0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Конкурс "Бебе на Зачатие"
« -: Ноември 07, 2011, 16:18:52 pm »
Скъпи приятели,
каним ви да вземете участие в нашия конкурс "Бебе на Зачатие"!

Разкажете ни за зачеването на вашето дете, за трепетното очакване на новия живот, за щастието, с което ви дарява новият член на семейството.
Споделете с нас трудностите, които сте преодолели и с какво точно ви помогна Зачатие по пътя към вашата мечта. Кое беше най-ценно за вас - споделянето във форума, безценната информация от сайта, подкрепата от Сдружението или ползата от инициативите на Зачатие.
Придружете разказа си със снимка на вашето дете и дайте надежда на хилядите борещи се семейства, че вашият късмет ще споходи и тях.
Заразете ни със вашето щастие, накарайте ни да се усмихваме заедно с вас и да се радваме на вашата пълна къща. Покажете на Зачатие, че трудът, който влагаме, за да ви помагаме си заслужава. Така ще знаем, че часовете, които крадем от нашето свободно време, за да работим за каузата са важни за вас.
Защото за нас най-важно е да има повече щастливи родители!

Ако сте едни от тях, не се колебайте да участвате и да сътворите късче Коледна магия.
Ще публикуваме историите и снимките на децата на сайта, за да могат всички потребители да гласуват кое дете да стане "Бебе на Зачатие".

Изпращайте материалите за участие на адрес: konkurs.zachatie@gmail.com до 10 декември 2011 г.

Могат да участват всички родители, които смятат, че Сдружение Зачатие е помогнало по някакъв начин за появата на тяхното дете.
Моля, изпратете и снимка на детето/децата с/без вас. При желание, ще използваме инициали, вместо имената ви.
Гласуването ще се проведе от 11 до 15 декември.
Победителят ще получи специална награда от Сдружението на Коледното ни парти - безплатна фотосесия плюс луксозен албум за снимки, в които да съхранявате най-ценните ви спомени.
За заснемането ще се погрижи нашата прекрасна фотографка mini
Историята, с която сте спечелили наградата, ще бъде публикувана на сайта и анонсирана във Фейсбук. Така всичките ви приятели и роднини ще знаят, че именно вашето дете е "Бебе на Зачатие"

Ако имате допълнителни въпроси, моля, задавайте ги в темата :)

Успех на всички участници!
« Последна редакция: Ноември 23, 2011, 12:19:17 pm от jam »
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #1 -: Ноември 14, 2011, 14:33:39 pm »
Представяме ви нашия пръв участник: Kremkaramel с бебе Йоана

Йоана by Zachatie, on Flickr
Ще ви разкажа моята приказка със щастлив край, като се надявам да дам кураж на много отчаяни жени. Оженихме се през 1997 г. Аз бях  на 23, съпруга ми на 25 г.  И през ум не мие минало, че ще трябва да мина през ада, за да чуя думичката "мама" на 37. Мина 1 г. след сватбата ни и бебе нямаше. Започнах да обикалям лекарите наред в града, в който живеем. В продължение на 1 година изпих куп лекарства, без да имам направени никакви изследвания.  Решихме да потърсим лекар в София. Без да познаваме никой, отидохме в Майчин дом. Сега разбирам колко е било важно да има кой да ти каже къде да НЕ ходиш. Там след една спермограма отсякоха " Донор или осиновяване! Друг избор нямате!" Едва ли е нужно да ви казвам как се чувствахме месеци наред...
Потърсихме други лекари. За нещастие попаднахме на лекар, който викаше мъжа ми всяка седмица за спермограма, а мен на 7, 8, 9 ден от цикъла, после на 11, 12, 13 ден, и пак на 17, 18, 19 ден, пишеше нещо в един бележник и не даваше обяснения. Накрая се било решавало дали сме за инсеминация, ин витро, ИКСИ. Сменихме го с друг, който не беше по-различен. Казваше ни какъв късмет сме извадили, че сме попаднали точно на него и ни поиска 2000 долара да ни направи лично той ин витро, а  беше андролог...
Започнаха мъките ни. Непрекъснати пътувания, смяна на работа, много изгубени нерви, пари и време. И така близо 6 години, докато попаднахме на истински специалисти в тази област.  През 2002 д-р Кацаров оперира мъжа ми от варикоцеле. Надявахме се да се подобри спермограмата след това, но при мъжа ми показателите си останаха почти същите. Това налагаше ИКСИ. През 2004 направихме първото ИКСИ в клиника по стерилитет. Бяхме сигурни на 100% че ще стане. Доста тежко се преживява първия неуспешен опит.  Последва второ ИКСИ , след това трето, трансфер на замразени ембриони. Резултатът - само сълзи. Тъй като нямахме пари за повече опити ИКСИ, решихме да  направим донорска инсеминация. 1, 2, 3...  6  – всичките неуспешни. Вече бяхме много отчаяни.  Всички хормони ми бяха в норма, лигавица "чудесна" по думите на докторката, тръбите без проблем. И на въпроса защо не става и с донор, щом всичко е наред при мен, отговора беше "Ще стане, но не се знае от кой опит".
Тогава започнах сама да търся причината. Стоях пред компютъра нощем до 2 часа и търсех информация. Получих я от Зачатие. Имаше всичко, което търсех - клиники, лекари, необходими изследвания, консултация с Мели. Не със всеки можех да споделя проблема, беше ми много трудно да говоря за мъката си. Докато в Зачатие беше лесно, там всички изпитваха същото и обменяхме информация, радвахме се и плачехме на всяка бременност и всяко родено бебе без да се познавахме лично.  След неуспешен опит получавах съобщения от вече успели момичета, които ми даваха кураж и казваха: "Бори се! Ше успееш и ти!"
Направих имунологични и генетични изследвания на своя глава, и както ми нямаше нищо, се оказа че си имам от всичко - завишени НК-клетки, тромбофилия, още 2 други генетични мутации. Имах и мозаечен кариотип в цитогенетичното. Тогава решихме да сменим клиниката, в която бях направила всичките опити.  Лукса и доброто отношение там не ми помогнаха. Вече бяхме изнервени до краен предел. Всеки път като минавах покрай детски магазин буцата в гърлото ми ставаше все по-голяма. Радвах се на всяко родено бебе на мои близки и приятелки, след това плачех и се чудех дали някога и аз ще изпитам това чувство. Гледах как възрастни хора разхождат дечица и очите ми се пълнеха – дали и нашите родители ще разхождат някога внуче...Най-тежко ми беше по празниците. Не исках да идва Коледа, нито рождени дни. И аз като всички се питах защо точно на мен, с какво го заслужих, толкова ли съм лоша?! Избягвах срещи с хора, които не съм виждала от доста време, за да не задават въпроса за бебе. Общувахме предимно с такива с нашия проблем и момичетата от Зачатие.  Стерилитета ми отне много, но пък ми даде страхотни приятели от цяла България!
Записахме час в Клиника "Малинов". Така се  запознахме с  Човека, който промени живота ни и на когото никога няма да можем да се отблагодарим - д-р Стаменов! На първата ни среща разгледа всички изследвания, въздъхна и каза, че ще направи всичко, за да открие причината. Това ми стигаше. Думите му “Господ обича смелите! “ ми дадоха сили да продължа да се боря докрай!
Изтеглихме нов кредит, с помощта на Искам бебе. Направихме първото ИКСИ при д-р Стаменов, като решихме да направим и предимплантационна генетична диагностика. Толкова вярвахме, че това е нашия опит. Но на 17-тия ден отново отрицателен тест, който преживяхме най-тежко. Цяла нощ плакахме. Тогава взехме решение да подадем документи за осиновяване. Казахме си, че не бива да позволяваме проблема да ни съсипе, ще си вземем детенце и пак ще сме истинско семейство.
След няколко месеца обаче отново отидохме в клиниката. Не можех да се откажа толкова лесно. Д-р Стаменов предложи да пробваме ИКСИ на естествен цикъл. Всичко тръгна добре, но на пункцията се оказа, че фоликула е кух. Бяхме принудени да спрем дотук поради финансови причини. Но след няколко месеца аз отново бях в кабинета му.  Близките ни помогнаха за ново ИКСИ. Върнахме 3 хубавиембриона и се надявах този път да стане. За съжаление опита отново беше неуспешен. Вече не ми бяха останали сълзи...Повече пари нямаше. И повече кредити не можехме да изтеглим. Казвах, че няма да спра с опитите, докато не забременея. Казвах също, че докато доктора не се откаже, и аз няма да се откажа. Но се налагаше да спрем.
Месец след този опит стояхме на студа пред малкото НДК със запалени свещички и празни бебешки колички. В “Шоуто на Слави” бяха д-р Стаменов, Радина, Ани. В тях ни бе надеждата – може да се промени нещо и отново да продължим. Скоро след това  беше създаден Фонда. Веднага подадохме документи и 4 месеца по-късно ми се обадиха,че съм одобрена. Предстоеше нов опит! Вече бях направила цветна снимка и още изследвания. Д-р Стаменов беше категоричен, че ще открие причината за липсата на имплантация. Вярвах му! Каза, че ще ми направи биопсия и е сигурен, че там е проблема. Направихме биопсията, която наистина показа, че има проблем с имплантацията. Сложиха ми лекарство и последва контролна биопсия. Никога няма да забравя как доктора ми се обади да ми съобщи резултата. Толкова беше щастлив. Биопсията ми беше идеална!
На 12.11.2009 започнахме стимулацията по къс протокол. На 21.11.2009 бе пункцията. Винаги след пункция съм се чувствала много зле, кръвното ми падаше. Но този път бях в отлично състояние и настроение и мъжа ми предложи да отидем на Манастира “Св. Мина” край София. Беше Въведение Богородично, Деня на Християнското семейство. Редихме се на огромна опашка, за да се докоснем до иконата и да се помолим за така жадуваното детенце!На 24.11.2009 ми върнаха 4 ембриона.
На 10.12.2009 направих кръвния тест в клиниката. Бета ЧХГ 900.
Толкова не бях плакала през живота си. След 13 години аз бях бременна за първи път!
ДОКТОРЕ, БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОД, ЧЕ ВИ ИМА!!!
На 16.08.2010г. се роди толкова чаканата ни рожба! Нашата Йоана!
Благодаря на Господ, че чу молитвите ни!
Благодаря на Човека и лекаря д-р Стаменов! Благодаря на д-р Сигридов и целия екип!
Благодаря на Зачатие! По време на бременността ми момичета от различни краища на България бяха готови да ми изпратят лекарство, което нямаше в аптеките в нашия град. Само за 2 часа получих толкова много  съобщения, в които ме питаха да пратят ли на следващия ден по куриер лекарството. Мъжа ми се засмя и каза, че момичетата от форума на  Зачатие биха свалили и Правителството ако решат, толкова са единни и солидарни!
Благодаря на всички, които помогнаха да бъде създаден Фонда за асистирана репродукция!
Мили момичета, които вече нямате сили и не знаете по кой път да хванете!
Вярвайте и се борете! Когато усетих първото ритниче в корема си и после, когато гушнах за първи път Йоана разбрах, че всяка сълза си е заслужавала! Бих извървяла отново целия дълъг и труден път, за да видя усмихнатото и личице!
За нищо на света не се отказвайте от мечтата си, защото чудеса се случват!
Теодора Стойкова
« Последна редакция: Ноември 15, 2011, 12:11:14 pm от ultra »
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #2 -: Ноември 14, 2011, 15:19:02 pm »
Теодора, браво, браво за смелостта, за търпението, за нескончаемата сила и не рухваща надежда. Каква борба, каква борбена жена и майка. Не се и съмнявам, че си е заслужавала всяка сълза. Имаш прекрасно детенце, за каквото жадувам и аз. Плаках като малко дете, докато четох историята ти, през какво си минала, какво си изживяла. Чак ме досрамя, че толкова съм се отчаяла само след 18 месеца... Да ви е живо и здраво момиченцето и много да ви радва. Да благодарим на зачатие и момичетата от форума, които толкова ни помагат.
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #3 -: Ноември 14, 2011, 18:03:55 pm »
Имам въпрос-като четях първата история разбрах, че бебето е родено 2010 година. Моето също е родено 2010-можем ли да участваме?
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #4 -: Ноември 14, 2011, 19:23:42 pm »
В конкурса може да участва всяко дете, независимо кога е родено.
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #5 -: Ноември 23, 2011, 13:23:31 pm »
Теодора, разплаках се докато четях историята ти и през какво си преминала. Да ви е жива и здрава дъщеричката ви. Толкова борбени и силни трябва да са всички които искат да имат един ден свое дете.Да не умира надеждата, че един ден и те ще гушнат своята рожба.


*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #6 -: Ноември 25, 2011, 12:01:29 pm »
Представяме ви нашия втори участник: Pesheck и бебе Николета

Николета by Zachatie, on Flickr
Схвана ми се гърба.
Но защо и как ще ви разкажа накрая. Сега ще почна от началото.
 
Казвам се Петя Попова, тук ме знаете като Пешек.  Запознах се със съпруга си в началото на август 2001. На края на октомври заживяхме заедно. Аз бях на 30, той на 33. През 2003 решихме, че нямаме много време и искаме бебе. Пробвахме и пробвахме и пробвахме .... не стана. Намерих си лекар, известен в града ни. Първото, което поиска от нас беше спермограма. До тук добре, но после .... фоликулуметрии и клостил. Давах си почивка на 3 месеца, понеже така пишеше в листовката. След 7 месеца направихме снимuа на тръби. Нищо ми няма. Пак клостил и прегнил за пукане на фоликулите. Март месец първа инсеминация. Резултат – никакъв.  След 2 месеца още една инсеминация и пак нищо. Лекарят ми взе да говори за лапароскопия. Че бях уплашена – бях, но това което повече ме притесни, беше че никакъв хормон при мен не изследвахме.  

Така загубих близо 2 години. После открих Зачатие. В началото имах чувството, че тук се пише на непознат за мен език. Но четях, и четях и четях. В „ Зачатие” открих много разбиране, помощ и надежда. Както и много хора, които станаха за мен истинско семейство. Оказах се от късметлийките, които живеят в града на страхотен лекар. При първото си посещение при д-р Даскалов ми направи впечатление, че лекарят можело да говори и обяснява подробно всичко. Че при всяко следващо посещение, можело да не те посреща с въпроса „какво правихме при теб?”.

През 2007 се подготвяхме с д-р Даскалов за инсеминация, когато ми откриха друг здравословен проблем. Сериозен, много при това. Зарязах всичко друго и тръгнах да го решавам. След почти година ходене по болници се оказа, че нищо ми няма. И се върнах отнова към репродуктивните си проблеми.

През 2008 година,  mini ме „заклещи” на скайп и ме накара да си запиша час за консултация на ДРЗ в Стара Загора. После д-р Даскалов ме убеди да повторим снимката на тръбите. В същото време записах час за преглед в клиника „Малинов”, за д-р Персенска, защото беше за след 6 месеца. Първият добър знак беше, че в клиниката ми вдигнаха телефона на първото набиране. След снимката обаче се оказа, че имам хидросалпингс. Така ми пропаднаха плановете за 1 – 2 инсеминации при д-р Даскалов. Направихме с него лапароскопия и зачаках часа си за първичен преглед. Колкото повече приближаваше датата, толкова повече се притесняваше съпруга ми. Към средата на декември имахме почти, но не цялата сума която ни трябва. А прегледа беше в началото на януари.

Тогава „Зачатие” обяви своя пореден коледен конкурс „Коледа в Зачатие”. Реших този път да участвам. Благодарение на всички вас, спечелих второ място „любимец на публиката” и липсващата ми сума за един опит. Вече можехме да започнем. На първичния преглед д-р Персенска каза, че аз решавам кога започваме, защото имам абсолютно всички нужни изследвания. Имах 2 седмици да реша. Няколко дни след този преглед ми се обади Ани и ме попита искаме ли да участваме в предаването „Това го знае всяко хлапе”. Решихме за няма и 5 минути. Участието ни повечето от вас са го гледали. Емоцията беше невероятна.

След това започнах опита. 03.03.2009  пункция, след два дни трансфер. Цели 17 дни чаках за тест и изпилих нервите на много мили за мен хора от този форум. Но все пак си струваше. След като си взех резултатите от кръвния тест, накарах мъжа ми да спре при първата аптека и си купих уринарен тест. Не че не вярвах на кръвния, просто исках да ги видя тия 2 черти на мой тест. Сега и двата теста стоят прибрани, заедно с гривните с номер от болницата където раждах. Имах най-най-страхотната и безпроблемна бременност. Спомням си очакването на поредния преглед. Очакването на първото ритниче. Спомням си първия път, когато и таткото го усети. Беше изключително горещ ден. И ние се качихме до хижа Здравец над Пловдив. Както си лежах по гръб, малката се размърда. Казах на таткото, а когато той сложи ръка на корема ми, каза че не бил сигурен дали е тя или стомаха ми се бунтува. В този момент малката му удари един здрав ритник. Той възкликна „ Ааа това беше бебето”. Помня как се кротваше, когато баща ѝ сложеше ръка на корема ми. И да съм имала проблеми, не ги помня. Както не помня и престоя в болницата, системите, спринцовките. Помня единствено как лежах в леглото и гледах спящото човече.  

И се връщаме в началото.

Схвана ми се гърба. Защото малката проплака на сън и когато отидох да я успокоя, тя реши да се сгуши в дланта ми, така както бях наведена над кошарката. Заспа, а аз не смеех да мръдна, за да не я събудя. И от цялото си сърце и душа си пожелах всички момичета от „Зачатие” да ги боли само от такива „упражнения”. Ако има сълзи в очите им, те да са от радост. Радост от първата осъзната усмивка. От първия път в който са видели протегнати към тях малки ръчички. От първото „мамо”, което чуят..

Вярвайте момичета и вашето „Коледно желание” ще се сбъдне, дори и в средата на лятото
« Последна редакция: Ноември 25, 2011, 14:55:45 pm от ultra »
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #7 -: Ноември 27, 2011, 13:50:11 pm »
Представяме ви нашия трети участник: мама Барбарон0708 и бебе Златомир


Златомир by Zachatie, on Flickr

Зачатско бебе Златомир спинка спокойно в легълцето си, докато мама пише.

1993 година – 27 ноември – сватбата – щастливи и влюбени. Оттогава стартирахме с опитите за бебе. Месец, два, три....... бебе няма. Аз, понеже живеехме при свекърите, го отдавах на напрежението и така успокоявах мъжа ми. На следващата година вече бяхме в наше си жилище – нямаше „дразнители” така да се каже и въпреки тава – бебе няма. И се започва ходене по лекари. И както почти всички – тръгваме при кварталните гинеколози и то в Бургас. Следват хапченца – хоромонални някакви, преглед /вагинален/ -  и становище – „нищо ти няма – успокой се и ще стане – млада си”! А да – омъжих се на 19 години. Последва цветна снимка вече при „специалиста по стерилитет” в Бургас – становището от нея беше – тръбите пропускат, матката ти е двурога – това е причината за незабременяване. Спермограмата в обикновената лаборатория беше ОК. И продължение – хормонални някакви хапчета и така години наред. Ама като едно време нямаше информация от къде да черпиш?!?!?!?! Така си откарахме години наред.
   Следва консултация със следващото „светило в този кабинет по стерилитет. Отново някое и друго изследване, разчитане на цветната снимка по същия начин. Само че той поне след няколко месеца каза: Аз съм дотук – отивай в София.
   В София  - 2000г. – консултация – становище след поглед над цветната ми снимка / иначе с добро качество/: Ами ясно – тръбите ти са запушени!!!!!!!!!!!!! Шах и мат! Това беше нещо ново! И всъщност тръбите ми отначало ги е нямало никакви. Следва лапароскопия за доказване на диагнозата и потвърждение на същата.
   Оттам / понеже се видя някакъв полип на шийката/, следва махане на полипа в Стара Загора – 2001г. Там за първи път един доцент ми заговори за инвитро. Само че, когато казах, че нямам финансова възможност, изказването тогава беше: Всеки има една кола, която струва 2000 долара. Моя отговор беше: Докторе, моята струва 200 лв. И дотам – нямахме пари и информация – също!
В следващите години опитите ни се базираха на „любов, любов, любов......”
   2005г. – Здравната каса започна да отпуска пари за опити инвитро. Подадохме документи чрез Клиника Олимед – Варна. Дадоха ни лекарствата, стимулацията – супер, пункция, трансфер на 6 ембриона, резултат – отрицателен. Дълбоко разочарование! Стигнахме дъното, но........ вдигнахме глави и отново напред.
   2006г. – Аз като старо куче знам пътеките за Здравната каса и ще стартирам подаване на документи. Но уви – касата не отпускала за втори опит пари. Но писмена забрана в Районната каса няма. Аз, за един ден – ходене до Варна, подготвяне на документи и подаване на същите. В същия ден по-късно вече всички Районни каси имаха писмена забрана за приемане на документи за втори опит. Но....... спаси ме това, че системата в България никаква я няма и отново ме одобриха. Взех си лекарствата и щях да стартирам пак в Олимед, но имах някакви кисти на яйчниците и не успяхме да стартирами същия цикъл.

   Вече имам достъп до интернет. Чрез форума на Зачатие, аз отивам на първа среща със съфорумки в Бургас. Много ми беше неловко докато пътувах към заведението, в което беше срещата, но благодарение на момичетата там, аз организирам консултация с доц. Конова – Плевен. Имунологични генетични изсредвания – ОК. Но тя /за което ще съм и благодарна винаги/, ме насочи към АГ – Варна – д-р Александров за консултация. И след консултацията, аз решавам да сменя клиниката.
   2007г. – опит при д-р Кателия Александров – тест – положителен. Радостта не мога да ви я опиша просто! След толкова години – аз съм бременна! На прегледа се видяха два живи ембриона! Чудо, но за кратко. След няколко прокървявания, в 18 г.с. – спукване на околоплоден мехур – кюртаж и срив на психиката ми! Много трудно излязох от това състояние и все пак излязох, благодарение на всички мои близки, приятели, дружките ми вече от Зачатие и най-вече на мъжа ми!
   Същата година на рожденния ми ден, както си се рових в Зачатие / то вече беше част от мен/, видях кандидатстване за помощ, с организатор Людмила Филипова. Кандидатурата беше чрез разказ за историята ми. В края на годината – моя милост беше изтеглена като печеливша и ми отпуснаха 1500 лв за лекарства, а д-р Владимиров ми пое следващата процедура.
   2008г. – инвитро при д-р Владимиров. Процедурата мина гладко, резултат – отрицателен. Но имаме замразени 5 ембриона. След 2-3 месеца – трансфер на замразени – тест – отрицателен.
   2008г – към края на годината следва друг опит при д-р Александров. Тест – положителен. На прегледа – два живи ембриона! Няма по-щастлива от мен! Този път нямаше кървене и подобни. И на 09,04,09г. в София пристигнала да лежа за задържане в Майчин дом, се оказва, че съм с разкритие и с пролабирал мехур. Бях в 25 г.с. – рано за малките мишки. Но........... на 12.04.09. със спешно секцио те излязоха на бял свят. Много малки за съжаление – 540гр и 590 гр. И така на 14.04. почина едното бебче, а другото – Божидар го кръстих, живя 16 дни и на 29.04. почина и той. Мъката ни беше непоносима! Не знаехме на кой свят сме! И въпреки това – човешкия организъм може би е така устроен – продължихме ежедневието си. Как – само ние си знаем!
   И така – нали все пак съм си късметлийче / мама ми се чуди като го казвам/, в края на 2009 г. аз пак печеля от една томбола – този път на Кампанията на Роза импекс „За още едно българче”. Благодаря им отново и отново за помощта, която ни оказаха! Дадоха ми 4000 лв за процедура. Заедно с това, Община Бургас отпускаше по 2000 лв на семейства като нас. И аз – нали съм навсякъде – и оттам си получих помощта!

Всичко това всъщност е благодарение на форума на Зачатие! Там беше и кандидатурата ми в Роза импекс, от там и разбрах за финансовата помощ на Община Бургас.

   2010г – старт на процедура в АГ – Варна – д-р Александров, положителен тест на 09.04.10 – кръвен, на 12.04. – официален уринен – тлъста дебела, червена втора черта! Забележете датите – предната година на 09.04. ме приеха в болницата, на 12.04. родих близнаците! Радост до небесата и страх в душата! Макар, че вече знаех, че ще си имаме бебе! На прегледа се видя жив ембрион /трансфера беше само на един ембрион/, така че....... бебето ще е едно! Това искахме заедно с д-р Александров!
И така – пазене до......... нямам думи да го обясня. Лежане, пълен покой!

   На 27.09.10г. в 7 ч сутринта в 29 г.с. спукване на околоплодния мехур. Хем страх, хем знаех вътрешно, че този път всичко ще завърши добре. Звъннах на моя си д-р Александров, а той – Тръгвай за София – Майчин дом!!!!!!!!!!!! Лелееееееее, не ме питайте как сме пътували 5 ч!!!!!!!!! Но пристигнахме навреме. Системи, инжекции за дробчето на бебето и на 29.09.10 в 13,21 ч изплака нашето бебе Златомир! Роди се 1250 гр., 38 см,  но си дишаше сам от начало.


   На 09.11. в 19 ч нашата къща вече беше пълна! Прибрахме си Златото от София – 2230гр.  

Няма по-голямо щастие от това да мирише на бебе и да пипаш бебешка кожа! Да го целуваш тук и там и да знаеш, че това малко нещо носи твоята кръв!

Сега е вече на година и почти 2 месеца, ходи, щъка из къщи, радва ме, ядосва ме и само като ме погледне с тези големи очи и ми мигне с големите си мигли, всичко друго става толкова маловажно, че.......
Боже, понякога си мисля, че съм пристрастена към моето Злато! Моля се само да ни е жив и здрав – всичко друго си идва, когато му е времето!

Благодаря на всички, които имат пръст в това наше щастие! На мъжа ми, на д-р Александров, на всички от Неонатологията в Майчин дом – София,  на близките ми, на приятелите ми, на Зачатие, на дружките ми виртуални и не само -  от Зачатие!

Искам да кажа на всички, които имаха търпението да ме изчетат:

Борете се за своето щастие -  Мечтите се сбъдват! Не се отказвайте!




Мама Барбаронка /както ме наричат/
Илиана – Бургас

Хахахахахаха! Докато пиша и препрочитам  написаното, се усещам, че вече сме 27.11.2011г. – 18 години от сватбата ни!
« Последна редакция: Ноември 27, 2011, 13:53:57 pm от Сдружение Зачатие »
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #8 -: Ноември 27, 2011, 15:37:32 pm »
Представяме ви и четвъртия ни участник: мама silvanchence с бебе Георги


Георги by Zachatie, on Flickr

Здравейте!Казвам се Силвия с бебе Георги, от форума с име silvanchence.

Искам да разкажа нашата история, за да ви убедя, мили момичета, че чудеса се случват!

Опитите ни за бебче започнаха още от далечната 2004 г., оженихме се и нито за миг не сме си и помислили, че няма да се получи лесно. Пробвахме и пробвахме, а бебе все нямаше. И така една година, през което време аз четях непрекъснато за проблемно забременяване. Тогава още открих Зачатие, откъдето получих в последствие и най-голямата подкрепа, помощ и разбиране.

В средата на 2005 г. направихме първата стъпка - спермограма, и проблемът лъсна. Бяхме уплашени, особено мъжа ми. Отидохме при д-р Кацаров, откри варикоцеле, което оперирахме, и каза, че ако до няколко месеца резултатите не се подобрят, варианта е само донор. Аз междувременно направих цветна снимка и диагностична хистероскопия, резултата от която беше проходими, но силно нагънати тръби. А мъжа ми започна да пие витамини, чайове и антиоксиданти.

Записахме час за преглед в клиника Малинов за 2007 г. На първото виждане още д-р Стаменов ми вдъхна страхотно доверие, а на следващите прегледи бях очарована и от д-р Персенска. Това бяха лекарите, а по-късно и д-р Сигридов, на които имах безрезервно доверие, и знаех, че сме в сигурни ръце.

През март 2008 г. ни одобриха за инвитро по ЗК. Резултатите от спермограмата ни и СДИ теста бяха все така трагични, но д-р Стаменов беше на мнение въпреки малкия шанс, първия път да е само с наш материал.

И така през ноември 2008 г. започнахме първото си икси. Мъжа ми беше оптимист, въпреки лошите показатели. Аз обаче не, и тръгнах с идеята, че сигурно нищо няма да се получи, но поне после ще можем да говорим по въпроса за донорска сперма, поне 50 на 50.Трансферираха ми четири ембриончета. На 17 ден направих тест, и какво да видя, ЧХГ 1885, направо се ококорих. Хванали се бяха три ембриончета и се наложи редукция на едното.

