С разрешението на мама Чандра, разделям темите, защото Аниша трябва да си има специална тема за поздрави
Целувки още веднъж за всички
ФусиЗдравейте!
Чудих се, къде да споделя Новината, без да съм оф-топик и си избрах тази темичка... Стори ми се най-подходяща... - все пак е някакво продължение...
Най-накрая дойде и нашата принцеса у дома. В момента е осем месечна, но с нея се запознахме, когато беше на 5 месеца. Преди 3 месеца и половина получихме писмото... и често казано почти бяхме сигурни, че ще е Тя, още преди да я видим... Подадохме исковата молба и документите на следващия ден след първата ни среща... Но явно Бог си беше решил, че трябва да изпита търпението ни още малко, защото девойката се оказа в окръг, в който осиновителните дела се бавят изключително много, понякога до 6 месеца... Тези, които са наясно вече с процедурата, са се досетили, че става въпрос за Стара Загора...
(Ако някой ще осиновява от там и мога да помогна с опита си, насреща съм...)...
И тъй започнаха нашите срещи с момата, почти ежедневни... Бяхме наели и квартира в селището, в което се намира домът...Прекарвахме по 7 - 8 часа на ден заедно... Това създаваше неудобства на персонала в отделнието, защото с някои имахме сериозни проблеми... въртяха се досадни интрижки... Но за наша огромна радост се запознахме и със сестричките и лелките от дневния център за деца, който се намира също там - те са невероятни жени и станахме добри приятелки... Благодарение на тях имахме възможност да ходим всеки ден в дневния център, да използваме дюшечетата за игра, люлките, да се радваме на детски песнички и шарени картинки и висулки... Така се развихме много бързо, заякна вратлето, започнахме да се обръщаме, да опитваме да пълзим, да се изправяме, да гукаме... Всички тези прекрасни моменти намаляваха трудностите от очакването да насрочат дата за делото... Но и делото дойде, най-накрая
Бяхме подготвили целия набор от документи наново, за да няма "издънки"... Всичко мина за 5 минути. Беше много вълнуващо!
Сега сме вече у дома. Тя е просто прекрасна! :)И тъй като вече се познаваме добре, почти не е имало период на адаптация и за нея и за нас... От три дни сме заедно у дома, няма проблеми със съня, хапва си добре, усмихната е, много игрива и общителна... Много-много не и хареса да я къпем, но ми се струва, че проблемът НЕ беше в институционалното отглеждане, а в нашата несръчност...
Това е засега, благодарим на всички, които ни подкрепяха морално през целия този път...
