така е, пак казвам извадих голям късмет че се регистрирах и писах тук. В такъв момент човек има огромна нужда от разбиране и подкрепа. Това с което ми помогна сайта, вашите коментари и срещата с Маги просто ако не беше се случило незнам още колко щях да се лутам и терзая. Чак сега разбирам какво са имали предвид хората писали благодарствени коментари към всички вас и сайта. Едно голямо благодаря и от мен и да кажа че няма да спра да пиша тук, винаги ще взимам участие където мога да изкажа мнение. След като минавам по този дълъг път ще споделям през какво съм минавала с надеждата да мога да помогна и на други така както вие ми помогнахте на мен. Най- вероятно ще се видим и на Русе въпреки че няма да се познаем външно

Момичета имам малко въпроси. Вчера ми дойде менструацията и след предварителна уговорка се разбрахме на 4 ( събота) да отида да дам кръв за хормоните. През деня ме болеше, но се търпеше, а вечерта много ме заболя, а си спомних че док каза да не пия никакви хапчета преди това. Свързах се с Маги да я питам и тя каза, че мога да пия но шпа, но обикновено не пия тях и нямах. Вече нямаме денонощна аптека, по принцим работят до 12 ч, но снощи се оказа заради празниците, че били до 8ч. Пих един ибупрофен и дори не ме отпусна, след това пих втори и чак тогава ме е отпуснало та съм заспала.

Ибупрофена ще повлияе ли на показателите в събота?
Док каза, че мога да пия кафе сутринта, но незнам дали е така и не е ли редно да отида гладна и без кафе?
Назначи ми само 2 хормона ( amh и fsh ) незнам от каква гледна точка, но мога ли да пусна и другите направо?
Има ли значение приема на дуфастон последните 4 месеца, като последния ги пих 5 от 10 дни и спях да пия като отидох при другия лекар?
Дали заради дуфастона или отгледна точка на пари ми назначи само тези два хормона незнам, но ми се иска като ходя направо да пусна всички.

Не, Ибупрофенът не би трябвало да окаже влияние на изследванията.

Между 2-5 ден от цикъла можеш да пуснеш освен FSH и AMX, LH, Пролактин, Е2. Когато се пуска пролактин не пиеш и не закусваш кофеиносъдържащи продукти. Преди самото изследване трябва да има 15-20 минути покой( седиш на столче в чакалнята на лабораторията).

Като станат готови изследванията, вземи копие за себе си и ако искаш публикувай резултатите в темата.

Успех и весели празници!

Оф благодаря ти, че отговори. Цял ден чаках и се притесних, че като са празници сигурно никой няма да отговори. Аз така се посъветвах и с Маги да пусна и другите хормони, но незнаем защо док само тези назначи, като отида ще питам защо и ако може да пусна всички и за по сигурно на гладно и без кафе ще отида. Незнам дали веднага излизат резултатите, но щом ги взема веднага ще ги пусна и тук. Надявам се само ибупрофена дане ме прецака( ще кажа, че съм пила) и да си права, че няма да окаже влияние, но просто снощи стисках зъби и накрая не издържах. От 4 мес с тоя дуфастон големи болки, явно найстина не е трябвало да го пия

Момичета, лекаря каза че резултатите на хормоните са много добре. Днес пуснах половината, на 20 май ще пускам и другите. Микробиологията ще е готова за другата седмица така, че тогава ще споделя резултата. Резултатите на тези хормони ги преписах на лист, защото бяха излезнали на нещо като касова бележка и ми казаха, че другият път ще ми дадат копие от тях. Нямам референтни стойности, но все пак ще ги запиша.

fsh - 7,9
lh - 6,3
e2 - 30,4

amh - съм пуснала, но резултатът ще го знам другата седмица като отида и за микробиологията.

30 април 2013 след 3 дни въздържание
обем 3 мл - (>=1,5)
цвят нормален
вискозитет повишен
втечняване частично 30 (< 60 мин)
ph 7,9 (>=7,2)
концентр. на сперм. 48 млн/ мл ( >= 15)
общ брой 144 млн (>=39)
клетки 0,2 млн/ мл. N<5 млн/ мл
активно подвижни а-29% - (а >/= 25%)
подвижни b - 8% - (a+b >/=32%)
бавно подвижни c - 5% -(a+b+c >/=40%)
неподвижни d - 58%
нормална морфология 3 - сзо(N>14%)

Доктора изписа да пие селен 3 месеца и след това нова спермограма, този път разширена по крюгер

много съм изнервена, не спирам да чета и да чета, имам чувството , че ще се побъркам вече. Моля за коментар какво мога да направя друго като изследване освен досегашните : Спермограми, хормонални изследвания при мен и цветна снимка, фоликулометрии, какво друго?

Другото е, че все повече се навивам на лапароскопия, според вас удачно ли е на този етап?

