Колко време е “нормалното” забавяне на първия цикъл?
Абразиото ми го направиха в 11 седм. след missed abort.В болницата ми казаха че трябва да дойде като нормален цикъл – към 30тия ден. Аз знам че не става точно така... и приемах за нормално до към 40тия ден.

Е, да...ама вече минаха 50 дни и няма никой.
Никакви признаци нямам, никакви болежки или неразположения. Просто нищо. Чувстам се много добре, само дето М. го няма.
Допреди няколко дни го отдавах на отслабения ми организъм (отслабнах 4-5 кг, за капак миналата седмица ме тръшна отново грипа....) и си мислех че на организма ми просто му трябва време и за това се бави.
Ама вече като минаха тия 50 дни .. и серозно взех да се замислям. (Категорично не става въпрос за бременност)

Знам че никоя от вас не може да гадае какво ми е и си трябва преглед от лекар. Ама исках да чуя при вас как е било.
Дали е единствено поради разбъркания хормонален баланс или е признак за нещо обезпокояващо.(и аз не знам какво, та за това се чудех...)
Защото ако на организма ми му трябва време за да влезе в ритъм.... предпочитам да му го дам това време.
... И без това за никъде не бързам...пък и да бързам ефект няма... така че ...
Не ми се ще да пия хормони за предизвикване на цикъла, ОСВЕН ако не е наистина наложително.
Пък и да си призная чесно, сега покрай празниците хич не ми се ходи по доктори....и то заради проблеми...  
Достатъчно ми е че сега навестявам зъболекаря, за да съм чисто нова и готова за след някой и друг месец...  

Споделете вашето мнение и опит.

Здравей Rommi,
на мене ми дойде точно след 1 месец след абраzиото в 20 г.с. Лекарката ме предупреди, че можело и по_късно (40 или 50 дни) да ми дойде.
 Освен да те посъветвам да се консултираШ с гинеколога си, друго не виждам. Поговори с нея, ако тя сметне, че е нормално да иzчакаШ поне да минат праzниците, пък тогава ако не ти дойде, да zапочнеШ някакво медикаментоzно лечение.
Дано ти дойде по_скоро, та да не се притесняваШ!

Здравей, Ромми, при мен беше на 38я ден, а доколкото знам е нормално забавяне до 40 - 45 - 50 дни, но нека все пак и другите да кажат...
Иначе имам приятелка, която също чака до 55я ден май, предизвикаха й М с някакви медикаменти, точно 4,5 месеца след това забременя и точно 9 месеца след това си роди - ето на, сега за Коледа ще ходя да видя бебето:) Мисълта ми е много да не се стряскаш, но до празниците има все пак 4-5 дена и ако отидеш да споделиш с лекаря си - хем ще се успокоиш, хем ще ти олекне, че си я свършила тази работа и ще празнуваш без излишни претиснения:)
Надявам се всичко да е наред!!!

Здравей Rommi,

Мен ме кюртираха през лятото. Първата ми менструация след абразиото дойде на 40-я ден. Спомням се ,че бях изпълнена с напрежение и черни мисли и точно си записах час при лекар и ми дойде М. Беше доста обилен.

Съветът ми е да отидеш на преглед. Причината за закъснението ти сигурно се дължи на "разбутаните" хормони. Защото ако ти закъснее още няколко дни и празниците няма да са каквито искаш да бъдат за теб и близките си.

Дано като ти пиша това постче вече да си посетила аптеката за превръзки  

Здравей Rommi.  Първо - съжалявам за случилото се. Надявам се следващата година да е по-добра за теб и да ти се случват само хубави неща
От моят горчив опит - два мисед-а мога да ти кажа, че след първия ми дойде на 45 ден, а след втория на 48. Докторът ми каза, че до около 40-50 ден е нормално. Това наистина има връзка с хормоните. Ако искаш изчакай още малко, сигурна съм, че нещата ще се оправят. Възможно е и отслабването ти да е оказало влияние, както и още хиляди прични.
По-добре си изкарай празниците, опитай се да си починеш, да се забавляваш (макар да знам, че ще ти е много трудно да мислиш за нещо друго), потопи се в празничната атмосфера - това ще ти помогне. И горе главата, знам че ти е много мъчно, но пък следващата година ще ти донесе това , което най-много искаш, сигурна съм!
За доктори мисли след празниците.

