение , разбира се Успех и целувки на всички  

Нищо няма да ви стане като не правите секс нито ще сте първите,нито последните ..то не че нещо ама контракциите по време на оргазма в рискова бременост не са желателни кой както го чувства,аз не можех да си представя,че може някак да навредя след толкова опити и чакане...иначе и на мен ми бе трудно да си налагам да спя на ляво,защото така е най-полезно за бебето,аз обичам надясно а по гръб се научих след секциото така е най-удобно инак са страшни болки настрани в началото....а бе гадно си е секцио по-добре е нормално много по-бързо се възстановяваш. ...

За рискова бременност съм съгласна за секса.При рискова бременност много неща мисля,че не са препоръчителни.Макар че казват,че при оргазъм контракциите са различни от тези при раждане

така и не мога да спя на ляво,колкото и препоръчително да е.все започва да ме подритва малкото като се завъртя на ляво,а ако съм по гръб или на дясно не ме подритва.най-удобно ми е по-гръб да спя в момента,ама като се усетя че съм по-гръб се обръщам на дясно.преди да забременея заспивах само по корем,а не можех да търпя да спя по гръб.
за секса нищо не са ми казвали въпреки че имах зацапване в първите седмици.ММ отначало се притесняваше,ама бързо му отмина притеснението 
и аз си мисля че вече не съм толкова привлекателна,защото в момента мязам на малка мечка с патешка походка  но мъжете разсъждават различно от нас 
аи розови сънища имам от време на време  ама най-вече сънувам все плажове,морета,реки,планини,зелени градини,полета и рибки(ама то при мен нормално отглеждам декоративни рибки и някои път ги сънувам ) и гадни сънища съм имала особено с кървене свързани 

незнам,но като гледам себе си 30тина кг няма да ми мръднат до края :Х Плаша се колко ми се разширява ханша и как ми се яде.Преди не вечерях и сега като започнах и всичко се трупа...И започна кръста да ме боли.Пишеше че от 4 месец започвало...

За спането знам от акушерките, от софтуера който ползвам на телефона и от книгата ми за бременни, че не трябва да се спи надясно. Аз благодарение на възглавницата за бременни спя предимно наляво, но вече към сутринта се обръщам по гръб, защото не се издържа.
Иначе храненето драстично си го промених, но не мисля че е към добро. Да, ям плодове, но основната ми храна е хляб. Друго не ми понася. За момента не са казали да имам някакви проблеми от това.
Относно секса - и ние го бяхме спрели, но аз такова сънуване му ударих, че реших че не е здравословно да съм в това състояние и със заплахи спряхме въздържанието. Иначе се водя високо рискова бременност, но като питахме акушерката, тя каза че няма проблем. Не че го практикуваме често, но поне го има.
Останалият ми живот си върви на забавен каданс. Спя колкото мога повече и като цяло се пазя.
Страхът май го преодолях, защото така или иначе на чести прегледи не мога да ходя.
Толкова дълго я чаках тая бременност, че изобщо не искам да я прекарам в страх. Искам да се наслаждавам на всяка минута, защото е незаменима. Ако нещо е писано да става, то ще стане. Със страх няма да го спра.

А знаете ли как ми се иска вече.да имам коремче...и да си го гледам и да си го галя...но нямам никакво...знам,че емного рано,но ще си го нося с гордост и го чакам...А вие имахте ли интуиция за пола.Аз съм сигурна,че ще е момиче и накрая ще се окаже един малък мачо хахаах

Момичета, аз до 4-тия месец нямах ни корем ни нищо, даже отслабнах от гаденето.Свалих 5 кг, който после се върнаха с бясна сила Спях по гръб до един момент, даже първите месеци спях по корем.Самия ви организъм ще ви покаже кое и как е удобно.Промених си начина на хранене, ядях много плодове, правех си редовно фрешове, сега убийте ме не мога пак да го направя това.
Секса беше мираж.Аз прокървих в 7-ма седмица и до там.Дали съм красива или не за човека до мен в един момент не ми пукаше просто.И той не е най-привлекателния на моменти ама си го търпя А и секса ще е мираж дълго време след раждането Да си знаете.

