Мина деня, а темичка не виждам. Дано тази седмичка донесе здраве и усмивки. Приятно изкарване на плажуващите и лека работа на работещите.

Ние ще сме от почиващите. Ще посетим един хотел в Равда до края на седмицата.
Отчаяно се нуждаем от малко отдих и почивка. Малката от малко разнообразие и морски полъх.

В миналата тема гледам се тюхкате, че са ви палави дечицата.
Искам само да ви кажа, че с Моника на кафе не ходя, седя постоянно до нея когато и се катери и скача. Правя забележки и повтарям по сто пъти кротко, без да крещя. Това са нормални периоди и се израстват. Има моменти когато искам и аз да поседна и да се отпусна, но си казвам, че в някой друг живот може и да ми се отдаде тази възможност  , просто днес няма да е. Оставям я да се налудее, това е.
Знаете ли съседчето се роди в 6 месец. Не може да ходи, едвам му се разбира какво говори и т.н. Сърцето ми плаче всеки път когато се сетя какво му е на детенцето и родителите му. Тогава заставам чинно до моята лудетина и благодаря на господ, че не се спира по цял ден и се моля това да е цял живот, колкото и изморително да е.
Не ме интересува какво си казват хората за детето ми. Тя си е тя и всичко което прави е нормално и детско. Импулсивни, чисти и игриви, да са ни живи и здрави и дай боже още поне 50-60-70 години да им треперим.
А за училище ще мисля когато стигнем първи клас. От сега и да се тревожа, с нищо няма да си помогна. Току виж се надивее за оставащите 2-3 годинки и после е най- чинната ученичка 

Да е слънчева и усмихната седмицата!
Ние се прибрахме от гостито при бабите,мина добре,видяхме много приятели,някои не бяха виждали Сиската въобще и много и се радваха.
Чакам с нетъпрение консултацията другата седмица да видим ще пускаме ли изследвания за рахит.

Мога само да завиждам благородно на почиващите по хладните местенца! Тук по морето, а особено на работа едва се диша! Дори нощем не се усеща хлад, а като гледам прогнозите скоро не се задава захлаждане!
А за малките лудетини  - темата хич не ми се подхваща - постоянно летим на някъде една след друга. Вече ще си купя ройлери по-бързо да я настигам. А такива кафета и тн. сядане на маса ги забравих още от как се е родила. Тя не сяда дори когато се храни, единствено ако е на компа може да се види в това положение!
Само да са живи и здрави, пък другото... поне пари за фитнес спестяваме! /Татко и откакто се е родила не може да качи 70 кг/

Propusnala sym prednata tema, no i moqta Elitza e mnogo, ama mnogo palava. Sega sme na moreto , e, nqma drugo takova dete. Samo az vikam i ticham po neq.
Izvinqvam se, che pisha na latinitza, no na tozi PC ne moje da se prehvyrli na kirilitza.
Iskame da ostanem i drugata sedmica na moreto, no na drug kurort i hotel. Sega sme na Drujba - Rubin. Ne sym ocharovana. I tuk e kriza 

Хубава и здрава да е седмицата и от нас!
Митко явно прави изключения от щурите деца :)Тича и играе,но в рамките на нормалното.Немога да се оплача

Само да са ни живи и здрави децата.
Че ще лудеят - ще лудеят. Вчера и ние се прибрахме от яслите с посинено око. Лелите се чудеха как да ми се извиняват, че не са успели да опазят детето ми. Ами то, ако е трябвало да стане, и вкъщи да си беше пред очите ми пак щеше да се посини.

Добро утро от Пловдив.

Напоследък повече чета ама то няма и какво да се пише толкова.Борето расте,разбира все повече неща и понякога е много весело,спира хората по улиците и им задава страшни въпроси от които аз се чудя къде да погледна.Миналия месец на два пъти за по седмица беше с дядо си на село,ние с баща и пътувахме доста служебно.На село има плаж има двор,весели съседи, животинки абе детски рай.Стягаме се за море към края на месеца,сега ходи в яслата,сборни групи са но нейната група е домакин и е добре.

Свате 

Днес Сиската се строполи на земята а бях до нея!Толкова бързо стана!След това не плака много,но аз се притесних доста.Гледях я,няма подуто.Оф така се уплаших!

Мини, напълно си права в разсъжденията си. Най-важното е, децата ни да са здрави. Възхищавам се на теб и други майки, борещи се с болести често. Аз, когато дъщеря ми е болна съм също болна
А иначи ако са някой застреляни децата, няма да ни е интересен живота


Хриска, това се случва при 99% от бебетата. Дъщеря ми също се изтърси от спалнята на непослан под и си дрънна главата. Ще стане математичка както казва баща й

Хрисе, честито ти бойно кръщене, както се казва! Дари като падна за пръв път аз плаках повече от нея! А тя по-скоро рева от уплах, отколкото от това, че се е ударила...Не се притеснявай - така растат децата.
Мини, и на теб ти се събра доста напоследък А относно палавите деца - моето не е от най-палавите, но също ми е трудно понякога, като няма кой да помага и едно дете не се отглежда лесно. Но толкова сме ги бленували тези деца, че сега е грехота да се оплакваме, живи и здрави да са да си ги гледаме!

Така си е, само да са здрави, няма кротко дете, аз не съм виждала такова, и ако видя ще си помисля, че горкото не е добре.
Днес си мислех какво ли им става на момичетата, които четат тайничко темата като гледат надцакването на кой детето е по-палаво.
Туто, ти си жена толкова изстрадала това дете, а от както се е родил само се оплакваш от него, наистина не го разбирам това. Откакто се роди малкия всеки твой пост е как баткото е палав и ти не можеш да кърмиш, ами никой не е обещавал да е лесно, да не говорим и за две деца с малка разлика. Замисли се, ако детето ти беше със Даун например и трябваше да го обгрижваш повече от новородения дали щеше да ти е по-лесно, или да си по-щастлива.
Отстрани е много лесно да кажеш- о, вижте я, нейните са кротки. Така е, лесно ми е на мен, безпроблемно забременяла, безпроблемно износила и родила, пък и кротки деца- какво повече можеш да искаш от живота.
Много пъти съм излизала извън нерви, нормално е, причинявала съм си на себе си болка, за да не посегна на детето, но много повече ме боли в нощите, в които стоя до нея и гледам как с мъка се надигат гърдичките й след поредния спазъм, да ставам по 15 пъти на вечер да броя вдишванията във минута, ухото ми да е станало слушалка, ръката почти термометър. Но да- моята е лесна, не ме гледайте мен, с тези две кротки деца.

