0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #20 -: Декември 07, 2011, 11:10:34 am »
Записвам се, за да следя темата.
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #21 -: Декември 07, 2011, 11:30:15 am »
Продължаваме с история от Стара Загора: мама Дани и бебе Теди


Теодора by Zachatie, on Flickr

Здравейте. Във форума съм dani_ j, а иначе Даниела.
ТОЙ е Живко, а ТЯ - Теодора. Нашата история започна отдавна, през октомври 1997г. Тогава се запознахме с мъжа ми, а в началото на декември вече бяхме сгодени. Спомням си как всички мислеха, че съм бременна и затова бързаме. Колко много се  ядосвах тогава, а после си казвах "защо наистина не беше така". Но бяхме студенти, все още много млади, трябваше да завършим, да се установим някъде, да поработим. 
Решението да имаме дете дойде в началото на 2005г. Започнахме да правим опити. Минаха няколко месеца, резултат нямаше и на мен започна да ми светва леко лампичка, но все си казвах - може би следващият път.  През есента открих Овулационния календар, а след това сайта и форума на Зачатие. В началото само четях. Един ден видях тема за среща на старозагорки и реших да пиша.
Така в началото на 2006г се запознах с три дами - Мини, Ледена луна и Хера. Благодарение на тях разбрах кой е правилният лекар и че няма смисъл да ходя при "квартални" гинеколози. През пролетта беше първата ни среща с д-р Даскалов и Мели. Направихме преглед, спермограма. При него всичко беше наред, при мен предстояха изследвания. Като се прибрахме и поговорихме, аз усетих, че на мъжа ми му е нужно време, за да осъзнае, че проблем най-вероятно има и трябва да го търсим. Реших, че ще изчакам, докато и той е готов да тръгнем по пътя към детето ни. 
Мина много време, аз четях във форума и се срещах постоянно с момичетата. През есента на 2007г и двамата вече знаехме, че трябва да действаме. Срещнахме се отново с д-р Даскалов и Мели и започнахме сериозно да вървим  напред. Лекувахме хламидия. Оказа се, че аз съм с повишени стойности на андрогените и дясната ми тръба е напълно непроходима.
В началото на 2008г направих нещо, което и аз самата не знам защо отлагах - станах член на "Зачатие". Виждах какво прави сдружението и исках да бъда част от това.  Дойде пролетта и тогава направихме първа голяма крачка - инсеминация. Процедурата беше неуспешна. Точно тогава подготвяхме ДРЗ - Стара Загора, бях ангажирана с нещо полезно и това ми помогна да приема резултата сравнително спокойно. На ДРЗ се запознах с хората, които до сега познавах само като имена и истории. Спечелих финансова помощ от сдружението, за което съм безкрайно благодарна. Заредих се с толкова положителна енергия, че още тогава знаех, че повече няма да пропускам този ден.
През есента се запознах с човека, благодарение на когото живота ми се промени - д-р Кателия Александров. Злати, благодаря за тази среща. Имах записан час във водеща софийска клиника и той беше съвсем скоро, но се обадих и го отмених. И така, през ноември стартирахме първи опит ин витро. Стимулацията ми мина много добре, извадиха 16 яйцеклетки, но.... Проблема се появи на следващият ден. Чаках в коридора, за да разбера колко са оплодени и подробности, когато телефона ми звънна и видях, че това е акушерката. Краката ми се подкосиха и знаех, че нещо не е наред. Доктора излезе и ни извика. Нито една от 16-те яйцеклетки не се беше оплодила. В последствие доктора беше направил ИКСИ, но не ни даде никаква надежда. Все пак на 4-ти ден направихме трансфер на един, който "бива" и два "не толкова" ембриона. На 15.12.2008г сутринта направих кръвен тест. Отрицателен. Заболя ме, таила бях надежда.
Но отново Зачатие ми помогна да не се отдам на болката. Вечерта бяхме с празна бебешка количка пред НДК и емоциите покрай създаването на ФАР изместиха тъжните мисли.  През февруари 2009г направихме лапароскопия, а след нея нова ХСГ. Д-р Александров беше убеден, че аз ще забременея спонтанно и искаше да изчакаме известно време. Чаках до септември и отидох и му казах, че искам да започваме отново. 
На 19.09.2009г стартирахме. Отново 16 яйцеклетки, но този път сплит-цикъл. В деня преди пункцията хапнах едни вкусни кексчета с една много бременна Лисица и една Боровинка :)) Сигурна съм, че това също имаше пръст в успеха. На 18.10.2009г за пръв път в  живота си видях две чертички на теста за бременност. Имах спокойна и безпроблемна бременност, ходех на работа, пътувахме. ДРЗ 2010 се проведе в Пловдив, на 12 юни. Бях там, не можех да пропусна. Корема ми беше огромен :))
На 14 юни д-р Даскалов извади на бял свят най-скъпото ми - Теодора. Сега тя е на 1г 6м, не спира да бърбори и когато ми каже "мамикооо" или "моя мама, садка, бичка" сърцето ми се разтапя :)
Благодарна съм на Зачатие за помощта, за приятелите, за ценната информация, за това, което прави за семействата с репродуктивни проблеми. Благодарение на д-р Александров и д-р Даскалов разбрах какво е щастие. Златни им ръце. Ще спомена и една дама от форума, която много ми е помагала, постоянно питам нещо и още ме трае, а пък на всичкото отгоре прави  страхотни снимки на детето ми. Мини, благодаря. 
На тези, които все още вървят по пътя към своето дете ще кажа - всяка крачка си заслужава, не спирайте да вярвате.
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #22 -: Декември 07, 2011, 11:54:26 am »
А сега една история от София: мама Цвети с дечица Симона и Антон

Симона и Антон by Zachatie, on Flickr

Здравейте,

Моята история ще бъде много кратичка.
Открих Зачатие преди около 7 години. Бях много нещастна и объркана след аборт по медицински показания. Сърчице, спряло да бие в около 9 седмица - случват се тези неща, но тогава бях съкрушена. Исках да търся причини, причини, в главата ми имаше толкова въпроси. Написах "мисед аборт" и така дойдох тук. Тук излях тъгата си, тук открих приятели и то истински, тук видях колко значими са репродуктивните проблеми, колко много хора засягат,  колко важно е да се лекуват от квалифицирани специалисти и  колко нужно е обществото да знае за тях, тук разбрах, че нямам репродуктивен проблем, тук родих две прекрасни деца - първо едно момиченце, а след след две години и половина и едно момченце, и...тук останах. Мисията на Зачатие стана по някакъв начин и моя, опитвам се да участвам с каквото мога и да дам някакъв принос, чувствам се съмишленик на идеята. Много цели се постигнаха за тези 7 години, благодарение на големите сърца и последователността на хората от Зачатие.  А във форума се родиха толкова дечица :) Едно време се брояха на пръстите на едната ми ръка, а сега е невъзможно да запомня имената на всички :)
Ето как аз станах една малка част от Зачатие и Зачатие стана част от мен.
Споделям  снимки на моето обично семейство, защото то се случи през тези 7 години приятелство с вас.

На всички семейства, които се борят за детенце, пожелавам сбъднати мечти по Коледа! :)

С голямо уважение към приятелите ми тук,
Цвета Симеонова (tzvetenze)
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #23 -: Декември 07, 2011, 12:16:30 pm »
Продължаваме с поетичната история на мама zayak3 с бебе Ан-Мари:


Ан-Мари by Zachatie, on Flickr

Това написах преди няколко години, когато НЕЯ все още я нямаше в живота ни:


Чета го и спомените ме заливат. Усещам, че ми е трудно да дишам, когато мисля за това.
Няма да навлизам в подробности за операции, стимулации и лекарства. Всичко това е описано в дневника ми.
Пътят към моята прелестна Ан-Мари започна от тук-от Зачатие.
Всичко, което знам за специалисти, процедури, лекарства, всичко е благодарение на Зачатие.
Във всеки един момент, в който стоях на кръстопът, намирах вярната посока, благодарение опита, съветите и съпричастността на момичетата в сайта. Толкова кураж и подкрепа от непознати не бях й помисляла, че мога да получа.
Нашата история е като много други-лутане из болници, докато намерим правилната клиника. Срещата ни с д-р Владимиров беше първата крачка към нашия успех. Въпреки, че не забременях в неговата клиника и преминах 4 неуспешни ИКСИ процедури, смятам че той е невероятен човек и лекар.
Четири пъти изкачвахме щастливи и с надежда, хванати за ръка, стълбите на клиниката, за да си приберем нашите ембриончета.  Най-прекрасните моменти, когато мечтите ни бяха на косъм да се сбъднат. Но не би…
Четири пъти… онова мъчително чакане, в което времето сякаш спира. Еуфория, депресия, надежда, сълзи , пустота…Отивах за резултатите от теста и всяко стъпало ми причиняваше болка, от предусещането за поредния провал. Как мразех тези стълби. Как винаги познавах по лицето на доктора, че и този път не сме успели.
Усещах, че нещо не е наред и имам нужда от рестарт. Тук искам да подчертая отново колко съм възхитена от д-р Владимиров. Смятам, че не случайно животът ни срещна с него и неговия екип.
Едно от най-вълнуващите събития беше и основаването на Фонд ин витро. Никога няма да забравя лицата на всички пред студиото на Шоуто на Слави. Някои от момичетата вече имат своите бебета, на други тепърва предстои. Тук е момента да спомена, че дъщеря ми е факт от вторият финансиран от държавата опит.
После, после срещнах д-р Стаменов. Всички знаете, че е вълшебник. Обеща ми, че ще имам бебе. И спази обещанието си.
Последва лапароскопия, отстраняване на тръбите, няколко биопсии. Петото и последно ИКСИ премина доста стресово. И въпреки това забременях. Износих бременността със серклаж. Съхраних се психически благодарение на другият вълшебник д-р Сигридов. Благодарение на него, износих бебето почти до финалната права и родих няколко дена преди термин на 27.01.2011г.
Моята мечта-Ан-Мари…. на мама очите звездици, с на татко характера див…

Никога не се отказвайте от мечтите си! Един ден – те просто се сбъдват!
*

    ultra

  • Анна Зашева
  • *
  • 7291
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #24 -: Декември 07, 2011, 12:30:00 pm »
Ще ви зарадваме с още най-малко 2 истории до края на деня mf_bounce8


“Experience is the name every one gives to their mistakes.” Oscar Wilde
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #25 -: Декември 07, 2011, 12:44:29 pm »
Записвам се, за да следя темата! :D
Краси

*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #26 -: Декември 07, 2011, 19:26:11 pm »
Чета и плача, момичета, невероятни истории!!!
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #27 -: Декември 07, 2011, 22:59:33 pm »
Възхищавам се на създателите на този сайт и на тези,които не спират да се трудят,за да можем ние да черпим информация и да споделяме!Всички участници в конкурса са прекрасни и заслужават да спечелят! Всъщност техните мами и татковци вече са спечелили,щом от кошарките или легълцата ги гледат Техните дълго чакани и мечтани дечица!
АКО ИМАШ ЛЮБОВ,НЕ СЕ НУЖДАЕШ ОТ НИЩО ДРУГО.АКО ЛИ НЯМАШ,НЕ Е ОТ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ КАКВО ДРУГО ИМАШ.
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #28 -: Декември 08, 2011, 00:06:50 am »
Още една невероятна история се включва в конкурса: мама TINI78 с дечица Антониа и Калоян


Антония и Калоян by Zachatie, on Flickr

Ще ви  разкажа как щастието влезе в нашият дом...
От самото начало на съществуването ми като  жена, почти няма доктор, който да не съм посетила, защото цикълът ми идваше на 3-4, 5 месеца и все с инжекции. Диагноза нямаше, само подмятания, че един ден най-вероятно няма да стане бебето. Бях много млада и не се замислях надълбоко в този проблем, докато...
Всичко започна през 2001 г. , когато аз и любимият станахме двойка и сякаш веднага поискахме да имаме детенце. Обичахме се, но така се случи, че той замина от мен и аз не знаех дали ще се върне. Написах му едно писмо, в което му казвах "Върни се, мили, за да имаме нашето детенце! Детенце с твоята брадичка, детенце с моите очи!" И той се върна! През 2004 г.  не се пазихме един единствен път и цикълът ми не се появи - бях бременна. Много се радвахме, планувахме сватба, но уви! След 2 седмици неотлъчно пазене на леглото, направих спонтанен аборт. Плакахме много, но ни крепеше надеждата, че ще имаме друго дете. И така през 2005 г. вдигнахме сватба, обичахме се безумно, бяхме невероятно щастливи един с друг и единственото, което липсваше беше детето с моите очи. Така и не забременях повече сама. Края на 2006 г. се запознахме с най-страхотния Човек и Доктор - Д-р Александров и започнахме да вървим по пътя към нашето щастие. Година по-късно, на прага на първата ни АРТ процедура, открих “Зачатие”. Тук се почувствах някак защитена, сигурна и обградена с хора, които ме разбират, които биха ми помогнали. Толкова бързо се почувствах съпричастна  към съдбите и случващото се на момичетата във форума, че не беше далеч момента, когато не можех, без да посетя сайта... ей така, макар и само, за да видя как са дружките ми. 
Началото на 2008 направихме ин витро, като първата си информация почерпих естествено от “Зачатие” Върнахме 3 ембриончета на 3 ден и зачакахме. Не мръднах от леглото, на 13 ден си направих уринен тест и видях 2 чертички-отново бях бременна! Щастието беше неописуемо, любопитствахме колко ембриончета са се хванали. Две седмици след това отидохме на първия преглед и сякаш ни поля студена вода-док каза кухо яйце. Изплакахме си очите, но знаехме, че продължаваме борбата! Бях уморена, недоумяваща какво се случва и си мислех да почакаме до есента за второ ин-витро. Започнах да стоя до късно посред нощ пред компютъра и да търся обяснение за неуспехите, препрочитах постингите на момичета с подобни проблеми и вече знаех какво трябва да направя. През това време  доктор  Александров ме убеди да направим една инсеминация, а аз бях много скептично настроена към този метод. И така 2 месеца след поредния аборт, направихме инсе. Две седмици след това, невярваща на очите си, отново видях 2 чертички. Бях щастлива, но и много ме беше страх. Всичко вървеше добре, следях ЧХГ –то, което се удвояваше като по учебник, докато един ден отидох да се запиша за ЖК и чух едни думи, които още кънтят в главата ми-ембрионът няма пулс, миссед. . . Не исках да повярвам, целият свят се срина, видях как капят мъжките сълзи, моето момче беше съсипано. Доктор Александров беше много разстроен и ми обещаваше, че аз ще родя здраво дете. Тогава нямаше сила на света, която да ме накара да повярвам, но все пак док ни даде надежда и ние продължихме по Пътя. Продължих, подкрепяна и окуражавана от момичетата в “Зачатие”, намираща утеха в дневника си в подфорума “Дневници”.
Направихме всички възможни изследвания, за които бях прочела, като се откри само един вероятен проблем при специфично кръвно изследване в Плевен. Така началото на 2009 направихме още една процедура, но неуспешна. Почакахме само един месец и пак направихме процедура. 12 дни след това, нетърпеливо си направих тест и да, чертичките отново бяха 2! Началото на бременността ми не беше леко, изтръпвах всеки път при цвета на алената кръв, но този път продължи до края, макар и 9 месеца да се бодях с фраксипарин. Чувствах се прекрасно и истински се наслаждавах на дългоочакваната бременност, мечтата ни се сбъдваше!
 На 04. 12. 2009 г.  в 3.35 часа сутринта благодарение на най-страхотния Лекар и Човек, който с годините се превърна в наш приятел, се роди нашата безценна дъщеричка Антониа! Благодаря ти докторе, благодаря  “Зачатие”, че ме накара да повярвам, че Мечтите се сбъдват! А когато вярваш, има и прекрасни изненади от съдбата - за нас това беше изненадващата, последвала само 6 месеца след раждането на Тони, нова спонтанна бременност. Така имаме и щастие в синьо, нашият син Калоян. Та, искам да ви кажа, момичета ВЯРВАЙТЕ и се борете, не се отказвайте, защото нещата се случват, когато има кой да вярва и да мечтае!

