Добър ден,кое време станало а си нямама ме тема.

Пожелавам да е приятна и слънчева седмицата,без болести и проблеми!

Ние сме първи ден на градина след една седмица боледуване от сливици и ухо,много и липсваха вече децата и учителките на Борислава,дано се задържим здрави,само това искам

Успешна седмица и от мен!

Здрави да са всички, малки и големи!

Здрава да е седмицата и от нас,а ако може и по-слънчева.Ние също бяхме с температура и червено гърло, но от вчера вече се подобряваме.Дано тази седмица оздравее съвсем,че ме побърка да ходи на градина.

четиво за понеделник:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1648727

Когато ме заболи гърлото тъпо и упорито пия едно боаронско за гърло, и тъпо и упорито не ми минава, и се стига до АБ. Явно е бактериална инфекция, след ден -ден и половина прием на АБ гърлото ме отпуска.
Точно преди да родя се разболях жестоко с хрема и кашлица, без температура. Щом усетих накъде вървят нещата веднага се надрусах с осцилококцинум и... нищо, само имах чувството, че съм яла захар със супената лъжица. Е, пак се стигна до АБ. Вероятно от един паток са направили и ще направят всичките си дози во веки веков. 

Здрава, топла и спокойна седмица на малки и големи.

И в нас децата от както ходят на градина, разболяванията им се отразяват и на ушите.
Дайте съвети за "бабини лекове" за облекчаване на болката. Миналата нощ на Ники ни нурофена и помогна, нито капките за уши. страх ме е да пробвам с топло олио. На себе си съм го правила преди години но на децата не смея. Имам спомен, че съм чела някъде да легнело детето на препечена (топла) филия хляб.
Аз като дете имах електрическа възглавничка и като ме заболеше ухо, майка ми ми я включваше. Вероятно ми е минавало, не помня.

Смарайди, на мен хомеопатията в повечето случаи добре ми действа. Осцило никога не съм взимала, но други неща за гърло и нос са ок. Явно е индивидуално. Като бременна нямах голям избор, така че основно на хомеопатията разчитах.
Желая ви хубава седмица и да са здрави малки и големи. Малечка е с малко запушен нос, но брат й така й се завира в лицето да я целува, че няма как да е иначе. Поне е малка и не оказва голяма съпротива, като й чистя носа.

Малечка е с малко запушен нос, но брат й така й се завира в лицето да я целува, че няма как да е иначе. Поне е малка и не оказва голяма съпротива, като й чистя носа.

:)Деси, тя София няма да е като батко си. След някой и друг месец сама ще си чисти носа и дано не и се налага ама сама ще си пие лекарствата:)
Надявам се да сте влезли в нормален ритъм:)

Здрава, топла и спокойна седмица на малки и големи.

И в нас децата от както ходят на градина, разболяванията им се отразяват и на ушите.
Дайте съвети за "бабини лекове" за облекчаване на болката. Миналата нощ на Ники ни нурофена и помогна, нито капките за уши. страх ме е да пробвам с топло олио. На себе си съм го правила преди години но на децата не смея. Имам спомен, че съм чела някъде да легнело детето на препечена (топла) филия хляб.
Аз като дете имах електрическа възглавничка и като ме заболеше ухо, майка ми ми я включваше. Вероятно ми е минавало, не помня.

Виждала съм приятелка да слага на детето си нагрят объл камък, завит в кърпа. Така го държи притиснат до ухото, докато изстине. Само нямам спомен как го нагряваше - вероятно във фурната. За олиото съм чувала, че не се препоръчна за малки деца.
Моето дете след две-три седмици болка в ушите и огромни количества капки и нурофен по предписание на УНГ се излекува с антибиотични капки пред носа. Тогава лекарят прецени, че има инфекция и в носа, от която се почувава напрежение и боката в ухото се свързана с това. Диагнозата му иначе беше "леко възпалено ухо", което не знам точно ккаво означава, но факт че още в началото на лечението с тези капки спря да се буди нощем и да плаче от болка.

Цитат на: Lisko в Ноември 26, 2012, 14:33:02 pm

Здрава, топла и спокойна седмица на малки и големи.

И в нас децата от както ходят на градина, разболяванията им се отразяват и на ушите.
Дайте съвети за "бабини лекове" за облекчаване на болката. Миналата нощ на Ники ни нурофена и помогна, нито капките за уши. страх ме е да пробвам с топло олио. На себе си съм го правила преди години но на децата не смея. Имам спомен, че съм чела някъде да легнело детето на препечена (топла) филия хляб.
Аз като дете имах електрическа възглавничка и като ме заболеше ухо, майка ми ми я включваше. Вероятно ми е минавало, не помня.

Моето дете след две-три седмици болка в ушите и огромни количества капки и нурофен по предписание на УНГ се излекува с антибиотични капки пред носа. Тогава лекарят прецени, че има инфекция и в носа, от която се почувава напрежение и боката в ухото се свързана с това. Диагнозата му иначе беше "леко възпалено ухо", което не знам точно ккаво означава, но факт че още в началото на лечението с тези капки спря да се буди нощем и да плаче от болка.

И Дани така го излекуваха преди 10 дни. Отидохме на УНГ, че месец не им спираха сополите и ни изписаха капки с гентамицин (правиха ги в аптеката). На вторият ден нямаше и следа от сополите и Дани повече не се е оплаквал, че го боли ухо. Сега Алекс и Никол се оплакват, макар, че капките бяха и за тримата.

Hope-love, подсети ме обаче, че вместо камък, мога да използвам звездичките пълни с черешови костилки, които едни добри приятелки ми бяха подарявали за коликите на децата като бебета.

Кристина преди две седмици се оплака от ухо. В 9 вечерта имаше много силни болки и отидохме в Исул. Оказа се с възпалено ухо, съмнения за отит. Докторът изписа капки и антибиотик за всеки случай и нурофен за болката или температура. Каза да не започваме антибиотика докато не вдигне температура. Щяло да я боли силно два три дена, но това било положението.
Не е пила антибиотик поне година и хич нямах намерение да се влошава и температури да чакам, хем започна и по-обилна хрема. Дадох веднага антибиотик и нурофен и нямаше мъчения с дни болки в ухото.
За олио и топли камъни не съм и помисляла.

Лисе, идете на лекар пак.

ПП. А,статията дето пусна jam тъкмо я дочетох. Ами и аз съм на същото мнение като господин физикът

Лис, тези неща пълни с костилки звучат интересно. А от какъв материл са самите звездички и ка се нагряват.

Лис, тези неща пълни с костилки звучат интересно. А от какъв материл са самите звездички и ка се нагряват.

Ние имаме ето тези
http://www.otto.de/Theraline-Kirschkernkissen-Stern-klein/shop-de_dpip_A189I3P-0/

в май тойс ги има но нещо не ми се отваря линка в момента.
http://www.mytoys.de/0-5-Euro/KID/de-mt.sl.sl01.01/

При моите деца действаха и ги облекчаваха доста когато имаха колики. Давала съм ги след това на приятелки при които не е имало голям ефект.

Но в случая биха били добро средство да затоплят ушенцето. Аз преди ги държах на радиатора и така не ставаха прекалено горещи, иначе се слагат в микровълновата но трябва да се внимава защото наистина се сгорещяват бързо и много. Хубавото е, че топлината се запазва поне 30 минути а и миришеха много приятно на череши:)

И в нас децата от както ходят на градина, разболяванията им се отразяват и на ушите.

ваксина с Превенар направихте ли?

Цитат на: Lisko в Ноември 26, 2012, 14:33:02 pm

И в нас децата от както ходят на градина, разболяванията им се отразяват и на ушите.

ваксина с Превенар направихте ли?

Имат да.

Мише, имаме на село. ще си взема в саксия. благодаря.

Дано да има слънчице тази седмица и да радва малки и големи.
Днес на контролния преглед казаха, че вече сме добре. От кога се моля да чуя това ако знаете! Та започвам бавно и славно да извеждам детенце по малко навън.

Лисано, Гаразон капки за уши пробва ли за уше?  Ухото дразни и при възпаления нос гърло? Може да не е точно болка, детенце да не може да го определи точно!

На нас ни изписаха капки Гарзон,и ги слагахме и в ухото и в носа,смятам имаше ефект.Като цяло гадна работа,бяхме много здраво дете но с времето,все по-често всяка хрема дава отечка в лявото ухо.Много съм бясна на родителитена няколко деца в групата ,вечно са със зелена запечатка на носовете и камара от зелени гурели по-очите и няма оправия и това е.

А аз днес за първи път съм без баба, мъж или който и да е около мен. Гледам си детето и да чукам на дърво, че сме прекалено малки и не излизаме, иначе вирусите веднага ще ни обкръжат. В събота сме на консултация, а после ще направим погачата. Само коликите да минат по-бързо, че и тази нощ не ни остави дори за час с баща й да подремнем.

и ние с Хепатит А в групата поръчах Хаврикс, но снощи ми подкашляше и нослето се запуши. Писах на д-р Бърди за съвет, че сега не ми е ясно да ваксинирам ли или да наблюдавам хремите и кашлиците.
Естествено миналата седмица, след поста на Гери, обсъдихме в къщи как трябва да го ваксинираме, но не изпреварихме заразата. Момичета ваксинирайте навреме.

Момичета, в кои градове има хепатит А в момента? Какви са симптомите на вече болен от него?

hope-love, в София сме ние

Здрава и слънчева седмица и от нас

да споделя с вас едното ни детенце нещо ми е сърдито,тази сутрин му се скарах и то доста даже и по памперса веднъж го шляпнах   е едвали го е заболяло защото не съм го шляпнала със сила,но той се обиди и от тогава аз го викам да го гушкам и цункам той не идва.


Някой може да ме съдите,но те понякога многоооо прекаляват.

Бина, възможно е да ти е сърдит, ама бързо ще му мине:)

Аз съм от майките, които удрят децата си:( Разбира се в краен случай но се е случвало да ударя и със сила. И не стига, че съм ги набила ами и идват да се гушат в мен още докато плачат. Тогава ми става много криво и всеки път си повтарям, другият път вместо до 20 ще броя до 50. Е другия път може би и до 10 не стигам.

Винаги съм се възхищавала на родителите, които не са удряли децата си, които са имали търпението да им говорят, говорят, говорят... . Аз все по често се налага да "им се разсърдя" и да не им говоря или да ги плесна по дупето, през ръцете.

Яна, сега сме на Гаразон, ползвали сме го и преди и съм доволна пък да видим.
Много се радвам за хубавите новини във вас и дано спрат болестите.

Здрава и слънчева седмица и от нас

да споделя с вас едното ни детенце нещо ми е сърдито,тази сутрин му се скарах и то доста даже и по памперса веднъж го шляпнах   е едвали го е заболяло защото не съм го шляпнала със сила,но той се обиди и от тогава аз го викам да го гушкам и цункам той не идва.


Някой може да ме съдите,но те понякога многоооо прекаляват.

Бина, за какво може да се скараш на бебе на година и 4 месеца? Просто ми е любопитно. Не те упреквам

Нина, как ти се радвам на лентичката, ако знаеш...
И у нас сме с една болна кака. Кашлица, нос, мъкаааа...Явно сме в сатурновата дупка.

Вярвай ми за доста неща нищо,че е на 1.4м.
Хапе братчето и то доста жестоко за 100-тен път вече чак рани  стават,това беше днес вярвай ми обяснявала съм по всички възможни начини,че не се прави така.
А вчера примерно беше,че единият бяга в едната посока другия в другата и аз викам ли викам,ама кой да чуе и бяга към улицата.

може и аз да съм по изнервена вече,защото от 1г.и4м. няма и 5 мин. без тях Сама ги гледам никой не ми е помагал от как са се родили. никой не отишъл до магазина заради мен или нещо в къщи да погне.мъжа ми работи по 16-17ч.на ден и събота и неделя,не че той няма желание.не ме разбирай погрешно не ми пречат децата те са чакани деца както повечето тук.Но сигурно вече и аз има  нужда от гладка въздух,но до градината има време тогава пък ще искам да ме ядосват

п.с. мина му пак ме гушка и вика мамуу-мамуу

Бина, разбирам те напълно за какво говориш.
Но това време ще мине неусетно и ще дойде време и за малко почивка за тебе.
Опитай се да не се нервираш. Брой до 35:)
Децата на тази възраст не разбират защо не може да правят това или онова, което искат.
 Имам някъде видео как на година и 5, 6 месеца Антъни гони Боби, настига го, събаря го на земята и му сяда отгоре и го мачка буквално. Повтаряхме, казвахме "не, така не се прави", седеше наказан на стълбата, нищо не помагаше. Заливаше се от смях и пак го правеше, като си наумеше.
 Накрая сам се отказа, като порасна, след 3-4 месеца.

