Днес са склонни да:
*виждат във всички буйни деца "болни деца". "Лекуваха ги" с Риталин за "Дефицит на вниманието". Нищо не постигнаха,освен да "изпитат" всички странични ефекти на Риталин-а. Сега отрекоха "Риталин"-а. Какво ще кажат на родителите на всички деца,на които толкова горещо го препоръчваха? Да изпият по една чаша студена вода... .
*Фантазията на различните педиатрични школи (предимно на Запад),и манията им с която категоризират всякакво малко по различно детско поведение като "проблемно", е плод на Фройдизма в педиатрията. Известно е до къде доведе Фройдизма човечеството-до безизходица.
*Децата имат много широка гама на поведенчески реакции, продукт на семейното и общественото им обкръжение. Много често детските поведенчески реакции са плод на това, а не на "болест". Голяма част от детските поведенческите реакции са също и продукт на характерови генетично заложени особености. Погледнато изолирано,много е лесно всичко,което не ни харесва в поведението на едно дете, да се назове "болест". Само че дали не е болен този,който оценява?
Фройдизма разсипа човешкият морал, убеждавайки всички, че човек е "от раждането си" лошо същество, неспособно на нищо добро. Фройдизма никога не се е занимавал с обществото като моделиращ фактор на човешкото (детското) поведение. Вместо това, потъна във фантазии, "комплекси" и т.н. които по никакъв начин не са доказуеми. Кой е виждал дете да мрази баща си по сексуални причини? Кой е виждал деца в малка възраст да ревнуват баща си по сексуални причини? Никой. Само болната фантазия на извратения евреин Фройд. Да, детето може да мрази баща си защото го бие, бие майката, пие и т.н. . Но тези неща Фройдистите не ги интересуват. Те са в собствената си сфера на сексуални фантазии и перверзии от всякакъв сорт и тип. Фройдистите съдят всички, но никога себе си. Нито Фройд, нито Юнг, нито Ференци, нито Адлер, когато и да е било са говорили за собственият си дълбоко извратен духовен свят, за латентният им хомосексуализъм, вътрешни семейни драми и перверзии. Това е табу тема. Това обаче е картината на техният морал, с който те като извратено огледало виждаха и виждат външния свят около тях (и пациентите си).
Фройдизма е опасен и от гледна точка на подхода при изследване на проблемните деца.
Психологичната и/или психиатрична оценка на децата по скали и таблици е извънредно нестабилна база за каквото и да е било, защото в много случаи отговорите са плод на моментни фактори и поради това, как ще отразяват стабилни тенденции?
