Боби, не знам на коя друга лаборатория би й отнело 5-6 дни да констатира че няма нищо. Вчера излезе и носния секрет на Алекс - и резултата е не се изолират микроорганизми. А в сряда като им се обадих още го работеха. 

Та така, може и да не съм права, но така не се печели доверие и следващия път ще ги подмина.

Каква може да е причината дете да изпива 0,500-0,600мл.вода на вечер тази стигна и 0,800,наш Криси по принцип си обича водата и това много добре,но Вечерта и то всяка вечер.Едно на ръка,че ставам по няколко пъти да пълня шишенцето,че като го изпие се чува само лоп-лоп по кошарата,ами и памперси сменям по няколко и преобличам,чаршафи,че памперса стана 2кг.и детето мокро.То и това ще мине надявам се скоро,но мен ме притеснява по скоро"червената ми лампичка"да не пропуска нещо.Спи на Т в стаята 22-23градуса,за глад не е гладен защото добре си хапва,а и съм наблюдавала,че каквото и количество да изяде водата си я пие.Знам,че при диабет се пие много вода и се притеснявам.Когато е давал кръв и урина всичко е било ОК,ако имаше нещо свързано с диабета или друго дали щеше да покажат резултатите.
Или просто се чудя за какво да се притеснявам и да оставя детето на спокойствие

Когато е давал кръв и урина всичко е било ОК,ако имаше нещо свързано с диабета или друго дали щеше да покажат резултатите.

Ще си покажат, ако това изследват. Тук не мисля, че кръвна захар са изследвали на моите до сега, не знам в България какви са стандартните изледвания за деца.

 бина , Дани е същия за водата от бебе та и досега. Аз самата наливам вода денонощно от дете, вече съм на 32 и продължавам да го правя, спя с бутилка вода до леглото и дори не помня кога се събуждам да пия - до такава степен ми е "автоматизирано действие".  Кръвната ми захар над 4,2 не е била никога, ако имах диабет и то нелекуван толкова години - да съм пукнала отдавна.
Лично аз - не съм се тревожила за диабет при Дани заради пиенето му на вода, но след дълго намилане от кого ли не, че "не била нормална тази работа" - пуснах му изследвания, ей така да ми е мирна главата просто. Всичко му е ОК на детето.

По-големият ми проблем с пиенето на вода нощем е точно това, което и ти споделяш. Препълнен и прелял памперс, ставане посред нощ да преобличам него, често и себе си понеже спи в моето легло и съответно и двамата се оказваме подгизнали, смяна на спално бельо... Като следствие - разсънвам него, разсънвам и себе си, той после си заспива, ама познай аз дали мога.  Не пълня шишета нощем, просто нареждах 3 заредени догоре и подавам следващото.
Поне за себе си стигнах до извода, че като търси вода полуспящ - това рядко е наистина от жажда. По-скоро има връзка с нещо, което коментирахме скоро в друга тема, а именно "навикът за приспиване" при бебетата. Както кърмените деца, пробуждайки се имат навика да търсят гърда и да заспят на гърда не защото са гладни, а защото това им е "установена схема" и вид "ритуал" на заспиване, си мисля че при Дани е същото положение, ама свързано с шише и някаква течност течаща от него. Когато пиеше АМ, заспиваше с шишето и мачкайки една играчка, като приключи с АМ - захвърля шишето, взима си залъгалката, надупва се и откъртва продължавайки да мачка въпросната играчка. После отказа да пие АМ, но лягайки си търси пак шише, пие от него и..."ритуалът" се изпълнява точно, че чак тогава е склонен да заспи. Когато през нощта потърси вода и не съм много сънена му я подавам, изчаквам да удари няколко глътки и издърпвам шишето. В 9 от 10 случая го пуска, взима си залъгалката и заспива моментално наново. Ако обаче самата аз съм много сънлива и просто му оставя шишето, той както си е полузаспал може да го изпие цялото, струва ми се просто по инерция. Започнах напоследък да наливам по съвсем малко вода в няколко шишета и като измрънка и му дам да пие, дори да не му го измъкна, повече от 50-60 мл. няма в шишето, та и до дъно да го изпие - не е огромно количество течност. Щом пък не следва будене и настояване за още вода при това положение, явно не е жаден, а му е повече навик това. Поне моята логика е такава в случая, не мога да твърдя че е вярна. Опитвам се да огранича нощното пиене на вода не толкова заради мокренето на леглото, а защото не ми се ще постоянно да си товари бъбреците заради "единия навик".

