Скоростно се развиха нещата при нас. Докато се притеснявах за първата среща преди два месеца, вече си е при мен. В интерес на истината институциите много ми съдействаха - социалните работници, служителите в дома, служителите в окръжния съд. Аз осиновявам без партньор.
На 04.09.2014 беше първата ни среща (влязохме да се запознаем с малкия с майка ми), малкият ни хареса от раз, аз помислих повече, но след консултации, за които много благодаря, на 17.09.2014 подадох документи. Направих още няколко срещи с детето, съчетавах всяко ходене до институциите със среща за малко. Делото бе насрочено за 13.10.2014 (имах почивен ден по график - чиста случайност или пък не), мина за 8 минути и накрая аз му дръпнах един рев в съда от дива емоция. Решението влезе в сила на 20.10.2014 и днес около обяд си тръгнахме към София.
Иво е на 1 година и малко, хапва добре, любопитен и любвеобилен, много иска да го гушкат и ме следи с поглед, да не се изпаря някъде. Свикна и с баба си. Имах притеснения за возенето, не беше пътувал на дълъг път, но след първоначалния му уплах да не се изпаря някъде, стоеше кротко, все едно се е возил цял живот в кола. Направихме 1 часова почивка в Стара Загора, за да обядва спокойно (яде бавно, което е по-добре), да обядваме и ние и шофьорът ни да почине малко, че сме на крак от 6:00 часа сутринта (нали все се комбинираме).
Всичко още му е ново, но нямаше някакви драми. От дома ни изпратиха с радост и малко тъга, освен документите му ми дадоха и снимки.