И при твоите ще мине този период.
За да дойде друг.

Добро утро,влязох в на кафето и се наложи второ кафе да си правя,толкова много анкети имаше

Аз също по шляпвам Борето,а то милото дете такава любов към мама храни.Но пустия му кантар (нали е Везни) докът го кантари , многоооооооооо време и нерви хаби, а аз като едно типично овенче,редовно и казвам - мама ще ти кюска кантара внимавай

Вярвай ми за доста неща нищо,че е на 1.4м.
Хапе братчето и то доста жестоко за 100-тен път вече чак рани  стават,това беше днес вярвай ми обяснявала съм по всички възможни начини,че не се прави така.
А вчера примерно беше,че единият бяга в едната посока другия в другата и аз викам ли викам,ама кой да чуе и бяга към улицата.

може и аз да съм по изнервена вече,защото от 1г.и4м. няма и 5 мин. без тях Сама ги гледам никой не ми е помагал от как са се родили. никой не отишъл до магазина заради мен или нещо в къщи да погне.мъжа ми работи по 16-17ч.на ден и събота и неделя,не че той няма желание.не ме разбирай погрешно не ми пречат децата те са чакани деца както повечето тук.Но сигурно вече и аз има  нужда от гладка въздух,но до градината има време тогава пък ще искам да ме ядосват

п.с. мина му пак ме гушка и вика мамуу-мамуу

Бина и аз мисля, че сами ще спрат да се хапят, дерат. После ще започнат да се бият опасно, защото не могат да преценят, че може да се наранят или да наранят брат си.
В нас Никол ги хапеше и дереше до кръв. Крачетата и ръчичките на Алекс и Дани си стояха с белези по месец и повече. Карала съм се, наказвала съм, както Ема ти е казала, не помогна.
Ще премине и това.

но до градината има време тогава пък ще искам да ме ядосват

:)Що ли не вярвам в това:)))
Все още много плачат когато ги водя на градина-сега Дани плаче повече от Алекс, Никол само ги наблюдава. На мен ми се къса сърцето но 10 минути след като ги оставя и се прибера в нас и е пълна тишина, ми идва да се затворя и да не си покажа носа навън:) Много е хубаво да е тихо и много бързо идва време да отивам да ги взема. И като ги взема и се приберем истериите, боищата и драмите започват с пълна сила а аз само си гледам часовника:) Като стане 20.30ч ми става едно спокойно:)започваме да се мием и приготвяме за сън.
Мъчно ми е, че на тях им е мъчно но предпочитам да е така отколкото да ме ядосват и да им се карам:)

Само да сте здрави, всичко преминава.

Бина, мила, не беше нужно толкова подробно и дълго да се оправдаваш. Не че е добре да се удря дете. Всички тук знаем, че не е хубаво, но може да се случи. На децата на тази възраст им минава много бързо сръднята, както вече си разбрала. Когата са две - очевидно често трябва да се намесваш като арбитър. Опитай се да си изработиш някакъв сходен модел на реакция всеки път, когато някое от децата не иска да се подчини за нещо важно. Твърд тон, демотстрация, че си ядосана. Бях чела някъде, че при деца на тази възраст работи мното добре изиграното, престорено ядосване на родителя. В смисъл такъв, да не чакаме да излезем от кнотрол и да се разкрещим или плеснем, а още преди да е дошъл този момент, докато сме спокойни и овладяни, да започнем да говирим със сърдит и категоричен тон, че това не е позволено, че наранява някого, че е опасно. От опит знам, че децата усещат, когато сме изпуснали ситуацията от котрол /крещим, плясваме ги, а после съжляваме/ и започват нарочно да провокират подобни ситуации, за да видят какво ще стане. Минанала съм през този период с едно дете. Много е изтощително. Ако родителят може да се овладее и да "раздава правосъдие" по-спокойно и овладяно, би било супер.

Имам някъде видео как на година и 5, 6 месеца Антъни гони Боби, настига го, събаря го на земята и му сяда отгоре и го мачка буквално. Повтаряхме, казвахме "не, така не се прави", седеше наказан на стълбата, нищо не помагаше. Заливаше се от смях и пак го правеше, като си наумеше.

Все едно чета за моя Боби как тероризира батко си Само дето при нас наказанията не ни се получават. Обижда се, че е наказан, почва да си напряга гърлото, закашля се и после повръща. Не знам как е усвоил тази техника, но действа всеки път и понеже знае, че ще ме изстреля на момента, за да го спра, ме манипулира доста успешно

Здрава, топла и спокойна седмица на малки и големи.

И в нас децата от както ходят на градина, разболяванията им се отразяват и на ушите.
Дайте съвети за "бабини лекове" за облекчаване на болката. Миналата нощ на Ники ни нурофена и помогна, нито капките за уши. страх ме е да пробвам с топло олио. На себе си съм го правила преди години но на децата не смея. Имам спомен, че съм чела някъде да легнело детето на препечена (топла) филия хляб.
Аз като дете имах електрическа възглавничка и като ме заболеше ухо, майка ми ми я включваше. Вероятно ми е минавало, не помня.

Лисе, тук нашия педиатър ни препоръча компрес с лук /оказа се че и на съседката педиатърът също/. Нарязваш лук и го слагаш в марлена торбичка или някой тънко чорапче, това на ухото, превръваш през главата с ластичен бинт например за да не мърда, колкото по-дълго престои, толкова по-добре

Калоян беше преди ок 2 мес със зачервено ухо, гърло и хрема.
Направих 2-3 дена - оправи се.


Аз да се оплача, оказа се, че моят син е с хипоспадия /пикучния му канал не излиза на върха на главичката а по настрани/ През януари живот и здраве ще го оперират. Добрата новинае, че е в най-леката форма.

Този компрес може ли да се слага при болно гърло на самото гърло /около шията/ или действа, ако е до ухото, че не разбрах добре.

Този компрес може ли да се слага при болно гърло на самото гърло /около шията/ или действа, ако е до ухото, че не разбрах добре.

Ако питаш за лука, само за ухото ни го е препоръчвал лекаря, слага се върху ухото. За гърло - не знам.

Този компрес може ли да се слага при болно гърло на самото гърло /около шията/ или действа, ако е до ухото, че не разбрах добре.

За болно гърло компреса с извара е много добър. Мисля че и други съфорумки са го споделяли.

За болно гърло компреса с извара е много добър. Мисля че и други съфорумки са го споделяли.

И за болни уши също помага.

Благодаря! Скоро детето имаше болно гърло, със силни болки при преглъщане, та се бяха замисли за таквиз компреси. Оправи се бързо с тантум верде, ефизол и чайове инак не знам какво щях да правя, бе беше 10 дни след прием на антибиотик. За това бях навита да пробвам някакви компреси, макар че се чуда как ще ги приеме моя дзвер - не е хич изпълнителен по отношение на лечението си.

Мацки, разбирам ви всичките, но не си пляскайте децата.Напълно безрезултатен акт на опит за родителски контрол. Не работи!!!Не е станало кой знае какво от едно пошляпване, разбира се.
Заредете се със здрави нерви, медитирайте, ако трябва.

Това и за мен се отнася, естествено.

На мен ми се случва да викам доста  и това също изобщо не е правилно.

Извинявам се, ако звуча поучително, но все пак ние тук обменяме мисли и си помагаме.
Аз имах големи проблеми, когато малките тръгнаха на предучилищна на 4 години - цял ден от 8.30 - 3.30 без следобедна почивка.Връщаха се раздразнителни и уморени, изпадаха в истерии, писъци, Антъни като плаче по-дълго и започва да се дави и повръща. И така 2 седмици, и няма светлина. Дори моят мъж каза да търсим помощ от специалист. И тогава, след като изходих от моето собствено състояние, си зададох въпроса:"Какво ме уморява най-много?" Най-много ме уморява еднообразието -едно и също всеки ден, става ми досадно и буквално "тъпо".
И с децата е същото.
Започнах след училище да им измислям "забавления" - тук вече варианти има много, въпросът е да не струват много пари. От рисуване до моделиране, до криене на бонбони/или каквото е там друго/ и целта е да ги намерят, правене на домашна пица, аз правя тестото, те си слагат сами продуктите и си измислят своя собствена пица. Ефектът идва от думата "изненада". което предполага нещо ново, интересно и загадъчно. Като ги взимах им казвах:"деца, у дома ви чака изненада". И те чакат милите, затаили дъх, и забравят за истерии и капризи. Разбира се, с времето на порастването, "изненадите" намаляха, и не са вече всеки ден, но сега се старая поне през ден след училище да ги водя накъде, разбира се, да не е скъпо или, ако може да е без пари. При нас във вторник и четвъртък в Библиотеката организират какви ли не забавления за децата и аз ги водя задължително. Безплатни са, аз си нося нещо за пиене и си чета, а те се се забавляват.Поне два часа.

Отделно събота и неделя са на плуване, разбира се, това се плаща, но не е скъпо. Само условието е и аз да съм във водата с тях  

Стана дълго, но просто исках да споделя моите начини за спасяване от скуката, еднообразието и от там нервите и истериите.
Работи и при депресии на възрастните...
Знам, че много от вас ходят на работа и за това сигурно е много трудно да се жонглира между децата и задълженията.Аз работя от вкъщи и това много ме улеснява.

Поздрави и целувки на всички

целувки, Емче!

и пиши по-честичко... има какво да се научи от теб

Абсолютно съм съгласна с mishanta,и на мен по някога не ми помага броенето.Аз не съм била бито дете не мисля и нашите да шамаросвам.Не мисля,че викането и биенето са начин на възпитание,не шляпам и викам по децата си  току така,за това и споделих тук, може би да помогна на гузната си съвест и в мое оправдание,че го шляпнах.Но както и да е тук сме точно да си помагаме и  ema2 не го приемам като упрек,а по точно като съвет.

Ема 

Моята мома е още много малка, за да стигам до броене, пошляпване и викане. Очертава се щура глава и съветите ви са безценни

Ники те нашите деца са на едно родени,но може би аз съм по неиздържана.

Да са живи и здрави децата пък аз другият път ще броя на глас.
И започвам да    в къщи ,че така ще изпускам парата пък и 3кг. останаха от горе.

Много е права Ема,еднообразието убива и ни прави много психически уморени.Аз вкъщи за вечеря съм сложила лимит на престоя на масата,за да има време и за други неща вечерта,сега като става рано тъмно е много подтискащо и имаме голяма нужда от разведряване.

Наистина има мъдрост в написаното от Ема, само, че при моите деца не действат тези "разнообразия и изненади". Вярвайте ми, и на челна стойка съм готова понякога да застана за да " е на тяхното", да са удовлетворени и доволни и усмихнати.
Ми, не става хора.
Алекс и Дани категорично не искат изненади и подаръци, не искат да се разхождаме дори вече след градина. Плачат по улиците, че искат в къщи да играят, като се приберем пък в къщи (предварително съм извадила забравени играчки, книжки за оцветяване, подредила съм им камионите и колите в стаята-изобщо направила съм нещата по начин по който знам, че им е харесвал) започват да се карат за всичко, да се бият, да лежат по земята и да крещят без изобщо да могат да чуят спокойния ми тон. И когато това продължава 40 минути при поне двама от тримата, не ми се брои до десет, не ми се говори с тях, не ми идва на ум какво друго да направя. Когато се скарам (разбирайте викам вече) или плесна някой, или когато много им се разсърдя след 5 минути все едно са други деца. коренно различни-заиграват се заедно, аз също с тях, спокойни са все едно не са ревали и крещяли до преди 7 минути.

Всяка сутрин е същата работа. Единия реве защо съм светнала лампата, другия реве (ама се дерат от рев и им се повдига чак) ако я угася, единия иска да пусна за децата докато ги обличам за градина, другия не иска, третия иска музикалния канал.

Оня ден вечерта ядоха филия хляб със краставица, защото не ми дадоха да стопля яденето и това беше най-бързото, което можех да направя за да пресека истериите. Период им е, ще мине но е факт, че се изчерпвам от към идеи и търпение на всеки поотделно да се опитам да угодя.

Затова и колкото да ми е жал като плачат още от градината, това е единствения ми шанс да остана здрава и да не полудея. И да боледуват много, в един момент (дано е скоро) ще го минем този етап.

Със сигурност и аз греша някъде и много често откривам грешките си точно като ви чета и като споделям.