Ромми, аз си мисля, че д-р Даскалов ми каза след кюртажа - до 6 седмици, което прави 42 дни. но може и да не помня добре, а да ми е казал 7 седмици...
при мен дойде на 38-мия ден, но ето, момичетата споделят и за по-голяма пауза.
аз на твое место бих си изкарала с кеф празниците, па ако дотогава не е дошло - след нова година на доктор...
ся.. винаги можеш да врътнеш едно телефонче на доктора и просто да го попиташ - нормално ли е да закъснява толкова.

Здравей Ромми!
На мен ми направиха абразио в 10 г.с.-беше на 31 декември ,преди 3  години и после не ми дойде близо 2 месеца-58 дни. накрая си дойде, но беше доста по-обилен. И досега си е така- по-продължителен и по-голямо количество.

Здравей Ромми!
На мен ми направиха абразио в 10 г.с.-беше на 31 декември ,преди 3  години и после не ми дойде близо 2 месеца-58 дни. накрая си дойде, но беше доста по-обилен. И досега си е така- по-продължителен и по-голямо количество.

Та... така...
1-во: Да ви се похваля че надвих мързела си... и най-накрая взех че се регистрирах...Ми така де... то срамота стана т`ва мойто.От 5г работим по бебешкия въпрос, от 2.5г пиша в Проблемното на Дир-а, още от основанането на сдружение Зачатие съм член...Та за т`ва мойто нерегисриране в сайта хич нямам основателна причина що досега не го бях направила...Ама - а де.. ха днес, ха утре и така.

Момичета, Tanja, tzvetenze, someona, Juli7, jam, erika - благодаря на всички за мненията които ми написахте.
Доста ме успокоихте. Виждам, че е в границите на обичайното да има и по-голямо закъснение - до към 55-60 дни. Нали все пак всеки организъм е различен... Та, с риск даже да изглежда безотговорно от моя страна, да ви призная чесно, на този етап го приемам за "нормално" и хич даже не си го слагам на сърцето като проблем. Ама беше започнало да ме гложди вече съмнението....дали е в реда на нещата...
Сутринта тамън бях решила да записвам час за Док. за утре и в една друга тема прочетох, че Док. не е на работа до сряда.
Ако обаче се окаже че има часове свободни за четвъртък ще взема да отида за всеки случай. За да не го мисля...Или най-малкото  - да врътна едно телефонче.
Джам, така ли е или греша- дай малко повече инфо кога Док е на линия?

Иначе, това което на мен най-ми се иска и за това най-ми хареса идеята - е да си карам с кеф празниците и след това да се преглеждам. Обичайно цикъла ми е по-скоро оскъден...по 3-4 дни, та за това приемам закъснението като не чак толкова страшно.
Дано да е така и да не греша в преценките си за моя организъм...

със сигурност Док ще е на линия на 22 и 23-ти декември, след това - твърде е вероятно да го няма поне до 3 януари.
един тилифон не пречи да се врътне...

Джули7, съжалявам че при теб лошия късмет се е повторил 2пъти. Дано това да е било последното лошо нещо което ти се е случило – и от тук напред – само щасливи неща да ти се случват.
При теб откриха ли се причините? Ти какви изследвания си правила?

Наистина смятам да поизчакам още малко...
Опитвам се колкото се може по-малко да мисля за случилото се. Старая се да си доставам положителни емоции колкото се може повече. Потапям се в неща, в които преди не съм обръщала внимание или съм пренебрегвала. Радвам се на малките неща.
Това е моята “рецепта”.
Три пъти повече положителни емоции, могат да изгонят мрачните мисли.
Напоследък се смея и усещам радостта от живота, повече от всякога за последните 5 г.
Дано това не е някой от признаците на ранно полудяване, че тогава вече ще го закъсам....
Трябваше ли да ми се случи това ... за да разбера, че бях спряла да живя.
Бях забравила да дишам, затаила дъх в очакване...