Толкова бяхме щастливи! Не ходехме по земята, а летяхме направо, щяхме да си имаме момче и момиче, и имена бяхме измислили. Почнах да усещам леки движения в корема си и не спирах да се усмихвам.

На 23.03.2009 г. се случи непоправимото, изтекоха ми водите в 21 г.с., по средата на бременността. Докато пътувахме към Тина Киркова в 1. часа през нощта, си мислех, „не, не може нищо да ми се случи, всичко ще бъде наред„. Не исках да проумея какво се случва. Сложиха ме на едно легло и до сутринта никой не дойде да ме види. А аз не смеех да мръдна, да не текът води, не смеех да се разплача, да не почнат контракции. На следващия ден беше неделя, и дори нямаше отключен ултразвук, добре че д-р Стаменов се обади на шефа на болницата, та ме прегледаха.И заключението беше, че едното бебе си е добре, но на второто водите са на долна граница. Не спирах да плача. Как е възможно! Звънях на д-р Стаменов многократно, на съпругата му Надя, а те милите ме успокояваха, да си лежа и ще има шанс. На следващия ден лекарите от Тина Киркова решиха да не ми спестят истината, казаха ми, че вероятно до 1-2 дни ще направя спонтанен аборт, да съм подготвена.

Но лежах цели 18 дни, по 24 часа почти неподвижно. И всеки ден си казвах, „след като издържах досега, ще успея да стигна до 28 г.с., само трябва да съм спокойна „.

На 09.04.2009 г. започнаха силни контракции, направих спонтанен аборт. Всичко свърши. Отидоха си моите ангелчета! След три седмици лежане повярвах, че Господ ще ни измъчи, но няма да ни изостави! Сега на какво да вярвам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Та аз ги обичах безкрайно, още преди даже да съм ги усетила в мен!

Последва един от най-тежките периоди в живота ми.Всеки ден се събуждах с подпухнали от плач очи и не исках да стана. В нищо не виждах смисъл, нищо не можеше да ме зарадва. През цялото време до мен беше неотлъчно мъжа ми и семейството ми, а момичетата от Зачатие ме успокояваха и ми вдъхваха кураж.

Тогава реших, че трябва да продължа, и само една нова бременност ще ме извади от това състояние. Трябваше да го направя заради мъжа ми, заради сестра ми, на която предстоеше инвитро, трябваше да се изправя заради себе си! Вече съществуваше фонда за асистирана репродукция, подадохме документи. Направих  изследвания, имунологичната ми биопсия не беше добре, поставиха ми лекарство, после нова биопсия, и пак лекарство, и пак биопсия. Направиха ми и нова хистероскопия за отстраняване на полипи.

През февруари 2010 г. стартирахме второто си икси.Този път бях оптимистично настроена, всичко вървеше добре.На 13 ден ЧХГ 15, на 19 ден ЧХГ 121, на 23 ден ЧХГ 468, нарастваше. На 02.04.2010 г. направих спонтанен аборт, всичко приключи.

Но този път не го приех тежко, мисълта ми и молитвите ми бяха за опита на сестра ми, бяха направили икси в клиника Малинов и резултата беше положителен, но имаше кървене и трябваше да стискаме палци да премине кризисния период.

През април по идея на д-р Персенска направихме цветна снимка.Оказа се, че тръбите ми са тотално запушени, вероятно след първия аборт и последвалата инфекция.Насрочихме дата за прекъсване на тръбите ми, вече бяхме и с тубарен фактор.Направих още няколко биопсии и бяхме готови за нов опит.

Искахме да направим трансфер на четирите ни замразени ембриончета от втория ми опит, но в деня на трансфера се оказа, че изобщо не са издържали размразяването, това се случвало изключително рядко и било случайност този път.

През октомври 2010 г. се родиха двете слънца на сестра ми, на леля сладурите! Радвахме се всички, цялото семейство ликуваше, най-накрая родителите ми станаха баба и дядо, страхотно!!! Това ми вдъхна още повече позитивизъм.
През ноември 2010 г. стартирахме третия си опит.Този път вярвах, че сме на финалната права, тръгнахме с големи надежди. Трансферираха ми три прекрасни ембриончета, а двете замразихме.На 15.12.2010 г. направих кръвния тест, ЧХГ 0.00, гледах го няколко пъти и не исках да проумея, че е приключило и този път. Вече нямах никакви сили...и никакви надежди.
През януари 2011 г. цикълът ми дойде навреме, но продължи 15 дни.Притесних се и записах час при д-р Стаменов за началото на февруари 2011 г.
На прегледа д-р Стаменов ми каза, че всичко е наред и ако искам още този месец да върнем двете замразени ембриончета, аз се съгласих веднага. Нови надежди.
През февруари 2011 г. започнахме четвърти опит. Искахме да направим комбиниран ЗЕТ и икси на ец.Отидох за трансфер.Ембриоложката дойде и ми каза, че ембриончетата ми пак не са се размразили, били хубави, но крехки и не издържали размразяването, пак и отново.А аз вече нямах какво да кажа, не се и ядосах, само гледах с празен поглед към доктора.Но още помня изражението на д-р Стаменов, искаше сякаш да ми каже "ех, Силве, какъв е този твой късмет, как да ти помогна"?!
Направихме трансфера на едничкото цветенце от икси на ец.
Тръгнах си без капка надежда този път, на 10 ден даже спрях лекарствата.

На 07.03.2011 г. отидох да направя кръвен тест с идеята да го покажа на доктора и да решим какво да се прави.И какво да видя, ЧХГ 200 , отварях и затварях няколко пъти резултата. Истина ли е това?!

Последва най-хубавия период, една прекрасна безпроблемна бременност. Аз така и не можах да се отпусна за момент, непрекъснато се будех нощем, сънувах кошмари, притеснявах се ужасно много. Правих изследвания три пъти повече, отколкото е необходимо, поставях си инжекции фраксипарин, ходих на прегледи на всеки две седмици с голям списък с въпроси, а д-р Сигридов ми отговаряше търпеливо и ми казваше "този път всичко ще е наред, довери ми се", и така ме успокояваше.
В големи притеснения мина много бавно за мен времето.
С д-р Дяволов се видяхме още през осмия месец, и в началото на деветия пак, прие ме да лежа в отделението му и насрочихме дата на 09.11.2011. за секцио, а термина ми беше за 13.11.2011 г., правехме записи всеки ден.


На 03.11.2011 г. отидох сутринта за записи, и малко след това усетих рязка болка, изтекоха ми водите.Дойде доктора и ме прегледа, имах вече 7 см. разкритие. Започна да ме убеждава да почнем естествено раждане, да не ме реже.След дълго упорстване от моя страна, ме убеди.


В 10. часа чух най-прекрасния плач, на малкото ми слънчице Георги, гледах го и не можех да повярвам, че е истина, това детенце е истинско и наше, плаках от вълнение!

Чудеса се случват, стига Господ да реши! Благодарим!!!

Благодарим на д-р Стаменов, че беше до нас и ни подкрепяше, на д-р Персенска, на д-р Шефкетова, на д-р Сигридов, че ни успокояваше и вдъхваше вяра, на целия екип на клиника Малинов.Благодарим на д-р Дяволов!
Благодаря на Зачатие, на всички вас за подкрепата и приятелствата!

И вярвайте, милички, и се борете, надежда винаги има!!!
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #9 -: Ноември 28, 2011, 07:34:36 am »
Бих искала да направя "запис" за да следя темата /ако ми разрешите/. Страхотна е!
Настръхвам като чета история след история, в разказите откривам себе си, а щастливия край ме прави по-силна и преди всичко ОПТИМИСТ.
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #10 -: Декември 01, 2011, 10:29:12 am »
Ето историята и на нашия пети участник: мама Мишанта и нейните съкровища Димитър и Калина


Димитър и Калина by Zachatie, on Flickr

Тя-Калина и Той-Димитър, двама в една мечта!

Мечта за дете!

Не знам дали има друга такава в която да са събрани толкова всепоглъщащи чувства - да го искаш, да го жадуваш, да го копнееш, да го изстрадаш и с последната клетка на тялото си!
Нещо иначе така естествено, което пълни сърцето и дома с обич!

А как се чувства човек у дома!?

Топло, уютно, любими хора...
Ето това е за мен "Зачатие"- моя втори дом!
Преди шест години влязох в този дом тихо - неуверена, много тъжна и самотна.
И останах, защото тук намерих всичко което ни липсваше за да се случи нашата мечта, намерих подкрепа от приятели, път и нашия лекар д-р Владимиров!

В онзи момент аз и момчето ми бяхме загубили близо седем години в лутане. Много преди това се бяхме оженили и вече наясно, че детето ни няма да дойде лесно при нас. Бяхме преминали през един лекар за мен, втори за него...поредица от манипулации, операция от варикоцеле, ановулаторни цикли, ненужни изследвания и лекарства!
До деня в който влязох тук...първо само четях, седях тихо, после започнах да пиша, да споделям, да търся...път!
Сега си давам сметка, че най-ценното което "Зачатие" дава на всички ни е път.
Проправя пътека с информация и споделено до лекаря който ще ти помогне да се пребориш с неслучването! Неслучването наречено стерилитет, а той се лекува тогава когато стане обща кауза, когато двама души са на правилното място при репродуктивен специалист в клиника.

Опитвам се да намеря най-точните думи за да не звучи излишно патетично, колко много ни даде срещата с д-р Владимиров и екипа на МЦ "София"- сега СБАЛАГРМ "София"!
Но то се побира и само в една дума - ВСИЧКО!
Даде ни смисъл, даде ни бъдеще, даде ни усмихнати утрини и щастливи безсънни нощи!
Направи мен Майка, а любимия мъж до мен Баща на децата ни!

Първата ни среща бе октомври 2006 година.
Последваха прегледи, изследвания, точна преценка на състоянието и на двама ни, поставена диагноза и план за действие - процедура ИКСИ. Подадохме документи за програмата по която тогава Здравната Каса отпускаше средства за лекарства и докато чакахме одобрение направих две хидротубации и една вътрематочна инсеминация, която беше неуспешна. Последва поредната тъжна Коледа - вярвах, мечтаех и се надявах да е последната!

Стартирахме процедурата февруари/март 2007 и това бе най-трепетния, най-чакания период в живота ми! Приех стимулацията като едно приключение, казах си каквото и да се случи няма да се откажа! По-усмихната никога и никой не ме бе виждал, не усещах болка, не допусках и за миг да се поддам на страховете си. И така пункция, после трансфер на три ембриона и три замразихме.

10 дни в очакване и тест...21 март 2007 г дадох кръв и седнах в едно кафене...
Може би тук е момента да спомена още един човек в екипа на д-р Владимиров, д-р Тачева! Невероятен ембриолог, тя е онзи професионален пръст на съдбата, който прави избора! Една страхотна жена с голямо сърце, която заедно с д-р Владимиров ни дадоха толкова много, че думите ми ще са само едно бледо перо с което бих могла да изразя обич и благодарност...
Каза - Мария ЧХГ 86.33 - и ме прегърна....толкова щастливи сълзи понесоха тези четири цифри! Това бе първия положителен тест в живота ми...в живота ни!

Две седмици по-късно отидох на преглед и видях два малки отпечатъка на монитора и усмихнатите очи на д-р Владимиров. Близнаци! От този ден помня още само как седнах на една пейка пред клиниката за да поема дъх и да съобщя на голямото ми момче, което беше на път какво се случва. Успях да кажа в слушалката на телефона само - "Обичам те! Пантофките ще са четири" и заплаках! Бременността ми бе двуплодна до 10 седмица в която получих кръвоизлив от живия близнак, другия ембрион бе спрял развитието си две седмици преди това, малко след като бях чула как сърцата им бият!
В тези дни на страх и тревога до мен бяха близките ми, Наха ми слагаше инжекции една седмица три пъти на ден, за да не постъпвам в болница, защото друго освен да лежа, чакам и да ме наблюдава д-р Владимиров периодично, нямаше какво да направим. Трябваше да минат критичните 12-13 седмица, този бе преломения момент от това очакване и ме държа на нокти до края му.
Огромна подкрепа и много надежда ми дадоха и момичетата от форума. И за минута не ме оставиха да се поддам на паника и страх.

Нашия сбъднат сън Димитър се роди на 07.11.2007 г малко по-рано от очакваното, но като всеки скорпион със свое мнение по-всички въпроси, та дори и за рожден ден. С помощта на д-р Масларска преодоля трудно поетите първи глътки въздух, и напълни дома ни с мирис на нов живот! Той бе спокойно и кротко бебе, после малко човече и когато стана на годинка... решихме...

Решихме да си приберем у дома на топло останалите три "снежинки"... Мечтаехме до пантофките на Митака да поставим още едни. И те се случиха, февруари 2009 направихме трансфер на двата оцелели след размразяването ембриона и чух нови четири цифри, също така категорични!
Втората ми бременност следихме повече поради особеност на пъпната връв, но като цяло мина леко и в очакване на нашето малко момиче!
И така, русата фурия Калина нахлу в живота ни на 21.10.2009 две години след Митака и го направи още по-пъстър и завършен.

Осъзнавам, че ние имаме огромен късмет, който пожелавам на всички, които катерят с кървящи от болка сърца каменистия път на трудното "Зачатие"! Лично за мен, всяка бременност на момиче от Форума, всяко бебе родено след дълга и продължителна борба на дух и тяло е мой малък празник!
И още нещо което е много важно, съизмервам личното ми щастие с раждането на Фонда по Асистирана репродукция.
Може би именно той е детето на Зачатие и на всички лекари и пациенти, които с твърдата си позиция, с много усилия и труд помогнаха и продължават да дават шанс да се родят стотици бебета. С неговото създаване се случи една реална държавна, финансова подкрепа и вече три години много хора като нас стават родители и имат своите желани деца!


След малко сънени ще нахлуят тук две човечета, които са нашия живот...

Тя пее хитро -
"Мила моя мамо, колко "бичам" - в мига в който е направила поредната лудория.

А Той наскоро ми каза-
"Мамо, обичам те колкото целия свят и оставам без дъх."

В тези най-интимни моменти за мен знам, че всичко си е струвало и че бих дала и живота си за тях.

И ще бъда откровена и без капка куртоазия ще кажа, че всяка сутрин щом се събудя благодаря на съдбата си за това изпитание, то ме направи друга, по-добра, по-силна, по-обичаща!
Срещна ме с вас и с д-р Владимиров, който сбъдна мечтата ни!

И с отворено и пълно с майчина обич сърце се моля във всеки дом в който има копнеж, да има детски смях!

с обич, уважение и признателност Мария Везарова- mishanta   
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #11 -: Декември 06, 2011, 13:04:05 pm »
Нашият шести участник е мама jasmin_veni с бебе Ники:


Ники by Zachatie, on Flickr

Отварям очи бързо. От детската кошарка едни весели сини очи са отправени към мен и едно малко, усмихнато човече ме вика при себе си. Ставам...бързо...не искам да губя и миг. Гушвам го, отиваме в кухнята и правя закуска и за двамата. Докато той закусва, успявам да сложа кафеварката и да си пусна компютъра. По подразбиране ми се отваря страницата на Зачатие. Я, имаме си ново бебеее :) Денят ми се усмихва още по-широко. Още едно наше бебче, още една приятелка ще чуе МАМО след няколко месеца. Моето дете ме вика, разказва ми нещо, сочейки играчките си, а аз му се усмихвам и му разказвам за техния живот.
Вече е станало преди обед. Хайде навън ;) Два часа по-късно нахранен и доволен, Ники се сгушва в ръцете на мама. Когато заспива, влизам в стаята и виждам...виждам живота си, който се промени, виждам хората, които са част от него вече 5 години. Виждам всички емоции в неговото лице.
Всъщност, това е писмо към всички онези момичета създали Зачатие, към всички тези, които ме допуснаха в техните мечти и станаха част от моята мечта.
Осъзнах, че за мен Зачатие е най-големият учител, най-големият приятел.

Да, научих много по отношение на репродуктивните проблеми и сега старая да предавам наученото.
Зачатие за мен вече е мисия и независимо къде и как ще отида, винаги ще помагам на хора с репродуктивни проблеми, било то и само с информация. 
Зачатие ме научи, че стерилитетът не е БОЛЕСТ! 
Зачатие ме научи да УВАЖАВАМ личното пространство на хората и никога не съм задала въпросът "защо още бавите бебето" след първите прочетени постове тук. Наранява, много наранява този въпрос, надявам се никой, никога да не го задава на двойките.
Зачатие доказа, че силните жени са тези, които движат държава ни. Защото жени излязоха с бебешки колички пред НДК. Доказаха, че с мрънкане нещата не се оправят, но и с типичното мъжко "оплюване" не стават.
Зачатие ме научи, че билките и баенето не са безвредни и сега като чуя за нещо такова...настръхвам и бълвам огън и жупел.
И най-вече, Зачатие ме научи, че понякога, колкото и да ни се иска, не контролираме нещата и просто освен да станем, да се поизтупаме от прахта след последния ритник и да си продължим живота... друго не остава. Колкото по-рано приемем, че не всичко зависи от нас, толкова повече ще виждаме хубавите моменти.
Знаете ли какво още ме научи Зачатие? Че хора, с които съм се виждала 2-3 пъти на живо, реално могат да се окажат много по-близки на сърцето ми, отколкото хора с които се виждам всеки ден. Всъщност, сега се обръщам и към тях.
Защото помня и никога няма да забравя как ви открих.

Преди 5 години, един ужасен мразовит мартенски ден чух, че имам Ендометриоза. Малко бях прочела дотогава, но следващите думи бяха „ммм да, може и да имате проблем със забременяването”. Излязох от кабинета и...настана рев насред София. Малко по-късно същата вечер пуснах търсачката и първият сайт, който излезе беше Зачатие. Така Ви открих. Пиша с главна буква Ви не от куртоазия, а защото уважението ми към всички Вас е безкрайно. За два часа във форума получих необходимата информация за изследванията, които ми предстоят, получих подкрепа. От тогава сте част от мен. Почти физическа, защото сутрин първо сайта на Зачатие отварям и ако по някаква причина не мога да Ви видя, все едно денят ми е започнал без кафето и цигарата (да, знам, вредно е).
Та, мина се времето, диагнозата ми не се потвърди, но за няколко седмици порастнах. Станах част от нещо красиво. От радостта на това да прочета за поредното зачатско бебе, започнах да преживявам всеки положителен тест, успешна инсеминация, започнах да страдам, заедно с двойките, когато теста след поредното инвитро е отрицателен.
Няколко години по-късно и ние, вече женени пожелахме да имаме дете. Да, знаех, че може и да не е лесно, че може и да не стане бързо, ама нали надеждата не умира.
Да де, ама година и три месеца тази надежда ставаше все по-малка след всеки отрицателен тест. Тогава момичетата от този форум бяха до мен. След всеки неуспешен месец, след всяко „Успокой се и ще стане”, след всяко „Абе вие няма ли да имате дете вече” и след всяко желание да кажеш на хората да млъкнат, след всеки гняв настъпил с репликата „Млади сте още, за къде бързате”.
И така, мина се година, показатели при мъжката половинка – чудесни. О, ужас, проблема е в мен :( Не, няма да се депресирам, отиваме при лекар по репродуктивна медицина. Хм...фоликулометрия, я сега да видим, защо овулационните тестове са все отрицателни. Виж ти, овулацията била ранна. Толкова за следенето по календар.
Я докато дойде следващия цикъл да пусна изследване за прогестерон. Ужас, ниски резултати, значи нищо не е станало. На кого да кажа – на момичетата във форума, разбира се. Два дни по-късно моя приятелка (Анмар, благодаря ти миличка) ме изрита (по телефона) да ида до аптеката за да направя тест преди закъснението. Ама какъв тест бе, с тоя нисък прогестерон. ХА! Две черти! Бегом на кръвен и започва един прием на Дуфастон и Утрогестан, бременна съм, трябва много да пазя малката точица вътре. Няколко месеца по-късно, след две влизания в болница за задържане се убедих, колко много дължа на Зачатие.
Синът ни Николай се роди на 5.05.2010. Първият човек на когото звъннах беше моя приятелка от Зачатие. Не на майка ми, не на баща ми, на Ани се обадих.
Зачатие ми доказа, че може да обичаш, без да познаваш хората. Защото всичките ми приятели от Зачатие си знаят, колко ги обичам, аз знам, колко те ме обичат. Знам, защото в болниците не минаваше и час, без да ми се обади момиче от Зачатие или да прати смс "как си". Да...Зачатие за мен е равно на обич. А нали знаете, че обичта носи усмивките, радостта от поредното родило се бебе на Зачатие е всъщност радост, от това, че още един път някой ни изпраща частичка обич. Защото споделяш най-голямата си радост с хората, които обичаш, нали?

С уважение и много обич,
Венцислава Милтенова
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #12 -: Декември 06, 2011, 14:20:25 pm »
jasmin_veni, още вчера, когато публикува поста си в седмичната ме грабна твоята искреност.

За сега, ти и Силвето сте моите фаворити.

 по повод дискусията от седмичната:
За мен няма значение кой е минал през АРТ и кой не, за всеки неговата история е най-изстраданата. В клиниката виждам много изстрадали, с безброй опити, но ако поискам да мина преди тях на преглед, че бързам  ще срещна реакциите като на хората от улицата  - различни независимо от обстоятелствата.

За провокативното; - акта на даряване и благодарността, аз съм на принципа -"даряваш и забравяш". Благодарността, тя е до съвестта на всеки....но да не развивам теории, само ще спомена, че zayak3 и теди. са единствените, които помня, че отстъпиха своите награди от Зачатие на някой друг....
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #13 -: Декември 06, 2011, 14:41:26 pm »
Провокирана съм от последните постове на участниците.
"Зачатие е любов, приятелство" - това не са празни думи.

Аз нямам история засега, но бях изумена тези дни от... собствения си съпруг. И искам да ви разкажа.
Бяхме с приятели. Стана въпрос за Зачатие, естествено. То аз само на челото дето не съм си го написала  :lol:

Та моят мъж, който винаги ме подкрепя, но и винаги стои малко настрана от работата ми за Зачатие, направи такова изявление, че останах като гръмната. Май съм го подценила.

Общо взето думите му към събеседника му бяха : Не можеш да си представиш за какви взаимоотношения става въпрос, за какво приятелство, за каква подкрепа. Един да е зле, всички се втурват да помагат, ей така, от добро сърце... Видях в очите на мъжа ми огромно уважение и възхищение.

Та, както казах, аз още нямам история за конкурса. Но пък това не е пречка да изразя благодарността си към всички момичета от Зачатие. Щастлива съм, че ви намерих и че съм една от вас!
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #14 -: Декември 06, 2011, 14:57:43 pm »
Же  :heartbeat:
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #15 -: Декември 06, 2011, 15:40:02 pm »
Следващият участник в нашия конкурс е мама Гери с дечица Елена и Стефан:


Ели и Стефан by Zachatie, on Flickr

Здравейте,

Първо искам да се извиня, ако съм допуснала правописни грешки или такива в термините...

Никога до сега не съм разказвала моята историята, първо не ме бива в писането, второ винаги когато съм искала да я напиша прочитах другите истории и моята ми се струваше недостойна. Двете години борба до заветните 2 чертички на фона на момичетата, борили се по 10 години и претърпели множество процедури, ми изглеждаха като да мрънкам и хленча... Често казвам, че съм имала късмет и, че бързо съм успяла да се преборя със стерилитета, на което моят мъж отговаря, че късмет е изобщо да не съм била болна. Но за мен си е късмет, защото намерих Зачатие и се запознах с толкова прекрасни хора. Никога не съм си мислела, че хора които много от тях познавам само виртуално, ще ги чувствам толкова близки и ще мога да им споделям болките си и тревогите си, радостните ми моменти и те да се вълнуват и тревожат заедно с мен, както и аз се вълнувам и тревожа за тях. Всички вие се превърнахте в семейство за мен, за което ви Благодаря!

А сега и историята - всичко започна февруари 2005, с моя приятел решихме, че след 2 години съвместно съжителство искаме дете. Бях много наивна тогава и незнайно защо си мислех, че като спрем да се пазим и бебето ще стане от раз. Февруари, март, април се изтърколиха, през май се оженихме, а бебето го нямаше, мен ме човъркаше нещо отвътре, че нещата не са наред. И като програмист, свикнал да рови за всичко в интернет, седнах пред компютъра и попаднах на сайта на Зачатие. Започнах да чета, направих си овулационен календар, начертах си план. Месеците продължиха да се нижат, края на август отидох на гинеколог в Търново, пуснаха ми микробиология, гледаха ми яйчниците на видеозон (уж бяха добре), лекувах "гъбички" и после продължихме с опитите. Септември, октомври, ноември резултат нулев. Края на ноември изпратих мъжа ми да си направи спермограма в специализирана клиника. Резултата беше сравнително добър като изключим високия вискозитет. Пуснаха му и микробиология и започна лечение на "гъбички", доктора му беше поръчал и аз да пия същите лекарства и така и аз почнах да ги пия, но дозите не бяха като за мен и ми се виеше свят и ми се гадеше. Така, на втория ден от "лечението" нахлух в най-близкия до офиса ми гинекологичен кабинет със съответните оплаквания и тук извадих късмет - попаднах на възрастна гинеколожка, която ми се накара, че лекарства без изследвания не се пият и взе нещата в свои ръце. Пусна ми микробиология, при мен излязоха съвсем различни неща от тия при мъжа ми. Преместих и него при гинеколожката тя да му пуска микробиологии и да му изписва лекарства, защото се оказа, че дозите които му беше изписал андролога изобщо не отговаряха на теглото му и нямаше да го излекуват. Аз бързо се излекувах и след месец бях чиста, но при мъжа ми тъкмо изчиствахме нещо се появяваше ново. През март 2006 бяхме чисти и двамата и подновихме опитите за бебе. Март, април, май резултат няма. Отидох пак при гинеколожката ми и казах, че смятам че имам проблем и че искам да ми направят цветна снимка на тръбите. Изпрати ме в Шейново и в края на май ми направиха снимка на тръбите, резултата не беше обещаващ, едната тръба беше запушена, другата беше пропуснала под налягане. Предложиха ми лапароскопия и така имах дата за края на юни. Имах късмета да ме оперира доктор Попов - бях изчела форума на Зачатие и знаех, че един от най-добрите. Бях и много спокойна, заради разказите на момичетата преминали през лапароскопия и знаех какво ще ми се случи на всеки един етап. Единственото което не знаех беше резултата - ендометриоза четвърта степен. Доктор Попов беше отстранил седем сантиметрова киста която беше "изяла" половината ми яйчник, имала съм и много сраствания. Червата ми са били сраснали с матката с тръбите, както се изрази доктора в мен е имало материал за дисертация, да не говорим, че още малко и съм щяла да свърша в Пирогов с пробити черва. Като чух диагнозата си поплаках, мислех че няма да имам деца никога, чувствах се съкрушена. Като излязох от болницата взех да чета в под форум "Ендометриоза и забременяване", историите на забременели след лечение с Диферелин момичета ми даваха надежда, че и аз ще успея.  Август, септември, октомври - лечение с Диферелин, естествено, не по здравна каса, защото да вземеш нещо по каса е все едно да спечелиш шестица от тотото. Ноември ми дойде цикъла, а така се надявах да не идва а да съм забременяла, на всичкото отгоре бяхме поканене на гости у наши познати и момичето беше бременно в петия месец. Тя с такова въодушевление разказваше как са гледали бебето на видеозон, как е мърдало с ръчички и краченца, а думите и сякаш пробиваха с нож сърцето ми. Радвах се за нея, знам че и тя имаше проблеми, но мисълта че може да не изпитам това щастие което тя описваше, ме раняваше жестоко. Декември 2006 направих повторна цветна снимка, резултата беше една запушена тръба и една пропускаща. Доктор Попов ни предложи следния план, първо да пробваме няколко месеца сами, като правим и фоликуметрия, след това ако не се получи да пробваме с инсеминация и ако до есента няма резултата - инвитро. Аз нали съм една "оптимистка" се настроих директно за инвитро. Януари започнахме с тестовете за овулация, секс по график и всичко както си му е реда... И началото на февруари, взе да ми закъснява, но тъй като заради ендометриозата цикъла винаги ми е бил от 23 до 32 дена и изобщо не бързах да се радвам. Но мъжът ми сякаш знаеше, накара ме да си направя тест и не можех да повярвам на очите си - имаше 2 чертички. Реших, че теста е стар и не показва вярно, на другия ден си купих още два и вече трябваше да повярвам в чудото и така след сравнително безпроблемна бременност (като изключим прокървяване в 8 седмица) на 8 октомври 2007 се появи моята слънчева светлина Елена. Осем месеца по-късно бях бременна за втори път, този път бременността не беше лека, бях с диагноза Плацента превия тоталис и последните 3 месеца от бременността трябваше да прекарам в болница. Прокървявах 3 пъти и за мой голям късмет не достатъчно сериозно за да застраша моя живот или този на бебето, въпреки това се наложи секцио по спешност, месец преди термина ми. И така на 23 януари се роди Стефан, малък и едвам дишащ, наложи се да диша на апарат и да остане 10 дена в кувьоз, а после още 20 на легло - прибрахме си го на един месец, а нямаше 3 кила. Понякога му се ядосвам и мрънкам, че е инатест, но после осъзнавам, че ако го нямаше този инат у него можеше да не оцелее. Престоя му в болница, беше тежък момент за мен и без приятелите ми от Зачатие нямаше да се справя, знам че тогава събудих болезнени спомени в много от тях, не съм искала да нараня никого и ако съм го направила съжалявам. Стана дълго, а уж е само 2 години..

