Момичета,
Пускам тази тема, първо за да се ориентирам в собствените си страхове и мисли и второ, за да чуя повече мнения по въпроса.
Одобрявате ли или не даряването на ембриони?
Разбира се става въпрос за тежък стерилитет и при двамата партньори, обикновенно дължащ се на неизяснен генетичен проблем.
Бихте ли пристъпили към такава крайна мярка или бихте предпочели да осиновите?
Ако искате да запазите анонимност можете да ми пишете и на лични.
Ако се сетите и нещо друго по темата - допълвайте.

Танита, интересуват ли те нагласата и мотивите на донорите?

Танита, аз съм ЗА! Бих пристъпила и към такава и всякаква друга мярка за да сбъдна мечтата си за дете ... Да не говорим, че мкар и донорски този ембрион ще живее и ще се храни 9 месеца от теб ... Заслужава си!

Танита, мисля че това е вътрешно усещане. Напоследък аз лично се замислям дали бих дарила и дали бих приела. Оказа се че не мога да даря - не отговарям на изискванията. Втория случай - колкото и да мисля не мога да съм с категорично мнение. Отстрани човек мисли по един начин, попадне ли обаче в ситуация мислите и настроенията стават различни. Според мен най правилно е да послушаш душата и сърцето ти какво искат (както и човека до тебе).

Цигу, интересува ме всичко.
Мисля си, че ако и на мен ми бяха останали ембриони бих предпочела да ги даря, отколкото да ги унищожа, защото това са двата варианти - други няма.
Не се притеснявам от приемането на чуждия генетичен материал, това много отдавна съм го елиминирала като проблем, единственото, което ме интересува е каква е вероятността от евентуално бъдещо кръвосмешение, както и дали в огромното си желание да станем майки дали не пристъпваме вече природните закони...едни такива мисли ме спохождат...

По повод евентуалното кръвосмешение, не мисля, че рискът е по-голям отколкото при всички останали случаи.
Темата за природните закони е необятна. Мен ако питаш, човечеството отдавна ги е престъпило. Мен лично тези неща не ме притесняват.

Таничка, да ти кажа и моето мнение, макар вече да сме извън играта по други причини.  Лично аз нямам никакви скрупули да даря или да приема донорски ембрион. Направи това, което чувстваш със сърцето си. Решението трябва да е на двамата обаче. Аз не знам дали моят мъж би приел това, но може и да се съгласи. Според мен е почти същото, като осиновяването, само дето ще усетиш емоциите от бременността и ще имаш повече време - цели 9 месеца - да свикнеш с идеята да си майка и да се подготвиш за идването на новия член в къщи. По повод въпроса ти за кръвосмешението, съм напълно съгласна с elle22. Успех, каквото и решение да вземете! Ще следя темата! Честита първа пролет! 

Донорството, не само в репродукцията, за мен е много важно. И въпреки това, аз не бих дарила ембриони. Яйцеклетки - с удоволствие, но готов ембрион не съм готова да дам. Много е емоционално обременяващо за мен, няма да навлизам в подробости - това си е мой "багаж". Но мисля, че не бих имала скрупули да приема такъв, ако ми се наложи.
Въпроса, на който трябва да си отговориш е - искаш ли да преживеш бременността и раждането на физическо и емоционално ниво? Всичко останало са условности и тълкования според разбиранията на конкретния човек.
Успех, Танита, и дано вземете решение, с което ще се чувствате щастливи и няма да съжалявате след време!

какви са плюсовете и минусите при донорски ембрион (пренатално осиновяване), според мен:

плюсове:

- жената изживява състоянието на бременност и раждане - ако това е важно за нея като израз на полова реализация или с цел да се скрие от познатите факта на осиновяване.
- бременността е контролирана, за разлика от неизвестните условия, при които е протекла бременността на биологичната майка при осиновяване на дете от дом.
- заедно с детето си е от първия ден на живота му, изживява цялото му детство и липсва негативния ефект върху детето от престоя в институция

минуси:

- донорският ембрион може да не се имплантира или бременността може да завърши неуспешно, а нов донорски ембрион едва ли ще се намери скоро.
- при осиновяване на родено дете, вече е налице ясен резултат от развитието на ембриона - детето е родено и е видно какъв му е здравословният статус, докато с донорския ембрион има известен риск, защото, макар и подбирани до някаква степен, донорите са неизвестни и по двете линии.

