Цитат на: jam в Април 03, 2011, 21:32:26 pm

Цитат на: Birdie в Април 03, 2011, 21:13:49 pm

И така умира един от най-ярките поетични таланти на България.

убит от хорското бездушие, грубост и низост.

И от условията в образователната система по времето на комунизма - намалянето на поведението й я лишава от възможността да учи литература в Москва; няма право на висше образование, на бъдещето, за което мечтае. Не е спазена обичайната процедура при наказанията, отива се директно на най-тежкото. Интересно ми е защо не се споменава името на учителката, предложила това (поне не съм го срещала), дали е правено интервю с нея?
Отдавна не бях препрочитала стиховете й, благодаря за припомнянето.

Да, убита е не от хорското, а конкретно от нечие бездушие, просто трябва да се види чие...
Цигу, Birdie, моето мнение се покрива напълно с вашето.
Не мога да се съглася с една пропагандирана теза, че сме кофти като народ, че сами сме си виновни.
1939 година в нашите вестници за Гърция се пише като за "нашата бедна южна съседка" ...
Ние нямаме Пражка пролет, защото когато са разпределяли сферите на влияние след II световна война на прословутите кибритени кутии за нас са написали най-висок процент съветско влияние от всички бивши соц. страни - и това е документирано.
КОмунизма в Бг беше един от най-добре развитите, най-упостошителните, във всички сфери и до ден днешен на ключови места са само агенти на ДС, които работят за нечии интереси.
Може дълго да се спори, аз вече нямям желяние и много се уморих от тази тема.


 

Прощавайте, а каква е истинската история за смъртта й? Когото й да съм питала ми е казвал "Някаква ученическа неправда". Дори в училище не сме се спирали на нея по-специално.

Двете с нейна приятелка са се опитали да прогорят една цифра ( или пластмасата там) от брояч на линията за бутилки. Защо? никой не може да обясни. Броячът, както твърдят, бил отдаван нефункциониращ.
Това става повод за скандал, обвинения в "саботаж на социалистическата собственост", "разследвания" и т.н., довели до решение за "намаляване на поведението".
И момичето в една вечер взема свръхдоза транквилизатор ( лексотан? или Елениум?). Това са опасни отравяния.
Други подробности, относно лечение, точно развитие на нещата в болницата, и т.н. , на мен лично не ми са известни.

Това е "официалното обяснение". Нищо чудно всъщност да има друга, истинска причина, от дълбоко личен характер, несвързано с тези "бригадирски" перипетии.

*****
Може би много хора тук не знаят, или не помнят, или тогава са били малки, но бригадите Септември, Октомври, до началото на Ноември ( с късно започване на училище) бяха нещо обикновено за 9,10 класове през 1980,81,82,83,84,85. Даже през 1988 лятото ( вече в Университета), аз лично бях пак 1.5 месеца на "бригада" - бране на тютюн и домати.

За летните бригади не говорим- 81,82,83.
В някои години ходехме И лятото, И есента.
Мога да кажа, че цялата ми "крехка" възраст е минала в "бригади"- от около 13.5 години и нагоре.

Аз лично съм ходил няколко години подред така- и лято, и есен. През есента- ябълки в консервен комбинат, косене на лавандула, гроздобер, борба с колорадски бръмбар из картофени ниви. Особено тежко бе брането на ниски домати ( растящи ниско по земята) и нормата тогава за тях бе ( си спомням добре) 144 кг набрано на човек. За ден-  6-7 часа работа. Това са 12 големи кофи от по 12кг. Момичетата никога не можеха да наберат повече от 4-5 кофи. Сложете 25-30 човека ( деца) по 145 кг... това е 3 тона и половина на сутрин!
Още помня крехките им детски тела, мъчещи се да изпълняват "норми". Още помня как вървях успоредно с едно момиче, с две кофи между нас, и слагах 2 домата в моята кофа, два домата в нейната. Защото знаехме, че ако нормата не е изпълнена, ще стоим до 3 или 4 следобед по полето, изпускайки обяда.