Наближава Коледа искам да пожелая пътя, на всички семейства борещи се за своята мечта, да е по-кратък от моя!
Благодаря на Зачатие и на всички, които седят за него!

С уважение:
Гергана Марчева (gery_k77)
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #16 -: Декември 06, 2011, 15:51:19 pm »
Провокирана съм от последните постове на участниците.
"Зачатие е любов, приятелство" - това не са празни думи.

Аз нямам история засега, но бях изумена тези дни от... собствения си съпруг. И искам да ви разкажа.
Бяхме с приятели. Стана въпрос за Зачатие, естествено. То аз само на челото дето не съм си го написала  :lol:

Та моят мъж, който винаги ме подкрепя, но и винаги стои малко настрана от работата ми за Зачатие, направи такова изявление, че останах като гръмната. Май съм го подценила.

Общо взето думите му към събеседника му бяха : Не можеш да си представиш за какви взаимоотношения става въпрос, за какво приятелство, за каква подкрепа. Един да е зле, всички се втурват да помагат, ей така, от добро сърце... Видях в очите на мъжа ми огромно уважение и възхищение.

Та, както казах, аз още нямам история за конкурса. Но пък това не е пречка да изразя благодарността си към всички момичета от Зачатие. Щастлива съм, че ви намерих и че съм една от вас!


ей Елфо, разплака ме :oops:
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #17 -: Декември 06, 2011, 17:45:21 pm »
Елфи, пожелавам ти скоро да имаш своята история с най-хубавия край!  :bighug:


Imagination sets the spirit free into a distant land of fantasy;
close your eyes and you will see within your mind there lays the key.

Почивай в мир мамо - обичаме те!
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #18 -: Декември 07, 2011, 10:58:07 am »
Знаех си, че съм пропуснала нещо-да напиша като коя се подвизавам в сайта.Добавих го надявам се.
*

    ultra

  • Анна Зашева
  • *
  • 7291
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #19 -: Декември 07, 2011, 11:08:16 am »
Цели 4 нови истории ще видите до края на деня :D


“Experience is the name every one gives to their mistakes.” Oscar Wilde
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #20 -: Декември 07, 2011, 11:10:34 am »
Записвам се, за да следя темата.
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #21 -: Декември 07, 2011, 11:30:15 am »
Продължаваме с история от Стара Загора: мама Дани и бебе Теди


Теодора by Zachatie, on Flickr

Здравейте. Във форума съм dani_ j, а иначе Даниела.
ТОЙ е Живко, а ТЯ - Теодора. Нашата история започна отдавна, през октомври 1997г. Тогава се запознахме с мъжа ми, а в началото на декември вече бяхме сгодени. Спомням си как всички мислеха, че съм бременна и затова бързаме. Колко много се  ядосвах тогава, а после си казвах "защо наистина не беше така". Но бяхме студенти, все още много млади, трябваше да завършим, да се установим някъде, да поработим. 
Решението да имаме дете дойде в началото на 2005г. Започнахме да правим опити. Минаха няколко месеца, резултат нямаше и на мен започна да ми светва леко лампичка, но все си казвах - може би следващият път.  През есента открих Овулационния календар, а след това сайта и форума на Зачатие. В началото само четях. Един ден видях тема за среща на старозагорки и реших да пиша.
Така в началото на 2006г се запознах с три дами - Мини, Ледена луна и Хера. Благодарение на тях разбрах кой е правилният лекар и че няма смисъл да ходя при "квартални" гинеколози. През пролетта беше първата ни среща с д-р Даскалов и Мели. Направихме преглед, спермограма. При него всичко беше наред, при мен предстояха изследвания. Като се прибрахме и поговорихме, аз усетих, че на мъжа ми му е нужно време, за да осъзнае, че проблем най-вероятно има и трябва да го търсим. Реших, че ще изчакам, докато и той е готов да тръгнем по пътя към детето ни. 
Мина много време, аз четях във форума и се срещах постоянно с момичетата. През есента на 2007г и двамата вече знаехме, че трябва да действаме. Срещнахме се отново с д-р Даскалов и Мели и започнахме сериозно да вървим  напред. Лекувахме хламидия. Оказа се, че аз съм с повишени стойности на андрогените и дясната ми тръба е напълно непроходима.
В началото на 2008г направих нещо, което и аз самата не знам защо отлагах - станах член на "Зачатие". Виждах какво прави сдружението и исках да бъда част от това.  Дойде пролетта и тогава направихме първа голяма крачка - инсеминация. Процедурата беше неуспешна. Точно тогава подготвяхме ДРЗ - Стара Загора, бях ангажирана с нещо полезно и това ми помогна да приема резултата сравнително спокойно. На ДРЗ се запознах с хората, които до сега познавах само като имена и истории. Спечелих финансова помощ от сдружението, за което съм безкрайно благодарна. Заредих се с толкова положителна енергия, че още тогава знаех, че повече няма да пропускам този ден.
През есента се запознах с човека, благодарение на когото живота ми се промени - д-р Кателия Александров. Злати, благодаря за тази среща. Имах записан час във водеща софийска клиника и той беше съвсем скоро, но се обадих и го отмених. И така, през ноември стартирахме първи опит ин витро. Стимулацията ми мина много добре, извадиха 16 яйцеклетки, но.... Проблема се появи на следващият ден. Чаках в коридора, за да разбера колко са оплодени и подробности, когато телефона ми звънна и видях, че това е акушерката. Краката ми се подкосиха и знаех, че нещо не е наред. Доктора излезе и ни извика. Нито една от 16-те яйцеклетки не се беше оплодила. В последствие доктора беше направил ИКСИ, но не ни даде никаква надежда. Все пак на 4-ти ден направихме трансфер на един, който "бива" и два "не толкова" ембриона. На 15.12.2008г сутринта направих кръвен тест. Отрицателен. Заболя ме, таила бях надежда.
Но отново Зачатие ми помогна да не се отдам на болката. Вечерта бяхме с празна бебешка количка пред НДК и емоциите покрай създаването на ФАР изместиха тъжните мисли.  През февруари 2009г направихме лапароскопия, а след нея нова ХСГ. Д-р Александров беше убеден, че аз ще забременея спонтанно и искаше да изчакаме известно време. Чаках до септември и отидох и му казах, че искам да започваме отново. 
На 19.09.2009г стартирахме. Отново 16 яйцеклетки, но този път сплит-цикъл. В деня преди пункцията хапнах едни вкусни кексчета с една много бременна Лисица и една Боровинка :)) Сигурна съм, че това също имаше пръст в успеха. На 18.10.2009г за пръв път в  живота си видях две чертички на теста за бременност. Имах спокойна и безпроблемна бременност, ходех на работа, пътувахме. ДРЗ 2010 се проведе в Пловдив, на 12 юни. Бях там, не можех да пропусна. Корема ми беше огромен :))
На 14 юни д-р Даскалов извади на бял свят най-скъпото ми - Теодора. Сега тя е на 1г 6м, не спира да бърбори и когато ми каже "мамикооо" или "моя мама, садка, бичка" сърцето ми се разтапя :)
Благодарна съм на Зачатие за помощта, за приятелите, за ценната информация, за това, което прави за семействата с репродуктивни проблеми. Благодарение на д-р Александров и д-р Даскалов разбрах какво е щастие. Златни им ръце. Ще спомена и една дама от форума, която много ми е помагала, постоянно питам нещо и още ме трае, а пък на всичкото отгоре прави  страхотни снимки на детето ми. Мини, благодаря. 
На тези, които все още вървят по пътя към своето дете ще кажа - всяка крачка си заслужава, не спирайте да вярвате.
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #22 -: Декември 07, 2011, 11:54:26 am »
А сега една история от София: мама Цвети с дечица Симона и Антон

Симона и Антон by Zachatie, on Flickr

Здравейте,

Моята история ще бъде много кратичка.
Открих Зачатие преди около 7 години. Бях много нещастна и объркана след аборт по медицински показания. Сърчице, спряло да бие в около 9 седмица - случват се тези неща, но тогава бях съкрушена. Исках да търся причини, причини, в главата ми имаше толкова въпроси. Написах "мисед аборт" и така дойдох тук. Тук излях тъгата си, тук открих приятели и то истински, тук видях колко значими са репродуктивните проблеми, колко много хора засягат,  колко важно е да се лекуват от квалифицирани специалисти и  колко нужно е обществото да знае за тях, тук разбрах, че нямам репродуктивен проблем, тук родих две прекрасни деца - първо едно момиченце, а след след две години и половина и едно момченце, и...тук останах. Мисията на Зачатие стана по някакъв начин и моя, опитвам се да участвам с каквото мога и да дам някакъв принос, чувствам се съмишленик на идеята. Много цели се постигнаха за тези 7 години, благодарение на големите сърца и последователността на хората от Зачатие.  А във форума се родиха толкова дечица :) Едно време се брояха на пръстите на едната ми ръка, а сега е невъзможно да запомня имената на всички :)
Ето как аз станах една малка част от Зачатие и Зачатие стана част от мен.
Споделям  снимки на моето обично семейство, защото то се случи през тези 7 години приятелство с вас.

На всички семейства, които се борят за детенце, пожелавам сбъднати мечти по Коледа! :)

С голямо уважение към приятелите ми тук,
Цвета Симеонова (tzvetenze)
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #23 -: Декември 07, 2011, 12:16:30 pm »
Продължаваме с поетичната история на мама zayak3 с бебе Ан-Мари:


Ан-Мари by Zachatie, on Flickr

Това написах преди няколко години, когато НЕЯ все още я нямаше в живота ни:


Чета го и спомените ме заливат. Усещам, че ми е трудно да дишам, когато мисля за това.
Няма да навлизам в подробности за операции, стимулации и лекарства. Всичко това е описано в дневника ми.
Пътят към моята прелестна Ан-Мари започна от тук-от Зачатие.
Всичко, което знам за специалисти, процедури, лекарства, всичко е благодарение на Зачатие.
Във всеки един момент, в който стоях на кръстопът, намирах вярната посока, благодарение опита, съветите и съпричастността на момичетата в сайта. Толкова кураж и подкрепа от непознати не бях й помисляла, че мога да получа.
Нашата история е като много други-лутане из болници, докато намерим правилната клиника. Срещата ни с д-р Владимиров беше първата крачка към нашия успех. Въпреки, че не забременях в неговата клиника и преминах 4 неуспешни ИКСИ процедури, смятам че той е невероятен човек и лекар.
Четири пъти изкачвахме щастливи и с надежда, хванати за ръка, стълбите на клиниката, за да си приберем нашите ембриончета.  Най-прекрасните моменти, когато мечтите ни бяха на косъм да се сбъднат. Но не би…
Четири пъти… онова мъчително чакане, в което времето сякаш спира. Еуфория, депресия, надежда, сълзи , пустота…Отивах за резултатите от теста и всяко стъпало ми причиняваше болка, от предусещането за поредния провал. Как мразех тези стълби. Как винаги познавах по лицето на доктора, че и този път не сме успели.
Усещах, че нещо не е наред и имам нужда от рестарт. Тук искам да подчертая отново колко съм възхитена от д-р Владимиров. Смятам, че не случайно животът ни срещна с него и неговия екип.
Едно от най-вълнуващите събития беше и основаването на Фонд ин витро. Никога няма да забравя лицата на всички пред студиото на Шоуто на Слави. Някои от момичетата вече имат своите бебета, на други тепърва предстои. Тук е момента да спомена, че дъщеря ми е факт от вторият финансиран от държавата опит.
После, после срещнах д-р Стаменов. Всички знаете, че е вълшебник. Обеща ми, че ще имам бебе. И спази обещанието си.
Последва лапароскопия, отстраняване на тръбите, няколко биопсии. Петото и последно ИКСИ премина доста стресово. И въпреки това забременях. Износих бременността със серклаж. Съхраних се психически благодарение на другият вълшебник д-р Сигридов. Благодарение на него, износих бебето почти до финалната права и родих няколко дена преди термин на 27.01.2011г.
Моята мечта-Ан-Мари…. на мама очите звездици, с на татко характера див…

Никога не се отказвайте от мечтите си! Един ден – те просто се сбъдват!
*

    ultra

  • Анна Зашева
  • *
  • 7291
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #24 -: Декември 07, 2011, 12:30:00 pm »
Ще ви зарадваме с още най-малко 2 истории до края на деня mf_bounce8


“Experience is the name every one gives to their mistakes.” Oscar Wilde
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #25 -: Декември 07, 2011, 12:44:29 pm »
Записвам се, за да следя темата! :D
Краси

*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #26 -: Декември 07, 2011, 19:26:11 pm »
Чета и плача, момичета, невероятни истории!!!
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #27 -: Декември 07, 2011, 22:59:33 pm »
Възхищавам се на създателите на този сайт и на тези,които не спират да се трудят,за да можем ние да черпим информация и да споделяме!Всички участници в конкурса са прекрасни и заслужават да спечелят! Всъщност техните мами и татковци вече са спечелили,щом от кошарките или легълцата ги гледат Техните дълго чакани и мечтани дечица!
АКО ИМАШ ЛЮБОВ,НЕ СЕ НУЖДАЕШ ОТ НИЩО ДРУГО.АКО ЛИ НЯМАШ,НЕ Е ОТ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ КАКВО ДРУГО ИМАШ.
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #28 -: Декември 08, 2011, 00:06:50 am »
Още една невероятна история се включва в конкурса: мама TINI78 с дечица Антониа и Калоян


Антония и Калоян by Zachatie, on Flickr

Ще ви  разкажа как щастието влезе в нашият дом...
От самото начало на съществуването ми като  жена, почти няма доктор, който да не съм посетила, защото цикълът ми идваше на 3-4, 5 месеца и все с инжекции. Диагноза нямаше, само подмятания, че един ден най-вероятно няма да стане бебето. Бях много млада и не се замислях надълбоко в този проблем, докато...
Всичко започна през 2001 г. , когато аз и любимият станахме двойка и сякаш веднага поискахме да имаме детенце. Обичахме се, но така се случи, че той замина от мен и аз не знаех дали ще се върне. Написах му едно писмо, в което му казвах "Върни се, мили, за да имаме нашето детенце! Детенце с твоята брадичка, детенце с моите очи!" И той се върна! През 2004 г.  не се пазихме един единствен път и цикълът ми не се появи - бях бременна. Много се радвахме, планувахме сватба, но уви! След 2 седмици неотлъчно пазене на леглото, направих спонтанен аборт. Плакахме много, но ни крепеше надеждата, че ще имаме друго дете. И така през 2005 г. вдигнахме сватба, обичахме се безумно, бяхме невероятно щастливи един с друг и единственото, което липсваше беше детето с моите очи. Така и не забременях повече сама. Края на 2006 г. се запознахме с най-страхотния Човек и Доктор - Д-р Александров и започнахме да вървим по пътя към нашето щастие. Година по-късно, на прага на първата ни АРТ процедура, открих “Зачатие”. Тук се почувствах някак защитена, сигурна и обградена с хора, които ме разбират, които биха ми помогнали. Толкова бързо се почувствах съпричастна  към съдбите и случващото се на момичетата във форума, че не беше далеч момента, когато не можех, без да посетя сайта... ей така, макар и само, за да видя как са дружките ми. 
Началото на 2008 направихме ин витро, като първата си информация почерпих естествено от “Зачатие” Върнахме 3 ембриончета на 3 ден и зачакахме. Не мръднах от леглото, на 13 ден си направих уринен тест и видях 2 чертички-отново бях бременна! Щастието беше неописуемо, любопитствахме колко ембриончета са се хванали. Две седмици след това отидохме на първия преглед и сякаш ни поля студена вода-док каза кухо яйце. Изплакахме си очите, но знаехме, че продължаваме борбата! Бях уморена, недоумяваща какво се случва и си мислех да почакаме до есента за второ ин-витро. Започнах да стоя до късно посред нощ пред компютъра и да търся обяснение за неуспехите, препрочитах постингите на момичета с подобни проблеми и вече знаех какво трябва да направя. През това време  доктор  Александров ме убеди да направим една инсеминация, а аз бях много скептично настроена към този метод. И така 2 месеца след поредния аборт, направихме инсе. Две седмици след това, невярваща на очите си, отново видях 2 чертички. Бях щастлива, но и много ме беше страх. Всичко вървеше добре, следях ЧХГ –то, което се удвояваше като по учебник, докато един ден отидох да се запиша за ЖК и чух едни думи, които още кънтят в главата ми-ембрионът няма пулс, миссед. . . Не исках да повярвам, целият свят се срина, видях как капят мъжките сълзи, моето момче беше съсипано. Доктор Александров беше много разстроен и ми обещаваше, че аз ще родя здраво дете. Тогава нямаше сила на света, която да ме накара да повярвам, но все пак док ни даде надежда и ние продължихме по Пътя. Продължих, подкрепяна и окуражавана от момичетата в “Зачатие”, намираща утеха в дневника си в подфорума “Дневници”.
Направихме всички възможни изследвания, за които бях прочела, като се откри само един вероятен проблем при специфично кръвно изследване в Плевен. Така началото на 2009 направихме още една процедура, но неуспешна. Почакахме само един месец и пак направихме процедура. 12 дни след това, нетърпеливо си направих тест и да, чертичките отново бяха 2! Началото на бременността ми не беше леко, изтръпвах всеки път при цвета на алената кръв, но този път продължи до края, макар и 9 месеца да се бодях с фраксипарин. Чувствах се прекрасно и истински се наслаждавах на дългоочакваната бременност, мечтата ни се сбъдваше!
 На 04. 12. 2009 г.  в 3.35 часа сутринта благодарение на най-страхотния Лекар и Човек, който с годините се превърна в наш приятел, се роди нашата безценна дъщеричка Антониа! Благодаря ти докторе, благодаря  “Зачатие”, че ме накара да повярвам, че Мечтите се сбъдват! А когато вярваш, има и прекрасни изненади от съдбата - за нас това беше изненадващата, последвала само 6 месеца след раждането на Тони, нова спонтанна бременност. Така имаме и щастие в синьо, нашият син Калоян. Та, искам да ви кажа, момичета ВЯРВАЙТЕ и се борете, не се отказвайте, защото нещата се случват, когато има кой да вярва и да мечтае!

С най-топли чувства- TINI78
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #29 -: Декември 08, 2011, 00:30:29 am »
Следващата история е на мама meshko106 и нейната Мия:


Мия by Zachatie, on Flickr

Нашата история започна през 2002 година. Беше Великден и след двегодишна връзка с мъжа на мечтите ми, решихме, че е време да имаме бебе. Бях на 26, изпълнена с онази наивност, характерна за младостта и абсолютно убедена, че бебето ще стане веднага. Е да, ама не стана и още след първия месец посетих гинеколожката ми. Тя щеше да умре от смях като разбра какъв ми е проблемът. Каза ми буквално следното: „Виж какво моето момиче, от първия път става само по филмите и обикновено е нежелана бременност!“ Прегледа и след като не видя нищо обезпокоително, ми каза да пробваме поне 6 месеца и пак да се видим. Времето си мина като сън и бебе все още нямаше, затова отидох пак на лекар. Пуснаха ми хормонални изследвания, от които всичко беше наред. Следващата стъпка беше цветната снимка. Направихме я през 2003 г. На нея се установи, че тръбите са напълно проходими, но матката ми е двурога, буквално с формата на сърце.  И рентгеноложката обаче, както и моята лекарка бяха категорични, че това е анатомична особеност, която не може да бъде причина за липса на забременяване, но е много вероятно да имам проблеми с износване на бременност и че са възможни както преждевременно раждане, така и аборт. И задължително ще се наложи раждане със секцио.
Така пробвахме още месец –два,  без резултат. Междувременно аз вече много четях в интернет. Тогава все още нямаше Зачатие, но имаше подфорум в dir.bg за проблемно забременяване
и търсех много информация. След цветната снимка направихме и спермограма, която също показа добри показатели и изключихме проблем там. Предложиха ни да направим инсеминация. Взех си тестове за овулация и се започна едно ходене през ден в Шейново на фоликулометрия. Имах си хубав фоликул, прекрасна лигавица, инсеминацията направена професионално –резултат нулев. По това време в Шейново работеха д-р Табакова и сина й и те правеха инсеминациите. Предложиха ми стимулация с клостилбегит, за да увеличим шанса. Съгласих се веднага. Оказа се, обаче че при стимулиран цикъл фоликулите стават явно по-твърди и в 2 от месеците въобще не се пукнаха въпреки дозите прегнил. Заговориха ми за Луф синдром. Вероятно това можело да е причина.  След няколко месеца стимулация, последва почивката и продължихме с още 2 инсеминации . Оказа се, че когато не ме стимулират, фоликулите си се пукат без проблем. Но резултат все още нямаше.  Така си мина 2003 година. През 2004 вече съществуваше порталът на Зачатие. Продължавах много да чета и да търся причината. Много ми помогна подредената информация. Чувствах се безсилна –уж всичко наред, а пък не става. Не проумявах как нежеланите бебета стават буквално от нищото, а пък с желаните, правиш какво ли не и резултат никакъв. Вече си давах сметка как, за да се създаде един живот трябва да съвпаднат около стотина фактора, но правехме всичко възможно това да се случи и пак нищо. Имаше много сълзи, болка, страдание и още хиляди въпроси защо и как.
Годината е 2004 –направихме лапароскопия, при която нищо не се откри. Последваха още 2-3 безуспешни инсеминации и започнахме да обмисляме инвитрото като вариант. Започнах да обикалям специалистите. Твърдо бях убедена, че няма да е нито д-р Табакова, нито доц. Щерев. И двамата не ги харесвах като хора, а за мен това е важно.  В коледната нощ на 2004 за пръв път се помолих не за себе си, а за всички останали момичета, които споделяха мечтата за бебе. Така го почувствах в онзи миг.
2005 година –поехме към инвитрото.
Първо посетихме доц. Ватев –направил първото успешно инвитро в България. Попаднахме в някаква стая, която приличаше на всичко друго, но не и на лекарски кабинет. А самият доцент се интересуваше повече откъде съм научила за него, отколкото от проблема ни. Благодарение на информацията, която вече имаше в Зачатие, открих д-р Владимиров.
Още на първата ни среща знаех, че това е нашият лекар. Почувствах се спокойна с него. Прегледа подробно всичките ни изследвания и ни каза, че ние сме от онези 10 % най-трудни случаи, в които няма причина да не става и въпреки всичко не се получава и медицината няма отговор за това. Назначи още няколко изследвания, сред които имунологични и генетични.  Нали знаете как има момент, в който се надяваш да открият проблем, за да предприемеш стъпки към решението му в правилната посока. За мен това беше този момент, но резултатите от всички изследвания бяха нормални и всичко продължаваше да изглежда наред при нас. Предложи ни една последна инсеминация преди да преминем към инвитро. Съгласихме се и все същата история: хубав фоликул, чудесна лигавица, добро количество и качество на сперматозоидите и резултат –цикъл навреме, както обикновено. Реших, че ще изчакаме да мине лятото и наесен преминаваме към тежката артилерия. Д-р Владимиров предложи да кандидатстваме за пари по програмата, която вече действаше. Аз обаче исках да пробваме на естествен цикъл. Последната стимулация ми се отрази много зле, а и си изкарах акъла с една киста на гърдата като последствие, та не бях склонна на стимулация. Вътрешно бях убедена, че ако това дете иска да се роди, ще се роди и с 1 единствен фоликул, ако не иска и с 20 пак няма да стане.
Вече е август 2005 и започнахме да правим всички необходими изследвания преди самата процедура. Според д-р Владимиров точно случаи като нашия с неизяснена причина са много подходящи за инвитро на естествен цикъл. Всичко изглеждаше наред с изследванията, аз напълно убедена, че този месец няма даже теоритична възможност да съм забременяла, за пръв път си купих превръзки предварително. Мъжът ми обаче, не знам дали е имал някакво чувство, но  специално ме помоли да попитам в клиниката какво ще се случи, ако все пак забременеем. Успокоиха ни, че естествено ще ни върнат парите. Аз се засмях на всичко това, мислейки си как 3,5 години нищо не става, та точно сега ще стане. 
Разбрахме се през септември да се обадя в клиниката като ми дойде цикъла и да задействаме нещата. Бяхме си платили таксата, имахме всички изследвания и си доизкарахме отпуската пътувайки насам-натам.  И за моя най-голяма изненада, за пръв път в живота ми имах закъснение 2 дни. Веднага си помислих какъв късмет имам, точно сега нещо да се обърка с моя супер редовен цикъл, НО все пак една частица от мен си помисли, че може пък да не е случайно. Отидох в аптеката и взех тест за бременност. Останах шашната, виждайки двете чертички. На другата сутрин купих още 2 и след 3 положителни теста, вече бях сигурна. Съобщих новината на мъжа ми с тест в ръка. Той също не повярва, каза ми, че преувеличавам. Имало жени със закъснение от по 2 седмици, а аз за 2 дни съм решила, че съм бременна. След няколко дни в клиниката видяхме плодния сак. Д-р Владимиров беше много радостен, че няма да се налага неговата намеса. Още веднъж се убедих колко голям лекар и човек е. Каза ми, че вероятно мислейки за инвитрото, съм си отместила съзнанието в друга посока и съм премахнала психологическата бариера.
Дали е само това, дали и алтернативните неща, които пробвахме, са помогнали, не мога да кажа, но никога няма да забравя онзи миг, в който видях как малката точица пулсира. Почувствах се вълшебно, невероятно е да усетиш живота в себе си.
После имах най-прекрасната бременност, която може да съществува. Въпреки опасенията, че може да имам проблеми с износването, Слава Богу нищо от това не се случи. На 10.05.2006 година 6 дни преди термин се роди нашето жадувано, чакано, мечтано момиченце. Днес Мия е на 5,6 год. Има най-заразителния смях, който съм чувала и най-големия инат, който съм виждала и всяка нощ благодаря на Господ, че ми даде шанса да изживея това чудо.  Ще продължавам да се моля всяка жена тук да чуе най-прекрасните думи на света: „Мамо, много те обичам“.
Зачатие ми даде много информация, много подкрепа и много приятелства. Тук се чувствам хубаво, общувайки с интелигентни и умни хора. Надявам се още много бебета да се родят тук и да се сбъднат много мечти.