За това ли ми изтрихте последния пост?

Да така е. Изстрадала съм го това дете и съм го чакала 40 г. Но проблема не е в това, че много се оплаквам от него. Работила съм в ОДЗ и знам какво говоря. Той наистина е много палав! За съжаление и аз като теб не спя откатко съм забременяла с него, а това значи от 2007г., защото имах киселини и се разхождах по цели нощи. Будя се по 20, 30 пъти на нощ и го проверявам как диша, дали се е отвил. Малкия не е толкова палав. Няма и да бъде! Гредам приятелки с момчета-имам 2 приятелки с по 3 момчета-няма такова. Проблема при мен е, че няма баба. Няма на кой да оставя и двете деца и да си почина поне 1 ден, а това наистина е проблем. Децата са си залепени за мен по 24 часа и мога да оставя само за 2 часа. Завиждам на майките, които си имат живи майки и свекърви!! Аз нямам! Завиждам страшно много на тези, които могат да си оставят децата за събота и неделя и да си починат. За това ви чета и вас понякога като обяснявате колко са ви палави децата, но на нашето е "торпедото". Така го наричат вече в квартала и ни съжаляват, че ни "разкатавал играта". Просто съм страшно изтощена вече, защото децата са с различен режим и това допълнително ме натоварва. Мъжът ми понякога се прибира и вместо да ми помогне ми заявява, че все едно го няма. Направо побеснявам и вече няколко пъти му казах тогава да се маха и че не ми е нужен щом не може да помага.. ЯВно не мога да се оплаквам, че е палаво детето щом съм го чакала толкова, а другите които пишат тук не са ли чакали и защо и те се оплакват. Една приятелка има момиче и ми каза, че ако има още едно иска да е пак момиче, защото като гледа как се гледат момчетата и се струва по-трудно. Тази приятелка живее на един етаж с една друга с 3 момчета и са почти непрекъснато заедно. Чудя се защо се обръщаш само към мен, че съм се "оплаквала" колко е палав. Не се оплаквам, а се хваля, защото това означава, че е умен. Гордея се с него и съм много щастлива, че е толкова палав!! Само че ми е страшно трудно заради липсата на помощ от баба...

Здрава, слънчева и приятна седмица !
Хриска, само първият път е толкова страшен- после започваш да плачеш само докато то плаче, а не то- 15 мин., ти- 1 час !
Момичета, не знам защо трябва да се мери кому колко е тежко и кой има и кой няма право да се оплаква...Всеки сам си знае за себе си какво му е, как го усеща и никой не може да влезе в глвата му...Не ми се струва и чак такъв грях да се "оплакваш"- човек има нужда да излее някъде емоцията...Не знам, струва ми се безсмислено да се "мери" кой колко е зле и кой какво право има или няма...Извинете, че се намесвам в чужд разговор, но като се започне този спор се чувствам адски неловко и ми иде да зарежа темата, а Бога ми, обичам да общувам с хората в този Форум...
Поздрави !

Да аз също бях втрещена от коментара на Мини по мой адрес, а съм се оплаквала май само 2 пъти до момента... За 2 години явно не е чак толкова. Поне като пусна търсачката излизат 2 пъти плюс последния -3 път. Това е постоянното ми "оплакване" откакто съм родила, а да  не говорим, че не съм писала въобще доста дълъг период. Честно казано имах доста дълъг период когато въобще не писах в Зачатие заради такива "коментари" и имам приятелки, които вече не влизат да четат в сайта.

Всеки мери със своят аршин или сит на гладния не вярва, това е истината.

Аз се чувствам като Туто с моето дете и най добре я разбирам, сам сама се справям с отглеждането на Тони, като изключвам също и баща му /той играе роля на съквартирант/. Загубих си работата, за да мога да си гледам болнавото дете ... не е нужно повече да се обяснявам. От друга гледна точка обаче и Мини е права в разсъжденията си, но не това е проблема в който се превръща. Просто ние майките на палави и/или болнави деца, сме изхабени от обгрижването им, тъй като нямаме абсолютно никаква помощ, включително и от бащата, но никой не ни е виновен за това разбира се. Иска ни се понякога да сме като другите "нормалните" и не ни се иска да сме на мястото на майките с болните дечица. Нашият татко като започне да се ядосва на палавият си син, винаги това му казвам, а ако беше болно дете, какво щеше да го правиш, ще го върнеш ли? Оставам винаги без отговор.
Просто и Хасан е човек и му се ще глътка въздух, ако ме разбирате.
И аз като Туто си мисля, че ако не тук, къде другаде да споделя, какво се случва с мен и моят син. Може и на никой да не му пука за нас, но аз се чувствам комфортно тук, е има и моменти когато не ми се пише дълго време, но нежеланието ми са от друго естество. Не са ни нужни упреци нито сочене с пръст си мисля. И не мисля, че само защото имаш дългоочаквано и изстрадано дете, това трябва да те спира да изказваш емоциите и страховете си.

туто, в днешното динамично време си мисля, че малко хора могат да разчитат на баби - дали живеят далече, дали вече са твърде възрастни и болни (или починали), дали са все още работещи и много заети и т.н.
Разбирам, че ти е трудно, но съм сигурна, че на повечето тук не им е лесно с две деца с малка разлика, а и ще дойде ден, в който всичко ще бъде по-лесно. 

Аз пък си мечтая някой ден да заживеем с доведените ми синове в един град и тогава ще си имам цели три бавачки. Но не трябва много да се мотаем, че току-виж съм станала баба и на мен ми връчат да гледам бебета преди моето да е пораснало.  

Здрави да са ни децата, а другото е бял кахър - спали, яли... нас кучета ни яли  
Много се възхищавам на жените, с деца, с малка разлика или близнаци / тризнаци. Само мога да си представям колко е трудно и едва ли реално го оценявам.

Аз имам нужда от съвет от майките на деца ходещи на ясла. Живот и здраве, от октомври и Теодор тръгва на ясла и се чудя как ще е с дневния сън. Към момента го слагам до мен на дивана прочитам една приказка и е заспал. От началото на седмицата реших, че трябва да го отучвам от приспиването (заради яслата) и живота ни стана олеле - аз нервна, детето заспива по 100 часа, ужасна история. Приятелки естествено ме съветват различни неща - едната казва "рева три дни по 30 мин и се научи", друга казва "в яслата гледат другите деца и си заспиват сами". Къде е истината според вашия опит? Ясно е, че са много различни децата, но мнение ще ми помогне. Да го тормозя ли изобщо детето или да си го приспивам?

