Боби, в България всички искат диплома да видят и да ти ползват познанията по завършеното образование, но не винаги заплащането го съобразяват с наличието или липсата на диплома, ако ме разбираш Тук се иска диплома за щяло и нещяло, да има там.

Е как бе, Сикс, важното е вишист да я работи работата. Дето може и за среднист да е ама ...
Помня, че навремето като завършиш по-висока степен, ти поставяха печат „не е последно“, в дипломата за по-ниската степен. Сега обаче не знам как е.

При наличие на висше образование, няма да искат диплома за средно. Обикновено искат диплома за последно завършено образование. Но пък зависи и за каква длъжност ще кандидатстваш, ако е нещо специфично ще си искат дипломата и туй то.  Ноооооо, тук отварям скоби, че в България не винаги всичко е стандартно. Зависи от работодателят, някой може да иска Грамота от начално образование 

Винаги искат диплома за средно образование, когато кандидатстваш за позиция, за която се изисква средно. Такъв е реда, нищо, че имаш и по-висока диплома.

На мен ми я искаха от държавна институция, при кандидатстване по специалността от висшето.Но няма значение, някой се е престарал.

Винаги искат диплома за средно образование, когато кандидатстваш за позиция, за която се изисква средно. Такъв е реда, нищо, че имаш и по-висока диплома.

Зайо, в България няма понятие винаги. Всеки работодател следва свои правила.
Нека Боби си вземе  всички дипломи, не се знае кой коя ще иска.

Дааам, явно така ще стане, за срам и резил ще мъкна и диплома за средно образование. Добре че ми казахте. Тя поне е българска, няма проблем. Но се чудя за другите - ми те от къде да знаят, че не съм си ги направила сама, току виж ме задължили да ги приравнявам официално. Четох някакви пълни абсурди от преди няколко години, че наши студенти завършили в чужбина минавали през големи спънки, дори се е стигало хора да ги карат да си превеждат дисертациите. Ми една дисертация е около 200 страници специализиран превод -това са идиоти направо, все едно ще я прочетат и разберат в министерството.

Пък тук, родителите ми навремето си приравняваха дипломите с американските по академична справка и никога не са им трябвали. Никой никога не им е искал диплома. А не е като да за работили неспециализирана работа - майка ми е инженер, вторият ми баща беше геолог. Но диплома никога не са показвали, само са казали, че я имат и им се приема на вяра един вид. Щото то дипломата не върши работата.

Ники много добре го е казала - правило няма. Всеки с вкуса си... На мен в разни международни компании не са ми искали дипломата или са ми казвали да им донеса нещо да сложат в досието. Също в тези компании обичайно ако наемащия е над средно интелигентен той ще приеме и дипломата от чужд университет без превод и прочие.
Мъжът ми на свой ред преди време кандидатства за държавна работа и въобще не му разгледаха документите, защото нямал отделна специална бележка (от някоя измислена школа, но все пак...) за английски и компютър, а това че в дипломата му за висше има нужния хорариум и по двете и е преподавал ИТ в университета не се брои - не е документ от школа, а от университет?! 

Ами аз сега се разрових и нямам нищичко от бакалавърската степен. Тук като кандидатстваш да отиваш в по-горно образование, трябва да изискаш университета директно да изпрати академичната справка на следващото учебно заведение. Така предотвратяват измами. Също може да го занесеш в запечатан плик, с печат от университета.

Аз ще взема да пиша на някой ( още не знам коя е институцията, но вероятно някое подразделение на МОН) да ги попитам какво да направят.

Абе, Боби, я по-добре недей се връща хич Ще се вкараш в приключение и ще избягаш с писъци

Абе, Боби, я по-добре недей се връща хич Ще се вкараш в приключение и ще избягаш с писъци

Ха ха, да както  е тръгнало... Аз имам 3 месеца и половина там, повече не мога да се размотавам. Ако нищо не стане, здраве да е. Но пък съм длъжна да опитам,за мое успокоение, а не после да си живея с мисълта „какво, ако..‟.

Боби,три месеца са малко време.
Една година ти трябва,според мен, за установяване.Всичко става бавно в нашата мила държава

 Кога заминаваш за България?

16-17 Септември. Не съм платила билета още, но тези дни ще го платя. Имам резервация за 16ти септември излитане от тук.

