Николина, незнам:)
Сутрин като стана знам кое след кое и кога следва.
Те се хранят и спят заедно. Заиграват се помежду си но и много се карат за играчки. Скубят се, започнаха да се "бият", катерят се къде ли не и постоянно обезопасявам по някое ново опасно место.
Да ти кажа честно, не съм ги държала много на ръце защото не ми оставаше време, но не давах на бабите и на мъжа ми когато си е тук да го правят. Гушках ги докато заспиват понякога в ръцете ми и сега като се събудят те сами идват да се гушнат.
Много често хората навън ме питат "Как се оправяте? Сигурно е много трудно?!". Незнам дали е много трудно. Честно. Никога откакто са родени не съм го мислила по този начин. Знам, че тези дечица очакват от мен да съм до тях, да ги разбирам доколкото ми е възможно а и какво друго имам да правя:) Те и досега си се будят нощем за мляко, сутрин стават в 6,7, много рядко в 8ч. но безсънието не ми тежи, може би защото от години спя по малко и ми е достатъчно.
Има хора, които мислят, че ги гледам сама за да се правя на герой, на силна, да покажа колко много мога. Не е заради никое от тези неща. Много ми харесва да съм всяка минута с тях и поне сега докато са малки и не са тръгнали на ясли или градина искам да се възползвам максимално. Не съм вярвала, че едни малки бебета ще учат мен а не аз тях. Почти всичко в режима им си е тяхно дело. Аз само "коригирам" или допълвам където мисля, че е правилно (а то може и да не е:) )
Дори когато мъжът ми се прибере от кораба за месец, два ми става по-натоварено отколкото разтоварено:) Той свиква с тях, те с него, аз с объркването в организацията, която съм си създала и начина по който съм си подредила нещата. Помощ е, че мога да изляза спокойно да напазаря, да свърша нещо без да бягам да го правя докато спят или да моля приятелки да стоят за малко при тях. така описано, вероятно изглежда много трудно и изтощително но истината е, че аз черпя силите си от тях.
Ходенето на консултация е малко по-сложно, но почти винаги Мими ни помага, инъче товаря количката, там сглобявам, после разглобявам, пак в колата и в къщи:)
Разбира се, не съм машина. Случвало се е да съм болна, да ми е лошо, да ме боли нещо (както днес:) ) но си повтарям, че денят ще мине и утре ще съм добре.
Търкалям се с тях по земята, играем на криеница, гоним се пълзейки. чудя се как не ги заболяват коленете, аз ако има как по една възглавница бих си вързала:)
Сега ни е малко сложен периода с тръшкането на Дани, но откакто оня ден се оплаках от него тук, той взе, че разбра:))))))))))
Опитвам се да приемам всичко спокойно и не винаги се получава. Понякога излизам от стаята за да не набия някого:)
Поне при нас (досега) по-лесното беше докато бяха по-малки.
Храня ги по едно и също време но един след друг. Опитах и заедно и освен, че ми е по-трудно изяждат половината от количеството когато храня само един.
През деня рядко заспиват сами. 5-10 мин. люлеене на ръце и са готови. Вечер ги слагам в леглата, подпирам шишетата с мляко(все още немогат да си ги държат или започват да играят и пръскат с тях) и само обикалям креватчетата да помагам. Като са готови, Никол се обръща и заспива сама, Алекс и Дани 10-тина минути си бърборят нещо, но като угася лягат и до 10 минути са заспали.
Пак казвам...вероятно не е лесно отстрани. Сега се сещам кога мислих, че е много трудно:) Когато се разболяха и тримата (едновременно разбира се:) ) за първи път. Бях много притеснена, дали се подобряват, дали се влошават, ами ако се наложи с Никол да влезем в болница, кой ще гледа Алекс и Дани. Дали майка ми ще успее да се освободи от работа и да е тук. Самата организация и мисленето всичко възможно да е наред ме изморяват повече отколкото самите грижи около децата.
Е сега, който види колко съм писала как да повярва, че ми е трудно:) Барикадирана съм с възглавници да не се вижда компютъра, Никол се пързаля с главата надоло, Алекс е на пианото и пише поредната си творба а Дани...Дани си трака с две капачки от минерална вода на земята и хвърля по един поглед дали съм му пред очите.
Всичко е до деца. Много са палави вече, много падат и се удрят но са добри дечица:)а и очичките им греят като въгленчета:)
Улях се много, ама да не си ме питала.
А защо казваш, че ги будите за да ядат? Защо не ги оставите сами да "си поискат"?