Погледнато от друг ъгъл – това че забременях след 5 год. опити, всъщност даде отговор на много от въпросите ми, които преди се блъскаха в главата ми и не знаех на къде е изхода. Сега имам част от тези отговори, и това ме прави спокойна. Вече виждам пътя пред мен доста по-ясно очертан. Труден, но ясен.
 Защото нямаше по-отчайващо нещо от това да чуя диагнозата “неизяснен”...
Може дълго да трябва да чакам.... , НО аз съм готова да чакам. Защото си струва. Защото знам какво има оттатък. Аз бях ТАМ, и  почувствах вълнението. Макар и за кратко. Следващия път обаче – ще бъде докрая.

На всички момичета които са преживели спонтанен или мисед, искам да кажа да гледат напред, да Вярват в Живота и да пазят жив огъня на Любовта.
Дано по-скоро Всички се похвалим с хубави новини
Целувки на всички!

.
Защото ако ти закъснее още няколко дни и празниците няма да са каквито искаш да бъдат за теб и близките си.

Someona, какво точно имаш в предвид?
Една от причините може да е хормоналното разбъркване, но оставам с впечатлението че ти говориш за нещо друго, по-опасно.
Иска ми се да знам, ако не се дължи на хормонални проблеми, каква тогава може да е опасността?
На мен ми се върти в главата вероятноста за някоя киста, това ли имаш в предвид и ти?

Ромми, не се втелявай, според мен тя има предвид, че ще се притесниш, ако ти закъснее още. но както разбрахме, ти няма да се притесниш...

Ромми, не се втелявай, според мен тя има предвид, че ще се притесниш, ако ти закъснее още. но както разбрахме, ти няма да се притесниш...

Абе, верно може да съм тръгнала да се втелявам... но за момент си помислих че нещо друго има в предвид.
Нали знаеш- когато е тъмно, се плашим и от сянката си....

Обадих се - часове има чак за другата седмица.
Така че остава варианта - да звънна 1 телефон.

Ц. Смятам да не се притеснявам, верно.
Ей, начи тая Съдба как си играе с нас понякога.

5 пъти на Коледа се моля да ми се размине цикъла, броя дни и го мисля....
Тоя път тамън си бях казала - е, тая Коледа ще си я изкарам с кеф щото няма да броя кой ден от цикъла ми е...
И ...аре хоп....Съдбата  тоя път реши за Коледа да си пожелая цикъл.
Просто ме досмешава. И за това не приемам серозно притесненията.

Май ще си играем на криеница.
Макар че всъщност...сме от един отбор.
Сещам се за една мисъл на един китайски философ, която много ми харесва.

Търси и ще загубиш.
Недей да търсиш и ще намериш.
Защото самото усилие да го потърсиш, означава че в себе си приел, че него вече го няма.

Rommi, благодаря ти за хубавите пожелания. Радвам се че си такъв оптимист и така положително настроена. Иначе, то че полудяваме - полудяваме, ама дано да е за добро
Аз си правих хормонални изследвания, генетични, имунологични - антифосфолипдни антитела, фактор 5, днк (в тях влизаха 2 показателя), токсоплазмоза, цитомегаловирус. После ходих при един психопат доктор, който за да ни вземе пари (искаше 2500 за лечение с антибиотик) ни изкара с мъжа ми с хламидия и микоплазма. Добре че тук във форума ми разказаха за този доктор и не се вързах. От последващите изследвания в Св. София се оказа, че нямам никакви хламидии и микоплазма. Други не съм правила, освен цитонамазка и микробиология, които направих скоро профилактично и ми дадоха Диане 35 за 2 месеца. След това ще направим стимулация с Клостилбегит. В интерес на истината така и неразбрах защо трябваше да пия тия хапчета, з-то освен че ми е по-дълъг цикъла - на 33 -35 дни, други проблеми нямам. Имам редовна овулация, но доктора смята, че ми била ми късна овулацията. То при такъв цикъл е естествено. Ма карай, само това не съм направила до сега. А един доктор пък ми каза, че ми била малка матката, но никой друг не го потвърди.  След втория аборт имах и киста - фоликулярна, но изчезна сама. Сега съм си дала почивка и си пия противозачатъчните кротко.
Ще се отдам на празнуване и пиянстване   (от 50 грама съм под масата) и това е. Все пак празници са!
На всички пожелавам хубаво настроение и положителни емоции. И Дядо Коледа да ви донесе много надежда, здрави нерви  и  