С уважение и признателност за усилията на всички, които правят възможно съществуването на Зачатие:  Вергиния Пешева

*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #30 -: Декември 08, 2011, 00:58:55 am »
Продължаваме с една българо-германска история: мама Ганка с дечица Александър и Радмила


Александър и Радмила by Zachatie, on Flickr

Здравейте момичета,
Когато разказвам за проблемите си, трудно намирам думи. Не се срамувам да кажа, че съм имала проблеми и с помощта на приятели съм ги разрешила. Знам, че пътя, който е трябвало да извървя, е път, който ми даде много въпреки болката, въпреки униженията, въпреки сълзите, въпреки многото безсънни нощи, защото намерих най-хубавото, най-свидното, моите две съкровища се родиха от тези сълзи и болка и намерих невероятни приятели! Но да започна от начало...
Аз съм на 37 години, имам двурога матка и се борих 5 години, за да забременея. Минах през ада, през който са минали много от момичетата тук - недоброжелателни лекари, неразбиране от страна на приятели и семейство, проблеми с любимия мъж, но в крайна сметка стигнах до заветната цел. Знам колко е трудно на момичетата тук да премахнат психическата бариера, да се преборят с предразсъдъците и соченето с пръст, да повярват в чудеса и да вървят напред.
Но нека започна от началото. Имам един аборт, който се наложи да направя, тъй като плода беше увреден. Забременях, без да има никакви проблеми, дето се казва от раз. След това мина доста време, ожених се и реших, че искам деца веднага дори и още преди сватбата. Никога не съм си мислила, че ще трябва да чакам толкова дълго. Бях си решила, че първите месеци заедно ще направим всичко възможно да имаме заветното дете, но нещата не ставаха. Не мога да кажа след какъв период реших, че има нещо, което не е така както трябва, но за начало отидохме на специалист. Андролог. Голямо светило, който след като направи спермограма, заяви на мъжа ми, че ако някога има деца, те няма да са от него. Това определено се оказа сериозен проблем за моя мъж и съответно предизвика цяла лавина от неприятни ситуации. Пи лекарства, които сега не мога да цитирам, но от които според специалиста нямаше кой знае какъв ефект и нещата останаха така за година. Опитвахме да се справим сами, изолирахме проблема и се затворихме в собствения си свят, в който място за лекари нямаше. Опитвахме, като забравяхме за проблема, да постигнем така заветния резултат - мечтаното бебе. Уви, никакъв шанс. 
Пълно мълчание по този въпрос от страна на съпруга ми и ходене по лекари от моя страна. Благодарна съм на гинеколожката си, че се бори за тези 5 години заедно с мен и не ме остави да изпадна в отчаяние. Даваше ми надежда до последно.
Моя съпруг работи доста често извън страната и ни беше доста трудно да стиковаме нещата, така че да се получат. В крайна сметка след много молби, приказки, заплахи за развод, отчуждаване в леглото - той се съгласи да прави нови изследвания, а и също така да идва с мен по прегледите. Ново отчаяние от страна на любезен доктор към него и много хъс от моя страна.
Направиха ми цветна снимка - откриха двурога матка. Направиха ми продухване на тръбите - оказаха се наред. И пак се върнахме на него и на неговите резултати. Сравнително подобрена спермограма, предписан цигапан от лекар. В резултат - още по-добра спермограма, готовност за инсеминация. Неуспешни три. Среща с нов лекар - добра спермограма - диагноза за мен - ти си стара, с тая двурога матка по-добре се запиши за инвитро...
Окончателно изпадане в депресия и криза от моя страна, съпругът ми - амбициран да уреди престой в Германия, където след прегледи и консултации да направим инсеминация, тъй като лекарят тук категорично ни предупреди, че не е желателно инвитро. В деня, в който получихме документите за инсеминацията разбрах, че съм бременна.
Сега, от дистанцията на времето, не ме оставя мисълта, че съм имала да патя и че ми е трябвало малко време да се отделя от лекарите, от проблемите, от мислите за тази борба и нещата се получиха. Не знам дали да благодаря на Господ, на ината си или на спокойствието, което ми вдъхнаха 2 лекари. Знам, че това беше първата и лесна част. Изкарах една лека и лесна бременност и на 01.02.2006 година, след секцио се появи Александър - най-хубавото нещо, което някога съм имала в живота си.
За времето на моята бременност се притеснявах за всичко, до края не можах да се отпусна. Не знаех почти нищо за бременност с двурога матка и така се разрових из интернет и открих "Зачатие".
Тогава бяха шепа момичета, първите тук, които и сега работят за това да има повече бебета! Имам прекрасни спомени от тези 9 месеца, разговорите в чата, събирането на статии за това и онова, бременностите на тези момичета! Най-хубавото време, в което видях как те станаха мами на прекрасни деца!
Не вярвах, че мога отново да забременея, но решихме да опитаме. И о, чудо, късмета не ме остави, получи се почти веднага. Не вярвахме на очите си, положителният тест беше нашето великденско чудо... Обаче нещата не се развиваха добре - имах кървене, болки, чувствах се ужасно и така на 13 юни 2007 година, след един ужасно болезнен кръвоизлив, в 14та седмица направих мисед... Света се срина за доста време. Обвинявах се, че съм летяла, че не съм се пазила, че съм го предизвикала по някакъв начин... Няма да забравя никога деня на кюртажа - двама души не ме оставиха насаме - говориха с мен през цялото време, плакаха с мен, подкрепяха ме, първо техните гласове чух, когато излязох от упойката... Приятелство и подкрепа, което няма да забравя никога!
И така година, която беше трудна, много трудна, емоционално изтощена, нещастна, не давах да ми говорят за други деца, не исках да чуя за никой и за нищо... Много от момичетата помнят моите емоционални теми и благодаря от сърце за подкрепата - без вас нямаше да се справя!
Доста време след миседа, не обръщах внимание на нищо, нямах желание за нищо, вселената ми беше Алекс... Прибрахме се в България за ваканцията. Той се разболя сериозно, аз се почувствах зле и си мислех, че съм се заразила от него. Колко огромна беше изненадата ми, когато открих, че съм бременна. И страха, да не се случи отново същото... Лекарите тук твърдяха, че нямам нужда от изследвания, но аз се заинатих и тръгнах по прегледи. Имах кървене, притеснявах се много. Оказа се, че съм с хормонален полип, че имам Хашимото и високи НК клетки. Цял живот ще съм благодарна, че отидох при правилните лекари, които ми назначиха терапия, които ме следиха до критичната 14та седмица, за да мога да се прибера спокойно обратно. Въпреки това, в 24та седмица направих сериозен кръвоизлив, мислех, че нещата са приключили... Оказа се, че не е така. Полежах си в болница 10 дни, направиха ми терапия за задържане, изправиха ме на крака, казаха да се пазя и ми дадоха надежда, че ще се справим. Да, обаче бебето беше упорито и бързо и така в 33та седмица, след като спука мехура, видях моята прекрасна дъщеря Радмила. Тя е на мама упорития борец - престоя в кувьоз и болница 1 месец. Наддаваше бързо, пребори се с инфекцията си и въпреки проблемите сега е при нас. Най-прекрасния ми рожден ден в живота е този, на който успях да прибера детето си от болницата.
Сега имам две прекрасни щури деца, едното е почти връстник на "Зачатие", а другото е тук, благодарение на приятелите ми от там, на тяхната подкрепа, на помощта им, на силите, които ми дадоха да се преборя и да открия верните лекари!
Благодаря за това, че ви има!

П.С. Надявам се, че не съм ви оттегчила, малко дълго стана, но в сърцето ми винаги ще има специално място за тези хора, за този сайт и за това, което се случи - тук момичетата пишат История!

Поздрави, Ганка
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #31 -: Декември 08, 2011, 01:41:23 am »
От Варна пристига историята на мама Ели и бебе Диляна:


Диляна by Zachatie, on Flickr

Казвам се Елена, във форума ме познавате като Ели :)
Ето и нашата история.
Със съпруга ми сме двойка от 1997 год., през септември 2001 се оженихме.  Опитите за бебе започнаха около 9 месеца след сватбата, дотогава безкрайните местения по квартири, липсата на работа и др. битови проблеми бяха основната причина да се „пазим”. И естествено си мислех, че всичко е наред и скоро  ще съобщя на всички, че съм бременна. Но съдбата ни беше отредила друго.
Година, две минават. В началото на 3 юни 2003, рожденият ми ден,  чаках месечния си цикъл. Ден, два, три – няма го! С треперещи ръце правя тест за бременност – положителен, с бледа втора черта!  Моля се, не смея да споделя дори със съпруга си. След още няколко – втори положителен, с  тъмна  червена черта!  Когато мъжа ми научи, не мога да опиша колко много се радвахме и нямахме търпение да съобщим на всички. Но... Дойде фаталният петък 13ти. Сутринта започна кафеникаво зацапване,  лекарката на работа каза, че може да се получи такова,  до края на деня – нищо. Една ужасна новина същият ден сложи край на щастието ни. Баща ми се обади, че брат ми е катастрофирал. Слава Богу, жив и здрав беше, въпреки смачканата до неузнаваемост кола, отърва се с охлузвания и леки травми, но вследствие на шока вечерта прокървих силно.  И оттук започнаха големите проблеми.
Кървене  по седмица, през седмица, 2 месеца, отрицателен тест,  лутане от лекар на лекар, инфекция вследствие остатъци от плода /не ми направиха кюртаж, понеже уж нямало нищо в матката/, който според една от лекарките не е бил малък, и най-вероятно  съм карала „цветна бременност”  Откриват ми и кисти. Лечение с инжекции, антибиотици и уж всичко е ОК.
Минават още 2 години, бебето не ставаше. Отивам при друг гинеколог,  поставя ми диагноза „хроничен аднексит”, на следващия преглед  „поликистозни яйчници”. Започват пак едни безкрайни лечения с инжекции, антибиотици и пр. Резултат нулев. Насочва ме за лапароскопия и ми препоръчва проф. Налбански, „Майчин дом” – София. През февруари 2006 отидох на преглед при него,  разбрахме се да се обадя следващия месец.
На 27.03.2006 ми направиха диагностична лапароскопия с диагноза „Sterilitas secundaria, Salpingoophoritis bil. chronica adhaesiva” и обзаведена с много сраствания /според лекарите от друга хирургична намеса – операция от апендицит през 1995 год./
Никога няма да забравя грубото, арогантно и непристойно за един лекар държание на този професор и колко сълзи изплаках след разговора с него. Не ми даде и искрица надежда, пращаше ме да си осиновявам дете, защото за мое да не съм се и надявала. Бях на ръба на пропастта. Но ми препоръчва пластика на тръбите като единствен възможен изход. На 7.06.2006 – денят на операцията, след която чакаме чудото.
Междувременно се запознах с много приятелки по съдба, с някои от тях поддържаме връзка и до днес. Една от тях, ми подаде листче с телефонния си номер и с името на един сайт www.zachatie.org  Неда,  Благодаря!!!
Връщам се във Варна, отново по лекари, физиотерапия, лекарства, резултат никакъв. Връхлитат ме безброй проблеми с близките ми и съм в невероятен стрес. Решавам да си дам малко почивка и с нови сили да продължим след няколко месеца.
И като че ли напук на всичко, непрекъснато научавах за поредната бременна приятелка, роднина и се радвах за тях, но вътрешно се раздирах от болка и си казвах „Кога? Кога и аз?”. Още пазех двата положителни теста за бременност, тайничко ги вадех и плачех, но вярвах, че един ден ще видя отново заветните две чертички!
Един ден, случайно намерих листчето с името на Зачатие. Вече имах интернет на работа и в обедната почивка реших да вляза в сайта. Регистрирах се в Овулационния календар, а после влязох да чета и във форума.
За кратко време тук намерих разбиране, подкрепа, информация. Намерих много приятели. Открих и Моят лекар в лицето на д-р Александров. И вярвах, че рано или късно, аз ще бъда майка. За този ми оптимизъм ми помогнаха историите на вече успели момичета, в подфорума Дневници.
Срещата ни с д-р Александров беше на 13.11.2007 год. Отидох много притеснена, но виждах в него лекарят, който ще ме насочи в най-правилната посока. Прегледа ме, разговаряхме и взехме решение. Положението ми никак не беше добро,  но имахме начертан план!
Направихме цветна снимка на 30.11.2007, а на 21 март 2008 – лапароскопия.
Летях от щастие, когато ми казаха, че имам шансове за нормално забременяване, но ако до 1 година такова не се получеше, следваше ин-витро процедура.
Мина почти година и в началото на април 2009 отново се срещнахме с д-р Александров. Насрочи ми час за нова цветна снимка, направихме и необходимите  изследвания. След като всички резултати бяха налице, се срещнахме с доктора. Той каза, че засега може да не започваме процедура, след тези идеални резултати, включително и проходими тръби.  Да изчакаме 2-3 месеца и ако отново нищо не се получи, да му се обадя през август и да уточним нещата.
И така. Стартирахме процедурата на 25 септември 2009.  На 6 октомври беше пункцията ми. Извадиха ми 16 яйцеклетки, на следващия ден доктора ми каза, че са се оплодили 7-8, но впоследствие станаха и повече. От самото начало вярвах, че това ще е нашият опит, че след него нищо няма да е същото!
На 11 октомври сутринта ми звънна д-р Александров и само дето не получих инфаркт. Каза по най-бързия начин да отида за трансфер, защото ембрионите били много хубави и се развивали бързо, трябвало да ми ги слагат, щяло да има и за замразяване. Така се развълнувах,  разтреперих се чак. След като направихме сделка да ми върнат два ембриона /понеже доктора искаше 1 /, влязох за трансфер и излязох обнадеждена и сияеща от вълнение! И започна дългото чакане.
На 12ти ден вече нямах вече търпение и направих тест, който беше положителен, с бледа втора черта, но беше там! На 14ти ден от трансфера, отново положителен тест! Това, което изживявахме със съпруга ми, гледайки теста, не мога да опиша с думи! Такава радост беше, летях от щастие, исках да крещя, че съм бременна!
На 6ти ноември беше първият ми преглед и видяхме нашето почти сантиметър бебче! Имахме си едно тупкащо сърчице! Молех се всичко да е наред  до края! Бременността ми беше сравнитено лека и спокойна, наслаждавах се на всеки миг от нея, беше неописуемо!
На 17 юни 2010, в 8,55 ч., след планирано секцио на бял свят се появи нашето слънчице Диляна. Всички знаеха че е дълго чакано дете.  Бях в реанимация, когато ми я донесоха. Когато я видях и докоснах, се разплаках. „Душичката ми, девет години я чакаме” – бяха първите ми думи. Беше незабравим миг, толкова дълго жадуван и изстрадан. На следващия ден я видя и съпругът ми, а след още 2 дни вече я гушках и плачех, и не можех да повярвам, че е истина! Всичките години на страдание и болка си струваха заради този миг, заради тези сълзи от щастие!
И сега пишейки тази история, сълзите ми текат. Години от живота ми минаха като на кинолента. Припомних си откъде започнахме, през какво преминахме и как стигнахме дотук.
Благодаря на съпруга си, който беше до мен и държеше ръката ми през всичките тези години! Когато аз бях сломена, падах духом и бях готова да се откажа, той беше човекът, който ми вдъхваше кураж и сили, за да продължа напред и да се боря!
Благодаря на Зачатие, че ми помогна да намеря пътят, по който да вървим, за да стана майка! Благодаря на всички вас, които стоите зад това име и за всичко, което правите за двойките с репродуктивни проблеми! Само вие знаете какво ви струва това!
Благодаря и на всички, които ще прочетете историята ми. Ако тя вдъхне кураж и сили на поне едно борещо се за мечтата си момиче, ще съм много щастлива!
Всяка сутрин едно мъничко човече с рошава главица се надига от кошарата, поглежда ме с огромните си сини очички и казва „ма-маа” с най-слънчевата усмивка! Сърцето ми е пълно с обич, очите ми се насълзяват от умиление и щастие  и се моля всяка една жена, да чуе тази прекрасна дума!
Борете се за мечтите си! Те се сбъдват, само вярвайте в тях и никога не се предавайте!
И същото това човече стои сега в скута ми, дърпа мишката от ръцете ми и се надявам да успея да изпратя тази история  :D )))
*

    ultra

  • Анна Зашева
  • *
  • 7291
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #32 -: Декември 08, 2011, 01:54:26 am »
Благодаря на Елфи, че ми обърна внимание, че снимките към историите не са били видими :oops:
Редактирах настройките и сега имате още един повод да прегледате още веднъж историите, за да видите нашите прекрасни дечица :)


“Experience is the name every one gives to their mistakes.” Oscar Wilde
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #33 -: Декември 08, 2011, 08:43:18 am »
И аз се записвам, за да не изтърва нито една от историите... :oops:
Мили борбени момичета, настоящи най-добри майчици, бъдете здрави и щастливи със семействата си! Всички дечица са прекрасни!
Е, аз, разбира се си имам фаворити, но това е друга тема!  :wink:
Първоначално и аз бях доста разочарована от слабия интерес в тази тема, но се радвам, че това се промени... Пишете, мили момичета! Разкажете историите и най-вече благополучния им край, за да вдъхнете сила и вяра на семействата, които все още вървят по трудния път на стерилитета!
Ани, искам и аз като твоята лентичка, моля! :wink: И без друго никога няма да имам такава лична! :(
Благодаря на "Зачатие", на всички работещи неуморно момичета там, на лекарите и на техните екипи за всичките тези сбъднати мечти, за тази красота и за това щастие!
« Последна редакция: Декември 08, 2011, 08:46:46 am от du6ka »

*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #34 -: Декември 08, 2011, 09:18:36 am »
Майчица си Душе, в  :heartbeat: си, силното и голямото!

Не се отказвай моля те, моля те!


П:П- сложи линка в подписа си, като преди това махнеш двете звездички,
вторите два знака, след първите скоби!
[*url=http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=47022.0]
[*img]http://farm8.staticflickr.com/7033/6410863347_c24439bb81.jpg[/img][/url]


« Последна редакция: Декември 08, 2011, 09:23:47 am от mishanta »
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*

    ultra

  • Анна Зашева
  • *
  • 7291
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #35 -: Декември 08, 2011, 10:26:19 am »
Душе, аз от няколко седмици съм с тази лентичка, ама явно е била видима само за мен :lol:
Дано вече всички снимки се виждат! Ще направя и други тикери по-късно.

Тази сутрин (щото при мен още е сутрин :wink:) бях много приятно изненадана от още 2 истории за общо 4 дечица :D
Кои са те и как са се появили ще разберете малко по-късно :P


“Experience is the name every one gives to their mistakes.” Oscar Wilde
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #36 -: Декември 08, 2011, 11:59:16 am »
Следва историята за появата на едни тризнаци. Сещате ли се кои? Ама, разбира се - Алекс, Никол и Дани и тяхната майка Петина:


Алекс, Никол и Дани by Zachatie, on Flickr

Искам да съм вълшебница.

Да имам свръхчовешки умения за да размърдам нос и да върна времето назад.

Днес да съм в деня когато започваше последният ни и успешен Икси опит, утре да съм в деня когато видях положителният си тест за бременност, вдругиден да съм в мига, когато видях започващите да се оформят в корема ми бебета. После отново да съм бременна, да изживея всеки трепет и притеснение, да се опитвам да разгадая чудото и късмета който имахме. Искам отново да се повтори мига в който се родиха Ники, Алекс и Дани и първото плахо слизане в неонатологията на МД-София. Страхът и изтръпналото ми тяло от очакването да видя за първи път лицата на дечицата си. Искам си отново и първата ни нощ у дома.

Искам да мога да си играя с живота на криеница, на гоненица.

Искам и да успявам да го надлъжа понякога, да съм по-хитра и силна, по-смела.
Искам все повече да са хората на чиито пощенски кутии и входни врати да има табелки не с имената на фамилиите им а... „Семейство Щастие”.

Искам си обаче и вчера. Него не си го давам дори ако трябва да избирам между вълшебен прах за мърдащ се нос и обикновеното си ежедневие :) Избирам си ежедневието, но със спомените за вчера.

Вчера беше времето преди три гласчета да викат „мама”, „мамо”, „мами”, „маме”, „мамо, мамо, мамоооо”.
Вчера беше когато през 1999г. ми направиха операция за пластика на тръбите и с нея ме орисаха да стана част от нещо истинско, макар и доста години по-късно.  Април 2000г беше първият ми опит инвитро. Неуспешен. Преживях го много тежко. 2001г., седмица преди новата процедура, се разделих с мъжа, с когото живеех. Изнесох се от града, в който бях прекарала дотогава живота си, започнах да откривам нови светове, чувства, да се уча да живея, да стъпвам сама, да си играя с хората, да наранявам понякога умишлено, бързайки да не бъда отново аз наранена.

Прекарах 5 от най-хубавите си години в София. Бях самотна, много самотна, но щастлива. Опознах себе си и разбрах, че мога много.

Претърпях една огромна загуба и досега се питам –добра дъщеря ли бях?  За тези 5 години, срещнах най-добрите си приятели. Запознах се с прекрасни и добри хора.

После се запознах с мъжа си. На плажа на Златни пясъци 3 дни преди той да замине на поредния си морски воаяж.  Беше през 2005г. Върна се след 4 месеца, заживяхме заедно, сключихме брак. Преместих се от София във Варна, не работех. Ходех 2 пъти в годината при него, защото се задушавах, когато го изпращах на път. Времето си минаваше, говорехме си за деца, за осиновяване.
2006г. Направихме първият си общ опит Инвитро. Неуспешен. Преживях го лесно.  Знаех, че е само началото и, че краят, когато и да е той, ще е щастлив.

Година по-късно открих Зачатие докато търсех нещо в Гугъл. Започнах да чета, да чета, после се престраших и да пиша-много ми хареса. Намерих средата си, намерих нови приятели, открих още едно ново свое лице.  Участвах в конкурса „Сърце под моето сърце” и спечелих втора награда. Когато получих мейла, че съм спечелила помислих, че е грешка. Пишейки тогава за конкурса, не съм и се надявала на награда. Отидох на първото си ДРЗ в Стара Загора, за да получа наградата. Никога няма да забравя колко ме беше страх. Да, страх и притеснение. Не познавах на живо никой и се опитвах да прочета имената от баджовете на прелитащите около мен момичета. Видях едно момиче с огнена коса и широка усмивка :) Прочетох Анна Зашева и ми олекна:) Отидох до нея, представих се и после с мъжа ми влязохме в залата, където бяха презентациите и награждаването. За първи път тогава се почувствах като част от нещо голямо. Не бях направила нищичко, но труда на една шепа хора ме грабна като вихрушка. Станах член на Зачатие.
В края на 2008г. подадохме документи за осиновяване.
Същата година, малко преди Коледа се видях с д-р Александров, направихме план за действие. Февруари 2009г. лапароскопия. Случихме се в една стая с Deep :) Там се запознах с Дари и Ваньо- прекрасни хора. Усмивките не слизат от лицата им.  На 4 април стартира опита ни. Направих 6 яйцеклетки. Извадиха и шесте, оплодиха се и шесте. Трансфер на  трети ден. Бяха оцелели 5 ембриона 2 хубави и 3 не толкова добри. Върнаха ми три.
На 8 ден след трансфера си направих тест, иначе се правех на търпелива. Видях или по-скоро ми се струваше, че ми се привижда нещо като отражение на втората черта. Ядосах се на себе си за нетърпението. На 12 ден обаче реших, че няма какво да чакам и пак ще си направя тест. Когато видях втората черта на теста ми се зави свят. Седях на спалнята, гледах в една точка и се чудех защо не се смея или не плача от радост, нали това бяха очакваните ми реакции. Толкова пъти съм си представяла как ще реагирам. Май се обадих на Мини и на Мимка но какво съм им говорила съвсем не помня. На 17 ден направих кръвен тест . Ето, това съм записала в дневника си:
                Re: Дневникът на Лиско
« Отговор #59 -: 07 Май 2009, 18:14:45 »               
________________________________________
Вече, мога да си призная:)))))
И да споделя, че дори не мога да разбера как се чувствам. И може би дълго няма да мога.
Днес 17 ден след ЕТ, ЧХГ - 1481.
И няколко седмици по-късно:
                Re: Дневникът на Лиско
« Отговор #60 -: 21 Май 2009, 20:06:35 »               
________________________________________
Днес бях на преглед при Александров за да видим колко ембриона са се хванали и сърдечна дейност.
Следващите редове ги пиша все още пообъркана от случващото се:)
Имам си три малки непослушни лисичета със силно тупкащи сърчица:)
Притеснителното в случая е, че единия ембрион се е разделил на две и двете близначета са еднояйчни. Третото си е в отделен мехур.
Александров не е особено доволен и вероятно има защо да се притеснява. Аз засега продължавам с моята позитивна нагласа и се надявам, че всичко ще има щастлив край, макар и да е пак труден пътя до него:)
Още ми е трудно да повярвам. Голяма съм късметлийка.
.....................
Сега най-важното от всичко е, че съм бременна:)  Всичко останало ще се подреди:)
И то наистина се подреди. Имах прекрасна и лека бременност. Разбира се със своите притеснения понякога но нищо сериозно.

И с това Вчера свършва.

Пак е  Днес.

На 4.11. ме приеха в МД-София за постоянно наблюдение докато родя.
На 14.11 най- после ми определиха дата за секцио:) д-р Дяволов каза 25.11.  Не споделих с никой защото имаше вероятност да отложи, а имаше и такава да съм по-напред:)
На 17.11 в 22.00ч. разбрах какво са болезнени контракции и все пак не бяха силни болките, но контракциите ми бяха през 5 мин:) извикаха дежурния доктор да ме прегледа, имах 1 см. разкритие и нищо притеснително. Легнах си с уговорката, че ако се усили болката или се почувствам "различно" да се обадя за да звънят на Дяволов да идва. През нощта се събудих 2 пъти от болка но бяха за кратко и отминаха. Сутринта в 7 на 18.11 вече започнаха доста болезнени контракции. Легнах на запис на тонове и на записа излезе, че контракциите ми са наистина много силни:) Акушерката се шегуваше, че май ще има рожден ден, но на мен все не ми се вярваше, дори очаквах някаква система да ми включат (нали съм голяма докторка, сама си измислях лечения)  Дойде доктора, прегледа ме след визитацията и когато чух, "Приготвяйте я, сваляме я за спешно секцио" ми потекоха сълзи:))))))))))) изведнъж ме хвана страх и се разтреперих от студ:) Оказа се, че съм имала 2 см. разкритие и, че няма какво да чакаме за да не станела някоя беля. Свалиха ме в операционната към 11.40ч. Сложиха ме на операционната маса и ме подготвиха:) Това, признавам си беше най- неприятната за мен част. Въпреки, че тримата анестезиолога ми обясняваха всяко действие и какво ще почувствам си беше неприятно. Не ме е боляло нищо, но беше някак студено и подтискащо:)

Когато извадиха Никол в 12.10ч и ми я показаха разбрах какво е да си чакал "цял един живот" точно този миг, тази ситуация, това изживяване:) макар да беше лилава и по скоро да мяукаше като котенце отколкото да плачеше, видях едни крачета да ритат. Единия анестезиолог се пошегува с педиатърката да открие лицето, поне да видя и главата на бебето а не само краката му:)
Никол се роди на 18.11.2009 г. в 12.10ч., 1800гр.43 см., втори извадиха Александър в 12.11ч., 2046 гр. 43 см. и трети беше Даниел в 12.12ч., 1880гр. 44 см.

Прибрахме си децата 17 дни след като се родиха. Майка ми беше неотлъчно до мен първият месец и половина. Сега се уча да бъда майка, да бъда като тях добра.

Сега ме е страх много повече отпреди да забременея но желая с цялото си същество този страх на всяко семейство. Трудно е. И вчера беше трудно, и днес е по-трудно но е живота, който не бих заменила за ничий друг.

Благодарение на Зачатие съм майка на Ники, Алекс и Дани. Чрез Зачатие участвах в „Това го знае всяко хлапе” и спомена за онези емоционални мигове няма да забравя.

Благодарение на Зачатие нашето семейство беше сред избраните варненски семейства на които се дариха пари от играта на г-жа Антония Първанова и г-н Николай Василев в Стани богат. Със сумите от наградите, които спечелихме финансирахме опита си. И как няма да е успешен когато толкова ръце и сърца работят за една кауза – за СЕМЕЙСТВО ЩАСТИЕ.

Един ден децата ни ще прочетат дневниците си :) В тях мама им е написала защо и как ги има. Написала е защо толкова много обичам и се възхищавам на хората зад това име - Зачатие.

Благодаря ви момичета и момчета. От всеки от вас съм научила по нещо и обещавам да предам по нещо и на тримата малки дявола в нас.

И накрая, имам една молба. Моля ви, нека моята история не участва в конкурса за награда. Мисля, че наистина имах голям късмет и спечелихме много награди. Нека е само като малка надежда за някой.
Наистина ви обичам!