Много съм объркана вече и незнам какво да правя и какво да мисля. Трябва ми трезва мисъл и за това я търся от вас, защото смятам, че аз не мога в момента да мисля трезво. Досега както вече бях казала един доктор с преглед на ехограф ми поставя диагноза за хидросалпинкс, след което правих назначена от Пенков цветна снимка според която тръбите са проходими, но аз някак си нито вярвам на първия лекар, нито пък съм убедена на 100% в резултата от снимката, затова си мисля за лапаро, за да изясни нещата и да сложи точка по този въпрос. От друга страна искам лапарото, заради мои лични съмнения за ендометриоза поради налични симптоми, които разбира се не доказват нищо, но все пак в мен остава едното съмнение и лапарото е единсвения вариянт за потвърждаване, отхвърляне или изследване на ендометриоза. Иска ми се да мога да откажа всички варианти защо не се получават нещата или да се открие проблема, защото само когато се открие проблем, може да се пристъпи към неговото разрешаване. Не съм споделяла с Пенков подозренията си за ендометриоза, защото съм го оставила той да взима решенията като лекар. Споделяла съм за варианта за лапаро преди и той е на мнение, че не е удачно да се прибягва до нея без причина. За мен обаче вече почвам да се замислям за нея поради горните причини и освен това на цветната снимка резултата освен проходими тръби е, че те са с тесен лумен и нагънати. Това може да е вследствие на операция от апендесит и сраствания след нея както сме коментирали и с Пенков. Въпросът е , че освен че тръбите може да са проходими , срастванията също са проблем според мен и не само. В зачатие това коментира едно момиче, че може да са проходими тръбите, но срастванията може да ги задържат и фиксират и това пречи. Това ми е в момента главното изтезание дали или не лапаро?  От друга страна може би е малко рано за нея, тъй като досега бе открит проблем с моите хормони, този проблем беше разрешен с лечение и лекарства и първия месец след като го разрешихме пробвахме и не стана, сега втори опит и също не стана, като дори се подсигурихме с прегнил 5000 да сме сигурни, че фоликулът ще се спука и подсигурихме нещата след това с утрогестан, но уви нищо. Нямаше проблем този път да стане и това ме кара да не мога да спра да го мисля и какво да правя. Най-редно би било да се изчакат още някой друг месец с проследяване и ако не стане тогава да пристъпя към лапаро, защото може би сега бих избързала след така да се каже 2 опита неуспешни след разрешаването на хормоналните проблеми. Проблема е, че все повече започнах да се отчайвам, писна ми цялото чакане и все отрицателните резултати, просто май ми се опънаха нервите много. Моля за съвет .

Здравей, evm123 
От поста ти е ясно, че си изнервена от чакането и неуспешните опити до сега. Моят съвет е да пробвате още няколко месеца и ако до тогава не се е получило забременяване, пристъпи към лапароскопия.

Относно ендометриозата. Ендметриозните кисти и огнища се виждат и различават. Те имат по-различна структура и оцветяване. Това че имаш симптоми свързани с ендометриоза, не значи, че имаш ендометриоза. Аз например нямам ни един такъв симптом, пък имах ендометриозна киста, която махнаха лапароскопски. Сега след като родих, все още имам ендометриозни огнища.

Относно апандисит и последвалата операция. Да, твърде вероятно е да има сраствания, но те може и да не са причина за незабременяване.  Извини ме, че пак ще дам пример със себе си, но нещата от които се притесняваш, при мен са факт. При мен причината за стерилитета  е вследствие 3 коремни операции (спукан апандисит, перитонит, илеус).

Дай си още няколко месеца  и тогава действай
Пожелавам ти в най-скоро време твоята мечта да се сбъдне и да бъдеш една щастлива бременна жена 

благодаря ти за отговора. Толкова е успокояващо като прочетеш, че някой ти е отговорил все пак. Много съм изнервена вече. И то при 2 години неуспешни опити и 1 година тичане по лекари и изследвания, направо незнам другите как успявате да се справите и как намирате сили. До преди няколко месеца бях малко по спокойна, но сега чувствам , че ще изригна като вулкан. Ако ми е предопределен дълъг път до заветната цел, незнам как бих се справила, чувствам се ужасно. Не смея да споделям с мъжа ми това, защото не искам да го притеснявам излишно. Все пак и той си го изживява за него си и не искам да му тежа допълнително.

Разбирам те напълно. Минавала съм през всички фази - от прекаления оптимизъм, до пълно отчаяние. Не се притеснявай да споделяш с мъжа си, все пак борбата е обща. Обсъждането на проблема някакси го прави по-лесно разрешим 

Виж, важното е, че все пак се е открил проблем, за който сте взели мерки. Изминали са 2 месеца след коригиранетто на хормоните, ако искаш изчакай още 2-3 месеца. Но ако не ти дава мира мисълта за лапароскопия, обсъди с твоя лекар желанието си и действай.

ще те послушам и така ще направя. Вътрешно и аз така смятам, че е най-добре- ако слушам мозъка си. Просто психиката ми се е опънала и това ме кара да се побърквам. Винаги съм гледала да мисля рационално като се абстрахирам, че става въпрос за мен и така съм намирала правилните решения за себе си. Имам чувството, че трябва да избирам да слушам мозъка или сърцето си. При други поводи сърцето ме е подвеждало и винаги съм избирала мозъка и тогава не съм бъркала. Искаше ми се още някой да ми каже същото което смятам и аз за редно.

Незнам защо така заради чувствата се правя на малко дете. Не става въпрос на живот и смърт, нито че ще има някакви последици, ако се спра за някой друг месец, но нещо само ме ръчка от вътре. Така или иначе няма какво да загубя, освен някой друг месец, какво ми става незнам. Мислех се за силен човек, но това се оказа мое слабо място.