Ако не мога да си намеря работа за това време, не мисля че е редно да оставам по-дълго. Не е честно спрямо мъжа ми аз да си седя в България и да си живея живота без да бачкам, а той да се бъхти да ни издържа. Все пак и на него му се иска да може да напусне и да си почине няколко месеца, но няма избор.

По повод коментарът на Жбрул за това как у нас царят дава, пъдарят не дава, да ви разкажа как по подобен начин ме разиграваха и тук.  Значи, за да си легализирам академичните справки, трябва университетът да ги разпише пред нотариус. Това не са нашите нотариуси, а са хора които не отговарят за текста и не носят никаква отговорност за самият документ, а само си слагат печата, че са видяли че документа е разписан от който пише, че се е разписал. Почти всеки офис има подобен човек, всеки може да стане. Така подпечатаните документи се пращат в столицата на щата,  щатът проверява че е валиден нотариалният печат и слага апостил и вече са лекализирани в България. Дори намерихме нотариус да ми разпише пълномощните директно на български, та няма нужда дори да ги превеждам в България.

Та започнах аз една по една академични справки да вадя, понеже са в три различни учебни заведения. Изкарах 2 и стигнах до колежа, който е най-ниското възможно. Отивам на място да поръчам (иначе може и по интернет), за да съм сигурна, че ще го получа нотаризирано, обяснявам така и така това ми трябва за пред щата и ми се казва „Ние даваме само справки, не можем да нотаризираме‟. Пак почвам, разяснявам за какво ми трябва, че нямам как да бъде легализирано, ако не го направят, при което човекът зад гишето се обръща към някаква очевидно по-възрастна и предполага се по-разбираща колежка и започва на нея да и казва какво искам. Идва тя и отсича „Не може, никой тук не е нотариус, няма как да го направим‟.  Добре, тогава, питам ги как се прави,когато има такава нужда, при кого трбява да отида , може би в централната сграда на колежа трябва да отида, при което ми се отговоря „Вие ако искате можете да си го занесете сама на нотариус‟. При което аз вече едвам се сдръжам да съм учтива и започвам да разяснявам, че нотариуса нотаризира подпис, че аз не съм официален представител на колежа, който може да си сложи подписа, че този документ е оригинален. В крайна сметка ми казват да отида по коридора в някакъв офис, да питам за еди коя си и тя да ми каже какво да правя. Хубаво, викам си, отиваме по-нагоре, все в офиса ще знаят. Отивам при въпросната жена, започвам пак с обясненията и пак ми се казва, че те такова нещо не правят. Обяснявам пак за щата, пак питам къде трябва да отида, пак същото.  Казвам им, че 2 университета вече са го направили, че това е стандартна процедура, че така се прави, ако искаш да си завериш дипломата за чужбина. В крайна сметка, като чуха че все пак такова нещо съществува и че други са го правили, написана ми на едно листче един телефонен номер на офис в централата им да се обадя да попитам там. Междувременно аз пак се обадих на щата, да не би пък нещо да не съм разбрала инструкциите и да има и други начини,след като в колежа толкова народ не знаят, че въобще съществува такова нещо. От щата потвърдиха, че е точно така както го искам. Тогава се обадих на централата и в крайна сметка попаднах на някаква, която беше чувала за това. Каза ми да дойда на следващата сутрин да си взема нотаризирания документ и дори се разбрахме за час. Отивам днес устирнта там и тя ми казва, че нам кой си трбявало да го разпише, ама тя била в събрание и щяла да излезне след 2 часа, ако съм можела пак да дойда. Моето търпение вече съвсем се изчерпваше, но знам, че избухна ли работа няма да ми свършат и затова настоях дали пък няма някой друг в този офис, който да има право да ги разписва тези неща. И така като попитах оказа се, че тя и без това не разписвала, а удряла печати сподписа си, можели да ползват нейният печат и да не чакам. Та така след 3 отказа и последващи разкарвания, се сдобих със заветния документ. Та Жбрул, мисълта ми е, че човек ако не знае точно какво се прави икак се прави преди да отиде, навсякъд еможе да попадне на хора, които не си знаят собствената работа.

