0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #900 -: Ноември 15, 2012, 13:58:00 pm »
Доста често напоследък пишете за деца с "проблем" със съня, не случайно сложих кавички на думата. Не съм специалист, но от опит и наблюдения ще ви кажа, че не са много децата които от ден първи лягат в 8 и стават в 8 часа, да, не са много, дори са единици, бих казала. Моите деца започнаха да спят след 3-та година непробудно по цяла нощ и не съвсем. :wink: Когато съм кърмила за ядене, след това за АМ, след това просто се събуждат. Елена е на 3.8 г., ами ако ви кажа че едва от три седмици спря да идва по нощите да спи при нас. Не съм я приучвала на каквото и да било. От 1.5г. спи при сестра си в детската стая, но от тогава до сега, в момента в който се разбуди вечер или наддаваше вой - мамоооооооу, татееееей или просто става от леглото си, взима си възглавницата и одеялото и пристига на спалнята, ляга посредата и нарежда някой да я завие, ако обича :lol:
така че не виждам какви съвети очаквате да получите за деца на година, например, а и не е необходимо, защото всичко това са периоди според мен, които просто отминават, идват други и т.н.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #901 -: Ноември 15, 2012, 14:06:25 pm »
надеж, това, което описваш е и нашият "режим", но аз още кърмя, та много бързо приключват буденията. ади е на 18 месеца, но към годинката и месец-два (мисля видях дъщеря ти е горе-долу там) имаше един доста тежък период на будене на час-час и нещо.
не мога да ти кажа какво да направиш, но това, което аз правя е, че тя спи при мен (така ми е по-удобно, по-малко ми се разбива сънят) като се размрънка си намира гърдата, суче няколко минути и заспива пак. и при нас колкото по-добре спи през деня, толкова по-добре спи нощем. и друг път сме си говорили, че повечето деца не спят непробудно през нощта до доста по-късна възраст, в този смисъл това не е проблем за нея, вероятно на теб ти тежи, обаче. така че единственото, което мога да кажа е да си организираш така нещата, че да са с най-малко усилие за теб. и, че този по-труден период при нас мина за около месец, месец и нещо, сега чакам следващия  :)

стефи, писали сме заедно
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #902 -: Ноември 15, 2012, 14:19:42 pm »
Включих се по темата, защото явно и аз съм изтеглила късата клечка, така да се каже, та и двете ми деца не бяха от непробудно спящите, напротив, и те се будеха през час-два до едногодишна възраст, та и след това. Начин не открих за да не се случва това, разбира се, не ми е било и цел. Да, разби ми се съня, будя се на всеки част и т.н., не е приятно, но не мисля, че е повод за тревога или че е голям проблем. всичко е въпрос на нагласа.
Има светлина в тунела, ще посмим сега 10-на годинки и след това пак ще будуваме :wink:
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #903 -: Ноември 15, 2012, 14:57:31 pm »
И аз спрях да търся начини детето да спи по цяла нощ.( не че съм търсила усилено де  :) ) Каквото и да правя ( повече храна вечер, ако е гладно, повече АМ и т.н.) ефекта си е същия- буди се. Като аз съм сигурно от малкото късметлийки, пу пу, дето детето им се буди само по 1-2-3 пъти на нощ и то е да пийне малко вода(даже някой път не иска, ама само смукне малко то шишето), т.е. цялата работа е за няма и минута, ама мама трябва да стане. :lol: А че в последно време след това мама не може да заспи е друга тема  :lol:
Сега последната вечер например само е премрънкал 1 път, но си е заспа и без да ставам да давам вода. Спа си цяла нощ, но аз си се будех 3-4 пъти - навик.  :)
 Сигурна съм, че ако някоя беше намерила начин да ги накараме да спят, щеше да го постнем на 1- ва страница на форума  :D


Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #904 -: Ноември 15, 2012, 15:07:00 pm »
StefiZ, Elena B,ivanita благодаря ви че споделихте  :)
Малко се успокоявам че не съм единствената с неспящо дребосъче  :P
Иначе и аз за това я държа повече при мен на спалнята за да не ставам толкова често, тъй като и това ме изморява. Таткото отново се изнесе в другата спалня, неможе да спи с нея на едно легло. Рита го, притеснява се да не я натисне или удари в съня си. От скоро спим и на загасена нощна лампа, надявах се да помогне  :wink:, ама не би..
Мои приятелки също са ми споделяли че след 3-тата година започвали да спят по цяла нощ.
Иванита, и при нас е така тя спи аз се въртя по няколко часа.
И все пак ми се ще поне да си спи в нейното легло  :? Как хубаво си спеше там...  
« Последна редакция: Ноември 15, 2012, 15:10:14 pm от Надеж »