Мидж, изобщо не се притеснявай за спането в яслата. Дъщеря ми не спи в къщи откаккто е станала на 1 год. и 8 мес. В яслата обаче спи без проблем, дори сама си ляга.
Там нещата са доста по различни отколкото в къщи.

Мидж, приспивай си го и хич не си тормози главицата, като тръгне ще си покаже ще спи ли сам или не.

Аз също винаги съм се възхищавала на силата и издръжливостта на майки  чийто деца са с малка или никаква разлика.Самата аз не се навих именно,защото не бях сигурна дали ще се справя.
Мидж,ако не е тайна къде го взеха твоя юнак?Не е ли мъничък?

Мидж и аз като теб се вълнувах за яслите, защото моето дете не беше отедялно от мен и си мислех, че трудно ще свикне с техните привички, да ама ме изненада. Опитах се и аз като теб да въведа ясленският режим, но детето ясно ми показа, да не се надявам, няма да стане. Два дни изнервени бяхме и се отказах. Само да вмъкна, че заспиваме задължително гушнати и все още е така, но само у дома. В яслата още при първото приспиване там е заспал без никакви проблеми. В началото със залъгалка, но може би след 2 седмици тотално я отказахме.
 

Туто, ако ти имаш баща си да ходи да извежда баткото, то аз съм си отгледала децата НАПЪЛНО САМА БЕЗ НИЧИЯ ПОМОЩ
или щото моите деца стоят кротко в ъгъла и чакат да изгладя, да наготвя, да простера и прибера дрехите, да измия банята и прозорците и след това да ги изведа и за това не те разбирам
аз също съм била на ръба на изтощението много пъти, не мога да се храня, не мога да спя, но не правя драми от това, намирам хубавите неща от живота ми се децата
покажи ми един твой пост тук в който ни пишеш с какво те е зарадвало детето, аз лично не помня такъв

ето например сега ще се изфукам, че Стефания казва "р" от няколко дни и аз съм много накефена, защото аз самата съм почнала да го казвам на 7 години
ще ти дам и друг пример- СтефиЗ, жена която абсолютно сама си отглежда двете деца, отделно от това работи активно за каузата на всички онези жени, като които ние бяхме до скоро
нея никой не я пита детето й има ли Т, или иска да играе на площадката, когато защитава правата на жените на поредната кръгла маса, или е на поредното заседание за одобрение на семейства за инвитро процедури, да ходи по администрации, да подава документи, да води отчет на дейността и приходите на сдружението
или и нейната е лесна, сигурно и нейните са кротки, щом сколасва всичко това да прави, само на някой отбрани хора им е тежко
или ние сме си тука да си се оплакваме, за хубавите неща си имаме друга компания

Въбоще не си прочела, че не се оплаквам, а се хваля, че ми е палаво детето, а то може да прави много неща точно защото е много палаво и любопитно. Хайде се върни и прочети отново. А за това, че има жени, които се оправят сами ще ти кажа, че и аз се оправям сама-от много години нямам майка, а баща ми работеше на смени. Баща ми уж помага но освен да го изведе за малко и аз после да тичам с другото дете навън и да се карам на баща ми, че нещо не е направил както трябва... Баща ми не живее с нас и почти за нищо не може да помага.. Всичко сама си правя още от мноого години.. Майка ми почина доста отдавна и никога не съм се оплаквала! Ще те попитам ти имаш ли майка? Имаш ли родители, мъжът ти и ти да не сте сираци? Не ми казвай, че е така. Мога да ти кажа, че повечето жени си имат майки включително и за СтефиЗ съм сигурно, че когато е необходимо оставят децата при бабата и това съм го чела няколко пъти. А за съществуването на това сдружение и на този сайт ще питаш Донка и СтефиЗ какво съм направила аз. Хайде със здраве и вече без мен!!

Тона ти е заядлив.За пореден път твърдя, че не се оплаквам. Най-малко съм целяла някой да ме съжалява за късмета ми да имам такива прекрасни деца! Трудно ми е с големия, но поне знам, че ще се справи с живота, защото е много буден и любопитен. Пожелавам ви да имате и момче! Не ми се пише повече, защото не съм за съжаление а за завиждане.

Какъв свенлив поглед има само това буйно момче!
Как да ти повярва човек?!
Здрави да са децата и ние да си гледаме!

Ще взема да ти го дам за малко, но трябва да вдигнете всичко чупливо някъде на високо.. и Мимето да го пазите да не му направи цицина . Иначе много се показва пред момичетата и размахва разни пръчки днес пред една какичка и и говореше нещо много разпалено.
Наистина е най-важно здравето, а доколкото съм запозната при доста деца астмата се израства и като пораснат вече нямат такива проблеми. Имам такива познати. Мини, да са ти здрави девойките и да не боледуват, че това е най-лошо!

Туто, страхотни са :*

Защо не го пуснеш баткото на ясла?
Мисля, че ще му се отрази добре.
Таткото как така не се включва, събота след закуска му ги връчваш децата  и казваш : "отивам на кафе"   и се връщаш след час и половина

И хайде нека не се изтъкваме кой как се справя, кой това, кой онова - излишно е.
Всеки сам си знае какво му е

Туто, ще порасне и ще се промени, убедена съм в това.

Знаете ли, като ме стегне възела около врата, така че едвам дишам и вляза тук всички вие с постовете си ми действате много мобилизиращо и оптимистично! Да трудно ми е, ама като прочета, че освен  с децата мамите с две, че и с три, успяват и да пътуват и вкусни манджи да сготвят, че даже и за себе си да помислят и в много по-тежки ситуации от моите, с болни деца да се справят и си казвам "сигурно и аз трябва да го мога"
Живи и здрави да са всички, това е най-важното! 

Туто, страхотни са :*

Защо не го пуснеш баткото на ясла?
Мисля, че ще му се отрази добре.
Таткото как така не се включва, събота след закуска му ги връчваш децата  и казваш : "отивам на кафе"   и се връщаш след час и половина

И хайде нека не се изтъкваме кой как се справя, кой това, кой онова - излишно е.
Всеки сам си знае какво му е

Туто, ще порасне и ще се промени, убедена съм в това.