Всичко това без заплащане. НИКАКВО. Парите ни се крадяха от 5-6 души ръководни "другари", а на нас ни се обясняваше, че колкото сме изработили е отишло за храна и подслон. Условията бяха много нехигиенични. Първобитни. Никъде нямаше топла вода. Никаква пералня. Спяхме или в класни стаи, пригодени набързо, или в бараки. Често се борехме за малките стаички в тези бараки, които бяха само с по две легла.
Не си спомням да е имало баня, освен на едно място, и то на дърва. Цялата бригада изкарвахме с "гуменки" и кецове ( от тези китайските)на "бос крак" ( лятото) . Никаква медицинска помощ, никаква течаща вода в бараките. Поне в местата, където аз съм ходил. Всичко това за "сплотен дух" между учениците, за добри отношения и т.н. са комунистическа мръсна лъжа. Е, не е както в Русия все пак. Прилично беше, долу-горе.Често се крадеше, всеки гледаше да работи нормата и да си върви. Помагахме на момичетата да си изработят нормите, за да може да си тръгнем от полето. "Другарите" съм ги запомнил вечно седящи на щайга и дъвчещи трева в устата. Или " на сянка".
Транспортираха ни или със селски автобуси, или с камиони като превозен добитък. Превозът, след като ни оставяше, си тръгваше. При спешна нужда си умираш на място.Веднъж ми се наложи да потърся медицинска помощ и си спомням добре, че извървях около 4-5 км до селото. После още толкова назад, за да разбера че всички си бяха тръгнали вече. И хайде още 25-30 км до лагера пеша. Всички бяха свършили с храната, прибрали и заключили стола. Но не пропуснах вечерята .

Селяните ( най-вече и САМО жени) ни съжаляваха искрено, и се стараеха да ни хранят колкото се може по-добре. Много бяха грижливи и мили. Мъже изобщо по селата тогава НЕ можеше да видите - срещахте ги или само като водачи на трактори и/или "ръководни другари", или много, много възрастни дядовци, помнещи Първата Световна Война или прочутите военни маневри в Попово, Търговишко, от края на 30-те години на миналия век. Аз лично мъж, работещ селска работа на полето ( освен трактористи или водачи) не съм виждал!
Жените движеха ВСИЧКО- в селото, у дома, на полето. И работеха като робини- ТОЧНО както това е показано в "Матриархат". Битът на селяните, за стандартите на 80те години на 20 век, бе ужасяващо мизерен. На фона на страната ни тогава, бих казал- съответен.

Много тежки бяха бригадите в консервните комбинати. Режехме ябълки за компоти- седяхме на щайга, с по една щайга в ляво и в дясно. И надянали една огромна гумена престилка. Седяхме работейки от 08-09 до 14 ( или по-късно? вече не помня). Едва ставахме, така се бяхме схванали. Предпочитахме селото- там поне бе по-добре битово, и имаше често кино.

Такива работи мои Българчета.

За тези бригади съм чувала много противоречиви мнения. За някои са обвити в романтика и си спомнят "прекрасните нощи с китари". За други е точно обратното - осъзнават факта, че са дали своя труд безплатно е най-прекрасните си години.

Няма "романтика" в насилствената и принудителна работа. Това само комунистически мозък може да твърди- те, с присъщият им мазохизъм, и в най-ужасяващите неща, все "романтики" намираха. Те изобщо са си "романтични натури"... но не на техен гръб това.
Да, с китари свиреха "другарите" по вечерите.Те си бяха свежи и изкъпани. И с настроение. И защо не? нито работеха, нито се потяха. Те и специална кухня им готвеха. На нас- домати с ориз. Или ако на места не им готвеха, си я обогатяваха сами. На нас- забранено- родителите ни не знаеха къде точно сме, и ако научаваха, идваха да ни носят храна. Това са чудесни, прекрасни моменти в развитието на една детска душа. Направо неповторимо романтични... .

Ние по принцип "спяхме прави" по вечерите. Да не забравяме - без "проверка" не може да си легнеш- трябва да се отчетат и "другарите", които не "бяха в строя", славно загинали  "в борбата" със законната власт в Бг преди 1944. Следобед беше весело, след работа, да. Ходехме по полето, и в селото, и гледахме с очите си докъде докараха страната ни "другарчетата". Пипахме по някое магаре, или кокошка, или друго домашно животно. Чудесни, прекрасни, романтични мигове. В сравнение, екскурзия във Виена, или лятна почивка с майка и татко в Австрия, или в Малта, са си чист мазохизъм.
Още са пред очите ми бедните селски къщи, но блестящи от чистота. Да, пълни с храни, непознати за нас, градските деца. И онези техни килери, пълни с консерви, храна,билки, риган ( чубрица, сушена на тавана на килера), вързани плетки с червени чушки или с чесън... . И стопанки, каквато само българките може да са.