Петина-Lisko
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #37 -: Декември 08, 2011, 13:02:24 pm »
Следващата история в конкурса също е от морето, пише ни Надежда, майка на Антоан:


Антоан by Zachatie, on Flickr

Казвам се Надежда Динева и пиша с ник Perdeto :)

Заживяхме с моят приятел, през далечната 1998 г., а 2000 г. решихме, че искаме дете. То така и обаче не идваше. Да вметна само, че винаги съм имала нередовен цикъл, като понякога е бил с продължителност до 70-90 дни. Веднъж имах необичайно дълго закъснение и отидох при гинеколог с тайната надежда, че съм бременна. Направиха ми мануален преглед, бременност нямаше, доктора заключи, че всичко ми е ОК, да се успокоя и ще стане.
След няколко месеца бях отново при такъв, но провокирана от болки при полов акт /нали правим опити за бебе/. Оказа се, че имаме хламидия, която лекувахме и двамата с партньора ми. След като я преборихме, се започна голямата одисея. Стартирахме с хормони, пролактин висок, всичко останало ОК. Започнах през това време да пия Оргаметрил уж за нормализиране на цикъла ми.
След няколко месеца, известно в града ни светило, реши да експериментира върху мен прохождащата лапороскопия, но преди това направихме спермограма в местна лаборатория. Та въпросната беше супер, при мъжът ми проблем няма. Поставена ми бе диагноза поликистозни яйчници, на база УЗИ. До такава интервенция така и не се стигна обаче, защото беше непосилна за мен сума, която трябваше да събирам месеци наред. След като я събрах, курса на долара скочи и цифрата стана друга, отново събирах. Третият път вече доктора беше в заслужена отпуска и тогава реших, че не това е моят лекар.
Отидох при друго светило. Там отново се наблегна само на този пролактин, пих Бромокриптин, имах ужасни странични ефекти. Трябваше да правя и ЯМР, но нямаше как по онова време дори и със заплащане. Направих рентгенова снимка, така се изключи вереоятността да имам аденом на хипофизата, но пък имах нещо си калцирано доброкачествено. Бях претърпяла лека катастрофа и си бях ударила силно главата.
Мина горе долу година и нищо. Ни нормален цикъл ни бебе.
Отчаянието започна да ме завладява, тогава наши познати на Коледа ни споделиха, за сбъдването на тяхната мечта, осъществена от лекар в София /имат близнаци/.  Уж жената е била в екипа на д-р П.Табакова преди да се пенсионира, но от нея отново чух да успокоя и ще стане. Имаше обаче вече по-обстоен преглед и назначена цветна снимка. Там всичко наред. Напълно отхвърли диагнозата поликистоза. Погледна и спермограмата и възкликна, как моят мъж бил готов за донор. След снимката, ми бе назначен Клостилбегит, това се случва 2002 г.. Тогава започнах да меря и базалната температура. Пълен провал, изобщо нямаше двуфазност, никакво покачване и след няколко месеца и консултации по телефона си поисках досието  и преустанових меренето и пиенето на всякакви лекарства. На работно ми място нямах достъп до интернет, а и бях затрупана от работа.  Почина внезапно и баща ми, остави ни доста дългове за разплащане с банки. Месеци наред тъга и болка имаше в сърцето ми по загубата на обичаният от нас баща, отделно още четирима роднини си отидоха без време.  Ангажираността ми в работата ме караше да съм в някаква що годе в кондиция и решавам, че баща ми е искал страшно много да има внук, който така или иначе никога нямаше да види.
Връщам се отново на изходна позиция, решавам че искам да направя лапароскопията. По онова време работих в митническа агенция и освобождавах пратки на доста лекари, така попаднах на хирург, който се занимаваше точно с безкръвни операции.  Отидох при него, разказах си болката и той ме препрати на гинеколог, с който работи в екип. Той беше първият който искаше да ми направи фоликулметрия, той беше и първият който ми пусна пълен пакет хормони, както и на щитовината жлеза. Категорично отказа да правим лапароскопия. Не вярвах какво ми говори, реших да опитам за последно, след което да се откажа. Отново висок пролактин и вече други хормони леко в отклонение. Нова спермограма. Отново в местна лаборатория, отново моят мъж отличник. Проблема е само в мен. Отново Клостилбегит и за първи път фоликулметрия. Първият цикъл уж всичко ОК, а в крайна сметка отново никакъв резултат. Вторият месец абсолютна мистерия, никакъв доминантен фоликул и цикъл продължил над 50 дни. Препрати ме в София, но при кой и къде, никаква идея.
Отказах се, започна да ме обзема отчаяние и болка при вида на бременна жена или бебе. Избягвах ги. Започнах да се опитвам  да ровя в интернет пространството за информация. Всичко на което попадах ми изглеждаше страшно и странно, а и нямаше много по онова време 2003 г.. След около близо половин година може би, през един от първите топли дни на лятото се загледах в огледалото. Видях, че шията ми е някак по странна при преглъщане. Отидох своеволно на ехограф, бях се уплашила да не би да имам тумор. Преди няколко години баща ми имаше скоротечно злокачествено образувание, което с дни растеше. Така стана ясно, че имам възли дифузно. Направих  и консултация със случаен  ендокринолог, който пръв разчете ехографията. Обясних й за какво се боря и за какво мечтая. Започнах да пия л-тироксин, като всеки месец изследвахме нивата на щитовидните хормони и антитела. Имах завишени такива, при условие, че хормоните бяха в норма. През летните месеци ходихме интезнивно с мъжа ми за риба през уикендите, за удоволствие и разтуха. Така забравях за кратко проблемите ми по незабременяването, както и служебните, битовите. Не ме пускаха в отпуска и не можех да търся лекари в София. Реших да оправя щитовидният проблем и тогава да мисля за по нататък, проблясна отново надежда поради мнението на ендокринолога. През това време цикъла отново започва да закъснява необичайно дълго, тайничко правя първи тест, който беше отрицателен. Така на вторият и третият месец от закъснението, същият резултат. Междувременно се чувствам ужасно зле физически. През тези месеци споделям ги с лекуващият ме ендокринолог, но след като й споменах за отрицателните тестове, започна и тя да се озадачава. Реших, че терапията не работи и отново се отчаях. През тези месеци имах усещане на умора, слабост и раздразнителност плюс дебелеене при спазване на диета и прием на зелен чай.  Намаляме  лекарствата на хипер минимална доза. Положението е отчайващо, спи ми се невероятно много, чувствам се супер зле и уморена. Изглеждам някак подпухнала. Дори започнах да не ходя за риба.  Пуснех още един тест за бременност на четвърти месец от закъснението и мисля пети по ред,  след като резултата беше отрицателен, отиде отново в кофата. През тези месеци не спираме да опитваме за бебе. Нещо ме караше след още някоя друга минута да го погледна, видя ми се съвсем лека бледа втора черта. Накарах и мъжът ми да види, да не би да си фантазирам, той обаче нищо не виждаше. Успокои ме и аз реших, че след като времето за отчитане отдавна беше минало, най вероятно е грешка. Да си призная, не вярвах, че мога да забременея при липсващ цикъл, но ...Твърдо решена, че имам някакъв голям проблем, решавам да изисквам обяснение от лекуващият ме ендокринолог  и да търся отзиви за смяна при друг.
Започнаха да ме дразнят всички и всичко. Трябваше да търся и нов гинеколог, а не знаех при кой да отида, в моят град явно нямаше кой да ми помогне. Отново оставих за по нататък. Бях стартирала собствен бизнес и на този етап не можех да отсъствам от работа, която пък ми бе жизнено нужна, особено след смъртта на баща ми.  Започнаха да ме болят и подуват краката. Виждах как дебелеех от въздуха буквално и отново и отново следваха разговори и изследвания с ендокринолога. Всичко в норма, без щитовидните антитела. Необяснимо според нея, необяснимо и за мен, как уж съм на терапия, а се чувствам все по зле. Така и не отидох при местен гинеколог повече. Дойде злощастният 16 ноември, когато през целият ден изпитвах неупесуеми болки ниско в корема и леко кървене. След петмесечно закъснение, казах си най после дойде този мой цикъл, сега вече задължително трябва да отида на гинеколог. През нощта на 17-ти ноември  се събуждам от ужасни болки, ставам обляна цялата в кръв. Тогава се появи първо едното, след няколко минути и другото бебе. Направих спонтанен аборт без да знаех, че съм била бременна. Колкото и странно да звучи, това беше факт. В шок от случващото се, започвам да викам истерично. Събудих с крясъци мъжа ми. Последва абразио  и нестихващо чувство за вина  до ден днешен. Все още не мога да повярвам, че това се е случило на мен и с мен, с нас. Изпаднах в дълбока и дълга дупка, но и точно в това ужасно състояние се прокрадна и някаква мъничка надежда, че все пак мога да забременея.  Бях съкрушена, уплашена и обнадеждена едновременно. Лекарите също подсилиха тези мои чувства с укор и обвинения.
След като излезе хистологичното заключение попаднах чрез търсачка в Гугъл на сайта „Зачатие”. Първо само четях, много четох, изчетох всичко. Научих много, някой се бе постарал да синтезира най важните статии за репродукцията. Бях толкова доволна, че мога да намеря отговори на доста мои въпроси, на които никой лекар не можа да ми отговори. В главата ми стана пълна каша, имах нужда да говоря за проблема си, за това какво ми се е случило съвсем скоро. Престраших се и писах в чата, толкова мили, добронамерени и знаещи хора в последствие приятели, намерих там. Постепенно чата стана част от мен и запълни цялото ми свободно време. Благодаря на всички от сърце и душа, за неуморната работа с една единствена безкористна цел, да помагат на такива като мен, непросветени  невежи до глупост дори.

Аз намерих своето душевно спасение на този етап от живота ми в „Зачатие”, а не осъзнавах какво е преживявал мъжът ми, така той остана сам. Не искаше и да говорим на тази тема, виждах в очите му само и единствено укор, което ме караше да го избягвам. Това ни отдалечи един от друг, станахме си чужди, живеехме като съквартиранти. Моето свободно време беше само и единствено пред компютъра. Не ми се излизаше, не ми се работеше, не ми се живееше.  Целият ми свят се беше сринал и не намирах сили и желания за борба. Само момичетата от „Зачатие” ме разбираха и подкрепяха. Така месеци наред необръщайки внимение какво се случва с моят мъж и с нас, разбрах за неговата изневяра. Живота ми удари поредният шамар, завършващ  този път с  нокаут.  Обвинявах него, но вина имах и то не малко и аз. Усещането за вина толкова се засили, че ми минаваха мисли за край на живота си. „Зачатие” и работата ми ме изведоха от това състояние. Не успях да простя, но дадох шанс на новото нас, след неговото искрено съжаление. За добро или зло и до сега сме все още заедно. Постепенно започнах да обръщам повече внимание на връзката ни и да се опитвам да залепя счупеното по между ни.  Започнах вече и по често следя и пиша темите във форума. Благодарение на „Зачатие” реших да направя консултации при най добрите лекари в областта си за 2005 г. и тръгнах на турне от изследвания из цяла България. Започнахме да мислим и за АРТ, но преди това трябваше да имаме поставена правилна диагноза разбира се. Така започнах от Пловдив, попаднах на живо при семейство Даскалови, макар до този момент да имах само контакти с Мели на ЛС. Бях изумена и все още съм от всеотдайността и безкористността им. Толкова топли и отзивчиви лекари не бях виждала. Направихме вече и така наречената истинска спермограма, която не беше изобщо такава, каквато е била правена в лабораториите на нашият град. Резултатите също. Последва разходка до Плевен за имунологични и генетични, след което се отправихме към Варна.  Между другото след като видях резултатите от спермограмата и тези от Плевен, бях на косъм да се откажа от дългочаканият час при доц.Маркова – Варна. Мели ме посъветва, да отида да чуя мнение от специалист  и че така или иначе нищо не губя. Така и стана. Между другото бях започнала да пия билки за забременяване и фолиева киселина. Плюс терапията за Хашимотото. На прегледа се оказа, че имам един доминантен фоликул 19 мм. Предписан ми бе за първи път Прегнил 10000 единици, след която схема на дни подходящи за зачеване, Утрогестан и така 10 дни, след което да пусна тест за бременност.  Едвам изчаках тези дни, нямах търпение за теста, до като мъжът ми изпитваше страх от поредният провал, аз тръпнех от смесени чувства. За първи път видях двете чертички и веднага се обадих на една от най неуморните пчелички от „Зачатие”, която беше също на път да сбъдне своята мечта.  Благодаря ти Дони, че беше до мен и винаги си била. Последваха чести кръвни тестове до установяване на бремеността на УЗИ. Изминаха месеци на страх, безкрайни изследвания и пътувания плюс терапия. Доверих се на д-р Даскалов и не сбърках. Благодаря на „Зачатие”,  че ме срещна с това прекрасно и професионално лекарско семейство. Благодаря, за неуморният труд и не стихващият ентусиазъм на всички членове от Сдружението, които така всеотдайно работят за сбъдването на най красивата мечта на всяко семейство.  Благодаря, че ви има и съм щастлива, че познавам повечето от вас.

Така дойде дългоочакваната дата на плановото секцио и се роди наш прекрасен Антоан на 03.11.2006 г.  гр.Пловдив.
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #38 -: Декември 08, 2011, 19:05:31 pm »
Мишееееееееее, слънце си ти!  :bighug:   :balk_21:  :bighug:
Ани, аз рядко влизам вече тук, но веднага я забелязах и си я харесах и адски се радвам, че вече си я имам!:)  :wink:
Момичета, утре ще си разпечатам историите и ще си ги чета на село в събота и ще си плача на воля... Целувки на всички малки сладурковци и на техните прекрасни майчици!

Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #39 -: Декември 08, 2011, 21:51:51 pm »
Появи се историята на жената, която беше моят най-голям стимул - Лиско! След отрицателен тест четях и препрочитах дневника ти, Лиско. Твоят оптимизъм е заразяващ! Благодарение на дневничето ти, аз събирах сили за следващ опит!
Целувки на трите слънчица!
А на Душка ще кажа, че тези истории са за всички като нея, които са на път да се откажат. Душе, вярвай в чудеса! Случват се!
Ако се появят препятствия по пътя Ви - сменете посоката, а не крайната цел...





БЛАГОДАРЯ ВИ, Д-Р СТАМЕНОВ!
*

    Nataly*

  • *****
  • 2785
  • Няма несбъднати мечти. Има изоставени желания!
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #40 -: Декември 08, 2011, 22:47:53 pm »
Мишееееееееее, слънце си ти!  :bighug:   :balk_21:  :bighug:
Ани, аз рядко влизам вече тук, но веднага я забелязах и си я харесах и адски се радвам, че вече си я имам!:)  :wink:
Момичета, утре ще си разпечатам историите и ще си ги чета на село в събота и ще си плача на воля... Целувки на всички малки сладурковци и на техните прекрасни майчици!

Душе, сълзите ми още се стичат от историята на Лиско. Искам  да плача от щастие и за твоята. Вярвай! :balk_21:
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #41 -: Декември 08, 2011, 23:03:40 pm »
Знам че не трбява да пиша тук но все пак, седя и незнам какво да кажа,
безброй мисли нахлуха в главата ми и безброй сълзи, прекрасни
истории , страхотни сте борбени момичета  :wink:
Душе, и ти ще имаш своята история тук , знам и съм сигурна.
Целувки и от мен на всички сладури  :bighug: :balk_21:
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #42 -: Декември 09, 2011, 12:24:27 pm »
Още една прекрасна история се включва в нашия конкурс: мама Елена с дечица Тодор и Константин


Тодор и Константин by Zachatie, on Flickr

Здравейте,

От дълго време се опитвам да напиша това писмо, но все не намирах думи и време, сега предколедно сядам да споделя своята среща със Зачатие и как то ме спечели и ми помогна да сбъдна така желаната мечта: да имам дете.

Казвам се Елена Попова, във форума съм elora_cat.

Омъжих се на 26 години и винаги съм си мислела, че след сватбата е логично да последват и децата. Отидохме на море и решихме да започнем с опитите за бебе. Минаваха месеци и аз се притесних. Годината е 2003. Когато измина една година реших да отида на лекар и да видя каква е причината за неуспешните ни „опити”. Отидох при акушер-гинеколог, който ме увери, че трябва да изчакам още шест месеца, за да се приеме, че е стерилитет и да започна да търся причината. Леко се ядосах, но все пак не съм специалист. Минаха още шест месеца и бях насочена към кабинет по Семейно планиране в нашия град.  Направихме план за действие и започнахме. Спермограма, изследвания за хламидия, следене на овулацията, мерене на температурата. Лекарят заключи , че нямам овулация и трябва да ми направи цветна снимка. Трябваше да отида в едно ДКЦ , всичко стана супер тайно, парите му ги дадох под масата, резултатът беше нереален, а няма да описвам болката от манипулацията. Прибрах се вкъщи и седнах на компютъра да чета. Попаднах на Зачатие и на статиите за всички необходими изследвания при мъжа и жената, за изискванията каква трябва да бъде спермограмата и ми светна една лампичка, че въпреки всички неща направени до тук, резултат нямаше, нямаше и диагноза, освен липсата на овулация, потвърдена от графиките ми, доста несериозно. Започнах да разпитвам лекаря си за всичко и той се разсърди, че много чета и много зная, той знаел повече от мен. Това съвсем ме втрещи и реших да потърся друг лекар, който да ми отговаря адекватно на въпросите и да не ме хока, че се информирам за всичко. Пак благодарение на форума и Зачатие аз открих своя лекар, който не само че не ми се караше че чета, но и преди да се втурна да чета ми отговаряше и ми обясняваше всичко. Открих доктор Даскалов и Мели и ще съм им вечно благодарна за всичко, което направиха за нас. Направих всички възможни изследвания, лапароскопия, инсеминация и резултат все още нямаше. До лятото на 2008 година. Първата ми инсеминация беше неуспешна и след това бях доста депресирана, защото не знаех на къде да поема, лутах се от мисълта да направим опит Ин витро до идеята направо да осиновим дете. Не исках повече да чакам, да страдам. Тогава мъжа ми много ми помогна. Каза ми: ”Дай да направим още една инсеминация, ако не стане ще го мислим”. Това ми даде нови сили и аз отидох при моя лекар и му казах да действаме. Направихме цветна снимка, изследвания и само трябваше да чакам цикъл и след това действаме.  Юли месец бях на кафе с момичетата от Зачатие и им казах, че другия месец ще е моят. Всичко това наистина го мислех, имах едно вътрешно спокойствие, че този път ще се получи. Междувременно отидохме на море и точно след това трябваше да стартираме инсеминацията. Два дни след като се върнахме от морето трябваше да ми дойде цикълът и да се обадя на д-р Даскалов да запишем час. Мина една седмица, минаха десет дни, цикъл нямах. Не смеех да се зарадвам, мъжа ми ми купи тест и след седем дневно закъснение направих тест и видях заветните две чертички. Плакахме с мъжа ми и двамата. Вечерта се обадих на д-р Даскалов да му кажа, че тестът ми е положителен и той каза след няколко дена да отида, за да видим как стоят нещата.  Видяха ми се не дни, а седмици, точно на 15 август 2008 година чухме сърчицето на нашето бебче. Бременността ми беше леко проблемна, но под грижите на моя лекар и Мели, всичко мина и планово на седми април 2009 година се роди нашият син Тодор. След 10 месеца решихме, че трябва да започнем опити за второ дете, защото не ни се чакат пет години, след пет месеца бях отново бременна. Март месец 2011 година се роди вторият ни син Константин. Сега съм уморена, но и най-щастливата жена на света. Благодаря на Зачатие за всичко, винаги ще бъде в сърцето ми, както и момичетата, които са ми като семейство. Благодаря на доктор Даскалов и на Мели за грижите и помощта, за всичко.
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #43 -: Декември 09, 2011, 13:10:00 pm »
Още една невероятна история с тризнаци, този път от Русе: мама Tsveti75 и нейните Камен, Мина и Стоя


Камен, Мина и Стоя by Zachatie, on Flickr

Пиша Ви с надеждата да вдъхна кураж на поне едно момиче – част от голямото ни семейство на „Зачатие”.

Дванадесет  години от живота ми преминаха в очакване… Сякаш времето бе спряло.
Имаше моменти, когато не се виждаше път и светлина, имаше дни, в които се ненавиждах, минаваха годините…

За мен периодът 1999-2008 година бе повече от труден. Чувствах се сама, не знаех към кого да се обърна, а сякаш положението ставаше все по-безнадеждно. Ще спомена в хронология какво преживяхме със съпруга ми:
През лятото на 1999г. осъзнахме, че много искаме да имаме дете, чийто смях да изпълва пълната с любовта ни къща, но празна откъм детски глъч. Аз бях на 24г. /здрава, завърнала се в родния си град след завършено образование, назначена на добра работа, с любимия мъж до себе си/, а той – на 29години. За пръв път животът ми се срина на 7 януари 2001г. – краят на първата ми бременност, за нещастие се оказа извънматочна. При ПРМ на 22.11.2000, поредица от гинекологични прегледи в периода 20.12.00-5.01.01г, уви – животоспасяваща спешна лапаротомия след обилен кръвоизлив в лявата маточна тръба, последната се отстрани. В следващите месеци продължихме с приемане на антибиотици за лечение на хламидиева инфекция. През август 2001г. направих цветна снимка с резултат проходима дясна маточна тръба, изпълни се с контрастно вещество. Уж. Да, но не би. На 30.10.2001г. бе ПРМ, последва няколко дневно закъснение на месечния ми цикъл. Вторият срив в живота ми бе на 4 декември – отново извънматочна бременност в единствената ми тръба. Лошото бе, че при тази операция освен тръбата, е отстранена и част от яйчника. За щастие обаче, при последващите ми опити INV това не даде особен резултат. Мъката ни бе огромна. Не мога да я опиша с думи… Бях съсипана. Трудно преживях истината, че не мога да забременя спонтанно. Та нали от тази любов, която изпитвах, трябваше да се роди нашето дете?!
2001 година бе най-черната година за нас! Какво ли ни предстоеше през следващата? Със смесени чувства си спомням за първия ни опит ин-витро – недотам осведомени, още по-малко информирани за успеваемостта, заредени с положителен заряд… като удавници за сламка. Септември и октомври 2002 година- АГ ”Варна” – стимулация, пункция, ЕТ минаха като по учебник, пет прекрасни ембриона, трансферирахме два. Отрицателен тест. 

Това бе и преломният момент за мен. Никога няма да забравя думите на родителите на съпруга ми: ”Нашият ген не е най-добрия може би. Осиновете, ние ви подкрепяме.”
Но аз, като „един виден Телец” си реших, че ще си имаме свое дете, а след това ще даря обич и топлина на още едно, което бих обичала като свое родно. Моят съпруг е мечтал от дете за голямо семейство, родителите му също, но години наред те са се борили и правили всичко необходимо и по силите си, както и по силите на медицината по онова време, но без положителен резултат. Аз му го дължах. Неговите думи бяха „Аз обичам една жена. Каквото и да се случва, ние ще сме заедно.” Това ми вдъхваше вярата, от която се нуждаех. И бе достатъчно.
През януари 2003г. настъпи промяна в живота ни – съпругът ми се върна към мечтаната професия и към образованието си – „обикаляше света по морета и океани”, както аз обичам да се шегувам. Липсваше ми много. Предвид и дългите отсъствия от къщи /9месеца, 7, 5/, временно прекратихме опитите си, но не пропусках регулярните прегледи.
В края на  2007година решихме да продължим – от там, откъдето бяхме спрели – АГ ”Варна”. При първоначалния преглед, Д-р Козовски отсече ”7-сантиметрова киста в левия яйчник, предлагам оперативна намеса.” Предписа ми медикаменти, които вземах два месеца.
В същото време успях да си запиша час при Д-р Любомир Бойчев, Тутракан. Само докато пиша това, настръхвам и се изпълвам с дълбока признателност към този лекар. Разполагайки с добра апаратура, високо ерудиран и вдъхващ доверие професионалист, ме наблюдаваше също още два месеца. Нямаше никакво движение /нито нарастване, нито намаляване/ на това „нещо”, наречено киста. В един момент бях много стресната, защото Д-р Бойчев при един от първите прегледи се притесни, всъщност мен притесни, че това е някаква органична структура, тъкан, което можеше да значи и друго… най-лошото. Туморните маркери отхвърлиха хипотетично последното. На 8 май 2008г. ми бе направена лапароскопия, разбира се от Д-р Бойчев. Предният ден постъпих в болницата за изследвания, Д-р Бойчев ме предупреди, че тръгваме с лапароскопия, но предвид двете коремни операции и предполагаемите сраствания, не е изключено да се продължи с „рязане”. При визитацията ден преди лапорото, го изнудих /разбира се, че в кръга на шегата/ от позицията на „негова пациентка, имаща симпатиите му”/т.е. разбирахме се с половин дума въпрос-отговор/, да се режем, но в краен случай. Три часа и двадесет минути … Една от сестрите каза, че такава работа на лекаря ми трябва да бъде представена на семинар на тема лапароскопия. Изключително трудна манипулация, огромни сраствания към предна коремна стена, т.нар.киста се оказа 9 см кухина, пълна с гной, кръв и съсиреци.
Така ремонтирана и заредена, исках по-скоро да пристъпя към следващия си опит. Чрез администрацията в Клиниката на Д-р Бойчев, си записах час за 30 юни 2008г. при Д-р Стаменов. Ще спомена, че след  вземането си на епикризата от лапароскопията, направих всички необходими първоначални изследвания за „Надежда”. Д-р Стаменов ги разгледа и не хареса стойността на ТСХ- 3.02. Направих консултация с Д-р Наков, започнах прием на Л-Тироксин 0.25. През октомври 2008г. започна и завърши втория ми опит, уви, отново неуспешно.
Месеци по-рано бях открила „Зачатие”. Късно, но не толкова. Беше пролет. Вярвах, че всичко хубаво в моя живот се случва през пролетта. Тогава и срещнах Вас. Четях, четях… с часове. Познавайки част от историите на пишещите момичета, разпознавах и себе си. Знаех, че не съм сама. Вече четири години си имам свой ритуал преди сън – не мога да пропусна да отворя сайта на „Зачатие”. Радвам се и страдам заедно с Вас, момичета. За мен  „Зачатие” сте всички Вие – реалните хора със своите истински вълнения, трепети, болка и успех.

Отново бе пролет! На 26.04.2010г. се родиха прекрасните ми деца Камен, Мина и Стоя. Не мога да опиша с думи чувството от раждането – уникално е за мен, неповторимо и вълшебно.
Забременях след трети стимулиран опит през септември 2009г. при Д-р Стаменов и Д-р Персенска. Пред мен не стоеше въпросът редукция на ембриони. Бях най-щастливата жена на света, имах най-безпроблемната бременност. Срещнах и се докоснах до Д-р Сигридов, Д-р Дяволов – другите сърцати хора, които бяха част от щастливия ми финал.
Ако имах десетки ръце, бих прегърнала всички Вас и бих дала частица от моята вяра в успеха.
Пролетта ще се усмихне на всички, които не се предават!

Прегръщам ви и обичам.
Цветелина Кънева, Русе
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #44 -: Декември 09, 2011, 15:38:18 pm »
Чета историите и освен че плача на всяка се радвам много на постигнатия успех.

И моите деца са деца на Зачатие, въпреки че не съм минала през толкова дълги години в опити и манипулации. Просто имах късмета още при първия проблем - миссед аборт да попадна на сайта, а оттам и на форума на Зачатие и изчетох почти всичко вътре. Регистрирах се и в Овулационния календар и започна няколкомесечно мерене на базална температура и след серия ановулаторни цикли стигнахме до стимулация с Клостилбегит, от която направих огромни кисти и на двата яйчника. Тук е момента да спомена, че благодарение на прочетеното тук си изисках микробиология и след нея цветна снимка преди началото на стимулацията. Пак тук научих как водещите специалисти в клиниките по стерилитет се справят с проблема тънка лигавица, който се оказа че е моят основен проблем. Добре че моят лекар беше отворен към прочетеното от мен, а не ме отряза с думите "четенето в Интернет не е полезно за психиката" (както са го правили други лекари преди него).

Моята мечта се сбъдна, а след нея съдбата ми подари още една сбъдната мечта, но аз продължих ежедневно да чета из всички подфоруми. Така сега мога да напиша дисертация  :D на тема стерилитет и с наученото тук съм "помогнала" за зачеването и на две приятелки.

Въпреки че рядко пиша не пропускам ден да не прегледам форума и да се зарадвам на поредния успех на някое от момичетата тук. Съпреживявам и ежедневието на другите мами и "попивам" поредния съвет, даден от д-р Бърди. Тук се научих и на тактичност, търпение и уважение на личното пространство, защото преди това и представа си нямах за емоционалната страна на борбата за дете.

До сега не съм го писала във форума, но сега искам да го извикам силно БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ОТ ЗАЧАТИЕ, КОИТО БЕЗВЪЗМЕЗДНО И ЕЖЕДНЕВНО РАБОТЯТ ЗА КАУЗАТА!!!

Катя Миланова, София
« Последна редакция: Декември 09, 2011, 15:40:41 pm от nikitali »
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #45 -: Декември 09, 2011, 20:03:16 pm »
 :bighug: аа душе никакво отказване. голям рев му дръпнах...  :oops: много хубави преживяни истории... нямам думи...
    :) благодаря и аз за подкрепата на всички, и дано всички се похвалим скоро с такива хубави резултати

*

    ultra

  • Анна Зашева
  • *
  • 7291
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #46 -: Декември 11, 2011, 00:01:42 am »
Още 8 истории има :D
Благодарим за огромния интерес!
Предвид нарасналата активност, ще удължим малко срока и гласуването ще започне от понеделник.
Новите истории очаквайте утре :wink:


“Experience is the name every one gives to their mistakes.” Oscar Wilde
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #47 -: Декември 11, 2011, 00:06:31 am »
Моичета много ви благодаря, че споделяте историите си с нас.Всяка една ни дава надежда, всяко бебе родено с помоща на Зачатие е надежда.А що рев му дръпнах докато четях.Аз фаворит нямам, но всички са намерили щастието това е най-важното.

*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #48 -: Декември 11, 2011, 18:28:24 pm »
Седя, чета и си рева аз тука...
Момичета, благодаря ви за подкрепата! Вярвайте и за всички момичета, които още се борят! Ако можете, вярвайте и вместо мен, защото на мен вече не ми остана нито вяра, нито надежда, нито сила за борба...Чудеса сигурно се случват, но не на всички, е поне не на мен... и каквото ми е писано там горе - това ще стане!
Целувки за всички вас, прекрасни мами и вашите слънчица!
Карамелче, Натали, Фанте,Мече -  :bighug: :bighug: :bighug: :bighug:!