Не го пускам на ясла, защото много боледуват, а Андрей е на 4 месеца и не ми се иска и той да боледува още от сега. Като чета Мини, и разни други по този повод за яслата си спомням, че доста от педиатрите съветват да се спре детето от ясла, защото се започват едни антибиотици и край няма.. Мои приятелки си дадоха децата в яслата където и аз възнамерявах да го дам, но откакто ходят са си почти през цялото време в къщи и ги гледат разни баби и бавачки, защото много боледуват.. Много от родителите си водят децата болни и е просто ужас. Иначе разбирам някои майки, които дават по много пари за частна ясла и май е доста по-добре в това отношение.. Факт е че приятелка, която работи в ясла ме съветва да не го давам за сега/тя самата беше директор на градина и не си даде дедето там въпреки, че работеше там/.. Отделно имам друга позната, която е учителка в ОДЗ и тя също ме съветва засега да не го давам. Може би ще го дам направо на градина вече. Тогава Андрей ще е над годинка.

Доста се чудих дали да пиша..... (аз затова и рядко пиша де). Ами честно и аз се дразня като чета мойто палаво, бели прави и т.н. Момичетата били по-кротки. Ами и аз съм с 2 момчета или близнаците не се броят за 2 и лесно се гледат (неведнъж е изтъквано). Все още си мисля че всичко зависи от контрола на родителите, а това че мъжете не помагат, ами вие сте си виновни. Туто, казваш с пръчка се обяснявало на каката, ами каква работа има тази пръчка в ръцете му? Щом му се позволява да държи такова нещо, ще се обяснява.
 И аз не виждам смисъл да се оплаквам тук постоянно, че са болни, че имат пристъпи и двамата, че не спя вече 3 години, че нямаше на кой да ги оставя 1 хляб да си купя и съм стояла гладна, че сме се гледали 3мата, когато таткото е извън града. Кому е нужно? Никой няма да дойде да ми гледа децата или да спи при тях вечер. Кой знае какво станало като не съм отишла навън да пия кафе, не съм умряла. Ако исках да ходя по кафетата, нямаше да се женя и да правя деца.
Може да е грозно, но е така. Мини е права - децата са такива каквито ги направим. Така че, когато нещо не ми харесва търся причината първо в себе си, после в децата  Не се питам дали са ми палави децата, а дали достатъчно ги контролирам, не се чудя защо правят бели, а защо аз им позволявам и как да го предотвратя.... при мен помага.

Туто, страхотни са :*

Защо не го пуснеш баткото на ясла?
Мисля, че ще му се отрази добре.
Таткото как така не се включва, събота след закуска му ги връчваш децата  и казваш : "отивам на кафе"   и се връщаш след час и половина

И хайде нека не се изтъкваме кой как се справя, кой това, кой онова - излишно е.
Всеки сам си знае какво му е

Туто, ще порасне и ще се промени, убедена съм в това.

И аз съм сигурна, че като порасне ще се промени. Таткото помага, но само когато му изнася и той се оплаква непрекъснато и само вика по детето. Не само това, но като има Ф1 отива при приятел да я гледа и аз и през почивните дни съм сама с децата няколко часа. Не съм ходила на кафе с приятелки от много време. Аз веднъж отидох до магазина отсреща да си купя нещо, че не ми ставаха сума ти дрехи след като родих и не съм се бавила много. Тогава таткото трябваше да се грижи само за Криси. Е продъни ми тел. да ми звъни, че той мрънкал и разни такива.. Детето е с чувство за хумор и често се майтапи с нас. Например като влезем в някой детски магазин и започва да тича между редовете и да цвърчи, обръща се назад да види дали го гоня и се залива от смях. Аз съм принудена да спринтирам след него, защото той бута разни играчки от рафтовете..  . Веднъж пък в МОЛ-а от един магазин за обувки награби обувалката и хукна с нея извън магазина, а аз след него.Той се смее на глас а продавачките гледат и се чудят какво става и аз още преди да го настигна той метна обувалката от втория етаж през парапета и тя падна долу..  

Доста се чудих дали да пиша..... (аз затова и рядко пиша де). Ами честно и аз се дразня като чета мойто палаво, бели прави и т.н. Момичетата били по-кротки. Ами и аз съм с 2 момчета или близнаците не се броят за 2 и лесно се гледат (неведнъж е изтъквано). Все още си мисля че всичко зависи от контрола на родителите, а това че мъжете не помагат, ами вие сте си виновни. Туто, казваш с пръчка се обяснявало на каката, ами каква работа има тази пръчка в ръцете му? Щом му се позволява да държи такова нещо, ще се обяснява.
 И аз не виждам смисъл да се оплаквам тук постоянно, че са болни, че имат пристъпи и двамата, че не спя вече 3 години, че нямаше на кой да ги оставя 1 хляб да си купя и съм стояла гладна, че сме се гледали 3мата, когато таткото е извън града. Кому е нужно? Никой няма да дойде да ми гледа децата или да спи при тях вечер. Кой знае какво станало като не съм отишла навън да пия кафе, не съм умряла. Ако исках да ходя по кафетата, нямаше да се женя и да правя деца.
Може да е грозно, но е така. Мини е права - децата са такива каквито ги направим. Така че, когато нещо не ми харесва търся причината първо в себе си, после в децата  Не се питам дали са ми палави децата, а дали достатъчно ги контролирам, не се чудя защо правят бели, а защо аз им позволявам и как да го предотвратя.... при мен помага.

Тя и каката държеше пръчка.. Той не е замахвал срещу нея, а двамата удряха по едно дърво. Не са правили нещо нередно и не смятам, че не трябва да пипа пръчки. Те много от момчетата основно с пръчки и камъни играят. Аз винаги съм до него когато играе с пръчки и камъни и го контролирам. Не разрешавам да замахва към друго дете или да хвърля камък. Хубавото при близнаците е, че са с еднакъв режим и от един момент нататък се заиграват заедно.. Криси няма как да играе с бебето-ходи при него и го дърпа за краката и за ръцете и му се радва, но може да го нарани. Когато бебето спи аз съм принудена да държа Криси в отделна стая и да го пазя да не буди малкия, а той доста често се втурва и пищи докато малкия спи и малкия се събужда и плаче..

И защо всички си мислят, че близнаците са с еднакъв режим? Това може само по книгите да го има. Това не са кукли, на които да кажеш заспива и те да заспят. Колко нощи съм изкарала права в коридора с дете на ръце(когато бяхме в гарсониера) после в другата стая, защото единия реве от колики или от нещо друго, а другия спи. Или през деня единия спи, другия няма намерение. А колко е хубаво да се опиташ да накърмиш едновременно 2 ревящи бебета, просто защото няма как да кажеш на едното - ти чакай. Изключително е, толкова, че съм ревала с тях....