С най-топли чувства- TINI78
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #29 -: Декември 08, 2011, 00:30:29 am »
Следващата история е на мама meshko106 и нейната Мия:


Мия by Zachatie, on Flickr

Нашата история започна през 2002 година. Беше Великден и след двегодишна връзка с мъжа на мечтите ми, решихме, че е време да имаме бебе. Бях на 26, изпълнена с онази наивност, характерна за младостта и абсолютно убедена, че бебето ще стане веднага. Е да, ама не стана и още след първия месец посетих гинеколожката ми. Тя щеше да умре от смях като разбра какъв ми е проблемът. Каза ми буквално следното: „Виж какво моето момиче, от първия път става само по филмите и обикновено е нежелана бременност!“ Прегледа и след като не видя нищо обезпокоително, ми каза да пробваме поне 6 месеца и пак да се видим. Времето си мина като сън и бебе все още нямаше, затова отидох пак на лекар. Пуснаха ми хормонални изследвания, от които всичко беше наред. Следващата стъпка беше цветната снимка. Направихме я през 2003 г. На нея се установи, че тръбите са напълно проходими, но матката ми е двурога, буквално с формата на сърце.  И рентгеноложката обаче, както и моята лекарка бяха категорични, че това е анатомична особеност, която не може да бъде причина за липса на забременяване, но е много вероятно да имам проблеми с износване на бременност и че са възможни както преждевременно раждане, така и аборт. И задължително ще се наложи раждане със секцио.
Така пробвахме още месец –два,  без резултат. Междувременно аз вече много четях в интернет. Тогава все още нямаше Зачатие, но имаше подфорум в dir.bg за проблемно забременяване
и търсех много информация. След цветната снимка направихме и спермограма, която също показа добри показатели и изключихме проблем там. Предложиха ни да направим инсеминация. Взех си тестове за овулация и се започна едно ходене през ден в Шейново на фоликулометрия. Имах си хубав фоликул, прекрасна лигавица, инсеминацията направена професионално –резултат нулев. По това време в Шейново работеха д-р Табакова и сина й и те правеха инсеминациите. Предложиха ми стимулация с клостилбегит, за да увеличим шанса. Съгласих се веднага. Оказа се, обаче че при стимулиран цикъл фоликулите стават явно по-твърди и в 2 от месеците въобще не се пукнаха въпреки дозите прегнил. Заговориха ми за Луф синдром. Вероятно това можело да е причина.  След няколко месеца стимулация, последва почивката и продължихме с още 2 инсеминации . Оказа се, че когато не ме стимулират, фоликулите си се пукат без проблем. Но резултат все още нямаше.  Така си мина 2003 година. През 2004 вече съществуваше порталът на Зачатие. Продължавах много да чета и да търся причината. Много ми помогна подредената информация. Чувствах се безсилна –уж всичко наред, а пък не става. Не проумявах как нежеланите бебета стават буквално от нищото, а пък с желаните, правиш какво ли не и резултат никакъв. Вече си давах сметка как, за да се създаде един живот трябва да съвпаднат около стотина фактора, но правехме всичко възможно това да се случи и пак нищо. Имаше много сълзи, болка, страдание и още хиляди въпроси защо и как.
Годината е 2004 –направихме лапароскопия, при която нищо не се откри. Последваха още 2-3 безуспешни инсеминации и започнахме да обмисляме инвитрото като вариант. Започнах да обикалям специалистите. Твърдо бях убедена, че няма да е нито д-р Табакова, нито доц. Щерев. И двамата не ги харесвах като хора, а за мен това е важно.  В коледната нощ на 2004 за пръв път се помолих не за себе си, а за всички останали момичета, които споделяха мечтата за бебе. Така го почувствах в онзи миг.
2005 година –поехме към инвитрото.
Първо посетихме доц. Ватев –направил първото успешно инвитро в България. Попаднахме в някаква стая, която приличаше на всичко друго, но не и на лекарски кабинет. А самият доцент се интересуваше повече откъде съм научила за него, отколкото от проблема ни. Благодарение на информацията, която вече имаше в Зачатие, открих д-р Владимиров.
Още на първата ни среща знаех, че това е нашият лекар. Почувствах се спокойна с него. Прегледа подробно всичките ни изследвания и ни каза, че ние сме от онези 10 % най-трудни случаи, в които няма причина да не става и въпреки всичко не се получава и медицината няма отговор за това. Назначи още няколко изследвания, сред които имунологични и генетични.  Нали знаете как има момент, в който се надяваш да открият проблем, за да предприемеш стъпки към решението му в правилната посока. За мен това беше този момент, но резултатите от всички изследвания бяха нормални и всичко продължаваше да изглежда наред при нас. Предложи ни една последна инсеминация преди да преминем към инвитро. Съгласихме се и все същата история: хубав фоликул, чудесна лигавица, добро количество и качество на сперматозоидите и резултат –цикъл навреме, както обикновено. Реших, че ще изчакаме да мине лятото и наесен преминаваме към тежката артилерия. Д-р Владимиров предложи да кандидатстваме за пари по програмата, която вече действаше. Аз обаче исках да пробваме на естествен цикъл. Последната стимулация ми се отрази много зле, а и си изкарах акъла с една киста на гърдата като последствие, та не бях склонна на стимулация. Вътрешно бях убедена, че ако това дете иска да се роди, ще се роди и с 1 единствен фоликул, ако не иска и с 20 пак няма да стане.
Вече е август 2005 и започнахме да правим всички необходими изследвания преди самата процедура. Според д-р Владимиров точно случаи като нашия с неизяснена причина са много подходящи за инвитро на естествен цикъл. Всичко изглеждаше наред с изследванията, аз напълно убедена, че този месец няма даже теоритична възможност да съм забременяла, за пръв път си купих превръзки предварително. Мъжът ми обаче, не знам дали е имал някакво чувство, но  специално ме помоли да попитам в клиниката какво ще се случи, ако все пак забременеем. Успокоиха ни, че естествено ще ни върнат парите. Аз се засмях на всичко това, мислейки си как 3,5 години нищо не става, та точно сега ще стане. 
Разбрахме се през септември да се обадя в клиниката като ми дойде цикъла и да задействаме нещата. Бяхме си платили таксата, имахме всички изследвания и си доизкарахме отпуската пътувайки насам-натам.  И за моя най-голяма изненада, за пръв път в живота ми имах закъснение 2 дни. Веднага си помислих какъв късмет имам, точно сега нещо да се обърка с моя супер редовен цикъл, НО все пак една частица от мен си помисли, че може пък да не е случайно. Отидох в аптеката и взех тест за бременност. Останах шашната, виждайки двете чертички. На другата сутрин купих още 2 и след 3 положителни теста, вече бях сигурна. Съобщих новината на мъжа ми с тест в ръка. Той също не повярва, каза ми, че преувеличавам. Имало жени със закъснение от по 2 седмици, а аз за 2 дни съм решила, че съм бременна. След няколко дни в клиниката видяхме плодния сак. Д-р Владимиров беше много радостен, че няма да се налага неговата намеса. Още веднъж се убедих колко голям лекар и човек е. Каза ми, че вероятно мислейки за инвитрото, съм си отместила съзнанието в друга посока и съм премахнала психологическата бариера.
Дали е само това, дали и алтернативните неща, които пробвахме, са помогнали, не мога да кажа, но никога няма да забравя онзи миг, в който видях как малката точица пулсира. Почувствах се вълшебно, невероятно е да усетиш живота в себе си.
После имах най-прекрасната бременност, която може да съществува. Въпреки опасенията, че може да имам проблеми с износването, Слава Богу нищо от това не се случи. На 10.05.2006 година 6 дни преди термин се роди нашето жадувано, чакано, мечтано момиченце. Днес Мия е на 5,6 год. Има най-заразителния смях, който съм чувала и най-големия инат, който съм виждала и всяка нощ благодаря на Господ, че ми даде шанса да изживея това чудо.  Ще продължавам да се моля всяка жена тук да чуе най-прекрасните думи на света: „Мамо, много те обичам“.
Зачатие ми даде много информация, много подкрепа и много приятелства. Тук се чувствам хубаво, общувайки с интелигентни и умни хора. Надявам се още много бебета да се родят тук и да се сбъднат много мечти.