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #905 -: Ноември 15, 2012, 16:22:19 pm »
Ами Надеж връщай я да спи в нейното си легло бе  :wink:, щом за 5 дни се е отучила значи за толкова ще се научи  :) Моят син също се буди, но като му намалих кърменията от всеки час до през 3 най-често и си знае, че манджа няма, буди се по-рядко. Вода не предлагам, защото ми казаха, че е автогол, но той не я и иска. Сега си се буди пак, ако много мрънка му обръщам гръб, той ме обръща към него, гушва се и заспива веднага. Биба и аз давам ако иска и през деня си знам, че мрънка ли много и иска да суче значи му се спи. Все още спи 2 пъти през деня, но се буди сутрин в интервала 6-7 Като цяло нощното будене - 3ч задължително яде и се пробужда в 6 пак, вечер заспива в 8ч и се буди веднъж да провери там ли съм.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #906 -: Ноември 15, 2012, 16:35:29 pm »
м-и, пробвах и продължавам да пробвам да я науча пак да спи в нейното легло, но в момента в който се събуди и види че не е при мен следва вой. А не съм от майките дето си оставят децата да плачат за свикнат или отвикнат нещо  :?
Внучетата на моя позната точно с рев на научени да заспиват и спят сами. Оставят ги в кошарите да реват и отиват на терасата да пушат - това просто немога да си помисля да го направя  8O
Виж през деня си спи в кошарата като се събуди си играе нещо там и като ѝ доскучее започва да мрънка. Но през ноща реве  :(. Преди като си спеше там само се вдигаше оглеждаше се и като ѝ кажа "лягай, мамо да спиш, че още тъмно" и туп главата на възглавницата и заспива.
« Последна редакция: Ноември 15, 2012, 16:37:53 pm от Надеж »

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #907 -: Ноември 15, 2012, 17:09:04 pm »
надеж и тук има хора, които имат опит с "контролирано плачене" или просто да ги оставиш да се откажат и да заспяп плачейки, но и аз като теб смятам, че това не е за нас. мисля, че не е добре за децата и аз не мога да го направя, естествено това си е лично мнение. съвсем е нормално децата да не искат да спят сами има Н на брой обяснения за това, моята теза е, като порастне сама ще поиска да спи в леглото си.

според мен в момента по-големият проблем е, че баща й се е изнесъл и е вероятно някой от вас да започне да "мрънка" по повод тази ситуация и с основание. ето това намерих аз по въпроса, разрешава ади да спи от моята страна, така че нито аз нито мъжа ми да се притесняваме, че той може да я нарани или тя да го рита и той да мрънка, че не е спал, пък е на работа:

http://www.safetots.co.uk/p122/BabyDan-Sleep-n-Safe-Bed-Guard-Black/product_info.html?&utm_source=google-feed&%20utm_medium=sem&ut;m_campaign=google-feed&gclid=CNz-9Kig0bMCFUbKtAod7jwAkg

ако не се отваря линка, потърси babydan bedguard, дано да свърши работа
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #908 -: Ноември 15, 2012, 17:29:18 pm »
Благодаря на всички ви за съветите ходихме при док. и каза че освен зъбите не вижда друга причина изписа Линекс и Ентерол  :wink: дадох като се прибрахме и да не казвам голяма дума вече от 2 часа насам няма изхождане  :) та да видим и освен това продължаваме диетата-препечена филийка ,картофи,ориз и по сухички храни поне още 2-3 дни ...
За спането мога да кажа че и двамата не са от тези деца дето спят по цяла нощ но като връщам лентата назад се оказва че това са периоди които по какъв ли не начин съм се опитвала да ги карам да спят през нощта става дума ,но не съм успявала ,минава време и буденето през нощта спираше ,не съм оставяла да плачат,просто явно става дума за периоди които отшумяват в дадено време но при всяко дете е различно.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #909 -: Ноември 15, 2012, 18:27:36 pm »
Елена, наистина това е добра идея. Ще го помисля и може да го взема.  :wink:

Вики, браво, дано повече нямате проблеми.

Явно, това наистина са периоди и ще изчакам да премине. Ще дойде и времето когато ще спи сама в нейното легло. После ще дойде и периода в който на вратата на стаята ѝ ще прочета "Невлизай преди да почукаш" или нещо подобно  :lol: :lol:

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #910 -: Ноември 15, 2012, 18:31:35 pm »
м-и, пробвах и продължавам да пробвам да я науча пак да спи в нейното легло, но в момента в който се събуди и види че не е при мен следва вой. А не съм от майките дето си оставят децата да плачат за свикнат или отвикнат нещо  :?
Внучетата на моя позната точно с рев на научени да заспиват и спят сами. Оставят ги в кошарите да реват и отиват на терасата да пушат - това просто немога да си помисля да го направя  8O
Виж през деня си спи в кошарата като се събуди си играе нещо там и като ѝ доскучее започва да мрънка. Но през ноща реве  :(. Преди като си спеше там само се вдигаше оглеждаше се и като ѝ кажа "лягай, мамо да спиш, че още тъмно" и туп главата на възглавницата и заспива.
И аз не си оставям детето да реве само, то моето освен да реве 2-3ч и да заспи от рев иначе няма как да спре. Може би от рано ги учат, че с рев нищо не става не знам. На мен ми се вижда грешно и като отношение и като възпитание. Оставям да реве 2-3-5 мин и ако не стане това, което описах горе значи има проблем. Ставам и нося и по нощите дори. Моят син повече от година не е спал в кошарата(не е и играл), сега я приближава и може след време да пробваме по негово желание естествено, аз преди да приключа нощните хранения нямам намерение.
Виктория дано да се оправят нещата.
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #911 -: Ноември 15, 2012, 18:54:42 pm »
И има ли алтервативно лечение за леката форма на астма освен монтелукаст?
За друго не мога да ти кажа, понеже аз не давам нищо, но сингулар и монтелукаст са едно и също лекатрство. Монтелукаст е генеричното му име и е доста по-евтино, понеже се произвежда не от оригиналният производител. В Бългаия всъщнот има монтелукаст от няколко производителя, знам понеже купувах като си бях там. Иначе няма разлика в активната съставка.

Надеж, по мое мнение докато не се научи да заспива сама, ще си ставате така. Може да помогнеш, може да оставиш детето само да стигне до това. Четох ( и при моите деца поне се оказа вярно) една теория, че всички се будим през нощта, но дори често не помним, а се обръщаме на другата страна и заспиваме. Бебетата обаче не могат, понеже не са се научили да заспиват сами. Като се разбуди малко, усеща, че те няма и понеже само с теб заспива, не може да заспи. Така че това да приспиваш и да местиш в леглото по никакъв начин не те приближава към заветната мечта да се наспивате като хората. Казват, че трбява поне леко будно да е детето, когато го слагаш, за да знае, че си ляга в леглото. Аз самата съм хвърлила кански усилия в това да си научва децата да спят и не съм съгласна с мнението, че на тази възраст не става.  Седяла съм по 20 -30 минути наведена над леглото да я галя, че да знае, че съм там, после се преместих да седя на земята до нея, после на леглото до нейнот легло да ме чува, че съм там и така малко по малко се научихме.  Аз също не оставях да плачат, с изключение когато оставих Ивана да плаче 10 минути, след като от 00:00 до 04:00 ме разиграва, че искала да си играе. Но това беше доста след като тя вече си запиваше сама. На слеващият ден бяха 5 минути и това беше, от тогава спи по цели нощи. Андреа оставих също чак след като се научи да заспива сама с мен в стаята на леглото до мен. Нейното плакане беше около 1-2 минутки и така 2 вечери и се прилючи. Сега вече дори и да влезна, ако съм заправила нещо, гледа ме, но опити за ставане не прави, а се обръща на другата страна или си бърботи неща. От както спряха да ядат през нощта, нищо не им давам. давала съм няколко пъти водичка, ако са с температура и един път мляко на Андреа, понеже не вечеря и беше гладна,  но буквално на пръстите на ръката ми се броят тези случаи.
Има деца, с които е почти невъзможно горното, но аз поне докато не съм опитала всаичко не бих се отказала. То зависи и колко ти е належащо де. Мен като ме събудят не мога сума ти време да заспя, някой хора нямат такъв проблем.
« Последна редакция: Ноември 15, 2012, 19:19:31 pm от Bobbie »


  
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #912 -: Ноември 15, 2012, 19:30:20 pm »
м-и, пробвах и продължавам да пробвам да я науча пак да спи в нейното легло, но в момента в който се събуди и види че не е при мен следва вой. А не съм от майките дето си оставят децата да плачат за свикнат или отвикнат нещо  :?
Внучетата на моя позната точно с рев на научени да заспиват и спят сами. Оставят ги в кошарите да реват и отиват на терасата да пушат - това просто немога да си помисля да го направя  8O
Виж през деня си спи в кошарата като се събуди си играе нещо там и като ѝ доскучее започва да мрънка. Но през ноща реве  :(. Преди като си спеше там само се вдигаше оглеждаше се и като ѝ кажа "лягай, мамо да спиш, че още тъмно" и туп главата на възглавницата и заспива.
Надеж, аз имам съученичка със същия проблем.- малката се разболя, спеше при нея и сега не иска в кошарата. Писка, реве, тръшка се(а тя е доста гръмогласна). Как види че е в леглото и рев. И спят заедно - засега не е намерила решение на проблема  :( Ако вие или тя намерите решение пиши/ или аз ще пиша.
Сега за нас - малкия днес следобяд(16ч.) вдигна температура - около 37,9  чела съм тук че ако детето си е жизнено и си играе да не давам нищо. Обаче милото беше много жален, ревеше и му дадох Панадол. Температурата поспадна като че ли, малко е топъл, но си играе. Верно не  е супер жизнен, но изглежда по-спокоен. Много се тръшка обаче като му меря Т(под мишницата) все едно го колят 8O и се вчервява, Т показа 37,8 но не знам вече доколко е достоверна с цялото това мърдане, вчервяване от рев и тръшкане.
Питам ви за мнение и по-нататъшно действие, че това ни е първото вдигане и малко практиката куца. Мисля след малко пак да измеря Т и да дам пак Панадол и от там нататък ще следя Т доколкото мога. Мислите ли че е удачно да му направя "баня" с приятна Т като има температура?