И само да допълня, че скоро беше рожденният им ден, на който получиха много, ама много подаръци-страхотни, красиви, интересни. Е щом и това не задържа вниманието им и не успявам да ги увлека в игри???
Деца, деца, но пък и има някакви граници когато от наказанията няма полза. Ако сега ги оставя да "ми се качат на главата" след 2 години няма да имам никакъв шанс да ме слушат. Търся грешката и в себе си. Наистина.

 В тази връзка да похваля книжката, която Джам предложи скоро:
http://colibri.bg/knigi/682/najdzhel-lata-predi-decata-ti-da-te-pobyrkat-procheti-tova
Има страхотни неща в нея. От утре започва нашият план за справяне с терористите. Иначе рискуваме да разрушим всичко.

Лис, не бъркаш никъде. Децата ти са още в началния етап на адаптация към детската градина и са три. За това е тази суматоха в къщи. И освен това /ще си позволя да го кажа/ липсва ви ежедневеното присъствие и на друг възрастен освен теб у дома, което би донесло съвсем естествено това разнообразие, за което говорят другите преди мен. Продължавай да се стараеш, както не си преставала да правиш до сега и желания резултат ще бъде постигнат, макар да става бавно и да не е лесно. Ние сме с теб, макар и виртуално!

Лис, не бъркаш никъде. Децата ти са още в началния етап на адаптация към детската градина и са три. За това е тази суматоха в къщи. И освен това /ще си позволя да го кажа/ липсва ви ежедневеното присъствие и на друг възрастен освен теб у дома, което би донесло съвсем естествено това разнообразие, за което говорят другите преди мен. Продължавай да се стараеш, както не си преставала да правиш до сега и желания резултат ще бъде постигнат, макар да става бавно и да не е лесно. Ние сме с теб, макар и виртуално!

White, поръчах си книгата:)
Благодаря:)

Деца, деца, но пък и има някакви граници когато от наказанията няма полза. Ако сега ги оставя да "ми се качат на главата" след 2 години няма да имам никакъв шанс да ме слушат. Търся грешката и в себе си. Наистина.

Има един стар лаф: "Бий дупе, за да не биеш дупище"  Лис, те са трима, малки са още, там има и борба на характери - кой ще надделее. И у нас има:"Искам аз да стана първи", "Искам аз да легна първи" и т.н. За момента много действа като им кажа, че съм им ядосана/обидена/сърдита и спирам да им говоря. След 5мин се извиняват и са други деца. Но на година и малко това нямаше ефект, тогава си стояха наказани на една табуретка (бяха си я избрали сами)  После и в другата стая сме се наказвали и с лице към стената. През времето много начини за контрол работят в една или друга възраст, при едни или други деца. Номера е ние да уцелим подходящия навреме и децата да разберат най-вече за какво са наказани, кое не е правилното и съответно да не се повтаря.
Аз не вярвам пък, че има майка, която не е пуснала поне едно шамарче за разтривка 

Признавам без бой - като по-малък съм го плесвала /по дупе, по ръчичка/, не силно разбира се и в никакъв случай не системно. Сега е на пет години и не бих си позволила, съвсем раличен е начина на комуникация вече помежду ни,той има вече усещане са себе си като личност, която иска да бъде разбирана, уважавана. Ако сега го плесна, ударът ще бъде не само по тялото, но и върху психиката, върху самочувствието му. Дай боже да не ми дава поводи, да не ми изправя косите с някакво опасно за него или за другиго поведение - може би само тогава бих допуснала да го плесна.
Спомням си, майка ми ме удари през ръцете, след като аз във втори клас и показах някакъв скок и набиране на парапета на открита тераса на апартамента - втори етаж. Жената просто явно е изтръпнала от ужас като ме е видяла и реакцията и е била провокирана от този шок. Помня с подробности и 2-3 ситациации общо, в които баща ми е удрял шамар на мене и на сестра ми. Не мисля, че са били определящи във възпитанието и отношенията ни с него. Просто се е случило. Не виждам драма.

Лисе, дечицата са още малки. Ще дойде и това време.
Емка, много си права. И аз го ползвам туй чудо и действа. Истериите намаляват.

Аз говорих с директорката в петък за плуването и начина на общуване на персонала и с моето дете. Около 30 минути и трих сол на главата и на жената и беше изключително неудобно. Обясних на детето, че персонала на детската градина няма право да крещи, да я дърпа за блузата и да и натиска главата във водата за да се научи да плува под вода. Това е категорично недопустимо и затова е уведомена директорката. Народа, позволил си подобно отношение си го е отнесъл и тя спокойно може да продължи да плува.
Ако се повтори, да ми каже.
Вчера на плуване беше изпратена друга сестра, която също е строга, но мила и знае къде се намира, т.е. има представа, че работи с деца... Та детето е спокойно и щастливо. Направила си е всички упражнения отлично, дори това под водата, без някой да и тика главата надолу. Госпожата вчера ми обясни, че тя не обича много да дивее и да се лигави с другите, ами си сяда някъде и си пише и рисува. Вчера и е написала буквата д ръкописно и тя беше изписала цяла страница с Д. Вечерта, докато аз написах едни отчети, тя си взе тефтерчето и написа по ред ръкописно с всяка буква от азбуката. Сега съм и дала за домашно да мисли, какво ще прави в първи клас, след като чете и пише печатно, вече пише и всички букви ръкописно... Зае се сериозно да мисли какво ще прави в първи клас  . Много съм уморена, много. И то не ме изморява толкова работата, ами тези ежедневни глупости, сътворени от уж интелигентен народ. Ама може ли такива изцепки с малки деца. То не я влачиха по коридорите да и чупят ината, то не я шамариха поради същото, то чудо не беше. А тя се инати когато я тъпчат и не се чувтсва добре. И на директорката и обясних, че това ми ти чудо в моето дете няма да го изкореня. Това значи да позволя на хора като персонала и да я мачкат и тя да страда. Тая няма да я бъде. Сега след като стана скандала и смениха крещането с нормално отношение, защо ли тя не се инати?
Ама аз ли трябва да го обяснявам това на хора с педагогическо образование.

И аз веднъж погледнах вестника и деня ми замря. 3 годишно детенце пребито от собствения си баща. Много ревяло и той не издържал и го убил с юмруци. Било дадено в дом, защото нямали пари да го гледкат, но си го прибрали, защото ще получават детски. Резултатът е ясен. Имат 7 деца. Друго дете починало от недохранване, защото 6 месеца е хранено с водичка и брашанце а същевременно таткото си седял се в кръчмичката. Хора, идва ми да крещя и да крещя!

Сега е на пет години и не бих си позволила, съвсем раличен е начина на комуникация вече помежду ни,той има вече усещане са себе си като личност, която иска да бъде разбирана, уважавана. Ако сега го плесна, ударът ще бъде не само по тялото, но и върху психиката, върху самочувствието му.

Точно така. Много са раними в момента.

Лис, не бъркаш никъде. Децата ти са още в началния етап на адаптация към детската градина и са три. За това е тази суматоха в къщи. И освен това /ще си позволя да го кажа/ липсва ви ежедневеното присъствие и на друг възрастен освен теб у дома, което би донесло съвсем естествено това разнообразие, за което говорят другите преди мен.

подкрепям изводите на hope-love. и моето мнение е такова.

помня, когато Мартин беше на възрастта на нейните деца, имаше подобно поведение след вземане от градина дълго време. д-р Бърди посъветва да го оставям на спокойствие известно време, след като се приберем и да го изчакам сам да поиска нещо - да НЕ натрапвам веднага активности. Ема е прилагала друг подход, противоположен. всеки трябва да намери - след внимателен анализ и преценка, дори след проби и грешки - онзи подход, който работи най-добре при неговото дете.

три деца, ограничена семейна конфигурация, стресов период на адаптация - на съда всичко е ясно само да е жива и здрава майката...

аз да се похваля, днес бях на кратко обучение в Института за прогресивно образование и най-после се сдобих с така мечтаните учебни помагала по Jump Math.
много съм доволна, от прочетеното досега съм много впечатлена, дано да потръгне и при нас.

Чул те господ, Джам! И майката и децата да са здрави и ще видите след време как всички тук ще се гордем с тях. С "Лисичетата" имам предвид, де, то с Лиса и сега си се гордеем

Уникални сте, нали знаете:)

Олеква ми като ви чета и си взимам поука от всичко прочетено.

Е,да при Лиска е по трудно все пак са 3 не 2 като в нас и ако е сама като мен,лудницата е пълна.

само не разбирам защо тонът за едни е един,а за други друг.

Моля ви се само не се карайте коя е по-голяма майка и коя е по-натоварена, не вярвам, наистина да го искате.

Няма лесно това е истината, няма значение едно или две няма лесно.Хората са различни, възможостите са различни, от там и емоциите са различни.

Предполагам, повечето познават по-добре Лиса, от големите и словоизлияния и затова така реагират.

jam, от каква възраст е подходяща програмата на Jump Math? Предучилищна?

Лис, и ние имаме такива истерии. И то не заради градината, ами просто когато е уморен и крив, всичко му е криво. Като че ли напоследък намаляха. Но е същото - защо съм направила това или онова. Искал да го направи сам. То хубаво, ама аз откъде да знам. Пращам го да се успокои в неговата стая.

Бина, никой не се е изказал с лоши чувства към теб. Нали търсим не само утеха, но и съвет как да направим нещо по-добре?!

Ние днес сме тримата вкъщи. Момъкът имаше темп.през нощта, а на сутринта не му личеше, но не исках да го пускам така - с 37.6. Добре, че не е толкова зле и много слуша. Откакто имаме бебе, е много послушен. Не знам на какво се дължи. И така се справям. Свалям шапка на майките, които гледат по 2-3 деца вкъщи.

jam, от каква възраст е подходяща програмата на Jump Math? Предучилищна?

да. даже началото е подходящо и от 3-та група, според мен.

Е,да при Лиска е по трудно все пак са 3 не 2 като в нас и ако е сама като мен,лудницата е пълна.

само не разбирам защо тонът за едни е един,а за други друг.

бина, не е различен тонът, съжалявам, ако ти е прозвучало така - извинявай...

аз, като майка на 1 дете, бих казала, че трудно може да бъде независимо от броя на децата.

Чакам с нетърпение да сканираш някоя страница

Бина, ако съм прозвучала обидно, извинявай!

Джам е права, че понякога с едно дете е по-трудно, отколкото с две.
Пример за това е моя приятелка, нейният три годишен сладур е такъв лигоч, че понякога тя няма какво да направи и го шамаросва и то не леко.Направо си го бие.

Например като го отказваше памперса, започна на пук да им прави и да се изаква върху спалнята им. Един, два пъти, от дума не разбира.Накрая го напердашиха и спря да го прави.

И много други такива случаи.

Лиско, мисля че трябва по-рано да започваш да ги слагаш по леглата през зимата. Една позната ми казваше, че слага нейните  7.30 и аз не бях много съгласна. Сега да ме видиш - 7 часа в банята, 8 по леглата. Все пак и родителите сме хора.

Jump Math има и при нас, опитах да се регистрирам на уеб сайта, за да получа повече информация, но нещо не се получа.Ще се пробвам пак.

Не мисля да се карам или да сърдя на някого Вие сте част от нашето семейство дори може и повече,май сега е момента...,но наистина думите ми ще са малка част от това което мисля...

отдавана се каня да Благодаря на всички който са били до мен в пътя извървян до тук,за съветите и мненията когато ми е било притеснено,винаги първо с вас споделям радостите и притесненията си относно децата ни и след това се обаждам на съпруга или на доктора според ситуацията.Мисля така да бъде и за напред.

Това с ранното слагане в леглото,как искам и при нас да се случва, ама не.Голям короконджор си отглеждаме, а и едни ритали има преди сън да се смееш ли да плачеш ли :)Бина всичко е наред,момиче,тук сме и в добро и в лошо 

Много хубава тема сте подхванали тази седмица
Аз само ще кажа, че няма единен метод и подход, това което работи при едно дете, не работи при друго, също и че няма значение броя на децата.
За да не се поватарям с горните мнения само искам да допълня, че е много важно майката да е спокойна, т.е. родителите. Поне при моите деца е така. Аз не ги бия, не съм ги удряла, крещя, и аз като мишето, но работя върху това. Истината, която съм забелязала за себе си е, че когато аз съм спокойна, усмихната и доволна и децата ми са така Не се оплаквам, имам добри и разбрани деца и не защото са ми се "паднали" такива, не, напротив, мисля че заслугата поне на 75% е наша, на мен и баща им Така че, много е важно да имаме ясна преценка за себе си, за състоянията ни, за отношението и възпитанието на децата си.
Начини има, просто трябва да ги намерим.