С уважение и признателност за усилията на всички, които правят възможно съществуването на Зачатие:  Вергиния Пешева

*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #30 -: Декември 08, 2011, 00:58:55 am »
Продължаваме с една българо-германска история: мама Ганка с дечица Александър и Радмила


Александър и Радмила by Zachatie, on Flickr

Здравейте момичета,
Когато разказвам за проблемите си, трудно намирам думи. Не се срамувам да кажа, че съм имала проблеми и с помощта на приятели съм ги разрешила. Знам, че пътя, който е трябвало да извървя, е път, който ми даде много въпреки болката, въпреки униженията, въпреки сълзите, въпреки многото безсънни нощи, защото намерих най-хубавото, най-свидното, моите две съкровища се родиха от тези сълзи и болка и намерих невероятни приятели! Но да започна от начало...
Аз съм на 37 години, имам двурога матка и се борих 5 години, за да забременея. Минах през ада, през който са минали много от момичетата тук - недоброжелателни лекари, неразбиране от страна на приятели и семейство, проблеми с любимия мъж, но в крайна сметка стигнах до заветната цел. Знам колко е трудно на момичетата тук да премахнат психическата бариера, да се преборят с предразсъдъците и соченето с пръст, да повярват в чудеса и да вървят напред.
Но нека започна от началото. Имам един аборт, който се наложи да направя, тъй като плода беше увреден. Забременях, без да има никакви проблеми, дето се казва от раз. След това мина доста време, ожених се и реших, че искам деца веднага дори и още преди сватбата. Никога не съм си мислила, че ще трябва да чакам толкова дълго. Бях си решила, че първите месеци заедно ще направим всичко възможно да имаме заветното дете, но нещата не ставаха. Не мога да кажа след какъв период реших, че има нещо, което не е така както трябва, но за начало отидохме на специалист. Андролог. Голямо светило, който след като направи спермограма, заяви на мъжа ми, че ако някога има деца, те няма да са от него. Това определено се оказа сериозен проблем за моя мъж и съответно предизвика цяла лавина от неприятни ситуации. Пи лекарства, които сега не мога да цитирам, но от които според специалиста нямаше кой знае какъв ефект и нещата останаха така за година. Опитвахме да се справим сами, изолирахме проблема и се затворихме в собствения си свят, в който място за лекари нямаше. Опитвахме, като забравяхме за проблема, да постигнем така заветния резултат - мечтаното бебе. Уви, никакъв шанс. 
Пълно мълчание по този въпрос от страна на съпруга ми и ходене по лекари от моя страна. Благодарна съм на гинеколожката си, че се бори за тези 5 години заедно с мен и не ме остави да изпадна в отчаяние. Даваше ми надежда до последно.
Моя съпруг работи доста често извън страната и ни беше доста трудно да стиковаме нещата, така че да се получат. В крайна сметка след много молби, приказки, заплахи за развод, отчуждаване в леглото - той се съгласи да прави нови изследвания, а и също така да идва с мен по прегледите. Ново отчаяние от страна на любезен доктор към него и много хъс от моя страна.
Направиха ми цветна снимка - откриха двурога матка. Направиха ми продухване на тръбите - оказаха се наред. И пак се върнахме на него и на неговите резултати. Сравнително подобрена спермограма, предписан цигапан от лекар. В резултат - още по-добра спермограма, готовност за инсеминация. Неуспешни три. Среща с нов лекар - добра спермограма - диагноза за мен - ти си стара, с тая двурога матка по-добре се запиши за инвитро...
Окончателно изпадане в депресия и криза от моя страна, съпругът ми - амбициран да уреди престой в Германия, където след прегледи и консултации да направим инсеминация, тъй като лекарят тук категорично ни предупреди, че не е желателно инвитро. В деня, в който получихме документите за инсеминацията разбрах, че съм бременна.
Сега, от дистанцията на времето, не ме оставя мисълта, че съм имала да патя и че ми е трябвало малко време да се отделя от лекарите, от проблемите, от мислите за тази борба и нещата се получиха. Не знам дали да благодаря на Господ, на ината си или на спокойствието, което ми вдъхнаха 2 лекари. Знам, че това беше първата и лесна част. Изкарах една лека и лесна бременност и на 01.02.2006 година, след секцио се появи Александър - най-хубавото нещо, което някога съм имала в живота си.
За времето на моята бременност се притеснявах за всичко, до края не можах да се отпусна. Не знаех почти нищо за бременност с двурога матка и така се разрових из интернет и открих "Зачатие".
Тогава бяха шепа момичета, първите тук, които и сега работят за това да има повече бебета! Имам прекрасни спомени от тези 9 месеца, разговорите в чата, събирането на статии за това и онова, бременностите на тези момичета! Най-хубавото време, в което видях как те станаха мами на прекрасни деца!
Не вярвах, че мога отново да забременея, но решихме да опитаме. И о, чудо, късмета не ме остави, получи се почти веднага. Не вярвахме на очите си, положителният тест беше нашето великденско чудо... Обаче нещата не се развиваха добре - имах кървене, болки, чувствах се ужасно и така на 13 юни 2007 година, след един ужасно болезнен кръвоизлив, в 14та седмица направих мисед... Света се срина за доста време. Обвинявах се, че съм летяла, че не съм се пазила, че съм го предизвикала по някакъв начин... Няма да забравя никога деня на кюртажа - двама души не ме оставиха насаме - говориха с мен през цялото време, плакаха с мен, подкрепяха ме, първо техните гласове чух, когато излязох от упойката... Приятелство и подкрепа, което няма да забравя никога!
И така година, която беше трудна, много трудна, емоционално изтощена, нещастна, не давах да ми говорят за други деца, не исках да чуя за никой и за нищо... Много от момичетата помнят моите емоционални теми и благодаря от сърце за подкрепата - без вас нямаше да се справя!
Доста време след миседа, не обръщах внимание на нищо, нямах желание за нищо, вселената ми беше Алекс... Прибрахме се в България за ваканцията. Той се разболя сериозно, аз се почувствах зле и си мислех, че съм се заразила от него. Колко огромна беше изненадата ми, когато открих, че съм бременна. И страха, да не се случи отново същото... Лекарите тук твърдяха, че нямам нужда от изследвания, но аз се заинатих и тръгнах по прегледи. Имах кървене, притеснявах се много. Оказа се, че съм с хормонален полип, че имам Хашимото и високи НК клетки. Цял живот ще съм благодарна, че отидох при правилните лекари, които ми назначиха терапия, които ме следиха до критичната 14та седмица, за да мога да се прибера спокойно обратно. Въпреки това, в 24та седмица направих сериозен кръвоизлив, мислех, че нещата са приключили... Оказа се, че не е така. Полежах си в болница 10 дни, направиха ми терапия за задържане, изправиха ме на крака, казаха да се пазя и ми дадоха надежда, че ще се справим. Да, обаче бебето беше упорито и бързо и така в 33та седмица, след като спука мехура, видях моята прекрасна дъщеря Радмила. Тя е на мама упорития борец - престоя в кувьоз и болница 1 месец. Наддаваше бързо, пребори се с инфекцията си и въпреки проблемите сега е при нас. Най-прекрасния ми рожден ден в живота е този, на който успях да прибера детето си от болницата.
Сега имам две прекрасни щури деца, едното е почти връстник на "Зачатие", а другото е тук, благодарение на приятелите ми от там, на тяхната подкрепа, на помощта им, на силите, които ми дадоха да се преборя и да открия верните лекари!
Благодаря за това, че ви има!

П.С. Надявам се, че не съм ви оттегчила, малко дълго стана, но в сърцето ми винаги ще има специално място за тези хора, за този сайт и за това, което се случи - тук момичетата пишат История!

Поздрави, Ганка
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #31 -: Декември 08, 2011, 01:41:23 am »
От Варна пристига историята на мама Ели и бебе Диляна:


Диляна by Zachatie, on Flickr

Казвам се Елена, във форума ме познавате като Ели :)
Ето и нашата история.
Със съпруга ми сме двойка от 1997 год., през септември 2001 се оженихме.  Опитите за бебе започнаха около 9 месеца след сватбата, дотогава безкрайните местения по квартири, липсата на работа и др. битови проблеми бяха основната причина да се „пазим”. И естествено си мислех, че всичко е наред и скоро  ще съобщя на всички, че съм бременна. Но съдбата ни беше отредила друго.
Година, две минават. В началото на 3 юни 2003, рожденият ми ден,  чаках месечния си цикъл. Ден, два, три – няма го! С треперещи ръце правя тест за бременност – положителен, с бледа втора черта!  Моля се, не смея да споделя дори със съпруга си. След още няколко – втори положителен, с  тъмна  червена черта!  Когато мъжа ми научи, не мога да опиша колко много се радвахме и нямахме търпение да съобщим на всички. Но... Дойде фаталният петък 13ти. Сутринта започна кафеникаво зацапване,  лекарката на работа каза, че може да се получи такова,  до края на деня – нищо. Една ужасна новина същият ден сложи край на щастието ни. Баща ми се обади, че брат ми е катастрофирал. Слава Богу, жив и здрав беше, въпреки смачканата до неузнаваемост кола, отърва се с охлузвания и леки травми, но вследствие на шока вечерта прокървих силно.  И оттук започнаха големите проблеми.
Кървене  по седмица, през седмица, 2 месеца, отрицателен тест,  лутане от лекар на лекар, инфекция вследствие остатъци от плода /не ми направиха кюртаж, понеже уж нямало нищо в матката/, който според една от лекарките не е бил малък, и най-вероятно  съм карала „цветна бременност”  Откриват ми и кисти. Лечение с инжекции, антибиотици и уж всичко е ОК.
Минават още 2 години, бебето не ставаше. Отивам при друг гинеколог,  поставя ми диагноза „хроничен аднексит”, на следващия преглед  „поликистозни яйчници”. Започват пак едни безкрайни лечения с инжекции, антибиотици и пр. Резултат нулев. Насочва ме за лапароскопия и ми препоръчва проф. Налбански, „Майчин дом” – София. През февруари 2006 отидох на преглед при него,  разбрахме се да се обадя следващия месец.
На 27.03.2006 ми направиха диагностична лапароскопия с диагноза „Sterilitas secundaria, Salpingoophoritis bil. chronica adhaesiva” и обзаведена с много сраствания /според лекарите от друга хирургична намеса – операция от апендицит през 1995 год./
Никога няма да забравя грубото, арогантно и непристойно за един лекар държание на този професор и колко сълзи изплаках след разговора с него. Не ми даде и искрица надежда, пращаше ме да си осиновявам дете, защото за мое да не съм се и надявала. Бях на ръба на пропастта. Но ми препоръчва пластика на тръбите като единствен възможен изход. На 7.06.2006 – денят на операцията, след която чакаме чудото.
Междувременно се запознах с много приятелки по съдба, с някои от тях поддържаме връзка и до днес. Една от тях, ми подаде листче с телефонния си номер и с името на един сайт www.zachatie.org  Неда,  Благодаря!!!
Връщам се във Варна, отново по лекари, физиотерапия, лекарства, резултат никакъв. Връхлитат ме безброй проблеми с близките ми и съм в невероятен стрес. Решавам да си дам малко почивка и с нови сили да продължим след няколко месеца.
И като че ли напук на всичко, непрекъснато научавах за поредната бременна приятелка, роднина и се радвах за тях, но вътрешно се раздирах от болка и си казвах „Кога? Кога и аз?”. Още пазех двата положителни теста за бременност, тайничко ги вадех и плачех, но вярвах, че един ден ще видя отново заветните две чертички!
Един ден, случайно намерих листчето с името на Зачатие. Вече имах интернет на работа и в обедната почивка реших да вляза в сайта. Регистрирах се в Овулационния календар, а после влязох да чета и във форума.
За кратко време тук намерих разбиране, подкрепа, информация. Намерих много приятели. Открих и Моят лекар в лицето на д-р Александров. И вярвах, че рано или късно, аз ще бъда майка. За този ми оптимизъм ми помогнаха историите на вече успели момичета, в подфорума Дневници.
Срещата ни с д-р Александров беше на 13.11.2007 год. Отидох много притеснена, но виждах в него лекарят, който ще ме насочи в най-правилната посока. Прегледа ме, разговаряхме и взехме решение. Положението ми никак не беше добро,  но имахме начертан план!
Направихме цветна снимка на 30.11.2007, а на 21 март 2008 – лапароскопия.
Летях от щастие, когато ми казаха, че имам шансове за нормално забременяване, но ако до 1 година такова не се получеше, следваше ин-витро процедура.
Мина почти година и в началото на април 2009 отново се срещнахме с д-р Александров. Насрочи ми час за нова цветна снимка, направихме и необходимите  изследвания. След като всички резултати бяха налице, се срещнахме с доктора. Той каза, че засега може да не започваме процедура, след тези идеални резултати, включително и проходими тръби.  Да изчакаме 2-3 месеца и ако отново нищо не се получи, да му се обадя през август и да уточним нещата.
И така. Стартирахме процедурата на 25 септември 2009.  На 6 октомври беше пункцията ми. Извадиха ми 16 яйцеклетки, на следващия ден доктора ми каза, че са се оплодили 7-8, но впоследствие станаха и повече. От самото начало вярвах, че това ще е нашият опит, че след него нищо няма да е същото!
На 11 октомври сутринта ми звънна д-р Александров и само дето не получих инфаркт. Каза по най-бързия начин да отида за трансфер, защото ембрионите били много хубави и се развивали бързо, трябвало да ми ги слагат, щяло да има и за замразяване. Така се развълнувах,  разтреперих се чак. След като направихме сделка да ми върнат два ембриона /понеже доктора искаше 1 /, влязох за трансфер и излязох обнадеждена и сияеща от вълнение! И започна дългото чакане.
На 12ти ден вече нямах вече търпение и направих тест, който беше положителен, с бледа втора черта, но беше там! На 14ти ден от трансфера, отново положителен тест! Това, което изживявахме със съпруга ми, гледайки теста, не мога да опиша с думи! Такава радост беше, летях от щастие, исках да крещя, че съм бременна!
На 6ти ноември беше първият ми преглед и видяхме нашето почти сантиметър бебче! Имахме си едно тупкащо сърчице! Молех се всичко да е наред  до края! Бременността ми беше сравнитено лека и спокойна, наслаждавах се на всеки миг от нея, беше неописуемо!
На 17 юни 2010, в 8,55 ч., след планирано секцио на бял свят се появи нашето слънчице Диляна. Всички знаеха че е дълго чакано дете.  Бях в реанимация, когато ми я донесоха. Когато я видях и докоснах, се разплаках. „Душичката ми, девет години я чакаме” – бяха първите ми думи. Беше незабравим миг, толкова дълго жадуван и изстрадан. На следващия ден я видя и съпругът ми, а след още 2 дни вече я гушках и плачех, и не можех да повярвам, че е истина! Всичките години на страдание и болка си струваха заради този миг, заради тези сълзи от щастие!
И сега пишейки тази история, сълзите ми текат. Години от живота ми минаха като на кинолента. Припомних си откъде започнахме, през какво преминахме и как стигнахме дотук.
Благодаря на съпруга си, който беше до мен и държеше ръката ми през всичките тези години! Когато аз бях сломена, падах духом и бях готова да се откажа, той беше човекът, който ми вдъхваше кураж и сили, за да продължа напред и да се боря!
Благодаря на Зачатие, че ми помогна да намеря пътят, по който да вървим, за да стана майка! Благодаря на всички вас, които стоите зад това име и за всичко, което правите за двойките с репродуктивни проблеми! Само вие знаете какво ви струва това!
Благодаря и на всички, които ще прочетете историята ми. Ако тя вдъхне кураж и сили на поне едно борещо се за мечтата си момиче, ще съм много щастлива!
Всяка сутрин едно мъничко човече с рошава главица се надига от кошарата, поглежда ме с огромните си сини очички и казва „ма-маа” с най-слънчевата усмивка! Сърцето ми е пълно с обич, очите ми се насълзяват от умиление и щастие  и се моля всяка една жена, да чуе тази прекрасна дума!
Борете се за мечтите си! Те се сбъдват, само вярвайте в тях и никога не се предавайте!
И същото това човече стои сега в скута ми, дърпа мишката от ръцете ми и се надявам да успея да изпратя тази история  :D )))
*

    ultra

  • Анна Зашева
  • *
  • 7291
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #32 -: Декември 08, 2011, 01:54:26 am »
Благодаря на Елфи, че ми обърна внимание, че снимките към историите не са били видими :oops:
Редактирах настройките и сега имате още един повод да прегледате още веднъж историите, за да видите нашите прекрасни дечица :)


“Experience is the name every one gives to their mistakes.” Oscar Wilde
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #33 -: Декември 08, 2011, 08:43:18 am »
И аз се записвам, за да не изтърва нито една от историите... :oops:
Мили борбени момичета, настоящи най-добри майчици, бъдете здрави и щастливи със семействата си! Всички дечица са прекрасни!
Е, аз, разбира се си имам фаворити, но това е друга тема!  :wink:
Първоначално и аз бях доста разочарована от слабия интерес в тази тема, но се радвам, че това се промени... Пишете, мили момичета! Разкажете историите и най-вече благополучния им край, за да вдъхнете сила и вяра на семействата, които все още вървят по трудния път на стерилитета!
Ани, искам и аз като твоята лентичка, моля! :wink: И без друго никога няма да имам такава лична! :(
Благодаря на "Зачатие", на всички работещи неуморно момичета там, на лекарите и на техните екипи за всичките тези сбъднати мечти, за тази красота и за това щастие!
« Последна редакция: Декември 08, 2011, 08:46:46 am от du6ka »

*

    mishanta

  • *
  • 7233
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #34 -: Декември 08, 2011, 09:18:36 am »
Майчица си Душе, в  :heartbeat: си, силното и голямото!

Не се отказвай моля те, моля те!