*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #49 -: Декември 11, 2011, 19:41:39 pm »
Историята на Inke Tinke и нейният прекрасен малък Йосиф



И така, ето я и моята история. Аз съм Inke Tinke или иначе Тодора. Всичко започна през далечната 1996 година, когато на студентски купон се запознахме с моето момче. Беше повече или по-малко любов от пръв поглед. В началото не сме мислили и говорили за деца, защото имахме да следваме, животът беше низ от забавления и нови открития. Затова, когато в първите дни на 1999 година открих, че съм бременна, паниката ни беше голяма. Страхувахме се от реакцията на родителите ни, които по това време вече много сериозно се възпротивяваха на връзката ни, чувствахме се прекалено млади, прекалено на никъде с живота си. Обмисляхме дори аборт по желание, макар че с напредването на времето у нас започваше да се появява все по-ясното чувство, че това си е нашето бебе и ще се справим някакси.
Точно тогава, три дни след рождения ми ден, на 23 януари започнах да кървя сериозно. След известно лутане, познат, който беше специализант по гинекология в „Майчин дом“, ме заведе там и , по негови думи, се оказа, че имам късмет, защото дежурен /беше събота/ беше д-р Дяволов. Той ме прегледа и докато това ставаше, ембрионът сам изпадна. Поради сериозното кървене се наложи да изчистят матката с вакуум без упойка - бях обядвала. Така приключи моята първа бременност. Резултатите от хистологичния анализ на ембриона разкриха  тревожната истина - гроздовидна бременност, 3-та степен.
Тогава един млад лекар, който ме пое /не искам да споменавам името му/ ми каза, че не се знае какво я причинява и не бива повече да забременявам без да пия някакви лекарства. И ме изпрати вкъщи по живо по здраво. Години по-късно разбрах в каква опасност е било здравето и дори животът ми, но слава Богу, явно организмът ми сам се е изчистил.
Последваха години на болка и празнота, на жестоки самообвинения- бебето, което не знаехме дали искаме, си беше отишло и заедно с него безгрижието на младостта ни.
През 2002 година се събрахме да живеем заедно, но знаейки, че не бива да забременявам без лекарства, а и неспособни да преодолеем травмата от миседа, не планирахме деца.
През 2003г. реших, че е време да се погрижа за здравето си и да потърся причината за наднорменото си тегло. Няма да описвам през колко титуловани и популярни лекари преминах, нито колко пари им оставих. Ще кажа само, че година по-късно, след десетки изследвания и след опит да бъда включена в популярната тогава програма „Редуктил“, бях по-зле от всякога. Отказах се и си дадох почивка.
През 2005 година с моето момче решихме, че с риск или не, ще опитаме да си имаме бебе.
Започнахме в началото хаотични опити. След време майка ми се разболя тежко и това доста измести фокуса. В средата на 2007 година бебе нямаше и ние започвахме да се отчайваме.
Тогава реших да науча всичко, което мога за човешката репродукция. По стар навик, започнах да търся информация в интернет. Бях толкова невежа, че започнах от това що е овулация. Още при едно от първите търсения на информация за овулацията, попаднах на библиотеката на Зачатие.
Започнах да чета и да се образовам. В началото на 2008 г. се регистрирах, за да използвам овулационния календар. Започнах плахо да надничам и във форума. Никога не съм участвала във форуми, не ми допада атмосферата, винаги съм се чувствала аутсайдер и затова нямах добри очаквания. Много скоро осъзнах, че това е уникална и различна общност. Дълбоко ме впечатляваха ерудицията, грамотността, добронамереността, отзивчивостта на пишещите тук. Скоро се престраших да задавам въпроси и да пиша и аз. И тогава „Зачатие“ ме спечели изцяло. Нямам спомен да съм попитала нещо и  да не съм получила адекватен и изчерпателен отговор, приятелски съвет, съчувствие, подкрепа.
Благодарение на момичетата тук научих какво трябва да предприема, събрах куража, обадих се на д-р Дяволов, направих си репродуктивни хормони, направихме спермограма, открих д-р Катя Тодорова, свързах се с нея и за първи път от много години започнах да правя нещо  реално за сбъдването на мечтата си.
Оказа се, че проблемите при мен са комплексни- тиреоидит на Хашимото, инсулинова резистентност, аденом на хипофизата, вследствие на тези неща – късна и некачествена овулация. Това плюс високи НК клетки и известни отклонения в генетичните изследвания. Започнах лечение.
Преминах през периоди на сериозно отчаяние, но историите на момичетата тук ми даваха кураж и надежда, казвах си, че щом те не се предават и се борят, а са преминали през къде по-големи перипетии, аз нямам право да се отчайвам.
И така само 8 месец а след като започнах адекватно лечение, видях двете чертички.
Бремеността ми беше лека, макар  и да се водеше рискова и да бях на солидна терапия. Преживях и огромен стрес - загубих майка си, но с помощта  и съветите на момичетат тук успявах да се държа на повърхността.
И така на 15.10. 2009 година в ръцете на д-р Дяволов проплака нашето безценно момченце- Йосиф.
Това е най-щастливият ден в живота ми и заради всяка усмивка, която озарява деня ми, заради всяко сладко „Мамо“, което чувам, искам да благодаря на общността на „Зачатие“- не само защото от тук научих абсолютно всичко за репродукцията, не само , защото чрез хората тук намерих лекари, на които да се доверя, но преди всичко за надеждата, вярата и топлината, която получих и още получавам.
Мили момичета, които все още очаквате своето чудо, не губете никога надежда, вярвайте в своята щастлива история и се борете за нея, както всички тези смели жени и мъже тук правят всеки ден!
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #50 -: Декември 11, 2011, 19:43:42 pm »
Историята на дългоочакваният Георги на мама misi



Понякога се питам дали ако не бяха трудностите щях да оценя щастието и да разбера какво значи да имаш дете!
Все пак освен трудности, препятствия и премеждия живота ме срещна и с много добри и стойностни хора, заради които успявах всеки път да се изправям след провал, те са тези, които много често ми връщаха надеждата, вдъхваха ми сили, даваха ми увереност, помагаха ми да превъзмогна отчаянието. Човекът с когото успяхме заедно да се преборим и без когото нямаше да удържа на бурите - моята опора -  Съпругът ми.  Докторът ми – страхотен професионалист и приятел, отдаден на каузата и преди всичко ЧОВЕК с огромно сърце.  Хората, благодарение на които намерих правилния път и които са винаги до мен, каквото и да ми се случи - момичетата от Зачатие. Благодаря Ви!

Всичко започна преди 14 години с една фатална операция от киста на яйчника. Възстановяването беше трудно и мъчително – не можех да ставам, припадах, вдигах висока температура, а всички в болницата мислеха, че проявявам капризи. След три дни в това състояние, претръпнала и не усещаща нищо по-различно от болка, се оказа, че имам хематом в корема. Наложи се повторна операция. Този кошмар ми остави в наследство един, единствен яйчник, много сраствания и нагъната, труднопроходима тръба. Шест месеца след операцията ми казаха, че ако искам да имам дете, трябва да започна да опитвам. С мъжа ми бяхме млади, студенти на по 20 години, без работа, без жилище, без доходи, без сигурност, без нищо. Но и за миг не сме се колебали - и двамата искахме да сме заедно, да бъдем истинско семейство и да имаме деца. Започнахме в началото с естествени опити, хиляди прегледи, хаотични изследвания, безсмислени стимулации с хапчета, секс по часовник и нищо.
Междувременно направих още една операция – диагностична лапароскопия за откриване на проблема, но тя премина в оперативна – отстранени много сраствания, премахната излишната тръба и отпушена другата. Последваха пак опити, опити, опити... Секса ни се превърна не в удоволствие, а в процедура в точно определения ден и час на стриктно следената овулация.
Някъде тогава за пръв път чух думите стерилитет и ин витро, които ми прозвучаха шокиращо, нямаше такава информация както сега. Бях уплашена от тази диагноза, а процедурата ин витро ми се струваше адски страшна.
Тогава забременях, за съжаление извънматочно. Отново операция, много сълзи и страх. Молех се само да бъде спасена тръбата ми, така и стана… което на по-късен етап се оказа, че е било грешка.
Престрашихме се и започнахме първия опит ин витро. За един месец ми сложиха около 50 инжекции, корема ми се понаду и усещах тежест и болка, но болката не е страшна... понякога човек сам се изненадва колко много болка може да понесе, когато тя е подчинена на една единствена чиста и съкровена цел. В този месец живеех като в приказка, вълнувах се само колко фоликула имам, колко са големи и колко от тях ще се оплодят... Всичко свърши на 14-я ден с отрицателен тест.
В този момент ме спаси това, че открих Зачатие, което се превърна в моето второ семейство. Тук открих много информация, срещнах сродни души, намерих приятели, подкрепа и разбиране.
Последва пак операция, защото за зла съдба или по-скоро беше някаква идиотска шега, но се оказа, че тръбата, за която се молех преди годиха да бъде спасена, се оказа пречка, защото е с огромен хидросалпингс. Като, че ли за да се подсили тази трагично-куриозна сцена се оказа, че имам и още една тръба (а уж ми беше отстранена) напълно проходима и здрава, но за жалост срещу нея няма яйчник.
   След това – на чисто - започнахме втория ни опит, заредени с два пъти повече надежда и вяра, вече нямаше причини за неуспех. Върнах се в онзи приказен свят на мечтите и нищо не ми тежеше – нито инжекциите, нито прегледите през ден, нито болезнените манипулации, нищо… напротив бях щастлива, повярвах си толкова много, че дори отрицателния тест на десетия ден ми се стори фалшив. Не... нямаше как, нямаше защо, нямаше причина, всичко беше идеално… но уви повторния тест показа отново това – нямаше бременност. Този път болеше много повече.
   В това ми душевно състояние ме завари още едно тежко събитие – смъртта на майка ми. Тя толкова много обичаше деца, а аз така и не можах да я зарадвам с внуци.
В един от последните си дни тя ми разказваше с искри в очите и с усмивка на уста, че е видяла в съня си, че ще имаме близнаци, че тя ще им купува различни играчки и ще ги люлее на двора и ще им пее. Успях да се измъкна от този лабиринт на тягост и тъга благодарение на любовта на човека до мен и подкрепата на всички момичета от Зачатие.
Реших да участвам във филма на Боряна Гидикова „Стерилитет“, където разказах историята си пред камера, когато не се говореше толкова често и смело за ин витро, не се знаеше за проблемите на борещите се двойки .
Участвах в конкурса на Зачатие „Сърце под моето сърце“ и спечелих ваучер за третия ни опит, за съжаление и той завърши с неуспех. Тогава дойде и поканата от Зачатие да участваме в предаването „Това го знае всяко хлапе“ – където спечелихме голямата награда и незабравими, приятни емоции.
Благодаря на Зачатие, на всички момичета, които лишават семействата си от внимание, за да работят за каузата безвъзмездно – огромно Благодаря!
Започнахме четвърти опит заредени с много енергия. И да, този път стигнахме до така жадувания момент – имах положителен тест. Бях безкрайно щастлива и окрилена, че исках да споделя това чувство с целия свят. Заслепена от успеха дори не усетих притесненията на доктора и когато в 11 ГС чух думите – няма пулс, се сгромолясах тежко. Последва кюртаж и най-тежките дни в живота ми. Тази случка промени доста пътя ни. Беше ми много трудно да продължа, не исках да виждам доктори и клиники, изпитвах страх и ужас да не се повтори всичко това. Бях емоционално смазана. Чувството на обреченост и безнадеждност ме завладя напълно. Плаках много... Имах въпроси, а нямах отговори.
Така подадохме документи за осиновяване. Преминахме през проучването и зачакахме... все още чакаме.
След година у мен започва да се прокрадва отново онова чувство, че трябва да продължим, независимо какво ще последва – бях готова за още много бури и урагани стига в края на тунела да има слънце.
Последваха пети опит... после шести и двата пак неуспешни. Не мога да кажа, че след толкова провали започнах да свиквам, че след толкова много сълзи очите ми пресъхнаха... просто стисках зъби и исках да съм силна... но когато погледът ми срешнеше очите на любимия, тръпнещи в очакване, надяващи се да чуят положителен резултат и същевременно тъжни и съчувствени, доловили поредното сриване, нямаше как и сълзите рукваха отново.

   Стерилитета е нещото, заради което често очите ми са пълни, а когато пресъхнат плача без сълзи, плача за себе си, плача и за другите момичета с тежки съдби, плача, че живота е несправедлив.
   Стерилитета ме направи по-търпелива, по-силна, по-борбена, по-устойчива на болка, страх и разочарования. Загубих безгрижието и голяма част от свободното си време, прекарвайки значителна част от него в чакалнята на клиниката. Любимото ми четиво станаха статиите за асистирани репродуктивни методи, а вечерите посветени на споделяне и четене във форума на Зачатие. Там намерих истински приятели и утеха.
Стерилитета ме научи да владея емоциите си, да не позволявам на болката да ме души непрекъснато,  тя не може да се забрави, но се опитах да я стая дълбоко в себе си. Превърнах усмивката си в завеса, в запазена марка, започнах да се шегувам с перипетиите, опитвах се да не забелязвам трудностите, а просто да ги прескачам.
   

   Седми опит – доста премерени емоции – не мислех и не исках да мисля. Запълвах времето си с работа. Положителен тест, последван от страх и притеснения. За щастие всичко мина успешно, имах страхотна бременност, която беше такава благодарение на уникалния, търпелив, човечен и страхотен професионалист - д-р Сигридов. Всеки преглед при него за мен беше празник. Така неусетно стигнах до финала.
   На 24.10.2011г. на бял свят се появи малкият Георги.  Сега спи до мен, усмихва се в съня и кротко мърка. Толкова е мило... мога да го гледам с часове, а в душата ми вече е някак пълно и топло. Сега разбирам, че всички тези години, всички опити, процедури, провали, всичките сълзи... всичко това си е заслужавало, за да видя тези сияещи очички, да докосна тези малки ръчички, да съзра разтапящата усмивка, да чуя най-прекрасното гукане, да усетя този неповторим мирис на бебе.
   Желая на всички борещи се със стерилитета да  усетят това вълшебно чувство.
Бъдете упорити и не се предавайте!

Милена Терзийска - misi
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #51 -: Декември 11, 2011, 19:46:11 pm »
Историята на ema2 и прекрасните й близнаци Антъни и Боби



Дълго стоях пред празния лист на компютъра.Исках да напиша своята история, но ми беше много трудно.Няколко пъти започвах и се отказвах.Пишех , плачех и триех,  исках да подбера най-точните думи, с които да изразя благодарността си към тези момичета, които през далечната 2002, създадоха Нашето зачатие.Казвам  „нашето” , защото въпреки, че бях далеч, когато се създаде, винаги съм се чувствала част от всичко това.
Всичко започна през 2001, когато майка  почина от рак само на 56 години. Бях на дъното от мъка и отчаяние.Трябваше ми някакъв стимул, за да се изправя на крака. Правехме опити за второ дете от 5 години и за мен и съпругът ми беше ясно, че има проблем. Бях решена на всичко, за да забременея. Майка все казваше, колко хубаво би било да има внук или внучка с име Боби. Тези спомени ме мотивираха да вървя напред и да постигна така желаната бременност.
Започнах да търся в интернет информация, като едновременно посетих и гинеколог.Споделих с него, че правим опити 5 години, и не мога да забременея.Назначи ми куп изледвания и бавно и плахо започнах да следвам плана, който ми беше начертан.Хидротубация, спермограма, хормони, микробиология – всичко беше в норма.Назначи ми по схема Клостилбегит, пих три месеца, без резултат.
Заедно с всичко това, продължавах да търся в интернет сродни души, приятели , с които да обсъждаме и да коментираме назначените изследвания. Имах отчаянна нужда от систематизирана информация, от място, където да мога да споделя и да намеря подкрепа и отговор на въпросите си. Четях в клубовете на дир-а и там се запознах вируално с няколко момичета, установихме, че всички се борим за едно нещо – дете.По наша молба се създаде клуб”Проблемно забременяване”.Спомням си с умиление първите си плахи постове, неудобството да говориш за стерилитет, звучеше почти обидно да кажеш” имам проблем да забременея”.
И сякаш изведнъж всичко се промени.Осъществи се една идея, Създаде се една мечта –Зачатие.Аз бях далеч, но следях, доколкото можех, всичко, свързано със Сдружението.
При мен нещата бяха в застой, след приема на Клостилбегит, не знаех какво да предприема.Докторът настояваше за диагностична лапароскопия – съгласих се.Резултатът не беше категоричен, вероятна диагноза запушени тръби.На всикото отгоре ми бяха загубили документите и няколко седмици се разправях с администрацията на болницата.Загубих вяра в моя доктор.По същото време купихме къщата и заедно с това смених и личният лекар.Зачатие се разрастваше, вече имах едно кътче в интернет , което беше и мое, и където спокойно можех да говоря за проблема си. Да търся информация, да давам информация, да бъда подкрепяна и да подкрепям.
Новият ми гинеколог назнази нова лапароскопия – резултат, напълно запушени тръби, с  двустранен хидросалпингс и с насока към  Клиниката по стерилитет. Не бях разстроена, бях мотивирана да успея. Имах Зачатие на моя страна.Светът беше по-малко черен.


След срещата в Клиниката, стана ясно, че при напълно запушени тръби, държавата покрива три опита инвитро, ние си плащаме само лекарствата.Бях ентусиазирана.Единственото, което оставаше да направя, бе отново лапароскопия за премахване на хидросалпингса.Вече бе 2004.Моята докторка не беше сигурна дали да не клампира само тръбите и да ги остави.Аз и казах мнението си, че искам да ги махне.Вече имах много информация и бях уверена.Тя се усмихна и каза, че по време на лапароскопията ще реши. В крайна сметки тръбите ми бяха отстранени. Мъжът ми го понесе тежко, мен не беше грижа за тях, исках  бебе и нишо друго нямаше значение..Започнах първи опит по Коледа 2004, надявах се на Коледно чудо.Образувах 16 фоликула, от които се оплодиха всички, на трети ден бяха върнати 3, 8 клетъчни ембриона, с 25-40 % фрагментации.Докторката ми не беше щастлива, надяваше се на по-добро качество на яйцеклетките. В крайна сметка опитът беше неуспешен.Реших да си дам няколко месеца почивка и през септември 2005 отново бях в клиниката. Преди опита, ми бе назначена цветна снимка, да се види състоянието на матката, откри се голяма миома 5 см, за радост изцяло на задна външна стена .Казаха ми, няма да има проблеми.И така се почна втори опит.Лесна стимулация, 24 фоликула, в деня на пункцията се оказва, че показателите на съпруга ми са влошени и е по-добре, ако се направи ИКСИ.Не мислих изобщо, само им подадох кредитна си карта/ИКСИ не се покриваше от здравната каса, само класическо инвитро/. Създадоха се 18 ембриона.
Това беше и  времето, когато първите момичета достигнаха заветната си цел, бременност. Това ме стимулира безкрайно.При всяка възможност общувах с тях, особено в чата, където имахме незабравими мигови, които и до днес топлят сърцето ми. Идвах все повече нови и нови попълнения.Беше невероятно усещането да си част от нещо толкова значимо.
На третия ден бяха останали само три ембриона, 6 клетъчни с 40% фрагментации.Чух по гласа на ембриолога, че нещата не изглеждат добре.Докторката, коята трябваше да ми направи трансфера, виждайки сълзите ми , се усмихна и ми каза:”От тези ембриони ще станат прекрасни бебета.Мисля, че тя беше орисницата фея.
На 8 ден след трансфера се почувствах зле, много зле, подух се, можех само да лежа, дори повърнах.Точно едно от нашите момичета беше претърпяла хиперстимулация и беше в болница, аз се чувтствах по същия начин.Веднага се обадих в клиниката и назначих среща на 9 ден.Взеха ми кръв, прегледаха ме, и казаха да се върна в къщи да почивам, ще ми звъннат с резултатите.Прибрах се у дома, беше събота, 3 декември, 2005 година. Легнах си и не мислех за нищо, абсолютно нищо. Когато звънна телефонът дори бях забравила, че чакам обаждане от клиниката. По гласа на сестрата разбрах, че е щастлива.Усещах, че това е монетът, който чаках 10 години – кръвният тест беше положителен.....ще бъда по –кратка вече, след 8 месеца страх, напрежение, малко проблеми с бременността, на 28 Юни, в 33 г.с,  родих моите прекрасни бебета – Антъни и Боби. Мечтата бе постигната!
Благодаря ти Зачатие, винаги ще бъдеш част от моя ден и моя живот!
Емануела
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #52 -: Декември 11, 2011, 19:49:16 pm »
Историята на прекрасния Марти на мама Black_rose



Моята история започва лятото на 2003, когато с моято мъж се запознахме. Смешна и забавна история, която ще разкажа ако има конкурс „Как се запознахме с половинката ”. Аз живеех в София, той във Варна. Същата година на Коледа казахме на моите родители, че смятаме да живеем заедно, а аз ще напусна работа и ще се преместя при него във Варна. Февруари 2004 се преместих, а Октомври беше сватбата. Не съм си и мислила, че мога да забременея първите месеци, но когато не се получи половин година съмнението за проблем започна да се прокрадва бавно в главата ми. Иронията е, че винаги съм се страхувала да не забременея непланирано, в началото се пазехме, а се оказа че не е имало нужда   Започнах да се ровя в интернет какво мога да направя, за да засеча овулацията. Така попаднах на метода на базалната температура – търсачката ме препрати в сайта на Зачатие. Така от края на 2005 някъде до сега всеки ден Зачатие е част от моето ежедневие. Попивах всяка тема, всяка статия и правих план за посещения при лекари и изследвания, които да направим. Започнах да пиша в теми, но кой да ти гледа че са стари и така ги лепнах отново като актуални  Няма да забравя тогава Лейди_11 леко ме сдъвка и с право, а Джам каза – Нова е , ще се научи, нищо не е станало  Е, научих се. В този ред на мисли чата от едно време ми липсва, беше хубаво.
Започнах да намеквам пред половинката, че вероятно има проблем, щом не мога да забременея вече година, но удрях на камък. Отричаше да имаме проблем и каквото и да е посещение при лекар. Започнах да ходя аз.Ще прескоча посещенията при лекари, на каквито всички сме попадали в началото. Определено смятам че точно информацията която всекидневно попивах ми помогна да се ориентирам на време и да си спестя много време в обиколки напразно. Спестих и пари, защото всички знаете, че една рецепта да ти изпишат ще хвръкнат 30-40 лева, а дори лечението няма да даде резултат. Моята рецепта при една варненска лекарка беше на стойност 200 лева  С много усилия, нерви и сълзи дори успях да склоня мъжът ми да направи спермограма, за да игнорираме него като фактор за проблема. Благодаря на Миси, която ме насочи към правилният човек. Прегледа при д-р Александров беше ден след рождения ден на мъжа ми и за съжаление подаръкът, който му поднесохме не беше добър, но това е живота – „радост и тъга” както казва Шишо-Бакшишо  Докато чакахме резултата аз чертаех план за действие, като че знаех повече от лекаря, а той ме гледаше странно, особено като му казах че искам направо лапароскопия вместо да минавам първо през цветна снимка  Така или иначе ме склони на цветна снимка (тръбите ми бяха проходими) и отби напъните ми за лапароскопия на този етап  Диагнозата на мъжът ми беше от дългите – олиго-терато-астенозооспермия. Вероятно се досещате че след като се прибрах, седнах с листа пред компютъра и написах диагнозата в търсачката на сайта, за да прочета с какво си имам работа. Не че подробно не бях питала Лекаря, но нека да си знам аз, от повече глава не боли  След като преобърнха сайта с главата надолу попаднах на бърканиците на Мини. Мели беше моят виртуален лекар и след консултация с нея списъка с лекарства за мъжкият фактор беше готов  После Милен се майтапеше че бил като бабите – сутрин обед и вечер шепа хапчета. Една вечер ми казва – „Виж рекламират моето хапче”....кое мислите, това което вдига самолета разибра се  Трибестан. След три месеца повторихме спермограмата, но нямаше подобрение, дори количеството и подвижността бяха влошени, но все пак не беше крайно зле. Както казвах, важното е че има сперматозоиди. Беше труден период за нас. Момичетата с проблеми при половинката знаят как го изживяват мъжете. Отново посетихме д-р Александров и макар да искаше да продължаваме с естествените опити, аз настоях да преминем направо към Икси. Да, можеше да станем родители след година или 10 години опити, но не исках да чакам и да се надявам всеки месец, а в същия момент да се моля показателите на спермограмата да не се влошат критично.
Януари 2007 започнахме първият опит – дълъг портокол с декапептил ежедневни дози и Гонал 150 единици. Странно но бях спокойна. На първия преглед вече се бях притеснила – единият яйчник не отговаряше и разчитахме само на десния. Левия така и не догони с фоликулите като размери и при пункцията извадихме само 6 яйцеклетки. Иксираха всичките, 4 се делиха; 2 върнати на 3ти ден. Денят до теста мина бързо, не се вглеждах в симптоми, не изследвах тялото си. Последваха положителни кръвни тестове и тиха радост от страна на мъжа ми, но аз знаех че нещо не е наред – резултатите бяха ниски. След третия кръвен спрях и знаех че всичко е свършило. Когато дойде време за прегледа резултата беше че няма ембрион в матката – биохимична бременност. Спрях лекарствата и след два-три дена ми дойде цикъла – обилен и болезнен, заради натрупалата се лигавица. Всичко мина. Останаха ми само положителните тестове. Не желаех да правя нов опит, не исках пак да минавам през всичко. Но го направих. Когато плачех, мъжа ми каза: „Не плачи, ще опитаме пак.” Не вярвах че го чувам от него – той, който не искаше една спермограма да направи и дума да се издума че имаме проблем искаше да опитаме отново.
Решихме да мине малко време и да опитаме есента – стартирахме краят на август 2007 година. На моят рожден ден (20 август) получих подарък, след който плаках доста време. Само вие ще ме разберете защо  Моят порадък бяха лекарства за вторият опит – дози Пурегон. Приятелката ми Наси се свързала в сайта с момче, което подарявало лекарства останали от опита с жена му. Казала че иска да ги подари на приятелката си,  за рождения ден, защото малко след него ще започва втори опит Икси. От всички, които му писали на лични, той избрал точно нея  Това е най-ценният подарък, който съм получавала. Подаръкът, от който се роди моето дете. Вторият опит бях пак по дълъг портокол с декапептил и 250 единици Пурегон. Този път и двата яйчника реагира и бях спокойна че няма изненади. По-късно разбрах че от 9те яйцеклетки 7 не са се оплодили въобще, а две са тръгнали но едната с много фрагментации. Разчитах само на един ембрион. Разплаках се, предадох се още преди да довърша този опит. Питах има ли смисъл да правим трансфера. Тогава д-р Александров каза:”Разбира се, това което остана е вундеркинда – дели се идеално, всичко ще е наред, ще видиш, не го отписвай още”. Тук е момента отново да благодаря за подкрепата на този Човек. Помогна ми в много трудни моменти.Трансфера  на трети ден мина и чакането започна. Признавам си вторият път ми беше по-натоварващо от първия. Направих първия кръвен, но не исках да гледам резултата. Мъжът ми го донесе в офиса и каза: ”Бременни сме” – ЧХГ – 98.34, а усмивката му беше....няма думи да се опише. Аз трябваше да се радвам, а не можех да възприема какво ми казва....седях без да мърдам, не вярвах, че наистина може да се случва. Колежките чакаха реакцията ми, за да разберат какво ми е казал. Бях бременна, а следващите кръвни тестове потвърдиха доброто покачване на ЧХГ. Имах трудна бременност, много страхове, но това е друга тема. Важното е че я имах и моето момче Мартин проплака на 3.06.2008 година. Няма да изпадам в подробности и без това доста се отплеснах – имам дневник в подфорума с подробностите. Днес Марти е на 3 години и половина и всеки ден е различен, весел, усмихнат и пълен с безброй изненади. Вечер, когато се прибера изморена от работа и четем книжки, а той ме прегръща и казва „Обичам те, мамо !” ... чувството не може да се опише....
Всичко това, през което минахме с мъжът ми ни сближи още повече. Той се справи със страховете си. Започна да говори открито за проблема си пред близки и приятели.Присъства на протеста на Зачатие на 15.12.2008 година и беше горд че е видял негов познат и му обяснил за какво сме там. И Марти беше там – до Бари и Лиско  Зачатие не е просто сайт за репродуктивно здраве и семейно планиране. Зачатие е общност от много стойностни хора, силни хора, които се подкрепят в добро и лошо, които се смеят заедно и плачат заедно.....Зачатие е сила....не може да се опише с думи...аз не мога.
Мартин е дете на Зачатие от неговото зачатие. И заради информацията, която аз намерих и пътя които начертах, за да го има;  и заради подарените лекарства, които нямаше да са при мен, ако го нямаше Зачатие, за да се подарява безвъзмездно;  заради сълзите в трудни моменти, които попиваха по раменете на приятели, които намерих във форума и станаха неразделна част от ежедневието ми; дори и работата ми е по „вина” на форума -  работа, която бе намерена пак благодарение на приятел от Зачатие – благодаря Ники
Макар да звучи нелогично се радвам, че минах през проблемите на забременяването, защото иначе Зачатие нямаше да е част от живота ми, а пътя, който щеше да ме заведе при детето ми щеше да е много, много по-дълъг и сив. За Приятелите, дори няма да отварям дума  Знаете какви страхотни хора има тук.....вкъщи, където си спокоен сред свои
Благодаря, че Ви има !
С уважение: Венцислава Петрова (Black_rose)   
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #53 -: Декември 11, 2011, 19:55:36 pm »
Историята на мама ileini за нейната прекрасна Никол