Мале малее Тутоо не ти е лесно То и на всички с по два броя и на горе е така де. Ма то вашето се забавлява с вас и то лично мен това, което чета ме притеснява. И моят батко малко не слуша напоследък, но нашето е друго той се сърди, когато не му се угоди или когато го караме да направи нещо вкъщи. Нещата лично аз съм ги взела присърце и търся начин да си възпитавам децата правилно. Явно само на мен ми правят впечатление някои промени в детето не много лицеприятни. Но трябва да се вземат мерки овреме. А затова, че на майки на които никой не помага е трудно мисля няма две мнения.

Благодаря ви много! Оставям го на мира  и продължавам да си го гушкам за спане.

parsi, в яслата в наше село  си го приеха. Добре, че настоявах да подам молбата рано, че директорката ме съветваше да подам сега пролетта, че рано било миналата есен. Естествено тези с молби от пролетта не са приети. Просто късмет, че не я послушах, а прочетох наредбата за детските заведения, видях, че няма основание да ми отказва да ме запише и на другия ден пак се върнах, но вече информирана. Е, те така стана, а как не ги е срам съвсем тенденциозно да те подвеждат главата не ми го побира.

Добро утро

Вчера много се смях с моето чадо.Цяла вечер ни разказваше как искала да ходи на куклен вятър,сто пъти и повторих театър а тя не вятър.Като цяло говори много добре,но има думи на които сменя буквите и е весело,сега се сетих на витамина казва атамин

Ох...Мидж като гледам Тео е по-малък от Дари, а и той ще ходи на ясла та незнам...Аз изобщо не съм се сещала да се притеснявам за това дали ще спи наобед  -в повечето случаи я оставям сама и тя си заспива, когато й се спи. Повече ме притеснява как ще свикне и това, че много боледува. За свикването съм сигурна, че ще свикне лесно, защото е много контактно дете, но също е и много болнава. Ние също сме от тези, които сами си гледат децата - бабите са ни на по 250 км., а и честно казано предпочитам да е така, отколкото да живеят при нас и да ни се бъркат. Таткото много помага - не мога да се оплача, отскоро ми се налага да ходя на работа събота и неделя и той си поема изцяло грижите за детето, включая и това да я слага на гърне през половин час, защото се оптиваме да махнем памперса през деня. Лошото е, че също много пътува и в повечето случаи през седмицата сме само двете и много пъти също съм била на ръба на изтощението и отчаянието, когато е болна и я гледам как страда...Та такива са моите ясленски терзания, но все се надявам нещата да се подредят,

nunu, и на мен ми се е свило сърчицето и за свикването, и за болестите, и изобщо... но това е положението - опитваме и виждаме дали става или не. Единствено се моля да си боледува от банални хреми и настинки, но да не прави усложнения, а че ще има болести е ясно - казват, че така растяли децата

mishanta, вързан и нощем е най-читаво по мое мнение. То без да сме дошли до това (по-малко ми е момчето) е най-лесно да даваме съвети, ама и аз философка 

И защо всички си мислят, че близнаците са с еднакъв режим?

Моите са били с еднакъв режим, до 6 месец беше песен гледането им!Само, където Антъни повръщаше доста.Имах време да си почина, да сготвя, е мъжът ми чистеше.Дори пазарувах с тях.
Така че, както си го направиш, така е наистина.
Децата не могат да бъдат приравнявани по никакъв начин, те се раждат с определен  темперамент, който личи още от ранна бебешка възраст.има деца, с които е много трудно да излезеш на глава.

Туто, значи малко ти остана още до градината

мише, ако можете да карате през нощта, май това би било най-добре. Обаче ние с мъжа ми не можем (той е много уморен през нощта, а аз съм с лещи и не ми е комфортно да карам дълго време, когато е тъмно). Иначе гледаме да тръгнем, когато му е времето за спане и уж да спи в колата около 1,5-2 часа, но трябва да призная, че най-дългият ни път с кола е бил 400 км и то с няколко почивки.

Не се притеснявайте за яслите! Ще свикнат. Има места, където ги взимат на по 3-4 месеца. Толкова е майчинството. http://www.apesma.asn.au/women/maternity_leave_around_the_world.asp#Europe
И все пак зависи от държавата - дали има други помощи след майчинството, дали има ясли, с какво око се гледа в обществото. Някъде е нормално да се дават на по 3-4 месеца, а другаде се смята, че и от тригодишна възраст било рано.
Аз пък се притеснявам, че моят син ще почва през декември (за по няколко часа) и през януари за по цял ден. Точно тогава е най-болнавият сезон. 

Мише 8 часа - до къде бре жено ще пътувате?
Ние от Пд до Вн спахме по 3 часа на отиване и на връщане.

Странни теми разисквате.
Който няма близнаци ,тризнаци не знае какво е.Това е изводът ми от коментарите на хора с едно дете с две ,но на различни възрасти или изобщо без.
Само ми е чудно ем мрънкаш от това колко е трудно с две,че едното било палаво ем болестите те притесняват в яслата еми то угодия няма.
Аз ги дадох на ясла,вече ходят цяла година и да боледуват,но няма избор редуваме се с таткото с болничните и това е.
Моите деца са много развити и много умни за възрастта си особено девойката и мога да кажа,че сега е много по лесно отколкото в началото.

Еврото София - Албена, но сме 3 коли със седем деца!
Спокойно каране си е 5-6 часа, но и Хасан е човек и той ще спре да пие кафе!
Пресметни го, ако спрем за всяко дете по еднаж!
Само Митачо, милото кат повърне ми е 15 минути съвземането и оправянето!

Ох..това с повръщането е най-гадно. Искрено ти съчувствам, защото знам ние едно време като тръгнехме към морето и с брат ми бяхме като парцали като стигнехме заветната дестинация. Взимаше се едно гърне за повръщане и така...Особено ми е останал гадния спомен и баща ми като пушеше на всичкото отгоре Май най-добрият вариант е наистина да тръгнете по-рано сутринта 4-5 часа...

Темата с палавите деца почна на шега, но гледам че се е развила в съвсем друга посока... Аз също няма да коментирам, всеки е прав за себе си.