Ааа това със спането се получава, аз в момента вече бера плодовете Баткото става рано за училище, до 7.50 най-късно трябва да е в класната стая, малката става с него, защото така е решила. Ходят двамата заедно сутрин - единия остава в училище, другия в градината. Баткото е до 12 ч сумарно, тя до 4. В 7 вече са яли, до 7.30 са нагласени за спане и в леглата. В 7.45 най-късно вечер у дома е тихо и мама може да се наслади на деня.
За нервните деца - забелязала съм при двамата, че са изнервени привечер вече, тъй като се уморяват много. Аз викам много, посягам само ако видя, че се бият така, че единия да пострада. От бясно дете, Алекс се е превърнал в доста отговорен батко, вярно, че и той не издържа от време на време, малката много го драка Един единствен път посегнах по-сериозно, защото той я срита и тя падна от дивана много близо до ръба на масата. Иначе се карам много, но най-вече като сме в колата тримата, понеже вече втори път ми се случва да избегна инцидент, който щеше да стане по тяхна вина.
Такива неща като успокояване, изненади или нещо подобно, не върви при нас, особено ако са преуморени. Единственото, което работи при тях е да легнат веднага.

И аз имам приятелка-съфорумка с близнаци, на която съпругът и много и помага в отглеждането на децата но им беше 3 пъти по-трудно отколкото на мен сама да гледам тримата.
Съгласна съм, че в повечето случаи не е от значение колко са децата.

Джам е права, че понякога с едно дете е по-трудно, отколкото с две.

Лиско, мисля че трябва по-рано да започваш да ги слагаш по леглата през зимата. Една позната ми казваше, че слага нейните  7.30 и аз не бях много съгласна. Сега да ме видиш - 7 часа в банята, 8 по леглата. Все пак и родителите сме хора.
 

:)Утре ще опитам час по-рано да сме в леглото:) И на мен рано ми се вижда но пък ако се получи...ехеее:)))пей сърце:)

Бина, и аз моите ги пошляпвам, не ми издържат нервите понякога. Вкъщи имаме една врата, която в по-голямата си част е стъкло - ами засилват се от другия край на стаята и се блъскат във вратата. Карането, повишаването на тон не помага, те ми се хилкат насреща и си мислят, че си играем. Хапят се също, особено Насето вечно е нахапан милия ... накрая аз охапах Тошко, ама ефект йок.
Относно заспиването - и аз 8 часа ги мятам в кошарите.

Привет и от мен!
Рядко се включвам, ама ви "хвърлям" по едно око...

Относно лягането рано - и аз имам познати, чийто деца в 19.30 - 20ч са в леглата. Дори и лятото...а ние стояхме навън до 21.30. Признавам си, че винаги лекиинко съм им завиждала.
Преди няколко дни обаче си говорим с моя мъж точно по тази тема. И той пита - Добре де, а тези хора, дето си слагат децата толкова рано в леглата, КОГА всъщност се занимават с тях? Кога играят заедно, кога рисуват заедно, кога си четат приказки, кога се борят?
Ние се прибираме след градината около 18-18.30. Ами ако го слагаме да ляга в 20ч? Като махнем времето, в което вечеряме и се къпем - ще ни остане по-малко от час на ден да сме заедно всъщност. Позамислих се наистина, и бързо ми мина мерака да променям режима. Поне засега...

Мишанта, аз съм останала с впечатление от писаното от теб че имаш много здрави нерви и можеш да говориш, говориш, говориш, и си викам евала ти.

За лягането вечер в 8 без 10 за Сънчо. Аз до 7 клас включително си лягях в 20.00.

Марти и Криси си лягат в 21.30 и заспиват към 22.00-22.30 точно за да имат време да се борят с татко си защото той се прибира в 20.30.сутрин стават в 9.30-10.00ч. за сега ме устройва защото това е моето време пия кафенце и чета тук .

А знам,че има и едно дете дето е за трима,пред очите ми ръсте такова няколко етажа под нас на Лиско сигурно ряпа да ядат

Няма, лягане рано, сутрин им се спи две не виждат в 8 без 20, ама вечер по рано от 22.30 не лягат. В 22 почват да се мият и да се обличт, после кратка приказка и по леглата, казала съм, че ако ми почне "Слави", няма да има приказка и така.
А за викането, викам и още как, удрям рядко, нервите ми хич не издържат, особено вечер, и в момента най вече със Стефан. Той е в кофти период и като зацикли да мрънка и реве за нещо, нито ме чува какво му говоря, нито нищо, за това като не мине номера с крещенето излизам, да се успокои, че и аз покрай него. Примерно тази вечер, половин час, водихме следния "смислен" разговор:
Стефан: мамо искам банани
Аз: нямаме банани, утре ще купя
Стефан: ама аз искам банани
Аз: обясних ти, че няма и утре ще купя
и така около минимум 10 минути, като той мрънка или ми крещи... Освен това, диването се опитва да ме работи, освен обичайното, "ама аз те обичам" докато му се карам, сега ни в клин, ни в ръкав казва, "ама на мен ми е мъчно за баба" (това като знае, че аз изпадам в ступор и ми се реве). Но след два месеца с тоя номер, аз взех да се окопитвам и да му казвам, че баба му го гледа от небето и ще се сърди, че и ядосва детето - това си е реплика на майка ми към него "няма да ми ядосваш детето". Но е факт, че при него нищо не работи, инатест е и ако той не реши, че иска да направи нещо, не го прави.

Напълно съм съгласна със Стефи, че няма универсален метод за отглеждане и възпитание. Подкрепям Ема, че шамарите и крещенето в повечето случаи са излишни. И същевременно разбирам всяка една майка тук, споделила за проблема.
Забелязала съм как децата ми отразяват нервността ми. Ако съм отпочинала, спокойна и ведра - и те са същите. Ако съм уморена, притеснена, изнервена или бързам - децата започват "да не слушат". Това е главната причина да ги слагам да си лягат рано, а сутрин ставаме по тъмно отпочинали и свежи, готови за игри и задължения.

Лис, скоро и този етап ще премине. Само да сте живи и здрави!

Мишанта, аз съм останала с впечатление от писаното от теб че имаш много здрави нерви и можеш да говориш, говориш, говориш, и си викам евала ти.

Ама аз и след "признанието" пак си викам "евала ти"  !

Бина, никой не те укорява  .

Гери, писали сме заедно. Ех, много са съобразителни тия патиланци...

Това което става при нас,е че реално ние се прибираме около 19.30 вкъщи заради тренировки и други следградински занимания.Често в този час едва започвам да готвя нещо,Борето реално има час два да прекара с мен в делничните дни и ме изстисква на макс,и така,вечеря,баня,тоалет,междувременно игра и към 21.30 в най-добрия случай почваме да четем приказка,след това тя решава,че и тя иска да чете..............и ай де отиде.Със сигурност от мен зависи режима,и само аз съм си отговорна за него,но просто в БГ имам чувството,че живеем в друг часови график,спрямо домакинствата в Европа.Сутрин ставаме в 6.45,започваме работа с мъжа ми в 8.00,преди това оставяме малката на градина.Реално сме навън средно 12 часа в денонощието.
И като финал абсолютно е вярно,че настроението на децата,зависи много от емоцията на родителите.

Нещо се обърках и писах в другата тема

jam , напиши повече за тази програма,
ако си писала вече и съм пропуснала, извини ме!
Имам чувството, че това и състояние предразполага това така често разболяване,
само два дни беше след цял месец у дома и вече е готова с всички екстри
...задна хрема, кашлица и ваксинацията с Хаврикса отиде нейде във времето!

Абсолютно бях на същото мнение когато иван ходеше на ясла.Спомням си, че като ме разпитва педагожката на първата родителска за детето аз и казах че си имам супер усмихнато и почти не плачещо дете, но... от първия ден детето коренно се промени.Точно си мислех, че от мъка и страдание боледува толкова често.Пускам го в понеделник и до сряда,най-късно четвъртък е със сополите.
В къщи от 9:30/когато няма някой бългърски сериал за гледане,признавам си/се започва приготовлението за спане и до 22:20, след четене на книжки и споделяне на "градински" тайни се заспива.
 

И още нещо,от известно време забелязвам, че нещо ако в градината не е слушал Иван и госпожата сподели с мен пред него,веднага чувам "мамо нали няма да казваш на тати".А в къщи аз пошляпвам и се карам,мъжа ми незнам дали 2 пъти за 4 години и половина, да му е крещял за нещо а за удряне -една ли ще се случи някога.Е кажете ми защо аз като съм страшилището,на тати да не се казват лошите неща.

И аз се карам повече от таткото. Поняга ми е ставало мъчно, че той пасува, а после детето на мене се сърди, а  и бащата ме укорява, че съм му викала. Имало е случаи детето да се разплаче и да се жалва, не поради причината, заради която е смъмрен, ами заради самото викане - обижда се, разстойва го тона ми. После се сдобряваме и всъщност като цяло не ни влия на отношенията това, че се изпускам да покрещя малко. /дори тайничко ми е казвал, че обича най-мното мене, а тате е "веднага след мен", а често идва да ме пита може ли да направи нещо, макар че вече е получил разрешение от баща си/. Накрая разбрах, че това са просто роли, които и детето приема и свиква с тях. Разбира се, че се старая да разредя тези мои изблици, но скоро му обясних, като на голям, че такъв е моя темперамент, за разлика от този на баща му. Обясних, че понякога мога да избухна за нещо, което според него е дребно, но има други обстоятелства, които ме карат да реагирам така.

а.
Преди няколко дни обаче си говорим с моя мъж точно по тази тема. И той пита - Добре де, а тези хора, дето си слагат децата толкова рано в леглата, КОГА всъщност се занимават с тях? Кога играят заедно, кога рисуват заедно, кога си четат приказки, кога се борят?
Ние се прибираме след градината около 18-18.30. Ами ако го слагаме да ляга в 20ч? Като махнем времето, в което вечеряме и се къпем - ще ни остане по-малко от час на ден да сме заедно всъщност. Позамислих се наистина, и бързо ми мина мерака да

ами така е, Неда. ние сме от тия родители, горе-долу. прибираме се в къщи с детето към 19:00. в 19:30 си идва баща му и имат около 1 час боричкане, игра и прочие. после детето вечеря, тоалетна, къпане, и в 21 часа е в леглото. четем приказка и след 15 минути лампата е угасена.

моето дете НЕ спи в детската градина и при положение, че сутрин е станало в 8 часа, трябва да легне най-късно в 21 часа, за да си осигури абсолютния минимум часове за сън, препоръчван от лекарите за възрастта, а именно - 11 часа на ден. пресметнете си всички дали детето ви взема тези часове сън, дори и да спи следобяд.

това е нормалното ежедневие на хора, които работят. не мисля, че е добра идея да държа детето будно до нефизиологични часове като 23-24 часа, за да се наиграем и наобщуваме. в почивните дни, за сметка на това, сме цял ден заедно, не го тръсваме на баби и дядовци (щото нямаме такива).

абсолютно, категорично и агресивно съм против съвременния стил на отглеждане на деца, на които се позволява до полунощ да се мотаят сред възрастните и които биват приспивани часове наред. това е анти във всякакво отношение - здравословно, педагогично и каквото още там се сетите.

И аз мисля, че няма универсален подход към децата, както и че не е определящ броя на децата. Понякога 2 кротки и разбрани деца се гледат много по-лесно от 1. Мия е супер сложно дете. Тя има невероятен инат, и освен ината има и способността да провокира най-лошото у нас. И друг път съм писала, че в градината е най-доброто, най-послушното и изпълнително дете, усмихната, чаровна и забавна. Вкъщи обаче, е абсолютен диктатор, който изпитва невероятно удоволствие да тероризира родителите си. Тя много добре знае какво ни ядосва и какво не трябва да прави и го прави нарочно. Въобще не й пука от наказания, пошляпване и каквото и да било. Всичко започва с "не". Каквото и да й предложа, както и да й го предложа, не и не. Ако вътрешно не е убедена, че иска да направи нещо, няма сила, която да я накара да го направи. За всяко нещо водя борба с нея и вярвайте ми, адски е уморително и не се справям. И съм й крещяла, и съм я удряла и съм обяснявала до припадък -нищо не действа. най-простия пример -в края на ноември, тя ходи по блуза, без яке. Обичала лятото и й било топло. Ами все някак трябва да стигнем до градината, така че се моля Господ да я пази. Аз явно не мога. Почивните ни дни са най-уморителния ми период от седмицата. Хиляди пъти ми е по-лесно на работа, отколкото с Мия вкъщи. И не мога да се съглася, че ние сме изцяло виновни за това. тя винаги е успявала да постигне своето -от първия си ден вкъщи. Този характер си е даденост. Да, и ние имаме своята вина за някои неща, но тя абсолютно не желае да прави каквото и да е, което идва като предложение от нас. С чуждите хора се държи много различно, но на нас ни се противопоставя за всичко.