Страхът, той тепърва предстои, най-силния, най-истинския дойде след раждането.Тогава осъзнах, че това малко човече зависи само и единствено от нас, че ние сме целият му свят и трябва да му го покажем по най-прекрасния начин.

Аз чак се ппритеснявам от големия ми корем. Все ме питат в кой месец съм, чак ми е неудобно да кажа пети. Казвам др седмица влизам в 6- ти, по- добре ми звучи. Толкова много се съобрязявам с храната, толкова внимавам  . Аз съм с наднормено тегло цял живот и като чуя да кача 20 или 30 кг ми прилошава. Много се надявам да се спра на 15 , малко се съмнявам че досега съм +6, аз един път не повърнах, един път не ми се случи да нямам апетит.
Иначе и аз мисля, че тялото ще ти покаже какво да правиш.

Споко, килата се свалят след раждане с кърмене, диета и спорт
+6кг. за 20 седмица е добре, аз сега съм +12кг. и уж внимавам.

За секса - първата бременност имах надежда, направихме опит и мъжо капитулира, страх го било. Влязох в 9 месец, напих го, сексихме и след два дни родих

Сега го убедих пак, лекаря и той, но много рядко, веднъж-два пъти месечно. Чакам си пак 9тия

Аз чак се ппритеснявам от големия ми корем. Все ме питат в кой месец съм, чак ми е неудобно да кажа пети. Казвам др седмица влизам в 6- ти, по- добре ми звучи. Толкова много се съобрязявам с храната, толкова внимавам  . Аз съм с наднормено тегло цял живот и като чуя да кача 20 или 30 кг ми прилошава. Много се надявам да се спра на 15 , малко се съмнявам че досега съм +6, аз един път не повърнах, един път не ми се случи да нямам апетит.
Иначе и аз мисля, че тялото ще ти покаже какво да правиш.

И аз съм така, не се тревожи. Важното е да родим здрави бебета. После ще отслабваме колкото можем.

Аз се притеснявам, защото от преди раждането съм +15, представете си още 30! На всеки преглед ми казват салати, без пържено и мазно. Аз това си го знам, но като си поиска душицата се хапвам. Усетя ли глад-ям. А бе бебо е най-важен, каквото кажат всичко ще правя.

Някои жени са слаби дори бременни,имат само 1 корем,който сякаш издиша след раждането и изчезва...По относно секса по време на и след бременност,много ми беше станало тъжно,докато лежах в болница за възпаление на яйчниците,едно момиче беше за задържане..за втори път..отчуждили се с приятеля и още като разбрала,че е бременна,имала усложнения и се наложило да лежи много дълго в болница под наблюдение...изписа ли я,прибрала се вкъщи и казва,че сякаш се върнала при друг мъж...отчужден,без никакво привличане или нежност към нея....така било доста време..та след време разбрала,че не е единствената....е сега си гледа сама детето и се надявам,че е по-щастлива,отколкото с такъв нещастен човек,който я предава в най-важният и труден период.....Дано не са много такива мъжете,дано на никжй не се случва...Мен много ме е страх от меланхолиятя и изнервеното ежедневие след раждането и може би ще трябва въпреки грижите за детето да се опитвам да остана за мъжа до мен,това което съм била винаги...защото наистина,няма нищо романтично в чорлава жена по нощница,кърмеща,изнервена  и обръщаща внимание само на детето

Мен много ме е страх от меланхолиятя и изнервеното ежедневие след раждането и може би ще трябва въпреки грижите за детето да се опитвам да остана за мъжа до мен,това което съм била винаги...защото наистина,няма нищо романтично в чорлава жена по нощница,кърмеща,изнервена  и обръщаща внимание само на детето

Иви, щом като сама осъзнаваш, че неискаш да си този тип жена, значи няма да го допуснеш. Макар, че нашето бебе се роди едва преди две седмици, аз съм на твоето мнение и всеки ден си правя косата, слагам ластичното бельо и колана и винаги малко гланц за устни, за да съм красива за мъжа си. Смятам, че при добро желание се намира време и за грижа за бебето и грижа за себе си.
За тревогите по време на бременност - мисля, че не трябва да четете такива статии като тази за Златка. Аз бях бременна когато и се случи и умишлено избегнах да чуя какво се е случило, точно за да не се стресирам. Мислете си за малкото човече, което ще се появи, за прекрасната бебешка миризма и всички хубави неща които предстоят. Бременността е невероятен период, изживейте си го!