Хайде да си похваля голямото дете, от 3 седмици е без дневен памперс при това си казва и вече не подпитвам като параноичка през 5 минути дали ще пишка, а аз си мислех че ще мине директно на дамски превръзки . Само и е трудно да си вдига гащите сама и само търси кой да и ги вдигне, докато аз търча да изхвърля гърнето преди Стефан да е бръкнал вътре и в тоя ред на мисли, Стефан и попадна пред очите докато беше със смъкнати гащи и чувам като му вика "бебе, вдигай ми гащите" 
И понеже напоследък постоянно пита "кой купи това, кой купи онова", върхът в бисерите беше достигнат сега на морето докато мажа нея и мен с плажно мляко, чувам "кой купи тези цици"  . Детето беше стигнало до извода, че щом то няма, а аз имам значи се купуват отнякъде  , то не че е лъжа и някой се купуват.

Мише, за пътуването, освен всяка кола да си кара самостоятелно, пък после си се събирайте, иначе наистина ще стане дълго, а и на Митачето като не му понася... Ели миналото лято в Гърция и 12 часов път издържа с малко спирания от по 5 - 10 минути. А и си се возихме с памперс, сега като ходихме, че да пропуснем спиранията за пишкане особено по магистралата.

Мише, ние ако ходим на море ще направим следното. Ще отидем при родителите на Тишо, ще преспим поне една нощ и от там към морето. Те живеят в едно селце близо до Дряновския Манастир. По средата на пътя е, около 3,00ч, но естествено ще спрем и в Габрово за по кафенце с приетелите на Тишо не е много изморително така. На връщане пак така ще е

Ако имате възможност, може да си направите някаква спирка по средата на пътя с преспиване и да съчетаете морето с балкана

Ако имате възможност, може да си направите някаква спирка по средата на пътя с преспиване и да съчетаете морето с балкана

Така ще направим и ние само че ще стоварим единия член от екипажа и малко ще "забравим" да го вземем към морето Така си решавам аз проблема с мрънкането и повръщането. А и ще видим как ще се държи няколко дена в "бабин дом", досега не сме я оставяли, та и на мен ми е доста притеснено.
Тази вечер срещнахме Анди с баща й голяма радост беше като се видяха двете!

но Митака 8 часа полуседнал, много ми се вижда, дали да не го сложа да си легне в скута ми!
Знам и оценявам риска, съпруга ми е внимателен шофьор, но, но и пак но!
Давайте идеи, ЧЕРПЯ!


Дели, много са смешни и Митака ги къдри и връзва и аз превеждам на околните!
Преди няколко дни в 22.30 ми казва:

-Мамо, искам пържени картофки!
Аз му отговарям,:
-Ти хапна за вечеря със сиренце, сега може плод!
И той възторжено започва да скандира:
-Плод, плод, плод!
Аз изреждам наличните ябълка, праскова или круша!
Той пак:
- Плод, плод!?
Обяснявам му, че изброените са плодове!
И той ми каза:
- Не, не мамо, искам плод шоколад!

Скоро откри тази благинка, но както казва Никола на Фуси,
"Мама дава по един боклук на ден"- та и Митака яде ябълка!

За пътуването си мисля, че е най-добре да поспи повече, ако може. Аз си спомням, че като дете все спях на задната седалка и не е имало проблеми, но аз по принцип не съм имала. Криси също няма такива и миналата година като пътувахме за морето не е повръщал, но той проспа почти целия път. Затова си мисля, че спането все пак помага. На една приятелка детето повръщаше винаги и веднъж пътувахме заедно. То естествено повърна, но тя го държеше седнало. После го сложихме да легне и нямаше проблем.

Това за плод шоколад много ми хареса  ! Криси като види в магазина и започва да повтаря "колад, колад!" Аз не съм му давала да яде още.

Мише,според мен 8 часа на Митака ще му дойдат повече в полуседнало положение.Ако почва да му омръзва наистина можеш да пробваш това със скута.И ние така тръгвайки за морето рано сутринта бяхме овързали баткото и като ни спряха полицаите ни попитаха що така сме овързали детето и да го оставим спокойно да си спи

Еврото София - Албена, но сме 3 коли със седем деца!

Йо-хо-хо:))))
А една лисица с три лисучета дали няма да дойде да ви намери на Албена?))))
Мише, много ще се радвам да ви нацелуваме ако ви остане време:) Само "кол ми"))))

Ние вече сме си в къщи:) Бяхме цяла седмица на гости в Шумен. За простотиите на хората почти не ми се говори, че изкарахме една нощ в полицията с децата в 1 през ноща, защото един Ентелегентен съсед ме заплашва, псува и налетя на бой след като след 3 помолвания да си махне колата за да изляза той се направи на собственик на блока и на паркинга а аз се обадих в полицията и дойдоха, та и го арестуваха след като започна да буйства. Това в 10 вечерта. Да ви кажа тръгнах си от управлението смазана...Дежурния дознател (или както там се води) ме изкара виновна затова, че не съм си изкарала колата за да влезе въпросния оплодител а аз да търся къде да спра след това защото съм идвала на 2 месеца веднъж в блока си:))))))))))))
И още куп тъпотии:)
Днес пък като си тръгвах...дадох път на велосипедист (в Шумен) и той ме напсува. Обърнах колата след него и му препрречих пътя. Слязох и го свалих от колелото и му казах, че ще му натроша краката ако го видя още веднъж без значение дал ще ми каже нещо или не. Такава побойничка съм и давам мнооого лош пример на децата но не ми издържаха нервите да ви призная. Явно в тази държава е хубаво да се саморазправя човек. Чак когато спрях да треперя след около 2 часа, си дадох сметка, че можеше и аз да си отнеса боя но явно го изненадах. И следващия път когато някой ме напсува затова, че му давам предимство пак така ще реагирам.
Е, вече съм си на дивана в нас и няма с кой да буйствам но вместо да изкарам една хубава и спокойна седмица, се натоварих, че и майка ми покрай мен, беше свидетел на случките.
Важното обаче е, че децата вече са здрави:) Дани започна да пълзи "правилно" а не като гъсеница, Никол стои стабилно седнала и сяда сама от легнало положение:) а Алекс започна да си бърбори със срички:) А, Дани и Алекс са остригани 3 номер и много ми харесаха:), но най важното е, че главите им не са мокри като преди:)
Приятни оставащи дни до края на седмицата и да са здрави всички деца:)

Мише, от тук тръгнахме към 18.00 часа, по път се хранихме (АМ), спряхме веднъж и после заспа. До Вн си спа - пристигнахме в 12 вечерта (сега като се замисля се чудя и аз на кое толкова се зачудих за дългия ви път) . И мен ме беше страх от повръщане, еле по панорамния път Сл. бряг - Вн. Храненията и бяха само АМ (уж да е по-леко). На прибиране направихме сутришен плаж (че да се уморим) и в 12 тръгнахме от Вн. Заспа още на слизане от Аспаруховия. Пак се разминахме с критичните завои, после пак АМ за "обяд" и някое Данонче. Не повърна ни на там, ни на насам. На връщане дори не спряхме изобщо за почивка, белкем се приберем по-ранко, а Мимето поспа 3 часа, нещо съвсем необичайно за нея.