Комунистите сами осъждаха детският труд. А го практикуваха широко, безогледно и безсрамно. Показващо че са двуличници, лъжци и мошеници. Каквито винаги са си И били. Останалото са само хубави приказки по пладне.
Не е въпрос САМО до пари... .

За бригадите. Аз също съм ходила и като ученичка и като студентка. Спомням си една от първите бригади. Беше много кофти преживяване, защото ни вдигаха сутрин много рано да берем домати. Май ни вдигаха в 5 или нещо такова, но си спомням, че се чувствах като затворник и някак си беше и страшничко. Това ми беше първата бригада -9 клас. Спяхме в едни бунгала над 10 човека. Една моя съученичка тогава получи някакъв шок от страх, защото докато спеше през нея мина мишка и тя изпищя и започна да трепери страшно-краката и чак потропваха/не бях виждала човек така да трепери/ и тогава дойдоха родителите и си я взеха на другия ден. Но няма да забравя ранното ставане по тъмно и студа-беряхме с голи ръце ниски домати-бяха ми изранени ръцете от студа и калта. Единственото забавно нещо беше пияния ни класен ръководител, който се майтапеше клатушкайки се пред строя  и питаше има ли болни и им казваше да се лекуват с чай с коняк.  .  Иначе съм била на грозде в Поморие, после като студентка съм брала пак грозде. Била съм и в консервна фабрика за домати. Но наистина не се плащаше. Буквално се утрепвахме от работа, а се награждаваха само няколко, които бяха избирани за ударници.

в средното училище на бригади се ходеше след 10-ти клас, тоест от 17 години нататък. 13-14 годишни не сме ходили на бригада.

студентските бригади, когато бяха ръководени от преподаватели, а не от комсомолските шефове, бяха добре организирани и студентите наистина изкарваха добри пари. моят баща, лека му пръст, доста години ходеше със студентите си на есенни бригади и имам известна представа какво е било.

Ами джам,  ученическите бригади бяха само комсомолски. Комсомолските шефове стояха по два,три месеца ( 5-6 смени) през лятото, и вадеха "парички" .  Почваха от началото на юни и "извъртяваха" по  5-6 смени до средата на Август.
И чак средата на август се сменяха, за да отидат на море. На смяна ( 15 дена) прибираха по около 200-250 лв тогавашни пари. Смятай останалото. По-малко вземаха "по-ниските" чинове.  Ние децата- нищо.

Аз говоря за годините 80,81,82,83. И тогава се ходеше- и лято, и есен. И бяхме почти деца... .
И бяхме на възрастта, за която Ви писах.

На студентските бригади, аз лично нищо  не получих. Ако не бях се хванал на втора работа.

Ти тогава си била на ? 5-6-7 годинки, вероятно.

По мои спомени, точно така се говореше - Петя и съученичка повреждат машина, като Петя поема цялата вина. Обвиняват я в саботаж, до колкото помня има строго наказание, освен поведението. И така пречупват душата й, че тя ни напуска млада...
И аз съм била на бригада, но пътувахме и се връщахме, не съм оставала да спя. Помня само боевете с домати

Това е на по-късен етап.
Дори и моите 80,81,82,83 са били "рай" в сравнение със 60 и 70-те години... .
Много добре помня есента на 1982 (83?)- имаше в района на бригадата военни учения на страни от целия ВДоговор. Цял ден бръмчаха тежки камиони насам-натам. Помня войниците, с които си бъбрехме. А и също че заболях доста тежко, и се наложи да се лекувам в походни "условия" от пневмония ( С любимият в Бг "Бисептол"). Стоях в училището, на пейка отвън, няколко дена без да ходя на работа, и това беше страшно- училището в селото бе празно и ... огромно. В една стая слагаха 40-45 ( или 40?) легла на два етажа си спомням. Излезеш от уж "спалнята" в един "коридор" 10 на 10 метра... страшно, като в затвор.

Много хора не си спомнят... това бе в началото на 80-те години... . Много от Вас тогава са били съвсем малки деца.
Ами летните лагери в малка възраст? издевателствата, кражбите в лагерите? мазанията със зъбни пасти? терора? терорът от възпитатели и ръководители? толкова унижения изтърпявахме по-малките деца от групите, когато ни смесваха с големите "камили" 4-5 години по-големи от нас. На никой не му пукаше за нас- бе като в джунгла- всеки да се оправя сам.

Хайде, че стана множко това... .
Ех, бързо забравяте всичко. Няма и кой да помни вече. А може би и това поколение днес е извън Бг... .

