Докторе, хиляди благодарности и от мен за огромната по обем свършена работа!
Бъдете здрав и много щастлив!

Докторе, благодаря за помоща която не веднъж сте ни оказвали и спокойствието, което сте внасяли в сърцата ни! Съжалявам да прочета за решенеието Ви, но разбирам че има причини за да го вземете. Бъдете здрав! И още веднъж Ви благодаря за всичко!

Доктор Birdie,
момичетата вече са казали всичко...
БЛАГОДАРЯ!
Успех!

Докторе, всичко най-добро и много здраве!
Вашето присъствие тук ни осигуряваше истинско спокойствие. Благодаря Ви за всичко! Много късмет Ви желая!

Д-р Бърди, желая Ви здраве и спокойствие!
Благодарности!

Малко глупаво може би, но тези дни изубих завинаги приятелка, а сега вие напускате форума... Разликата е, че вие сте жив и ще ви споменавам винаги, както досега, благодаря от сърце, бъдете здрав, Докторе, и ... от време на време пускайте по нещо руско

Докторе, неизразимо съжалявам, че вече няма да Ви срещам виртуално. Тъжно ми е и плача като при раздяла сблизък приятел. Толкова направихте за най-скъпото ми в живота!
Благодаря Ви за търпението, за отзивчивостта, за човещината! Благодаря Ви за денонощния отклик на всеки вик за помощ, за върнатото здраве на детето ми, за спокойствието, че мога да разчитам на Вас! Благодаря Ви за всяка написана през годините дума - чета Ви и ставам по-знаеща, по-сигурна в действията си, изграждам се като майка... Благодаря Ви за всичко!
Надявам се да бъдете здрав, удовлетворен и щастлив. Ще се моля за това!

Докторе, в този форум майките имат по-особен поглед върху децата си и грижата за тях. Избират дълго и трудно лекарите, на които се доверяват и са почти безрезервни в доверието. Вие спечелихте моето и на хиляди момичета доверие, дори без да съм ви виждала. Има защо...
Ще ми липсвате безкрайно като професионалист и като човек. С удоволствие препрочитам темите и знам, че някой ден отново ще намеря верните отговори в тях. Дано по-рядко се налага да се ровя там.
Желая ви от сърце здраве, спокойствие и душевен мир.
Няма да ви забравя: Мира

Съжалявам наистина. Много ще ни липсвате. Пожелавам Ви успех.

....ох ..ох, Birdie...така ми стана мъчно като разбрах сега каква е причината да не ми отговаряш на мейлите.
Направо ми се плаче. Познавам те от 3 години, или по-скоро ти мен ме познаваш от толкова - защото толкова неща съм ти споделила и така добре винаги си се грижил за здравето на Дани.....ще се разплача.
Искам всички, които не те познават и тепърва ще прочетат името ти из форумите да знаят, че ти си много добър специалист, защото си много добър човек. Ти си истински приятел за мен.

Моля те не ни забравяй...и БЪДИ ЗДРАВ!!!!
ПИФЧЕТО И ДАНИ

10/11/1989
10/11/2009

20 години "риформи".
20 години тотална мизерия.
20 години пропиляни, както денят на един хроничен алкохолик- в "мечти" утре да не пие. И щом се събуди на другия ден- отново с бутилка в ръка.
20 години надежди, профукани от червени шамани, фашисти, пиян и продажен турчин-родоотстъпник и изкуфял дъртак с царски амбиции.

10/11/1989-10/11/2009 - некролог на загиващата ни държава.

Бог да прости всичките ми близки, отдавна покойници! Често си спомням за тях в желание да не изпусна отминалото време, преживяно в странна смесица от щастие (състояние толкова близко до тъгата), мизерия, лъжлив оптимизъм и безверие.

" Не си спомням нито един ден в Бг, дори и най-радостния такъв от живота ми, да не бе помрачен от мизерията, безизходността и тъгата на всекидневния ни живот. Дори и борбата с компромисите бе станала компромисна."