Съгласна съм

Цитат на: uBu в Февруари 11, 2015, 22:34:45 pm

Мен много ме е страх от меланхолиятя и изнервеното ежедневие след раждането и може би ще трябва въпреки грижите за детето да се опитвам да остана за мъжа до мен,това което съм била винаги...защото наистина,няма нищо романтично в чорлава жена по нощница,кърмеща,изнервена  и обръщаща внимание само на детето

Иви, щом като сама осъзнаваш, че неискаш да си този тип жена, значи няма да го допуснеш. Макар, че нашето бебе се роди едва преди две седмици, аз съм на твоето мнение и всеки ден си правя косата, слагам ластичното бельо и колана и винаги малко гланц за устни, за да съм красива за мъжа си. Смятам, че при добро желание се намира време и за грижа за бебето и грижа за себе си.

Съгласна съм. Без маникюр бях само в болницата, защото изискваха. Винаги съм с маникюр, педикюр, в нас въпреки, че гледах детето сама слагах малко грим, спирала, гланц...чиста коса, ухаещи дрехи и бързо връщане на фигурата, това е ключа към това да избягате от депресията.

Аз се притеснявам, защото от преди раждането съм +15, представете си още 30! На всеки преглед ми казват салати, без пържено и мазно. Аз това си го знам, но като си поиска душицата се хапвам. Усетя ли глад-ям. А бе бебо е най-важен, каквото кажат всичко ще правя.

Е и аз бях така първата бременност. Сега се ограничавам. Мазно и пържено не ям от години, всичко на крок-пот или във фурната на хартия. И на мен ми се яде нон-стоп хляб с масло, ама не ям. Многото кг. може да докарат и гестационен диабет, затова и аз съм на супи и салати. С предната бях +23кг. накрая.

При дългочакана бременност и при усилия за бебеправенето мъжа не се отчуждава. Моят мъж беше част от процеса, изследва се и той, идва на всеки мой преглед, четеше, информираше се. В клиниката ни насърчаваха да ходим заедно, двамата имаме проблем, не само единия. Сега като бременна той присъства на всеки мой преглед( освен тук на ЖК). Наши приятели  не могат да възприемат, че той влиза с мен. На моите приятелки мъжете седят долу в колата. А моя мъж е вътре, гледа монитора, задава въпроси, показват му даже на него повече. Когато е част от процеса отношението е друго, не се отчуждава. Интимно не сме се докоснали и нямаме и намерение, но е достатъчно вечер да му легна на ръката и да му разкажа за деня ми или какво съм чела или какво са ми казали. Миналия месец ходихме на извънреден преглед при нов лекар и като отидохме в чакалнята 10 жени минимум, с още 5-6 жени придружителки и моя мъж единствен. Като дойде моя час се намърда вътре и попита дали може да остане, естествено казаха че няма проблем.

Един мъж е достаъчно да се интересува,дали от външен вид на жената или просто от състоянието й пак е интерес

Додо, в Англия пък е различно. Тук културата е такава, че няма жена която да не е придружена от мъжа си. Само аз си ходя самичка. Моят мъж взима отпуск само за ултразвук, защото иначе не виждам смисъл да го мъкна с мен. Не стига, че няма да изкара пари в този ден, ами и генерираме двойни разходи за транспорт, които тук са доста сериозни.
Иначе не мисля, че зависи от това колко е дългочакана бременността, това дали половинката ще е до теб или не. Да, в повечето случаи е така, но има и изключения. Моя близка приятелка беше едно от тях.
А моят мъж е станал в пъти по-мил и грижовен откакто съм бременна. Реално той беше този, който не искаше да правим секс, защото го е страх. Та трябваше да го заплашвам.
Та мисля, че това с отношението на половинките си е до човека. Например ние доскоро живеехме с брат му на моят мъж и всяка събота като хване да чисти той и брат муго скъсваше от подигравки. Как да му обясниш на такъв човек, че не мога да се завирам в банята при препаратите и да бутам нашата тежка прахосмукачка. Та съм сигурна, че той няма да помага на жена си.