съжалявам, че го изкарах като счетоводен баланс, но в крайна сметка повечето решения в живота се вземат след претегляне на плюсовете и минусите.

Танита, на мен ми се струва напълно нормално даряването на ембриони. А за моралната страна на въпроса - ами, аз нямам притеснения, но е въпрос на лично усещане. И бих приела, и бих дарила.

Аз малко по-различна гледна точка ще ти дам  . Когато ние опитвахме, мразя я ная дума "борихме", след 6 инсета и 1 икси толкова ми беше дошло до гуша, че исках детенце тук сега и веднага. Гадеше ми се от висене по кабинети, апартури спринцовки и изчисления. Никога не съм имала драма с осиновяването, не съм била в дилема. Мъжът ми обаче много се тормозеше и смяташе, че аз съм имала право да бъда бременна и един ден съм щяла да го обвинавам  . Е хубаво, съгласих се на едно ПОСЛЕДНО смесено донорско инсе. Не съм писала често за това ... единствения път когато се молех да не се е получило. Ще спестя обясненията, защото може да нараня някой. Както и да е ... след въпросното инсе си казах - Ама аз защо се подлагам на подобни неща ...какъв е смисъла на тия пируети и фрик-флаци? Вървяла съм по класическта пътека - инсе, икси, не ми се е получило ... сега да измислям нЕкви страшни схеми, пак доктори, пак чакане, донори, я има, я няма, не малко пари ... ама кому е нужно всичко това?
За мен човек трябна да опита всичко в разумни граници. И като не му се получи, да опита по друг път.Разумните граници включват преценка на годините ни, средствата и най-вече емоционалното ни състояние.
Това горе-долу бяха моите мисли тогава и до този момент, не е имало и секунда, в която да не съм била щастлива, че съм взела точно това решение.

Странно, аз нямам вътрешен етичен проблем, когато става въпрос за други хора, с донорството. Мисля, че си е съвсем ОК! Имам огроменвътрешен проблем със знаете какво, но това е напълно различна тема

Успех от сърце Танита, каквото и да решиш това трябва да бъде твоето усещане.

Момичета, благодаря ви от сърце, много ми помагате!

И другият голям въпрос - ако детето ви е зачената с донорски ембрион как точно, дали и кога бихте му го обяснили един ден?

Танче, аз споделям мненията на джам и на фуси (последния абзац).
много е важно да се преценят всички плюсове и минуси.

личното ми мнение, защото съм мислила по този въпрос, както и за сурогатството, е че бих осиновила. но това все пак е от моята камбанирийка, а ти каквото и да решиш знаеш че имаш подкрепата и разбирането ми, прегръщам те.

За казването ... според мен важно е да си с нагласата че дължиш истината (а ти си с такава). Как точно е добре да стане и в каква възраст  - има си специалисти за това. При нас е малко по-различно, защото осиновявания има от как свят светува, литература по въпроса бол. Аз съм изчела къмто пет шест тона книжки, обмисляла съм дни и нощи и пак се оказах неподготвена в конкретна ситуация 
Писала съм милиард пъти - на Никола му е казано от първия ден, че друга жена го е родила. Повтаряла съм го при сгоден случай напр. "най-хубавия ми ден беше когато те осиновихме". Провокирала съм разговори на тази тема и т.н Обаче осиновяването е много по-лесно за обяснение ... едно мъничко дете пак супер трудно възприема ситуацията и не съм много убедена доколко я осмисля, така че твоята задача ще е още по-трудна, но ще се справиш, не му се плаши толкоз 

Имам приятелка, която в момента е бременна и ще бъде самотна майка. Забременя от донорско инсе. Много искаше дете и тъй като самата тя е израснала без баща, липсата на такъв никога не я е спирала. Живее в Белгия, а там консултацията с психолог преди такава процедура е задължителна. Психологът обяснявал как от детето не трябва да се крие, особено когато забелязва, че другите имат баща. Че трябва да се започне с прости обяснения, които да стават все по-комплексни. Това не е вашият случай, но аз определено в някакъв момент бих казала на детето. Разбира се, и вие можете да се обърнете към психолог.
Успех, Танита, каквото и да решите!