Боби, аз съм далеч от мисълта, че и на други места по света няма хора, които не са наясно с всичките си права и задължения по длъжностна характеристика. Въпреки, че са те мотали и са ти изгубили време и не са били наясно какво точно и как да направят, те поне са опитвали да ти съдействат. Пращали са те на все "по-висока" инстанция, изслушвали са какво им обясняваш, допуснали са, че все пак си права, а те самите не са съвсем наясно как да ти свършат работата... Никой не ти се е сопнал с "Не ме учете вие как да си гледам работата" върло убеден, че няма шанс ти да си по-наясно с дадено нещо от него самия. Което е плюс.
У нас в някой ВУЗ - секретарките са вездесъщи. Ама съвсем буквално. Те "колят и бесят", ако ще деканът да ти е разрешил нещо и да е казал, че може - тя като ти се запъне и каже, че не може става страшно. Играла съм го този филм, като исках академична справка от настоящия си университет, че да се преместя в друг. Луда станах ти казвам докато я получа. Не можело да се местя в средата на учебната година, не можело да ми издават академична справка, искала съм невъзможни неща... Е, срещу бутилка уиски, скъпо кафе и луксозни шоколадови бонбони - за 10 мин. дамата в "учебен отдел" ми осигури справката, с подпис и печат.  Преди това обаче - три дни ме въртя с "не може и няма начин". Нищо, че съм в правото си отвсякъде, ако бях тръгнала да подавам жалби по случая по инстанции, че да чакам проверки и реакция...щеше да свърши учебната година. После...подхранвали сме сами корупцията на дребно. Ми подхранваме я, щото процедурите по защита на всичките ни права са толкова тромави, че няма накъде просто. 

И връщам леко на предишния ти въпрос относно мобилните оператори. Пропуснах да спомена, че когато времето е лошо, ама под „лошо“  да не се разбира торнадо налЕ, а че просто вали дъжд... Та в българските села, всички по принцип „добре работещи услуги“ - рязко зависват, до степен да липсват. Ти остаИ интернета, че умира, ами и тока спират честичко. Снощи изкарах късмет, че само нет-а ми се бъгна, до степен да закача чат-пат за скайп и вайбър. Обаче забрави за форум, фейсбук и пр., за видео - съвсем. Хем моето село е доста голямо, съвсем близо до Стара Загора и става така, пък за някое по-малко и забито - не ми се мисли даже. По едно време снощи дори сигналът на мобилния ми телефон изчезна, вярно че за 10-ина минути само, ама все пак... При една пролетна буря пък, бях си тука с Дани - изкарах ужасна вечер. Сигнал на телевизията - йок, интернет разбира се няма, ама като спряха и тока превантивно към 19ч. и до 23 все още не го бяха пуснали - вЕрно откачих. Добре все пак, че има печка на дърва и сме на топло, ама с това малко, скучаещо дете часове наред - избиха ми пришки на нервите ти казвам. То приказки разказвах, то безумни диалози водихме, че той какъвто си е досадник по принцип....бях на ръба да се кача на колата било и посред нощ и да се прибера.  Винаги държа тук няколко диодни фенера с различен размер и форма и кутия батерии за тях, препоръчвам ти да се запасиш и ти с такива неща, когато ще си ходите на селото. Наистина и за най-дребното влошаване на времето по нашите села се спира тока, понякога за доста дълго. Ако ще ходите в студено време - определено не разчитай само на ток за отоплението. Задължително си подсигури някакво отоплително тяло от друг вид,  ако нямате дърва, печка на газ вземи, ама поне за няколко часа бива да имаш нещо в резерва за отоплението.

И водата, Jbrul, и водата спира като погърми и позавали в моето село. Първо тока, след него и водата, ме помпената станция и тя била на ток.

Пеше, при нас не се е случвало такова нещо, не и в мое присъствие, но си права. Ако спре тока за дълго време, помпените станции имат генератори обичайно, но те даянят няколко часа, а не дни. Но предполагам, че на село всеки си има количества бутилирана вода, поне аз имам. Но хубаво е да се напомни за хора без подобен навик да го имат предвид. Аз в мазето държа 10-ина 10-литрови туби с минерална. Ей така като ида за нещо до магазина, през 2-3 дни купувам по една, да има там. Хем постоянно я ползвам, като същевременно дозареждам, пък и тя е евтина, не ти прави сериозен разход.

Повечето хора нямаха този навик. Пък и за постоянно живеещите там липсата на вода си е проблем - животни имат да поят все пак. А пък са „модерни“ с помпа (на ток ест.) за вадене на вода. Та полза от плитката подпочвена вода и помпите във всеки двор няма.