Първия път и аз много внимавах, но не на коя страна спя и с кой крак ставам сутрин, а какво ям - без салами, луканки, салати в заведения и т.н. И не вдигах тежко.
Втория нямах време да се обърна. Синът ми беше на 2,5 г. Мъжът ми работеше на друго място и се прибираше само за уикенда (през цялата бременност, чак в осмия месец спрях работа и се преместих при него). А аз ходех на работа, водех детето на ясла, взимах го, готвех му, перях (че и памперс тогава маха, щях да се гръмна, ако нямах сушилня). За чистенето имахме жена. И съм го носила, и вдигала, и болен е бил (както и аз много пъти дори). И много леко ми мина бременността. Дори по-леко от първата или сигурно така я помня, защото не съм имала време да си обръщам внимание на дребните неразположения.

Сега е моментът мъжете да започнат да проумяват, че животът им ще се промени и няма да стане по-лек. И колкото детето ще е ваше, толкова ще е и негово и съответно той трябва да си поеме дозата отговорност. Може вече да му възлагате задачки от домакинството. Ще им се изясни съвсем, когато бебето се появи. А за девера на яничка не искам да коментирам. Мисля, че не е здравословно някой да се бърка в семейните отношения особено по такъв начин. В крайна сметка, като сме се родили жени, да не би да сме прислужници?! И друго нещо. Семейният климат се променя. Няма как да остане същият. Но когато задачите се разпределят, жената има и малко време за себе си. Ще можете и да сте красиви, въпреки че извинете, ама не мога винаги да изглеждам като модел, когато имам почти нон-стоп ревящо бебе. А и за мой късмет, мъжът ми не го очаква от мен. И както казва Маги, и те не са фотомодели, ама ние ги обичаме. Важно е да има разбиране от другата страна. Много е важно дори. Не само очаквания и изисквания. Малко объркано стана, но и аз като вас съм си мислила, че може всичко да си е като преди. Не е, но не е и нужно. Просто трябва време за адаптация и оттам нататък човек се наслаждава и на този живот.

Лека бременност на всички!

Чета и си мисля, че горе долу сме на едно положение, съобразяваме се, четем, ходим по изследвания, правим всичко за бебетата независимо дали ще си обърнем живота на 360 градуса. Гледам и бременните и родилите покрай мен- тук за БХС не са и чували, някои правят по една фетална морфология през 20 г.с. и това е. Изписват се на бременните по една таблетка фолиева киселина от тази от 4- то лв и това е. Замислям сд дали това не е по-добрия вариант?! Миналият месец по стечение на обстоятелствата имах 3 прегледа, вярно заради проблеми, но все пак 3. Месец февруари 2 ЖК, фетална ехокардиография  и фетална морфология 2- ри триместър. Това за 3 прегледа на бебо. Вярно спокойна съм след всеки преглед, в който ми кажат, че бебо е наред. Аз с тази хипертония много се притеснявам да не навредя на бебо, но дали не се престаравам? Не съжалявам за парите, които даваме, въпреки че за нашите възможности са си солидна сума, но се лишаваме от каквото можем.

Додо, щом имаш проблем, е важно да се следиш и нещата да са под контрол. То е ясно, че знаем много повече и съответно повече ни е страх. Но няма начин. Важно е да се опитваме да се наслаждаваме, а ако може страха да го избутаме на заден план, въпреки че той винаги ще си е там.

Аз пък се усещам,че във времето без прегледи сякаш забравям и се чуствам по-спокойна,а кат стане време.да отида на лекар сякаш си чакам смъртната присъда...Паника и ужас!!!Ама то е и до характер

Аз пък чаках всеки преглед с нетърпение и радост. 

Аз пък чаках всеки преглед с нетърпение и радост. 