П:П- сложи линка в подписа си, като преди това махнеш двете звездички,
вторите два знака, след първите скоби!
[*url=http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=47022.0]
[*img]http://farm8.staticflickr.com/7033/6410863347_c24439bb81.jpg[/img][/url]


« Последна редакция: Декември 08, 2011, 09:23:47 am от mishanta »
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*

    ultra

  • Анна Зашева
  • *
  • 7291
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #35 -: Декември 08, 2011, 10:26:19 am »
Душе, аз от няколко седмици съм с тази лентичка, ама явно е била видима само за мен :lol:
Дано вече всички снимки се виждат! Ще направя и други тикери по-късно.

Тази сутрин (щото при мен още е сутрин :wink:) бях много приятно изненадана от още 2 истории за общо 4 дечица :D
Кои са те и как са се появили ще разберете малко по-късно :P


“Experience is the name every one gives to their mistakes.” Oscar Wilde
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #36 -: Декември 08, 2011, 11:59:16 am »
Следва историята за появата на едни тризнаци. Сещате ли се кои? Ама, разбира се - Алекс, Никол и Дани и тяхната майка Петина:


Алекс, Никол и Дани by Zachatie, on Flickr

Искам да съм вълшебница.

Да имам свръхчовешки умения за да размърдам нос и да върна времето назад.

Днес да съм в деня когато започваше последният ни и успешен Икси опит, утре да съм в деня когато видях положителният си тест за бременност, вдругиден да съм в мига, когато видях започващите да се оформят в корема ми бебета. После отново да съм бременна, да изживея всеки трепет и притеснение, да се опитвам да разгадая чудото и късмета който имахме. Искам отново да се повтори мига в който се родиха Ники, Алекс и Дани и първото плахо слизане в неонатологията на МД-София. Страхът и изтръпналото ми тяло от очакването да видя за първи път лицата на дечицата си. Искам си отново и първата ни нощ у дома.

Искам да мога да си играя с живота на криеница, на гоненица.

Искам и да успявам да го надлъжа понякога, да съм по-хитра и силна, по-смела.
Искам все повече да са хората на чиито пощенски кутии и входни врати да има табелки не с имената на фамилиите им а... „Семейство Щастие”.

Искам си обаче и вчера. Него не си го давам дори ако трябва да избирам между вълшебен прах за мърдащ се нос и обикновеното си ежедневие :) Избирам си ежедневието, но със спомените за вчера.

Вчера беше времето преди три гласчета да викат „мама”, „мамо”, „мами”, „маме”, „мамо, мамо, мамоооо”.
Вчера беше когато през 1999г. ми направиха операция за пластика на тръбите и с нея ме орисаха да стана част от нещо истинско, макар и доста години по-късно.  Април 2000г беше първият ми опит инвитро. Неуспешен. Преживях го много тежко. 2001г., седмица преди новата процедура, се разделих с мъжа, с когото живеех. Изнесох се от града, в който бях прекарала дотогава живота си, започнах да откривам нови светове, чувства, да се уча да живея, да стъпвам сама, да си играя с хората, да наранявам понякога умишлено, бързайки да не бъда отново аз наранена.

Прекарах 5 от най-хубавите си години в София. Бях самотна, много самотна, но щастлива. Опознах себе си и разбрах, че мога много.

Претърпях една огромна загуба и досега се питам –добра дъщеря ли бях?  За тези 5 години, срещнах най-добрите си приятели. Запознах се с прекрасни и добри хора.

После се запознах с мъжа си. На плажа на Златни пясъци 3 дни преди той да замине на поредния си морски воаяж.  Беше през 2005г. Върна се след 4 месеца, заживяхме заедно, сключихме брак. Преместих се от София във Варна, не работех. Ходех 2 пъти в годината при него, защото се задушавах, когато го изпращах на път. Времето си минаваше, говорехме си за деца, за осиновяване.
2006г. Направихме първият си общ опит Инвитро. Неуспешен. Преживях го лесно.  Знаех, че е само началото и, че краят, когато и да е той, ще е щастлив.

Година по-късно открих Зачатие докато търсех нещо в Гугъл. Започнах да чета, да чета, после се престраших и да пиша-много ми хареса. Намерих средата си, намерих нови приятели, открих още едно ново свое лице.  Участвах в конкурса „Сърце под моето сърце” и спечелих втора награда. Когато получих мейла, че съм спечелила помислих, че е грешка. Пишейки тогава за конкурса, не съм и се надявала на награда. Отидох на първото си ДРЗ в Стара Загора, за да получа наградата. Никога няма да забравя колко ме беше страх. Да, страх и притеснение. Не познавах на живо никой и се опитвах да прочета имената от баджовете на прелитащите около мен момичета. Видях едно момиче с огнена коса и широка усмивка :) Прочетох Анна Зашева и ми олекна:) Отидох до нея, представих се и после с мъжа ми влязохме в залата, където бяха презентациите и награждаването. За първи път тогава се почувствах като част от нещо голямо. Не бях направила нищичко, но труда на една шепа хора ме грабна като вихрушка. Станах член на Зачатие.
В края на 2008г. подадохме документи за осиновяване.
Същата година, малко преди Коледа се видях с д-р Александров, направихме план за действие. Февруари 2009г. лапароскопия. Случихме се в една стая с Deep :) Там се запознах с Дари и Ваньо- прекрасни хора. Усмивките не слизат от лицата им.  На 4 април стартира опита ни. Направих 6 яйцеклетки. Извадиха и шесте, оплодиха се и шесте. Трансфер на  трети ден. Бяха оцелели 5 ембриона 2 хубави и 3 не толкова добри. Върнаха ми три.
На 8 ден след трансфера си направих тест, иначе се правех на търпелива. Видях или по-скоро ми се струваше, че ми се привижда нещо като отражение на втората черта. Ядосах се на себе си за нетърпението. На 12 ден обаче реших, че няма какво да чакам и пак ще си направя тест. Когато видях втората черта на теста ми се зави свят. Седях на спалнята, гледах в една точка и се чудех защо не се смея или не плача от радост, нали това бяха очакваните ми реакции. Толкова пъти съм си представяла как ще реагирам. Май се обадих на Мини и на Мимка но какво съм им говорила съвсем не помня. На 17 ден направих кръвен тест . Ето, това съм записала в дневника си:
                Re: Дневникът на Лиско
« Отговор #59 -: 07 Май 2009, 18:14:45 »               
________________________________________
Вече, мога да си призная:)))))
И да споделя, че дори не мога да разбера как се чувствам. И може би дълго няма да мога.
Днес 17 ден след ЕТ, ЧХГ - 1481.
И няколко седмици по-късно:
                Re: Дневникът на Лиско
« Отговор #60 -: 21 Май 2009, 20:06:35 »               
________________________________________
Днес бях на преглед при Александров за да видим колко ембриона са се хванали и сърдечна дейност.
Следващите редове ги пиша все още пообъркана от случващото се:)
Имам си три малки непослушни лисичета със силно тупкащи сърчица:)
Притеснителното в случая е, че единия ембрион се е разделил на две и двете близначета са еднояйчни. Третото си е в отделен мехур.
Александров не е особено доволен и вероятно има защо да се притеснява. Аз засега продължавам с моята позитивна нагласа и се надявам, че всичко ще има щастлив край, макар и да е пак труден пътя до него:)
Още ми е трудно да повярвам. Голяма съм късметлийка.
.....................
Сега най-важното от всичко е, че съм бременна:)  Всичко останало ще се подреди:)
И то наистина се подреди. Имах прекрасна и лека бременност. Разбира се със своите притеснения понякога но нищо сериозно.

И с това Вчера свършва.

Пак е  Днес.