Мише,според мен 8 часа на Митака ще му дойдат повече в полуседнало положение.Ако почва да му омръзва наистина можеш да пробваш това със скута.И ние така тръгвайки за морето рано сутринта бяхме овързали баткото и като ни спряха полицаите ни попитаха що така сме овързали детето и да го оставим спокойно да си спи

Такова нещо в Германия не може посмъртно да се случи. Детето се вози само в столчето си, с колани. Няма повръща, няма не иска да стои....
Другото граничи с престъпление и го тритират като такова ако те хванат.
Просто тук се държи желязно за сигурността на детето пти возене.
Те и скоростите са съвсем друге де. Но изискванията са за нвсякъде.

Ех Лиско с историята за съседа как ме върна във времето... Зимата в най-големият сняг един съсед /бивш полицай/ беше паркирал на нашето масто /Местото е инвалидно маркирано по всички изисквания на закона и е от 30 год./ След като отказа да си премести колата извикахме полиция и му написаха акт. Една седмица по-късно знака беше счупен и същия съсед започна да си паркира на това място на общо основание. Непрекъснато предизвикваше скандали и казваше на мъжа ми че е "сакат и кьопав изрод" да си седи в къщи да не плаши децата му и "господ не ти дава деца щото си сакат изрод". Заплашва мъжа ми с побой няколко пъти и мисля, че ако е много пиян и се срещтнат наистина ще го бие. Той тероризира целия вход по различни начини. При оплакванията ни в полицията ни съветваха да го изгоним по закона за етажната собственост /което няма как да стане/. В крайна сметка написахме оплакване до Прокуратурата, викали са го и са го накарали да подпише, че няма да разговаря с нас, но...

Зная, че поста ми далеч не е за тук, но думите на Лиско ме провокираха да споделя и това...
 В момента децата му като ме видят и започват да пикаят пред очите ми, непрекъснато звънят на домофона, опикават входната ни врата и още редица гадости коита ще ви спестя... Нямам идея какво да правим от тук нататък. Чувствам се безсилна пред необятната простотия. Най-лошото е че децата са поощрявани от родителите си...

Снежинка, нямам думи.Честно.
Нашето си беше чиста простотия, но ме хвана яд, защото ако мъжът ми му беше звъннал на вратат да го помоли, нямаше да се налага после да го моли още 2 пъти. Мен ме хвана яд, че се прави на мъж пред една жена и си мери силите с мен. Хвана ме яд, че все трябва да махам с ръка и да им се разминава на хората. Но търпението ми преля когато намеси децата и започна да ми говори, че било ясно, че са от инвитро казвайки го като нещо изключително долно и лошо. Та и имаше коментар "к'во като си с три деца, да не съм ти ги правил аз". Благодаря на Господ, че не е той де.
После в управлението го накараха да ми се извинял за обидите и заплахите макар, че 3 пъти им казах, че не искам да го виждам и нямам нужда от извиненията му. Та тогава ми каза, че били минали по същия път и знаел какво е. Ех, как се надявам да чете и в Зачатие и да му кажа още веднъж, че явно няма понятие какво е и, че не много често срещам подобни малоумници слава богу.

Добър вечер и лека нощ. Отдавна не съм се вяскала тъдява. Радвам се да ви "видя".
Аз гледам да не се оплаквам, та ш'са пофаля.
Щерката казва вече "р".
Сега ш'са и оплача - навсякъде го слага, вече не яде солети, а соРети и в гората няма лисици, а Рисици.
Ето, сега ако трябваше да поздрави Лиско с трите малки лисенца, щеше да каже - здравейте Риско и рисета и не се ядосвайте на поРицаите!.  

Хайде, със здраве!
 

nunu И аз така предположих такива описания ми направи, че до преди малко се чудих кой е срешнал Мъже ... Сега остава да разбера коя е другата жена която е срешнал и е познала Анди  

Мише, пробвай с кокулин! Ние смучем като бонбони цялото семейство! Ако поне част от пътя спят ще е добре! Ние обаче изобщо не спахме,а пяхме - така се дишало дълбоко и има ефект   Накъде на хладно ако можете оставете ги да поиграят да се раздвижат и после пак!

Мише, а седалката на детето на предната седалка?
Тук имаме едно познато семейство, на чийто дете от бебе му ставаше лошо и винаги повръщаше в колата. Возеха я отпред и по не и ставаше лошо. А те пътуват изключително много по стотици км през уикеннда.

Това отминава междудругото до към 6 - 7 год. Брат ми беше така, повръщаше много до 7 год. Сега е капитан на кораб. Клати се и изобщо няма проблеми в това отношение.


Миналата вечер Ники разказвал приказка на Дара за лека нощ. Негова измислена, с животни. Казал за някаква овца, че била тъпа /щото не искала да дава мляко/.
И детето естествено поискало да миу се обясни какво означава тъпа /на глупав, значението го знае много добре/, Баща й започнала да и обяснява, че понеже се сърди на животнити и т. н....
След което последвал въпроса: Тати, а мама тъпа ли е когато се сърди?   

Желязна логика има, не можеш вече да я забаламосаш с нищо, има готов отговор за всички и е страхотен дървен философ.

Употребява изрази като:
принципно съм съгласна,
аз това ще го използвам,
чувам те, не съм глуха
и разни от сорта, все на място
Вчера бях на среша с възпитателката й и тя ми  я прехвали колко е напреднала и развита. И колко добре говори немски , по добре от някой немски деца

Да са ни живи и здрави.

А, и да ви попитам момичета,
Вярно ли е, че в БГ лекарите, препоръчвали след 1во секцио, второто раждане да е отново секцио и какви са доводите.

Щото тук няма такова нещо, ако няма индикации, втория път можело да си е нормално. И възрасрра ми ни го притеснява моя д-р.
В чуденка съм. Не че се оплаквам от първото си секцио, всичко си мина много добре и аз се въстанових изключително бързо, след 5 дена бях забравила.
Млдежа е с главата надолу вече, но то има доста време още,.