и аз така чакам всеки път 

Леле как ли ще изглеждат малките хайванчета...Жената се влюбва само веднъж истински в живота,когато роди и си види детето

Леле как ли ще изглеждат малките хайванчета...Жената се влюбва само веднъж истински в живота,когато роди и си види детето

Аааа... значи не е само веднъж, ако имаш повече деца
Аз пък не бързам. От толкова време чакам тези моменти, че ми се иска да мога за мъничко да спирам времето и да им се наслаждавам още и още. Не знам кога успях да преполовя половината път до раждането, а все още на моменти си мисля - не е възможно, това не се случва на мен. Пипам си корема и се питам - ама аз наистина ли съм бременна?

Леле как ли ще изглеждат малките хайванчета...Жената се влюбва само веднъж истински в живота,когато роди и си види детето

Горе-долу така ще изглеждат:
http://webstage.bg/roditelstvo/1349-ot-utrobata-kam-sveta-parvite-sekundi-na-zhivota.html

Наистина има нещо героично в гледката, в начина по който са заснети малките-големи.

Това 9 месеца са много време- не може да не се разболееш, да не паднеш. Не че пия или пуша особено или съм махнала нещо любимо от менюто, но все пак цялото съобразяване си е досадно. Нямам търпение да вляза в 9 месец, да си се фръцкам с корема, но да знам, че свършва.

Аз искам да започне да  рита,обещавам ,че тогава ще спра да се притеснявам толкова,а ще се наслаждавам.При вас кога бяха първите истински ритничета,а не само гъделичкане?

Горе-долу така ще изглеждат:
http://webstage.bg/roditelstvo/1349-ot-utrobata-kam-sveta-parvite-sekundi-na-zhivota.html

Оау, страховито 
Аз като го видях, знаех, че не е някое красиво новородено, но въпреки това ми се стори най-миличкото същество 

Моите навици почти не се промениха. Единствено почти спрях да пия алкохол и започнах да закусвам. Също спрях да си слагам колана като се возя в кола. 
Имах късмет и се чувствах много добре почти през цялото време и си бях толкова активна, както и преди. Мих прозорците в 9-ти месец, ходех по 4-5 км на ден. Носех пазарски чанти по 3-4-5 кг.
Нямах проблеми със съня. Не са ми се подували крайниците и не ми е тежал корема. Не съм си мислела лоши неща. Не съм се притеснявала дали всичко ще е ок на прегледите. Абе въобще страхотна бременност си изкарах   

За колана в колата аз ползвам това: http://www.besafe.bg/Products/besafe-pregnant---predpazen-avtomobilen-kolan-za-bremenni

За колана в колата аз ползвам това: http://www.besafe.bg/Products/besafe-pregnant---predpazen-avtomobilen-kolan-za-bremenni

Руми, и аз препоръчвам този колан на всички мои приятелки бременни, които шофират активно (ходят на работа с кола).
Аз не шофирах и се возих само от време на време в кола и не съм си купувала.

Аз не слагам колан и много се моля да не ми се случи да е трябвало...

Аз карах доста докато бях бременна, все с колан. Късно разбрах за тези допълнения за бременните, но пък според производителя на моята кола е по-безопасно с колан отколкото без колан заради еърбега (това е специфично за всеки автомобил, да не се приема като общовалидно правило!). А и на мен ми бе адски неприятно и неловко без колан. По едно време взе да ми стиска и дори едни съседи ме бяха заподозрели, защото ме бяха видели че го подръпвам После започнах да слагам само горната част на колана
За навиците - най-добре е човек да не ги променя. Мен и в клиниката ми дадоха съвет да си продължавам живота напълно нормално. Затова и до късно все си казвах, че оплакванията ми са стандартни, пазех се не отказвах да легна и да не правя нищо. Утешавах се и с истории като на Смайли и на много други момичета тук с леки и прекрасни бременности. Сега док ми каза, че за следваща бременност да си намеря някой да ме гледа, защото ще е много стегнато положението, та явно не ми е писано да бъда активна и красива бременна, но пък поне ми е писано да съм мама
Промениха ми се хранителните навици, но съвсем не умишлено - така ми дойде. Странното бе, че предпочитанията ми станаха към по-добър режим на хранене и много се радвах на което, но явно е било от хормоните, защото колкото повече време минава от раждането, толкова повече се връщам към вредните такива и дори усилията ми да внимавам заради кърменето и мене си не помагат.