Разрешено ли е в България даряването на ембриони?

Танитка, аз винаги правя така, както е написала и Джам. Зададе ли ми се някаква дилема, задавам си въпроса, дори го записвам на един лист и под него - в една колона - плюсовете, в друга - минусите. Това правя дори и при някакви незначителни ситуации, чието решение не е толкова важно. Просто когато го видя написано, сякаш добивам и друга, визуална представа за проблема. Е, не винаги ми помага това, не винаги съм вземала и правилното решение. Понякога съм пренебрегвала броя на плюсовете и минусите и съм се вслушвала в сърцето си, а най-често се вслушвам в съпруга си - той ми е будната съвест! 
По повод на другия ти въпрос - аз ти отговарям за себе си, но пак казвам, правя уговорката, че на мен няма да ми се случи тази ситуация и за това така говоря и мисля!  За осиновяването съм решила твърдо, че трябва да се каже и то колкото може по-рано. Мисля си, обаче, че ако прибегна до процедура с донорски материал, най-вероятно няма да кажа на детето си. Знам, че не е правилно, но сега мисля така. Вероятно и това е мотив да исках да можех да го направя. А заради тези си размисли,  няма да направя и такава процедура.  Това, обаче, не искам в никакъв случай, да те отчайва или разубеждава. Повтарям ти още веднъж мнението си - нямам проблем нито с даряването, нито с приемането на дареното. Но най-важното е, решението да бъде взето и от двамата и то със сърцето и разума! Още веднъж - много прегръдки и успешен завършек на борбата ти за дете, по какъвто и да е начин!  Ще те следя и ще чакам да напишеш добрата новина! 

Разрешено ли е в България даряването на ембриони?

Според Наредба 28 е разрешено извършването на Ин витро или ИКСИ с донорска яйцеклетка и донорски сперматозоид:

Медицински стандарт "Асистирана репродукция"
Раздел I
Обхват на дейностите при асистирана репродукция

1. Асистирана репродукция се извършва чрез прилагане на медицински
дейности и биологично-лабораторни методи, свързани със:
     1.1. хормонална контролирана овариална (яйчникова) хиперстимулация
(КОХС) с цел (последващо) вземане на овоцити чрез ехографски или
лапароскопски контролирана пункция на яйчникови фоликули;
     1.2. оплождане на една или повече яйцеклетки:
     1.2.1. намиращи се в тялото на жената (инсеминация):
     1.2.1.1. влагалищна инсеминация;
     1.2.1.2. цервикална инсеминация;
     1.2.1.3. вътрематочна инсеминация;
     1.2.2. намиращи се извън тялото на жената чрез:
     1.2.2.1. класическо "ин витро" оплождане (IVF);
     1.2.2.2. интра-овоцитно инжектиране на единични сперматозоиди (ICSI);
     1.3. вземане, експертиза, обработка, етикетиране и съхраняване на
яйцеклетки, сперматозоиди или предимплантационни зародиши;
     1.4. поставяне в тялото на жената на зиготи (ембриотрансфер), получени
от оплождането на:     1.4.1. яйцеклетки от същата жена и сперматозоиди от партньорa;
     1.4.2. яйцеклетки от същата жена и сперматозоиди от донор;
     1.4.3. яйцеклетки от донор и сперматозоиди от партньора;
     1.4.4. яйцеклетки от донор и сперматозоиди от донор;
     1.5. биопсия на бластомери от предимплантационни ембриони за целите на
предимплантационната генетична диагностика (PGD);
     1.6. ембриоредукция.

поне аз така го разбирам от написаното във стандарта.