Г. Марков

Дааа, наистина жалко за изминалото време, а може би и ние имаме вина, че го оставихме ей-така да минава край нас докато се озъртахме насам-натам...

Достъпа до Педиатър в Бг вече ще е свободен.
Даааа... това е напредък. След като разбраха колко трудна е специалността и как с дж.п до никъде не я докарахме.

Значи... ползвайте си правата, търсете и плащайте добрите Педиатри добре.
Избирайте мъдро- не гледайте външното и "фирмата".

Да ни е Честита Новата Година!

Дано не загубим безвъзвратно именно тези черти, които ни правят Българи.
Не сме Англо-Саксонци и никога няма да станем. Нито Американци ще станем. Добри, красиви, умни... ние сме и по-красиви, и по-умни. Дали по-добри? Може би... .
Душата ни е другаде. Къде?

Тук:
http://www.youtube.com/watch?v=yB1J7JBszys&feature=related

Докторе, Честита да е Новата Година и на Вас, и на Вашето семейство!!!

Да срещате интересни хора (и гърци!  ) през тази година Ви пожелавам!

Аз лично с годините разбрах, че е важното да ни е интересно и комфортно на душата, а това зависи и от начина, по който настройваме очите си да гледат на света!

И дано намирате време и за по-свободни разсъждения, които аз лично очаквам с голям интерес! Не само защото внасят липсващото тук разнообразие на мъжките (май?!) душевност и интелект! Но и поради интерес от личностен характер!

Бъдете здрав!

Благодаря за пожеланията!

Малко трудно е да видиш "интересен" Грък... поне тук,където живея.
Гърка не се интересува от неща във "висшите" сфери. Дай му кафенце и клюки. Безкрайни и безспирни клюки. Мързел и разсъждения >> "колко съм зле..." .
Но това е друга,неинтересна, тема.
Животът тук си има и много позитивни черти, разбира се. Разбира се Бг е кошмар от миналото- "Мадам Бовари от Сливен".




Jung: A Biography
Deirdre Bair ( жена е )

Това е наистина нещо неописуемо като книга.

Авторката е Американка- Англо-Саксонци, хора с висок интелект, съмнителни подбуди, мъгляви морални устои, но твърдо настояващи, че всичко с тях самите е ок (макар и да не е). Нямат вътрешни съмнения, приветливи и вежливи (пресметнато). Услужливи към силния, пренебрежителни към слабия. Обикновено колкото по-интелигентни, толкова по-голям хаос в техния личен живот. Интересни са... . Но когато си сложат ума да работи- равни нямат. Затова и ги харесвам, разбирайки ги. В края на краищата всички сме хора.

Книгата е много дълбока, чудесно проучена, типично университетско проучване с множество отметки "под линия".
Много обичам такъв тип книги (биографии), защото смисъла на четенето на книги е "личността"- реална и живяла в рамките на епохата и. А не всякакви разни фантазии, мека възглавничка за забравяне на реалността.

Четейки "Юнг" веднага идва сравнение с книгата на Христов "Да убиеш скитник". Този човек е имал достъп до забележителни архивни материали и материал изобщо. Какво се е получило? Нищо. Книгата е ужасно написана, объркана, с пространни отклонения БЕЗ никаква връзка с основния обект, с пълна липса на стройна вътрешна структура. Направо аматьорска работа. Изобилие от общи фрази, общи разсъждения, крайно объркани бележки "под линия", изключително лош Бг език. Стилистично, граматично, смислово. Христов всъщност отразява една тенденция, която аз забелязвам все повече и повече- Българите вече не говорят и не пишат на свестен Български език. Хората в тази държава като че ли стават все повече и повече тотално неграмотни. И не е въпрос само до ужасни правописни грешки в елементарни думи. Слушам телевизия, радио - хората просто не могат вече да говорят правилен Български език. Някакъв непонятен жаргон, "ааа" кане на всяка сричка, някакви вмъкнати думички "ама", "шъ","ами...ъъъъ","ами..иии", ужасното "ама, моля Ви се" (на което липсва само прочутото "бе Другарке") и т.н., и т.н. .

