Когато детето е пощуряло и благата дума не помага, за да го успокои, прибягвате ли до услугите на Торбалан или друг измислен от вас герой?

Не, никога! Обаче казвам, че отнемам правото на притежание на някоя играчка или посещение на занималня за два дни, понякога "взимам" играчки и ги скривам, докато си помисли и се извини.
Обикновено ми заявява "аз съм ти сърдит, отивам да си мисля в леглото" и след 10-20 мин. мислене и тръшкане (няма как без него) идва и се извинява.

Аз се пробвах веднъж с Торбалан  Номерът не мина.
Просто след хиляди увещания да си легне да спи, а той упорито отказваше, ми дойде идеята да изпробвам Торбалан. Ударих на камък. Повече не съм и пробвала.

Жорко много обича да къпе играчките от шоколадовите яйца. Давам му пластмасова купа и чаша, и се започва великото мокрене. Има обаче моменти, в които не разрешавам "чахите"(както ги нарича Жорко). Обяснявам защо не ги давам, след което започва да мрънка. И тогава открих гълъбите  Обяснението ми е, че гълъбите са влезли през прозореца и са взели чашите, за да поиграят малко, след което ще му ги върнат. И има ефект - мрънкането веднага престава.

Темата ми е провокирана от въпрос, който ме мъчи. Грешно ли е да се дават измислени обяснения и грешно ли е от време на време да плашиш детето с Торбалан?

Като беше по-мъничък и с храненето с лъжичка все имахме проблем - колкото и да е гладен на 5-тата минута му писва да стои мирно и да отваря устата и се започваше едно въртене, мрънкане...Та тогава си спомням, че му казвах, че ще извикам едно коте от покрива и ще му кажа, че не иска да яде и е непослушен. Той милия с такъв интерес се озърташе за котето.  Но това беше по-скоро за предизвикване на вниманието, отколкото да го плаша. Плашила съм го само с наказания и той като ме види, че не ги изпълнявам пак си знае неговото. Е, имало е и случаи в които съм/сме изпълнявали наказанията, но те определено са доста редки.
Нашият педиатър ни предупреди да не го плашим с "чичо доктор", за да не си усложним излишно посещенията при него. 
"Заплахите" ни винаги са били с цел предизвикване на любопитството, а не на страха и ужаса.

Мецани, никога не плаша детето. Това е много опасен трик с дълготрайни последствия.

Аз съм приела, че стълкновенията и неприятните емоции при несъгласие са част от общуването. Така общуваме като възрастни и зрели хора, не виждам защо да не покажа на детето отрано, че всеки ден и с почти всеки човек ще преживява неща, които няма да са му по вкуса.

Говоря, обяснявам и казвам истината, без да усложнявам прекалено.
Казвам му, че ми е ясно колко е недоволен, разочарован, ядосан или разстроен - това е полезно за него, защото разбира разликата между емоциите. Но твърдо не отстъпвам и му обяснявам причините - опасно, с неприемливи/неприятни последици, неподходящо за деца и прочие.
Друга позла от тези ситуации е, че детето се научава да "преживява" неприятното чувство, и знае, че после пак ще е добре. Това създава сигурност и самоувереност.
И не на последно място, това е моят начин да му покажа, че съм честна и не го лъжа и манипулирам. По-хубав начин да спечеля доверието му трайно не зная.

Аз също съм категорично против създаване на страхове от нещо/някой. В яслата плашеха с баба Яга и бая зор видях докато се обясня с госпожите, че не желая да ми плашат детето. На него обяснявах, че това са герои от приказките и не съществуват. Имаше и по-драстичен случай с "ще те вземат циганите, които събират боклука", за което имаше сериозна врява от моя страна и престана от раз. Обясних на какво казват "циганин" и че ние не делим хората по цвят на кожата, косата, очите, височина и повече не сме коментирали.

Цигу,  аз също съм против това децата да се плашат. Забелязвам ( предимно по градинките), че доста от майките плашат децата си - кой с циганите, кой с лошото куче, кой с Торбалан, баба Меца или някой друг. При някои деца действа, при други не.
Използвах еднократно Торбалан от чисто любопитство.

Според мен, освен че излишно се всява страх у детето, се създава и негативно отношение към животните  и различните хора, както спомена midge.

Като малка ме плашеха с Торбалан и да ви кажа, винаги се чудих как изглежда.

А това с циганите е отврат!

На нас "лошата леля" ни взе пампитата / памперсите/ в яслата и така се съгласи да му обуем гащи и да откажем памперса буквално за ден! После още един път напомних за "лошата леля" като не даваше да хвърля старите маратонки, съвсем съдрани и пръстите му навън от един камион дето се бута с крака. Та така се отървахме и от маратонките. Но е нещо неопределено тази леля - не я свързва нито с образ, ни с подобие. Има по принцип и лоши чичковци и лоши хора, които напр. изгориха копчетата в асансьора ни  Защото какво да му обясня на детето като влязохме в асансьора и мирише на пластмаса от изгорелите копчета. Но "баба яга " имаме в къщи - кукла и няма как пък и не ми е било цел да плаша с нея или с някакво подобие на дядо Торбалан!
С цигани да плаша не смея, че си ги имаме в комплекса и някъде може да си изям боя!