Jbrul, това е и нашия навик за приспиване посред нощите. Размрънка се, стана, пийне малко вода и пак заспива. Кога се събуди 2 пъти, кога 1 път, ама се буди. Мнооого рядко да ми се размине. При нас са дори 2-3 глътки, ама на - мама требва стане  Чудя се дали да не го оставя някой път да помрънка малко и да видя дали ще заспи.
Пробвала съм да го погаля и да заспи, ми бута ми ръката. Другите бебчета търсят мама, пък моя бяга 

 ivanita , моя се натиска при мама, ама и мама не е "по-голяма" от водата се оказа.  Като се размрънка нощем, първо опитвам с гушкане, милване и каквото там може без водата, ама нъц. Той вече и бърбори и като не давам шишето си казва, че "ика, ика" и настоява и не мирясва докато не го дам. Дето викаш ти - 2,3 глътки може да е, но докато не ги изпие - няма спирка.

О,мила ми Jbrul така се успокоих,че за това пиене на вода пиша за втори път и първия никой не ми отговори .И ето мина се не мина аз пак питам де .За водата сме на едно дередже и аз локам постоянно.
И аз съм си мислила,че по скоро е навик защото от как не цока залъгалка пиенето зачестя.А това със разсънването и ни сме така той си заспива,ами аз .
С толкова количество вода как ще се маха нощният памперс като му дойде времето не знам,но това е една друга тема която за мен много мъглива и мисляч,е няма да мога да се справя,но това ще го мисля като му дойде времето.
Та как ще се откаже този навик,приемем идеи

бина , аз не съм фен на "отказването от навици" при децата и особено при бебета. Моят опит поне е, че когато си реши - сам се отказва от нещо. Определено не смятам да правя опити да му спирам водата нощем, по-скоро опитвам да редуцирам употребата й и дотам. Ако прилича на мен - едва ли някога ще спре да пие вода нощем, нито пък намирам за нужно да спира.
Как ще махам памперси някога си - също ми е последна грижа, не гоня срок, когато му дойде време и това ще стане по един, или друг начин. Не сравнявам лично аз с други деца на същата възраст и не се стремя да не е "по-назад". Неговите връстници вече от 6-7 месеца майките ги слагат на гърне за акането, Дани дори не е виждал гърне засега, понеже лично за мен - това е безсмислено "упражнение" на този етап. Имам си достатъчно работа, че да си създавам и още, без от това да произтича конкретна полза. Не познавам здрави деца, които да не са махнали памперсите по някое време, та не виждам и смисъл да се тревожа по темата отсега. 

Бина, наше близко детенце се разболя от инсулинозависим диабет, като един от симптомите беше точно голямото количество вода, което детето изпиваше, съответно често уринираше. За жалост родителите разбраха за диабета чак при изпадането на детето в кетоацидозна кома.
Криси през деня пак ли толкова вода пие или само вечер се налива. Чесно казано близо литър за толкова малко дете ми се струва много голямо количество.

Бина, наше близко детенце се разболя от инсулинозависим диабет, като един от симптомите беше точно голямото количество вода, което детето изпиваше, съответно често уринираше. За жалост родителите разбраха за диабета чак при изпадането на детето в кетоацидозна кома.
Криси през деня пак ли толкова вода пие или само вечер се налива. Чесно казано близо литър за толкова малко дете ми се струва много голямо количество.

Пък и по-добре излишно изследване, от колкото чудене.

От прочетеното по горе направо все едно някой ме заля с вряла вода.Ако някой е наясно с другите симптоми на диабет при деца ще съм благодарна да сподели,че до понеделник когато ще работи лабораторията може да се поболея аз.

От прочетеното по горе направо все едно някой ме заля с вряла вода.Ако някой е наясно с другите симптоми на диабет при деца ще съм благодарна да сподели,че до понеделник когато ще работи лабораторията може да се поболея аз.

Един приятел имаше симптоми като повръщане и отпадналост поне 2 седмици, но дали е така с всички не знам, той беше на 16г. тогава.