Тази седмица нашето малко чудо стана на годинка!
Година изпълнена с любов и вълнение, година на неповторими моменти оставащи в съзнанието ни за цял живот... Първата година от нашата сбъдната мечта!
Ето как започна и моята история.
Със съпруга ми се запознахме през 2003 година. Беше любов от пръв поглед. Заживяхме заедно след месец. Аз на 24, той на 29г. Не мислихме още за деца. И двамата преживявахме разочарования от предишни връзки, затова решихме първо да се опознаем.
Две години по-късно, пролетта на 2005г. получих предложение с думите: „Осъзнавам, че ти си жената на живота ми! Време е да направим следващата решителна крачка в живота си и да създадем истинско семейство. Искам да бъдеш майка на децата ми!  Съгласна ли си?”
Естествено отговора беше „ДА!” и започнахме с опитите. Месеците минаваха, а резултат нямаше. Оженихме се през есента на същата година и след сватбата решихме, че трябва да посетим специалист.
Започнаха рутинните изследвания. Съпруга ми направи спермограма. Резултатите – безупречни. Няма причина да не стане! Спокойствие и много любов е рецептата. Е да, ама не. Месеците продължаваха да се нижат, като в края на всеки, цикъл като по часовник. 
Направих цветна снимка – няма проблем, проходими тръби. Ще правим стимулация.
Започнах с клостил, реагирах много добре. Резултат пак отрицателен. Така 5-6 месеца.
Минахме през билкари, китайски методи на лечение (то какво ли лекувахме не се знае, но да се каже, че сме опитали).... Отчаянието води до .......  Нищо!
В този период приятелка сподели с мен за „Зачатие” и аз ви открих! Започнах да чета, основно това правих през годините. Подхождах плахо, не задавах въпроси, само търсих отговорите.
Научих от Вас за страхотни специалисти, благодарение на Джам разбрах, че е крайно време да спра тия стимулации с клостил. (Благодаря Джам ) и пак благодарение на Вас – момичетата от „Зачатие” реших да пусна имунологични изследвания. Резултата беше завишени НК клетки. След три месеца вливания контрола и отлични резултати, отново нищо!
Следваща стъпка – инсеминация. Три поредни и отново отрицателни тестове! Пълен срив от моя страна. За тези години изкупих една аптека с тестове за овулация и бременност. Изхвърлих всичко в коша! Загубих надежда. Знаех, че и следващия месец ще ми дойде като по часовник. Осъзнах, че нещата няма да станат от самосебе си. Бях сигурна в това!
Три месеца по-късно влязох на преглед при д-р Персенска с цветна снимка в ръка. Само докато я погледне и отсече „Запушени тръби! Трябва да се прекъснат.” Прибрах се в Шумен като попарена! Не можех да приема факта, че това се случва на мен. И това след всички стимулации, инсеминации, години нерви и пролети сълзи.
Тогава започнах и да пиша във форума. Имах нужда да споделя болката си с хора, които ще ме разберат. Тук срещнах подкрепа и съчувствие. Заразихте ме с позитивизма си. Дадохте ми сила да се изправя и да продължа напред.
Последва лапароскопия, след която подадох документи, чрез „ФАР”.
Ноември 2009г. получих така очакваното обаждане. Процедурата започна март 2010г. по дълъг протокол при невероятния екип на д-р Стаменов. Всичко вървеше като по учебник, всеки ден ходих до клиниката с усмивка на лице знаейки, че скоро ще сбъдна мечтата си.
Пункция на 16 март на 17 фоликула, на 19 март ми върнаха 3 прекрасни ембриончета. Прибрах се в Шумен и зачаках.
На 11 ден след трансфера прокървих. Прибрах се и плаках близо 2 часа. Когато мъжа ми ме видя и попита какво става, дори нямах сили да му отговоря. Сълзите и на двама се стичаха без да обелим и дума. Звъннах на наблюдаващата ме лекарка, която ме извика веднага за кръвен тест и ме предупреди, че е нормално това кървене. В 22,30ч ми се обади и ми каза: „Илияна бременна си! ЧХГ 80”. В него момент дори не можах да реагирам, а сега не мога да спра сълзите си! Гледахме се с мъжа ми и не можехме да повярваме. Аз бях бременна!
Мислих, че всичко вече е зад гърба ми и ще изкарам една спокойна и щастлива бременност.
Ами лесно при нас няма. На 21април станах от леглото и на път за банята се свлякох на земята. Не можех да стана от болка. Лежах на плочките в банята. Добрах се до телефона, за да звънна на мъжа си. След 15мин бях вече на системи за задържане. На втората система започна да при прилошава, болката беше нетърпима. Свалиха ме до ехографа. Течност в корема! Веднага звъннаха в хирургия да се сформира екип. По пътя съм припаднала. Спомням си лампите над главата ми в операционната. Единственото, което повтарях е „Детето ми, детето ми...”
Събудих се в болничната стая, хирурга стоеше над главата ми. На въпроса ми запазиха ли детето доктора отговори „Първо се борихме за твоя живот, след това за него!” Попариха ме с гореща вода, нямам думи да опиша как се почувствах, докато чуя следващото изречение „Задържахме плода!”.
Оказа се, че съм била и с извънматочна бременност, втория ембрион се е захванал на мястото, където е прекъсната тръбата ми. Възстанових се трудно, но имах вече стимул и то какъв!
Това беше последния перипет. След всичко разказано до тук мога да кажа, че изкарах една страхотна бременност, без гадене, повръщане, контракции. Имах най-спокойното бебче. Родих секцио на термина си 06.12.2010г. – Никулден.
В 10,00 проплака моя ангел Никол!
Трудно се реших  да пиша за конкурса.  Мислих, че историята ми не е толкова изстрадала, че има  момичета с много повече болка в сърцата си. Че ще изглежда смешно на фона на всички неволи описани по-горе. Отново вие ми помогнахте да осъзная, че съм грешила. Че всяка история си заслужава да бъде разказана независимо дали сме чакали месец или години.
Благодаря ви!
Не губете кураж момичета мечтите се сбъдват, достатъчно е да ги желаем прекалено силно!
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #54 -: Декември 11, 2011, 20:02:38 pm »
Историята на мама бясна луноходка и нейните слънца Тома и Божидара



Какво е за мен „Зачатие” ?Верният път, подкрепата ,приятелството. Когато го открих вече не се чувствах сама в дългия път към  щастието. Знаех,че има много момичета като мен, знаех, че мога да споделя, да намеря подкрепа ,да подкрепя. Обичам този сайт и дълго време се събуждах и заспивах с него,четях историите на момичетата сбъднали мечтата си и мечтаех и аз да съм една от тях и се случи. Самият факт ,че мога да участвам в този конкурс го доказва. Майка съм на две прекрасни създания, които  осмислиха живота ми и го направиха така съвършен. Историята ми е дълга , 8 години борба със стерилитета, много болка, изплакани сълзи и отчаяние, но днес усмивката е отново на лицето ми и не слиза от там, безкрайно съм щастлива и спокойна….
Сватбата ни беше 2001 г., млади , влюбени , щастливи .Опитите за бебе започнаха почти веднага.След няколкомесечно чакане , реших да отида на гинекологичен преглед.  Преглед, заключение-много съм млада още , а и живея при свекърва, да отида на море или балкан и ще стане. Минаха още няколко месеца,  пак отидох , започнахме с изследване на хормони,  известно време пих Костилбегит, отново нищо. Последва цветна снимка със заключение- напълно проходими маточни тръби. Ще стане, отново надежда! Да ,  но не ставаше и не ставаше,времето си минаваше, а аз все повече се отчайвах. А покрай мен все някоя позната или приятелка забременяваше, започнах да се чувстам  непълноценна и нещастна .  Залагах всичките си надежди на всеки следващ лекар , за когото  чуех.  2005 вече имахме диагноза-непроходими маточни тръби , силно нагънати. Единственият начин да имам дете е ин витро. Спомням си как си тръгнах от кабинета на лекаря, как седнах на една спирка и как дълго седях там , гледайки с празен поглед. Ин витро,  беше непознато за мен понятие, не знаех какво представялява самата процедура, но ми звучеше страшно.Знаех само , че това е единсвеният ми шанс да стана майка .. Плаках много , не исках да приема тази диагноза, отказвах да го повярвам. Отказах се от борбата , реших да оставя времето да затъпи болката ми и спрях да опитвам!Заживях с мисълта ,че никога няма да стана майка!
Мина една година без прегледи и лекари. Един ден просто реших да продължа и да не спирам да се боря, докато не видя двете чертички. Последва диагностична лапароскопия,  операция за пластика на тръбите, хидротубации и едно дълго… очакване.  Тогава открих „ Зачатие”,2006 г., в началото само четях  историите,разбрах ,че сме изгубили много време ,вървейки в неправилната посока. И така ден ,след ден „Зачатие „ се превърна в „наркомания” и най-малкото си свободно време прекарвах в това виртуално пространство, открих истински приятели,които много обичам ,някои от тях вече сбъднаха мечтата си , на някои от тях това предстои, но ще се случи, вярвам!
 В началото на 2008 беше първичният ми преглед при д-р Стаменов. Казах си  , той ще е последният лекар , на който ще се доверя , защото нямам повече сили. Това беше вътрешната ми нагласа. Учудих се, когато видях , че е толкова млад, но още след първата ми среща, знаех ,че не съм сгрешила ,  той върна нещо,което бях изгубила –усмивката ми ! Последва нова цветна снимка, оперативна лапароскопия за отстраняване на тръбите и първи опит ин витро на спонтанен цикъл.  Почти бях сигурна , че ще стане , затова първият ми отрицателен тест , след този опит беше огромно разочарование. Тогава се появи и Фонд за асистирана репродукция, за което благодаря на създателите му, от сърце! Подадох документи и първият ми опит започна октомври 2009 г. Къс протокол.Най-страшни са дните до теста, бориш се с толкова мисли и емоции,завладяваше ме тъгата и се страхувах от собствените си реакции.  Отрицателен тест! Бързо се рестартирах!Казах си –какво пък, може би следващия път…..
2010 беше годината с най-много емоции. Месец юни участвах в ДРЗ , който беше в Пловдив, почувствах се част от семейството на „Зачатие”, бях щастлива,че мога да бъда полезна с нещо, спомням си толкова заредена бях седмици  наред! 
Вторият ми стимулиран опит започна юли 2010, дълъг протокол,три върнати ембриончета и дъъългото чакане .  На 02.08.2010 г. ЧХГ 672, положителен тест след всичките тези дълги години на очакване. Сълзи, от щастие този път ,подобни чувства не могат да се опишат с думи, поне аз не мога ! Момичетата, които са го изпитали могат да ме разберат , а на всички останали го пожелавам от сърце!На 16.08.2010 видях моите две тупкащи точици! Бременността ми мина без много сериозни проблеми,като изключим серклажа  , благодарение на д-р Сигридов ,който ми помогна да повярвам в тази бременност!
На  24.03.2011 г.с помощта на д-р Даскалов от Пловдив ,на бял свят  се появиха моите прекрасни дечица Тома и Божидара! Моята сбъдната мечта! Дните ми вече са толкова усмихнати, животът ми е толкова осмислен, толкова съвършен ,както вече казах !!!
Благодаря на д-р Стаменов, д-р Сигридов,които , на целия екип на „Надежда” ,на д-р Даскалов и Мели, които винаги ще нося в сърцето си ! Благодаря  на ФАР ! Благодаря на „Зачатие”, аз винаги ще съм част от вас!
Мечтайте , момичета, мечтите се сбъдват!
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #55 -: Декември 11, 2011, 20:06:04 pm »
Историята на мама deep и нейното дългоочаквано щастие Хрисиана



Започвам да пиша нашата история и се усмихвам. За първи път след толкова години, съм щастлива. Със семейството си извървяхме труден път,  радостта ми е голяма.  На финала сме победители.

Ще е дълъг моят разказ, като борбата ни...

Историята започва през 1999год.  вече  бяхме семейство от 7 години но понеже и  двамата сме авантюристи и романтици,   работата ни беше  свързана с непрестанно пътуване и трябва да призная, че за тези години живота ни по-скоро беше “песен”  :) и в буквалния смисъл и нямахме  ни най-малка предства от това, което ни предстоеше.

През 1999год.  след 1 годишен план да имаме бебе, все пак решихме, че е време да се насочим към специалист за изследвания. По това време имаше кабинет за  “ Семейно планиране ” във ВМИ Пловдив.  Д-р Кючукова  доста адекватно ни насочи  и много бързо се установи проблема. След направена цветна снимка  лъсна проблема, едната тръба пропуска под напрежение, другата  непропусклива.

Насочихме се  към “светилото”  в Майчин дом, проф. Налбански. Февруари месец 2000г. Първа  диагностична лапароскопия – потвърждава се  състоянието на цветната снимка. Необходимо е да се направи пластика на маточни тръби,  да,  но ми предстои пътуване трябва да е най-скоро време. Месец април правя операцията  проф. Налбански  сподели, че ако до 6 месеца не забременея да си осиновяваме детенце и в никакъв случай да не се насочвам към ин витро процедури. Негова е заслугата 4 години да не искам да припаря до АГ кабинет. Въпреки разочарованието  си желанието да имаш дете е по-силно от човека и чувствата му. Така 2004г. седнахме със съпруга ми и взехме решение, че трябва да променим живота си, защото нещо ни липсва, има голяма празнота.

Годината е 2005г.  кандидатствахме по тогавашната програма и ни одобриха, първо ин витро при д-р Владимиров, по негова препоръка направих цветна снимка , имаше опасения за хидросалпингс , за моя  радост изглежда нещата бяха добре но само ”изглеждаха” такива.  Резултата  положителен но за кратко. Той  ни насочи към д-р Начев за лапароскопия отново Майчин дом. След лапароскопията  доктора пред майка ми каза, да си осиновим детенце, защото положението при мен е много опасно и има : “Риск за живато ти, никой няма да направи лапароскопия да прекъсне тези тръби “.  Тогава бяхме притиснати до стената не можех да продължа, защото имах хидросалпингс  и никой не искаше да ми направи операция.

В клиниката на д-р Владимиров видях реклама на Зачатие и много плахо отворих  сайта, който стана и продължава да е  всеки ден част от моя живот.  Никога няма да забравя първите си “глупави” въпроси и какво разбиране намерих във Форума. Вече бях разбрала, че няма да е лесно и имах нужда от информация. Започнах да чета  всички преведени статии, обсъждах всичко, което ме вълнува. Така открих Мели, тя като  ангел спасител  ме окуражи,  чрез нея и д-р Даскалов направихме връзка с  проф. Горчев, изпратих снимките и той каза, че ще направи лапароскопия за отстраняване на мат. тръби. Бях толкова щастлива, стената беше паднала.

2006год  записах час за новата клиника на д-р Стаменов  започнахме  с ин витро на естествен цикъл, за наш ужас  нямаше оплождане.  Последва стимулирана процедура, отрицателен тест. След  3 месеца стартирахме отново, къс протокол, резултата положителен. На рожденния си ден чухме сърдечен пулс, всичко вървеше прекрасно до 17 гест. седмица  след  втората фетална морфология  д-р Даскалов ме  насочи за второ мнение със съмнениния, за несъвършенно развитие на костната система на плода.  Д-р Марков, д-р Димитрова потвърдиха  проблема. Приеха ме в патологична бременност и назначиха  аборт по медицински причини, аз отказах и реших, че ще изчакам да видя развитието в динамика. Отидохме до Солун на преглед, за жалост и там се потвърди диагнозата,  в същото време с напредването на бременността  мнението на д-р Марков беше, че диагнозата е несъвместима с живота. В 22 гест седм. всичко приключи, аборт по медицински причини,  д-р Даскалов беше непрестанно до мен.

2007год. Февруари  нова процедура при д-р Саменов, отрицателен тест. Юни 2007год. процудера при д-р Стаменов отрицателен тест.
Бях на ръба...  Реших да опитам другаде.

2008год. стартирахме стимулация   за процедура в Солун но не реагирах достатъчно добре на стимулацията и аз самата стопирах.  Бях в безиходица,  непрестанно четох в Зачатие  и реших да се насоча към Варна. Направих консултация с д-р Александров .   Още на първата ни среща никак не ми беше трудно да го харесам и да усетя, че е  Моят лекар.   Направихме процедура септември, положителен тест но  за кратко.  Ноември нова процедура с лека стимулация, отрицателн тест.  Не знаех каква да правя и защо следваха неуспехите един след друг.  Декември месец спечелих ваучер от Коледния конкурс на Зачатие, бях много щастлива, за жалост не се получи следваща процедура но не бях готова да спра.

Вече  е 2009 г. Предложих на д-р Александров да направим цветна снимка, независимо, че са ми махнати маточните тръби,  имах усещането, че нещо не е наред.  Той не допускаше такава възможност, защото знаеше, че тръбите са ми прекъснати,  предложи ми  да изгледа  двд филма от лапароскопията в Плевен.  Тогава установи, че части от тръбите са останали,  достатъчни, в които да се образува хидросалпингс и ли извънматочна бременност.
Веднага назначи  цветна снимка,  която потвърди  опасенията му.  Беше много обезсърчително, защото трябваше да правим 4 –та поред лапароскопия за един и същ проблем.  Благодарна съм му, че буквално 4 дни след цветната снимка направихме лапароскопия и цялата епопея с тръбите приключи. Така 3 месеца по-късно стартирахме нова процедура но...  на финала отрицателен тест.
Е, за това не бях подготвена. Отново бях съкрушена и не знаех как да продължа.Точно тогава дойде времето за ДРЗ Бургас. Реших да обсъдя отново всичко с д-р Стаменов, той предложи да направим маточна биопсия.

Септември 2009г.  първа биопсия, резултат - налична инфекция, добри имунологични показатели. Признавам, че не помня колко биопсии направих, важното за мен беше, че лечението беше успешно, показателите  на последната бяха много добри. С тартирахме процедура по ФАР, април –май 2010.

Но отново положител тест с ниски стойности на Бета ЧХГ. Този път някак преживях всичко по-спокойно а и два дни след това старира ДРЗ Пловдив 2010, положителната емоция някак изтри болката от поредния неуспех.  ДРЗ отмина и отново предстоеше  решението как да продължим. Опитахме да направим ин витро на ЕЦ но за мой “късмет” двата фоликула се бяха спукали вечерта преди пункцията. Не оставих разочарованието да ме обземе и директно от София продължихме за Рокфест Каварна, и двама та със съпруга ми имахме необходимост от “разпускане”. След хубавата музикална емоция отново предстоеше време за избор. Усещах, че не мога да се откажа и да спра, имах хиляди причини за това но... имах ВЯРА в сърцето си и едно ОБЕЩАНИЕ,  на което бях положила тази вяра.  Д-р Александров беше спечелил сърцето ми и чисто по приятелски му се обадих и отново започнахме да говорим, споделих му желанието си за ин витро на ЕЦ и за моя приятна изненада той ме подкрепи да не се отказвам и да направя процедура на ЕЦ. Вече знаех, че ще направя процедура при него но все още не бях събрала смелост д а го питам .  На рожденния си ден реших  да  му звънна и да питам дали  е съгласен и той потвърди. Нямаше по-щастлив човек от мен в този ден, непрекъснато се усмихвах, летях от радост. С нетърпение дочаках месец Септември 2010, ин витро на спонтанен цикъл. Преглед, два фоликула в ляво, много лека стимулация да се борим за тях но на пункцията  една яйцеклетка.  Аз бях щастлива до този момент всичко вървеше на 100% успех, д-р Александров сподели, че ще остави на ин витро оплождането, а аз се пошегувах с думите: “ Докторе, правете каквото сте решили и по-добре да не зная, за да не се притеснявам!“ :)  Никога няма да забравя  обаждането му да ми каже, че имаме оплождане и всичко изглежда добре. Трансфер на 2 ден, два дни след това се прибрахме  в къщи. Започна чакане но реших да не лежа и се изнервям в къщи, започнах работа по един проект но на 11 ден  прокървих, този път устоях и направих тест на 15 –ти, резултат 996.    На 2.06.2011 г. под грижите на д-р Даскалов се роди нашата вяра - Хрисиана.
Пропуснах емоции и други подробности  умишлено...  И така разказа ми е много дълъг, но зная, че е изпълнен с надежда  за всички смели жени и мъже, които се борят.

За първи път преди време погледнах небето и се усмихнах , моето дете спеше в количката а аз се почувствах свободна... Имах сълзи в очите но този път от щастие.
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #56 -: Декември 11, 2011, 20:18:23 pm »
Историята на мама Зори (z22) и нейната дългоочаквана рожба - прекрасния Жори



Здравейте,аз съм Зорница (z22),съпругът ми е Ганчо,а нашето така мечтано слънчице е Георги.

 Винаги съм искала да бъда майка! Някои жени искат бъдат добри професионалистки,кариеристки,перфектни домакини или всичко това в едно,а аз просто исках да бъда майка.Още от дете много ме беше страх,че това може да не се случи.Цикълът ми дойде за първи път на 16 и беше много нередовен.Идваше ми 2 пъти в година,понякога и венъж,бях единствената от приятелките ми с такъв проблем и доста страдах.

 Започнах да ходя по лекари едва няколко години сле като срещнах съпруга си.Разбрахме,че съм с ПКЯ - яйчниците ми бяха ц много дебела обвивка от кистички "трупани с години" според лекарите.Тогава тази диагноза не ми говореше нищо и реших да потърся информация в интернет.Тогава още нямаше Зачатие и попаднах на клуб "проблемно забременяване " в дир.бг.Там намерих много сродни души и много подкрепа от прекрасни момичета,които в последсвие с много упоритост сформираха сдружение Зачатие.Спомням си с усмивка и огромно вълнение прекрасните ни срещи,шегите в чата,радостта и сълзите,които споделяхме заедно.Бях много щастлива,че има с кого да споделям(освен с майка ми,която винаги е била моя опора за всичко),защото бях доста млада (едва на 22) и около мен приятелките бяха далеч от тези теми.

 Благодарение на информацията от сайта,доста бързо намерих правилните лекари ,направих правилните изследвания и изобщо Зачатие винаги е било и продължава да бъде в помощ за нашето семейство.

Проблемите при мен бяха висок пролактин,ниско ФСХ,инсулинова резистентност и пкя.За пролактина ми бяха изписали бромокриптин,но ми ставаше много лошо с него и реших да пробвам с билки.Бях чела за д-р Желязков и неговите билки и те помогнаха и на мен .Вкарах за половин година в норма пролактина и ФСХ.Цикълът ми обаче пробължаваше да е много нередовен  и се наложи да пия няколко месеца Диане,уж кистите да се изчистят.За съжаление това така и не се случи,а след спирането му ,не ми дойде изобщо 7 месеца.През април 2005г. ми направиха оперативна лапароскопия и фенестрираха яйчниците.Тогава отново получих страхотна подкрепа от момичетата от Зачатие,бяха до мен и ми даваха много кураж.Намерих пак тук разбира се и информация за самата манипулация и отидох много спокойна и уверена,изпълнена с много надежди.Тръгнах си още по-щастлива,защото разбрах ,че тръбите ми са проходими.

 След това цикълът ми започна да идва на 45 дни.Минах през няколко лекари,които само ми повтаряха че нямам овулация и не даваха никакво решение за справяне с проблема.От Зачатие разбрах за д-р Стаменов,много момичета ходеха при него и бяха възхитени,записах се и аз.Направихме 2 стимулации с Клостолбегит и резултатите не закъсняха.

Обожавам Коледа,а Коледа 2005-та беше прекрасна за мен – на 23.12 видях за пръв път положителен тест за бременност,на 24-ти  получих годежен пръстен много романтично(на Царевец,на върха пред църквата – моето момче знаеше,че много харесвам този град и беше крил пръстена с месеци ,за да ми го даде именно там),на 25-ти се сгодихме официално пред родата.

Радостта обаче не беше за дълго.Януари се събудих един ден и реших ,че нещо ми е някак различно и реших веднага да отида да видим бебчо.Обадих се в клиниката ,но нямаха часове.Обадих се лично на д-р Стаменов ,но и той каза да отида,когато има час, а аз имах час за след 2 седмици.Не можех да чакам толкова,нещо ме държеше неспокойна.Отидох веднага в МД и там всичко се срина за мен.Съмняваха се в моларна бремнност,но на хистологията се оказа,че не беше такава.Всичко приключи в 9=та седмица.Много страдах тогава,но благодарение на съпругът ми,роднините и приятелите от Зачатие,отново стъпих на крака и нямах търпение да минат 3 цикъла и да започнем борбата отново.Старите проблеми обаче се върнаха и цикъл след кюртажа така и не ми дойде 70 дни,та се наложи да го предизвикаме.

 Няколко от близките му приятелки от Зачатие вече бяха започнали да посещават д-р Владимиров  и реших да запазя час при него.Разгледа всички документи,поговорихме и решихме да оставим лятото да си починем  и септември да се висим пак и да решим как ще продължим,дали стимулации или нещо друго.Изкарахме си страхотно лято,ходиме 3 пъти на море,спрях на меря БТ(беше ми писнало да го правя всяка божа сутрин 2г.).Дойде краят на явгуст и тъкмо щях да запазвам час за д-р Владимиров отново и цикълът ми пак го нямаше.Този път имах някакви предчувствия и взех тест.Оказа се положителен и нахлуха много смесени чувства  - хем летях от щастие,хем умирах от страх.На прегледа се оказа,че са близнаци – при това едноячни.Казах „когато Бог затваря врати,отваря порти”,но за жалост портите пак се затръшнаха пред нас по-силно и от преди и направо дъх не ни оставиха.Близнаците ни още от самото начало имаха проблем  и ни бяха казали,че не дават гаранции за нищо,просто да чакаме и да се надяваме.Времето обаче минаваше ,бебетата растяха,ние все повече се привързвахме,крояхме планове,толкова ги обичахме.Наближаваше Коледа –любимият ми праник.Мъжът ми свали коледни песни,а аз си галех коремчето и им пеех,толкова много ги исках и обичах,а никога преди това не съм искала близнаци.Даже наскоро попаднах стара тема,в която съм писала точно това,че не искам близнаци ,за да се порадвам хубаво на 2 отделни бебета – колко глупава и наивна съм била.

 Тази Коледа обаче беше най-нещастната за нас,нашите малки душички си отидоха завинаги.В 20-та седмица на прегледа за ФМ д-р Димитрова ми каза отново онези кошмарни думи,че бебетата ми нямат сърдечна дейност.Света ми се срина ,исках още там да потъна ,не исках да повярвам,че се случва отново.Не искам да описвам,какво преживях в болницата ,какво беше отношението,самото раждане,беше направо варварство и не знам в кой век живеят тез хора там и как им дава сърце да се отнасят така ,а накрая и почерпка да искат – за кое,че си тръгвам с куп разбити мечти и празни ръце и сърце.

 Бях разбита,бях уморена,бях празна,бях безразлична към всико и всички в продължение на няколко месеца.Момичетата от Зачатие отново не ме изоствиха и бяха до мен и в този тежък момент ,а също и моето семейство.Майка ми най-много ми помогна да се изправя на крака.Тя беше човека,който разбра,че имам проблем,защото външно аз почти не показвам емоциите си,всичко тая в себе си и се старая да не натоварвам другите.Тя самата е приживяла много – забременяла е с мен след 3г. опити,сестра ми е с доста проблеми( с очите,има умствено изоставане и т.н.)-толкова много се бори за нея и толкова много постига и никога не е позволила в домът ни да има тъга.Тя ми вдъхна много сили и вяра.

Само една нова бременност можеше напълно да ме изправи на крака.Бяха ми казали да се пазим 9 месеца ,защото бременността е приключила на по-късен етап,а освен това поради много „кадърни лекари” ,ми правиха общо 3 кюртажа за месец след  аборта.Много се страхувах дали лигавицата ще се възстанови,но за щастие нямах проблем с това.Нямах търпението да изчакам нужното време и започнахме опити още на 4-тиям месец.