Все по-малко плаче сутрин, но такова апатично, плачещо и тъжно дете вечер просто няма!
Имам чувството, че това и състояние предразполага това така често разболяване,
само два дни беше след цял месец у дома и вече е готова с всички екстри
...задна хрема, кашлица и ваксинацията с Хаврикса отиде нейде във времето!

Мише, това го написах и аз тук, преди три години. Когато Кристина тръгна за пръв път на детска градина. Беше на 3 и половина близо. Но това нещо отмина. Знаеш ли кога - едва в края на миналата година и началото на тази. Сега, на 5 е много по-осъзната, много по-контактна, много по-готова за социализиране. За щастие има деца, които вероятно се адаптират и по-рано, но моята Кристина не е от тях. Съвсем си е пълноценна сега в общуването с деца, нормално детенце. Но аз за себе си съм стигнала до изводите, че до към 5-6 най-подходяща среда за децата си е семейната и едва след тази възраст се социализират. За съжаление много са малко хората, които могат да си позволят семейна среда на децата до тази възраст. Включително и аз. И по този повод, първите две години Кристина повечето време си бе у дома. По-често боледуваше, веднага си я оставях и едва от миналата година и тази е по-добре.
Дано Калина по-бързо премине през тези препятствия. Иначе ще ги премине със сигурност 

А пък има деца, при които никога не отминава. Ние и сега, в последната ни година на градина ходим все така трудно, с дърпане, рев, крясъци и т.н. Но това е протоколният протест на Мия срещу всичко, което трябва да преави по задължение в определен времеви порядък. Като стигне в градината, сякаш нищо не се е случило. Влиза усмихната до ушите. А сега и вечер си тръгва много усмихната и щастлива, пълна с енергия. колко съм завиждала на хора, които тихо и кротко водят децата си за ръчичка...А най-много се притеснявам, че това ще продължи, и на училище ще ходи по подобен начин. Е има дни, в които отиваме спокойни -когато носим нещо ново да покажем, когато ще имат занимания по моторика в градината, които много й харесват, но като цяло сутрините са кошмарни.

Нинка, моите и двамата се социализираха на 2 - в момента, в който пристъпиха прага на градината, забравиха за мен. И до сега е така, не мога да ги огранича. Никога не са плакали за мен на вратата, никога не са отказвали да ходят. Харесва им и аз не съм им достатъчна. Затова се радвам, че не съм имала драми с ходене, за да не се измъчвам и аз Един единствен път сме имали проблем и то е било с учителка - тормозеше Алекс да сяда с другите, насилваше го, докато още не говореше немски добре и той се плашеше, не можеше да остава с нея сам, бягаше

Джам права си за съня, аз също считам, че малките деца в 22.00 ч най-късно трябва да спят. Вики знае, че който не спи в този час не пораства!
Обикновено в 9 ч. започваме да се приготвяме и около 9.3 е легнала.

Искам да попитам някой ходил ли е в Сандански с деца? Някакви препоръки, отзиви от хотели, квартири  - ще ми бъдат от голяма полза.

мда, и ние към 9-9.30 сме в леглата, но веднага си личи ако са спали в градината на обед, заспиването отнема около 30 мин., защото след като им се прочете приказката двете водят много "съдържателни" разговори. ако не са спали през деня, заспиват още по време на приказката

снощи например подслушвах следния разговор:
Е: не знам кога ще дойде коледа, много е топло, няма сняг, сигурно има мнооого време до коледа.
Д: не, няма, скоро ще дойде коледа и не е задължително да е студено и да има сняг.
Е: задължително е, иначе няма коледа.
Д: не Ели, не е, случай да ти обясня, има страни в които е дори лято, когато е коледа, но там пак се празнува коледа....
и така, разговора продължи около 10-на минути, като се стигна и до там, че и делфините празнували коледа

Моите с топ не мога да ги накарам да легнат преди 22ч. Слагала съм ги и по-рано, не млъкват до 10.30ч. Ами реших да си спестя постоянното "Млъквайте, заспивайте", да се изнервям, само заради идеята да легнат по-рано. Сега лягат в повечето пъти в 22ч. (събота и неделя ги оставям малко по-късно да легнат, че в 7 скачат наспани) и след 15тина минути разговори и само 3 пъти "Заспивайте"  - заспиват. Стават в 7 и досега не са мрънкали, че им се спи. Сумарно със следобедния сън стават 11ч. - значи сме в норма

мда, и ние към 9-9.30 сме в леглата, но веднага си личи ако са спали в градината на обед, заспиването отнема около 30 мин., защото след като им се прочете приказката двете водят много "съдържателни" разговори. ако не са спали през деня, заспиват още по време на приказката

снощи например подслушвах следния разговор:
Е: не знам кога ще дойде коледа, много е топло, няма сняг, сигурно има мнооого време до коледа.
Д: не, няма, скоро ще дойде коледа и не е задължително да е студено и да има сняг.
Е: задължително е, иначе няма коледа.
Д: не Ели, не е, случай да ти обясня, има страни в които е дори лято, когато е коледа, но там пак се празнува коледа....
и така, разговора продължи около 10-на минути, като се стигна и до там, че и делфините празнували коледа

може ли някой път да дойде у вас, да поподслушвам малко зад вратата?

добре си ни дошла, весело е у нас, вечер
много е готино особено, когато деси каже - Ели, слушай кака сега да ти обясни

За лягането си имаме принцип -в 9 си е в леглото. Дали заспива или не, си е нейна работа. Важното е, че си знае, че е време за лягане и го спазваме безпрекословно още откакто беше бебе. Това може би е един от много малкото ми успехи в опитите да й наложа нещо, но смятам, че е правилно. И родителите са хора и трябва да имат малко време за себе си.

Мешко, доста пъти съм те чела и и все едно описваш моето дете, с малки изключения. Макар че Габи е само на 2 /след месец ще ги направи/, се държи по същия начин. Невероятен инат е, тръшка се за почти всичко, изпада в истерии, в които буквално ме е страх, че ще се нарани, защото се мята като обезумяла, блъска, дере и каквото се сетиш. Едвам я удържам и се чудя кое по-напред - да я пазя да не се пребие или да внимавам да не й счупя нещо, докато се мъча да я удържа. Всяко нещо го правим с адския зор, увещания, обяснения и прочее. Способна е да се тръшне за абсолютно всичко, ако наприемр в момента просто й е щукнало, че това точно не го иска. Било то обличане, смяна на памперс, хранене, сресване на коса, миене и т.н. Понякога нервите ми не издържат, наистина. За спането и приспиването да не отварям дума - станало ми е травма, като дойде време за сън ми се накъдря косъма. Да ми е жива и здрава, ама да съм здрава и аз, че на моменти изпушвам. Когато реши може да е много мило дете, гушлива, любвеобилна, кротка, ама само ако тя реши. Способа е за секунди да си промени поведението, както се смее и в следващия момент се търкаля по земята крещейки истерично и даже не знам защо, съмнявам се, че и тя знае. Също толкова бързо става пак усмихната и идва да ме гушка. Тествала съм я неведнъж - прави го на инат. Разбира чудесно всичко, но прави на пук, защото знае, че ще ме ядоса. В повечето случаи успявам да се контролирам и просто я игнорирам, против съм да й играя по свирката, само и само да не се тръшка и да има мир. Обаче, всичко си има граници. Понякога не издържам. И най-лошото е, че нищо не действа при нея. Обяснявала съм, пенила съм се, показвала съм, с блага дума, с добро, карала съм се, викала съм, дори съм я шляпвала по дупето /правила съм го, когато се затръшка и нищо друго не действа, за да я освести/. След като я шляпна - кротва, спира да се тръшка, примрънка малко и изведнъж - чудооо, почва да ми се хили и да ме гушка. Естествено, на мен ми става ужасно гузно и се мразя, защото не искам да е така и започвам да й говоря - "защо, маме трябваше да те плясна, за да спреш, защо се тръшкаш и т.н., започвам да обяснявам как не е хубаво така и прочее. Истината е, че затръшка ли се, прехласва се и буквално е като обезумяла и абсолютно по никакъв начин не мога да стигна до нея. Не знам вече какво да правя. Чета ви редовно и съм прилагала всичко, което сте писали, което съ, чела някъде, което мисля, че може да има ефект. Ами, няма, сигурно аз бъркам някъде, но това са фактите. Нищо не действа, когато тя реши - тогава, аз ако ще челни стойки да правя. Страх ме е, че се провалям
Извинете за дългия пост, но отдавна това ми тежи и най-накрая си казах

  sixsense.

Токущо  прочетох една статия, в която авторите отхвърлят наказанието, "time-out"-а и други подобни подходи, особено при деца с "по-тежко" поведение.
Дори според тях употребата на "не" е неправилна, трябвало да се използва положителен подход.
Вместо "не пипай телевизора", като пример само, да се каже" това е телевизор, нека сега да отидем и да видим едикоя си играчка".

Интересен подход, може би ще работи при по-инатливи деца.

Sixsense, само ти ли я гледаш малката? Има ли помошници, които може да оказват разглезващо влияние?

Ема, благодаря! Сама си я гледам, с помощта на баща й, разбира се, но той работи на 2 места, та сещаш се. Макар че той много ми помага, но физически няма как да е достатъчно често и качествено Контакта с баби и дядовци е в 90% в мое присъствие /не защото съм лоша и не я давам, просто са такива обстоятелствата/, не я глезят, дала съм много точни инструкции и се спазват, слава богу. При тях също ги върти повечето номера. Разбирам, че вероятно й е омръзнало само с мен, но няма какво да направя по този въпрос на този етап. Цяло лято сме по цял ден навън, в блока има доста деца, точно до нас има площадка, пълна с деца, има много контакти с тях, умишлено вися по цял ден по градинките, за да има разнообразие, да не е само с мен. Но тя просто си е такава, ината. Не обича много да играе с мен, опитвам да я занимавам с нещо, взима ми го от ръцете и ме отсвирва и отива да си играе сама. Само ако тя дойде при мен и иска да играем - тогава и то пак бързо й омръзва, максимум след 5 минути ме е отсвирила. Такава си е, заиграва си се сама, не обича да й се меся в игрите и да й досаждам Но пък бързо й омръзва всичко, беснее, много е дива.
Тази статия и аз съм я чела /може да не е същата, но пак тази идея се застъпва/. Пробвала съм и с положителния подход. Е, няма, науми ли си, че нещо ще го направи, няма сила, която да я спре. Опитам ли да я забаламосам, да я хвана за ръка и да я отстраня - стой и гледай - истерясва на секундата и почва да пищи и да се тръшка. Много добре знае кое може и кое не, обаче пак го прави. Гледа ме в очите и посяга примерно към контакта и чака да види какво ще направя. Казвам примерно - да маме, това е контакта и там има ох, само мама и тати могат да пипат /обезопасени са ми разбира се всички контакти, но не е там въпросът/ и от сорта неща. Посяга, казва ох, хили ми се нагло и в погледа й си личи просто, че го прави на пук. Не я наказвам, обяснявам, обяснявам, обяснявам и като ми прекипи на 5689777858-ия път, когато тя отново прави същото, вече не издържам и започвам да викам

Разбирам.
Много деца са така - неспособни да задържат дълго внимание на едно място, всичко бързо им доскучава.От там истерясване и прочие.
 
Характер,  заложено е генетично


Трябва да си търпелива, но ти това си го знаеш.

Поздрави и целувки на малката бандитка

Мдам, до този извод стигнах и аз - характер. Търпение му е майката, знам, но просто понякога ми идва в повече, много е изморително. Имаше период, когато не заспиваше пред 2-3 през нощта И да, пробвах всичко и не, и не. Бях се побъркала, беснееше до сред нощ, аз едвам гледах, обърна ми се режима, изобщо беше чудо, добре че трая само 5 месеца Е, преди това пък вечер не ме оставяше да спя, събуждаше ме през 20 минути, веселба е при нас. Сега пък денем спи по 1 час , вечер я приспивам по 1 час, то не е чекнене, скачане, чудо....изтощена съм вече. Ама какво да се прави, да е жива и здрава.