*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Час
« Отговор #913 -: Ноември 15, 2012, 19:43:00 pm »
Питам ви за мнение и по-нататъшно действие, че това ни е първото вдигане и малко практиката куца. Мисля след малко пак да измеря Т и да дам пак Панадол и от там нататък ще следя Т доколкото мога. Мислите ли че е удачно да му направя "баня" с приятна Т като има температура?
Панадола, не по-често от всеки 4 часа, нали знаеш? Ако не се чувства добре се дава, точно както ти си направила. Обаче аз поне  редувам  с нурофен и гледам да се падне така, че нурофена да е пре нощта, че държи по-дълго и поне на моите по-добре им спада температурата от него.


  
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #914 -: Ноември 15, 2012, 19:46:54 pm »
Иванита, и за редувам панадол и нурофен. При екстремно високи давам и хексалгин. Ако се чувства добре детето си го къпя, но не правя специално вани и бани. Дано се оправи бързо детенце.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #915 -: Ноември 15, 2012, 20:05:43 pm »
Да, знам че през 4 часа се дава. Нямам нурофен, надявам се, че ще мине и без него. Имам и хексалгин -за всеки случай. Личната каза, ако утре сутрин е пак с Т да отидем на преглед. Ще го наблюдавам за сега и дано нямаме проблем. Благодаря :-)


*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #916 -: Ноември 15, 2012, 20:12:14 pm »
И има ли алтервативно лечение за леката форма на астма освен монтелукаст?
За друго не мога да ти кажа, понеже аз не давам нищо, но сингулар и монтелукаст са едно и също лекатрство. Монтелукаст е генеричното му име и е доста по-евтино, понеже се произвежда не от оригиналният производител. В Бългаия всъщнот има монтелукаст от няколко производителя, знам понеже купувах като си бях там. Иначе няма разлика в активната съставка.

Написах монтелукаст, защото това е активното вещество - монтелукаст содиум. Иначе освен "Монтелукаст" има и други генерици.
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #917 -: Ноември 15, 2012, 20:18:30 pm »
Написах монтелукаст, защото това е активното вещество - монтелукаст содиум. Иначе освен "Монтелукаст" има и други генерици.
Ясно. Аз си помислих, че мислиш, че е алтернатива на сингулар в смисъл, че е различно, за това го написах. То реално не е алтернатива понеже не е друг вид лечение, а си е същото лекарство, това имах предвид.


  
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #918 -: Ноември 15, 2012, 22:04:41 pm »
само да кажа, че съм много доволна от ушните термометри. решават проблемът с пищянето и въртенето, имам също и инфра червен, не знам, обаче дали си заслужава чак такава инвестиция.

иначе тук препоръката е ако температурата продължи повече от 3 дни или пък спадне и след ден-два скочи пак, тогава да се мисли за нещо повече от антипиретици, да се търси инфекция и тн. дано е "проста" настинка. и аз се шашнах с първите 1-2, пък после приятелката ми се караше що не си водя детето на лекар, е заведох го, пак същото - антипиретици и да наблюдаваме. лека ви нощ
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #919 -: Ноември 15, 2012, 23:49:05 pm »
Аз също редувам и съм открила същото като Боби, че Нурофен сваля по-бързо и действа по-дълго. Вдигал е няколко пъти и честно казано не ми става по-спокойно от практиката, с която се сдобивам. Като видя 37 и сън не ми хваща. За мърдане при мерене се опитвам да стане приятно давам да държи кутийката, гледаме реклами, подрусвам, пея, разнасям, играем на огледалото. Хексалгин също имам за всеки случай, слава богу само веднъж се наложи да давам, правила съм и компреси с вода(чувала съм и за оцет и сода, мазане на стъпалата с белтък и ако ги знаех всичките тия рецепти сигурно щях да ги приложа независимо дали действат  :))