На 4.11. ме приеха в МД-София за постоянно наблюдение докато родя.
На 14.11 най- после ми определиха дата за секцио:) д-р Дяволов каза 25.11.  Не споделих с никой защото имаше вероятност да отложи, а имаше и такава да съм по-напред:)
На 17.11 в 22.00ч. разбрах какво са болезнени контракции и все пак не бяха силни болките, но контракциите ми бяха през 5 мин:) извикаха дежурния доктор да ме прегледа, имах 1 см. разкритие и нищо притеснително. Легнах си с уговорката, че ако се усили болката или се почувствам "различно" да се обадя за да звънят на Дяволов да идва. През нощта се събудих 2 пъти от болка но бяха за кратко и отминаха. Сутринта в 7 на 18.11 вече започнаха доста болезнени контракции. Легнах на запис на тонове и на записа излезе, че контракциите ми са наистина много силни:) Акушерката се шегуваше, че май ще има рожден ден, но на мен все не ми се вярваше, дори очаквах някаква система да ми включат (нали съм голяма докторка, сама си измислях лечения)  Дойде доктора, прегледа ме след визитацията и когато чух, "Приготвяйте я, сваляме я за спешно секцио" ми потекоха сълзи:))))))))))) изведнъж ме хвана страх и се разтреперих от студ:) Оказа се, че съм имала 2 см. разкритие и, че няма какво да чакаме за да не станела някоя беля. Свалиха ме в операционната към 11.40ч. Сложиха ме на операционната маса и ме подготвиха:) Това, признавам си беше най- неприятната за мен част. Въпреки, че тримата анестезиолога ми обясняваха всяко действие и какво ще почувствам си беше неприятно. Не ме е боляло нищо, но беше някак студено и подтискащо:)

Когато извадиха Никол в 12.10ч и ми я показаха разбрах какво е да си чакал "цял един живот" точно този миг, тази ситуация, това изживяване:) макар да беше лилава и по скоро да мяукаше като котенце отколкото да плачеше, видях едни крачета да ритат. Единия анестезиолог се пошегува с педиатърката да открие лицето, поне да видя и главата на бебето а не само краката му:)
Никол се роди на 18.11.2009 г. в 12.10ч., 1800гр.43 см., втори извадиха Александър в 12.11ч., 2046 гр. 43 см. и трети беше Даниел в 12.12ч., 1880гр. 44 см.

Прибрахме си децата 17 дни след като се родиха. Майка ми беше неотлъчно до мен първият месец и половина. Сега се уча да бъда майка, да бъда като тях добра.

Сега ме е страх много повече отпреди да забременея но желая с цялото си същество този страх на всяко семейство. Трудно е. И вчера беше трудно, и днес е по-трудно но е живота, който не бих заменила за ничий друг.

Благодарение на Зачатие съм майка на Ники, Алекс и Дани. Чрез Зачатие участвах в „Това го знае всяко хлапе” и спомена за онези емоционални мигове няма да забравя.

Благодарение на Зачатие нашето семейство беше сред избраните варненски семейства на които се дариха пари от играта на г-жа Антония Първанова и г-н Николай Василев в Стани богат. Със сумите от наградите, които спечелихме финансирахме опита си. И как няма да е успешен когато толкова ръце и сърца работят за една кауза – за СЕМЕЙСТВО ЩАСТИЕ.

Един ден децата ни ще прочетат дневниците си :) В тях мама им е написала защо и как ги има. Написала е защо толкова много обичам и се възхищавам на хората зад това име - Зачатие.

Благодаря ви момичета и момчета. От всеки от вас съм научила по нещо и обещавам да предам по нещо и на тримата малки дявола в нас.

И накрая, имам една молба. Моля ви, нека моята история не участва в конкурса за награда. Мисля, че наистина имах голям късмет и спечелихме много награди. Нека е само като малка надежда за някой.
Наистина ви обичам!

Петина-Lisko
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #37 -: Декември 08, 2011, 13:02:24 pm »
Следващата история в конкурса също е от морето, пише ни Надежда, майка на Антоан:


Антоан by Zachatie, on Flickr

Казвам се Надежда Динева и пиша с ник Perdeto :)

Заживяхме с моят приятел, през далечната 1998 г., а 2000 г. решихме, че искаме дете. То така и обаче не идваше. Да вметна само, че винаги съм имала нередовен цикъл, като понякога е бил с продължителност до 70-90 дни. Веднъж имах необичайно дълго закъснение и отидох при гинеколог с тайната надежда, че съм бременна. Направиха ми мануален преглед, бременност нямаше, доктора заключи, че всичко ми е ОК, да се успокоя и ще стане.
След няколко месеца бях отново при такъв, но провокирана от болки при полов акт /нали правим опити за бебе/. Оказа се, че имаме хламидия, която лекувахме и двамата с партньора ми. След като я преборихме, се започна голямата одисея. Стартирахме с хормони, пролактин висок, всичко останало ОК. Започнах през това време да пия Оргаметрил уж за нормализиране на цикъла ми.
След няколко месеца, известно в града ни светило, реши да експериментира върху мен прохождащата лапороскопия, но преди това направихме спермограма в местна лаборатория. Та въпросната беше супер, при мъжът ми проблем няма. Поставена ми бе диагноза поликистозни яйчници, на база УЗИ. До такава интервенция така и не се стигна обаче, защото беше непосилна за мен сума, която трябваше да събирам месеци наред. След като я събрах, курса на долара скочи и цифрата стана друга, отново събирах. Третият път вече доктора беше в заслужена отпуска и тогава реших, че не това е моят лекар.
Отидох при друго светило. Там отново се наблегна само на този пролактин, пих Бромокриптин, имах ужасни странични ефекти. Трябваше да правя и ЯМР, но нямаше как по онова време дори и със заплащане. Направих рентгенова снимка, така се изключи вереоятността да имам аденом на хипофизата, но пък имах нещо си калцирано доброкачествено. Бях претърпяла лека катастрофа и си бях ударила силно главата.
Мина горе долу година и нищо. Ни нормален цикъл ни бебе.
Отчаянието започна да ме завладява, тогава наши познати на Коледа ни споделиха, за сбъдването на тяхната мечта, осъществена от лекар в София /имат близнаци/.  Уж жената е била в екипа на д-р П.Табакова преди да се пенсионира, но от нея отново чух да успокоя и ще стане. Имаше обаче вече по-обстоен преглед и назначена цветна снимка. Там всичко наред. Напълно отхвърли диагнозата поликистоза. Погледна и спермограмата и възкликна, как моят мъж бил готов за донор. След снимката, ми бе назначен Клостилбегит, това се случва 2002 г.. Тогава започнах да меря и базалната температура. Пълен провал, изобщо нямаше двуфазност, никакво покачване и след няколко месеца и консултации по телефона си поисках досието  и преустанових меренето и пиенето на всякакви лекарства. На работно ми място нямах достъп до интернет, а и бях затрупана от работа.  Почина внезапно и баща ми, остави ни доста дългове за разплащане с банки. Месеци наред тъга и болка имаше в сърцето ми по загубата на обичаният от нас баща, отделно още четирима роднини си отидоха без време.  Ангажираността ми в работата ме караше да съм в някаква що годе в кондиция и решавам, че баща ми е искал страшно много да има внук, който така или иначе никога нямаше да види.
Връщам се отново на изходна позиция, решавам че искам да направя лапароскопията. По онова време работих в митническа агенция и освобождавах пратки на доста лекари, така попаднах на хирург, който се занимаваше точно с безкръвни операции.  Отидох при него, разказах си болката и той ме препрати на гинеколог, с който работи в екип. Той беше първият който искаше да ми направи фоликулметрия, той беше и първият който ми пусна пълен пакет хормони, както и на щитовината жлеза. Категорично отказа да правим лапароскопия. Не вярвах какво ми говори, реших да опитам за последно, след което да се откажа. Отново висок пролактин и вече други хормони леко в отклонение. Нова спермограма. Отново в местна лаборатория, отново моят мъж отличник. Проблема е само в мен. Отново Клостилбегит и за първи път фоликулметрия. Първият цикъл уж всичко ОК, а в крайна сметка отново никакъв резултат. Вторият месец абсолютна мистерия, никакъв доминантен фоликул и цикъл продължил над 50 дни. Препрати ме в София, но при кой и къде, никаква идея.
Отказах се, започна да ме обзема отчаяние и болка при вида на бременна жена или бебе. Избягвах ги. Започнах да се опитвам  да ровя в интернет пространството за информация. Всичко на което попадах ми изглеждаше страшно и странно, а и нямаше много по онова време 2003 г.. След около близо половин година може би, през един от първите топли дни на лятото се загледах в огледалото. Видях, че шията ми е някак по странна при преглъщане. Отидох своеволно на ехограф, бях се уплашила да не би да имам тумор. Преди няколко години баща ми имаше скоротечно злокачествено образувание, което с дни растеше. Така стана ясно, че имам възли дифузно. Направих  и консултация със случаен  ендокринолог, който пръв разчете ехографията. Обясних й за какво се боря и за какво мечтая. Започнах да пия л-тироксин, като всеки месец изследвахме нивата на щитовидните хормони и антитела. Имах завишени такива, при условие, че хормоните бяха в норма. През летните месеци ходихме интезнивно с мъжа ми за риба през уикендите, за удоволствие и разтуха. Така забравях за кратко проблемите ми по незабременяването, както и служебните, битовите. Не ме пускаха в отпуска и не можех да търся лекари в София. Реших да оправя щитовидният проблем и тогава да мисля за по нататък, проблясна отново надежда поради мнението на ендокринолога. През това време цикъла отново започва да закъснява необичайно дълго, тайничко правя първи тест, който беше отрицателен. Така на вторият и третият месец от закъснението, същият резултат. Междувременно се чувствам ужасно зле физически. През тези месеци споделям ги с лекуващият ме ендокринолог, но след като й споменах за отрицателните тестове, започна и тя да се озадачава. Реших, че терапията не работи и отново се отчаях. През тези месеци имах усещане на умора, слабост и раздразнителност плюс дебелеене при спазване на диета и прием на зелен чай.  Намаляме  лекарствата на хипер минимална доза. Положението е отчайващо, спи ми се невероятно много, чувствам се супер зле и уморена. Изглеждам някак подпухнала. Дори започнах да не ходя за риба.  Пуснех още един тест за бременност на четвърти месец от закъснението и мисля пети по ред,  след като резултата беше отрицателен, отиде отново в кофата. През тези месеци не спираме да опитваме за бебе. Нещо ме караше след още някоя друга минута да го погледна, видя ми се съвсем лека бледа втора черта. Накарах и мъжът ми да види, да не би да си фантазирам, той обаче нищо не виждаше. Успокои ме и аз реших, че след като времето за отчитане отдавна беше минало, най вероятно е грешка. Да си призная, не вярвах, че мога да забременея при липсващ цикъл, но ...Твърдо решена, че имам някакъв голям проблем, решавам да изисквам обяснение от лекуващият ме ендокринолог  и да търся отзиви за смяна при друг.
Започнаха да ме дразнят всички и всичко. Трябваше да търся и нов гинеколог, а не знаех при кой да отида, в моят град явно нямаше кой да ми помогне. Отново оставих за по нататък. Бях стартирала собствен бизнес и на този етап не можех да отсъствам от работа, която пък ми бе жизнено нужна, особено след смъртта на баща ми.  Започнаха да ме болят и подуват краката. Виждах как дебелеех от въздуха буквално и отново и отново следваха разговори и изследвания с ендокринолога. Всичко в норма, без щитовидните антитела. Необяснимо според нея, необяснимо и за мен, как уж съм на терапия, а се чувствам все по зле. Така и не отидох при местен гинеколог повече. Дойде злощастният 16 ноември, когато през целият ден изпитвах неупесуеми болки ниско в корема и леко кървене. След петмесечно закъснение, казах си най после дойде този мой цикъл, сега вече задължително трябва да отида на гинеколог. През нощта на 17-ти ноември  се събуждам от ужасни болки, ставам обляна цялата в кръв. Тогава се появи първо едното, след няколко минути и другото бебе. Направих спонтанен аборт без да знаех, че съм била бременна. Колкото и странно да звучи, това беше факт. В шок от случващото се, започвам да викам истерично. Събудих с крясъци мъжа ми. Последва абразио  и нестихващо чувство за вина  до ден днешен. Все още не мога да повярвам, че това се е случило на мен и с мен, с нас. Изпаднах в дълбока и дълга дупка, но и точно в това ужасно състояние се прокрадна и някаква мъничка надежда, че все пак мога да забременея.  Бях съкрушена, уплашена и обнадеждена едновременно. Лекарите също подсилиха тези мои чувства с укор и обвинения.
След като излезе хистологичното заключение попаднах чрез търсачка в Гугъл на сайта „Зачатие”. Първо само четях, много четох, изчетох всичко. Научих много, някой се бе постарал да синтезира най важните статии за репродукцията. Бях толкова доволна, че мога да намеря отговори на доста мои въпроси, на които никой лекар не можа да ми отговори. В главата ми стана пълна каша, имах нужда да говоря за проблема си, за това какво ми се е случило съвсем скоро. Престраших се и писах в чата, толкова мили, добронамерени и знаещи хора в последствие приятели, намерих там. Постепенно чата стана част от мен и запълни цялото ми свободно време. Благодаря на всички от сърце и душа, за неуморната работа с една единствена безкористна цел, да помагат на такива като мен, непросветени  невежи до глупост дори.