ами така е, Неда. ние сме от тия родители, горе-долу. прибираме се в къщи с детето към 19:00. в 19:30 си идва баща му и имат около 1 час боричкане, игра и прочие. после детето вечеря, тоалетна, къпане, и в 21 часа е в леглото. четем приказка и след 15 минути лампата е угасена.

моето дете НЕ спи в детската градина и при положение, че сутрин е станало в 8 часа, трябва да легне най-късно в 21 часа, за да си осигури абсолютния минимум часове за сън, препоръчван от лекарите за възрастта, а именно - 11 часа на ден. пресметнете си всички дали детето ви взема тези часове сън, дори и да спи следобяд.

това е нормалното ежедневие на хора, които работят. не мисля, че е добра идея да държа детето будно до нефизиологични часове като 23-24 часа, за да се наиграем и наобщуваме. в почивните дни, за сметка на това, сме цял ден заедно, не го тръсваме на баби и дядовци (щото нямаме такива).

абсолютно, категорично и агресивно съм против съвременния стил на отглеждане на деца, на които се позволява до полунощ да се мотаят сред възрастните и които биват приспивани часове наред. това е анти във всякакво отношение - здравословно, педагогично и каквото още там се сетите.

джам, това все едно аз съм го писала, ама като го напише ти хваща по-вече декиш . Само дето ние сме в 21:30 в леглото, но приказки не четем. Абе ще видиш ти, че за много неща сме на едно мнение, не е като при сърмите . Не мисля, че не общуваме качествено, аз се занимавам много с тях. Телевизор не пускам и за интернета забравям,докато не си легнат. докато се къпем също чрез игри учим неща, буквички, цветове, форми, после разглеждаме книжки или играем. Всяка една секунда вечер с тях ми е 100% за тях. Не е лесно, взимам си от съня да си довършвам работата, но няма как.

Сикс, и Ивана правеше неша на пук и ми се смееше и тя се тръшкаше така на вашата възраст, мисля че е такава възрастта. Не случайно ги наричат „ужасните 2“( поне тук кака ги наричат). Аз не вярвам в тази теория за отрицателните и положителните думи. „Не“ си е една много хубава думичка, която не виждам някого да е стресирала. Имам една позната, която се караше на свекървата, че като с ударело детето и викала „няма,няма“ вместо да кажела „всичко ще е наред“ понеже първото било отрицателно, пък второто положително. От това не и станаха по-послушни децата. Аз викам „няма, няма“, пък децата си се успокояват пак . Просто на тази възраст не разбират защо е нещо и да обясняваш няма голям ефект. И аз обяснявам, понеже смятам, че като обясниш защо и е по-вероятно да те слуша, но нямаше много ефект в началото. Сега обаче Ивана повтаря всичко, което съм повтаряла по хиляди пъти ( пак не слуша за други неща, ама това е), дори на Андре се кара. днес например Андреа отворила отдолу чекмеджето на печката и вади някакви тигани, при което Ивана се хвърли натам, извади и ги от ръцете и ги вкара обратно и затвори чекмеджето. След това се обърна много сериозна към Анреа и и се скара „Та е не деа“ ( това е не Андреа) та доживях да видя ефект от повтарянето и забраните. И при вас ще дойде рано или късно, не се отказвай да повтаряш едно и също, при нас поне има ефект. Не че е станала супер послушна, напротив, сега пък има други неща за които се инати - от това какво ше облича, до това колко дълго може да виси на мивката да си мие ръцете, но поне вече не се тръшка така като преди ( сега е ред на Андреа . Аз по принцип тръшканията ги игнорирам, оставям я да си лежи на пода и отивам някъде другаде.


П.П. Хремата не е противопоказна за никоя вкасинация и Бърди го е казвал. Обаче температурата е.

Сега като сме я подкарали тази тема ще кача линк от лекциите на една руска мисля детска психоложка,на мен ми ги прати приятелка която преди време като е учила психология и трябвали за нещо си прати ми ги с идеята нещо,ако можело да ми в помощ за възпитанието на децата.Аз не съм ги гледала защото са на руски,някой,ако разбира и има какво да се научи ще съм благодарна да сподели.Дано съм полезна

http://www.youtube.com/watch?v=Ool_DnhHze0&feature=bf_prev&list=SP4C6284C5907843E1

sixsense.

Токущо  прочетох една статия, в която авторите отхвърлят наказанието, "time-out"-а и други подобни подходи, особено при деца с "по-тежко" поведение.
Дори според тях употребата на "не" е неправилна, трябвало да се използва положителен подход.
Вместо "не пипай телевизора", като пример само, да се каже" това е телевизор, нека сега да отидем и да видим едикоя си играчка".

Интересен подход, може би ще работи при по-инатливи деца.

Sixsense, само ти ли я гледаш малката? Има ли помошници, които може да оказват разглезващо влияние?

Сикс, аз нищо че не се оплаквам от моите, но повечето от вас ги познавате. Толкова са ми различни децата, че нямат наистина нищо, ама нищичко общо. Елена също беше изключително трудно дете, не че сега не е, но вече е по-голяма и малко по-добре се разбираме. Но на вашата възраст и на мен ми минаваха същите мисли като на теб. Как не се справям изобщо
Цитирах Емчето, защото точно този подход прилагам при нея. Категорично не вървеше "не", или каквото и да е друго несъгласие с нея. С такива деца наистина търпението и спокойствието е много важно, разсейваш когато можеш, запазваш цялото самообладание на което си способна, макар да ти се иска да й извиеш врата, сори за зираза, но съм имала и такива моменти Тези деца са супер самостоятелни, на тях трябва да им се гласува повече доверие, остави я да преценява сама, разбира се, не става дума за опасни неща, говоря за ежедневните. Не се опитвай да й налагш каквото и да е, и разговаряй много с нея, което не се съмняваш, че правиш. Просто пордължавай и ще видиш, че ще има резултат. Трудно, много усилия и нерви трябват, но поне аз друг подход с моето не намерих.
Майка ми твърди, че съм била същата като Елена, и тя към 2-та ми година, както сама се изрази - просто те оставих да правиш каквото си занеш и настана мир в къщи Контрол трябва да има, насочване също, но трябва да го правиш така сякаш тя сама го е решила не да се бориш с нея
Аз лично реших да птстъпя, не ми беше лесно, признавам, като се има предвид характера ми, но за доброто на всички, настина отстъпих и играя по нейните правила, с леки корекции

ами така е, Неда. ние сме от тия родители, горе-долу. прибираме се в къщи с детето към 19:00. в 19:30 си идва баща му и имат около 1 час боричкане, игра и прочие. после детето вечеря, тоалетна, къпане, и в 21 часа е в леглото. четем приказка и след 15 минути лампата е угасена.

моето дете НЕ спи в детската градина и при положение, че сутрин е станало в 8 часа, трябва да легне най-късно в 21 часа, за да си осигури абсолютния минимум часове за сън, препоръчван от лекарите за възрастта, а именно - 11 часа на ден. пресметнете си всички дали детето ви взема тези часове сън, дори и да спи следобяд.

това е нормалното ежедневие на хора, които работят. не мисля, че е добра идея да държа детето будно до нефизиологични часове като 23-24 часа, за да се наиграем и наобщуваме. в почивните дни, за сметка на това, сме цял ден заедно, не го тръсваме на баби и дядовци (щото нямаме такива).

абсолютно, категорично и агресивно съм против съвременния стил на отглеждане на деца, на които се позволява до полунощ да се мотаят сред възрастните и които биват приспивани часове наред. това е анти във всякакво отношение - здравословно, педагогично и каквото още там се сетите.

Ей, сега да не си помислихте, че изтезавам детето, и го държа будно с идеята "да си общуваме". Просто нашият режим е такъв - сутрин има възможност да си поспива до 8-8,30, баща му излиза по-късно...В градината също спи. Определено си събира 11 ч. сън. Мисълта ми беше, че се отказах от идеята да променям режима в посока по-ранно лягане, с цел да си подсигуря малко спокойствие вечер.
Пък и някъде бях прочела, че "най-скъпото нещо, което можем да дадем на децата си, е времето, прекарано с тях". Та затова....

Категорично не вървеше "не", или каквото и да е друго несъгласие с нея. С такива деца наистина търпението и спокойствието е много важно, разсейваш когато можеш, запазваш цялото самообладание на което си способна, макар да ти се иска да й извиеш врата, сори за зираза, но съм имала и такива моменти Тези деца са супер самостоятелни, на тях трябва да им се гласува повече доверие, остави я да преценява сама, разбира се, не става дума за опасни неща, говоря за ежедневните. Не се опитвай да й налагш каквото и да е, и разговаряй много с нея, което не се съмняваш, че правиш. Просто пордължавай и ще видиш, че ще има резултат. Трудно, много усилия и нерви трябват, но поне аз друг подход с моето не намерих.
Майка ми твърди, че съм била същата като Елена, и тя към 2-та ми година, както сама се изрази - просто те оставих да правиш каквото си занеш и настана мир в къщи Контрол трябва да има, насочване също, но трябва да го правиш така сякаш тя сама го е решила не да се бориш с нея
Аз лично реших да птстъпя, не ми беше лесно, признавам, като се има предвид характера ми, но за доброто на всички, настина отстъпих и играя по нейните правила, с леки корекции

Много съм съгласна с всичко това. С такива деца най-доброто за всички е да се предадеш. И аз съм го направила. За малките неща съм я оставила напълно да си прави каквото си иска. По този повод няколко дни ходи в градината с горнище на пижама, защото много й харесвало и било като тениска...Добре, казах им в градината, че сама се облича, да не й забелязват и това е. Онова, което действа при нея е да съумееш да измислиш нещо, с което да я заинтригуваш. Трябва безкрайна изобретателност. Баща й в това отношение се справя много по-добре от мен. Методът на принудата абсолютно не действа и дори е противопоказен. Не мога да я накарам да си напише домашното, затова майка ми идва 2-3 пъти седмично и с нея го правят. Всичко е трудно с такива деца -от обличането, до домашното и всякакви други по-маловажни или по-значими неща. И с психолози се консултирах и съвети прилагах, и резултат никакъв. Всички ми казват, трябва да й се наложите, тя да ви признае като авторитети, защото сега не ви признава. Е да, ама никой не казва как точно да стане. Всеки опит да й наложа нещо свършва с истерия. Ако отстъпя за нещо, тя намира друго, с което да ме провокира нагло и нарочно. Много си я обичам, да е жива и здрава. На моменти може да бъде най-сладкото и чаровно дете, но тези моемнти са такава рядкост, за съжаление.

Ей, сега да не си помислихте, че изтезавам детето, и го държа будно с идеята "да си общуваме". Просто нашият режим е такъв - сутрин има възможност да си поспива до 8-8,30, баща му излиза по-късно...В градината също спи. Определено си събира 11 ч. сън. Мисълта ми беше, че се отказах от идеята да променям режима в посока по-ранно лягане, с цел да си подсигуря малко спокойствие вечер.
Пък и някъде бях прочела, че "най-скъпото нещо, което можем да дадем на децата си, е времето, прекарано с тях". Та затова....

Неда, никой няма да си помисли такова нещо При нас е подобна ситуацията. И 11 часа сън ни се събират всеки ден. Отново да припомня, че няма еднакви деца , няма и еднакви родители, нито те нито ние сме машинки, че да работим еднакво под час, приказка и режимът да е един и същ. Точно това, което ти казваш, ми се струва че е и при нас - не им се спи, защото искат да са с нас, като цял ден сме били на работа. Аз съм на мнение, че няма универсална рецепта и еднакви деца. Ето дори ние със сестра ми сме били коренно различни - тя заспиваше преди сънчо още, а за мен направо си беше мъчение да ме слагат рано в леглото и да се въртя, да гледам тавана с часове и да се ядосвам за това изискване на възрастните, че децата трябва да лягат толкова рано. А явно ми е трябвало още един час да поиграя. Не повече. Старая се да не остават до след 23:00 и в повечето случаи се получава, но лягане в 21:00 е голяма рядкост при нас, много усилия и в повечето случаи без резултат и взаимно изтормозване. Така, че всяко семейство да си намери здравословния баланс.

така е Дони, здравословния баланс, за това говорим всички и всеки си споделя опита, никой никого не критикува, напротив, споделените различни гледни точки, поведение и подходи, могат да са само от полза

Никъде не съм писала, че някой някого критикува,  споделям мнението си по въпроса.

