за метода MACS има писано във форума, само че е пръснато по темите
поста на сигнус 
MACS методаизследването на клиника "Щерев" представено на конгреса на БАСРЗ от 2011г. на стр.19 и 20 от втория линк, който е дала сигнус
Техниката на магнитно клетъчно сепариране /MACS / оказва  положителен ефект върху  подвижността на сперматозоидите  при мъже с астено /олигоастенозооспермия
конгрес на БАСРЗ  2011г.
Бончев И., Кюркчиев С., Щерев А.
САГБАЛ „д-р Щерев”
Въведение: Независимо от непрекъснато нарастващата популярност и социална значимост на асистираните репродуктивни технологии /АРТ/, реалната им ефективност  при  лечение на безплодието  продължава да се оценява като субоптимална.  Сред възможните причини би могъл да бъде и подборът на  апоптотични  сперматозоиди  при интрацитоплазменото   спермално инжектиране /ICSI /, което и  търсенето на средства за  тяхното отстраняване от еякулата с цел подобряване успеваемостта при АРТ.   Техниката на  магнитно клетъчно сепариране /MACS /, базирана на използването на анексин  - 5 -  свързани магнитни микрогранули,  дава възможност за отдиференциране на експресиращите  фосфатидилсерин   /апоптотични/ сперматозоиди от тези с  интактна плазмена мембрана.  Тази нова методика за спермална обработка би позволила приложението при  АРТ   на сперматозоиди с повишен оплодителен потенциал.
Целта на изследването е да установи доколкото  включването на  /MACS/  в процеса  на обработка  на семенната течност би имало положителен ефект  върху  спермалната подвижност   в сравнение с техниката на центрофугиране  през  плътностен градиент  /DGC/.
Материали и методи:   В проучването са включени семенни проби  от 22 донора   с диагноза астено  -  или  олигоастено – диагноза  - астено или олигоастено-зооспермия .  Всички проби са  обработени чрез центрофугиране  в плътностен градиент, след което всяка от тях е разделена на две части  -  едната  е контролна, другата е подложена на магнитно клетъчно сепариране /MACS/, съобразно препоръките на производителя  /Miltenyi  Biotec,   Germany/.   Подвижността на сперматозоидите е изследвана на два етапа  /след DGC  и след  MACS/,  като резултатите са съпоставени между  посочените по-горе техники    за обработка на семенна течност.
Резултати:   Повишаване на процента прогресивно подвижни сперматазоиди след  MACS  обработка на пробите / в сравнение с DGC / беше отчетено при 16 от 22 случая /68%/;  понижаване на стойностите по този показател беше детектирано при 6 от изследваните случаи /27%/,  а при един от тях не беше установена разлика в процента сперматозоиди с прогресивна подвижност.   След  DGC  обработка  на семенните проби  осредененият дял на прогресивно подвижните  сперматозоиди съставлява  60,4% ±21,5 SD. За сравнение  допълнителният етап на магнитна сепарация   и отстраняване на апоптотичните   сперматозоиди доведе до повишаване   на осреднените стойности на  процента сперматозоиди   с прогресивна подвижност  до  65,8%± 19,5 SD.
Зключение:  Представените резултати показват, че  включването на  MACS   към стандартните протоколи за обработка   на семенната течност оказва положителен  ефект    върху подвижността на сперматозоидите при пациенти с астено – или  олигоастено –зооспермия.   Този позитивен резултат вероятно се дължи на премахването от еякулата на сперматозоиди в процес на апоптоза.   Изложените наблюдения ни дават основание да предполагаме, че приложението  на MACS  техниката като допълнителен етап в обработката на семенната течност  би могло да има позитивно отражение върху успеваемостта   на някои АРТ процедури  като  IVF  и   ICSI , особено при наличието на индикации  за влошено качество на спермата   или повтарящи се имплантационни неуспехи.