Здравейте момичета, писах преди месец как се налага лапароскопия и се бях наплашила. Е, вчера мина и вече съм си вкъщи. Ще споделя мнението си, за да могат момичета, на които им предстои да са по-спокойни.
1-Правих лапарото в Майчин Дом при д-р Начев, който ми беше препоръчан от лекуващия ми лекар.
2-В деня на приемането се отива в кабинет 207 в 8 сутринта. Дават ви документи за попълване и подписване, а ако има избор на екип ви дават и бележка за плащане. Плаща се на касата на първия етаж. Цената вече е 550 лева.
3-След бумащината в 207-ма се отива на интернист и анестезиолог, които са на отсрещната страна на коридора. 4-Като свършите там се качвате на 9-ти етаж, където ви преглеждат на ехограф и мануално. Питат ви разни неща за картона и ви казват кога е насрочена операцията. На мен ми се обади докторът малко по-късно да ми каже, че съм за следващия ден и да си изпия очистителното.
5-В деня на лапароскопията се отива преди 8. Дават ви нощница, показват ви стаята и чакате да ви повикат. Аз бях за 10:30 и с майка седяхме в чакалнята и си говорехме. Доктор Начев дойде да ме види, казах му да решава на момента какво да прави с крайна цел бебе.
6-Преди да ви отведат в предоперационна ви бият успокоително. Носете си вода, телефона и чаша. След операцията ви ги дават до вас.
7-Излизането от упойката за мен беше ужасно. Анестезиоложката беше до мен и ми каза, че съм имала страствания, които не са позволявали добър контакт между тръбите и яйчниците - всичко е изчистено. Тръбите ми са били усукани - и това поправено.
8-Имах дренаж и катетър. Болка не се изпитва, но вероятно заради обезболяващите, които ти дават. Включени сте към монитор, който мери кръвното през 15 минути (ужасно досадно) и на пръста си имате датчик, който следи други показатели. Около 30 минути си като в сън после вече се чувстваш по-добре. Д-р Начев беше обяснил на майка ми какво е направил и тя ми преразказа по телефона.
9-В реанимация ни държаха да сутринта. Сестрите бяха ужасяващо мили и грижовни през цялото време. В 8 дойде визитация, чай и бисквита. Малко след това дойде и доктор Начев да ни види (бяхме две негови пациентки). И на мен разказа за проблемите, които е отстранил и ми каза, че мога да си тръгна, когато ни изведат от реанимация. И ето ме вкъщи.
Не е страшно, страхът е страшен, но е трудно да си го каже човек, когато му предстои. Лесно е после, когато е минало. Да, в МД е мизерия, но всички бяха много мили и загрижени. Задължително си носете голяма вода, тоалетна хартия, чаша и лъжичка, сапун или мокри кърпички. Освен пантофи и нощница разбира се.
Реално болка няма, по-скоро е като по време на менструация и отшумява много бързо. Болят само дупчиците, през които са минавали инструментите. Днес сутринта ме заболяха и раменете и ребрата. Като цяло възстановяването е много лесно, но е индивидуално за всеки организъм предполагам.
Успех на всички.