Birdie, като чета тези постове, понякога се чудя къде сте живял... Дали е въпрос на късмет с какви хора е бил човек или нещо друго - не знам. Вярно, че съм по-малка, но съм ходила на много лагери (включително в детската градина) и такъв терор, честно казано, не съм виждала. Напротив - ходехме с желание, и аз, и брат ми, всяко лято, без пропуск! Имам страхотни спомени точно от лагери.

Иначе, като цяло, ще се съглася с Танита, че тезата за това колко сме "кофти като народ" и "това само в България го има" (поговорка, отношение и т.н.) не са ми от любимите. Недостатъци имат всички, но това отношение обрича всеки опит за промяна и подобрение. В момента, в който някой започне нещо хубаво, околните свиват рамене и обясняват как нищо няма да се получи, щото сме "кофти", "българска му работа" и тем подобни. Отговорността е лична - аз предпочитам да правя това, което зависи от мен, вместо да си търся оправдания.

Сигурно е въпрос до човека- той е дефектният.
Така го обясняваха просто. Тогава, а и сега. Не е и нужно повече "търсене".
За катастрофите, все пилотите са виновни. Никой друг... .

"кофти като народ"? зависи. Зависи... но все пак за всичко по резултата се съди. Имаме ли резултат? за 21 години? имаме. колкото е лапата на котката. Толкова. А го платихме като че ли правихме "големият скок". Значи?

Аз съм била тормозена за това, че майка ми е учителка. Все ме обиждаха, че съм зубър, че ми пишат хубави оценки защото тя е в същото училище. И от час не ни пусна да избягаме като хората. Всички отличници се вдигнахме и избягахме от електротехника, защото даваха предаване за Бийтълс по телевизията. Събраха ни почти веднага, мен ме изкараха предателка, защото майка ми ме върна веднага обратно. Да не ми намалят поведението, че гимназията нямаше да я видя до де съм жива Е, поведение на всички отличници на класа трудно щяха да свалят с по 2 единици както беше предложението, но ни накараха да повторим часовете... По-голямо наказание никога не съм имала.
Бях странна, защото много четях Все с книга в чантата. А и още по-странна, че майка ми беше в същото училище - всички се чувстваха задължени да ме докладват на момента. И приятели нямах...
Лагерите бяха хубави, поне за мен - тогава ходех с Ансамбъла. 14 дни на планина, 14 дни на море. Танците, тренировките, свободата... Много хубаво ми беше. А вечерите, понеже баща ми беше лекар на лагера бяха пълни с уловена риба и много много песни... Прекрасно беше... И тъжно... защото заради хорската злоба, корепетитора ни се самоуби Не знам, харесвам детството си, почти... Въпреки проблемите и безпаричието - всички знаем колко беше заплащането на учителите и лекарите... Но майка ми и баща ми ни обичаха и ме караха да съм щастлива, че ги познавам и че съм им дъщеря! Не че баща ми не е привикван да докладва за колегата си от Германия И заплашван... А майка ми с черно петно - чичо в Белене...Ех...

Аз не съм била на бригада. Вярвам, че е било ужасно, но само заради лошите условия на живот и заради нормата; не заради полагания труд. Трудът възпитава. Мисля, че е добре подрастващите да усетят и този начин на вадене на хляба, да са близо до природата поне за седмица (не да се информират от интернет, че картофите не се берат от дървета) и да се мотивират за бъдещето си. Казвам това, защото имах пряк контакт в продължение на 2 месеца с тийнейджърска група и се уплаших - мързел, незаинтересованост (ама нищо не ги трогва), демотивираност, неуважение дори към близките, нарочно затъпяване... Поведението на момчетата - далеч от мъжкото, алкохол, марихуана, дискотеки, (глупава) телевизия и компютърни игри - това е картинката. Като видях това, се убедих, че бригади (не точно като някогашните) и дори военна служба (без извращенията) за месец-два, са просто нужни.

Ти тогава си била на ? 5-6-7 годинки, вероятно.

Birdie, аз съм родена през 1967 година. мисля, че сме набори горе-долу

предполагам, че много зависи от конкретната среда, която е формирала спомените. аз съм завършила елитна столична гимназия, учителите и ръководството бяха що-годе интелигентни и разбрани хора. на бригади се ходеше наистина след 10-ти клас, по-рано не сме ходили. това, разбира се, не означава, че там, където сте учили Вие, не е било различно и сигурно е било различно - четейки спомените Ви.