Ще се отдам на празнуване и пиянстване   (от 50 грама съм под масата) и това е. Все пак празници са!
На всички пожелавам хубаво настроение и положителни емоции. И Дядо Коледа да ви донесе много надежда, здрави нерви  и  

Харесва ми това че и ти си положително настроена. Дано оптимизма да стане заразен.
И аз от 50 гр. вече съм в настроение.
Весело изкарване на празниците! Хей, и не забравяйте да се обичате!!!

"Опитвам се колкото се може по-малко да мисля за случилото се. Старая се да си доставам положителни емоции колкото се може повече. Потапям се в неща, в които преди не съм обръщала внимание или съм пренебрегвала. Радвам се на малките неща.
Това е моята “рецепта”.
Три пъти повече положителни емоции, могат да изгонят мрачните мисли.
Напоследък се смея и усещам радостта от живота, повече от всякога за последните 5 г.
Дано това не е някой от признаците на ранно полудяване, че тогава вече ще го закъсам.... "

Rommi и Джули, много ми е мъчно че сте преживели всичко това. Rommi, четох твоята история в дир-а и наистина се възхищавам на оптимизма ти. Мен само мисълта за щастливия завършек на нашите усилия ме кара да се усмихвам и да продължавам бодро напред.
И аз две години се питах защо не се получава, къде е причината, обиколих кажи-речи 20-ина доктори и изведнъж без да планираме - просто се случи. След абразиото много ми помогнаха разказите на момичета, преживели всичко това и те говореха и споделяха и моите чувства.
Преди 1 седмица бях най-щастливия човек на света, когато видях заветните чертички, но ...  

Пожелавам на всички много хубави емоции през празниците.

P.S. Rommi, когато ти писах, че празниците няма да са каквито искаш да бъдат за теб и близките си, наистина имах предвид напрежението ти от очакването да ти дойде  

Миналата година имах закъснение на цикъла след абразиото към 80 дни, а тази година ми дойде на датата.

Аз си правих хормонални изследвания, генетични, имунологични - антифосфолипдни антитела, фактор 5, днк (в тях влизаха 2 показателя), токсоплазмоза, цитомегаловирус.

И при всичките тези изследвания нямаш отклонения от нормите, нали така да разбирам написаното от теб.
Дано стимулацият с Клостила да даде бързо резултат.

Миналата година имах закъснение на цикъла след абразиото към 80 дни, а тази година ми дойде на датата.

Как тогава го коментира твоя лекар това закъснение?
Предизвикаха ли ти с лекарства цикъла или сам го чакахте да си дойде.
Мари, съжалявам че и на теб ти се е случило това два пъти.

Следващия път вече трябва късмета да е с нас.

Мила Ромми, честита регистрация  Най-накрая

Аз не съм много компетентна, но не виждам какво толкова да се притесняваш - ще дойде цикълът, къде ще ходи! Ако е за медикаменти, те няма да избягат - ако се наложи да се пият имам предвид, но не вярвам.
Аз след операциите от различно естество също дочаквам М с някакво закъснение, но все пак е различно, от хормонално естество. Пък сега нали съм се пристрастила към мерене на БТ, отчетох си ову след операцията, та знаех кога ще ми дойде. Ще ти дойде, не се притеснявай излишно

Относно другите размисли (много хубаво пишеш ) - както ти казах и live - вече сте много близо!

Целувки