Обърнах внимание на "викащата тема" само по една причина. За да обясня защо не считам за възможно майката да е била в жилището и да не е разбрала, че има раждане. Нямам никаква друга причина да коментирам въпроса с въпросните лекари, с които по съвсем друг повод се бяхме събрали. А както и двете знаем - за мен естествените раждания и без викове са неприятна гледка, че да хукна да ги коментирам изобщо, ако не е по конкретен повод.
П.П. Не знам дали много хора викат, или не викат, ако ги боли да ти кажа, щото мен ако ме заболи нещо - гъча обезболяващи и не ми мигва окото. Болките от всякакъв произход са крайно несъвместими с моя начин на живот и световъзприятия. Затова за такива неща - се информирам от хора с наблюдения по темата и споделям тях. Когато нещо ме е боляло и не съм взимала обезболяващо е било само когато болката е с неясен произход и трябва лекар да установи откъде и каква е (т.е. не взимам до прегледа, за да не замажа диагнозата). 2-3 пъти се е налагало - ни плача, ни пищя, псувам като сръбски каруцар заседнал в кал в такива случаи. НО - не съм тиха, ама никак.
За мен това е толкова детинска история, толкова зле скалъпено, че аз наистина недоумявам разсъжденията ти по нея. Защото за мен по-логично е като имаш някаква хипотеза, да елиминираш първо фактите, които не се връзват с нея. Ако майката е замесена, допускаш ли въобще, че някой щеше да ни каже, че е била в съседната стая? Ако е било толкова предумишлено ( каквото със сигурност би било, ко тя е замесена), допускаш ли, че ще си увият бебето в личният пуловер, по който могат да го индентифицират? И накрая ( макар и не последно)- ако е опит за убийство, защо са го увивали във дрехите си? Хайде да почнем да разсъждаваме върху тези три неща първо .
С удоволствие.
1. Това е "детинска история" беше моята лична теза (има я черно на бяло в темата). Та разсъжденията ми по нея бяха точно такива когато се разчу за случая - двама паникьосани хлапаци са сътворили куп глупости и къде с усилия, къде с късмет - са успявали да скрият от родителите си какво става и е станало, преди да дойдат ТВ-екипите, социални полиция. Хипотезата "детинска история" на мен ми звучеше логично, точно щото елиминирах (на онзи етап) всякакви други варианти. Вкл. елиминирах родителско уастие като невероятно и ..."не моЙ да бъде"
2. Когато излезе инфо, че майката на родилката е била в това жилище по време на раждането, че и таткото на бебето бил там...пък тя жената - не разбрала ни, че раждане има, ни че бебе се изнася... Както се разбрахме - за мен "тя не е разбрала" - не е реален вариант. Тя или е знаела предварително и е имала участие в планирането, или е разбрала "в движение" и е поела инциативата оттам насетне кое и как да се прави. Понеже тя е възрастния и по-овладян човек, наясно с последствия от едно и друго - не съм учудена, че бебето е увито в жилетката на биологичния баща (при наличието на безброй други неща за увиване на бебе в едно жилище), нито че ако тя е "ръководила парада" - е изпратила него да занесе новороденото някъде, вместо тя да извърши въпросното действие. У нас - съдят за това какво си извършил реално и съдят по-тежичко, отколкото за подбудителство.
3. Ако майката е замесена - тя каквато и умисъл и планове да е имала - в реалната ситуация също е била "на нокти и зъби", което е нормално. Човек, бил и той мъничък и точно роден - никак не се убива лесно, защото те друса да си спестиш "обществен срам". Може да си афектиран, може да си краен в някои свои разбирания, но ако не си генерално сбъркан - не си способен да отнемеш живот с двете си ръце. Особено на бебе, особено на собственото внуче... "Опит за убийство" се спряга като теза, по чисто технически причини - свързани с шанса за оцеляване на новородено бебе, което е поставено в подобни условия след раждането си. Шансът да умре с калпаво прерязана пъпна връв, неклампирана същата, изхвърлено на улицата омотано в някаква жилетка и тикнато в раница е много висок. Живо е, защото е намерено навреме, макар и с хипотермия (вече). Час-два по-късно да го бяха открили - щеше да е "бог да го прости". Няма опит дори анонимно да се уведомят съответните служби къде е захвърлено въпросното новородено, което също говори за липса на активен опит от страна на виновните - да бъде гарантиран животът му. ДНК по жилетката на таткото - не е начин да се идентифицира новороденото (т.е. с кого е имало пряк контакт), понеже за целта - трябва да имат база за сравнение на данни. А те я нямат. По принцип я нямат. Сега имат с какво да сравнят и да ги издирят по "домова книга" кой, какво и защо, понеже имат достъп до родилката и тя е казала кой и какво.
Ако тя нямаше усложнения след раждането и не беше попаднала в болница - моЕше да си мине и така. И това е била целта на занятието по принцип. Хвърляме бебето, или го намират, или си умира, но не е свързано с нас. Кои са точно "нас" в пълен състав - мисля скоро ще се изясни.
За "предумишленото" (което ти очакваш да е явно "план" в традицията на топ-кримитата) - паникьосана селска стрина като майката на тази родилка - не моЙ сътвори. И да иска. Ако случилото се е под нейно давление все пак - то е същото като нея самата - калпаво. А и преди това - ни й се е налагало да изражда човек у дома, ни да изхвърля друг в кофата тихомълком, че да е наясно кое, как и откъде може да стане издънка. Не я надценявай само защото е пълнолетна.
Да кажа за м'найсти път, ако трябва - обсъждаме хипотези. Тази моята е, че майката на родилката е замесена пряко в случката. Ако се окаже друго - много ще ми е драго на мен лично. Самосиндикални хлапашки изпълнения са ми много "по-разбираеми" в случая. А ако тя все пак е била там по време на раждането - и лично да седне да ме убеждава, че просто не е разбрала - няма да й повярвам. Толкоз.