На мен ми се струва, че твърде лековато и неподготвено /въпреки, че е добронамерено/ се заговори за една доста сериозна диагноза. "Пиенето на много вода" само по себе си нищо не значи, това първо. Второ - дайте да уточним кое е "много" и според кого е много. Трето - пиенето на каквото и да било при децата, дали  е пиене в следствие на жажда /че да го приемем за потенциален симптом/, или е пиене по инерция поради някаква друга /не физиологично обусловена причина/ - също е от голямо значение. Да не забравяме също така, че все пак децата са следени от педиатри, пускат им се стандартни изследвания, диабетът не е някаква екзотична болест, че лекарят следящ децата да не се усъмни и да назначи съответните допълнителни изследвания при основание за това.
Има и деца които са изключително кърмени, които дори след захранване не поемат никаква друга течност освен кърма до 2-3 годишни понякога. Те искат да сучат по безброй пъти на ден, не може да се установи колко изпиват, защо искат да сучат - дали за "успокояване", или от жажда... Ми те тогава дългокърмещите майки да се поболеят от стрес по въпроса дали детето им има диабет.

Ако майката има сериозни съмнения за проблем - да естествено, няма да навреди те да бъдат потвърдени, или отхвърлени със съответно изследване. Но майките /в т.ч. и аз/ ежеминутно имаме толкова страхове и съмнения за нещо свързано с децата, че хукнем ли по лаборатории заради тях - все там ще си седим.  Изследвания - да, винаги, но все пак с някакво реално основание, а не просто "защото мама си помислила...".

П.П. Бебетата с диабет имат ясно изразени други проблеми, очевидни за всеки педиатър. Та хич няма някой да ви чака да се оплачете колко вода пие детето ви. Ако такъв проблем има - лекарят ви ще го заподозре доста преди вас. Друго важно е, че като кажем диабет - това е доста общо понятие. Има типове и подтипове на същия, материята не е лаишка.

благодаря за бързите отговори ! С бебо продължаваме по старата процедура а другите да си гледат работата  :DЖелая Ви лек и споен ден

Искам да споделя пак за нашето неядящо дете, защото вече се притеснявам, че нищо полезно не приема.А и може някой от пишещите тук да е минал през такъв период, и да ме успокои, че може да отмине.

До към девети месец си хапваше стабилно и много му се радвах, хапваше си по 150-180 на обяд, следобед 150-160, и обратното, пиеше по 180 мляко.Почнаха зъбките, има вече шест, и оттогава е много капризен.Само десерти яде с удоволствие, и пет часа да не е ял, трудно хапва соленко.Режима ни е

6.        - 150 ам
10.      - 120 попара с ам,сухар и бисквитки/плодова каша/кисело мляко с бисквити, кус кус не.   
14.      - 100-120 основно
18.00   - 100-120 от основно и 100 десерт
22.-23. -  150-160 ам

И това е в добрите дни, в останалите и толкова не иска, ако два дни яде, десет не яде.
В началото го отдавах на зъбките, на жегите, но дори и в периодите на застой, захлаждане, пак не иска, а вече става 3,5 месеца тази бебешка стачка.
Пробвала съм да давам пюрета, домашно приготвено, от детска кухня, само десерти и сладки неща хапва с желание, но пък ми се иска и нещо соленко повече да яде.

Приемам всякакви съвети, едно момиче ми каза да махна маслото, ще пробвам.Ако сте имали такъв проблем, посъветвайте ме, кажете как да се справим.

Jbrul ние(поне аз)не сме лекари. Не даваме диагнози, а съвет за изследване. Педиатрите често са натоварени, немарливи или не знаят за тези симптоми. Пиенето на вода го дават по 30мл на кг- тегло, 3 пъти повече е много. Нека се говори с педиатъра, изследва и ако няма проблеми да се пие. Много вода може да се пие при ядене на сол, но другия бонбон не пие толкова значи не е това.

kivity, благодарение на твоя въпрос и аз си сверих практиката с другите майки.
Имам син на пет месеца и още от болницата го задърпаха "лекичко". Педиатърката пък от втория месец на всяка консултация (докато се усетя и дърпа като невидяла). Миналият месец след консултацията вечерта имаше кръв и две седмици му правих компреси с реванол.
Много се ядосах.
Да не говорим, че пръстите и бяха изпоцапани с някакво мастило ли, химикал ли...
Да, чела съм мнения на д-р Бърди, но понякога тук просто не ти дават шанс...
Аз по инерция си мисля (от опита с дъщеря ми), че сваля памперса, за да види дали детето не е подсечено и докато се усетя, вече го задърпала. Даже предния път ми каза, че почти сме готови ( с какво, нямам си идея).

На следващата консултация още от вратата трябва да й кажа да не го пипа, иначе ...пак ще ми изпревари тази наша педиатърка...