Единственият човек, когото чух да говори добър (прекрасен) Български език, бе Волен Сидеров на пресконференцията след скорошните избори. Без акцент, стилистично чудесно, речта му тече гладко, смислено, "сладко".

Хора, тази държава загива... .

Докторе, разбирам ви. Грамотността загива, ерго - държавата също. Истината е, че се прави всичко възможно за унищожаване на образованието, за превръщането на България в Чалгария.
Доколкото знам, отдавна не сте се връщали насам (поправете ме ако греша), но това, с което се сблъсквам всекидневно от няколко години непрекъснато ме кара да съжалявам, че когато имах възможност не последвах пътя, по който вие сте поел, т.е. емиграцията. Надявах се, и си мислех (заслепена от идеалите и младостта), че от тази държава ще стане нещо, но ... уви  Заобикаля ни наглост, безскрупулност, безочие, липса на култура, изказ, пошлост до безумие, селяндурщина в най-грозните й прояви (под селяндурщина разбирам начин на поведение, не произход), практически тотална липса на благородство и съпричастност... Тъжно, тежко, жалко...
Най-грозното, най-трагичното и най-тъжното... всички тези поведенчески прояви се подкрепят от българските медии. Защо? Чист финансов интерес, борба за аудитория, съответно - за реклама. Колко жалко и тъжно...

Емиграцията е тъжен хляб. Понякога, но завинаги. Да, хляб. "Самота на ниво,със стандарт" както казваше Иван Иванов в "Другият наш възможен живот" (какъв филм!).
10 човека да живеят с теб, около теб- пак е същото и не е същото.

Истина е също че, професионално всичко по отношение на специалността си го дължа на емиграцията- на климата, достъпа до книги, отворения начин на живот и възможността да контактуваш.

Ех, докторе, безкрайна е емигрантската тематика!

И тук всеки може да разкаже своята приказка, и макар и на едно и също място да са хората, то лошите и добрите герои ще са различни, чудесата, които ще са им се случили, или пък ще са ги подминали, също ще са различни, а поуката накрая може да е със сладък или пък с горчиво-сладък привкус. Героите може да се чувстват и малко самотни понякога без родното племе наблизо, което да им внушава час по час колко са негодни всички и как си заслужават своята участ, но пък ще се радват на свободата си и на новите вълнения и приключения, които ще преживяват душата и въображението им.

 Странно нещо е човекът обаче, винаги иска това, което няма и да бъде там, където не е. Близостта до родното племе може да е окуражаваща и вдъхновяваща, но може и да е опасна, ако на някои от членовете хобито им са канибалските наклонности. Тогава става опасно за героя и той тръгва да си търси късмета по белия свят. И го намира. И не го намира. И научава много нови неща за себе си. И постепенно забравя за старите важни неща, които е знаел за себе си. И те вече не изглеждат толкова важни, нито толкова страшни от разстояние. И героят добива кураж от миража на разстоянието и започва самият той да се зъби на старите свои от племето си, но все от разстояние, и ги поучава, и наставлява.
Но за по-безопасно остава на новото място, защото хората с канибалските наклонности от племето му са се увеличили на брой и само чакат той да се завърне, за да му дадат да се разбере.
Но той не се завръща, свива гнездо на новото място, раждат се новите млади чужденци. Но и тях с времето канибалският ген започва да ги измъчва и разяжда и започват те да се зъбят пак един на друг, и новият род на новото място пак им става неинтересен и опасен. И те пак тръгват да търсят късмета си.

И всичко се повтаря в ритъма на номадския живот. И човек е все от нещо недоволен. И все нещо не му достига за пълното вътрешно равновесие и за пълния контрол над гласовете в него. И  всички понятия за щастие, благополучие и успех добиват все по-голяма относителна сила.

За мен лично най-големият ми страх от емигранството е да не загубя усета си към родния език. Не знанието си за него, а усета.

Родният език е втора натура. Никога не спираш да мислиш на него, и само с него се чувстваш свободен вътрешно.