Не съм плашила с торбалан или нещо подобно, но на нас чайката и кумчо вълчо ни вземат разни неща

Мецани, по повод Баба Меца:
Мой колега ми разказа, че плашели племенницата му с Кума Меца (това според мен е някаква кръстоска между старшина и таласъм,  ) и като дошъл на гости кумеца, детето чуло-недочуло и се скрило под кревата. Та може и куриози да се получат, 

Горкото.
Сега като нищо на детето визуалната представа за Кума Меца ще е кумеца 

И аз не плаша с герои и измислени образи. Не го одобрявам и смятам, че може да предизвика трайни и неприятни последици. Не мисля, че е необходимо и удачно да предизвиквам ненужни и необосновани страхове у детето си.
Ако искам нещо да постигна, по-скоро се опитвам да всея респект, а не страх. Например, като започна да се опитва да си разкопчава колана в столчето за кола и си измушваше ръцете от него, обяснявах, че чичко полицай ще ни спре и ще ни се скара, че е опасно и не е разрешено. Когато се опитвам да я накарам да яде без да се швъка или пък да си прибере играчки, казвам, че ще извикам някое детенце и ще му дам нейната вечеря/играчки и т.н.
В общи линии всячески избягвам да всявам страх, от каквото и да било. Опитвам да създам респект, да разбере, че в живота има правила и т.н. Обаче напоследък тука свекървата /вярвам, че с добри намерения, тя е много свястна жена/ я плаши с лошия чичко, който се карал на децата, когато не слушали и от сорта, което аз не одобрявам много-много. Габриела започна вече за всяко нещо да повтаря как лошия чичко щял да се скара и да ме пита - "мамо, защо се кара чичкото, защо ще ми вземе играчките, аз слушам, мамо" и от сорта От една страна - добре е, че все пак е схванала идеята, че при дадени действия от нейна страна ще има последствия, но от друга страна, не съм убедена, че точно по този начин трябва да е. Аз прилагам друг метод - обяснявам до посиняване, прилагам примери, използвам ситуации, за да онагледя и т.н.

Сега си спомних..... от тоя Торбалан навремето, до голяма ме беше страх от тъмното и избягвах да стоя с гръб към тъмнината, имах чувството, че нещо ще ме сграбчи оттам Когато оставахме със сестра ми сами, светвах лампите в цялата къща /живеехме в къща наистина, голяма, баба ми бяха през един етаж/. И това, при положение, че чудесно осъзнавах, че нито съществува Торбалан, нито каквито и да е чудовища, както и че няма начин нещо или някой да ме докопа от тъмния коридор. Обаче беше по-силно от мен и ми трябваше доста време да го преодолея. Не знам дали това има пряка връзка с това, че ни плашеха с Торбалан, защото мен реално не ме е било страх от него конкретно. Но не мога да не се питам все пак.

Аз не го плаша моя, че той и без това е доста страхлив. Като не слуша, просто му прибирам книжки, играчки или нещо любимо за определено време. Работи безотказно при нас (след определена порция рев).

Торбалан ми е любимият герой - как правеше от брат ми послушно дете не е истина  !

Сериозно - не плаша децата с герои, а най - глупаво  ми се струва с полицай или доктор / една приятелка така си "строява" децата /. Единстветото подобно е прахосмукачката. Ако не си приберем играчките, може да ни ги отнесе  .

И не на последно място, това е моят начин да му покажа, че съм честна и не го лъжа и манипулирам. По-хубав начин да спечеля доверието му трайно не зная.
[/quote]
Ето това е много съществено според мен - няма как да изискваме от децата един ден да не лъжат и манипулират, ако ние сме го правили многократно със самите тях. По този въпрос се старая изключително много (с много малки изключения - признавам си  ). Казвам нещата такива каквито са, естествено по подходящ за възрастта начин. Обяснявам му например, че хората, които паркират автомобилите си в парка са невъзпитани и това е абсолютно забранено и недопустимо (но нали живеем в БГ...), за да знае кое е редно и кое не. Може да ви се струва крайно, но дори и за дядо коледа му обяснявам как стоят нещата (той засега не ми вярва  ).

Една приятелка беше въвела в домашния фолклор Деридуп, който слизал от Витоша при непослушните деца.

Аз не плаша, защото последствията са трайни. Веднъж имах неблагоразумието да кажа, че паячето ще полази крачето, защото 20 мин. водихме преговори да се завие и после няколко дни само за това говореше. Достатъчно е страхлив и емоционален, че да му вкарвам още страхове. При непослушание прибирам любими играчки.

Понякога Торбалан дава обратен ефект-т.е дефект. Едни познати така казали на тяхното бързо да заспива,че Торбалан ще дойде да го пъхне в торбата дето не спи- е от този ден нататък детето спи между майка си и баща си от страх .... , а до тогава винаги си е спял в кошарата.
На други познати пък, малката не се страхува от нищо... добре че сега измислиха Шамаричко ,че да се кротва от време на време
Племенникът ми пък го плашеха с чичко полицай, и когато на гости ни идваше един приятел-полицай , дребния направо замръзваше.  Абе, като че ли  изобщо не е редно да плашим децата си...  А това с циганите, е направо чиста подбуда на расизъм.  За това по училищата и градините циганчетата са винаги подложени на тормоз, независимо от това , колко интегрирани, умни и спретнати са те. Много искам , живот и здраве, да науча моето дете да уважава всички хора, да не се подиграва на различните и да не съди по опаковката

Не съм плашила до момента, забранила съм и на околните да го правят. Говоря с нея до посиняване и засега се разбираме.
Когато не иска да я връзвам в стола казвам, че ще ни спрат полицаи и ще ни вземат парите, с които трябва да й купя нещо. Веднага се предава