Юли 2007-ма отидохме на море на Несебър- още един мой любим град.Още първият ден си купих тест,защото ми се падаше 12-ти ден от предполагаемата овулация(отново се бях върнала на мерене на БТ) .За трети път видях положителен тест .Бяхме ужасно щастливи ,но и адски уплашени.Бременността ми беше трудна,с много проблеми- контракции,прееклампсия,белтък в урината.Пиех 9 вида лекарства и ходех на 2 седмици на доплер.Горкото ми детенце измъчих го милото с моите паранои.Какво ли не му причиних – когато не го усещах,слагах слушалки на корема и пусках музиката до край,за да се размърда и куп други глупости.Наближаваше отново Коледа,аз слушах отново песни ,но не смеех да запея,сякаш не смеех да се обвържа,все едно по-малко ще боли,ако се случи отново…

Но този път беше различно,този път беше успешно,това бебе беше нашата сбъдната мечта.На 25.02.2008г. ,месец по-рано,се появи нашето малко голямо победителче Георги  -огря дните ни ,стопли сърцата ни,осмисли живота ни.Имаше малко проблеми и отново бях на ръба да се срина,но за щастие всичко мина бързо и благополучно .Георги сбъдна нашите най-големи мечти и върна усмивките ни.Той е прекрасен – на мама най-доборо и усмихнато дете,толкова е лъчезарен,чувствителен ,любвеобилен и умен – на мама гарджето тоJ

 Така се сбъдната нашата мечта.И през цялото това време момичетата от Зачатие бяха до мен,подкрепяха ме и с много информация и топла дума и с приятелко рамо – огромно благодаря!Зачатие продължава да е част от нас – не само ми помогна да имам моето малко съкровище ,а продължава да ми помага да намеря правилният път за неговото отглеждане(възпитание,хранене,развитие …).

 Тази Коледа ще бъда на работа и дълго страдах,че няма да бъда до детето си в този любим за нас празник.Но четейки историите от конкурса ,си мисля – поне ще има кого да гушна и целуна като се прибера.А има семейства,за които тази Коледа ще е отново пуста и тъжна.Нека са все по-малко ,нека всеки дом бъде огрян от детска усмивка – ВЯРВАЙТЕ И СЕ БОРЕТЕ!
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #57 -: Декември 11, 2011, 20:21:39 pm »
Историята на мама sixsens и нейната дългоочаквана красавица Габриела



Нашата история започна през септември 2006 година с нашата сватба. 7-8 месеца след това бебе все още нямаше. Реших, че нещо не е наред и е време да посетя гинеколога си отново /бях ходила точно преди да започнем опитите, за да се уверя, че всичко ми е наред/. Последва мануален преглед, хормони, а на следващото посещение и спермограма, разбира се, в лаборатория  Заключение – „всичко ви е наред, няма причина да не забременееш. Няма смисъл да ходиш по доктори и да се травмираш излишно, успокой се и ще стане  „ Любимата ми фраза..... Това беше вече към края на 2007 година. Стана ми ясно, че тая няма да я бъде, колкото и да не съм лекар, все съм наясно, че женската репродуктивна система не е едни хормони само. Реших да потърся по-компетентно мнение и да се насоча към лекар извън Бургас. Възнамерявах след като минат новогодишните празници да се ориентирам вече, междувременно събирах информация.

Февруари 2008 г. ми закъсня с близо седмица. Помислих си – ето, стана, бременна съм! Веднага си купих тест, ноооо той беше отрицателен. После още един и още един и така, докато на 11-ти ден не ми дойде. Междувременно приятелка на майка ми ми каза за една гинеколожка в Бургас, която била много добра и работела с някакъв репродуктивен специалист в София. Обадих й се и отидох на преглед. Имах киста, чийто произход не беше много ясен. Жената се оказа наситина добър гинеколог, но по-важното, знаеше си възможностите и слава богу, не се опита да ме лекува, а ми назначи базови изследвания и ме прати директно в София, при въпросния доктор. Успях да си запазя час за април и зачаках.

Въпросният специалист беше в Майчин дом – София. Отидох на прегледа, видя ме на ехограф, погледна изследванията ми и каза, че кистата е фоликулярна. Имам СПКЯ и нямам овулация. Прие спермограмата на мъжа ми като достоверна и заключи, че проблема е в мен. Предложи ми лапароскопия с цел фенестрация на яйчниците и проверка на тръбите. Аз се съгласих и насрочихме дата за края на юни месец, като предварително трябваше да пусна изследвания за хламидии, микробиология и т.н.  – стандартните преди лапаро. Дойде юни месец, отидох в болницата и с треперещи колене си зачаках лапарото. Бях занесла изследванията за хламидии, от които беше станало ясно, че съм прекарала някога инфекцията, но в момента нямах. Изследванията никой не ми ги погледна. Направиха ми процедурата и ме сюрпризираха, че тръбите ми са запушени тотално,  но не посмяли да пипат нищо, защото от срастванията разбрали, че вероятно са от хламидии, но понеже не знаели дали съм имала или не такава инфекция и затова не рискували. А че аз си носех чинно изследването, но нямаше кой да го види – няма значение. Но пък това се оказа плюс за мен, че не са успяли да направят нищо, но го разбрах по-късно. В крайна сметка ми бе предложено следното лечение – пластика на тръби с успеваемост по-висока от при ин витро процедура...хаххахах. Докторът ми каза да му се обадя септември, за да насрочим датата за операцията.

Излишно е да казвам колко бях съкрушена, вцепенена и уплашена. Имах чувството, че са ме ударили с нещо тежко по главата. Аз, която никога не съм имала гинекологични проблеми, ходех редовно на профилактични прегледи /те явно толкова са били и профилактични/ изведнъж се оказах съз запушени тръби. Поревах си едно хубаво като се прибрах, поговорихме с мъжа ми и решихме, че ще се подложа на операцията.  Реших да се поинтересувам по-подробно за какво иде реч в крайна сметка и започнах да чета из интернет по-задълбочено.

Тогава открих ЗАЧАТИЕ! И слава богу! Разбрах, че няма мисъл да се подлагам на пластика, тъй като успеваемостта е твърде ниска и не особено ясна. Научих ужасно много за репродуктивните системи на жената и мъжа. Намерих много хора с моята съдба, открих подкрепа, съчувствие, страшно много информация. Благодаря ви, момичета, че ви има!!! Първият човек, който ми отговори на въпрос в една тема беше  д-р Даскалова - Мели. Много ми помогна тогава, а и после, но ще стигна до там по-късно..
 
След това се запознах с една страхотна моя съгражданка, Cygnus. Невероятен човек е тя. Тя беше тази, която ме насочи към правилния лекар и оттам пътят ми беше сравнително кратък, макар и малко труден. Но и за това ще разкажа след малко.

И така, регистрирах се в Зачатие на 04. 12. 2008 година и започнах да чета буквално денонощно. Бях изумена и впечатлена от сайта. Не вярвах, че има хора, които са способни да работят толкова много и безвъзмездно за другите.  Бях като омагьосана. Няколко месеца по-късно реших да стана член. Точно наближаваше ДРЗ Бургас и реших, че мога да помогна с нещичко по организацията на Cygnus. Не мога да опиша как се чувствах, когато станах част от Сдружението и усетих атмосферата сред хората, които се трудят неуморно. Беше страхотно, чувствах се горда, че съм част от тази организация, че макар и с мъничко, все пак помагам на хората като мен.  Тогава си обещах, че независимо дали ще успея да постигна мечтата си, ще продължа да помагам с каквото мога, че ще остана в Зачатие, защото то стана моето семейство. Докато съм жива няма да мога да се отблагодаря за подкрепата, помощта и приятелствата, които открих тук. БЛАГОДАРЯ ВИ!!!!

   
   Да се върна малко назад, няколко месеца преди ДРЗ. След като вече се бях информирала доста добре относно моя проблем, реших да запазя час в няколко клиники /поне две мнения исках да чуя/. Момичетата във форума бяха така добри да ми препоръчат доктори и вече имах запазени два часа, съответно за Февруари и за Март 2009 година. Отидох на първия преглед, потвърди се диагнозата запушени тръби, но докторът каза, че няма смисъл от пластика, директно трябва да направя ин витро. Точно тогава тъкмо предстоеше да заработи ЦФАР и ми предложиха да ми подадат документите. Разбрахме се да се чуем допълнително. Аз обаче усещах, че има още нещо, не знам защо, но вътрешно бях убедена, че трябва да направя още едно лапаро. След всичко, което бях изчела по въпроса за хламидиите и поразиите, които нанасят, мислех, че трябва хубаво да се видят тръбите и тогава да пристъпя към ин витро. Бях приела вече факта, че ще стигнем до АРТ, макар и трудно. Реших да чуя какво ще ми кажат и от другата клиника и тогава да реша какво да правя.

   Тук е моментът да благодаря на Cygnus, че ме насочи към Човека, който сбъдна моята мечта – д-р Александров от АГ Варна. Дони, благодаря ти!!! Вторият час, който бях запазила беше при него. Той ме прегледа, видя изследванията ми, прегледа снимките от лапароскопията /нямах диск, а само 2 снимки/ и потвърди диагнозата – запушени тръби и СПКЯ. Но се усъмни, че на снимките се вижда хидросалпинкс. Бях чела вече за това и знаех, че ако наистина имам такъв, тръбите трябва да се махнат. Мнението на д-р Александров беше, че трябва да направим нова лаапароскопия, за да се установи какво е състоянието, ако може нещо да се спаси – да се спасява, ако не – отстраняване. Направихме лапарото през април същата година - 2009.  Диагнозата се потвърди – двустранен дебелостенен хидросалпинкс, множество сраствания в малкия таз, около ячйниците и тръбите. Едвам е успял да стигне до тръбите, за да ги махне. Изгледахме диска и докторът ми обясняваше подробно какво и защо е направил. Бях подготвена за това, но все пак таях и малка надежда, че нещо ще може да се спаси. Бях съкрушена, но и напълнио решена да стигна  докрай. Веднага попитах кога мога да започна ин витро.  Той се засмя и каза, че още след следващия цикъл мога да се подготвям. Супер, значи няма да чакам  Уговорихме се да се чуем като ми дойде.

Междувременно вече наближаваше ДРЗ и аз бях в еуфория. Бях убедена, че до края на лятото ще съм бременна. Пропуснах да кажа, че в деня след лапарото се запознах с още един прекрасен човек от Зачатие – Лиско Тя беше в стимулация и точно тогава имаше преглед и се уговорихме да се видим. Не съм срещала толкова лъчезарен, позитивен и добър човек, просто нямам думи. Като разбрах, че е в процедура, всеки ден се молех да й е последна. Няколко дни преди ДРЗ разбрах, че е бременна и направо се разревах от радост. Това ми даде огромна надежда, че и аз ще я последвам. На самото ДРЗ вече се запознах и с останалите момичета от Зачатие. Бях впечатлена от тези жени!!! Трудно ми е да опиша емоциите, които изживях в този ден! Бях заредена за месеци напред с надежда, оптимизъм и щастие. Не знам как го правите, но сте страхотни! Тогава окончателно вече се затвърди желанието ми да остана тук и да правя всичко по силите си да помагам. Благодаря, че ми дадохте тази възможност!

Връщам се на предстоящата процедура. Много взех да се унасям в лирични отклонения, извинете. Когато ми дойде цикълът, отидох в клиниката за преглед и се оказа, че имам задържан фоликул и трябва да отложим за септември. Много бях разочарована, но какво да се прави. Прекарах едно хубаво и спокойно лято, заредено с надежда.
Септември 2009 г, росна прясна, с новия цикъл бях наредена на диванчето в чакалнята. Започнахме процедурата по къс протокол, 150 единици Гонал на ден. Направих 16 яйцеклетки, не можех да повярвам. Казах си – е, няма начин да не стане, толкова много яйцеклетки. Пропуснах да кажа, че преди това бяхме направили две нови спермограми на мъжа ми, вече където трябва – в първата клиника, за която имах час и при д-р Александров. И двете показваха, че има леки отклонения в  морфологията, но така или иначе правехме ин витро, така че проблема щеше да бъде преодолян и за целта на процедурата, нещата са ок.  Обаче, каква беше изненадата ни, когато се оказа, че от всичките 16 яйцеклетки, се бяха оплодили само 8. Д-р Александров каза, че се е усъмнил нещо и за всеки случай е направил и ин витро и ИКСИ, за да не стане гаф. Оказа се, че на ин витро се бяха оплодили само 2, останалите с ИКСИ, но така или иначе, оцеляха само 5 ембриона, до 3 ден. От тях имаше само един, който изобщо имаше някакъв потенциал. Бях направо смазана. Направихме трансфера, но докторът ме предупреди, че нещата не са добре и да се подготвя и за неуспех. Идеше ми да скоча от 7 ет. на АГ-то. Прибрах се вкъщи и колкото и да се опитвах да вярвам и да се надявам, усещах, че няма да се получи. Оказах се права. Тестът беше отрицателен. Това беше голям удар за мен, защото си мислех, че щом съм с тубарен фактор само, би трябвало лесно да се случат нещата, нооооо не би. Веднага след теста отидох да говоря с доктора и да видим какво ще правим.  Според него, проблемът е бил в яйцеклетките, тъй като някои от тях са били не дотам качествени, което по негово мнение се дължеше на стимулацията и моя СПКЯ. Бях на косъм от хиперстимулация и д-р Ковачев, който следеше стимулацията беше намалил дозите в последните дни.  Вероятно там беше проблема. Решихме, че следващия път ще пробваме с дълъг протокол. Аз не исках да чакам изобщо и попитах кога най-рано мога да започна нова стимулация. Отговорът беше – най-рано след 3 месеца. Така да бъде, след 3 месеца съм пак на линия.

Започнахме да търсим начини да финансираме следващия опит, тъй като клиниката не работи с вече стартиралия ЦФАР.

Оказа се, че община Бургас е започнала ежегодна инициатива за подпомагане на двойките със стерилитет в града.  И така, успях да се възползвам от програмата и набавихме част от необходимата ни сума.

   Януари 2010 година стартирахме втората процедура, по дълъг протокол, като блокажа започнах още края на декември. Резултатите отново бяха чудесни – 19 яйцеклетки, този път с отлично качество. Спермограмата беше добре, но д-р Александров отново реши да направи сплит оплождане, за всеки случай. Резултатът – 13 мбриона. Вече летях, викам си – ей това е моя опит. Толкова ембриони, няма начин поне един да не е супер и да се получи. Докторът реши да изчакаме до 5 ден за бластоцисти, но все пак се разбрахме да се чуем на 3 ден, да видим какво е положението. Прибрах се и зачаках. Времето беше ужасно, валеше сняг и пътищата бяха затворени, затова реших все пак да отида н 4 ден и да стоя във Варна, че да не стане гаф и да не мога да стигна за трансфера. На 3 ден се чухме, докторът каза, че всичко е наред, ембрионите се делят и да отида на 5 ден за трансфера. Още на другия ден бях там, останах в клиниката вечерта и с нетърпение чаках сутринта, за да си прибера ембриончетата. Почти не спах цялата нощ. Дойде сутринта, настаниха момичета за пункции и трансфери, мина техния ред и дойде моя. Но когато видях на врата д-р Александров, а не Ани или Малена, сърцето ми се сви. Това не беше добър знак. Оказах се права. Докторът беше съкрушен, ядосан и потресен едновремено. Извика ме в другата стая и не знаеше как да ми съобщи новината, че ВСИЧКИ ембриони са спрели да се развиват. Както на 3-ти ден са били ок, на 5-ти не е имало нито един, който да се дели. Беше изумен и не знаеше какво става и на какво се дължи това. Аз бях съсипана. Не знаех какво става, защо се случва това, накъде да поема оттук нататък. Поговорихме си и той ми каза, ако искам да остана още един ден. Понякога, макар и рядко, нещата се променяли и на 6 ден се е случвало ембрионите да се раздвижат и да излезе все пак някой читав, но разбира се, шанса за това беше нищожен. Каза ми да преценя какво да правя. Реших да остана. Едвам изкарах нощта, бях сама, мъжът ми не можа да дойде с мен, понеже беше на работа. Обадих му се по телефона и му съобщих новината, той беше съсъпан милия. Аз плаках цяла нощ и прехвърлях наум какво да правим оттук нататък. На сутринта нямаше промяна и трансферът в крайна сметка не се състоя. Доста поговорихме с д-р Александров, той беше наистина изненадан и в недоумение. Според него, проблемът не е в моите яйцеклетки, а вероятно има някакъв скрит мъжки фактор, който може да се открие с по-подробна спермограма и SDI тест. Посъветва ме да направим такава, но тъй като в тяхната  клиника не правят подобно изследване, ми каза да се насоча другаде за него.  Той по принцип не е привърженик на имунологичните изследвания, но ми каза, че ако сметна за нужно, да ги направя. Буквално ми каза – „ изследвай всичко, което решиш, ако искаш, просто аз като технология при самото ин витро няма какво повече да направя, можем да си правим процедури до откат, но проблемът за мен не е при теб, а в спермограмата, търсете там, ако се открие нещо ми се обади, да видим какво ще правим.”

Прибрах се в Бургас като попарена. Няколко дни не бях на себе си. През главата ми минаха какви ли не сценарии. Бях ужасена, че може да се окаже някакъв непреодолим проблем и да не успея никога. Но, в никакъв случай не смятах да се отказвам. Възнамерявах да се боря докрай.  Каквото и да ми струва. Дадох си една седмица, за да дойда на себе си и отново се качих на въртележката. Обадих се на д-р Даскалова, обясних й за какво става дума и си записахме час при нея. Мели, нямам думи да ти благодаря за всичко, което направи за нас. Ако не беше ти, нямаше да се справим.
Направихме SDI тест и съмненията на д-р Александров се потвърдиха – излязоха скрити проблеми – ниска оплодителна способност,  влошена морфология спярмо последния път, намалена подвижност. Направо бяхме в шок. Д-р Даскалова ни посъветва да посетим андролог, да направим хормонални изследвания на мъжа ми, микробиология на еякулат, както и тест за инсулинова резистентност. Препоръча ни д-р Кацаров. Веднага се обадихме и запазихме час. Междувременно на мен ми каза да си пусна едни генетични изследвания. Съчетахме всичко с едно ходене до София, прегледа, изследванията – всичко. Д-р Кацаров не откри анатомичен проблем, но хормоните не бяха в норма, имаше отклонения и назначи 3 месеца Fertil Aid, след което контролна спермограма. Установи се и ясно изразена инсулинова резистентност. Отново отидохме при д-р Даскалова, за да съгласуваме лечението. Тя ни даде и насоки за промени в начина на живот и храненето, посетихме и ендокринолог, който предписа Метформин. Междувременно и аз реших да си направя глюкозо-толерантен тест, оказах се и аз с инсулинова резистентност. Генетичните изследвания ми бяха добри – там нямаше проблем. Започнахме лечението и след 3 месеца вече нямах търпение да направим контрола. Отново при д-р Даскалова, нова спермограма и чакане на резултатите. Имаше огромно подобрение, направо бяхме изумени. Аз само това и чаках, направо се обадих на д-р Александров за нов опит. Не ми се чакаше повече.

  Май месец 2010 година старира нашият трети опит. За разлика от предните пъти, когато бях относително спокойна и уверена в успеха, този път много ме беше страх, ама много...Изпитвах неистов ужас, че всичко ще се ....потрети....Но връщане назад няма, пътят за мен е само напред и нагоре. Стимулацията мина добре, пункцията също - отново извадиха 19 яйцеклетки. Този път, обаче, спермограмата беше перфектна  Док направо беше във възторг. Реши да остави всички яйцеклетки на ин витро, като в края на деня ги провери за всеки случай, да няма издънки. В крайна сметка, имах 4 оплодени от ин витро, а останалите той иксира, като накрая имах отново 13 ембриона. Дотук добре, но моя горчив опит сочи, че това далеееч не е достатъчно. През цялото време бях на тръни. Трансферът трябваше да е на 5 ден, но за всеки случай се разбрахме да се чуем на 3-ти. Е, с моя "късмет" рано на трети ден док ми се обади с лошата новина, че са останали само 5 ембриона, които мърдат и да ходя за трансфер. Подкосиха ми се краката. Всичко се повтаряше..опа, не...потретваше. Наревах се едно хубаво и с натежало сърце тръгнах за Варна. На трансфера маааалко се поуспокоих, върнаха ми 3 ембриона, от които все пак един беше идеален, според думите на док. Да, ама дали е достатъчно, си мислех аз. Прибрах се вкъщи и зачаках...Аз си знам как изминаха тези ужасни 2 седмици. Беше кошмар, но ги преживях все пак...Реших да направя теста на 13 ден. Станах сутринта и със свито сърце, ужасно треперещи ръце и потоци от сълзи, напишках проклетия тест....Едвам дочаках 5-те минути. Продължавах да плача....настъпи момента на истината, със замъглени от сълзите очи, отворих прословутото прозорче и видях една черта - контролната  Вече нищо не виждах.....Но след секунди, забелязах, че не съм отворила прозорчето до край. Вече едвам не изтървах теста, дръпнах още малко и.....ТЯ беше там....по-бледа, но ясно открояваща се....моята втора черта....Не вярвах на очите си. Разревах се още по-силно....Започнах да обикалям от стая в стая, в истеричен плач и взирайки се в теста, мислейки, че халюцинирам.
 
Обаче, не халюцинирах, беше истина.....бременна съм. Когато мъжът ми се прибра нямах търпение да му съобщя най-чаканата и мечтана новина. Той беше на седмото небе, естествено.  Обадих се на доктора, а той беше толкова щастлив, че сто пъти ме пита дали е вярно и ме заразпитва как изглеждала чертата, колко била дебела и т.н. Изпратих му снимка .
 
Реших да пусна кръвен тест на другия ден, за всеки случай - ЧХГ - 280,30 - нямаше съмнение - бременна съм. След 2 дни още един - 870. Направо не знаех къде се намирам. Още ми се струва, че всичко е сън, сякаш това не се случва с мен. Толкова бях свикнала бременността да е нещо, което се случва на другите...Но ето, че след 3 опита, много болка и сълзи, най-сетне слънцето огря и на нашата улица.

След 2 седмици отидох на преглед. Видяхме сърчицето – разплаках се, така както си лежах на магарето и гледах в монитора. Истина беше - там беше моето бебе

Последва една прекрасна и лека бременност, терминът ми беше на 01.03.2011 г. Всичко вървеше по план. Докато на 30-ти срещу 31-ви декември, в 1:30 през нощта не ми изтекоха водите. Бях в 33 седмица. Щях да се побъркам. Обадих се веднага на доктора, но той не ми вдигна. Изстреляхме се по най-бързия начин към частната болница във Ветрен. Прегледаха ме, казаха, че нямам разкритие, нито контракции, но голяма част от водите са изтекли. Няма да родя поне още ден, но определено раждане ще има. Сложиха ми система за задържане и започнаха кортикостероиди за дробовете на бебето. Ужасявах се, че може да родя в Бургас. Исках да тръгна за Варна, но беше среднощ, а и не бях говорила с доктора. Молех се да изкарам до сутринта, за да се свържа с него и да бягам от там.  В 3 посред нощ телефонът ми иззвъня , беше д-р Александров. Попита какво става, обясних му всичко и той каза – спокойно, сутринта рано при визитациите ги питаш дали ще издържиш пътуване и по най-бързия начин тръгваш за София – Майчин дом. Успокои ме, че в тези седмици няма голяма опасност за детето и всичко би трябвало да  е наред, но в никакъв случай не трябва да раждам в Бургас. Слава богу, на сутринта се оказа, че няма още родова дейност и мога да пътувам. На смяна беше моя лекар от ЖК, споделих му какво смятам да правя и той каза – „ ами честно да ти призная и аз смятах това да ти предложа, най-добре е да отидеш в София, ще издържиш пътуването.” Олекна ми. Тръгнахме веднага, в 16:00 на 31 декември ме приеха в болницата, изкарах една интересна Нова Година в родилното и на 02.01.2011 г.  в 13:37  на бял свят с естествено раждане се появи моята дъщеря Габриела. Нямаше по-щастлива от мен.  Едновременно се радвах и страхувах дали всичко ще е наред с нея.  Но бях спокойна, че тя е в ръцете на най-добрите. След 28 дни престой в неонатологията си я прибрахме жива и здрава вкъщи. Благодаря на целия екип в Майчин дом за грижите, които положиха за нас.

Ами, това е, мили момичета и момчета. Нашата история завърши щастливо. Всеки ден се моля историите на всички семейства, борещи се със стерилитета да завършат с поне едно здраво и прекрасно бебе! Дано!!!

На всички, които все още са по пътя към щастието искам да кажа – вярвайте, вярвайте и се борете, защото мечтите наистина се сбъдват! Не се отказвайте и знайте, че вашето чудо ви чака там, в края на пътя, трябва само да се преборите за него, а вие ще успеете, убедена съм!

На всички момичета и момчета от Зачатие искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ! Благодаря ви, че ви има, че бяхте с мен през цялото време, че помагате неуморно на хората с репродуктивни проблеми! Нямам думи да изкажа признателността си към вас. Докато съм жива няма да успея да ви се отблагодаря за всичко, но ще продължавам да опитвам! Защото моето бебе е бебе на ЗАЧАТИЕ и винаги ще бъде! ОБИЧАМ ВИ!
Искам да благодаря на д-р Александров и д-р Даскалова, без тяхната помощ, усилия и вяра днес нямаше да пиша тези редове. БЛАГОДАРЯ ВИ, ОБИЧАМ ВИ!

Весели празници на всички и дано новата година донесе на всички така чаканото чудо!
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #58 -: Декември 11, 2011, 23:17:39 pm »
Прекрасни истории, истории с щастлив край... :)
Действат ми като наркотик - искам да чета още, и още, и още... За още много сбъднати мечти, за още много проляти сълзи от щастие!
Аз нямам и не мога да имам фаворит - ще гласувам за всички, защото всички деца тук, са деца на Зачатие. Както и моето. :)

Успех желая на всички в конкурса!
Успех желая и на всички, продължаващи да се борят за сбъдване на тяхната съкровена мечта - дано всичко се случва по лесния начин! yahoo_17
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #59 -: Декември 11, 2011, 23:23:31 pm »
Лелеее, моята голям ферман станала :oops: Извинявам се за ужасно дългата история, тя всъщност не е дълга, но явно съм се оляла в писането :oops: Май трябваше да я посъкратя малко...
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #60 -: Декември 11, 2011, 23:36:40 pm »
Момичета ето тук са всичките истории:
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=191&Itemid=111
Това се превърна в една прелестна галерия пълна с красота, много вяра и много любов в историите. Цял ден ги чета и ги съпреживявам отново и отново и отново. Ние сме някаква уникална общност, която се изгражда бавно през годините и всяка история пречупва всичко това под различен ъгъл, толкова е мило всичко това, сякаш се познаваме от 100 години. Толкова истории за толкова близки хора на куп. Искрено се надявам, че тези истории ще окуражат всеки, който върви по този път.
Момичета, след Коледното тържество ще очакваме историите на тези, които не се престрашиха да ги напишат сега (като мен например ;) ) - обещавам. Очакваме историите и на тези бебенца, които всеки момент трябва да се появят на бял свят,  както и на тези, които в момента стартират процедури или са в началото на опитите. Всички ще успеят!


Злати, аз те заподозрях още през деня, че пишеш "Война и мир" и май май бях права  :bighug:  
« Последна редакция: Декември 12, 2011, 00:08:07 am от cygnus »
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #61 -: Декември 12, 2011, 01:04:30 am »
Злати, аз те заподозрях още през деня, че пишеш "Война и мир" и май май бях права  :bighug:  

Тихо, тихо :oops: Направо ме досрамя колко съм се унесла. Нищо де, четете по диагонал :lol:
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #62 -: Август 10, 2012, 14:10:34 pm »
Обръщам се към всяка една от вас, участвала в "Бебе на Зачатие".Имаме предложение от вестник "Доктор" за публикуване на една история, на жена заченала и родила след стерилитет с помоща на Зачатие.За това се обръщаме към вас, да ни разрешите да предоставим вашата история, и тя да бъде отпечатана във вестника.

Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #63 -: Август 10, 2012, 14:24:02 pm »
Аз нямам нищо напротив!
И на едно семейство да дадем кураж - все е нещо!
*
Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #64 -: Август 10, 2012, 14:36:30 pm »
Много благодаря за отзивчивоста, ще пишем на вестника и ще изпратим историята.Ще те държим в течение за абсолютно всичко.

Права си на едно семейство да помогнем, значи има смисъл.

Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
« Отговор #65 -: Август 10, 2012, 14:53:54 pm »
Ако има нужда от корекция - насреща съм!