Jbrul ние(поне аз)не сме лекари. Не даваме диагнози, а съвет за изследване. Педиатрите често са натоварени, немарливи или не знаят за тези симптоми. Пиенето на вода го дават по 30мл на кг- тегло, 3 пъти повече е много. Нека се говори с педиатъра, изследва и ако няма проблеми да се пие. Много вода може да се пие при ядене на сол, но другия бонбон не пие толкова значи не е това.

Така е, не сме лекари /и аз не съм/, точно затова обърнах внимание, че не е много редно "да наливаме масло в огъня" с половинчата информация и нещо подочуто оттук-оттам, без да сме наясно съвсем за какво говорим. Не казвам и аз, да не се правят изследвания, ако майката има съмнения, или педиатърът, или и двамата.
Но в ситуацията на Бина, която и без това се шашка с какво точно й бяхме полезни? "О да, много вода пие наистина, да това е симптом на диабет" и нея я "залива вряла вода". Ами да ти кажа, поне някой да цъкне в търсачката и да прочете най-общо какви са симптомите на диабет тип 1, след като е чел внимателно и поста на Бина.

Ето какво излиза, ако направим това:
При детето може да става дума само за инсулинозависимост, т.е. за диабет от първи тип. При тази форма на болестта клетките на задстомашната жлеза произвеждат много малко количество инсулин и организмът не се справя с разграждането на захарта.
Много често тази форма на заболяване е наследствена. Диабетът от първи тип изисква постоянно попълване на организма с инсулин отвън, т.е. с помощта на инжекции.
Постоянната жажда, особено през нощта е един от първите признаци на диабета при децата. Затова трябва да наблюдавате дали детето уринира често и по-малко. При децата, страдащи от диабет, често се наблюдава повишен апетит, а пристрастията към храната се променят. При това “вълчият” апетит е съпроводен от намаляване на теглото.
Съществуват и други прояви: сухи лигавици на устната кухина и носа, кожно раздразнение на половите органи.


Сега да сравним "съвпаденията" в случая на Бина. Пие много вода нощем. Същевременно памперсът е препълнен, та чак прелива т.е. не се наблюдава по-малко уриниране. Няма "вълчи" апетит съпроводен със загуба на тегло, а това последното би го забелязал и най-калпавият и немарлив педиатър си мисля, особено при близнаци, които преглежда заедно. Някак си - би се набило на очи поне това, ако не друго. Не съм чела Бина да се оплаква, че детето има някой и от другите посочени симптоми, нито, че имат диабетици в семейството.
Няма "едносимптомни" болести все пак, особено пък при инсулинозависим диабет  - всичко друго да е наред и само повече пиене на вода да се наблюдава - много съмнително.

Та мисълта ми в случая не е, че някоя от нас може да поставя и отхвърля диагнози пред монитора. А, че когато някоя от нас се тревожи за нещо свързано с детето си, ако ще казваме нещо - поне е добре да потърсим някаква по-обективна информация по въпроса, да сравним едно - друго, че тогава. Не е критика към никого това, просто споделям мнение, с което разбира се никой не е длъжен да бъде съгласен. А мнението ми е такова, защото не сме си полезни една на друга с това "взаимно да си бутаме фитилите" по някакъв проблем, както разбира се и да казваме на някого "споко бе, няма никакъв проблем" без да стъпваме върху обективни факти.

Благодарна съм на Всички за отделеното време.
 
Та така да се отчета и аз като Jbrul седнах малко да почета и то точно това което копира,и другото което съвпада е  кожно раздразнение на половите органи,а то детенце му излизат едни пъпчици или по точно зачернявания по тестисите и на с гъвките на крачетата при консултация с педиарърката изписа едно кремче Тридерм като намажа няколко дни изчезват и периодично се появяват пак,педи.каза,че е от памперса не можела да диша кожата.така в крайна сметка заведох детенце в лабораторията,сега излязоха резултатите който са:
Глюкоза   4.40 mmol/l 4.11 - 5.89
И ако няма значение дали са за дете или възрастен мисля са добре

За нормални стойности на кръвна захар на гладно се приемат тези под границата 120 мг% или 6,6 ммол/л. След хранене нивото на кръвна захар се покачва. Тогава стойностите варират до 140 мг% или 7,7 ммол/л.

Не считам, че имаш основания за тревога при такива стойности. Говори и с педиатъра си естествено. Кожни раздразнения при деца носещи памперс са повече логични, отколкото някакво изключение. А и зависи от типа кожа също така.