Аз намерих своето душевно спасение на този етап от живота ми в „Зачатие”, а не осъзнавах какво е преживявал мъжът ми, така той остана сам. Не искаше и да говорим на тази тема, виждах в очите му само и единствено укор, което ме караше да го избягвам. Това ни отдалечи един от друг, станахме си чужди, живеехме като съквартиранти. Моето свободно време беше само и единствено пред компютъра. Не ми се излизаше, не ми се работеше, не ми се живееше.  Целият ми свят се беше сринал и не намирах сили и желания за борба. Само момичетата от „Зачатие” ме разбираха и подкрепяха. Така месеци наред необръщайки внимение какво се случва с моят мъж и с нас, разбрах за неговата изневяра. Живота ми удари поредният шамар, завършващ  този път с  нокаут.  Обвинявах него, но вина имах и то не малко и аз. Усещането за вина толкова се засили, че ми минаваха мисли за край на живота си. „Зачатие” и работата ми ме изведоха от това състояние. Не успях да простя, но дадох шанс на новото нас, след неговото искрено съжаление. За добро или зло и до сега сме все още заедно. Постепенно започнах да обръщам повече внимание на връзката ни и да се опитвам да залепя счупеното по между ни.  Започнах вече и по често следя и пиша темите във форума. Благодарение на „Зачатие” реших да направя консултации при най добрите лекари в областта си за 2005 г. и тръгнах на турне от изследвания из цяла България. Започнахме да мислим и за АРТ, но преди това трябваше да имаме поставена правилна диагноза разбира се. Така започнах от Пловдив, попаднах на живо при семейство Даскалови, макар до този момент да имах само контакти с Мели на ЛС. Бях изумена и все още съм от всеотдайността и безкористността им. Толкова топли и отзивчиви лекари не бях виждала. Направихме вече и така наречената истинска спермограма, която не беше изобщо такава, каквато е била правена в лабораториите на нашият град. Резултатите също. Последва разходка до Плевен за имунологични и генетични, след което се отправихме към Варна.  Между другото след като видях резултатите от спермограмата и тези от Плевен, бях на косъм да се откажа от дългочаканият час при доц.Маркова – Варна. Мели ме посъветва, да отида да чуя мнение от специалист  и че така или иначе нищо не губя. Така и стана. Между другото бях започнала да пия билки за забременяване и фолиева киселина. Плюс терапията за Хашимотото. На прегледа се оказа, че имам един доминантен фоликул 19 мм. Предписан ми бе за първи път Прегнил 10000 единици, след която схема на дни подходящи за зачеване, Утрогестан и така 10 дни, след което да пусна тест за бременност.  Едвам изчаках тези дни, нямах търпение за теста, до като мъжът ми изпитваше страх от поредният провал, аз тръпнех от смесени чувства. За първи път видях двете чертички и веднага се обадих на една от най неуморните пчелички от „Зачатие”, която беше също на път да сбъдне своята мечта.  Благодаря ти Дони, че беше до мен и винаги си била. Последваха чести кръвни тестове до установяване на бремеността на УЗИ. Изминаха месеци на страх, безкрайни изследвания и пътувания плюс терапия. Доверих се на д-р Даскалов и не сбърках. Благодаря на „Зачатие”,  че ме срещна с това прекрасно и професионално лекарско семейство. Благодаря, за неуморният труд и не стихващият ентусиазъм на всички членове от Сдружението, които така всеотдайно работят за сбъдването на най красивата мечта на всяко семейство.  Благодаря, че ви има и съм щастлива, че познавам повечето от вас.

Така дойде дългоочакваната дата на плановото секцио и се роди наш прекрасен Антоан на 03.11.2006 г.  гр.Пловдив.
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #38 -: Декември 08, 2011, 19:05:31 pm »
Мишееееееееее, слънце си ти!  :bighug:   :balk_21:  :bighug:
Ани, аз рядко влизам вече тук, но веднага я забелязах и си я харесах и адски се радвам, че вече си я имам!:)  :wink:
Момичета, утре ще си разпечатам историите и ще си ги чета на село в събота и ще си плача на воля... Целувки на всички малки сладурковци и на техните прекрасни майчици!

Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #39 -: Декември 08, 2011, 21:51:51 pm »
Появи се историята на жената, която беше моят най-голям стимул - Лиско! След отрицателен тест четях и препрочитах дневника ти, Лиско. Твоят оптимизъм е заразяващ! Благодарение на дневничето ти, аз събирах сили за следващ опит!
Целувки на трите слънчица!
А на Душка ще кажа, че тези истории са за всички като нея, които са на път да се откажат. Душе, вярвай в чудеса! Случват се!
Ако се появят препятствия по пътя Ви - сменете посоката, а не крайната цел...





БЛАГОДАРЯ ВИ, Д-Р СТАМЕНОВ!