Момичета, благодаря ви много Страшно ми помогнахте! Стефи, точно така действам, както си описала, именно защото и аз стигнах до същите изводи. Явно съм на прав път, все пак. В повечето случаи, за дребните неща я оставям да си прави каквото иска, за другото - с малко корекции. Давам всичко от себе си, аз самата съм малко нервак, вие ме знаете , но с детето полагам неимоверни усилия да съм спокойна и уравновесена, защото знам, че е важно, не си харесвам тази черта, че бързо паля и се нервя и работя над себе си да се коригирам. Много е трудно, няма да крия, надявам се, наистина да има ефект, както казвате. В интерес на истината, напоследък /последния месец може би/ се забелязва някакво подобрение, повече се заслушва като й говоря и обяснявам, повтаря някои неща, някак маааалко по-лесно се разбираме, та имам надежда, че моооже и да съм постигнала нещо. Съветите ви са много ценни, редовно чета, макар и рядко да пиша и ми олеква като прочета, че не съм само аз така и че има светлина в тунела. Да сме живи и здрави, ще мине и това.
Мешко и аз взех да се замислям за психолог, не толкова за нея, колкото за нас , как да се справяме с изблиците, но някак интуитивно знам какво ще ми кажат /пфуу, не записах една психология , явно отвътре ми идва/, а считам, че ако добре се вслушваш в детето, усещаш как да действаш. Трудно е много понякога, но....никой не е обещавал да е лесно Дано се справим с това предизвикателство и да отгледаме достойни хора!

Ще се справим, разбира се, всички тук полагаме достатъчно усилия, няма начин да не се справим

Мешко, стана ми интересно тия велики психолози как ти предложиха да й се налагаш, че да знае кой командва и да ти има респекта... честно ако това е съвет от професионалисти, ами мерси съм.

Сиксче, ай ги трампим за малко двамцата - ако ти е мъчно, че не си играе с теб Габи     
Злато пък не се заиграва сам и за секунда! Може да играе с часове, ако има някой до него - ама плътно до него. Аз, тати или леля  По Убав от него нЕма!

А иначе - аз и друг път съм писала тук, че "не" самостоятелно не важи при нас! Или само "не там". Трябва да има "не там, защото...." - тогава ме гледа умно, умно /аха да проговори  / и ако му се види уважителна причината, че не трябва да пипа там - става на моето! Ако ли не - продължавам да измислям нови доводи защо не трябва да пипа там.
И така - всички са различни, но и ние сме различни - така че - всеки действа според темперамента си 

Хахах, Барбаронче, може и да пробваме Аз също винаги обяснявам защо нещо не може, давам доводи и т.н., но няма особен ефект. Та така де, аз си продължавам като латерна, пък все някога ще има резултат, надявам се

Вероятно ми се е паднало "по-малко инатливо" дете, давам си сметка като ви чета. Но пък забелязах и друго. Откакто се е родил, та до ден днешен - не се налагам за нищо, поне на тази му възраст - не михрумва нещо, което влиза в категорията "трябва", че оттам да го натискам, пък да си късаме взаимно нервите с малкия и пр.

Допускам /не твърдя/, че понеже не го притискам и не се опитвам да му се налагам за почти нищо в ежедневието ни, в редките случаи когато просто се налага да кажа "не", "не може" - не получавам отпор, а разбиране от негова страна. Помня като проходи и се опита да отваря чекмеджета и шкафове и да вади де що има из вътре - "проблемът" приключи точно за два дни. Докато разглеждах в нета всички възможни заключалки за шкафове и правех списък кои и колко ще ми трябват /сметката беше над 100 кинта/, реагирах на всеки опит да отваря и да вади с "не" и отивах да затворя съответния шкаф. Ден 3-и, казах "не, мама каза НЕ, затвори" и той затвори  и с това приключи въпроса, беше на около 12 месеца човека, не е гений някакъв, нито пък аз съм "велик педагог". Просто при толкова много други позволени неща - това явно не беше най-интересното, а и реакцията ми му беше странна и "притеснителна", защото рядко я вижда, поради което по някаква негова си логика предполагам - прецени, че е по-добре да не я предизвиква. Не му хареса определено тонът ми, ако и да не съм викала, нито изражението, нито позицията на тялото ми в този момент. Те много "дълбоко" възприемат тези неща "вкупом" на тази възраст, понеже възможностите им за вербална комуникация са ограничени все още - реагират на други неща в поведението ни.

Вероятно и аз позволявам повече отколкото други майки, но за себе си съм преценила, че такова "позволяване" - не ми е проблем. Разхвърлял, цапал, пипал неща които не са за него /но не са опасни/, искал да си играе с нещо което не е играчка, не му се спи в точен час, който аз съм решила...еми ще легне час по-късно, когато му се спи пък, голяма работа. То голямата файда в този час вместо да играе, аз да късам нерви в опити "да го приспя", пък той да се нервира, че го карам да прави нещо, което не желае и от което няма физиологична потребност в момента. В крайна сметка и "драмата със спането" се разреши сама, като дойде време за това. Сега между 21.30-22.00 ч., ако не се сетя аз да го подканя да спи, награбва си мечката, шишето и биберона, отваря вратата и сам си заминава там където ще спи - не търпи възражения никакви.  Баш както не ги търпи, ако не му се спи, а аз настоявам. Или ако не е гладен, или ако иска конкретно нещо да яде в конкретен момент. Веднъж закусва картофена салата с лук по този повод. Ами не е драма, не му е навик, това му се ядяло на човека - това е ял. Сега върти всякакви копчета - сушилня, пералня, печка - де що има да свети и да пиука. Като поцъка 2-3 мин. - минава на друго забавление. Ако взема да обръщам внимание - ще го прави мнооого по-дълго. С безопасните неща - така. С опасните - имаме "позивни". При работеща фурна, сам ходи да ме уведомява, че "пари", ако не работи - даже я отваря и затваря. Не са малоумни те С контактите - още са си затапени и всеки път казвах "не, там хапе", от месеци не е опитвал да бърка, но за сметка на това ходи да ги сочи и да ми каже "хапе". 

При всички случаи - колкото "по-лежерно" се отнеса към нещо маловажно и безопасно, по-добре ми се получава. Само споделям опит, наясно съм че има просто "друг вид" деца, където моите методи са безплодни. Знам как майките със спящи бебета просто не проумяваха как така моето не спи, ама нъц - не спеше и толкова. Явно всичко се израства, че да дойде нещо ново на негово място. Живи и здрави да са ни само! 

Ще се справим, разбира се, всички тук полагаме достатъчно усилия, няма начин да не се справим

Мешко, стана ми интересно тия велики психолози как ти предложиха да й се налагаш, че да знае кой командва и да ти има респекта... честно ако това е съвет от професионалисти, ами мерси съм.

Първата, с която говорихме и която има репутация уж на една от най-добрите за работа с деца, ми препоръча да прочета книгата: "Малкият тиранин" и да приложим метода, известен като "здрава прегръдка". Трябва да хванеш детето, така че да не може да мърда изобщо и да го държиш така възможно най-дълго, без да му говориш, докато спре да се съпротивлява. Видя ми се доста стресиращ този метод и не смятам, че нещо хубаво може да се роди по този начин. Прочетох книгата все пак и открих много от Мия в описаните там чери на децата тирани. Тази психоложка нямаше възможност да поеме Мия, та ни насочи към една друга, която разбираше сигурно по-малко от мен. За 2 месеца работа с детето, му направи такава характеристика, че ми стана абсолютно ясно, че никакъв контакт не е установила. На всичкото отгоре се държеше много нагло с нас и всячески се опитваше да ни вмени вина. За мен това не е ползотворен подход. Не виждах смисъл да продължаваме и прекратихме нещата.

Аз ни в клин, ни в ръкав така в края на седмицата...Ама и моето диване е инатесто и с характер, но това, което все повече осъзнавам за него е, че колкото повече се старая да проумея защо прави това, което прави и се отнасям с уважение към мнението му- а той бърбори но-стоп и има мнение по всички въпроси - толкова по-добре се разбираме. Понякога забравям, че не съм звероукротител в цирк...Добре ми се получава, когато успявам да се осъзная, че пред мен стои личност, с характер, идеи и планове, макар и аз да не ги разбирам...Това, разбира се, ако не съм спала 5 часа и не ме боли зверски глава, а на масата- купчина тестове за проверка, хладилникът- празен, фурната- и тя... И аз забелязвам, че малките отразяват нашето състояние и емоции- когато аз съм във форма и изпълнена с търпение към дребните бели, истерии и тръшкане няма и се чуваме от първия път...И те така! Живи и здрави да са!
Едно селско бабе веднъж ми каза: "Булкааа, чиляк се най-трудно гледа!"(това в сравнение с други добичета )

мешко, ясно, не ги спазваме тия съвети, както се видя, па макар дадени и от най-големите светила

Едно селско бабе веднъж ми каза: "Булкааа, чиляк се най-трудно гледа!"(това в сравнение с други добичета )

А! Ей това е съвършената истина! Трудно се гледа чиляк, пък КАК се гледа "правилно" - рецепти няма.

Откровено казано, аз съм доста "анти" настроена към разните му там книги по въпроса и капацитети с "рецепти". Но това си е за мен. Ако на някого вършат работа - нищо против. Повечето майки край мен поне, четат, четат, драпат да е "по книга", все не им се получава, че като го подкарат "по усет" - змязва раУтата. 

аз си продължавам като латерна, пък все някога ще има резултат, надявам се

да,ама не,ще дойде момента в който щерката ще си каже-''абе тази няма ли вече да млъкне,че ми наду главата''

но това, което все повече осъзнавам за него е, че колкото повече се старая да проумея защо прави това, което прави и се отнасям с уважение към мнението му- а той бърбори но-стоп и има мнение по всички въпроси - толкова по-добре се разбираме.

Тук е разковничето според мен. При нас това си личи много яко, когато мъжът ми ги гледа. Няма вечер той да ги е изкъпал и Ивана да не го е направила луд и после да е изпаднала почти истерия. Хиляда пъти му казах,че трябва да се отнася с уважение и да слуша нейните проблеми,колкото и маловажни да му се струват, но той не отбира резултатът е, че не може въобще да се оправи с нея.Андреа е лесна, с нея няма проблем, но той и нея успява да изнерви понякога.

Мешко, Сикс,
от дъжд на вятър се разписвам тук, но както описвате ситуацията с децата си, да се обадя и аз... и моята щерка е от тази порода - инатлива, опърничева, несклоняема.. По същия начин елементарното обличане, сресване/оправяне на косата, слизане/качване от колата може да се превърне в голямо изпитание за нервната ми система. Много трудно приема 'не'/'не може' за отговор. Оставям и цялата разумна свобода, която в възможна, но като се затръшка по средата на платното, докато пресичаме, просто я грабвам някакси и пренасям до по-безопасно място. Днес реши да ближе парапета в асансьора - обясних, че това е ужасно мръсно място, работниците и хората в блока пипат и е покрито с микроби - последва тръшкане в цял ръст на земята, и такива подобни случки безкрай.. То не бяха 'трудните две, ами трудните четири'.. и така.. много енергия и търпение изискват такива деца, които не винаги ми стигат и ми е трудно, защото я гледам основно аз..
Старая се максимално да осигурявам добро хранене и наспиване, защото малко недостиг от основните физиологични нужни веднага се отразяват на поведението.. Да са живи и здрави само, чета литература, статии, търся съвети как да съм по-добър родител, обяснявам, гушкам, налагам си да съм по-спокойна и уверена и се моля да съм на правилния път във възпитанието.

Аз някак съм се споразумяла с моето гардже. Лягане между 22 и 23 часа, но няма как, диването вечеря мнооого дълго, поне час. После пие вода, играе, скача, пак пие вода, пикае няколко пъти.
Не виждам драма, щом си ляга късно, през деня спи 2-3 часа, сутрин става към 8 часа и всички сме доволни

На мен пустото ядене ми е дерта, ако може само на бисквити ще разсте.

Аз да си поФаля детето:

Иска да го мия по N пъти на ден
Ако ме види да се съблека по потник вечер /ако ми е топло/ - веднага ме праща да се мия
Иска да перем нон стоп и да простираме
Като се върне тати - веднага да пали печката /а днес беше топло, но не се трае - тати "шшшшшшшш" и показва печката да я палим/
Докато се изпразни чинията - веднага да се мие

С две думи - дотук добре! Обачеееееее - ами понякога не е на "дневен ред" заповедта му! Ами не става - рееееееееееев, докато не се свърши даденото нещо  Не става с обяснения, не става с отвличане на вниманието.

И друго, което не е за Фалене, ама..... стои, стои с чорапи и изведнъж като му щукне - събува ги и нищо не е в състояние да го накара да ги обуем. След известно време, а може би когато му стане наистина студено - дава да го обуя, но пак е за период от минутки - до час. Вечер добре, че сме на дърва и е топло, но през деня не е чак за бос, а той си щапа по боси крака. Как се справяте с такива дечурлига?
Знам, че е индивидуално, но може и да намеря начин от вашия опит!