колкото до студентските бригади, доста преди аз да стана студентка, поне в Икономическия институт в София, бригадите бяха организирани и ръководени от преподавателите, не от комсомолците. баща ми ходеше няколко години поред на есенни бригади като ръководител, обичаше това време от годината, създаде си прекрасни приятелства със студенти, някои от които още продължават да ми се обаждат, въпреки, че него вече го няма. говоря Ви за времена от преди 25-30 години. после бригадите ги поеха комсомолците и когато аз бях студентка, нещата се промениха силно.

с Вас сме живели по едно и също време, макар и на различни места в страната и при различни условия. това до голяма степен обуславя наличието на различни спомени. понякога определени събития в личния живот на човека могат изключително силно да променят мирогледа му и отношението му към живота.

На ученическа бригада съм била с 10-те класове, а ние бяхме "зайците", както се изразяваше класния ни, който беше учител по физика в столична руска гимназия и командир на бригадата. В 11 клас не сме били на бригада. Тогава имаше УПК и след това стаж.

Прощавайте, а каква е истинската история за смъртта й? Когото й да съм питала ми е казвал "Някаква ученическа неправда". Дори в училище не сме се спирали на нея по-специално.

Тук има много подробен материал за истината за случилото се от майката на Петя Дубарова

Бях много малка, когато всички в Бургас говореха за този случай ... За мен лично Петя Дубарова си остава любимата ми поетеса, цялата ми любов към Бургас и към морето е пречупена изключително през нейните стихове, а стхосбирката й "Аз и морето" е една от любимите ми книги. Всъщност нейните стихове са живи в много познати песни и мелодии, с които много от нас сме израснали. Наистина невероятен талант ... и истински символ на Бургас... Поклон!

Най-живата улица в моя Бургас- Росица Борджиева
Нощ над града- Тоника
Зимна ваканция Росица Борджиева
Доброта Росица Кирилова
Лунапарк Кичка Бодурова
Пролет Петя Буюклиева

и др.

Цитат на: Birdie в Април 05, 2011, 23:10:04 pm

Ти тогава си била на ? 5-6-7 годинки, вероятно.

Birdie, аз съм родена през 1967 година. мисля, че сме набори горе-долу

предполагам, че много зависи от конкретната среда, която е формирала спомените. аз съм завършила елитна столична гимназия, учителите и ръководството бяха що-годе интелигентни и разбрани хора. на бригади се ходеше наистина след 10-ти клас, по-рано не сме ходили. това, разбира се, не означава, че там, където сте учили Вие, не е било различно и сигурно е било различно - четейки спомените Ви.

колкото до студентските бригади, доста преди аз да стана студентка, поне в Икономическия институт в София, бригадите бяха организирани и ръководени от преподавателите, не от комсомолците. баща ми ходеше няколко години поред на есенни бригади като ръководител, обичаше това време от годината, създаде си прекрасни приятелства със студенти, някои от които още продължават да ми се обаждат, въпреки, че него вече го няма. говоря Ви за времена от преди 25-30 години. после бригадите ги поеха комсомолците и когато аз бях студентка, нещата се промениха силно.

с Вас сме живели по едно и също време, макар и на различни места в страната и при различни условия. това до голяма степен обуславя наличието на различни спомени. понякога определени събития в личния живот на човека могат изключително силно да променят мирогледа му и отношението му към живота.

И аз съм родена през 67, завършила съм елитна столична гимназия и наистина нещата бяха по-цивилизовани и различни.
Относно бригадите в Университета - водеха ги вече комсомолци, имаше доста извращения. Някои от въпросните комсомилците вече са видни бизнесмени, добре заработиха тогава.
Въпреки всичко много от състудентите ми имат хубави спомени за бригадите, но това е било не заради, а въпреки бригадите и поради младостта им.
Същото е и с комунизма, има носталгия, но тя не не подари предимствата на строя, а поради предимствата на младостта и въпреки строя, но хората в болшинството случаи не го осъзнават.
Аз лично помня и не забравям!

Извинете, комсомолци това са учениците от горните класове ли?

Не. Това са членове на Комсомола ( младежка комунистическа организация). Във  всяко училище съществуваше стройна пионерска и комсомолска организации с почти военизиран тип йерархия.

Членството и в двете бе почти 100%. Изключването от Комсомол бе почти равно на невъзможност за постъпване във ВУЗ.
Този "Андрей Бунджулов", който сега се подвизава в БСП, бе от 1986 главен шеф на ДКМС до разтурването и през 1990 ( Февруари май беше).