На втората фетална попитах Марков, какво ще е раждането, а той ми отговори категорично секцио  -за съжаление. Аз не знам дали съжалявам, първото ми мина много добре, дано и второто да е така. Разликата ще е точно две години от операция до операция, не знам дали отчитат само това или и други фактори.

Мише, а на каква възраст Митака почна да повръща? Чудя се дали има някаква граница, защото ние досега не сме имали проблеми с Дари, освен че вече не обича да пътува вързана в стола и само мрънка и спи много малка част от пътя. Като се сетя аз какви перипетии съм имала с "лошото" хич не ми се иска и при нея да е така. При мен беше докъм тийнейджърска възраст, после се оправих, но откога е започнало незнам...

Мише, а седалката на детето на предната седалка?

Това е много опасно.
На сенниците и/или по таблото в повечето автомобили има изрични предупреждения да не се возят малки деца, със или без столчета, на предната седалка поради опасност при отваряне на въздушната възглавница. Децата са крехки същества и ударът от възглавницата може да ги нарани сериозно.

Допустимо е да се возят на предната седалка деца в кошница с гръб към движението и изключена въздушна възглавница. Така возех сина ми до момента в който го преместих в столче с лице към движението. За по-големите не става.

Цитат на: albenanedelcheva в Август 13, 2010, 09:50:27 am

Мише, а седалката на детето на предната седалка?

Това е много опасно.
На сенниците и/или по таблото в повечето автомобили има изрични предупреждения да не се возят малки деца, със или без столчета, на предната седалка поради опасност при отваряне на въздушната възглавница. Децата са крехки същества и ударът от възглавницата може да ги нарани сериозно.

Грешиш.
Недопустимо е /поне в Германия, а не вярвам да има друга държава с по-строги изисквания за безопасно возене на децата/, бебешката кошница да се слага отпред, тя задължително се поставя с глава обратно на посоката на движение.
А колкото до ейербега - ми нашата кола, като и много други съвременни са снабдени с такива не само отпред, а и отзад и в страни, нашата е с 8 мисля. Така че от тази гледна точка, където и да сложиш столчето, при удар ще се отворят възглавниците.
А това дете, за което обясних, наистина от малко, около 4-5 годишно го возят със столчето отпред, точно заради прилошаването. Следователно е разрешено. По големи деца също съм виздала да се возят със столчетата отпред.

Ау, нещо не ми праща известия и съм изтървала цялата тема
Лисо, Лисо, и ти кат мен бориш ветрени мелници И аз като теб нейде ще си купя боя...
Мише, опитайте късно през нощта да пътувате, когато им се спи и да задремят в колата. Ние така правим, когато пътуваме на дълъг път.
Тя почти отминала темата за палавите деца, ама да си кажа - палави са, щури са, не издържам понякога, сама си ги гледам, няма баби, няма дядовци. И като са болни, и като са здрави - аз баща, аз майка, защото мъжа ми пътува много. И аз мечтая за ден с книга или на кино, ама нема Но като отворят очи и двамата сутрин, като ми се усмихнат и малчо каже "Мамууу, обичам те!", а малечка ме хване с две ръце за лицето и ме дръпне да я целуна, забравям всичко и остава едно единствено чувство, че това е моя живот, за това съм живяла и това съм мечтала всяка нощ от съзнателния си живот и света ми става по-хубав и умората ми преминава. Това е важното!

Цитат на: цигу в Август 13, 2010, 17:34:50 pm

Цитат на: albenanedelcheva в Август 13, 2010, 09:50:27 am

Мише, а седалката на детето на предната седалка?

Това е много опасно.
На сенниците и/или по таблото в повечето автомобили има изрични предупреждения да не се возят малки деца, със или без столчета, на предната седалка поради опасност при отваряне на въздушната възглавница. Децата са крехки същества и ударът от възглавницата може да ги нарани сериозно.

Грешиш.
Недопустимо е /поне в Германия, а не вярвам да има друга държава с по-строги изисквания за безопасно возене на децата/, бебешката кошница да се слага отпред, тя задължително се поставя с глава обратно на посоката на движение.
А колкото до ейербега - ми нашата кола, като и много други съвременни са снабдени с такива не само отпред, а и отзад и в страни, нашата е с 8 мисля. Така че от тази гледна точка, където и да сложиш столчето, при удар ще се отворят възглавниците.
А това дете, за което обясних, наистина от малко, около 4-5 годишно го возят със столчето отпред, точно заради прилошаването. Следователно е разрешено. По големи деца също съм виздала да се возят със столчетата отпред.

Изхождам от законите в големите щати в САЩ. Макар че има и безумни разпоредби, защото всеки съди кого ли не за щяло и не щяло, така че очаквам немците да имат по-трезви правила.

Каквито и да са правилата, както и да се монтира столчето или да се деактивира въздушната възглавница, предната седалка си остава опасно място.

Минавам да са поФаля, днес Тони за първи път поиска да яде макарони със сирене и ги изяде  мислех си, че никога няма да ги прояде. Не съм предлагала, той сам поиска да му направя. Даже държеше да гледа до като ги приготвям, а аз търпеливо ги предложих, не вярвайки на очите си, видях как ги изяде. За утре искал попара  , отново нещо ново за мен, преди време повръщаше от нея и аз дори не предлагам. Мдаааааа менят се дацата и вкусовете и предпочитанията.

Мише, дано нямате произшествия!

Перденце,честито за проялото нови неща момченце
Мише,да е леко и безаварийно пътуването

И аз да се запиша в края на седмицата
Минаха всичките 4 празненства по случай порастването на кака Габи и вече гордо казваме че сме на 2 годинки, само показването с пръстчета малко трудно се получава  Тази година правихме домашни партита и за моя изненада се оказаха много сполучливи, без инциденти и децата и възрастните се забавлявахме много. Бях отворила и обезопасила целия апартамент и дребчовци се вихреха кой където си хареса, най-големия хит се оказа скачането на спалнята )) Рожденничката беше в еуфория от толкова много внимание и подаръци, като се събуди сутрин и още продължава да казва "Даби има ден ден мамо". Иначе и аз да си поФаля детенце, останах изненадана че подрежда сама пъзели, за една седмица от както има книжката започна изцяло сама да си ги реди, а мислех че е малка още и няма да може.

albenanedelcheva и на мен Даскалов ми каза, че препоръчва отново секцио. За мен това ще е трета коремна операция на едно и също място, но много бързо се възстанових от предното и смятам да го послушам.