Лелеееееее, и с тия команди кой какво да прави - побърква ме! Явно ще е прибрано и подредено дете - знам ли, обаче ми идва в повече тоз неговия ред. Знае си кое след кое следва и недай си боже му се наруши реда - чуват ни отвън чак 
Та - период и е и това?

Барбарон, по въпроса с чорапите...държа топло зимата, щото иска да ходи бос.  Миналата зима като падаше до минус 20, няколко дни го прецаках да ходи с чорапогащник, но тази година - никакъв шанс, вече знае как се съблича всичко. Студено, студено...колко да е студено у дома, пък и все са му топли краката. Освен това и сам си обува чехлите, ако иска. Не го мисли.

Дани налита да се мие и да прибира разни неща, но не чак като Златото Има си изисквания към посудата обаче - зарежда се и настоява да му се даде купа, примерно за пуканки, не ще в чиния...и от сорта "записи". Угаждам и има мир. Разделя си шишетата на "дневни" и "нощни" забелязвам напоследък. Денем се пие със сламка, но за лягане се взима това с биберон. Ако подам друго - оставя се на масата в правилна позиция, поглежда ме някак възмутено "така ли не запомни?!" и си взима "правилното", с което се тръгва към леглото. Настоява да се къпе седнал върху нещо. Хваща си леген, обръща си го, сяда и така...купих столче и сега се къпе на него. Фази все'кви, да ти кажа откакто поспива човешки...всичко "другото" ме забавлява истински. Като не съм зомбирана от безсъние - "отръсках козинаката".

"Команди" от него има по два параграфа - иска да се вози на асансьор и на колата. Настоява, вади ключовете, ходи на вратата, понякога дълго време не спира да иска на "бу". Ами и на това угаждам понякога, не ми е дерт - 2 обиколки на квартала и си слиза сам и доволен. И тази страст ще му мине, друга ще дойде... Сега е на вълна лаптоп и тъч-скрийн телефони. Дядо Коледа мисли ударно

Вечер добре, че сме на дърва и е топло, но през деня не е чак за бос, а той си щапа по боси крака. Как се справяте с такива дечурлига?

Никак , ходят си боси, поне моите. Аз се отказах понеже и за секунда не им стояха чорапите на краката. Ако е студено гледам горе гърдите да им е топло и не с епритеснявам за краката. Може да опиташ да ходи с обувки, поне моите тях ги държат малко по-дълго.

Аз пък да се похваля, най-после чух положителен отговор!Ивана днес ме изненада като на два пъти ми каза „ок“ - първият, като се чакахме сутринта да си обува обувките, а вторият вечерта, когато и казах да си събира книжките. Аз си ги казвам тези неща, но не очаквам, че ако аз не започна ще стане нещо. днес обаче детето ме учуди тотално. Растем си неусетно .

 В последно време съм възприела и една нова стратегия - броя до три.  И точно така и казвам - като кажа нещо да направи и откаже и казвам „броя до три“ и започвам като между броенето повтарям пак каквото е трябвало да направи. Като стигна до три ставам ядосано и го правя за нея ( примерно я домъквам до мен, за да я облека)като се опитвам да изглеждам хич не на кеф. Чух го от една приятелка и наистина след няколко седмици „броене“ в последната седмица и това проработи, таман мислех да се отказвам. Сега обикновено като стигна до 2 и прави за което съм се скарала Обикновено е за да дойде да се облича или нещо от тоя сорт,като се размотава много дълго или се лигави.

В последно време съм възприела и една нова стратегия - броя до три.
 

Аааа, тази стратегия я ползвам много отдавна.Първият пък казах, че ако докато изброя до 5 не си е сложил чорапите - ще изляза от стаята. Изчака /може би от любопитство/ да види какво ще стане. След което се убеди, че не се шегувам...
От тогава броенето работи безотказно. Понякога без дори да го убеждавам да свърши нещо, направо питам "до колко да броя"?. Сам преценява колко му е нужно да свърши нещо. Казва до 15 напр., за да си облече пижамата. И е много доволен, когато ме "изпревари"...

Отдавна съм се предала аз. Ходи боса, спи по потник и гащета лятото, зимата облича и тениска представете си. Тва пижамата отдавна го забравихме. В момента в който усети завивка върху себе си, дори да е ледена, рита като обезумяла, въпреки, че спи дълбоко. Завивам, по 1350 пъти на нощ, защото знам, че секунда след като съм се унесла и се е отвила. Започнахме да държим по-топло през нощта, за да не настине, пък нека си се отвива. Сложихме подово към парното, пък нека си ходи боса. Общо взето, откакто се е родила изготвям стратегии аз, как да я облека, обуя и т.н. А тя изготвя стратегии, как да се спаси от мен  . Сега вече усеща, кога и е студено и съм я оставила да прави каквото знае. Стига да не прекалява разбира се. Как да и се сърдя, като и аз не търпя разни дебели чорапи, фланели и прочие. Обичам да си седя зимата по ризка и да ми е добре. И така и правя. Ако ще съм на студ цял ден и трябва да се облека, цял ден ми е едно мъчно и тягостно. Все едно някой ме е стиснал и не пуска. А това да я сложа в чувалче да спи...спомням си теста за родители. Сложете октопод в торба...

Като гледам всички дребоси имат период, в който ходят боси  Ще го израстем сигурно!
Боби, обувки не иска в къщи и пантофи с твърда подметка, защото ми е "чистник" и не иска да се качва с тях на леглата, диваните, та ме кара да ги свалям на всяко качване. Всъщност никакви пантофи не трае. Миналата година изкарахме с тези като чорапки, но тази мечтата ми е да има поне чорапи на краката. Аз също не обличам много. Но на краката ми се ще да има поне чорапче, ако съдя по себе си  Макар че той е много различен от мама  Топъл е като тати. И даже бос, краката му не са ледени, а понякога само леко хладни. Но като го гледам и настръхвам аз
Чорапогащник съм решила тази година да не слагам - само с 3-4 чорапки. Е, в големия студ може и да сложа някой път, но в къщи не бих си и помислила - и на мен не ми е конфортно!
А за чувалчето за спане - ами аз го слагам, след като заспи. Той заспива на спалнята при нас, после постилам чувала и го слагам и прехвърлям в кошарата. Вече много тежи, но това е нашия вариант - иначе ще спи цяла нощ отвит. Аз не се събуждам често, че да го завивам 

Оф, и ще намразя песничката "Пеят, скачат палците" - само нея ме кара да пускам - по 1000 пъти на ден

Малеееееее, каква "оплаквачка" станах 
Моля, не ми се сърдете 

А за чувалчето за спане - ами аз го слагам, след като заспи. Той заспива на спалнята при нас, после постилам чувала и го слагам и прехвърлям в кошарата. Вече много тежи, но това е нашия вариант - иначе ще спи цяла нощ отвит. Аз не се събуждам често, че да го завивам 

и аз действам така, а вече е доста голям

Ох, като се сетя за това събличане  Моите се бяха научили да се крият под масата и да се събличат голи, ама голи. Дори си сваляха един на друг памперсите. Докато ги облека, айде пак същото. Били са на годинка и малко - зимата. Ами един ден ги оставих да си ходят голи и като замръзнаха, дойдоха сами да ги обличам. Просто им заявих, че  за последно и ако се съблекат пак, ще си ходят голи по цял ден. Това беше, явно съм го казала много убедително 
Научиха се и с чували да спят. Казвах им, че трябва да гушкат кученцата (картинките на чувалите), за да не им е студено и плачат. Подейства. Иначе все още спят с такива пижамки-гащиризони, за които Мишето казва. Но явно ще е само за тази зима, че им умаляват.

Съвсем в края на седмицата да се включа и аз.
Инатите не сме спрели да си ги мерим вече 3 години с Николета. Повтарям ѝ аз, че съм скорпион от 37 години преди нея, ама тя да се пробва. Онзи ден например ми идеше буквално да ѝ откъсна главата. Мрънка през целия път до поликлиниката, както и там през повечето време. На връщане направо си ревеше, като сирена - ууууууууууууааааааау, мрън мрън, ууууууууууууааааааау. Лайт мотива беше - „искам тати“, с вариации - „искам тати сега, не те искам, махай се“. Всичко това се повтаря непрекъснато и никакви обяснения не се чуват. Обяснявах, игнорирах и влачих ревящо дете, крещях - няма и няма. Яде и - тати, заспива - тати. И като си дойде безценния - 3 минути внимание и се покатери у мен.
Иначе за спането - от раждането, с малки изключения, заспива сама към 21,30. А сме пропуснали момента, а ни е дигнала на балон.

Оф, и ще намразя песничката "Пеят, скачат палците" - само нея ме кара да пускам - по 1000 пъти на ден

Пробвай с: па па па палатка 
Само трета година!

Аз защо просто не им сложите по една или колкото там прецените дрехи в повече, че да не ставате да ги завивате?

Барбаронче, добре сте го научили детето да се събува като се качва. Аз също Ивана успях да я науча това, но ако не и го кажа забравя, а я виж вашият как сам си го прави. След като са му топли крачетата, хич не го и мисли. Баба ми вярваше, че всички болести тръгвали от краката (а те всъщност тръгват или от челото или от гърдите) и ме научи да съм непрекъснато с чорапи и сега без тях не мога и да спя, за което много ме е яд. Затова на моите не слагам много много. Щом им е добре дори се радвам, че не са като мен.

Пеше, Ивана, ако че е близнаци, го прави едно към едно това. И с мрънкането, и с искането на тати. В последно време мрънка по-малко, но по едно време едвам се издържаше. А и аз съм скорпион, ама не ми помага .

Лиде, не ме отчайвай  Все си мисля, че по-рано ще му омръзне 

Боби, хич даже не съм го учила - то си му иде отвътре! По принцип е голям "чистник". Не дай си боже се изцапа - веднага да го избърша. Затова и лятото не пипна пясък - нито на плажа дори. Което за мен не че беше голям проблем, ама пък не пожела да си играе на плажа! Сега вече се престараши да си играе с пясък, но веднага дава ръцете да ги бърша или мия! Така става и с твърдите пантофи - не иска да се качва с тях по диваните, та затова в къщи е мисия невъзможна с тях. Ами не винаги са му топли краката - охладняват, ама отвреме на време дава да го обуя, но за кратко. Явно като се стопли и пак ги сваля. А аз за сравнение си ходя с чорапи и с домашни чехли и пак краката ми не са врели  Не мога да си представя зимата да ходя съвсем боса! Ама то детето си е мъж - май трябва да го разбера вече, че не е като жените - студенокръвно 
А за спането - аз не обичам да съм много облечена като спя - не мога да си почивам, та затова и Злато е само по лека пижама, без потник и без чорапи. Но пък успявам все още да го сложа в чувала и така си спи добре.

Цитат на: sixsens в Ноември 30, 2012, 14:49:00 pm

аз си продължавам като латерна, пък все някога ще има резултат, надявам се

да,ама не,ще дойде момента в който щерката ще си каже-''абе тази няма ли вече да млъкне,че ми наду главата''

Ай стига, де И това си мислех, ама.....то тогава какво излиза, няма полезен ход Все си в киреча

Ха, днес се оплаках и пак днес си „отмъстих“. Събуди се от следобеден сън, навих я да ме гушне, за да ме пази и почнах да мрънкам за „татииии“. И чух от нея всичко, което аз ѝ отговарях  - „добе; има абута; ей сега щи доди; чакай; не може; ще ти го доведа; ядосваш ма да викам; щъ утепа“. Това последното явно също съм го казала по някое време . Но пък ми беше толкова смешна.   Приспива ме, с „тихо, миличката ми, тихичко! той щи доди тати, спинкай сега“. И за четвърт час гушене и успокояване, забравих часовете истерии.
Що ли ?!

ХА ХА ХА ХА ХА ХА

Здравейте

Ама не ни е скучно, а

У нас е същият купон - с чорапите, ината, а напоследък и със заспиването. Ще се борим. Ще издържим. Само да са ни живи и здрави малките!

Никол от месец е на ясла. Там засега и харесва Но, както се сещате ... Една седмица ходи, после една седмица у дома болна. И разбира се има култивирани яслени сополи вече три седмици. Дайте съвети за бабини лекове против хрема.

Лека вечер!

Раши пробвали сребърна вода или физиологичен разтвор с клеева тинктура,казват че помага.
секрет пускахте ли