Но това си е обичай в моето забутано село де. Едва ли е масова практика.

Еееее хайде се и печка да помъкна и фенер и нам какво си. Ако спре, спре, като дете как сме живяли без ток ( като беше режима), интернет и телефон. Аз отивам септември все пак, не във виелицата. То там няма печка на дърва въобще. А фенер предполагам баба ми има, ако няма здраве да е, ще светнем фаровете на колата за навън, а вътре на свещ, каква романтика . Децата ще се радват.  Няма да се запасявам като че отивам в Сървайвър. Все пак  в България където и да съм, съм близо до нещо ( цялата държава е 3 часа път, няма как да съм далече от цивилизацията ). А Скравена е на около 45 минути път от София по магистралата и на 5 от Ботевград. Ако стигнем да умираме от студ, просто ще се махнем, няма печки да мъкна. Сняг, който да ни затрупа пътя, няма да падне, пък ако падне съседите, които си живеят там, вярвам че ще ни спасят от измръзване, а и колата има парно . Виж, за Коледа сме на Говедарци, там си е друго, наистина може да затрупа пътя през зимата. Но пък там има печка на дърва, няма страшно. ( знам че каза, ако ще ходим в студено, ама ми стана смешно като си представих как отивам с газовата печка )

Мен такива неща не могат да ми развалят настроението. Какво като нямам 10 минути сигнал на телефона. Ако не умира някой, че да трябва да звъня на 112, не ми пречи. Дори и някой да умира, аз няма да чакам линейката, ако имам кола.  Или пък че спрял тока при буря. Тук при по-яка буря също спира тока и е много по-лошо, защото буквално можеш да си умреш от жега. Не е за дълго, ама зависи. последният път спря за над 2.5 часа.  Въобще не ме впечатляват тези неща. 

За телефоните - мисля, че ще е м-тел, защото като поразпирах близките си се оказа, че всички са с м-тел - свекъра и свекървата, баба ми, баща ми, най-добрият ми приятел и жена му, брата на мъжа ми и неговата жена - всеки , който питах беше с м-тел. Та май с тях ще е, че има повече минути за към тяхната мрежа, а аз си обичам да си говоря.

Ххахах ти пък Боби. Да не мислиш, че аз развозвам в колата 5 фенера и печка и дърва за нея? Но аз често си идвам на къщата, понякога седя по месец (както ще направя сега), изкарвала съм тук и половин година плътно, Дани беше на годинка и малко. Дотук пътят също е прекрасен и рядко може да се окаже затворен, трябва да е яка зимна буря някоя и естествено, че винаги колата ми е тук, ако недай Боже има нещо спешно.

Въпросните LED лампи нито са скъпи, нито ядат и пият, да купиш 2-3 и да си ги сложиш на стратегически места е просто удобство, ако се окажеш без ток за дълго време. Затова те посъветвах да си вземеш. Липсата на ТВ, интернет и пр. - за мен също не е проблем по принцип. Ама като си отвися тука с малкия само доста време и вземе вече по тъмното да ги няма тия неща - дерт ми е наистина, защото стоим и двамата и скучаем и се дразним, еле аз  Опитвала съм книга да чета на фенер, ама...оставя ли те някой братче... При мен с печките е лесно, понеже допреди 3 години във всяко помещение имаше инсталирана печка на дърва, пък дърва има складирани...20 години не моЙ ги изгоря със сегашните темпове. Сега ползвам дървената само за дневното помещение, просто защото ме кефи топлината от дървена печка, да ми пукат дърва...романтика дето викаш  Не, че нямам печки-духалки 2-3 и конвектори в спалните. Но при спиране на тока в студено време за часове - дървената печка ме е спасявала от излишната и ужасна хамалогия да се прибера в града, за да не пукнем от студ само. То при мен изнасянето е мани-мани. Дори сега съм с двете котки тука, само техните партакеши докато опаковам, пък и тях да намеря (защото те гадините се спотаяват, като се усетят, че ще си ходим в града), че после бързоразвалящите се храни да прибирам, че да заключа едно 5-6 врати и то, ако е тъмно като в рог....ама хииич не съм мераклийка. Та затова - подсигурена съм за краткотрайни аварии.