Не бих допуснала някой да ме "натиска", каквото и да означава това, за името на детето ми. Името му е Давид - на Цар Давид. Името ми харесва като звучене. От всички, предложени от мен, това май най се хареса като звучене на - тогава бъдещия - тати. Изобщо не сме се допитвали до никой друг, имена предлагах само аз. То си върви с 2 броя от него... първото си е мое. 9те месеца, в които е паразитирало (звучи грозно,но формално, биологически, си е точно така)в мен- и в никой друг - ми дават това пълно и изключително право.
На всички, които биват "притискани" от бащи, баби, дядовци и н'ам си кой още, бих препоръчала да им дадат следния съвет: забременейте, родете и давайте име.
Важно е все пак бъдещия тати да харесва звученето на името на бъдещето си бебче. С други думи, неговото мнение се взема под внимание - най-вече под формата на право на вето.
Всички останали имат правото да бъдат уведомени за името, щом детето го получи. Може и по- рано - това си е по преценка на бъдещите родители.